Отказ за отмяна на влязло в сила решение за начислена електроенергия

Текстът на акта

Ключови фрази

3

Р Е Ш Е Н И Е

№ 292

гр. София, 16.05.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Александра Карамфилова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 840 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 307, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по подадена от Д. П. Х., молба за отмяна на влязлото в сила решение № 514/28.11.2022 г., постановено по възз. търг. дело № 481/2022 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е отменено първоинстанционното решение № 224/13.06.2022 г. по търг. дело № 468/2021 г. на Пловдивския окръжен съд и е отхвърлен предявеният от молителя срещу „Електроразпределение юг“ ЕАД отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищецът (молителят) не дължи на ответното дружество сумата 38 568.64 лв. по фактура № [ЕГН]/21.06.2021 г., представляваща цената на доставена електрическа енергия за периода 07.10.2020 г. - 05.04.2021 г., като в тежест на молителя са възложени разноските по делото.

В молбата, като основание за отмяна се навежда това по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Молителят твърди, че близо месец след влизането в сила на решението, чиято отмяна иска, а именно – на 15.11.2023 г. узнал за издаването на решение № Ц-19/01.07.2022 г. на КЕВР, извлечение от което представя с молбата си и сочи като ново писмено доказателство. Твърди също, че тогава научил и че в процедурата по издаването на това решение на КЕВР, ответното дружество предоставило данни и с решението му били признати, като оператор на мрежата за процесната 2021 г., непокрити загуби от общо 16 880 лв. Конкретно сочи, че съгласно отразеното на стр. 80 от решението на КЕВР, общите загуби за този период на ответното дружество се изразявали в количество ел. енергия в размер 514 194 КWh, разходите за това на ответника били в размер 194 548 лв., от които 177 668 лв. били покрити от компенсации, дадени на ответника от държавния бюджет, или всички непокрити загуби на ответника за процесния период възлизали общо на 16 880 лв. Молителят изтъква, че за същия период само на него му е начислена процесната по делото сума 38 568.64 лв. по фактура № [ЕГН]/21.06.2021 г. – близо два пъти по-голяма от сочените от него общи загуби на ответника. С оглед това излага съображения, че се стигало до неоснователно обогатяване на ответника за сметка на крайните потребители. В тази връзка твърди още, че начислената му процесна сума 38 568.64 лв. по фактура № [ЕГН]/21.06.2021 г. била в пъти по-голяма от стойността на цялата консумирана от домакинството му ел. енергия за 2022 г. и 2023 г., която възлизала, съответно – на 7 510.39 лв. и на 6 283.41 лв. За доказване на последните си твърдения, с молбата си представя и 23 фискални бона за платени суми, сочени като фактури. Изложеното в молбата за отмяна се поддържа от процесуалния пълномощник на молителя в откритото съдебно заседание.

Насрещната страна „Електроразпределение юг“ ЕАД в отговора си излага становище и съображения за процесуална недопустимост на молбата, евентуално – за неоснователност на същата. В откритото съдебно заседание ответното дружество, чрез процесуалния си пълномощник, поддържа съображенията си за неоснователност на молбата за отмяна.

Както е прието и в определение № 1208/14.03.2024 г., постановено по делото по реда на чл. 307, ал. 1 от ГПК, молбата за отмяната е процесуално допустима

Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна.

Отмяната по реда чл. 303 и сл. от ГПК съставлява самостоятелно производство, което е средство за защита срещу влезли в сила съдебни решения, които не съответстват на действителното правно положение, като несъответствието се дължи на изрично и изчерпателно посочените в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 от ГПК причини. В случая твърденията на молителя се квалифицират в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК – заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на същата страна, или с които тя не е могла да се снабди своевременно. Това основание за отмяна е налице при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните ѝ права. В този смисъл, новите обстоятелства, респ. новите писмени доказателства трябва да са от такова естество, че ако са били установени, съответно – представени пред инстанцията по същество, тя би направила различни изводи за правнорелевантните факти, в сравнение с тези по влязлото в сила решение. Не е ново по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК това обстоятелство, което е било известно или е могло да бъде известно на страната и тя е могла да го узнае и да го релевира по делото, ако бе проявила дължимата грижа за това. Не е ново по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК това писмено доказателство, което е било известно или е могло да бъде известно на страната и тя е могла да се снабди с него, ако бе проявила дължимата грижа за издирването и представянето му по делото. Не са нови и тези обстоятелства, които са настъпили след приключването на съдебното дирене пред съдебната инстанция по съществото на правния спор, към който момент се формира силата на пресъдено нещо по делото и се преклудират релевантните за спора факти. От друга страна, ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК може да е и новосъздаден документ (изготвен и подписан след приключването на съдебното дирене пред инстанцията по същество), стига да удостоверява факти, които са от значение за спорното право и са се осъществили преди приключването на съдебното дирене.

В случая, за да отхвърли с влязлото в сила решение № 514/28.11.2022 г. предявения от молителя отрицателен установителен иск, апелативният съд въз основа на доказателствата по делото е приел за установено, че имотът на молителя е бил неправомерно присъединен към електрическата мрежа чрез подземен електрозахранващ кабел, без измерване на електрическата енергия, за което е бил съставен констативен протокол от 05.04.2021 г. по чл. 49 от ПИКЕЕ. Въз основа заключението на съдебно-техническата експертиза, съдът е приел, че изчислението за корекцията на сметката на молителя е извършено коректно, съгласно приложимата в случая методика по чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ – за период не по-дълъг от 180 дни от датата на констатиране на присъединяването, като количеството електрическа енергия се изчислява по една втора от пропускателната способност на присъединителните съоръжения, свързващи инсталацията на обекта със съответната мрежа, при 24-часово натоварване. По така изложените решаващи съображения, съдът е достигнал и до решаващия си извод по делото, че процесната сума 38 568.64 лв., начислена за процесния период 07.10.2020 г. - 05.04.2021 г. по фактура № [ЕГН]/21.06.2021 г., е дължима, поради което предявеният от молителя отрицателен установителен иск е неоснователен.

Соченото и представено (в извлечение) с молбата за отмяна, решение № Ц-19/01.07.2022 г. на КЕВР е такова по утвърждаване на цени на електроенергията за след датата на постановяването му. Основателен е доводът в отговора на ответното дружество, че съгласно чл. 25, ал. 3 от ЗЕ, това решение на КЕВР се публикува на интернет-страницата на комисията, поради което то е публично оповестен административен акт. Следователно, при полагане на дължимата грижа, молителят е могъл да се снабди с него и да го представи по делото както още с отговора си на въззивната жалба, подаден на 25.07.2022 г., така и в проведеното открито съдебно заседание на 02.11.2022 г., в което е приключено съдебното дирене по делото. При това положение, решение № Ц-19/01.07.2022 г. на КЕВР не съставлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Отделно от горното, сочените като нови от страна на молителя обстоятелства, които според него се установявали от отразеното на стр. 80 от решението на КЕВР, нямат никакво отношение към цитираните по-горе решаващи констатации и правни съображения и изводи на апелативния съд, основани на разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ и обусловили отхвърлянето на предявения по делото отрицателен установителен иск за недължимост на процесната сума от 38 568.64 лв. Основателни в тази връзка са и доводите на ответното дружество, че в молбата си за отмяна молителят и фактически невярно възпроизвежда данните, отразени на стр. 80 от решението на КЕВР. Посоченото там количество електроенергия от 514 194 МWh (а не КWh, както твърди молителят) не отразява общите загуби за 2021 г. на ответното дружество (също както твърди молителят), а съставлява закупеното от дружеството количество електроенергия от „БНЕБ“ ЕАД, поради което и посочените разходи не са за покриване на загуби, а и тяхната стойност е в хиляди лева, т.е. – те не са в размер 194 548 лв. (както твърди молителят), а в размер 194 548 000 лв. Молителят невярно сочи и че получените от дружеството компенсации били в размер 177 668 лв., тъй като съгласно отразеното на стр. 80 от решението на КЕВР те са в размер 117 668 000 лв., респ. – и разходите, след приспадането на компенсациите, са в размер 76 881 000 лв., а не 16 880 лв. както сочи молителят. При това положение, сочените от молителя обстоятелства, освен че по никакъв начин не обосновават основния му довод, че при съпоставка с процесната по делото сума от 38 568.64 лв. следвал извод за неоснователно обогатяване на ответника за сметка на потребителите, тези обстоятелства не са и от никакво значение за изхода на материалноправния спор, разрешен с влязлото в сила решение, поради което също не попадат в приложното поле на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Същото се отнася и за изтъкваните от молителя плащания на използваната в имота му ел. енергия през 2022 г. и 2023 г., тъй като те са напълно неотносими към процесния по делото период 07.10.2020 г. - 05.04.2021 г., през който използваната в имота му ел. енергия не е била измервана поради неправомерното присъединяване и стойността `и е изчислена по нормативно установената с чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ методика. Правните доводите, наведени от процесуалния пълномощник на молителя в откритото съдебно заседание, че тази нормативно установена методика не въвеждала обективни правила за изчисление стойността на електроенергията при неправомерно присъединяване, както и че подзаконовият нормативен акт (ПИКЕЕ) противоречал на ЗЕ, не могат да бъдат обсъждани, тъй като не попадат в очертаното по-горе приложно поле на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК.

По изложените съображения, тъй като обективно не е налице наведеното от молителя основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, молбата му за отмяна на влязлото в сила решение следва да се остави без уважение.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП и с чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от НЗПП, молителят дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество, претендираните от страна на последното разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер 540 лв.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. П. Х. за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, на влязлото в сила решение № 514/28.11.2022 г., постановено по възз. търг. дело № 481/2022 г. на Пловдивския апелативен съд.

ОСЪЖДА Д. П. Х. с ЕГН [ЕГН] да заплати на „Електроразпределение юг“ ЕАД с ЕИК[ЕИК] сумата 540 лв. (петстотин и четиридесет лева) – разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: