Определяне на по-голям дял от семейното имущество поради по-високи доходи

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 460

София 09.07.2024 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети юни, две хиляди двадесет и четвърта годин, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при участието на секретаря Славия Тодорова

изслуша докладваното от съдия Първанова гр. дело № 1719/2023г.

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 980/27.01.2023 г. на М. Р. Д., чрез адвокат М. К., срещу въззивно решение № 414/12.12.2022 г. по гр. д. № 402/2022 г. на Окръжен съд – Русе.

С определение №1156/13.03.2024г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправните въпроси относно правомощията на въззивния съд при разглеждане на въззивната жалба да обсъди доводите на страните, имащи значение за решаването на делото, и относимите и допустими писмени и гласни доказателства, във връзка с поддържаните защитни тези, като отрази изводите си в съдържанието на мотивите на въззивното решение. Обжалването е допуснато за проверка за съответствие на решаващите изводи на въззивния съд с приетото в ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС и посочените от касатора решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.Твърди се, че не са обсъдени всички доводи и доказателства, във връзка с поддържаната от ответника /касатор/ защитна теза, че доходите на ищцата не са били в размер, осигуряващ покриване изцяло на цената на процесния имот, че действително платената на продавачите цена е по-висока от вписаната в нотариалния акт, като средствата, с които е платена, са събирани от двамата съпрузи не само в годините на брака им, но в дългогодишното съжителство преди това. Изтъквал е доводи, че само разликата в доходите на съпрузите не е основание за определяне на по-голям принос на този, реализирал по-голям доход, а следва да се отчитат разходите по посрещането на семейните нужди и грижите за домакинството.

Ответникът по касация Л. Л. Г. В. Ф. оспорва жалбата.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след проверка на заявените в касационната жалба основания, приема следното:

С въззивното решение е отменено решение № 632/17.05.2022 г. по гр. д. № 763/2022 г. на Районен съд – Русе, с което е отхвърлен предявеният от Л. Л. Г. срещу М. Р. Д. иск с правно основание чл. 29, ал. 3 СК за определяне на по-голям дял от общото имущество, придобито по време на брака им, състоящо се от дворно място в [населено място], общ. И., обл. Р., [улица], представляващо поземлен имот № * в кв. 48 по регулационния план на селото, с площ по скица 1700 кв.м., ведно с построените в имота жилищна сграда, лятна кухня и помощна постройка, заедно с всички подобрения, приращения и трайни насаждения, поради принос, значително надхвърлящ този на другия съпруг. Вместо него е постановено друго, с което е определен по-голям дял на ищцата в размер на 71/100 ид. ч. от имуществото, придобито по време на брака й с ответника.

Въззивният съд е приел, че на 19.11.2019 г. страните са сключили граждански брак, прекратен с решение № 322 от 21.05.2021 г. по гр. д. № 1567/2021 г. на Районен съд - Русе. За безспорно е прието, че от началото на м. декември 2020 г. съпрузите са били във фактическа раздяла. За безспорно установено е прието и че съпрузите не са придобили друго имущество, освен закупеното на 10.04.2020 г. дворно място в [населено място], общ. И., обл. Р., представляващо поземлен имот № *, кв.48 по регулационния план на селото с площ по скица 1700 кв.м., ведно с построените в имота жилищна сграда, лятна кухня и помощна постройка и всички подобрения, приращения и трайни насаждения. В нотариалния акт, в който е обективирана сделката, е посочена цена от 4500 лева, платена в брой на продавачите. От заключението на икономическата експертиза е установено, че общият размер на нетния доход на ищцата за периода 19.11.2019 г. – 10.04.2020 г. е 4303.58 лева, а за периода 19.11.2019 г. – 01.12.2020 г. – 10 659.05 лева. За периода 19.11.2019 г. – 01.12.2020 г. ответникът е реализирал доход от 2708.62 лева. Общият размер на средствата, изтеглени от банковата сметка на ищцата за периода 19.11.2019 г. -21.05.2021 г., е 21 500 лева. Съдът е посочил за релевантен към предмета на спора периодът от сключването на брака до фактическата раздяла – 19.11.2019 г. - 01.12.2020 г., тъй като след тази дата не е налице общо домакинство и съвместен принос между страните. За този период доходът на ищцата превишава 3.93 пъти дохода на ответника и процентното съотношение в приноса на ищцата в материално измерение е 79.74 %, а на ответника – 20.26 %. От гласните доказателства съдът е установил, че върху процесния имот са извършени ремонтни дейности след закупуването му, в които участвали и ищцата, и ответникът със свои средства и труд, както и че преди брака ответникът е закупил лек автомобил – джип от автокъща, като по време на брака е правил разходи за ремонт на автомобила и по този повод често пътувал при родителите си в [населено място]. Ищцата през това време е спестявала от заплати и е заплатила разходите на ответника, за да замине на работа в Германия. По делото не са събрани доказателства М. Д. да е реализирал доходи по време на тримесечния си престой в чужбина. При тези фактически констатации въззивният съд е счел за основателни оплакванията на ищцата за необоснованост на първоинстанционното решение. Посочил е, че доходите на ищцата значително надхвърлят тези на ответника и заплащането на цената на процесния имот е станало от ищцата – чрез парични средства, спестени от трудово възнаграждение и сума от личната ѝ банкова сметка, поради което е доказан осъщественият от нея по-голям принос чрез заплащане на продажната цена на имота и поемане на семейните и личните на ответника разходи. Доколкото бившите съпрузи не са имали дете, формите на принос са само относно грижите за домакинството. Ответникът е този, който е харчил повечето семейни средства за свои нужди – ремонт на лек автомобил, пътуване до Германия, докато ищцата е била с по-високи доходи и отговорност за разходването на семейните средства и грижи за домакинството, поради което следва да се счита за оборена презумпцията на съвместен принос между двамата.

С оглед рамките на производството по чл.290,ал.2 ГПК и рамките на касационната жалба, във връзка с релевантите за изхода на спора правни въпроси, по които е допуснато и касационното обжалване с определението по чл.288,ал.1 ГПК, настоящият състав намира следното :

По въпроса за дейността на въззивната инстанция и задължението й при самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал, след обсъждане на доводите и възраженията на страните, да изложи мотиви по съществото на спора, е налице задължителна практика на ВКС - т. 2, ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС, т. 19, ТР № 1/04.02.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г., ОСГК, ВКС, множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 211/21.01.2021 г. по гр. д. № 64/2020 г., ІV г. о., решение № 194/11.01.2021 г. по гр. д. № 4488/2019 г., ІV г. о. и др. В нея се приема, че съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, очертан от въззивната жалба, след като прецени всички относими доказателства и правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да обсъди в мотивите на решението си доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и въведените от страните доводи и възражения, като изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса.

С оглед изложеното по процесуалноправния въпрос, оплакванията в касационната жалба за допуснати от въззивната инстанция процесуални нарушения, във връзка с мотивирането на въззивното решение и обсъждането на поддържаните от ответника доводи, са основателни. Ответникът е твърдял, че приносът за придобиване на имуществото е на двамата съпрузи, че доходите на ищцата за процесния период от брака не са били в размер, осигуряващ покриване изцяло на цената на процесния имот, че действително платената на продавачите цена е по-висока от вписаната в нотариалния акт, като средствата, с които е платена, са събирани от двамата съпрузи не само в годините на брака им, но в дългогодишното съжителство преди това. Изтъквал е доводи, че само разликата в доходите на съпрузите не е основание за определяне на по-голям принос на този, реализирал по-голям доход.

Съобразно т.8 на ППВС №5/1972г. за определяне на неравни дялове в общото имущество се изхожда от наличието на две предпоставки : да се касае до изключителни случаи и приносът на единия съпруг явно и значително да надхвърля приноса на другия, като ръководно значение има изискването за изключителен случай, чрез което изискване на закона се цели да не се превръща изменението на равенството в дяловете от изключение в правило. В практиката си ВКС константно приема /решение №117/2020г. по гр.д.№780/2020г., ІІ г.о., решение №73/2015г. по гр.д.№ 4874/2014г., І г.о. и др./, че независимо, че в нормите на СК от 1985г. и на СК от 2009г. не е възпроизведена предпоставката „изключителен случай“, по-голям дял от общото имущество може да се определи само в изключителни случаи, отчитайки общите принципи на СК, въз основа на които е уреден режимът на съпружеската имуществена общност – равни права и задължения на съпрузите в брака и общи усилия за осигуряване на благополучието на семейството. В съдебната практика се доразвиват примери на изключителни случаи - когато единият съпруг е работил и пестил, а другият не е работил /без да е неработоспособен/, или систематически е разпилявал придобитите средства, ли пък при еднакъв нематериален принос /влагане на труд и работа в домакинството/ и при липса на деца, многократно по-големите доходи на единия от тях с оглед особеностите на конкретния случай, биха могли да имат решаващо значение при преценката за значителност на приноса на този съпруг по чл.29, ал.3 СК /решение № 136/2016г. по гр.д.№697/2016г., І г.о., решение № 144/2019г. по гр.д.№ 1076/2019г., ІІ г.о./.

Релевантен в случая към предмета на спора е периодът от сключването на брака до фактическата раздяла между страните – 19.11.2019 г. - 01.12.2020 г., тъй като след тази дата не е налице общо домакинство и съвместен принос. Процесният имот, като единственото имущество, което те са придобили, е закупен на 10.04.2020 г., при цена 4500 лева /по данъчна оценка 9420 лева/, заплатена от купувачите М. и Л. Д. в брой на продавача. От данните на икономическата експертиза е видно, че за периода 19.11.2019 г. – 10.04.2020 г. нетният доход на ищцата от заплати е 4303.58 лева, а за периода 19.11.2019г. – 01.12.2020г е 10659 лева. За период 19.11.2019г. – 01.12.2020г. от банковата сметка на ищцата са изтеглени 16900 лева. До месец април 2019г. ответникът е работил в „Хлебозавод Русе“ ЕООД, а от 02.0.2019г. – 31.07.2019г. му е отпуснато обезщетение за безработица. На 02.12.2019г. ответникът е регистириран по договор за наем на жилище в Германия, а от от 12.05.2020г. е започнал работа в „Капре“ ЕООД с основно трудово възнаграждение от 610 лева. По делото са представени от ответника документи за плащане на консумативи за ползвания от съпрузите под наем имот, както и за закупуване на материали за ремонт на придобития от тях имот в [населено място]. От свидетелските показания се установява, че доста години преди сключване на брака, страните са живели на съпружески начала. Ответникът е предприел пътуване до Германия, за да търси работа, след като трудовото му правоотношение с „Хлебозавода“ е прекратено, като това е станало по общо решение на съпрузите и със съдействие на общ познат. Ответникът е изкарал курс за „заварчик“ с оглед предстоящата работа в чужбина. Преди сключване на брака той е придобил лек автомобил от автокъща, за която е следвало да се правят разходи по обслужването и поддръжката. Според свидетеля С. ищцата работила, получавала добри пари и „си ги събирала в книжката“. Теглила периодично пари преди покупката на къщата /3000 лева, 6 000лева/ и обяснила, че с нейни средства е закупена къщата. Плащала за ремонтите на къщата след покупката както и нужните средства за заминаването на ответника в Германия. Свидетелката Б. също сочи подобни обстоятелства, като впечатленията й са от споделеното с ищцата и с другия свидетел. Тя сочи, че ищцата обичала да си събира пари и да спестява, като казвала, че са само нейни пари. Свидетелката Д. /сестра на ищеца, показанията й се преценяват съобразно чл.172 ГПК/ твърди, че страните са събирали парични средства и преди брака /имали обща каса/, изкарвали еднакви пари в „Хлебозавода“, но по ведомост се вписвали по-малки суми, от реално получаваните. Целта на ответника при заминаването за Германия била, да се изкарат повече пари за семейството, тъй като искали да си купят имот, не да живеят под наем. Той участвал лично и в ремонта на закупената къща.

При горните факти въззивното решение се явява неправилно. Преценявайки приноса по смисъла на чл.29, ал.3 СК, съдът следва да формира извод въз основа на установените по делото факти през времетраенето на брака, респ. до фактическата раздяла. Наличието и произходът на паричните средства и влагането им при осъществяване на придобивния способ, са от значение при иска по чл.23, ал.1 и 2 СК. При иска по чл.29, ал.3 СК от значение е всяка форма на принос – изброените по чл.23, ал.2 СК - влагане на средства и труд, грижи за децата и работа в домакинството и изведените от ППВС №5/1972г. – създаване от единия съпруг на спокойна обстановка за другия съпруг да се труди и твори и други обстоятелства, които са от значение за осигуряване на материално благосъстояние на семейството. Само разликата в доходите на съпрузите по време на придобиване на общото имущество, не е достатъчна за да се определи по-голям дял на съпруга с по-високи доходи. При значително надхвърляне на доходите следва да се има предвид дали доходът е реализиран като принос, т.е. без него не би могло да се придобие общото имущество. За да приеме, че е делът на ищцата е 71% от семейното имущество, въззивният съд се е позовал на данните за нейните по-високи доходи, посочил е, че тя имала по-голяма отговорност при разходване на семейните средства и грижи за домакинството, докато ответникът харчел повече за свои нужди – ремонт на лек автомобил, пътуване до Германия. Посочил е, че заплащането на цената на имота е станало от ищцата – чрез средства от трудовите й възнаграждения и сума от личната й сметка, като тя е поела семейните разходи и личните на ответника. Не са взети предвид установени факти по делото: съпрузите са установили общо домакинство, за което са полагали взаимно грижи; предприетото от ответника пътуване до Германия е станало по общо решение с цел увеличаване доходите на семейството и закупуване на жилище; те са живяли под наем и са разходвали парични средства за това; личният автомобил на ответника е ползван за нужди и на семейството. Всички тези данни сочат на общ принос в придобиването на имуществото, а не на изключителен случай, при който приносът на единия съпруг явно и значително надхвърля приноса на другия. Данните за разликите в доходите на ищцата и ответника през релевантния период от брака им не могат да обосноват извод, че е налице изключителен принос на ищцата при придобиване на семейното имущество, тъй като през този период съпрузите са имали ежедневни разходи за покриване на семейни нужди, вкл. издръжката им, за наем, консумативи, ремонти и др. Имайки предвид необходимостта от средства за издръжката на всеки от съпрузите, посрещането на семейните нужди и поддържането на домакинството, е нелогичен изводът, че значителна част /или целият размер/ от реализирания от ищцата доход по време на брака, е вложена при закупуване на имота и последващото му ремонтиране. Като се отчетат осъществените факти, не може да се приеме, че доходът на ищцата се е реализирал като значителен принос през времетраенето на брака. Влагането на налични по банковата й сметка средства и произходът им /на лични средства/ са от значение при иска по чл.23, ал.1 и 2 СК, какъвто обаче не е предявен. Следва да се има предвид, че установеният по делото общ размер на доходите на съпрузите не може да се приеме за достатъчен за тяхната издръжка и същевременно за придобиване и ремонтиране на процесната къща, поради което и само сравняването на доказаните им по делото доходи за периода на брака, не дава основание за определяне за ищцата на по-голям дял от общото имущество, поради значителен принос и изключителност.

С оглед изложеното по-горе следва да се приеме за неправилен и необоснован изводът на въззивния съд, че в конкретния случай е установен фактическият състав на чл.29, ал.3 СК. Въззивното решение следва да бъде отменено и да се постанови друго, с което така предявеният иск бъде отхвърлен. Съобразно изхода на спора и представените доказателства, на касатора следва да се присъдят разноски за всички инстанции в размер на общо 2730 лева /1280 лева за касационната инстанция, 650 лева за въззивното и 800 лева на първоинстанционното производство/.

По изложените съображения и на основание чл.293,ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 414/12.12.2022 г. по гр. д. № 402/2022 г. на Окръжен съд – Русе и и вместо него

ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Л. Л. Г., [населено място], област Р., срещу М. Р. Д., [населено място], иск с правно основание чл. 29, ал. 3 СК за определяне на по-голям дял от общото имущество, придобито по време на брака им, състоящо се от дворно място в [населено място], общ. И., обл. Р., [улица], представляващо поземлен имот № * в кв. 48 по регулационния план на селото, с площ по скица 1700 кв.м., ведно с построените в имота жилищна сграда, лятна кухня и помощна постройка, заедно с всички подобрения, приращения и трайни насаждения, поради принос, значително надхвърлящ този на другия съпруг.

ОСЪЖДА Л. Л. Г., [населено място], област Р., да заплати на М. Р. Д., [населено място], разноски за всички инстанции в размер на общо 2730 лева.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :