Признаване на чуждестранно решение за издръжка и българският обществен ред

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 509

София, 22.07.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публично съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Александра Чолакова, като изслуша докладваното от съдията М.Христова гр.д. № 3605 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Д. В. Е., чрез адвокат Р. А., срещу въззивното решение № 820/13.06.2025г. на Апелативен съд – София по в. гр. д. № 3261/2024г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора срещу В. В. Ж. иск за признаване и допускане изпълнението на територията на Република България на влязлото в сила решение от 27.06.2019 г., постановено от Окръжен съд на седемнадесети съдебен окръг Б., Ф., С., по дело № 2019 – 004201, семейно отделение 33 в частта Родителски план – „Приложение А“, отнасяща се до задължението на бащата В. В. Ж. да заплаща месечна издръжка на детето В. В. В., чрез майката Д. В. Е., в размер на 617 щатски долара, на 1-во число на всеки месец и при всички случаи поне веднъж месечно.

Касационното обжалване е допуснато с определение №2208/28.04..2026 г. в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по поставения въпрос, уточнен от съда (съобразно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) в следния смисъл: Проверката за съответствие с българския обществен ред по чл.117 от КМЧП обхваща ли преценка за евентуално неоснователно обогатяване.

Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение по правния въпрос, за чието разглеждане е допуснато касационно обжалване:

Трайно установена е практиката на ВКС, според която под „обществен ред“ следва да се разбират онези повелителни норми от публичен порядък, които са основополагащи, имат универсално значение, формират принципите и основите на съвременния правен и обществен ред в държавата. Норми, чието неспазване би довело до ограничаване на признати от този ред основни права и свободи на гражданите или би препятствало тяхното реализиране; би довело до нарушаване, както на обществения, така и на личния интерес на отделните граждани, до недопустимо засягане на основни ценности в обществото. За да се прецени във всеки конкретен случай дали не е нарушен "общественият ред", при допускане и признаване на съответен чуждестранен съдебен акт, следва да се изхожда от основните начала на правото, въз основа на които е уредена българската правна система и основните принципи на правораздаването, които имат универсално значение. Не всяко нарушение на материалния и/или процесуален закон е свързано с нарушаване на обществения ред по смисъла на чл.117, т.5 от КМЧП. Обстоятелството дали при изпълнение на решението ще настъпи неоснователно обогатяване на една от страните не попада в предметния обхват на понятието „обществен ред“ и не е част от преценката по чл.117, т.5 от КМЧП.

В жалбата Д. В. Е. излага доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че са налице предвидените в КМЧП предпоставки за признаване и допускане на изпълнението на влязлото в сила решение, постановено от американски съд. Излага, че същото не противоречи на българския обществен ред, тъй като е съвместимо с установените в националното законодателство универсални принципи на производствата по СК – за закрила на децата, зачитане на личността в семейството, уважение, грижа и подкрепа в семейството. Претендира за неговата отмяна и постановяване на друго, с което се допусне и признае изпълнението на територията на Република България на влязлото в сила решение постановено от съд на С. американски щати. Прави и искане за присъждане на направените по делото разноски.

Насрещната страна В. В. Ж., чрез адвокат Т. Д., оспорва жалбата. Твърди, че въззивното решение е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с практиката на ВКС по приложение на правилото на чл.117 КМЧП. Излага, че между страните не е налице спор относно компетентността на американския съд постановил решението, неговата валидност и влизането му в сила, а спорът е единствено дали изпълнението му е съвместимо с националния обществен ред. Твърди, че установените от въззивния съд факти съответстват на действителното положение, с оглед на които изпълнението на решението ще доведе до несправедлива и обществено неприемлива последица – парични средства от страна на отглеждащия родител да се насочат към родител, който не упражнява грижи за детето. Същото ще доведе и до накърняване интересите на детето. По същество претендира за отхвърляне на жалбата.

С определение № 4464/03.10.2025г. към настоящото производство е присъединена частна жалба подадена от Д. В. Е., чрез адвокат Р. А., срещу определение № 2004/29.07.2025г. по в. гр. д. № 3261/2024г. на Апелативен съд – София, с което е допълнено въззивното решение в частта за разноските.

Жалбоподателката навежда твърдения за незаконосъобразност на определението. Твърди се, че предмет на производството са четири установителни иска – за прекратяване на брака, родителските права, местоживеенето на детето и режим на лични отношения, както и един осъдителен иск за издръжка. Излага, че по делото са представени доказателства за направените от страната разноски, но съдът не е съобразил решението на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 и практиката на ВКС по приложение на правилото на чл.78, ал.5 от ГПК. Претендира за отмяна на обжалваното определение и присъждане на разноските за разглеждане на делото в пълен размер.

Ответникът В. В. Ж. не е депозирал писмен отговор и не изразява становище по жалбата.

Въззивният Апелативен съд – София, след частична отмяна на решението на първостепенния Софийски градски съд, постановил друго, с което отхвърлил предявения от Д. В. срещу В. В. Ж. иск за признаване и допускане изпълнението на територията на Република България на влязлото в сила решение от 27.06.2019 г., постановено от Окръжен съд на седемнадесети съдебен окръг Б., Ф., С., по дело № 2019 – 004201, семейно отделение 33 в частта Родителски план – „Приложение А“, отнасяща се до задължението на бащата В. В. Ж. да заплаща месечна издръжка на детето В. В. В., чрез майката Д. В. Е., в размер на 617 щатски долара, на 1-во число на всеки месец и при всички случаи поне веднъж месечно.

С постановеното по реда на чл.248 ГПК определение въззивният съд допълнил решението в частта за разноските, като осъдил В. В. Ж. да заплати на Д. В. Е. сумата от 450 лв. – разноски за разглеждане на делото пред първостепенния и въззивния съд.

Решението в останалата му част е влязло в сила.

За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото са надлежно установени следните обстоятелства: На .... г. страните сключили граждански брак пред длъжностно лице по гражданско състояние на Столична община и са родители на детето В. В. В., родено на .... г.

С влязло в сила решение от 27.06.2019 г., постановено от Окръжен съд на седемнадесети съдебен окръг Б., Ф., С., по дело №2019 – 004201, семейно отделение 33, бракът между страните бил прекратен. Със същото чуждестранният съд одобрил постигнатото между тях споразумение за разтрогване на брак без имущество и деца на издръжка или непълнолетни, заведено като „Приложение Б“, както и Родителски план – „Приложение А“ относно: признаване юрисдикцията на чуждестранния съд (чл. 1); споделена родителска отговорност по отношение на роденото от брака дете на майката и бащата, които запазили пълните си родителски права и отговорности по отношение на него (чл.2); графика за споделяне на време с детето, съобразен с пребиваването на детето на територията на С. и осъществяването на 70 % от нощувките при майката и 30 % за бащата (чл.3); други разпоредби, свързани с детето (чл. 4); издръжка на детето и здравни грижи, като бащата се задължил да заплаща на детето, директно чрез неговата майка месечна издръжка в размер на 617 щатски долара, съобразен с декларираните от родителите пред чуждестранния съд месечни доходи – 3 000 щатски долара на бащата и 1 200 долара на майката.

Съдът приел за установено и обстоятелството, че по споразумение между родителите, бащата се установил да живее постоянно с детето на територията на Република България, а майката продължила да живее и работи в С.. Посочил, че през 2020 г. детето било записано да учи в софийски училища и същото преминало обучението си от първи до трети клас с отличен успех. На 02.08.2023 г. пред Софийски районен съд било образувано производство за промяна на режима на лични отношения между родителите и детето, упражняването на родителските права и издръжката на детето.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, въззивният съд направил извод, че във воденото пред чуждестранния съд производство ответникът бил редовно призован и подписал споразумението за прекратяване на брака. Постановеното решение от компетентния по спора съд влязло в сила, а развилото се пред него производство било идентично с предвиденото в българския Семеен кодекс производство за прекратяване на брака със споразумение.

Въззивният съд направил извод, че признаването и допускането на изпълнението на чуждестранното решение в частта, с която е одобрено споразумението за поетото от бащата задължение за плащане на месечна издръжка на детето в размер на 617 щатски долара, на 1-во число на всеки месец и при всички случаи поне веднъж месечно, ще противоречи на българския обществен ред. Развил съображения, че понятието обществен ред било по-широко и поглъщало както съблюдаването на правовия ред (спазването на законите), така и спазването на етиката и добрите нрави в общуването и в личното поведение. Намерил, че допускането на изпълнението на чуждестранното решение в частта за издръжката означава да се отворят вратите за изпълнителен процес и за принудителното събиране на определената по размер парична издръжка от чуждестранния съд от бащата за минал период от четири години, които суми следвало да се предоставят на майката, чието установено местоживеене е в С.. Приел, че това ще доведе до неоснователното обедняване на бащата, който до този момент поел пълната издръжка на детето, съответно до неоснователното обогатяване на майката. Съобразил и доказателствата за образувано висящо производство за изменение на режима на упражняване на родителските права, режима на лични отношения на родителите с детето и неговата издръжката.

Изложените съображения обосновали крайния му извод за неоснователност на предявения иск за признаване на влязлото в сила чуждестранно решение по отношение на издръжката на детето В. В..

По отношение на разноските съдът приел, че с оглед крайния резултат по спора и частичното потвърждаване на решението на първата инстанция, искането за присъждане на разноски в полза на ищцата е основателно. Приел, че същите следва да бъдат определени в размер на 450 лв. за разглеждане на делото пред двете инстанции, тъй предметът на същото не се характеризира с фактическа и правна сложност; искът с най-висок материален интерес (за заплащане на издръжка в полза на детето чрез неговата майка) е отхвърлен, а бащата бил единственият, който от 2020 г. полагал грижи по отглеждането и възпитанието на детето, и осигурявал неговата издръжка.

При извършената касационна проверка, настоящата инстанция не установи пороци, водещи но нищожност или недопустимост на обжалваното въззивно решение, поради което намира същото за валидно и процесуално допустимо.

Въззивното решение е постановено в противоречие с отговора на поставения и разгледан правен въпрос.

Решението в обжалваната му част е постановено в нарушение на разпоредбата на чл. 117 КМЧП относно обхвата на понятието „обществен ред“ и основанията, при наличието на които националните съдилища могат да откажат да признаят и допуснат изпълнение на влязло в сила чуждестранно съдебно решение. Изводът на въззивния съд, че приложението на решението, предмет на производството би довело до неоснователно разместване на блага между страните, не попада в предметния обхват на понятието „обществен ред“ и не е част от преценката на съда относно пречките за признаване и допускане изпълнението на чуждестранното решение.

При постановяване на обжалваното решение въззивният съд допуснал съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Налице е основанието по чл.281, ал.1, т. 3 от ГПК. Доколкото не се налага извършване на нови или повтаряне на съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция.

С влязлата в сила част от въззивното решение е прието, че решението на Окръжен съд на седемнадесети съдебен окръг Б., Ф., С., по дело № 2019 – 004201 е постановено от компетентен съд. На ответника бил връчен препис от исковата молба, същият депозирал писмен отговор и потвърдил подписаното между страните брачно споразумение. Чуждестранното решение е влязло в сила. Между страните по делото не е налице влязло в сила решение на български съд за същото искане и на същото основание, нито висящо производство образувано преди чуждото дело.

Решението на американския съд в частта за присъдената в полза на детето В. В. издръжка, платима от неговия баща, не противоречи на българския обществен ред, на основните начала на правото, въз основа на които е уредена българската правна система и на основните принципи на правораздаването, които имат универсално значение. Решението не накърнява основни права и свободи на гражданите и не препятства тяхното реализиране; няма за последица недопустимо засягане на основни ценности в обществото. При определяне размера на издръжката са съобразени получаваните от родителите доходи и средствата необходими за отглеждане на детето. Приложените от чуждестранния съд принципи съответстват на националния правен ред и разпоредбите на СК за всестранна защита на детето и за защита интересите на страните в производството. Както беше посочено в отговора на поставения въпрос, преценката дали при изпълнение на решението ще настъпи неоснователно обогатяване не попада в предметния обхват на понятието „обществен ред“ и не е част от преценката по чл.117, т.5 от КМЧП. Не е част от тази преценка и последващото изменение на обстоятелствата, предмет на влязлото в сила решение. Страните разполагат с предвидените в националното законодателство средства за установяване на новите фактически отношения, като по делото е установено, че пред националните съдилища е образувано и висящо производство по чл.127 СК. Наведените твърдения за не дължимост на присъдената в полза на детето издръжка също не подлежат на разглеждане в настоящото производство, а се разрешават в хода на изпълнителното производство.

С оглед на изложеното и на основание чл.293, ал.2 от ГПК, обжалваното въззивно решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което се признае и допусне изпълнението на територията на Република България на влязлото в сила решение от 27.06.2019 г., постановено от Окръжен съд на седемнадесети съдебен окръг Б., Ф., С., по дело № 2019 – 004201, семейно отделение 33 в частта Родителски план – „Приложение А“, отнасяща се до задължението на бащата В. В. Ж. да заплаща месечна издръжка на детето В. В. В., чрез майката Д. В. Е., в размер на 617 щатски долара, на 1-во число на всеки месец и при всички случаи поне веднъж месечно.

Решението на въззивния съд следва да бъде отменено и в частта за разноските, като отговорността за същите бъде разпределена съобразно крайния резултат по спора.

Предвид основателността на претенцията, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното искане, в полза на Д. В. Е. следва да бъдат присъдени разноски за разглеждане на делото. Същите са в размери, както следва: пред първостепенния съд – 50 лв. за държавна такса и 4 300 лв. за адвокатско възнаграждение и пред касационната инстанция – 35,79 евро за държавна такса и 1278,23 евро за адвокатско възнаграждение.

Пред първостепенния съд ответникът направил възражение за прекомерност на договореното и заплатено от страната възнаграждение. При преценка на същото, съдът съобразява решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22, според което съдът не е обвързан от размерите на адвокатските хонорари определени в Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изготвена от съсловна организация на адвокатите, което трябва да се счита за ограничаване на конкуренцията с оглед на целта по см. на чл. 101, § 1 ДФЕС във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС. Тези разрешения са относими и към действащата Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като същите следва да бъдат взети предвид само като ориентир. Отчита още предмета на производството – признаване и допускане изпълнение на чуждестранно съдебно решение, който е не оценяем и се характеризира със средна степен на фактическа и правна сложност; обема на извършените процесуални действия – подаване на исковата молба и проведеното едно открито съдебно заседание с явяване на процесуалния представител. С оглед на изложеното съдът намира, че договореното и заплатено от страната възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред първата инстанция в размер на 4 300 лв. е прекомерно и същото следва да бъде намалено до размер от 2 000 лв. При определянето му съдът не съобразява вида и характера на исковете разгледани с влязлото в сила чуждестранно решение. Процесуалното представителство и защита, за която се дължи възнаграждение в настоящото производство се определя според неговия предмет, ограничен до установяване наличието на предвидените в закона предпоставки за признаване и допускане изпълнението на чуждестранното съдебно решение. Същото, след неговото превалутиране по чл.12 от ЗВЕРБ закръгляне по чл.13 от ЗВЕРБ, възлиза в размер на 1 022,58 евро.

Съдът намира, че не са налице предвидените в ГПК предпоставки за присъждане на разноски за процесуално представителство пред въззивната инстанция, доколкото до приключване на устните състезания страната не е представила доказателства за заплащането им. В този смисъл са и разясненията дадени в т.1 от ТР №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

В заключение, в полза на касатора/ищец Д. В. Е. следва да бъде присъдена сума в общ размер от 2 362,16 евро, представляваща направените по делото разноски, след тяхното превалутиране по чл.12 от ЗВЕРБ закръгляне по чл.13 от ЗВЕРБ (от които 2 000 лв. – адвокатско възнаграждение на за разглеждане на делото пред Софийски градски съд и 50 лв. – държавна такса за образуване на производството; 35,79 евро – държавна такса пред касационната инстанция и 1 278,52 евро – адвокатско възнаграждение за касационната инстанция).

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 820/13.06.2025г. постановено от Апелативен съд – София по в. гр. д. № 3261/2024г. в частта, с която е отхвърлен предявения от касатора срещу В. В. Ж. иск за признаване и допускане изпълнението на територията на Република България на влязлото в сила решение от 27.06.2019 г., постановено от Окръжен съд на седемнадесети съдебен окръг Б., Ф., С., по дело № 2019 – 004201, семейно отделение 33 в частта Родителски план – „Приложение А“, отнасяща се до задължението на бащата В. В. Ж. да заплаща месечна издръжка на детето В. В. В., чрез майката Д. В. Е., в размер на 617 щатски долара, на 1-во число на всеки месец и при всички случаи поне веднъж месечно, както и определение №2004/29.07.2025 г., И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА и ДОПУСКА изпълнението на територията на Република България на влязлото в сила решение от 27.06.2019 г., постановено от Окръжен съд на седемнадесети съдебен окръг Б., Ф., С., по дело № 2019 – 004201, семейно отделение 33 в частта Родителски план – „Приложение А“, отнасяща се до задължението на бащата В. В. Ж. да заплаща месечна издръжка на детето В. В. В., чрез майката Д. В. Е., в размер на 617 щатски долара, на 1-во число на всеки месец и при всички случаи поне веднъж месечно.

ОСЪЖДА В. В. Ж. да заплати на Д. В. Е. сумата от 2 362,16 евро, представляваща направените по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: