Възстановяване на запазена част при накърняване със завещание и преизчисляване на квоти за делба

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50011

гр. София, 15.05.2023 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1314 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационните жалби на Н. Т. Л., чрез адв. Ст. Г., срещу въззивните решения № 895 от 25.11.2020 год. и № 331 от 26.08.2021 год., постановени и двете по гр. д. № 2077/2020 год. на Пловдивския окръжен съд в частите, с които е отменено първоинстанционното решение по претенцията на касатора по чл. 30 ЗН и вместо това същата е отхвърлена, както и в частта, с която е изменено първоинстанционното решение относно допускане на делбата между наследниците на Т. Л. на описаните недвижими имоти и същата е допусната между тях при посочените квоти. В тези части с определението по чл. 288 ГПК от 7.11.2022 год. по настоящето дело е допуснато касационното обжалване на горното въззивно решение в приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Прието е, че липсата на изложени във въззивното решение съображения по въпроса за начина на възстановяване на запазена част на наследник, накърнена с безвъзмездни разпореждания на наследодателя, относно преценката дали същият може да получи от останалия в наследството на наследодателя чист актив имущество, на каква стойност е то и дали съответства на стойността на запазената му част, обосновава необходимост от проверка за евентуална очевидна неправилност на направения извод за неоснователност на претенцията на основание направената от въззивния съд съпоставка между стойностите на запазената и разполагаемата част от наследството.

Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение по отношение делбените имоти, квотите в съсобствеността им и размера на накърнената му със завещанието на наследодателя запазена част, с искане за отмяната му в обжалваните части, допуснати до касация и вместо това се определи размерът на намалението и възстановяване на запазената му част в претендирания от него размер. Претендира направените разноски.

От ответниците по касационната жалба К. М. Л., чрез адв. Св. П.-К., оспорва жалбата, останалите не са взели становище.

Като прецени данните по делото, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна – ищецът в производството по делото, отговаря на изискванията за редовност и е насочена срещу въззивно решение, допуснато до касационно обжалване с определението по чл. 288 ГПК в посочените му части.

Направеният от съда в определението по чл. 288 ГПК извод за евентуална очевидна неправилност на решението в обжалваната му част – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е обоснован от допуснато нарушение на материалния закон /чл. 31 ЗН/ относно начина на определяне на размера на запазената част, спазвайки предписаните в закона действия за определяне размера на наследствената маса, в която се остойностяват всички оценими в пари активи на наследодателя по цени към момента на откриване на наследството, изваждат се задълженията му и мислено се прибавя стойността на извършените безвъзмездни разпореждания, в случая дарението от 1975 год. Получената стойност представлява наследствената маса, въз основа на която се определя размерът на запазената част на наследника, както и разполагаемата част /чл. 28 и чл. 29 ЗН/, след което се преценява дали наследникът със запазена част, предявил правото си на възстановяването й поради накърнението с направеното завещание, може да получи от останалия в наследството на наследодателя актив имущество, чиято стойност съответства на стойността на запазената му част. Резултатът от тази преценка обосновава и извода дали е налице накърнение на запазената част, в какъв размер е то с оглед постановяване на възстановяването й и определяне на размера за това.

В случая, за да се произнесе по иска на касатора за възстановяване на запазената му част от наследството на неговия баща, въззивният съд е образувал наследствената маса по чл. 31 ЗН, като е включил завещаните 4/6 ид. ч. от втория етаж на западната половина на сградата, ведно със съответните части от западната половина на избения и тавански етаж, оценени към момента на откриване на наследството на сумата 29 100 лв., представляваща пазарната им стойност съгласно заключението на приетата в първоинстанционното производство експертиза. Пазарната стойност на завещаните 4/6 ид. ч. от 1/2 от дворното място възлиза на сумата 16 533.33 лв., а тази на 1/2 ид. от построените в него сгради на допълващото застрояване в него на сумата 5 305 лв. Прибавена е и стойността на притежаваната от наследодателя от прекратената СИО след смъртта на съпругата му А. Л. 1/2 ид. ч. от дарения с нот. акт № 54/1975 год. първи етаж от западната половина на сградата, в размер на сумата 16 550 лв.

Позовавайки се на разясненията в т. 1 и т. 3 на ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС относно приложението на императивната разпоредба на чл. 31 ЗН от въззивния съд с оглед включване в наследствената маса на имущество на завещателя, което не е било посочено от страните в първоинстанционното производство, както и служебно да назначи експертиза за определяне на пазарната му оценка, въззивният съд е съобразил представените писмени доказателства относно възстановени на наследодателя земеделски земи /решение № 11271 от 27.05.1999 год. на ПК-Калояново и заповед по пар. 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ № 96 от 24.04.2007 год. за възстановяване на новообразуван имот в [населено място]/ и притежавани от него по наследство от съпругата му идеални части от възстановените на нейния баща земеделски имоти /две решения от 27.05.1999 год. на същата ПК/, като правата му са в размер на 1/9 ид. ч. от тях. Въз основа на приетото заключение на оценителната експертиза е определена и пазарната стойност на включените в наследствената маса земеделски земи на сумата 9 874.04 лв.

При така определената стойност на наследствената маса в размер на сумата 77 362.37 лв. и въз основа на разпоредбата на чл. 29, ал. 1, предл. 2 ЗН за запазената част на низходящи при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя, е определена разполагаемата част в размер на 1/3 ид. ч. /съгласно чл. 28, ал. 2 ЗН/ на сумата 25 787.45 лв. Същият е и размерът на запазената част на касатора, един от двамата низходящи на наследодателя, докато запазената част на другия ищец би била в размер на съответния дял от запазената част на неговия баща, починал 2016 год. Въззивното решение в частта, с която искът на А. Л. по чл. 30 ЗН е отхвърлен, не е обжалвано, поради което и в настоящето производство същият не е предмет на разглеждане.

Позовавайки се на правилото на чл. 30, ал. 1 ЗН въззивният съд е прихванал от запазената част на касатора направеното в негова полза дарение през 1975 год., представляващо половината от притежаваната от наследодателя 1/2 ид. ч. от първия етаж от западната половина на сградата /при прекратената СИО/, с оглед на това, че дарението е в полза на двамата му синове, или изразено в стойност дарението в полза на касатора е в размер на сумата 8 275 лв. Приспадайки тази сума от запазената му част, остатъкът е в размер 17 512.45 лв., за който следва да се прецени дали касаторът може да го получи от чистия актив на оставеното от баща му наследство. Вместо да направи тази преценка, въззивният съд приел, че тъй като сборът от запазената част на касатора и тази на другия ищец А. Л., след приспадане на даренията в тяхна полза от 1975 год., е в размер под стойността на разполагаемата част на наследодателя, исковете им по чл. 30 ЗН са неоснователни.

Този извод е неправилен, тъй като противоречи на материалния закон – чл. 30, ал. 1 ЗН. Разпоредбата обосновава намаление на завещанието или дарението при невъзможност на наследник със запазена част да получи пълния й размер поради тези безвъзмездни разпореждания, което означава да се направи преценка дали е налице накърняване на запазената част от наследството с оглед възстановяването й. Съображения в тази насока не са изложени от въззивният съд, поради което и изводът му за неоснователност на иска на касатора, в която част е висящо производството, е необоснован и неправилен. Тъй като по делото са събрани относимите към спора доказателства и не се налага извършване на допълнителни процесуални действия, настоящата инстанция следва да направи необходимата преценка относно това налице ли е накърняване на запазената част на касатора от наследството на баща му, при извършеното от него завещание, имащо характер на завет, въз основа на формираната маса по чл. 31 ЗН.

Завещанието на наследодателя Т. М. Л. в полза на внука му К. М. Л. възлиза на обща стойност 45 633.33 лв. След смъртта на завещателя на 11.03.2017 год. в наследството му остава имущество на стойност 15 179.04 лв. – това е пазарната стойност на възстановените му с план за земеразделяне в землището на [населено място] десет земеделски имота, възстановеният по параграф 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ новообразуван имот извън строителните граници на същото село, със заповедта № 96 от 24.04.2007 год. на кмета на община Калояново и представена скица, и 1/9 ид. ч. от получените в наследство от съпругата му от възстановените на нейния баща земи, както и 1/2 от сградите на допълнителното застрояване в спорния имот. От това имущество касаторът получава 1/2 ид. ч., съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН, или изразено в стойност – 7 589.52 лв., като недостигът възлиза на сумата 9 922.93 лв. , с която сума е накърнена запазената му част от наследството на баща му. Следователно е налице основание за намаляване на направеното от последния в полза на внука му К. Л. завещателно разпореждане с този недостиг в съотношение към пазарната стойност на завещаното имущество – 9 922.93/45 633.33 /или 21.74 %/. В случая намалението на завещателното разпореждане е допустимо да се извърши с горната дробна част, тъй като то има за предмет идеална част от недвижим имот , като и останалите призовани към наследяване наследници притежават на друго основание идеални части от него, т. е. налице е съсобственост. При това положение отделянето на частта, необходима за възстановяване на запазената част на Н. Л. в горното съотношение е допустимо да се осъществи, по аргумент от чл. 36, ал. 1 и ал. 2 ЗН. В полза на този извод е и обстоятелството, че стойността на завещания имот /45 633.33 лв./ надвишава с повече от 1/4 разполагаемата част /25 787.45 лв./, както и сбора на последната със запазената част на заветника.

Неоснователно е оплакването на касатора за процесуално нарушение относно приемане на писмени доказателства във въззивното производство относно имущество, включващо се в масата по чл. 31 ЗН. Правилно въззивният съд е съобразил императивния характер на законовата разпоредба и в съответствие с цитираната задължителна съдебна практика е отстранил допуснатото от първоинстанционния съд процесуално нарушение относно указанията към страните за включване в масата по чл. 31 ЗН на цялото, притежавано от наследодателя към смъртта му имущество, както и е назначил оценителна експертиза за определяне на пазарната му стойност към същата дата. В случая не се касае за включване на други имоти в наследствената маса, съгласно чл. 341, ал. 2 ГПК, тъй като делба на същите не е поискана по предвидения в тази разпоредба ред.

С оглед на това въззивното решение е неправилно в частта му, с която е отменено първоинстанционното решение по иска на Н. Л. по чл. 30 ЗН и вместо това същият е отхвърлен. В тази му част то следва да се отмени и се постанови друго, с което се уважи предявения иск съобразно горните съображения, като се намали завещателното разпореждане на неговия баща и се възстанови накърнената запазена част на касатора с 9 922.93/45 633.33 ид. ч.

Този изход на спора по иска по чл. 30 ЗН, предявен от Н. Л., с уважаването му в горния размер, обуславя и различен изход на иска за делба на недвижимия имот – 1/2 ид. ч. от дворното място и втория етаж от западната половина на сградата, построена в него, ведно с 1/2 ид. ч. от избения етаж и 1/2 ид. ч. от подпокривното пространство /таванско помещение/, както е описан делбеният имот и в исковата молба на касатора. От данните по делото, в т. ч. и заключение на техническата експертиза, се установява, че процесният втори етаж от западната половина на сградата представлява самостоятелен обособен обект на правото на собственост, с принадлежащите му идеални части от приземния, избен етаж и от подпокривното пространство в същата половина на сградата. По делото не са събрани доказателства последните да са обособени като самостоятелни обекти, като описанието на избения етаж като такъв в завещанието не му придава такъв статут, при липса на обективни данни по делото за обратен извод. Затова и правилно и обосновано въззивният съд приел, че избеният етаж и подпокривното пространство, таванът, представляват общи части по предназначение, съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС. Същите обслужват обособените в западната половина на жилищната сграда два етажа, поради което и следват главната вещ като принадлежност, и това е съобразено при допускане на делбата на съсобствения между наследниците на Т. Л. втори етаж от западната половина на жилищната сграда.

Като е обсъдил събраните по делото доказателства относно придобиването на недвижимия имот в съсобственост между братята Т. и И. Л., липсата на спор относно обособяването на самостоятелни обекти в построената в него жилищна сграда, по два във всяка от двете половини на сградата, извършените от всеки от тях разпоредителни сделки с част от тях в полза на децата им, въззивният съд правилно е приел, че със смъртта на А. Л. е прекратена съпружеската имуществена общност и нейната 1/2 ид. ч. от процесния недвижим имот – половината от дворното място и вторият етаж от западната половина на жилищната сграда са наследени от нейните наследници по закон – преживял съпруг и двама сина. Дяловете им в съсобствеността са съответно 4/6 ид. ч. и по 1/6 ид. ч., като след смъртта на сина М. Л. неговата идеална част е наследена от преживялата му съпруга и трите му деца, а в полза на едно от тях – К. Л. е извършено завещателното разпореждане, предмет на изложените по-горе съображения за намаляването му по предявения иск по чл. 30 ЗН от един от наследниците на завещателя – синът му Н. Л..

С обжалваното въззивно решение е допусната делба на втория етаж от западната половина на сградата, с 1/2 ид. ч. от избения етаж и толкова ид. ч. от подпокривното пространство между наследниците на Т. Л., при посочени квоти, както и на 1/2 ид. ч. от дворното място, представляващо УПИ ** в кв. 19, поземлен имот с идентификатор ***, между същите съделители като наследници на Т. Л., но при различни квоти с оглед влязлото в сила решение по допускане на делбата на дворното място и за другата 1/2 ид. ч. с участието на наследниците на И. М. Л. при определени вече квоти.

С оглед изхода на делото по иска на Н. Л. по чл. 30 ЗН въззивното решение е неправилно само в частите относно квотите и следва да се отмени и вместо това се определят такива, отчитащи намалението на завещателното разпореждане по отношение на процесния втори етаж и дворното място поотделно.

Вторият етаж с прилежащите му 1/2 ид. ч. от избения етаж и от подпокривното пространство възлиза на стойност 43 650 лв., а завещаните 4/6 ид. ч. – 29 100 лв. От тях намалението с определената по-горе дроб – 9922.93/45 633.33 ид. ч. възлиза на 6327.77 лв., която стойност следва да се прибави към наследената от Н. Л. 1/6 ид. ч. от майка му /на стойност 7 275 лв./, или делът му от етажа възлиза на 13 602.77/43 650 ид. ч. Наследената от майката 1/6 ид. ч. на М. Л., след неговата смърт се наследява от преживялата съпруга и трите му деца по равно, или по 1818.75/43 650 ид. ч. , като частта на К. се включва към завещаното му имущество след намалението в полза дела на Н., или делът на К. Л. възлиза на 24 590.98/43 650 ид. ч. /получено вследствие изчислението: 29 100 - 6 327.77 + 1818.75/.

Пазарната стойност на цялото дворно място възлиза на сумата 49 600 лв., видно от заключението на техническата оценителна експертиза на л. 256 от първоинстанционното производство. Установено е, че собствеността му принадлежи на двамата братя Т. и И. Л., при равни права с оглед легитимиращия ги нотариален акт от 1957 год. Решението, с което е допусната делбата му с участието на наследниците на И. Л. е влязло в сила, като необжалвано.

Следвайки същия алгоритъм за изчисляване квотите на наследниците на Т. Л. в притежаваната от него 1/2 ид. ч. от дворното място, след намалението на завещанието на внука му К. и имайки предвид наследството от съпругата на завещателя, дяловете са както следва: за Н. Л. – 4 133.33 ид. ч. по наследство от майка му, към която част се прибавя намалението на завещанието на баща му, възлизащо на стойност 3 595.19 = 7 728.52/49 600 ид. ч. , за К. Л. – 12 938.16 по завещание след постановеното намаление + 1033.33 по наследство = 13 971. 49/49 600 ид. ч. и по 1 033.33/49 600 ид. ч . за А., Т. и И..

В останалите обжалвани части въззивното решение следва да се потвърди като правилно.

С оглед този изход на делото ответниците следва да заплатят на касатора общо направените от него в настоящето производство разноски за платени държавни такси в размер на сумата 85 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивното решение № 895 от 25.11.2020 год., поправено с допълнително решение № 331 от 26.08.2021 год., двете постановени по гр. д. № 2077/2020 год. на Пловдивския окръжен съд, в частта, с която след отмяната на първоинстанционното решение е отхвърлен иска на Н. Т. Л. по чл. 30 ЗН и вместо това постановява:

НАМАЛЯВА на основание чл. 30, ал. 1 ЗН извършеното от Т. М. Л., починал на 11.03.2017 год., с нотариален акт № 2, том І, рег. № 9858, нот. дело № 21/2015 год. на нотариус Ст. Р., завещание в полза на К. М. Л., с 9 922.93/45 633.33 ид. ч., като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на Н. Т. Л. от наследството на баща му Т. М. Л. с тази част в размер на 9 922.93/45 633.33 ид. ч.

ОТМЕНЯВА въззивното решение № 895 от 25.11.2020 год., поправено с допълнително решение № 331 от 26.08.2021 год., двете постановени по гр. д. № 2077/2020 год. на Пловдивския окръжен съд, в частта, с която са определени квотите на съделителите, наследници на Т. М. Л. в допуснатата делба на втория жилищен етаж в западната половина на двуетажната жилищна сграда, построена в УПИ **, кв. 19 по плана на [населено място], ведно с 1/2 ид. ч. от прилежащите му избен етаж и подпокривно пространство в западната половина на сградата, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** и на дворното място с площ 593 кв. м., представляващо поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], като вместо това постановява:

ОПРЕДЕЛЯ квотите на съделителите в допуснатия до делба втори жилищен етаж в западната половина на двуетажната жилищна сграда, построена в УПИ **, кв. 19 по плана на [населено място], ведно с 1/2 ид. ч. от прилежащите му избен етаж и подпокривно пространство в западната половина на сградата, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, както следва:

- за Н. Т. Л. - 13 602.77/43 650 ид. ч.;

- за К. М. Л. - 24 590.98/43 650 ид. ч .;

- за А. М. Л., Т. М. Л. и И. С. Л. – по 1818.75/43 650 ид. ч . за всеки от тях.

ОПРЕДЕЛЯ квотите на горните съделители в допуснатия до делба недвижим имот, представляващ дворно място, застроено и незастроено, с площ 593 кв. м., представляващо поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], както следва:

- за Н. Т. Л. – 7 728.52 /49 600 ид. ч.;

- за К. М. Л. – 13 971.49 /49 600 ид. ч .;

- за А. М. Л., Т. М. Л. и И. С. Л. – по 1 033.33/49 600 ид. ч . за всеки от тях.

ПОТВЪРЖДАВА горните въззивни решения в останалата им обжалвана част, а в необжалваните им части същите са влезли в сила.

ОСЪЖДА К. М. Л., А. М. Л., Т. М. Л. и И. С. Л. да заплатят общо на Н. Т. Л. направените в настоящето производство разноски в размер на 85 лв. /осемдесет и пет лева/.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.