Отговорност на лечебно заведение за смърт на пациент при пожар

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 540

София, 11.09.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: Веселка Марева

Емилия Донкова

при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдията Емилия Донкова гр. д. № 893/2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С определение № 161 от 15.01.2024 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 210/02.12.2022 г. по в. гр. д. № 259/2022 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено решение № 260028/27.02.2022 г. по гр. д. № 2673/2020 г. на Пловдивския окръжен съд, за осъждане на ответника „Център за психично здраве - Пловдив“ ЕООД, на основание чл. 49 ЗЗД, да заплати на А. М. А. и З. М. К., лично и като правоприемници на правата по предявените искове на починалите в хода на производството Ш. В. А. /майка/ и Ж. М. А. /сестра/ сумата от 140 000 лв. /сто и четиридесет хиляди лева/ на всяка от ищците, представляваща обезщетение за неимуществените вреди, претърпени във връзка със смъртта на баща им М. С. А., починал вследствие на пожар, състоял се на 27 срещу 28 март 2019 г. в мъжко отделение на „Център за психично здраве - Пловдив“ ЕООД, след приемането му там за провеждане на лечение, ведно със законната лихва от 28.03.2019 г. до окончателното заплащане, като вместо него е постановено ново по същество, с което са отхвърлени предявените искове за заплащане на сумата от 140 000 лв. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата част, с която исковете са отхвърлени. Същото е влязло в сила като необжалвано, в частта, с която исковете са отхвърлени за разликата над 200 000 лв. до пълния предявен размер от 360 000 лв. за всяка от ищците.

Касаторите искат обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответникът по касация „Център за психично здраве - Пловдив“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, в отговора на касационната жалба счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. В съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и иска обжалваното въззивно решение да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД от А. М. А., З. М. К., Ш. В. А. и Ж. М. А. /последните две ищци са починали в хода на процеса/ срещу „Център за психично здраве - Пловдив“ ЕООД /ЦПЗ/, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 180 000 лева за всяка от тях, претърпени вследствие смъртта на М. С. А., баща на А., З. и Ж. А. и съпруг на Ш. А., намерен на 28.03.2019 г. мъртъв в една от стаите на мъжкото отделение на ЦПЗ, вследствие на пожар, възникнал в мъжкото отделение на ответното лечебно заведение на 27.03.2019 г., заедно със законната лихва от 28.03.2019 г. След смъртта на ищците Ш. А. и Ж. А. процесът е продължен от А. А. и З. К. като техни законни правоприемници в границите на упражненото от първоначалните ищци право на иск. Същите са обжалвали първоинстанционното решение, в частта, с която исковете за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди в лично качество и като правоприемници на починалите ищци, са отхвърлени за разликата над уважения размер от 140 000 лв. до 200 000 лв. за всяка от тях.

В исковата молба са въведени следните твърдения, с които е обосновано наличието на противоправно поведение от страна на лечебното заведение: нарушаване принципите на безопасност и сигурност на пациента, за качеството на медицинската помощ, както и липсата на създадена организация за осигуряване на тази безопасност, включително изискванията за пожарна безопасност, довело до смъртта на пациента, в резултат на термична травма.

В отговора ответникът е направил следните възражения: оспорил е извършването на противоправно деяние, посочил е, че не носи отговорност за настъпването на пожара, както и че дежурният персонал е предприел дължимото поведение, изразяващо се в евакуация на пациентите и гасене с пожарогасители.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните процесуалноправни въпроси: длъжен ли е съдът да възприеме експертно заключение, без да направи съвкупна преценка с останалите доказателства по делото; да обсъди противоречията в събраните експертизи и обясненията на вещите лица, с оглед наведените във въззивната жалба и отговора доводи на страната.

По основанието за допускане на касационно обжалване.

На поставените въпроси трябва да се дадат следните отговори:

Съобразно нормата на чл. 202 ГПК заключението на експертизата като доказателствено средство следва да бъде обсъдено в съвкупност с другите доказателства по делото. Когато съдът е приел, че за изясняване на някои въпроси от неговия предмет са необходими специални знания, за които се налага назначаване на вещо лице, е длъжен и сам да следи дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и дали отговаря на поставената задача. При наличие на противоречия в събраните експертизи и обясненията на вещите лица, същите трябва да бъдат обсъдени във връзка с доводите на всяка от страните, наведени във въззивната жалба и отговора.

В цитирания смисъл са решение № 267/04.03.2014 г. по гр. д. № 30/2013 г. на ВКС, първо г. о., решение № 91/27.08.2015 г. по гр. д. № 321/2015 г. на ВКС, второ г. о., решение № 129/08.11.2017 г. по гр. д. № 60344/2016 г. на ВКС, трето г. о., решение № 25/02.07.2020 г. по гр. д. № 2976/2019 г. на ВКС, второ г. о. и решение № 50039/25.05.2023 г. по гр. д. № 2062/2022 г. на ВКС, второ г. о., които се споделят от настоящия съдебен състав.

По основателността на касационната жалба.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

От терапевтичен договор е видно, че на 24.02.2019 г., М. С. А., страдащ от „параноидна шизофрения“ е постъпил за лечение в „Център за психично здраве - Пловдив“ ЕООД. От приложените материали по досъдебно производство № 217/2019 г. по описа на Второ РУ на ОДМВР – Пловдив се установява, че на 27 срещу 28.03.2019 г., в мъжкото отделение на Центъра за психично здраве, в сградата, находяща се в гр. Пловдив, бул. “Пещерско шосе“ № 68, е възникнал пожар, при който същият е загинал.

Според съдебно-медицинска и химическа експертиза причина за смъртта на пациента е термична травма, причинена от висока температура /пета степен на изгаряне от суха висока температура/, за което свидетелства овъгляването на трупа. При възникване на пожара пострадалият М. А. е бил жив, за което свидетелства наличието на карбоксихемоглобин в кръвта, както и саждите по дихателните пътища.

Според единичната и тройната пожаро-технически експертизи причина за пожара е небрежност/невнимание при боравене с открит източник на огън/пламък, като запалка, цигара или клечка кибрит. Пожарът не е възникнал вследствие на „късо съединение“ или „високо преходно съпротивление в местата на съединенията в проводниците в токовия кръг“ на осветителната инсталация в болничната стая, нито е резултат на умишлени действия - палеж. Посочено е, че всеки от описаните по-горе, като вероятна причина за пожара открити огнеизточници - цигара, пламък от запалка или от клечка кибрит е бил в състояние да развие достатъчно висока температура при горене, за да доведе до запалването им, като време от около 4-5 минути след запалването им е било достатъчно, за да се стигне до интензивно горене с бурно димоотделяне, каквито са били обективните данни за начина, по който пожарът се е изявил.

Видно от разпореждане № 10 от 29.03.2019 г. на инспектор в Първа районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“, съдържащо се в материалите по досъдебното производство, в същото са отразени констатациите от извършената проверка, като е посочено, че „пожарогасителите са с изтекъл срок на технически преглед“, което съставлява нарушение на чл. 21, ал. 3 от Наредба № 8121з-647/1.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, както и че „евакуационните аварийни пътища не са осветени“ – нарушение на чл. 14, ал. 2, т. 2 от цитираната Наредба. Предписано е извършването на техническо обслужване на пожарогасителите, както и представянето на протокол за осветеност.

В предходно разпореждане /№ 107 от 13.12.2014 г./ при извършена проверка са констатирани следните нарушения: не са актуализирани документите за осигуряване на пожарната безопасност съгласно чл. 6 от Наредбата, няма разработени схеми за евакуация към плана за евакуация, по пътя за евакуация от подземния етаж /стълбището/ са установени поставени горими материали, наличните уреди за първоначално гасене са с изтекъл ревизионен срок, липсват евакуационни и аварийни осветителни тела по пътищата за евакуация и над крайните евакуационни изходи. Дадени са конкретни предписания: да се ревизират в срок наличните пожарогасители съгласно изискването на чл. 23, ал. 1 от Наредбата, като е определен срок за изпълнение до 16.01.2015 г., както и да се постави евакуационно осветление по пътищата за евакуация и над крайните евакуационни изходи със срок до 31.12.2016 г.

В заключението на единичната пожаро-техническа експертиза на вещото лице С. е прието, че са налице нарушения на нормативните изисквания по Наредба № Із-1971/29.10.2009 г. за строително-техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, изразяващи се в: неосигурена в сградата система за автоматично и ръчно пожароизвестяване, с изключение на санитарно- хигиенните помещения; неосигурена в сградата вентилационна система за отвеждане на дима и топлината, както и неосигурени в коридора необходими пожаротехнически средства за първоначално гасене на пожари в помещения, каквито се изискват в сгради за обществено ползване в областта на здравеопазването. Експертът уточнява, че това са пожарогасител с въглероден диоксид 5 кг. и пожарогасител на водна основа с вместимост 9 л. Видно от обясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание на 22.06.2021 г., от материалите по досъдебното производство е установено, че наличният пожарогасител не е бил разположен на леснодостъпно място, а в стая на персонала.

В заключението на тройната пожаро-техническа експертиза е възприето, че не са налице нарушения на правилата и нормите за пожарна безопасност, тъй като съответствието в случая трябва да се прецени при съблюдаване на изискванията на Наредба № 2 за противопожарните строително технически норми, обн. в ДВ, бр. 58/1987 г., отменена с Наредба № Із-1971 от 2009 г., по която единичната експертиза е намерила наличните нарушения. Този извод е обоснован с установеното от сайта на ответника, че лечебното заведение се е настанило на адреса в град Пловдив, ул. “Пещерско шосе“ № 68, през 2004 г., както и предвид липсата на строителни книжа за сградата. Горното заключение е направено след като са цитирани обсъдени по-горе писмени доказателства /протоколи за проверки на органите по пожарна безопасност/. Посочено е, че при контролната проверка, извършена от тези органи, резултатите от която са материализирани в протокол № 1/20.02.2018 г., не са били установени нарушения на правилата и нормите за пожарна безопасност. В този протокол са обективирани общи констатации, че в лечебното заведение са “създадени условия за успешно пожарогасене“, както и „условия за успешна евакуация“. Според обясненията на експертите в съдебно заседание има изискване за наличие на средства за първоначално гасене /кофпомпа или воден пожарогасител/, като броят им е в зависимост от площта на сградата. Вещите лица посочват, че действията, предприети от дежурния персонал при установяване на възникналия пожар, са били изцяло адекватни и съобразени с изискванията на примерния план за действие при пожар, изготвен от ответника съгласно приложение № 1 към чл. 9, ал. 1, т. 2 и ал. 5 от Наредба № 8121з-647/1.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите.

Първоинстанционният съд е изложил съображения, че въпросът, включен в предмета на изслушаните експертизи, а именно: „нарушени ли са норми на изискванията за безопасност в сградата“ е правен, поради което не е обвързан от изводите в експертните заключения по този въпрос. Направил е собствен правен анализ на приложимите нормативни актове и е извел като краен извод, че в сградата на ответника е следвало да има пожароизвестителна система.

В обжалваното въззивно решение съдът е приел, че липсва пряко нарушение на норми на чл. 80 и чл. 86, ал. 1, т. 3 и т. 10 Закона за здравето, тъй като същите се отнасят до права на ползвателите на медицинските услуги, тясно свързани със специфичната здравна дейност и не засягат съпътстващи я битови елементи. За неоснователни са приети и наведените доводи за нарушение на Наредба № 49/18.10.2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговаря устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, относно вътрешно оборудване и инфраструктура пряко относими към безопасност, хигиена и удобство, тъй като съгласно чл. 1 и § 5 от ПЗР във вр. с чл. 46, ал. 3 и чл. 57, ал. 2 ЗЛЗ същата е приложима към лечебните заведения за болнична помощ (чл. 9 ЗЛЗ) и домове за медико- социални грижи (чл. 5, ал. 3 ЗЛЗ), но не и за Центровете за психично здраве, които са класифицирани като други лечебни заведения по чл. 10, т. 3 ЗЛЗ – извън болничните и извън домовете за медико-социални грижи. Неотносима към уреждане на спора е и Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, защото не е установено от доказателствата по делото, нито е било въведено като основание с исковата молба нарушение на чл. 3 от този нормативен акт – допускане от ответника на работа към момента на инцидента на работник или служител, който да не притежава необходимите знания и умения и/или не е бил инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. За неприложим е счетен и раздел ІV А, 1.2.1 от утвърдения с Наредба № 24/07.07.2004 г. медицински стандарт „Психиатрия“, изискващ осигуряване на повишена сигурност чрез осигуряване на повишен надзор и грижи при болни с риск от агресивно, автоагресивно или непредсказуемо поведение или с коморбидност между телесна и психиатрична патология, като е прието, че това са изисквания за болница, но не и за център за психично здраве, за който не са предвидени такива изисквания съгласно относимия за ЦПЗ раздел ІІІ, б. Б от посочения стандарт.

Възприет е направения от първоинстанционния съд извод относно невъзможността за определяне приложимост на съответен нормативен акт относно пожарната безопасност с оглед липсата на ангажирани доказателства от ищците за момента на построяване и въвеждане в експлоатация на сградата на ЦПЗ – Пловдив, в която е възникнал пожара.

За да отмени първоинстанционното решение, въззивният съд е посочил, че в същото е направено необосновано разширително тълкуване на нормите на приложените по делото Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на „Център за психично здраве - Пловдив“ ЕООД и Вътрешните правила за пожарна безопасност при експлоатация на обектите на основание чл. 9, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. Съобразено е, че съгласно експертните заключения най-вероятна причина за пожара е използване на открит източник на пламък, като по делото не съществувало нито едно доказателство, че това било именно запалена цигара. Въз основа на това е счетено, че не е доказано категорично, че един от четиримата пациенти в стая № 17 е нарушил забраната за тютюнопушене. В тази връзка е прието, че не е съществувало задължение за персонала да изземе запалка или кибрит от пациентите без да бъдат нарушени основните им човешки права, от което е изведено заключение, че забраната за тютюнопушене не обхваща забрана на средства за възпроизвеждане на огън.

За неотносима към спора е приета и нормата на чл. 14, ал. 2, т. 1 от цитираната Наредба от 2014 г. относно задължение на Центъра да изпълни пожароизвестителна система със специфичен звуков сигнал за всеки етаж, като е посочено, че съгласно чл. 14, ал. 1, изр. 1 от същата, обектите се поддържат в техническото състояние, при което са въведени в експлоатация и в съответствие с изискванията на този нормативен акт, а завареното техническо състояние на сградата е към 2004 г. Към този момент не е съществувало като изискване в сградата да бъде изпълнена пожароизвестителна система. При обосноваване на този извод са обсъдени единствено констатациите от протокол № 1/20.02.2018 г., в т. 4 на който по отношение на „пожароизвестителните и пожарогасителните инсталации“, е посочено, че такива не са били необходими към датата на въвеждане на обекта в експлоатация. С оглед изложеното, е кредитирано заключението на тройната експертиза относно липсата на нарушения на изискванията за пожарна безопасност в сградата. Въз основа на това за недоказано е прието наличието на противоправно виновно поведение на лице от персонала на ответника, което при и повод възложената работа да е извършило деяние в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. В заключение е направен извод, че ответникът е спазил дължимите от него адекватни противопожарни правила.

Дадените отговори на въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, са относими към решаващите изводи във въззивното решение, в което без да се обсъдят експертните заключения в съвкупност с писмените доказателства, както и съдържащите се в експертизите противоречия, е възприето, че не са нарушени изискванията за пожарна безопасност в сградата. Предвид даденото разрешение на поставените въпроси следва да се приеме, че е следвало да бъдат обсъдени приетите експертни заключения в съвкупност с всички писмени доказателства, като се анализира съществуващото противоречие в заключенията. Следва да се има предвид, че въпросът дали са нарушени изискванията за пожарна безопасност, действително е правен и изводът на вещите лица не обвързва съда.

В конкретния случай са били нарушени правилата и нормите за пожарна безопасност, регламентирани в Наредба № 8121з-647 от 1.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите. Съгласно нормата на чл. 14, ал. 1 от същата обектите се поддържат в техническото състояние, при което са въведени в експлоатация, и в съответствие с изискванията на тази Наредба. В чл. 14, ал. 3 е посочено, че изискванията по ал. 2, т. 1 /за „пожароизвестителни системи със специфичен звуков сигнал на всеки етаж“/ и т. 3 /за “отделяне на стълбищните клетки“, което може да не се изпълни, когато в обекта е осигурена автоматична пожароизвестителна система/ се прилагат за обекти, в които не са изпълнени същите пасивни и активни мерки за пожарна защита въпреки изискванията на нормативните актове, действащи към момента на въвеждане на строежа в експлоатация. В параграф 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата, е предвидено, че изискванията на чл. 14, ал. 2 влизат в сила от 31.12.2016 г. Следователно, изискването за налична пожароизвестителна система, е било приложимо. В настоящата хипотеза и съществуващият пожарогасител е бил с изтекъл срок на технически преглед /видно от разпореждане от 29.03.2019 г./, както и поставен в стая. В чл. 23, ал. 2 от Наредбата е установено изискване пожаротехническите средства да се поставят на леснодостъпни и с добра видимост места и в съответствие с тяхното местоположение върху схемите за евакуация за обектите, за които се изискват такива схеми. Утвърдените от управителя Вътрешни правила за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, са приети на основание чл. 9, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8121з-647 от 1.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите. В същите /раздел трети, т. 1 и т. 6/ е предвидено „поддържането на пожарогасителните средства и пожароизвестителните системи да се извършва в съответствие с инструкциите и при спазване изискванията на съответните стандарти“; „да не се възпрепятства достъпа до пожарогасителите и местата за управление на пожароизвестителни системи“.

Налице е противоправно поведение на ответника, изразяващо се в несъздаването на организация за осигуряване безопасността на пациента – наследодателят на ищците, а именно противопожарна такава, довела до неговата смърт в резултат на термична травма. Съществува и причинна връзка между противоправното бездействие на лечебното заведение и настъпилата смърт на М. А..

Въз основа на изложеното по-горе следва да се приеме за доказано наличието на всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 49 ЗЗД. Следва да се приеме за установено, че ищците са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, които подлежат на обезщетяване. При определяне размера на обезщетенията следва да се отчетат: начина и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта, интензитета на претърпените болки с оглед загубата на родител, която винаги е болезнено преживяване, възрастта на починалия /58 години/, възрастта на ищците към датата на смъртта /А. А. на 35 год. и З. К. на 33 год./, близките отношения между починалия и всяка от ищците, независимо че не са живели в едно домакинство, обществено-икономическите условия в страната. От събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелите А. и К. се установява както дълбоката и емоционална връзка между ищците и баща им, така и тази между починалите ищци и наследодателя. В обобщение, настоящата инстанция приема, че справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди е в размер на сумата от 100 000 лв. в лично качество за всяка от ищците и сумата от 100 000 лв., в качеството им на правоприемници на починалите в хода на процеса ищци, или общо сумата 200 000 лв. за всяка от тях.

Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се реши по същество от ВКС съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. Въззивното решение следва да бъде отменено, като вместо него се постанови ново по същество, с което исковете за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди се уважат в посочените по-горе размери.

С оглед изхода на делото ответникът по касация дължи заплащане на направените разноски, които възлизат на сума в размер от 8 885 лв. за всички инстанции за осъщественото безплатно процесуално представителство в полза на жалбоподателите. Същите, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, трябва да бъдат присъдени на процесуалния им представител.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът по касация дължи заплащане на държавна такса в общ размер на 17 400 лв., от които 11 600 лв. за първоинстанционното производство и 5 800 лв. за касационното производство.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 210/02.12.2022 г., постановено по в. гр. д. № 259/2022 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Център за психично здраве - Пловдив“ ЕООД, с ЕИК 000463386, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 68, да заплати на А. М. А. с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], сума в общ размер от 200 000 лв. /двеста хиляди лева/, представляваща обезщетение по чл. 49 ЗЗД за претърпени неимуществени вреди, в резултат на смъртта на баща й М. С. А., починал вследствие на пожар, състоял се на 27 срещу 28 март 2019 г. в мъжко отделение на „Център за психично здраве - Пловдив“ ЕООД, след приемането му там за провеждане на лечение, от която сумата 100 000 лв. в лично качество и сумата 100 000 лв., в качеството й на правоприемник на починалите в хода на процеса ищци Ш. В. А. и Ж. М. А., ведно със законната лихва върху главницата от 200 000 лв., считано от 28.03.2019 г. до окончателното заплащане на сумата.

ОСЪЖДА „Център за психично здраве - Пловдив“ ЕООД, с ЕИК 000463386, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 68, да заплати на З. М. К. с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], сума в общ размер от 200 000 лв. /двеста хиляди лева/, представляваща обезщетение по чл. 49 ЗЗД за претърпени неимуществени вреди, в резултат на смъртта на баща й М. С. А., починал вследствие на пожар, състоял се на 27 срещу 28 март 2019 г. в мъжко отделение на „Център за психично здраве - Пловдив“ ЕООД, след приемането му там за провеждане на лечение, от която сумата 100 000 лв. в лично качество и сумата 100 000 лв., в качеството й на правоприемник на починалите в хода на процеса ищци Ш. В. А. и Ж. М. А., ведно със законната лихва върху главницата от 200 000 лв., считано от 28.03.2019 г. до окончателното заплащане на сумата.

Осъжда „Център за психично здраве - Пловдив“ ЕООД, с ЕИК 000463386, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 68, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. М. Б., с адрес: [населено място], [улица], ет. 1, офис 7, сумата 8 885 лв. /осем хиляди осемстотин осемдесет и пет лева/, представляваща разноски за всички инстанции за осъществявано безплатно процесуално представителство.

Осъжда „Център за психично здраве - Пловдив“ ЕООД, с ЕИК 000463386, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 68, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на ВКС сумата 17 400 лв. /седемнадесет хиляди и четиристотин лева/, представляваща държавна такса.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: