Доказване на компетентност на съдия по вписванията за заверка на договор за делба

Текстът на акта

Ключови фрази

7

Р Е Ш Е Н И Е

№ 40

София, 17.06.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при участието на секретаря Анета Иванова

като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова

гражданско дело № 2041/2020 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 290 и сл.ГПК.

М. П. Б. е обжалвал с касационна жалба вх.№ 2409 от 20.03.2020г. въззивното решение на Врачанския окръжен съд № 44 от 17.02.2020г. по гр.д.№ 665/2019г.

В касационната жалба се поддържа, че решението е необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила.

Ответниците П. Б. В., Б. В. С. и Г. Б. В., както и третото лице- помагач Г. В. И. не са подали отговор на касационната жалба и не са се явили в съдебното заседание пред ВКС.

Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определението по чл. 288 ГПК № 485 от 16.12.2021г. по правните въпроси: 1. Липсата на нотариус в даден съдебен район неподлежащ на доказване факт ли е или е факт, който на общо основание подлежи на доказване от страната, която черпи благоприятни правни последици от него и ако съдът се позовава на такъв отрицателен факт, длъжен ли е на основание чл. 155 ГПК да уведоми страните ? ; 2.Ако в срока по чл. 193 ГПК страна по делото е оспорила истинността на документ пред първоинстанционния съд, той е открил производство по оспорването, но не е разпределил доказателствената тежест и дори е заличил допуснатата експертиза, длъжна ли е оспорващата страна да прави повторно искане за откриване на производство по чл. 193 ГПК при условие, че се е позовала на нарушение на процесуалните правила във въззивната жалба относно разпределяне на доказателствената тежест между страните?

По първия въпрос касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, а по втория - на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречие на обжалваното решение със задължителната практика на ВКС – ТР 1/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК.

По основанията за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното:

По първия правен въпрос.

Принципът на доказването в гражданският процес, залегнал в чл.154 ал.1 ГПК е, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, които са благоприятни за нея и на които основава своите искания и възражения. За процесуална икономия, ГПК освобождава страните от задължението за доказване на определени факти. Това са фактите, които страните признават изрично или по които не спорят, както и общоизвестните и служебно известните факти – чл.155 ГПК. Съдът посочва фактите, които не се нуждаят от доказване в доклада по чл.146т.3 и 4 ГПК или в нарочно определение, ако въпросът за доказване на такива факти е поставен в хода на разглеждане на делото пред инстанциите по същество. Служебно известни по смисъла на чл.155 ГПК са фактите, които съдът е научил във връзка с упражняване на професията си. Те биха могли да са му известни от пряката правораздавателна дейност или от съпътстващата му служебна работа. Независимо от това по какъв начин е узнал за определен факт, който е от значение за разглеждане на конкретен правен спор, съдът по силата на чл. 155 ГПК е длъжен да уведоми страните, че ще приеме за доказан определен факт, за който не са събрани доказателства по делото. Ако някоя от страните оспори съобщения от съда по реда на чл.155 ГПК факт, той става спорен по делото и съдът следва да разпредели тежестта на доказване между страните по общото правило на чл. 154 ал.1 ГПК.

Липсата на нотариус в определен съдебен район, което е основание съгласно чл.82 ЗННД за извършване на валидни нотариални действия от съдията по вписванията при районния съд, може да бъде служебно известен на съда факт. За да го приеме за доказан по конкретно дело обаче, съдът трябва да премине през процедурата по чл. 155 ГПК и да го съобщи на страните в хода на разглеждане на делото. Неспазване на тази процедура и приемането на този факт за доказан в решението по делото, е съществено процесуално нарушение, защото лишава страните от правото на защита, в случай, че оспорват липсата на нотариус в конкретен съдебен район към определен , релевантен за делото, момент.

Вторият процесуален въпрос намира разрешение в ТР 1/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК. В т. 2 от тълкувателното решение е казано , че въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция нарушения на съдопроизводствените правила при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за непълноти или неточности в доклада по чл. 146 ГПК, въззивният съд е длъжен да отстрани допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения, като без да прави нов доклад, даде указания до страните относно възможността да предприемат необходимите процесуални действия по посочване доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада. От това тълкуване , както и от приетото в т. 3 от посоченото тълкувателно решение следва, че когато в нарушение на процесуалните правила първата инстанция не е разпределила доказателствената тежест между страните или не е приела представени доказателства, не е изслушала съдебна експертиза или я е заличила, при оплакване във въззивната жалба, въззивният съд трябва да отстрани процесуалното нарушение. Той е длъжен без да прави нов доклад по смисъла на чл. 146 ГПК, да разпредели доказателствената тежест между страните във връзка с направено оспорване, или да приеме неприети от първата инстанция доказателства, или да назначи заличена от първата инстанция експертиза и др. без да е необходимо въззивникът да заяви отново оспорвания или да прави доказателствени искания пред въззивния съд. Достатъчно е да са направени пред първата инстанция и да има оплакване срещу процесуалните действия на съда при постановяване на обжалваното решение във въззивната жалба във връзка със събиране на доказателствата по делото.

По основателността на касационната жалба.

Производството е по чл.108 ЗС.

С обжалваното решение Врачанският окръжен съд е потвърдил решението на Районен съд Мездра № 150 от 17.07.2019 г., постановено по гражданско дело № 1676/2017 г., с което са уважени исковете, предявени от П. Б. В., Б. В. С. и Г. Б. В. против М. П. Б. с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици по реституция и наследяване на нива в м. „Р.“, с площ 7.009 дка, имот № ... с ЕКАТТЕ ...; нива в м. „М.“, с площ 1.808 дка, ІV категория, имот № ... с ЕКАТТЕ ...; нива в м. „Б.“, с площ 3.654 дка, ІІІ категория, имот № ... с ЕКАТТЕ ... и нива в м. „З.“, с площ 6.134 дка, ІІІ категория, имот № ... с ЕКАТТЕ ..., всички в землището на [населено място] поле, общ. Р., като ответникът е осъден да отстъпи собствеността и предаде владението на имотите. Потвърдено е и първоинстанционното решение, с което са уважени предявените при условията на евантуалност в случай на евикция, обратни искове от М. П. Б. против подпомагащата го страна Г. В. И. , първият от които с правно основание чл. 189, ал. 1, във вр. с чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договора за продажба, сключен с нот.акт № ... г. на нотариус с рег. № 614 на НК с предмет 29/60 ид.ч. от процесните имоти, както и иск за осъждане на продавачката да му заплати 5 000 лв.представляваща платената по договора покупна цена и сума в размер на 264,50 лв., представляваща разходи във връзка със сключване на договора и иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на неустойка размер на 10 000лв.

Въззивният съд е приел, че ищците , които са наследници по закон на З. Г. С., се легитимират като собственици на процесните имоти въз основа на договора за доброволна делба от 14.11.2003 г., по силата на който имотите са разпределени между съсобствениците З. Г. С. и В. Г. И., с което съсобствеността е прекратена. Съдът се е мотивирал, че процесният договор за доброволна делба е с нотариална заверка на подписите на страните с рег. № 505/17.11.2003 г., условие за действителност по чл. 35 ал.1 ЗС като заверката е извършена от кмета на Кметство К. поле на 17.11.2003 г. и втора нотариална заверка рег. № 4812/20.11.2003 г. от съдия по вписванията при Районен съд – Мездра на 20.11.2003 г. Тази втора заверка съдът е приел за действителна поради изискването на чл. 83 ЗННД кметът на населеното място, което не е общински център да удостоверява само подписите на частни документи, които са едностранни актове и не подлежат на вписване. Според въззивния съд съдията по вписванията при Районен съд – Мездра е бил компетентният орган да завери подписите на лицата, сключили договора за доброволна делба, тъй като към момента на заверката в съдебния район на Районен съд – Мездра не е имало нотариус. Тази нотариална заверка представлява официален документ и обвързва съда да приеме, че подписите върху договора за доброволна делба са положени от З. Г. С. и В. Г. И.. При приемане на екземпляра от договора , който е вписан и на който на последната страница има заверка на подписите на договарящите от съдията по вписванията, ответникът е заявил становище в съдебното заседание същият да се приеме като доказателство, без да го оспори в тази му част.

Въззивният съд е приел, че е основателен доводът във въззивната жалба на М. П. Б. за допуснато процесуално нарушение от първата инстанция по приложението на чл. 193 ГПК и разпределяне на доказателствената тежест между страните във връзка с направеното оспорване истинността на подписите на договора за доброволна делба и заличаване на допуснатите доказателства. Независимо от това въззивният съд е счел, че не дължи извършването на процесуални действия по отстраняване процесуалното нарушение на първата инстанция, тъй като искане във въззивната жалба за откриване на производство по чл. 193 ГПК по отношение на автентичността на подписите на страните по договора за доброволна делба не е направено, каквато възможност ответникът е имал на основание чл. 266, ал. 3 ГПК. Така, достигайки до изводите, които е направила първата инстанция като краен резултат, въззивният съд е потвърдил обжалваното решение както по главния иск, така и по обратните искове .

При тези мотиви на въззивния съд и дадените отговори на правните въпроси, по които е допуснато касационното обжалване, са основателни доводите на касатора за постановяване на въззивното решение при допуснато нарушение на процесуалните правила – отменително основание по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.

На първо място, в мотивите на своето решение, въззивният съд е приел за доказан фактът, че към датата на заверката на подписите на доброволната делба – 20.11.2003г. в съдебния район на РС Мездра не е имало нотариус и затова е извършено валидно удостоверяване на подписите на договора за доброволна делба, което е изискване за форма за действителност на основание чл. 35 ЗС . По делото обаче, не са събирани доказателства за това имало ли е нотариус в района на РС гр.Мездра към 20.11.2003г. , когато съдията по вписванията при РС Мездра е извършил заверка на подписите на двамата съделители и нито първата, нито втората инстанция са уведомили страните, че този факт им е служебно известен, с което е допуснато нарушение на чл. 155 ГПК. Въззивният съд е бил длъжен да укаже на страните, че този факт му е служебно известен, за да може да го приеме за доказан в решението.

На следващо място въззивният съд не е действал в съгласие с приетото в ТР 1/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК и не е отстранил процесуалните пропуски на първата инстанция, за което е имало доводи във въззивната жалба, да разпредели доказателствената тежест между страните по повод на направените от ответника с отговора на исковата молба възражения и оспорвания и да събере допустимите доказателства. Районният съдия не е изготвил доклад по чл. 146 ГПК нито в закрито заседание , нито в откритото заседание на 10.10.2018г. и така страните не са били наясно кои факти и обстоятелства подлежат на доказване и от кого, поради което въззивният съд не е могъл да се произнесе по жалбата без да отстрани този пропуск на районния съд и да даде възможност на страните да съберат пред въззивния съд посочените от тях доказателства след като той им укаже как се разпределя доказателствената тежест между тях.

По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени и тъй като се налага извършване на нови процесуални действия – разпределяне на доказателствената тежест между страните и евентуално събиране на нови доказателства, на основание чл. 293 ал. 2 ГПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на Врачанския окръжен съд. При разпределяне на доказателствената тежест между страните, въззивният съд следва да има предвид следното:

Писменият договор е частен документ и ако се оспорва истинността на подписите на участниците от страна по делото, която не е страна по договора, но е обвързана като правоприемник, тежестта на доказване съгласно чл. 193 ал.3 изр.2 ГПК е на страната, която ще се ползва от документа. Когато подписите на лицата имат валидна нотариална заверка, тогава документът е официален и тежестта на доказване неистинността на подписите съгласно чл. 193 ал.1 изр.1 ГПК е на оспорващата страна. Когато обаче едновременно с оспорването на истинността на подписите се оспорва и валидността на нотариалната заверка на подпис на договор, установена в закона като форма за действителност, която заверка е извършена от съдия по вписванията, за да се приеме документът за официален, е необходимо страната, която ще се ползва от документа да докаже, че към датата на нотариалното удостоверяване съдията по вписванията е имал правомощия да действа като нотариус. Това е така, защото за разлика от нотариусите, които имат универсална компетентност, нотариалната компетентност на съдията по вписванията е ограничена и възниква при определени в ЗННД предпоставки: липсата на нотариус в конкретния съдебен район - чл.83 ЗННД или заместване на нотариус по силата на чл. 48 ЗННД. Затова документът, заверен по реда на чл. 590 ал.1 ГПК от съдия по вписванията при оспорване, може да се приеме за официален по смисъла на чл. 179 ал.1 ГПК след като се установи от страната, която ще се ползва от документа дали и на какво основание съдията по вписванията е действал и като нотариус. Едва след представяне на доказателства за удостоверяване на ограничена нотариална компетентност на съдията по вписванията, тежестта на доказване на истинността на подписите , които са заверени, е на оспорващата страна, а ако съдията по вписванията не е имал правомощия да изпълнява нотариални функции, то оспорването на истинността на подписите на съделителите е безпредметно, защото делбата е нищожна на основание чл. 26 ал.2 ЗЗД поради липса на предписаната от закона форма.

Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯВА изцяло въззивното решение на Врачанския окръжен съд № 44 от 17.02.2020г. по гр.д.№ 665/2019г. и

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: