Практика · Върховен касационен съд · 06 Август 2022
Прехвърляне на имот по договор за поръчка и Павлов иск
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Банка предявява иск срещу свой длъжник и дружество за обявяване на продажба на недвижим имот за недействителна, тъй като уврежда интересите ѝ. Ответниците твърдят, че длъжникът е купил имота на публична продан за сметка на дружеството по силата на договор за поръчка и прехвърлянето е просто отчитане на мандата. Върховният касационен съд отхвърля иска на банката, като приема, че сделката не е увреждаща за кредитора.
Какво приема съдът
Прехвърлянето на имот, придобит от длъжника от свое име, но за сметка на трето лице по силата на договор за поръчка, представлява изпълнение на задължението за отчитане и не уврежда кредиторите по смисъла на чл. 135 ЗЗД.
Приложени разпоредби
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
договор за поръчкаПавлов искотчетна сделкапублична проданкосвено представителствоувреждане на кредитор
Текстът на акта
Ключови фрази 7 Р Е Ш Е Н И Е № 119 гр. София, 17.08.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на десети май две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: Веска Райчева Членове: Геника Михайлова Анелия Цанова при секретаря Кристина Първанова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 2900 по описа за 2021 г. Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. До касационно обжалвано е допуснато решение № 375/12.04.2021 г. по гр.д. № 2687/2020 г., с което Софийски апелативен съд е отменил решение № 3173/20.05.2020 г. по гр.д. № 2022/2017 г. на Софийски районен съд и на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД е обявил за недействителен по отношение на „Банка ДСК“ ЕАД договора по н.а. № 119/01.12.2016 г. за прехвърляне на 1737.41/2194.41 ид. части от един незастроен поземлен имот в [населено място] от П. Х. П. на „Ню Билдинг Пропърти“ ЕООД. Касационният контрол е допуснат при предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (общата и допълнителната) по следните материалноправни въпроси: 1. При решаването на спора по иска по чл. 135 ЗЗД имат ли значение твърденията и събраните в установяването им доказателства, че длъжникът е сключил договора с третото лице като отчетна сделка по договор за поръчка и за тази сделка прилагат ли се изключенията по чл. 292, ал. 2, изр. 2, 3 и 4 ЗЗД? 2. Какво следва да е съдържанието на договора за поръчка, за да установи косвено представителство за придобиване на имот от името на косвения представител (на довереника) за сметка на косвено представлявания (на доверителя) и в частност, следва ли в договора имотът да е индивидуализиран по местонахождение и граници? и 3. Това, че собствеността е придобита с влязло в сила постановление за възлагане, достатъчно ли е за да изключи съдът по иска по чл. 135 ЗЗД възможността длъжникът да е придобил имота по мандат от договор за поръчка с третото лице? По първия въпрос настоящият състав приема, че съдът по иска по чл. 135 ЗЗД е длъжен да обсъди събраните доказателства по възражението, че договорът, с който длъжникът е прехвърлил имота на третото лице, е отчетна сделка по мандат, учреден с договор за поръчка. Верността на тези твърдения изключват обективен елемент в състава по чл. 135 ЗЗД – увреждане на кредитора. Фикциите по чл. 292, ал. 2, изр. 2, 3 и 4 ЗЗД не се прилагат за този договор, с който длъжникът е прехвърлил на третото лице имуществото, придобито по изпълнителната сделка - тази, за която мандатът е учреден. Фикциите са приложими за изпълнителната сделка, защото правата и задълженията по нея по правило възникват за довереника (чл. 292, ал. 2, изр. 1 ЗЗД). Съгласно изключението по чл. 292, ал. 2, изр. 2 ЗЗД, възникналите със сключването й права на довереника се считат за права на доверителя в отношенията помежду им и за третите недобросъвестни лица (тези, които знаят за мандата), включително в отношенията с недобросъвестния съконтрахент по изпълнителната сделка. Изключенията по чл. 292, ал. 3 и 4 ЗЗД възпрепятстват възможността кредиторите на довереника принудително да се удовлетворят от имуществото, придобито по изпълнителната сделка; за добросъвестните (онези, които не знаят за мандата), – когато договорът за поръчка има достоверна дата, която предхожда налагането на запора и сделката е по събиране на вземане за доверителя или за придобиване на вещни права и собственост върху движими вещи, а за недобросъвестните – без изискване за достоверна дата и без значение на вида имущество по учредения мандат. Защитата на доверителя за имуществото, придобито по изпълнителната сделка и за лицата, спрямо които то се счита за негово в отклонение на правилото по чл. 292, ал. 2, изр. 1 ЗЗД спира до стриктното прилагане на изключенията по чл. 292, ал. 2, изр. 2, 3 и 4 ЗЗД. Това е така, защото договорът за поръчка е с оглед длъжността на довереника (основан е на доверието/на добрия избор) и по правило рискът от неизпълнение и от срив в имуществото на довереника е за доверителя, а с отчетната сделка имуществото, което довереникът е придобил от свое име, но за чужда сметка, преминава в патримониума на доверителя. Фикциите по чл. 292, ал. 2, изр. 3 и 4 ЗЗД не се прилагат за изпълнителната сделка по мандат, учреден с комисионен или спедиционен договор (чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 361, ал. 2 ТЗ). Следователно потестативното право по чл. 135 ЗЗД на кредитора не възниква за сделка, с която длъжникът е прехвърлил на третото лице имуществото, придобито по изпълнителна сделка по мандат, учреден с договор за поръчка. Тя е в изпълнение на задължението по чл. 284, ал. 2, пр. 2 ЗЗД и не е увреждаща за кредитора на довереника. За извода е без значение знанието или незнанието на кредитора за мандата. Фактическият състав по чл. 135 ЗЗД е осъществим, само ако съдът установи, че имуществото е включено в договора за поръчка или че договорът за поръчка е нищожен, включително служебно - когато нищожността произтича пряко от този договор (напр. поради неспазената форма по чл. 292, ал. 4 ЗЗД) или от събраните по делото доказателства - ТР № 1/27.04.2022 г. по тълк.д. № 1/2020 г. ОСГТК на ВКС. По втория въпрос настоящият състав приема, че за учредяване на мандат с поръчка за придобиване на собственост върху имот законът изисква специална форма за действителност – писмена, с нотариална заверка на подписите (чл. 292, ал. 4 ЗЗД), но не изисква имотът да е индивидуализиран по местонахождение и граници в договора за поръчка. Обемът и ограниченията в мандата определят изразената от страните воля. Договорът за поръчка може да е съчетан и с прякото, и с непрякото представителство (аргумент от сравнителен анализ на чл. 282, ал. 1 и чл. 282, ал. 2, изр. 1 ЗЗД), поради което отговорът произтича от задължителното действие на нормативното тълкуване по т. 1 ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк.д. № 5/2014 г. ОСГТК на ВКС (чл. 130, ал. 2 ЗСВ). По третия въпрос настоящият състав приема, че съдът по иска по чл. 135 ЗЗД не може да изключи възможността длъжникът да е придобил имота в изпълнение на договор за поръчка с третото лице, само защото придобитото е от публична продан, приключила с влязло в сила постановление за възлагане. Участието в публичната продан и придобиването на имота от довереника като взискател или купувач по изпълнително дело се вмества в мандат, учреден с договор за поръчка, освен ако по делото се установи, че третото лице е сред кръга на лицата или имуществото е за обектите в забраната по чл. 185 ЗЗД. При тези отговори и според въведените оплаквания основателна е касационната жалба от ответниците по иска по чл. 135 ЗЗД П. Х. П. и „Ню Билдинг Пропърти“ ЕООД. Съображения: За да уважи иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД и да обяви за недействителен по отношение на ищеца „Банка ДСК“ ЕАД договора по н.а. № 119/01.12.2016 г. между първия и втория ответник въззивният съд е приел, че: 1) през 2011 г. Банката се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу първия ответник за сумите 183 336.48 евро главница по договор за ипотечен кредит от 30.08.2006 г., ведно със законните лихви от 12.04.2011 г.; 10 401.53 евро – договорни лихви за периода 01.10.2011 – 11.04.2011 г.; 5 043.99 евро – лихви за забава в периода 04.01.2011 – 11.04.2011 г. и разноски в заповедното производство; 2) първият ответник е придобил 1737.41/2194.41 ид. части от един незастроен имот в [населено място] като взискател по изп.д. № 176/2009 г. на ЧСИ М.К. с постановление за възлагане от 18.10.2016 г., влязло в сила на 30.11.2016 г.; 3) с договора по н.а. № 119/01.12.2016 г. първият ответник е прехвърлил на втория идеалните части от имота, придобити с постановлението за възлагане, а в нотариалният акт е удостоверено изявление да е срещу платената продажна цена, т.е. договорът е възмезден; 4) този договор уврежда Банката, тъй като е намаляло имуществото на длъжника (на първия ответник) и 5) към сключването му вторият ответник също е знаел за увреждането. Като неоснователни са отхвърлени възраженията на ответниците, включително и това, че придобитото от публичната продан е имущество на първия, а не на втория ответник. За извода било достатъчно да се посочи, че първият ответник ги е придобил като взискател от публична продан, завършила с влязлото в сила постановление за възлагане, а способът изключва извода за мандат по договора за поръчка от 15.04.2016 г. между първия ответник (длъжника на Банката) и втория ответник (третото лице). Друго не следвало и от изявлението в н.а. № 119/01.12.2016 г., че продажната цена на имота била платена със средства на втория ответник. Въззивният съд е свързал удостоверителното изявление с договора по н.а., а не с разноските, направени от първия ответник при участието му в проданта. Различен извод не следвал и от договора за поръчка. Първо, в неговото съдържание най-общо са определени правата и задълженията на страните, а той не индивидуализира конкретния имот или идеалните части от него, за да се приеме, че точно той е включен във възложените по мандат правни действия, които първият ответник се е задължил да извърши от свое име и за сметка на втория. Второ, съгласно чл. 292, ал. 2, изр. 1 ЗЗД, в отношенията между Банката и първия ответник идеалните части от имота, прехвърлени с договора по н.а. № 119/01.12.2016 г., са права на довереника (на длъжника), а не на доверителя (на втория ответник). Банката е узнала за договора за поръчка след предявяването на иска по чл. 135 ЗЗД, т.е. е добросъвестен кредитор. Поради това за атакувания договор не се прилага изключението по чл. 292, ал. 2, изр. 2 ЗЗД. Този договор е възмезден. Първият ответник е знаел за задълженията, за които Банката се е снабдила с изпълнително основание и изпълнителен лист. Въззивният съд е установил онази връзка на събраните косвени доказателства и приложените опитни правила, които еднозначно обосновават извод, че и вторият ответник е знаел за увреждането: управителят на ответното дружество е управител и на друго дружество, в което първият ответник е съдружник; управителят е управител на трето дружество, с което първият ответник е в трудово правоотношение, а до работодателя са изпращани съобщения за запор на трудовото възнаграждение на длъжника по изп.д. № 965/2011 г. по описа на ЧСИ Г.Д. (образуваното по изпълнителния лист и изпълнителното основание, с които се е снабдила Банката); атакуваният договор е от същата дата, на която е вписано постановлението за възлагане и е сключен от управителя на втория ответник и като органен представител на дружеството, и като представител по пълномощие на първия ответник. Основателни са касационните оплаквания, че въззивният съд неправилно е приложил материалния закон. Първо, неговият извод, че учреденият мандат не се отнася до придобитото от първия ответник с постановлението за възлагане, защото в договора за поръчка имотът не е индивидуализиран по местонахождение и граници, противоречи на чл. 280 ЗЗД. В установяване на обема на учредения мандат, въззивният съд е игнорирал задължението си по чл. 20 ЗЗД. Второ, неправилен е и неговия извод, че участието на първия ответник в публичната продан, завършила с постановлението за възлагане на идеалните части от имота в [населено място], е несъвместимо в задълженията на довереника по договор за поръчка. В пределите на договорната свобода по чл. 9 ЗЗД е мандат, учреден с договор за поръчка, да включва участие на довереника в публична продан, освен ако доверителят или имуществото са в обхвата на забраната по чл. 185 ЗЗД. Трето, въззивният съд неправилно е приел, че е възможно договорът по н.а. № 119/01.12.2016 г. да попада в което и да било от изключенията по чл. 292, ал. 2, изр. 2, 3 и 4 ЗЗД. В съществено процесуално нарушение по чл. 235, ал. 2 ГПК е игнорирал конкретните твърдения и събраните по тях доказателства по възражението, че договорът по н.а. № 119/01.12.2016 г. е сделката, с която първият ответник е прехвърлил на втория имущество, придобито по мандата с договора за поръчка от 15.04.2016 г. Изключенията от фикциите по чл. 292, ал. 2, изр. 2, 3 и 4 ЗЗД се прилагат за изпълнителната сделка, но не и за сделката по чл. 284, ал. 2 ЗЗД. Нарушенията на материалния закон и допуснатото съществено процесуално нарушение са причината въззивният съд неправилно да приложи и чл. 135 ЗЗД в крайния извод, че искът е основателен. Касационният състав е длъжен да отмени неправилното решение и да реши спора по същество. Не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия. Ищецът, извеждайки качество на кредитор за вземанията по договора за ипотечен банков кредит, за които се е снабдил с изпълнително основание (заповед по чл. 417 ГПК от 05.05.2011 г. по ч.гр.д. № 15475/2011 г. на Софийски районен съд) и изпълнителен лист (от 11.05.2011 г.) срещу първия ответник, иска съдът да обяви за недействителен спрямо него договора по н.а. № 119/01.12.2016 г., с който първият ответник е прехвърлил на втория ответник 1737.41/2194.41 ид. части от незастроения имот в [населено място]. Ответниците са оспорили иска по чл. 135 ЗЗД (и) с възражението, че този договор не уврежда кредитора. Твърденията по това възражение са, че с договора от 15.04.2016 г. вторият ответник е възложил на първия да купи идеалните части от имота в [населено място]; по учредения мандат първият ответник ги е придобил от участие в публична продан с влязло в сила постановление за възлагане и ги е прехвърлил на втория ответник с договора по н.а. № 119/01.12.2016 г. Касационният състав намира, че с договора от 15.04.2016 г. вторият ответник е възложил на първия да проучва и купува имоти, идеални части от имоти и право на строеж върху имоти в или около [населено място] на цени, каквито намери за добре. Договорът е за поръчка (чл. 280 ЗЗД). Спазена е и формата за действителност по чл. 292, ал. 4 ЗЗД – писмена, с нотариална заверка на подписите. В договора са изброени възможните сделки за придобиването на имоти в или около [населено място], включително чрез участие в публична продан и търгове от името на първия ответник за сметка на втория. При така изявената воля, тълкувана според критериите по чл. 20 ЗЗД, касационният състав приема, че по мандата, учреден с договора за поръчка от 15.04.2016 г., първият ответник е придобил идеалните части от имота в [населено място] с постановлението за възлагане по изп. д. № 176/2009 г. по описа на ЧСИ рег. № 788 по списъка към КЧСИ, влязло в сила на 30.11.2016 г., а впоследствие ги е прехвърлил на втория ответник с договора по н.а. № 119/01.12.2016 г. Изводът е от тълкуване на волята в договора по нотариален акт, включително поради изявлението на страните по този договор, удостоверено от нотариуса, във връзка с писмените доказателства, събрани от протокола от 07.10.2016 г. за разпределение на сумите от публичната продан на идеалните части от този имот по изп.д № 176/2009 г. Протоколът, съставен на основание чл. 460, вр. чл. 495, пр. 1 ГПК, засвидетелства, че поради привилегии – за разноски и такси по изпълнителното дело (чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД), за местни данъци и такси (чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД) и ипотека в полза на „Банка ДСК“ АД (чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД) и поради това, че е непривилегировано и е останало непокрито от сумите от публичната продан вземането на първия ответник, той следва да плати общата сума 301 580 лв. като хирографарен взискател, участвал в публичната продан, и лицето, обявено за купувач. В договора по н.а. № 119/01.12.2016 г. първият и вторият ответник засвидетелстват пред нотариуса, че цената на прехвърлените идеални части от имота в [населено място] вече е платена със средствата на втория ответник. Следователно разходите за участието на първия ответник в публичната продан и за придобитото имущество с постановлението за възлагане са платени от третото лице (от доверителя) в изпълнение на задължението му за това по договора от 15.04.2016 г. При тези доказателства настоящият състав намира, че договорът по н.а. № 119/01.12.2016 г. не уврежда кредитора-ищец в смисъла по чл. 135 ЗЗД. Със сключването му първият ответник е прехвърлил на втория имуществото, придобито от участието в публичната продан по изп.д. № 176/2009 г. Първият ответник е участвал в публичната продан и е сключил договора в изпълнение на задълженията по чл. 281 и по чл. 284, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, възникнали към втория ответник с договора за поръчка от 15.04.2016 г. Искът по чл. 135 ЗЗД е неоснователен. Допълнително, с договор за покупко-продажба по н.а. № 120/02.12.2016 г. вторият ответник придобива и останалите идеални части от същия имот в [населено място] (457/2194.41), а с договор по н.а. № 121/.02.12.2016 г. вторият ответник учредява право на строеж върху имота на „Ню Билдинг Пропърти“ ЕООД срещу задължението суперфициарят да му предаде определени обекти в бъдещата сграда, обект на ограниченото вещно право. Само поради това, че договорът по н.а. № 119/01.12.2016 г. е сключен от Д. Ц. Г. като представител на първия ответник по пълномощие и като органен представител (управител) на втория ответник, като тя е продавачът по договора по н.а. № 120/02.12.2016 г. и органен представител (управител) на двете дружества, страни по договора по н.а. № 121/02.12.2016 г., не произтичат никакви изводи от значение за изхода на спора по чл. 135 ЗЗД и в частност, че договорът за поръчка между ответниците е абсолютно нищожен (напр. поради абсолютна обективна симулация). Такъв довод по делото от ищеца няма. Той е твърдял, че участието на първия ответник в публичната продан и придобиването на идеалните части от имота с постановлението за възлагане са правни действия извън мандата по договора от 15.04.2016 г., евентуално – че незнанието за мандата, учреден с договора за поръчка, има значение за фактическия състав по чл. 135 ЗЗД. Неоснователността на тези доводи касационният състав изведе. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ответника по касация (на ищеца) са разноските по делото, така както са направени от всеки касатор (ответник по иска). При тези мотиви, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 375/12.04.2021 г. по гр.д. № 2687/2020 г. на Софийски апелативен съд. ОТХВЪРЛЯ иска на „Банка ДСК“ ЕАД със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК], срещу П. Х. П. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] 09 ЕГН [ЕГН] и „Ню Билдинг Пропърти“ ЕООД със седалище и адрес на управление [населено място],[жк] [жилищен адрес] ЕИК [ЕИК], с правна квалификация чл. 135 ЗЗД за обявяване на относителната недействителност на договора по н.а. № 119/01.12.2016 г., том V, рег. № 7677 по нот.д. № 689/2016 г. по описа на нотариус с район на действие съдебния район на Районен съд - София, вписан в регистъра на нотариалната камара под № 508. ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на П. Х. П. сумата 3 190.54 лв., а на „Ню Билдинг Пропърти“ ЕООД сумата 2 530.00 лв. – разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.