Отнемане на имущество от престъпна дейност при липса на наличност и причинна връзка

Текстът на акта

Ключови фрази

21
Р Е Ш Е Н И Е

№ 134

гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

при участието на секретаря Албена Рибарска като изслуша докладваното от съдия Владимиров гр. дело № 993/2025 година по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по 290 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ, Комисията), чрез процесуален представител Р. И. – държавен инспектор при ТД – Бургас на Kомисията и на Р. Т. К., чрез адв. М., против решение № 130 от 03.07.2024 г. по гр. д. № 125/2023 г. на Апелативен съд – Бургас.

В жалбите се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение в атакуваната от всяка от страните негова част като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Ответниците по насрещните жалби са депозирали отговор, в който поддържат становище за неоснователност на жалбата на другата страна. В откритото съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат представител.

Прокуратура на Република България, участваща в производството на основание чл. 30, ал. 1, изр. 2 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (ЗОПДИППД – отм.), вр. с § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗОПНИ (загл. изм. - ДВ, бр. 84/2023 г., в сила от 06.10.2023 г.) поддържа становище за неправилност на въззивното решение в допуснатите до касационен контрол негови части.

С цитираното въззивно решение в обжалваните му части, по предявените от Комисията против Р. Т. К., М. Х. К. (понастоящем М.) и „ВЕЕР 1“ ЕООД - в ликвидация, ЕИК[ЕИК], със седалище [населено място], искове с правно основание чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) е:

1/ отменено решение № 246 от 16.06.2016 г. по гр. д. № 1568/2014 г. на Окръжен съд – Бургас в частите, с които е постановено отнемане в полза на държавата от Р. Т. К. на основание чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) на сумата от общо 9 036. 12 лв. (7 196. 12 лв. – по разплащателна сметка в лева в „АЛФА БАНК“ АД и 1 840 лв. по разплащателна сметка в лева в „СИБАНК“ ЕАД, и двете сметки с титуляр ответника К.), представляваща стойност на получени косвени доходи от престъпна дейност, състоящи се от постъпили суми по банкови сметки (първата сума преведена от ЧСИ след проведено принудително изпълнение срещу заемополучател, а втората – внесени на каса суми и преводи от трети лица в периода 2007 г. – 2009 г.), и в частта, с която е отхвърлено искането за отнемане на основание чл. 4, ал. 2, вр. чл. 10 ЗОПДИППД (отм.) на сумата от 7 660 лв. от продажбата на лек автомобил – „Ситроен“, модел „Ц 3“, с рег. [рег.номер на МПС] , рама – ..., двигател – ..., както и в частта за разноските, и вместо това е постановено решение за отнемане в полза на държавата от Р. Т. К., на основание чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.) на сумата 7 660 лв., получена от продажбата на лек автомобил – „Ситроен“, модел „Ц 3“, с рег. [рег.номер на МПС] , рама – ..., двигател – ... и е отхвърлено искането за отнемане от Р. Т. К., на основание чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.), на сумата от общо 9 036. 12 лв. (7196. 12 лв. по разплащателна сметка в лева в „АЛФА БАНК“ АД и 1 840 лв. по разплащателна сметка в лева в „СИБАНК“ ЕАД, и двете с титуляр ответника К.), представляваща стойност на получени косвени доходи от престъпна дейност, състоящи се от постъпили суми по банкови сметки;

2/ потвърдено първоинстанционното решение в останалата обжалвана част:

а/ в частта, с която исковите претенции на Комисията за отнемане от ответниците в полза на държавата на подробно посочено в решението имущество – недвижими имоти и МПС (с изключение на искането за отнемане на дворно място от 690 кв. м., съставляващо парцел ...- ... в кв. ..., бивш парцел ... - ... в бивш кв. ... по плана на [населено място], област Б., ведно с изградена едноетажна масивна сграда - метално хале с РЗП от 292. 5 кв. м.), вкл. на суми от отчуждаването на част от това имущество (изключая отнетата от ответника К. сума от 40 000 лв. - съставляваща разликата над 9 036. 12 лв. до 49 036. 12 лв., постъпила по банковата му сметка), част от суми по банкови сметки и равностойност на дружествени дялове, са отхвърлени, както и

б/ в частта, с която е постановено отнемане в полза на държавата от Р. Т. К. на сумата 5 472. 10 лв., представляваща пряка облага от извършваната престъпна дейност по чл. 255 НК, посочена като такава в мотивите на присъда по НОХД № 882/2012 г. на Окръжен съд – Бургас и сумата 40 000 лв. (визираната в предходния пункт - „а“, разлика като стойност на получени косвени доходи от престъпна дейност, състоящи се в стойността на придобити и отчуждени МПС, и постъпили суми по банкови сметки). В частта на произнасяне по останалите претенции, първоинстанционното решение е влязло в сила.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил, че производството пред първата инстанция е образувано по мотивираното искане на Комисията за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 1 279 871. 83 лв., подробно описано в искането, придобито в проверявания период (01.08.1989 г. – 01.08.2014 г.) от Р. К., от бившата му вече съпруга М. К. и „ВЕЕР 1“ ЕООД в ликвидация. Приел е, че приложимият материален закон в случая е ЗОПДИППД (отм.), а неспазването на срока по чл. 15, ал. 2 от закона, не се отразява на допустимостта на съдебното производство в противовес с доводите на защитата на ответника К., по съображения, че сроковете за проверка не са преклузивни. Изтъкнал е, че за да бъде основателно искането по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.), т. е. за да възникне в полза на държавата специалното субективно право на конфискация по ЗОПДИППД (отм.), следва да са установи кумулативното наличие на няколко материалноправни предпоставки: 1) да е осъществена престъпна дейност, съставляваща престъпление в обхвата на чл. 3 ЗОПДИППД (отм.); 2) да е установено наличие на имущество на значителна стойност, която според § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД (отм.) следва да е над 60 000 лв.; и 3) да са установени факти и обстоятелства, които биха могли да обосноват извод, че имуществото на значителна стойност, е придобито именно от престъпната дейност на лицето, доколкото не е установен законен източник на придобиванията. Инстанцията по същество е приела за безспорно по делото, че с влязла в сила присъда по НОХД № 882/2012 г. на Окръжен съд – Бургас ответникът Р. К. е признат за виновен в извършването на: 1/ на престъпление по чл. 252 НК и на престъпление по чл. 255 НК, за това, че през периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2009 г. в [населено място], като физическо лице, без съответното решение, е извършвал дейност по занятие - банкови сделки по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), за които се изисква разрешение, предоставял е парични кредити срещу договорена лихва, като от тази престъпна дейност е получил значителни неправомерни доходи - лихви от раздадени заеми в общ размер на 43 147 лв., поради което и на основание чл. 252, ал. 2, вр. ал. 1 НК, вр. чл. 2, ал. 1 ЗКИ и чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от пет години и глоба в размер на 5 000 лв., като е оправдан да е получил неправомерни доходи - лихви от раздадени заеми над сумата от 43 147 лв. до сумата по първоначалното обвинение от 104 561 лв.; 2/ по чл. 257, ал. 1 (отм. ДВ бр. 75/2006 г.), вр. чл. 255, ал. 1 НК, вр. чл. 2, ал. 2 НК за това, че в качеството си на управител и едноличен собственик на капитала на „ВЕЕР 1“ ЕООД, в подадена годишна данъчна декларация по чл. 51 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) пред ТД на НАП – Бургас за финансовата 2004 г., е потвърдил неистина относно размера на дължимия корпоративен данък за отчетната 2004 г., като вместо реалната данъчна основа е декларирал годишен корпоративен данък в по-малък размер, с което е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери (61 322 лв.); 3/ по чл. 257, ал. 1, ал. 1 (отм. ДВ бр. 75/2006 г.), вр. чл. 255, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 НК, за това, че в качеството му на данъчно задължено лице в подадена годишна данъчна декларация по чл. 41 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ, отм.) пред ТД на НАП – Бургас, за данъчен период 01.01.2005 г. - 31.12.2005 г., е потвърдил неистина относно размера на дължимия данък за отчетната 2005 г., като вместо реалната данъчна основа в размер на 102 661. 75 лв., е декларирал доходи като физическо лице в размер на 2 629. 90 лв., представляващи облагаема данъчна основа по чл. 10, т. 18 ЗОДФЛ (отм.), с което е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 24 098. 80 лв.; 4/ по чл. 255, ал. 1, т. 2, вр. чл. 2, ал. 2 НК за това, че в качеството му на данъчно задължено лице в подадена годишна данъчна декларация по чл. 41 ЗОДФЛ (отм.) пред ТД на НАП – Бургас, за данъчен период 01.01.2006 г. - 31.12.2006 г., е потвърдил неистина относно размера на дължимия данък за отчетната 2006 г., като вместо реалната данъчна основа в размер на 25 450. 52 лв., е декларирал доходи като физическо лице в размер на 6 029. 59 лв., представляващи облагаема данъчна основа по чл. 10, т. 18 ЗОДФЛ (отм.), с което е избегнал плащането на данъчни задължения в големи размери – 5 472. 10 лв. С оглед горната осъдителна присъда, второинстанционният съд е намерил да е осъществена първата изискуема от специалния закон предпоставка - доколкото установената престъпна деятелност на ответника попада в обхвата на чл. 3 ЗОПДИППД (отм.). Приел е, че е налице и втората кумулативно разписана предпоставка за претендираното отнемане – която е безспорна между страните, а и се явява установена от приетите по делото експертизи, а именно, че придобитото от ответниците имущество в проверявания период (01.08.1989 г. – 01.08.2014 г.), е на значителна по смисъла на § 1, т. 2 ДР на ЗОПДИППД (отм.) стойност от над 60 000 лв. като сборна цена на цялото имущество, за което е направено искането. Изтъкнал е, че се касае за придобивания от ответниците (проверяваното лице и неговата вече бивша съпруга – лично, в режим на СИО, в съсобственост с трети лица, както и от дружества – собственост и контролирани от проверяваното лице - ответника К.), чийто обект са недвижими имоти, МПС, дружествени дялове, вземания по банкови сметки и по заемни договори. Част от придобитото имущество е отчуждено (недвижимите имоти и МПС), а друго е претърпяло трансформация като към края на изследвания период ответниците са притежавали следното имущество, предмет на искането за отнемане в полза на държавата, по отношение на което спорът е висящ във въззивното производство:

1/ ответниците К.:

- недвижим имот, представляващ лозе, пета категория, находящо се в землището на [населено място], [община], м. „Л.“, ЕКАТТЕ 02573, с площ от 1. 333 дка, съставляващо имот № ..., парцел № ... от масив № ...; недвижим имот, представляващ лозе, пета категория, находящо се в землището на [населено място], [община], м. „Л.“, ЕКАТТЕ 02573, с площ от 1. 333 дка, съставляващо имот №..., парцел № ... от масив № ...; 1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ апартамент № .., находящ се в [населено място], [улица], вилно селище „С. х.“, разположен на четвърти етаж, с идентификатор ..., с площ за жилището заедно с общите части от 68 кв. м.;

- товарен автомобил, марка „Фолксваген“, модел „ЛТ31“, рег. [рег.номер на МПС] ; лек автомобил, марка „Опел“, модел „Кадет“, рег. [рег.номер на МПС] и лек автомобил, марка „Джип“, модел „Гранд Чероки 2,7 ЦРД“, рег. [рег.номер на МПС] ;

- получени суми от продажбата на МПС, а именно: сумата 4 900 лв. от продажбата на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, рег. [рег.номер на МПС] ; сумата 4 700 лв. от продажбата на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, рег. [рег.номер на МПС] ; сумата 20 200 лв. от продажбата на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 200 компресор“, рег. [рег.номер на МПС] ; сумата 32 800 лв. от продажбата на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 200 СДИ“, рег. [рег.номер на МПС] ; сумата 7 660 лв. от продажбата на лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ц 3“, рег. [рег.номер на МПС] и сумата 21 500 лв. от продажбата на лек автомобил марка „Ауди“, модел „ТТ“, рег. [рег.номер на МПС] ;

- суми, получени от продажбата на поземлен имот с идентификатор ... в[жк]по кадастралната карта на [населено място], [община], с площ на имота от 202 кв. м. и на апартаменти, всички находящи се в к. к. „С. б. - запад“, вилно селище „С. х.“;

2/ ответницата М. К.:

- разликата над отнетите съответно 22 069 лв. и 195. 58 лв. до поисканите за отнемане суми от 33 284. 27 лв., съответно от 14 410. 94 лв. по сметки в „ОББ“ АД, чийто титуляр е лицето;

3/ ответникът Р. К.:

- 50 дружествени дяла от капитала на „ВЕЕР 1“ ЕООД - в ликвидация, ЕИК[ЕИК], с едноличен собственик на капитала и управител това лице;

- сумата 5 472. 10 лв., представляваща пряка облага от извършваната престъпна дейност по чл. 255 НК, посочена като такава в мотивите на присъда по НОХД № 882/2012 г. на Окръжен съд – Бургас и сумата 49 036. 12 лв. – получени от същия ответник косвени доходи от престъпна дейност, състоящи се в стойността на придобити и отчуждени МПС и постъпили суми по банкови сметки;

4/ контролираното от ответника К. „ВЕЕР 1“ – в ликвидация ЕООД:

- суми, получени като действителна престация от продажбата на апартаменти в сграда, изградена в УПИ ..., кв. ... по действащия ПУП на к. к. „С. б.“ – запад, област Бургас.

По отношение наличието на третия елемент от фактическия състав на иска по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) – налице ли е връзка (пряка или косвена) между установената престъпна дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) на ответника К. и придобиването на имуществото, чието отнемане се иска (относно направата на основателно предположение по чл. 4, ал. 1 от закона, че придобитото е свързано с престъпната дейност на това лице, доколкото не е установен законен източник) в обжалваното решение е прието следното. Констатиран е (според заключението на вещото лице по назначената експертиза в кредитирания от въззивния съд вариант – при който получените от ответника К. доходи от лихварска дейност и от укриване на данъци в периода 2007 г. – 2008 г. не участват при формиране на приходите) недостиг на средства у ответниците за придобиванията в изследвания период (01.08.1989г. - 01.08.2014г.), от 498 928 лв. или 4 042. 48 бр. минимални работни заплати. Така е аргументирано становището, че не е установен законен източник на средствата, вложени в придобитото от ответниците имущество в релевантния период. Развити са доводи, че конкретно за имуществото, придобито през 2004 г. правнозначимата връзка (пряка или косвена) между него и установената към този момент престъпна дейност на ответника К., респ. направата на основателното предположение по чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.), е изключена. Този извод е обоснован с факта, че въпросната престъпна деятелност (макар и генерираща по естеството си доход, облага) по чл. 257, ал. 1 (отм. ДВ бр. 75/2006 г.), вр. с чл. 255, ал. 1 НК – потвърждаване на неистина в данъчна декларация относно реална данъчна основа за отчетните 2004 г. и 2005 г. от значение за определяне от данъчния орган на дължимия данък, платим съответно през 2005 г. и 2006 г., не попада в предметния обхват на конфискационния закон – чл. 3, към момента на започване на проверката против ответника К. през м. април 2010 г. Изразено е виждане, че в резултат на изменението на чл. 3, ал. 1, т. 17 ЗОПДИППД (отм.), престъплението по чл. 257, ал. 1 НК е изключено от приложното поле на специалния закон, поради което, само на това формално основание искането за отнемане на имуществото, придобито през 2004 г. не може да се уважи. Развити са доводи за същественото значение на коментираната причинно – следствена връзка между установената престъпна деятелност на проверяваното лице и придобиванията, които са обект на отнемане, при позоваване на приетото в решението от 13.07.2021 г. на ЕСПЧ по делото „Т. и други срещу България, утвърждаващо стандартите на защита на правата на човека и в частност на правото на мирно ползване на притежанията по смисъла на чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС, а именно: изискването за пропорционална намеса на държавата в правото на притежание при търсената гражданска конфискация, доколкото с нея се преследва легитимна цел. В допълнение на горните доводи е изтъкнато, че неоснователността на искането за отнемане на сумите 20 200 лв. и 21 500 лв. от продажбата на два леки автомобила, съответно „Мерцедес Ц 200 компресор“ с рег. [рег.номер на МПС] и „Ауди ТТ“ с рег. [рег.номер на МПС] , е изведена от отсъствието на релевантната връзка (както пряка, така и косвена) между придобиването им през 2004 г. от ответниците – физически лица и инкриминираната престъпна дейност на ответника К. към този момент, изразяваща се в избягване плащането на данъчни задължения по ЗКПО на представляваното от него дружество „ВЕЕР - 1“ ЕООД в особено големи размери за отчетната 2004 г. По аналогични мотиви е прието за лишено от основание и искането за отнемане от ответника К. на сумата от 5 000 лв., представляваща равностойността на 50 дружествени дяла от капитала на „ВЕЕР 1“ ЕООД - тъй като данните по партидата на дружеството в ТР сочели, че капиталът му в размер на 5 000 лв. е внесен на 26.01.2004 г., а престъпната дейност на ответника към този момент е свързана с избягване плащането на данъчни задължения, поради което внесената сума за капитал на дружеството при регистрирането му не би могла да бъде свързана с избегнатите данъци, дължими от дружеството за същата година (още повече, че декларацията пред органите на данъчната администрация е подадена през следващата, 2015 г.). На следващо място, по аргумент за наличие на положително салдо у ответниците за 2004 г. (приходи от 258 290 лв. и разходи от 183 812 лв., в т.ч. и за придобиване на въпросното имущество, т.е. разликата между приходи и разходи е положителна величина +74 478 лв., а с натрупване от предни години +87 307 лв.), установено със заключението на СИЕ (в кредитирания му вариант), е направен решаващ извод, че горното имущество е с установен източник на средствата за придобиване, поради което не подлежи на отнемане.

Искането за отнемане на сумата 413 770 лв. от контролираното от ответника К. дружество – ответното „ВЕЕР - 1“ ЕООД като получена от продажбата на 13 апартамента, започнала на 11.08.2004 г., всички обекти находящи се в сграда, построена в УПИ ..., кв. .. по плана на к. к. „С. б.“ – запад, е счетено за неоснователно, както поради ирелевантност на установеното престъпление на проверяваното лице К. към този момент – по чл. 257 НК (сега отменен), към предметния обхват на специалния закон – чл. 3 ЗОПДИППД (отм.), то и защото 1/3 идеална част от УПИ X в кв. 6501, к.к. „Слънчев бряг – запад“ (в което се намират посочените апартаменти), е придобита от този ответник през 2003 г. (при пазарна оценка от 30 770 лв.), т. е. преди началото на установената с влязла в сила присъда негова престъпна дейност, а и не на последно място – че въпросната идеална част от имота, ведно с правото на строеж, са продадени от ответниците - физически лица на „ВЕЕР - 1“ ЕООД на 19.02.2004 г. за сумата от 8 500 лв., т. е. непосредствено след регистрирането на дружеството и преди осъществяването от ответника К. на престъпленията, в извършването на които е признат за виновен с влязла в сила осъдителна присъда. Така е формирано съждение, че по делото е останало недоказано обстоятелството, че недвижимият имот и правото на строеж са придобити със средства от избегнатото плащане на дължимия корпоративен данък от дружеството за 2004 г., в размер на 61 322 лв. В обжалваното решение е прието също, че сградата е построена непосредствено след придобиването на имота и на правото на строеж върху него (през м. февруари 2004 г.), като на 17.03.2004 г. дружеството е получило ипотечен кредит в размер от 70 000 лв. (погасен към 01.07.2004 г. ), за който няма данни да е погасен със средства от престъпната дейност на К.; че по делото не са налице доказателства построяването на сградата да е извършено със средства от заеми, които да са изплащани след завършването й на 11.05.2005 г. (когато е въведена в експлоатация, при стойност на СМР по изграждането й към този момент от 293 700 лв.), нито пък след началото на престъпната дейност в периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2009 г.; че погасяването на кредитите, отпуснати през 2007 г. (началото на установената лихварска дейност на ответника К.) е извършено след изграждането и въвеждането на сградата в експлоатация, като не са събрани доказателства да е налице друг вид трансформация на средствата, акумулирани от престъпната дейност на ответника К., която да обуслови наличието на причинно-следствена връзка с придобиването на горните имоти.

По искането за отнемане от ответниците - бивши съпрузи на придобитото през 2005 г. имущество, респ. на сумата от продажбата му, въззивната инстанция е намерила, че установената престъпна дейност на ответника К. към този момент се изразява в това, че в качеството си на данъчно задължено лице, в подадена годишна данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) пред ТД на НАП – Бургас, за данъчен период 01.01.2005 г. - 31.12.2005 г., същият е потвърдил неистина относно размера на дължимия данък за отчетната 2005 г. като вместо реалната данъчна основа от 102 661. 75 лв., е декларирал доходи като физическо лице в размер на 2 629. 90 лв., с което е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 24 098. 80 лв., престъпление по чл. 257, ал. 1 НК (отм. ДВ бр. 75/2006 г.). Тъй като обаче това деяние е изключено от предметния обхват на закона - чл. 3 ЗОПДИППД (отм.), е направен извод, че само на това основание искането за отнемане на придобитото през 2005 г. имущество от ответниците, респ. сумата от продажбата на което се претендира, не може да се уважи. Касае се за отнемане на лек автомобил „Джип Гранд Чероки“, на сумата от продажбата на лек автомобил „Рено Меган“ – 2 броя, съответно 4 900 лв. (с рег. [рег.номер на МПС] ) и 4 700 лв. (с рег. [рег.номер на МПС] ), при пазарна стойност към датата на придобиване – и за двата на 28.02.2005 г., от по 7 000 лв. и на лек автомобил „Мерцедес Е 200 СДИ“ - 32 800 лв., при пазарна стойност към датата на придобиване 31.03.2005 г. от 58 000 лв. По искането за отнемане от ответниците Кузманови на сумата от 537 080 лв. от продажбата на недвижими имоти, а именно:

1/4 ид. част от ПИ с идентификатор ... в[жк]на [населено място], [община], с площ на имота от 202 кв. м., придобит на 05.12.2005 г. срещу цена от 237. 50 лв. при пазарна оценка на идеалната част от 2 380 лв. и продаден през 2007 г. за сумата от 50 000 лв. за целия имот, и на апартаменти, намиращи се жилищна сграда на пет етажа, построена в УПИ ... - ... в кв. ... по ПУП на к. к. „С. б. - запад“, въззивният съд е установил, че като съсобственици на въпросния имот (ответникът К. е закупил първоначално 6. 5 % ид. части от него - на 23.02.2004 г. за сумата от 617. 50 лв. при пазарна оценка на идеалната част от 11 060 лв., а в последствие – на 01.06.2005 г. още 10. 17 % ид. части за сумата от 743. 82 лв. при пазарна оценка на придобитата ид. част от 22 455 лв.), в който е построена сградата с апартаментите (въведена в експлоатация на 28.12.2005 г.), ответниците Кузманови са участвали в доброволната делба на имотите (с договор за делба от 13.12.2006 г.) с останалите съсобственици на имота – с административен адрес [населено място], [улица], вилно селище „С. х.“, застроена на площ от 458 кв. м., в резултат на което са станали изключителни собственици на подробно изброените в договора имоти. Тези имоти (без 1/2 ид. ч. от апартамент № ..) впоследствие, в рамките на изследвания период, са продадени на трети лица. Съобразено е и заключението на вещото лице по СИЕ в кредитирания от второинстанционния съд вариант, съгласно което разликата между приходите и разходите на ответниците Кузманови за 2005 г., т.е. салдото, е отрицателна величина „- 474 269 лв.“ (приходи от 207 939 лв. и разходи от 682 208 лв.), с натрупване от предни години „– 440 582 лв.“, т. е. налице е значителен недостиг на парични средства през 2005 г. за придобиване на изброеното по - горе имущество през същата година. Доколкото обаче установената към 2005 г. престъпна дейност на ответника К. – по чл. 257 НК (макар и доходоносна), не попада в обхвата на чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) към датата на започване на проверката срещу него през м. април 2010 г., е направено съждение да отсъства основание за успешното провеждане на иска по чл. 28 от закона, предвид кумулативната установеност на предпоставките за това (без съдът да изследва дали при построяването на сградата са вложени средства от престъпната дейност на ответника К. към този момент – т. е. без да изследва наличието на причинна връзка – пряка или косвена, между придобитото имущество и инкриминираната престъпна дейност). По същите съображения е обоснована неоснователност и на искането за отнемане от ответниците Кузманови на 1/2 ид. ч. от недвижим имот, представляващ апартамент № ..., в [населено място], [улица], вилно селище „С. х.“, разположен на четвърти етаж с предназначение жилище, с идентификатор .... Независимо от това, че апартаментът е придобит на основание договор за доброволна делба на недвижими имоти от 13.12.2006 г., доколкото сградата е била изградена към м. декември 2005 г., съдът е приел, че това е релевантният момент за изследване на вложените в придобиването на имота средства. А към този релевантен момент ответникът К. е признат за виновен в извършване единствено на престъпление по чл. 257 НК (отм.), което е извън приложното поле на чл. 3 от специалния закон.

Относно искането за отнемане на придобито през 2006 г. от ответниците имущество, респ. отнемане на сумата от продажбата на това имущество, в обжалваното решение е изразено виждане, че установената престъпна дейност на ответника К. към този момент касае деяние по чл. 255, ал. 1, т. 2 НК – невярно деклариране в качеството му на данъчно задължено лице по чл. 41 ЗОДФЛ (отм.) като вместо реалната данъчна основа от 25 450. 52 лв., е посочил облагаем доход от 6 029. 59 лв., с което е избегнал плащането на данъчни задължения в големи размери – 5 472. 10 лв., а това престъпление попада в предметния обхват на чл. 3 ЗОПДИППД (отм.). Съобразявайки стойността на придобитото от ответниците - физически лица имущество през сочената година, определено по пазарна оценка, както и заключението на вещото лице по СИЕ, въззивният съд е приел, че разликата между приходите и разходите им за 2006 г. е положителна величина „+3 997 лв.“ (приходи от 93 457 лв. и разходи от 89 460 лв., включая разходите за придобиванията през тази година, с размер на салдото с натрупване от предходни години „-436 585 лв.“), т. е. за 2006 г. не е налице недостиг на парични средства за придобиване на изброеното имущество. Досежно искането за отнемане на товарен автомобил „Фолксваген ЛТ31“ – с пазарна оценка към дата на придобиване (27.06.2006 г.) от 7 000 лв. и лек автомобил „Опел Кадет“ – с пазарна оценка към дата на придобиване (13.05.2006 г.) от 800 лв., е обосновано съждение, че предвид установените доходи от законен източник – продажба (на притежаваните 16. 67 % ид.ч.) от апартамент № ... във вилно селище „С. х., то тези активи (МПС) са придобити със средства с установен произход, което изключва направата на обосновано предположение, че са придобити със средства от установеното към този момент престъпление. В допълнение, към изложените по – горе мотиви за неоснователността на искането за отнемане на 1/2 ид. ч. от апартамент № ..., находящ се във вилно селище „С. х.“, въззивният съд е приел, че релевантната причинна връзка между придобитото имущество и престъпната дейност, установена по съответния ред, е изключена. Според решаващия състав съображенията в подкрепа на този извод се свеждат до установения по делото факт на построяване на сградата, в която се намира жилището към м. декември 2005 г. и това е релевантният момент за изследване на вложените в придобиването на имота средства, от една страна и от друга – формалното придобиване на имота е извършено със сключването с договора за доброволна делба от 13.12.2006 г., в който липсват уговорки за заплащане на суми за уравнявания на дела. Относно двата имота – лозя, находящи се в землището на [населено място], [община], м. „Л.“, с площ от по 1. 333 дка, съставляващи съответно имот № ..., парцел № ... от масив № ... и имот № ..., парцел № ... от масив № .., инстанцията по същество е приела, че предвид установените доходи от законен източник (продажбата на притежаваните от ответниците Кузманови ид. ч. от апартаменти № № ... и ..., вилно селище „С. х.“) към датата на закупуване на лозята (м. ноември и м. декември 2006 г. при пазарна оценка на всеки от тях от 930 лв.), разходите по същото време на проверяваното лице и семейството му, то логически не е възможно да се свърже придобиването на това имущество с установеното към този момент престъпление. Споделил е обаче изводите на първоинстанционния съд, че на отнемане от ответника К. подлежи сумата от 5 472. 10 лв., представляваща пряка облага от извършената престъпна дейност по чл. 255, ал. 1, т. 2 НК – избегнато заплащане на данъчни задължения в този размер, чрез подадена декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) за данъчен период 01.01.2006 г. – 31.12.2006 г., в която е декларирана неистина относно размера на дължимия данък за отчетната 2006 г.

По искането за отнемане на придобито през 2007 г. – 2009 г. от ответниците Кузманови имущество, респ. отнемане на сумата от продажбата на това имущество, в обжалваното решение е съобразено, че установената по надлежния наказателноправен ред престъпна дейност на ответника К. през този период е за това, че като физическо лице, без съответното решение, е извършвал дейност по занятие - банкови сделки по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗКИ, за които се изисква разрешение, предоставял е парични кредити срещу договорена лихва. Съобразявайки придобитото от двамата ответници през този период имущество, претенцията за чието отнемане е висяща, както и заключението по СИЕ, съдът е установил, че салдото им ежегодно (за всяка от трите години), е положителна величина (приходите през 2007 г. са 180 091 лв., разходите – 43 240 лв., при което разликата е „+ 136 851 лв.“ или „+ 760. 28 МРЗ“ (с натрупване от предни години „- 299 734 лв.“ или „- 3 465. 93 МРЗ“); приходите през 2008 г. са в размер на 157 662 лв., разходите – в размер на 118 911 лв., при което разликата е „+ 38 751 лв. или „+176. 14 МРЗ“ (с натрупване от предни години „- 260 983 лв.“ или „- 3 289. 79 МРЗ“), а приходите през 2009 г. са 52 343 лв., разходите – 43 695 лв., при което разликата е „+ 8 648 лв. или „+ 36. 03 МРЗ“ (с натрупване от предни години „- 252 335 лв.“ или „- 3 253. 76 МРЗ“). Посочено е, че общо за периода 2007 г. - 2009 г., в резултат на установената престъпна дейност на ответника К. по чл. 252 НК, той е реализирал доходи от нея общо от 145 573 лв. (получени лихви от предоставени от него кредити), като в същия период ответниците К. са придобили имущество (по пазарна оценка от СТЕ) на обща стойност 50 200 лв. По мотиви, че съществува значителна разлика между получените доходи от престъпната дейност в периода 2007 г. - 2009 г., възлизащи общо на 145 573 лв. и стойността на придобитото имущество, както и предвид голямото отрицателно салдо (доходи – разходи) на ответниците с натрупване през този период, съставът на второинстанционния съд е заключил, че придобитото в посочения период имущество подлежи на отнемане, респ. на отнемане подлежи получената от ответниците сума от продажбата на това имущество. Изводът е формиран с оглед на конкретните данни по делото, които са дали основание за направата на обосновано предположение, че имуществото на бившите съпрузи от разглеждания период, е придобито със средства, получени от извършената по същото време от проверяваното лице К. престъпна дейност, установена с влязла в сила присъда. Аргументирано е разбиране, че наличието на причинна връзка между придобитото в релевантния период имущество и престъпната дейност на посочения ответник, не се променя от факта, че по това време на ответницата К. са били отпуснати два ипотечни кредита от по 80 000 лв. всеки – на 26.07.2007 г. и на 29.05.2008 г. В тази връзка е изтъкнато, че установената липса на достатъчно свободни средства и законни доходи на ответниците в периода 2007 г. - 2009 г. (съгласно заключението по СИЕ) обосновава съждението, че погасяването на кредитите, отпуснати в този период на ответницата К., също е извършвано със средства от престъпната дейност по същото време на бившия й съпруг, за което същият е признат за виновен. Като резултат, са отнети сумите, получени от продажбата на следните МПС, придобити в горния период, а именно: 7 700 лв. от продажбата на лек автомобил „Смарт МЦ01“ с рег. [рег.номер на МПС] ; 13 000 лв. (а не 13 600 лв., тъй като продажната цена на автомобила има пазарна оценка от 13 000 лв. и това е възприето от въззивния съд – л. 230 от гр. д. № 125/2023 г. на АС - Бургас) от продажбата на лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег. [рег.номер на МПС] ; 11 900 лв. от продажбата на лек автомобил „Форд Торнео“ с рег. [рег.номер на МПС] ; 4 000 лв. от продажбата на лек автомобил „ВАЗ 2121“ с рег. [рег.номер на МПС] и 7 660 лв. от продажбата на лек автомобил „Ситроен Ц3“ с рег. [рег.номер на МПС] . Разяснено е, че последната сума не е включена в отнетата (от първостепенния съд) от ответника К. обща сума 49 036. 12 лв., съставляваща стойността на получени косвени доходи от престъпната дейност, състоящи се в стойността на придобити и отчуждени МПС (общо 40 000 лв.) и постъпили суми по две банкови сметки с титуляр ответника К., общо от 9 036. 12 лв. (7196. 12 лв. - получена сума по разплащателна сметка в лева в „АЛФА БАНК“ АД, преведена от ЧСИ след принудително изпълнение срещу заемополучател и 1 840 лв. – внесени на каса суми и преводи от трети лица, по разплащателна сметка в лева в „СИБАНК“ ЕАД).

Досежно претенцията за отнемане от ответниците – физически лица на парични суми по техни банкови сметки, въззивният съд е приел следното:

За сумата над отнетите от първоинстанционния съд 195. 58 лв. до претендираните за отнемане 14 410. 94 лв. по сметка в евро с IBAN [банкова сметка] в „ОББ“ АД с титуляр М. К., искането е намерено за неоснователно, доколкото сметката е открита на 10.09.2004 г., а претенцията е за отнемане на суми и преводи от трети лица в периода 2006 г. – 2009 г., в който период по сметката са постъпили сумите 7 268. 20 евро или 14 215. 36 лв. и през 2009 г. – сумата от 100 евро или 195. 58 лв. Развити са доводи, че сумата от 14 410. 94 лв. се формира от внесени на каса и преводи от трето лице през 2006 г. по сметката на ответницата К., поради което няма как да има връзка – пряка или косвена, с престъпната дейност на ответника К., осъществявана през 2007 г. – 2009 г., изразяваща се в предоставянето на парични кредити срещу договорена лихва. Спрямо искането за отнемане на останалите суми по банкови сметки с титуляр ответницата К., решаващият състав е приел, че е неоснователно за разликата над отнетите от първата инстанция 22 069 лв. до 33 284. 27 лв. по сметка в лева IBAN [банкова сметка] в „ОББ“ АД, тъй като сметката е закрита, съответно претендираните суми от тази сметка не са налични към момента и по делото не е установено те да са били вложени в придобиването на конкретно имущество, респ. като краен резултат да са увеличили актива на ответниците, съгласно разясненията дадени с ТР № 4/2023 г по т. д. № 4/2021 г на ОСГК на ВКС. По същите мотиви е счетено за неоснователно и искането за отнемане на суми от банкови сметки с титуляр ответника К. : 1/ на сумата в размер на 1 840 лв. по разплащателна сметка в лева с IBAN [банкова сметка] в „СИБАНК“ ЕАД (тъй като балансът по тази сметка към 26.10.2010 г. е бил 5. 84 лв., т.е. претендираните за отнемане суми от тази сметка не са налични към момента и по делото не е установено те да са били вложени в придобиването на конкретно имущество, съответно като краен резултат да са увеличили актива на ответниците) и 2/ на сумата в размер на 7 196. 12 лв. по разплащателна сметка в лева с IBAN [банкова сметка] в „АЛФА БАНК“ АД, доколкото сметката е закрита на 05.10.2010 г., съответно претендираните за отнемане суми от тази сметка не са налични към момента и по делото не е установено те да са били вложени в придобиването на конкретно имущество, респективно като краен резултат да са увеличили актива на ответниците.

С определение № 3367 от 26.06.2025 г. по настоящото дело е допуснат касационен контрол на въззивното решение в обжалваните му части, по двете касационни жалби на насрещните страни, породен от необходимостта да се провери съответствието на съдебния акт в уважената част на искането по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) срещу Р. К. с ТР № 4 от 18.05.2023 г. по т. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, т. е. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите дали представляват имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно §1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобито и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в края на проверявания период и подлежи ли на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. В отхвърлителната част на искането по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) пък решението на въззивния съд е допуснато до обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради съмнение за очевидна неправилност, установима от съдържанието му, касаеща игнорирания факт на осъждане на проверяваното лице за деяние по чл. 257 НК при преценка наличието на основателно предположение по чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) относно придобиванията на ответниците за периода 2004 - 2006 г., поради изключване на престъплението от приложното поле на специалния закон след изменението му – чл. 3, ал. 1, т. 17 (обн. ДВ, бр. 75/2006 г.).

По правните въпроси, обусловили допускането на касационното обжалване, е налице задължителна за съобразяване от съдилищата съдебна практика на ВКС, опредметена в ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г., ОСГК. Макар и постановено по въпроси, свързани с приложението на ЗПКОНПИ (обн. ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г.), дадените с него разяснения са валидни и за ЗОПДИППД (отм.), тъй като между разпоредбите на двата закона, отнасящи се до понятието „имущество“ и начина на определянето му, няма принципна разлика. Според направеното тълкуване, на отнемане подлежи само незаконно придобито налично имущество, което е влязло в патримониума на проверяваното лице или свързаните с него лица през изследвания период и се намира там в края му. Имущество, което е напуснало патримониума на проверяваното лице, не може да бъде отнето от него - ако то се намира в свързани лица, се отнема от тях; ако е отчуждено в полза на трети лица, на отнемане подлежи равностойността на отчужденото имущество, когато отчуждаването е противопоставимо на държавата; ако отчуждаването не е противопоставимо на държавата, имуществото се отнема от „приобретателя“. Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Когато имуществото (незаконно или придобито от релевантната престъпна дейност на проверяваното лице) е прехвърлено на трето добросъвестно лице по възмезден начин, като е заплатена изцяло действителната стойност на придобитото, на отнемане (вкл. и по реда на ЗОПДИППД - отм.) подлежи само полученото от лицето (чл. 4, ал. 2) - т. е. насрещната облага. Когато се касае за парични средства, те подлежат на отнемане, ако към момента на предявяване на иска по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) са налични и се държат от ответника или се намират по банковите му сметки. Ако не са налични, тъй като са били използвани като насрещна престация по сключена между ответника и трето добросъвестно лице сделка, ще намери приложение разпоредбата на чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.) като на отнемане ще подлежи полученото по действителната стойност на отчуждения от ответника актив. Когато паричните средства не са налични, защото са изразходвани за задоволяване на ежедневните или други нужди на ответника или неговото семейство, или пък потребени без обаче срещу тях да е реализирана насрещна облага (преобразуването им в друго имущество), те не могат да бъдат отнемани по предявения иск по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.). На отнемане по този ред подлежи не всяко едно имущество, което някога е било притежавано от ответника, а само това което е налично към момента на предявяването на иска по чл. 28. Случаите, когато имуществото не е налично, а на отнемане подлежи получената при неговото отчуждаване насрещна облага са изрично посочени в закона (в този смисъл определение № 115/12.01.2026 г. по гр. д. № 2043/2025 г. на ВКС, III г.о.). Това са принципните постановки, установени от съдебната практика на ВКС, които настоящият състав изцяло споделя.

Относно съмненията за очевидна неправилност на въззивното решение в отхвърпителната част на иска по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) за отнемане на имущество, придобито през 2004 г. и 2005 г. следва да се изтъкне следното. В тази част решаващите мотиви се предпоставени от разбирането, че престъпното деяние по чл. 257 НК (отм.), за което ответникът К. е осъден с влязлата в сила присъда - невярно деклариране довело до избягване установяването или плащането на данъчни задължения за финансовите 2004 г. и 2005 г. в особено големи размери, е изключено от предметния обхват на специалния закон - по чл. 3, ал. 1, т. 17 (изм. ДВ, бр. 75/2006 г.) към датата на започване на проверката срещу това лице през м. април 2010 г., поради което отсъства кумулативно разписана материалноправна предпоставка за възникване на преобразуващото субективно право на конфискация по този закон. Престъплението по чл. 257 НК (отм.), за което проверяваното лице е било признато за виновно и осъдено, е квалифициран състав на това по чл. 255, ал. 1 НК и същото първоначално е било регламентирано като самостоятелния текст. Този престъпен състав е бил част от действащото право (наказателния закон) към датата на извършване на деянието, за което касаторът – физическо лице е бил осъден, а впоследствие след изменение на НК (обн. ДВ, бр.75/2006 г.) текстът на разпоредбата е преномериран и същата престъпна деятелност е уредена в новата ал. 3 на чл. 255 НК. В първоначалната редакция на чл. 3, ал. 1, т. 17 ЗОПДИППД (отм.) престъплението по чл. 257 НК е било предвидено като предпоставка за провеждане на производство по закона, а едновременно с горните изменения в НК (обн. ДВ, бр. 75/2006 г.), е изменена и материалноправната норма на чл. 3, ал. 1, т. 17 ЗОПДИППД (отм.), като в нея е посочено престъплението по чл. 255 НК, включително и ал. 3 на същия текст. Така във всички последователни редакции на разглежданата разпоредба от конфискационния закон присъства процесното данъчно престъпление (укриване на данъчни задължения в големи или особено големи размери) и то съставлява законово основание за провеждане на производство по отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. След като описаната престъпна деятелност с нейните обективни и субективни признаци (без оглед на цифровата й идентификация с конкретен престъпен състав от особената част на НК) е установена по наказателноправен ред с вляла в сила присъда, то този факт не може да не бъде зачетен от гражданския съд по правилото на чл. 300 ГПК. До евентуалната й отмяна съдът е длъжен да приеме, че ответникът К. е извършил невярното деклариране за финансовите 2004 г. и 2005 г., довело до укриване на данъчни задължения в особено големи размери, което е престъпление в обхвата на чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) – посочено като такова по чл. 255 НК. Игнорирайки материалноправната разпоредба на чл. 3, ал. 1, т. 17 ЗОПДИППД (отм.) по съображения за формално отсъствие на престъпното укриване на данъци в особено големи размери като цифрова идентификация с конкретен текст от НК - тъй като е отменен към датата на започване на проверката, без да съобрази същността на тази престъпна дейност и нейното преуреждане в друга разпоредба на същия нормативен акт, въззивният съд е приложил закона в противоположния му смисъл, което е обусловило очевидна неправилност на решението му в посочената част.

При горните отговори на въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване и съображенията, изтъкнати по повод съмненията за очевидна неправилност на въззивното решение в посочената му обжалвана част, този състав на ВКС счита за необходимо да посочи и следното, преди да се произнесе по съществото на жалбите.

Констатира се служебно от касационния съд, че в частта, с която е постановено отнемане в полза на държавата от Р. Т. К. на сумата 5 472. 10 лв., представляваща пряка облага от извършваната престъпна дейност по чл. 255 НК, посочена като такава в мотивите на присъда по НОХД № 882/2012 г. на Окръжен съд – Бургас, въззивното решение е процесуално недопустимо. Липсва мотивирано искане за отнемане на горната сума, нито е предприето искане за изменение на иска при условията на чл. 214 ГПК с включването й в предмета на делото. Съдът не е имал основание да разгледа и реши такъв спор, поради което произнасянето му е недопустимо, което налага въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение в посочената му част да бъдат обезсилени, а производството по делото по това искане – прекратено.

По същество на жалбите.

По жалбата на Комисията.

Основателен е касационния довод на тази страна, че осъждането с влязла в сила присъда на ответника К. за престъпление по чл. 257 НК (отм.) е предпоставка за провеждане на производство по отнемане на придобитото имущество и изисква обсъждане наличието на останалите елементи от фактическия състав на иска по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.). Неправилно е прието от въззивния съд, че престъплението по чл. 257 НК (отм.) е извън предметния обхват на чл. 3, ал. 1 от специалния закон и не може да обоснове предпоставка за възникване правото на държавата на отнемане по реда на ЗОПДИППД (отм.). В случая деянието по невярно деклариране, довело до избягване установяване и заплащане на данъчни задължения, е запазило престъпния си характер, уредено е в норма от особената част на НК – чл. 255, ал. 3 (т. е. преномерирано е) и не е напускало приложното поле на чл. 3, ал. 1 от специалния закон. Същото е резултатно престъпление и е свързано с генериране на материална облага (под формата на неплатени, респ. спестени дължими данъчни задължения). Затова, при наличие на останалите предпоставки за отнемане, е следвало въззивният съд да изследва съществува ли връзка (пряка или косвена) между инкриминираната престъпна дейност на лицето или такава може – при обстоятелствата и фактите по делото, обосновано да се предположи логически, както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото, за да бъде то отнето по реда на чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) – така постановките на ТР № 7/2013 от 30.06.2014 г. по т. д. № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС.

В случая спрямо ответника К. следва да се приеме наличие на основание по чл. 3 от закона. Този факт, наред с установеното като придобито имущество в изследвания период от лицето и останалите ответници на значителна стойност по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД (отм.), т.е. сборната цена на цялото имущество надвишава 60 000 лв., остойностено към датата на придобиването му в пределите на изследвания период, налага извършването на преценка и извеждане на основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицата, доколкото не е установен законен източник (чл. 4, ал.1), за да се реализира правото на държавата по чл. 28 от закона.

Трайната съдебна практика на ВКС, възприела основните постановки на ЕСПЧ в заключението му за пропорционална намеса в мирното ползване на притежанията на правните субекти според изискванията на § 1 от Първия протокол към ЕКПЧ, застъпва еднозначно разбирането, че за да е оправдана конфискацията на имуществото е необходимо да се установи връзка между него и престъпната дейност, когато са налице останалите кумулативно разписани предпоставки на правото на отнемане по реда на чл. 28 ЗОПДИППД (отм.). Достатъчно е тази връзка да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото, за да бъде то отнето по упоменатия ред.

Относно имуществото на ответниците, придобито през 2004 г.

- от ответниците К.:

Касае се за закупени от Р. К. 6. 50 % ид. ч. от УПИ... – ..., кв. ... по плана на к. к. „С. б. – запад“, целият с площ от 1176 кв. м., която сделка е обективирана в нотариален акт № .../23.02.2004 г. Пазарната цена на придобитата част от имота към горната дата възлиза на 11 060 лв. (по СТЕ на вещото лице А.). През същата година са налице придобивания на две МПС – „Мерцедес С 200“ с пазарна стойност към този момент от 35 000 лв. (по САТЕ на вещото лице Г.) и „Ауди ТТ“ с пазарна придобивна цена от 28 000 лв. (видно от същото заключение), които в последствие са отчуждени.

-от ответника „ВЕЕР – 1“ ЕООД:

Дружеството, представлявано от Р. К., е закупило с нотариален акт № 197/19.02.2004 г. от ответниците - бивши съпрузи, 1/3 ид. ч. от УПИ ..., кв. 6501, к. к. „С. б. – запад“ (от поземления имот), ведно с вещното право на строеж за построяването на сграда (блок „В“) с РЗП от 657. 16 кв. м. в имота. Пазарната стойност на продаваната ид. ч. от имота към датата на сделката е 77 170 лв., а стойността на правото на строеж към същия момент възлиза на 38 430 лв. Посочената в обективиращия сделката нотариален акт цена от 8 500 лв. не обвързва държавата, тъй като тя не е участвала като страна по него. Липсват събрани по делото доказателства за законността на средствата, платени като цена от купувача - новоучреденото месец по – рано търговско дружество, доколкото СИЕ (на вещото лице Г.) не сочи то да е получило непосредствено след възникването си външно финансиране – чрез предоставени заемни средства или пък отпуснати кредити (такива е отразено да се предоставени на друг правен субект - „ВЕЕР“ ООД през 2004 г. в размер на 70 000 лв.). Ето защо се налага, че купувачът е заплатил цената със средства с неустановен източник, за които е необходимо да се провери връзката (пряка или опосредена) с инкриминираната престъпна дейност на ответника К. към 2004 г. – избягване установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери (61 322 лв.). Такава връзка в случая не се установява да е налице. Изискването по чл. 51, ал. 2 ЗКПО (отм.) за подаване на данъчна декларация от данъчно задължените лица (в случая търговското дружество с управител ответника К.) в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация, е до 31 март на следващата календарна година. Едва след това дължимият данък се изчислява от органите по приходите и начислява в тежест на данъчния субект – т.е. заплаща през 2005 г. Или спестяването на неговото плащане се осъществява през 2005 г., когато едва е възможно той да бъде ползван като облага от субекта за други цели и нужди, но не и преди този момент (вкл. и през 2004 г.). По горните съображения следва да се обоснове отсъствие на връзката (пряка или предполагаема) между придобиванията на ответниците, вкл. търговското дружество, през 2004 г. и установената престъпна дейност на ответника К., доколкото рекапитулацията по вариант І на приходите и разходите на ответниците през изследвания период, дадена от вещото лице Г. по СИЕ (който вариант принципно се възприема като обективен от настоящия състав, тъй като не включва доходи от лихви по отпуснати от К. заеми) за 2004 г. следва да се коригира поне със сумата от 77 170 лв. – пазарната стойност на 1/3 ид. ч. от УПИ ..., кв. ..., тъй като няма данни купувачът („ВЕЕР-1“ ЕООД) да е разполагал с такива средства от законен източник към датата на сделката (непосредствено сред възникването си като правен субект) и да формира приход за проверяваното лице и съпругата му като продавачи. Така положителното салдо за 2004 г. от + 61427 лв. се трансформира в отрицателно „- 15 743 лв.“ и налага преценка за наличие на релевантната причинна връзка, обосноваваща пропорционалността на претендираната гражданска конфискация. Тъй като установената престъпна дейност по укриване на данъчни задължения за 2004 г. се изразява в невярното им деклариране, извършено от данъчния субект през следващата календарна 2005 г. (до 31.03.), липсват данни за направата на обосновано съждение за пряка връзка или на логическо предположение за съществуването на такава с придобитото имущество през 2004 г., изводимо от конкретиката на случая, с оглед обстоятелствата по делото.

Салдото на ответниците за 2005 г. по рекапитулацията на вещото лице Г. съобразно възприетия по гореизложените съображения вариант на СИЕ е отрицателна величина (- 474 269 лв.) и разкрива сериозен недостиг на средства за придобиване на имуществото през въпросната година (извършване от ответното „ВЕЕР – 1“ ЕООД на сградата в УПИ ..., кв. ..., к. к. „С. б. - запад“, представляваща блок „В“ и въведена в експлоатация с удостоверение № 57/11.05.2005 г., с пазарна цена на строителните работи към последната дата от 293 700 лв.; придобиване от ответника К. на 10. 17 % ид. ч. от УПИ ... - ..., кв. ..., к .к. „С. б. – запад“ с договор от 01.06.2005 г., при пазарна цена на придобитата ид. ч. от 22 455 лв., върху който имот е построена сграда (вилно селище „С. х.“), въведена в експлоатация с удостоверение № 333/28.12.2005 г. и с реализирани продажби от 18.07.2005 г. до 20.12.2005 г. на апартаменти от ответниците К., с общо участие от 16. 67 % ид. ч. и останалите съсобственици, при цена на отделните обекти в сградата, съответстващи на въпросните ид. ч. от квотата на ответниците към 2005 г. в размер на 155 743 лв.; покупката с нотариален акт № ../... г. от Р. К. и В. Б. на общо 1/4 ид. ч. от УПИ ... – ..., кв. ..., кв. Р., [населено място], с площ от 202. 59 кв. м. при пазарна оценка за 1/8 ид. ч. от имота в размер на 2 380 лв. към датата на придобиване; на 1/2 ид. ч. от недвижим имот, представляващ апартамент № .., в [населено място], [улица], вилно селище „С. х.“, разположен на четвърти етаж с предназначение жилище, с идентификатор ..., макар придобит на основание договор за доброволна делба на недвижими имоти от 13.12.2006 г., доколкото сградата е била изградена към м. декември 2005 г., това е значимият момент за изследване на вложените в придобиването на имота средства; за покупката на леки автомобили Рено Меган – 2 бр, съответно с пазарна цена от по 7000 лв. всеки и джип „Гранд Чероки“ с цена от 92 580 лв. към придобиването). Липсата на релевантната връзка между престъпната дейност на проверяваното лице и придобиванията през разглежданата година – т.е. непропорционалността на исканата конфискация се извежда от вида и характера на установеното деяние и възможността му да генерира облага (доход) за извършителя –т. е. ответника К.. В случая той е признат за виновен, за това, че в годишната си данъчна декларация (по чл. 41 ЗОДФЛ, отм. - в сила до 01.01.2007 г.) за 2005 г. е извършил невярно деклариране на облагаемия си доход и е избегнал плащане на данъчно задължение в особено големи размери – 24 098. 80 лв. С оглед момента на извършване на това деяние, обективирано по своите признаци сочи, не може обосновано да се заключи, че е било възможно генериране на облага и влагането на средства от него за придобиване на имущество през 2005 г. Това е така, защото установяването на задължението по чл. 41 от закона - в срок до 15 април на следващата година (т.е. 2006 г.), само по себе си изключва връзката (пряка или предполагаема) между това деяние и придобиванията през 2005 г.

Относно имущество, придобито от ответниците К. през 2006 г.

Закупените лек автомобил „Фолксваген ЛТ31“ – с пазарна оценка към дата на придобиване (27.06.2006 г.) от 7 000 лв. и лек автомобил „Опел Кадет“ – с пазарна оценка към дата на придобиване (13.05.2006 г.) от 800 лв., както и лозя – 2 броя, находящи се в землището на [населено място], с площ от 1. 333 дка всяко (по придобивните сделки от 20.11. и 06.12.2006 г. с пазарна стойност от 930 лв.); 1/2 ид. ч. от апартамент № .., находящ се на ет. .. във вилно селище „С. х.“, предмет на договор за доброволна дела от 13.12.2006 г., с пазарна цена на съответстващата 1/2 ид. ч. в съсобствеността от 33 750 лв. също не установява да се придобити със средства от установената престъпната дейност на ответника К. към този период, т.е. липсват предпоставки за изграждане на пряка или предполагаема връзка между деянието по чл. 255, ал. 1 НК и средствата, вложени за придобиване на имуществото. Вън от горното, според заключението на вещото лице по СИЕ салдото в приходите и разходите на ответниците за 2006 г. е положителна величина „+3 997 лв.“ (приходи от 93 457 лв. и разходи от 89 460 лв., включая разходите за придобиванията през тази година, с размер на салдото с натрупване от предходни години „-436 585 лв.“), т. е. за 2006 г. не е налице недостиг на парични средства за придобиване на изброеното имущество. Правилно е прието в обжалваното решение и се споделя от този съдебен състав изводът, че преценката за връзка между дейността по чл. 3 от закона и придобитата от ответниците К. 1/2 ид ч. от описания по – горе апартамент № ... се предпоставя от факта на въвеждане на сградата, в която се намира жилището в експлоатация към м. декември 2005 г., което е определящият момент за изследване на вложените в придобиването на имота средства, от една страна и от друга – че формалното придобиване на имота е извършено със сключването на договора за доброволна делба от 13.12.2006 г., в който липсват уговорки за заплащане на суми за уравнявания на дела на К.. По вече изложените съображения относно изпълнителното деяние на конкретно установеното данъчно престъпление по чл. 255, ал. 1 НК - във връзка с невярното деклариране по реда на чл. 41 ЗОДФЛ (отм. - 2007г.) на данъчни задължения за предходен период (данъчната 2006 г.), то спестените данъци в посочения им размер от 5 472. 10 лв. не могат логически да бъдат вложени в придобивания в по – ранен период, тъй като се дължат по - късно (плащането им, респ. спестяването и влагане в придобито имущество е възможно едва през 2007 г.).

В заключение, поради отсъствие от кумулативно установен елемент от фактическия състав на иска по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.), а именно липсата на причинна връзка (пряка или косвена, т.е. такава, която обосновано да се предположи логически с оглед обстоятелствата по делото, доколкото и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото) между инкриминираната престъпна дейност на проверяваното лице К. и придобитото от него и останалите ответници имущество в изследвания период (според правилото на чл. 4, ал. 1 от закона), то претенцията на държавата за отнемане е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Постановеното в тази част въззивно решение като правилно по своя краен резултат ще следва да бъде оставено в сила съгласно чл. 293 ГПК. Споделя се и постановения от въззивния съд резултат за отхвърляне на искането на основание чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) за отнемане на сумата от 5 000 лв. като номинална стойност на дружествените дялове, притежавани от ответника К. в капитала на „ВЕЕР - 1“ ЕООД, но аргументите за неоснователността му са различни от изложените в обжалваното решение. Съдебната практика на ВКС е трайна в становището си, че в очертаната хипотеза на отнемане подлежи самия дружествен дял, но не и номиналната му стойност, а такова искане не е било предявено в случая (така решение № 133 от 20.07.2021 г. по гр. д. № 3123/2018 г. на ВКС, IV г. о.). Затова и в тази част решението на апелативния съд в Бургас ще следва да бъде оставено в сила, както и в частта за отхвърляне на искането за отнемане от ответницата К. на парични суми по банковите сметки, както следва: разликата над 195. 58 лв. до 14 410. 94 лв. и разликата над 22 069 лв. до 33 284. 27 лв., доколкото е установено да не са налични в патримониума на лицето и не са трансформирани в друго имущество, респ. като краен резултат да са увеличили актива на ответниците,

По жалбата на ответника К..

Тя касае въззивното решение в частта за отнемане в полза на държавата от този ответник, на основание чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.) на сумата 7 660 лв., получена от продажбата на лек автомобил – „Ситроен“, модел „Ц 3“, с рег. [рег.номер на МПС] , рама – ..., двигател – ..., както и на сумата общо от 40 000 лв., съставляваща сбора от получената срещу възмездното отчуждаване на съответния актив (моторни превозни средства) пазарна цена, както следва: лек автомобил „ВАЗ“, модел „2121“, с рег. № А 2ЗЗЗ ВХ, № рама - ..., № двигател – ..., с релевантна стойност към продажбата му от 4 000 лв.; лек автомобил „Смарт“, модел "МЦ01", с рег. [рег.номер на МПС] , № рама - ..., № двигател, със стойност от 8 000 лв.; лек автомобил „СЕАТ“, модел „ИБИЗА“, с рег. [рег.номер на МПС] , № рама - ..., № двигател - ..., на пазарна стойност към отчуждаването от 13 000 лв.; лек автомобил „Форд“, модел „Торнео“, с рег. [рег.номер на МПС] , № рама - ..., № двигател - ..., с пазарна оценка към отчуждаване от 15 000 лв.

Жалбата е основателна. Тъй като в хипотезата на получено като насрещна облага при противопоставимо на държавата отчуждаване на имущество на ответниците и реализиране на паричната стойност по действителната цена на актива, то отнемането при предпоставките на специалния закон изисква същото да е налично в правната сфера на ответниците към датата на искането по чл. 28 ЗОПДИПП (отм.). В случая не се твърди и не се установява въпросната парична равностойност на отчуждените активи (леки автомобили, с пазарна цена към продажбата им съответно от 7 660 лв. – за първия от тях, „Ситроен“ и обща такава от 40 000 лв. – за всички останали) да е налична в правната сфера на ответниците към визирания по–горе релевантен момент, не е установено да е трансформирана в друго имущество, респ. като краен резултат да е увеличила актива на ответниците, поради което не може да бъде извършено отнемането й.

Горното налага отмяна на въззивното решение в посочената му част на основание чл. 293 ГПК и решаване на спора по същество с отхвърляне на искането за отнемане на посочената парична равностойност на така отчуждените активи, на основание чл. 4, ал. 2 от закона.

Комисията не дължи държавна такса в производство, образувано по нейно искане с основание чл. 28 ЗОПДИППД (отм.), пред всички инстанции (така решение № 215 от 12.10.2017 г. по гр. д. № 432/2017 г. на ВКС, IV г. о.).

Така мотивиран, Върховен касационен съд, III г. о.

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 130 от 03.07.2024 г. по гр. д. № 125/2023 г. на Апелативен съд – Бургас и потвърденото с него решение № 246 от 16.06.2016 г. по гр. д. № 1568/2014 г. на Окръжен съд – Бургас в частта, с която е постановено отнемане в полза на държавата от Р. Т. К. на сумата 5 472. 10 лв., представляваща пряка облага от извършваната престъпна дейност по чл. 255 НК, посочена като такава в мотивите на присъда по НОХД № 882/2012 г. на Окръжен съд – Бургас и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

ОТМЕНЯ решение № 130 от 03.07.2024 г. по гр. д. № 125/2023 г. на Апелативен съд – Бургас в частта, в която е постановено отнемане в полза на държавата от Р. Т. К., на основание чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.) на сумата 7 660 лв., получена от продажбата на лек автомобил – „Ситроен“, модел „Ц 3“, с рег. [рег.номер на МПС] , рама – ..., двигател – ..., както и в частта, с която е потвърдено решение № 246 от 16.06.2016 г. по гр. д. № 1568/2014 г. на Окръжен съд – Бургас за отнемане от ответника Р. Т. К. на сумата 40 000 лв. (съставляваща сбора от получената срещу възмездното отчуждаване на следните моторни превозни средства пазарна цена), както следва: лек автомобил „ВАЗ“, модел „2121“, с рег. № А 2ЗЗЗ ВХ, № рама - ..., № двигател – ..., с релевантна стойност към продажбата му от 4 000 лв.; лек автомобил „Смарт“, модел "МЦ01", с рег. [рег.номер на МПС] , № рама - ..., № двигател, със стойност от 8 000 лв.; лек автомобил „СЕАТ“, модел „ИБИЗА“, с рег. [рег.номер на МПС] , № рама - ..., № двигател - ..., на пазарна стойност към отчуждаването от 13 000 лв.; лек автомобил „Форд“, модел „Торнео“, с рег. [рег.номер на МПС] , № рама - ..., № двигател - ..., с пазарна оценка към отчуждаване от 15 000 лв. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ искането на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество за отнемане на основание чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.) от Р. Т. К. на сумата 7 660 лв., получена от продажбата на лек автомобил – „Ситроен“, модел „Ц 3“, с рег. [рег.номер на МПС] , рама – ..., двигател – ... и на сумата 40 000 лв., съставляваща сбора от получената срещу възмездното отчуждаване на следните моторни превозни средства пазарна цена (формирана от разликата над 9 036. 12 лв. до 49 036. 12 лв., постъпила по банковата му сметка), както следва: лек автомобил „ВАЗ“, модел „2121“, с рег. № А 2ЗЗЗ ВХ, № рама - ..., № двигател – .., с релевантна стойност към продажбата му от 4 000 лв.; лек автомобил „Смарт“, модел "МЦ01", с рег. [рег.номер на МПС] , № рама - WМЕ01МС01ХН065649, № двигател, със стойност от 8 000 лв.; лек автомобил „СЕАТ“, модел „ИБИЗА“, с рег. [рег.номер на МПС] , № рама - ..., № двигател - ..., на пазарна стойност към отчуждаването от 13 000 лв.; лек автомобил „Форд“, модел „Торнео“, с рег. [рег.номер на МПС] , № рама - ..., № двигател - .., с пазарна оценка към отчуждаване от 15 000 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 130 от 03.07.2024 г. по гр. д. № 125/2023 г. на Апелативен съд – Бургас в останалата му обжалвана част.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Особено мнение на съдия Александър Ц. по гр.д.993/25г. на ВКС, ІІІ ГО

Не съм съгласен с тълкуването на чл. 4, ал.2 ЗОПДИППД (отм.). Искът за отнемане на полученото след отчуждаване на имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност, е осъдителен иск. Нито законът, нито общите правила на ГПК изискват като предпоставка за предявяване на осъдителен иск- налично имущество. Освен това наличното имущество подлежи на отнемане по силата на други разпоредби на закона, когато е придобито пряко или косвено от престъпна дейност или когато е трансформирано.

Неправилно е прилагането по аналогия на т.р. 4/21г. на ОСГК, защото аналогичната разпоредба от новия закон е чл. 151 ЗОНПИ, а тази норма изобщо не е тълкувана в тълкувателното решение.

Съдия: