Практика · Върховен касационен съд · 01 Февруари 2024

Отмяна на влязло в сила решение поради противоречие с предходно

Решение №124/2024 · Върховен касационен съд · 01 Февруари 2024

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Молителите искат отмяна на влязло в сила съдебно решение по иск за премахване на незаконни строежи, като твърдят, че по същия въпрос между същите страни вече има по-ранно влязло в сила решение, което му противоречи. Върховният касационен съд оставя молбата без уважение. Съдът установява, че в двете дела се претендира премахване на напълно различни постройки, поради което няма идентичност в предмета на споровете.

Какво приема съдът

Отмяна на влязло в сила решение поради противоречие с по-ранно решение е възможна само при пълен субективен и обективен идентитет между двете дела – едни и същи страни, основание и предмет на спора.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

отмяна на влязло в сила решениепротиворечащи си решениянегаторен искобективен идентитетсила на пресъдено нещо

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ

№ 124

Гр.София, 27.02.2024г.

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

АТАНАС КЕМАНОВ

При секретаря Славия Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Ат.Кеманов гр.д.№4402 /2023г. на ВКС, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл. 303, ал.1, т. 4 от ГПК.

Образувано е по молба на П. В. П. и Ж. Й. П., чрез процесуалния им представител адв. И. З., за отмяна на влязлото в сила решение № 521 от 27. 04. 2022 г. по в. гр. д. № 1607/2021 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение №260638/24.02.2021г. по гр.д.№12169/2018г. на Районен съд – гр.Варна.

Като основание за отмяна на влязлото в законна сила въззивно решение по в.гр.д.№1607/2021г. на ВОС се сочи, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи, а именно решение № 1794 от 02.12.2014 г. по в. гр. д. № 2076/2014 г. на ВОС, с което е потвърдено решение № 3062 от 10.06.2014 г. по гр. д. № 9240/2013 г. на ВРС.

Ответниците по молбата за отмяна - Л. Н. П. и Ж. М. П. са депозирали по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК писмени отговори, с които заявяват, че молбата е недопустима, тъй като към датата на подаването й -28.07.2022 г., решение № 521 от 27. 04. 2022 г. по в. гр. д. № 1607/2021 г. на Варненския окръжен съд не е влязло в сила, при условията на евентуалност молят молбата за отмяна да бъде оставена без уважение, тъй като не е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК и претендират присъждане на разноски за адвокатски възнаграждения.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира молбата за отмяна за неоснователна.Съображенията за това са следните :

Разпоредбата на чл.303, ал.1, т.4 от ГПК предвижда, че може да се иска отмяна, когато между същите страни за същото искане на същото основание са постановени две влезли в сила решения, които си противоречат.На отмяна подлежи това решение, което е неправилно.

За допустимостта на искането за отмяна по този ред е без значение дали по второто дело е направен отвод за присъдено нещо, респ.е направен, но неправилно отхвърлен от съда.В настоящия случай ответниците П. В. П. и Ж. Й. П. са направили такова възражение, което е било отхвърлено както от инстанциите по същество, така и от ВКС, който не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение.

Според т.5 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 7/2014 г., ОСГТК : Налице е фактическият състав на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата. Противоречие между две съдебни решения има тогава, когато те се отнасят до един и същи спорен предмет, но го установяват различно, като различието е в диспозитивите относно съществуването или несъществуването на субективното гражданско право. В този случай е налице тъждество в предмета на двете дела, който чрез решенията става и техен предмет.Законът изисква противоречие между решенията, т. е. между диспозитивите на съдебните актове, а не между мотивите на двете решения.

Между страните по делото не е спорно, че в производствата по гр.д.№12169/2018г. на Районен съд – гр.Варна и по гр. д. № 9240/2013 г. на ВРС са участвали едни и същи страни.Липсва пълен обективен идентитет по двете дела, което е формално основание за отхвърляне на искането за отмяна.

От изисканото и приложено гр.д.№9240/2013г. по описа на ВРС се установява, че делото е образувано по искова молба на Л. П. и Ж. П. срещу П. П. и Ж. П., предмет на която е бил иск с правно основание чл.109 от ЗС, за премахване на масивна ограда от бетонни блокчета, с височина 1.7м. и дължина от 30м. по цялото продължение на имота.

Предмет на второто дело е исковата претенция на Л. П. и Ж. П. срещу П. П. и Ж. П., която е също с правно основание чл.109 от ЗС, за осъждане на ответниците да премахнат изградените в съсобствения поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място] бетонна плоча с площ от 14, 60 кв.м., изградена между сграда с идентификатор ***, собственост на ответниците, и сграда с идентификатор ***, собственост на ищците, изобразена със зелен цвят на скиците на лист 32 и лист 33 от делото на районния съд, както и стена с височина около 1.80м., изградена от бетонни блокчета и дървена ламперия пред вратата на източната стeна на сградата.

По това производство е била допусната СТЕ, от заключението по която се установява, че вътрешната ограда в съсобствения на страните имот, предмет на гр.д.№9240/2013г. по описа на ВРС, започва от южния вътрешен ъгъл на жилищната сграда на ищците и свършва в дъното на парцела, разделяйки имота на две части.Предмет на гр.д.№12169/2018г. на Районен съд – гр.Варна е стена, която не е продължение на масивната ограда и не е част от нея, а е изградена от ответниците под еркера на сградата на ищеца и пред вратата на източната стена.След като стената, предмет на предявения иск по чл. 109 ЗС по второто дело, не е била предмет на спора, разрешен с влязлото в сила решение по чл. 109 ЗС по първото, то не може да се приеме, че е налице твърдения обективен идентитет между двете производства.

С оглед на изложеното следва да се приеме, че между същите страни, за същото искане и на същото основание не са постановени две съдебни решения, влезли в законна сила, които си противоречат.

В полза на ответниците по молбата следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. В. П. и Ж. Й. П. за отмяна на решение № 521 от 27. 04. 2022 г. по в. гр. д. № 1607/2021 г. на Варненския окръжен съд.

ОСЪЖДА П. В. П. и Ж. Й. П. да заплатят на Л. Н. П. и Ж. М. П. сумата от 1 500/хиляда и петстотин/лв., представляваща направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.