Законосъобразност на осъждането за незаконно държане на боеприпаси

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е № 207

Гр.София, 22.04.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесети март, 2026 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

НАДЕЖДА ТРИФОНОВА

При участието на секретаря ИВАНОВА

В присъствието на прокурора от ВП СТОЯНОВА

Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.218/26 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №15/09.05.25 г., постановена от АС-София /САС/, НО, 12-ти състав по В.Н.Д.1177/24 г., е отменена оправдателна присъда от 15.02.24 г., постановена от ГС-София /СГС, закрит СНС/ по Н.Д.2604/20 г. в частта, с която подсъдимият Р. Л. Р. е оправдан за извършено от него престъпление по чл.339, ал.1 НК. Същият е признат за виновен и осъден по повдигнатото с обвинителния акт такова обвинение и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието изтърпяване е отложено с тригодишен изпитателен срок. Отнети са в полза на държавата вещите, предмет на престъплението- по чл.53,ал.2,б.А НК. В останалата част присъдата на СГС е потвърдена.

Недоволен от така постановения съдебен акт е останал подсъдимият, който чрез своя защитник е атакувал същия в срок. Заложеното в жалбата касационно основание е незаконосъобразност поради несъставомерност на вмененото деяние. Претендира се и незаконосъобразност на отнемането на предмета на престъпно посегателство. Иска се отмяна на присъдата и оправдаване на дееца.

След изготвяне на мотивите към постановения акт на въззивния съд, на 12.01.26 г. е постъпило допълнение към касационната жалба, в което са развити съображения за наличие на трите основания по чл.348,ал.1 НПК. Иска се отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия по реда на чл.24,ал.1,т.1 НК /явно се има предвид НПК/ или намаляване размера на наказанието. Иска се и присъждане на разноските за тази инстанция по чл.38,ал.2 НК /нероятно се има предвид ЗА/.

В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата и допълнението към нея, както и отправените в тях искания. В контекста на оплакването за нарушение на материалния закон се въвежда и нормата на чл.9,ал.2 НК от една страна, а от друга- се настоява да се наложи административно наказание на подсъдимия, предвид допускане от него на административно нарушение по Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/. Представят се писмени бележки, в които се оценява правилността на първоинстанционния съдебен акт и се прави анализ на доказателствата по удачен според страната начин, наред с оплакванията за нарушение на материалния закон и несправедливост на наказанието.

Представителят на ВП настоява атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила.

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид сезиращия го документ, допълнението към него, доколкото може да бъде разгледано, и аргументите и исканията по тях, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното:

ОБЩИ ПОСТАНОВКИ:

1/ Размислите в принципен план, които ще бъдат изложени по-долу, се нуждаят от контекст. А той е следният- в открито съдебно заседание на 09.05.25 г.в присъствието на страните са оповестени уводната част и диспозитивът на атакуваната понастоящем присъда. Изготвянето на мотивите е отложено, в какъвто смисъл е приложима разпоредбата на чл.340,ал.1,пр.посл.вр.чл.308,ал.2 НПК. Същевременно, в съответствие с нормата на чл.350,ал.1 НПК касационни жалба и протест срещу присъдата на въззивния съд се подават в сроковете по чл.319,ал.1 НПК, което означава в петнадесетдневен срок от обявяването й, т.е.от огласяване на нейните уводна част и диспозитив.

Според предпоставките на чл.351,ал.1 НПК в цитираните сезиращи върховната съдебна инстанция по наказателни дела документи се посочват различни обстоятелства, едно от които е претендираното касационно основание. Казаното обуславя извод, че по непосочени касационни основания в жалба и/или протест ВКС няма да се произнася, освен ако не се наблюдава наличие на някой от абсолютните поводи за отмяна на атакуваната присъда, независимо дали е бил засегнат този въпрос от недоволната страна.

Действително, след изготвяне на мотивите към въззивната присъда неудовлетворената страна има право да подаде писмено допълнение до даване ход на делото пред касационната инстанция, както указва разпоредбата на чл.351,ал.4 НПК. Ако същото е депозирано в петнадесетдневния срок за атакуване, то тогава могат да се допълват не само аргументи в подкрепа на релевираното вече касационно основание, но и да се предложат незасегнати в първоначалната жалба касационни поводи. Тогава ще става дума за обща жалба или протест с различни въздигнати основания, подадена в предвидения по закон преклузивен срок за обжалване и протестиране.

Ако обаче допълнението е депозирано след изтичане на третирания петнадесетдневен срок, съдържанието по него се изследва, когато допълва съображения само по релевирани касационни основания в основния сезиращ документ, ако в него не са засегнати всички поводи по чл.348,ал.1 НПК. Именно затова е назовано „допълнение“. Наличието на нововъзведени касационни основания извън предвидения период за обжалване и протестиране не следва да бъде разглеждано от ВКС поради нерелевирането им в срок. Това впрочем важи както за присъди, така и за решения от въззивен съд, със съответните специфики на вторите. В този смисъл „формалността“ на първоначалната касационна жалба /или протест/, когато е подадена в съответния срок за атакуване на съответния съдебен акт, не изключва необходимостта от позоваване на всички поводи по чл.348,ал.1 НПК, разработването на които е допустимо да бъде направено с допълнение. Само тогава те могат да бъдат предмет на разискване от върховната съдебна юрисдикция по наказателни дела.

Сезирането на касационната инстанция се различава от сезирането на въззивната такава по отношение на съдържанието на съответните жалба и/или протест. Това е видно при просто сравнение между чл.320,ал.1 и ал.4 НПК и чл.351,ал.1 и ал.4 НПК и се дължи на различието на пределите на проверка, правомощията на отделните инстанции и най-вече- на същността на касационния съд като съд по правото, за разлика от въззивния съд по фактите и правото. Затова и „формалността“ на двата вида жалби допуска различно необходимо съдържание.

2/В светлината на казаното дотук трябва да се уточни,че пред ВКС подлежи на разглеждане актът на второстепенния съд, поради което е неудачно да се развива теза за този на първата инстанция. Освен това не се разглеждат доказателствени материали по същество според анализа на недоволната страна, при неналичие на изключението по чл.354,ал.5,изр.2 НПК, откъдето да се извежда претенция за недоказаност на обвинението и неустановено авторство и нужда от оправдаване на дееца на тази плоскост. Единствената възможност за оправдаване от ВКС е залегнала в нормата на чл.354,ал.1,т.2, пр.посл.вр.чл.24,ал.1,т.1 НПК и тя далеч не касае преоценка на доказателствените материали, както и да са правени опити необосноваността и недоказаността, които не са касационни основания, да бъдат подведени под „съществени нарушения на процесуални правила“. Този съд е в състояние да разчете разликата.

ПО КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА:

1/ На фона на заявеното се открояват следните проблеми:

При произнесената на 09.05.25 г.присъда на САС, касационната жалба е постъпила на 19.05.25 г.,сиреч в срок. Единственото основание, посочено в нея, е незаконосъобразност, което означава нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348,ал.1,т.1 НПК. Макар и да има изписани някакви съображения, те касаят несъставомерност на деянието, какъвто е и последният направен по жалбата извод. С други думи, потвърждава се заключението за претенция за нарушение само на материалния закон. Затова и преди всичко се иска оправдаване по реда на чл.24,ал.1,т.1 НПК.

С допълнение, депозирано на 12.01.26 г.,след изготвяне на съдебните мотиви, вече се релевират и основания по чл.348,ал.1,т.2 и т.3 НПК. Такава разработка е направена и по представените в открито съдебно заседание пред ВКС писмени бележки. Всъщност, в тези документи, наред с извода за несъставомерност, се атакува доказателствената преценка от страна на въззивния съд, на практика се прави и личен анализ на обжалващата присъдата страна и се иска оправдаване при преценка на съвкупността директно от ВКС. Предвид заявеното по-горе, това няма как да стане. Допълнението може да бъде разгледано само в частта, касаеща оплакването за нарушение на маериалния закон.

Отделен е въпросът защо съдията-докладчик по делото пред второстепенния съд е допуснал подобен проблем да бъде създаден, като не се е произнесъл по съответния ред на чл.351 НПК, както и защо е образувано производство пред върховната съдебна инстанция по наказателни дела в този му вид. ВКС в настоящия състав ще вземе отношение само по възможните въпроси, въздигнати в първоначалната жалба, развити и в допълнението, а именно- по оплакването за нарушение на материалния закон.

2/ Твърди се, че подсъдимият е осъден по несъставомерно деяние, като твърде неясно е и обвинението му по специалния закон. Казаното не следва да бъде споделено. В рамките на приетите от САС факти, съгласно които в каса в сградата на кметската управа в гр. К. са намерени инкриминираните боеприпаси и е изведена по ясен начин фактическата власт на подсъдимия по отношение на тях вследствие на надлежно направена всеобхватна доказателствена преценка, както и е установено, че тези боеприпаси не могат да бъдат притежавани от дееца предвид конкретното оръжие, за което е имал надлежно разрешение, материалният закон е приложен правилно. Възведените правила по ЗОБВВПИ са едни и същи от първия момент на привличане на подсъдимия в качеството му на обвиняем на досъдебното производство и те обуславят по разбираем начин инкриминиране на разпоредбата на чл.339,ал.1 НК. Възраженията, свързани с неправилна според касатора доказателствена преценка от въззивната инстанция, разчетими в основата на претенцията за нарушение на материалния закон, няма да бъдат обмисляни. Законосъобразно е и постановеното отнемане на предмета на престъпно посегателство.

Пред ВКС се релевира искане за приложение на чл.9,ал.2 НК, което е допустимо, доколкото касае правилно приложение на материалния закон. Липсва уточнение коя хипотеза на малозначителност се претендира, а настоящият състав при собствен преглед не намира предпоставки за оправдаване на дееца на такова основание.

Несподелимо е и искането за признаване на несъставомерност на деянието, тъй като подсъдимият Р. и свидетелят С. С. /в жалбата и допълнението той е изписан като С./ били подписали декларации за мястото на съхранение на личните оръжия и боеприпаси към тях, а местонахожданието на пистолетите им установявало,че има извършено административно нарушение, за което се налага глоба- аргумент от чл.156 и чл.157 ЗОБВВПИ. Така описана, претендираната фактология не е елемент от обстоятелствената част на обвинението и не заменя съдържанието на същото.

На последно място този съд ще остави без задълбочен коментар искането, изложено в допълнението към касационната жалба, за присъждане на разноските за тази инстанция на основание чл.38,ал.2 НК- без при това посочване на обстоятелството кой следва да е платецът. Вероятно се има предвид тази претенция да бъде удовлетворена при оправдаване на дееца от ВКС. Разбира се, съдържанието на искането навежда на извод, че не иде реч за НК, а за Закона за адвокатурата. Но дори и тогава процедурата по разноските, разписана в НПК, не дава възможност да се разсъждава по поставения от защитата въпрос.

Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА присъда №15/09.05.25 г., постановена от АС-София, НО, 12-ти състав по В.Н.Д.1177/24 г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/