Намаляване на наказанието при повторно шофиране след употреба на алкохол

Текстът на акта

Ключови фрази

Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества * концентрация на алкохол в кръвта * намаляване на наказание

Р Е Ш Е Н И Е

№ 610

Гр. София, 27 ноември 2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА

СВЕТЛА БУКОВА

при участието на секретаря ЕЛЕОНОРА МИХАЙЛОВА и в присъствието на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ, като разгледа докладваното от съдия Букова наказателно дело № 818 по описа за 2024г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.346, т.2 от НПК.

Образувано е по жалба подсъдимия Е. Н. Г. срещу нова въззивна присъда № 57/ 13.12.2023 г. на Окръжен съд – Стара Загора по вохд № 836/2023 г., с която е отменена оправдателна присъда на РС – Стара Загора от 22.06.2023 г. по нохд № 2612/21 г. и подсъдимият е осъден за престъпление по чл.343б, ал.2 от НК.

В жалбата и допълненията към нея, депозирани от подсъдимия и защитника му, се сочат всички касационни основания, като се прави искане за оправдаване, а алтернативно на това –намаляване на наложеното наказание при приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Основното допуснато процесуално нарушение се твърди да е свързано с непълно и необективно изясняване на обстоятелствата по делото. Събраните доказателства били едностранчиво обсъдени в нарушение на чл.14, ал.1 от НПК с възприемане на приложените медицински протокол и показания на техническо средство - дрегер, а безмотивно били отхвърлени заключението на съдебномедицинската експертиза, назначена в първоинстанционното производство, както и дадените обяснения за приета хранителна добавка, които са били потвърдени от показанията на свид. С. С.. По довода за нарушение на материалния закон са изложени редица възражения срещу надлежното установяване концентрацията на алкохол в кръвта, тъй като съдът не бил констатирал неправилно приложение на Наредба № 1/19.07.2017 г. Акцентира се на липсата на подпис за предаващ в приемо-предавателен протокол за предаване на кръвните проби и следващата от това неяснота относно принадлежността на изследваните кръвни проби. Допълнително /в депозирано писмено изложение/ са посочени още неспазени според защитника изисквания за записване на стикер по чл.3, ал.3 от приложимата Наредба в протокола за химическа експертиза, както и за посочване на направената дезинфекция. Оспорена е и субективната страна на деянието, поради незнанието за наличие на алкохол в приета хранителна добавка, в която връзка се прави позоваване на хипотезата по чл.14, ал.1 от НК. Относно твърдяната несправедливост на наказанието са изложени аргументи за несъобразеното наличие на множество смекчаващи отговорността обстоятелства, обуславящо приложението на чл.55 от НК, с което биха се постигнали целите по чл.36 от НК.

В касационното съдебно заседание подсъдимият и защитниците му поддържат алтернативно направените искания и подкрепящите ги доводи в жалбата, като добавят и възможността за връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. В предоставената му последна дума подс. Г. твърди, че е невинен, и желае да бъде оправдан, но в случай на осъждането му, моли да се намали наказанието му с оглед неразумно дългия срок на воденото наказателно производство и ниска обществена опасност на личността му.

Представителят на Върховна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила въззивната присъда, при постановяването на която не са допуснати нарушения от предвидените в чл.348, ал.1 НПК. Счита, че е несъмнено установено управлението на превозно средство след употреба на алкохол, чиято концентрация в кръвта е приета без да е нарушена приложимата наредба и въз основа на химическа експертиза при отчитане на по-благоприятния за подсъдимия резултат, установен след изследване на контролна проба.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт в пределите по чл.347, ал.1 НПК, прие следното:

С присъда от 22.06.2022 г. по нохд № 2612/21 г. на РС – Стара Загора подсъдимият Е. Н. Г., с ЕГН [ЕГН] е признат за невиновен и оправдан за престъпление по чл.343б, ал.2 от НК, изразяващо се в това на 30.06.2021 г. в гр. Стара Загора да е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „***“ с рег. [рег.номер на МПС] с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, а именно 1.24 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязло в сила на 08.11.2018 г. споразумение по нохд № 2850/2018 г. по описа на РС – Стара Загора за деяние по чл.343б, ал.1 от НК.

Така постановената присъда е била протестирана, но потвърдена с решение № 156/03.11.2022 г. на ОС – Стара Загора по внохд № 669/2022 г.

По искане на главния прокурор на РБ с решение № 139/19.07.2023 г. АС – Пловдив по нд № 7/2023 г. е възобновено производството и отменено потвърдителното въззивно решение, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

В резултат от повторния въззивен контрол върху постановената присъда е постановена атакуваната понастоящем нова такава от 13.12.2023 г. на ОС –Стара Загора по внохд № 836/23 г., като първоинстанционният съдебен акт е отменен и подсъдимият е признат за виновен по повдигнатото му обвинение. На основание чл.343б, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, което съгласно чл.57, ал.3, вр. ал.1, т.2 от ЗИНЗС да се търпи при първоначален общ режим. Приспаднато е предварителното задържане на лицето за периода от 01.07.2021 г. до 06.08.2021 г. Наложени са кумулативно предвидените наказания глоба в размер на петстотин лева и лишаване от право на управление на моторно превозно средство за срок от две години, като е зачетено времето на лишаване от същите права по административен ред.

С присъдата на основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение отложеното наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца, наложено със споразумение, влязло в сила на 08.11.2021 г. по нохд № 2850/2018 г. по описа на РС – Стара Загора, за което също е определен първоначален общ режим на основание чл.57, ал.3, вр. ал.1, т.2 от ЗИНЗС.

Обсъждането на сочените на първо място пропуски в доказателствената дейност на съда, касационната инстанция извърши единствено на плоскостта на доводите за липсата на пълноценен доказателствен анализ съобразно действителното съдържание на годните доказателствени източници, което да е рефлектирало върху прецизното и пълно изясняване на значимата за предмета на делото фактология. Така преценени оплаквания в жалбата не могат да се счетат за основателни, тъй като в съответствие със задължението си за цялостен контрол върху атакувания съдебен акт, въззивната инстанция е извършила собствена преценка на вече събраните по делото доказателства и съобразно изискването по чл.13 НПК за разкриване на обективната истина е извела правнозначимите факти при ясно излагане на съображенията си за възприетите доказателствени източници. Всъщност основните фактически положения по делото не са и спорни, като за извеждането им са послужили показанията на свидетелите Д. П., Н. Д., С. С. и Н. Х., обясненията на подсъдимия, експертните химически изследвания и писмените доказателства. Те се свеждат до спирането на подсъдимия като водач на превозно средство и извършената му проверка за употреба на алкохол от полицейски патрул на инкриминираната дата около 22.10 ч. в гр. Стара Загора, като е несъмнено изяснено и съпровождането му до медицинско заведение, където е предоставил кръвна проба за изследване, сторено впоследствие двукратно чрез възможността за това посредством контролна проба. За спорния въпрос относно източника на приетото количество алкохол и установената му концентрация в основата на направените изводи логично са поставени обясненията на самия подсъдим, като е възприето на първо място твърдението му за употребата през целия ден алкохолна напитка - бира, включително и час преди управлението на превозното средство. Преценката за доказателствената стойност на така дадените обяснения не е извършена произволно, а при съпоставянето им с показанията на свид. П. и Д., спрели за проверката водача, с резултатите от техническо средство - дрегер и от химическото изследване на кръвната проба. От друга страна не е пренебрегнат и съобщения от Г. прием на хранителна добавка „Шведска горчивка“, като единствено не е счетено за логично твърдението му за употребената наведнъж опаковка от 200 мл., което е обосновано не само с надградените в посочения смисъл негови обяснения в двете фази на производството, но и с липсата на изрично отразяване на това обстоятелство като значимо при медицинското му изследване, а също и с липсата на преки впечатления в тази насока у свид. С.. Този подход на съда е напълно процесуално издържан, сочи за ясно обосноваване на изводите му в необходимата степен и не представлява едностранчив анализ на доказателствата, както се твърди от защитниците. Извън дадената допустима оценка на обсъжданата част от обясненията, съдът изрично е подчертал като ирелевантно обстоятелството кой е източникът на приетия алкохол, поради което и очевидно решаващите му мотиви не са основани на така соченото като значимо от защитата обстоятелство. Именно поради това съображение въззивният състав е приел за безпредметно обсъждането и на назначената от първоинстанционния съд съдебномедицинска експертиза. Тя касае счетения за неотносим към предмета на делото въпрос за концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия, изчислена след приспадане на количеството алкохол, прието под формата на сочената хранителна добавка. Обяснимо защитата се позовава на резултатите от това медицинско изследване, противопоставяйки ги на тези от предходно проведените химически изследвания, но в правомощията на съда е да извърши преценка на значимите за предмета на делото обстоятелства, като изясняването на неотносимите такива не е необходимо и без съмнение позволява да не се ценят доказателствените източници за тях. Такъв е и процесният случай, при който е счетено, че самото допускане и приемане на експертно заключение по поставения въпрос, не налага неговото подробно обсъждане, а още по-малко възприемането му, като защитните доводи за обратното са получили ясен отговор. Несъгласието с последния не може да обоснове неизпълнение на задължението по чл.339, ал.3, вр. чл.305, ал.3 от НПК, каквото по същество се твърди в жалбата.

Обсъденото процесуално издържано установяване на фактите по делото, без данни за неясно формиране на вътрешното убеждение на съда или в нарушение на процесуалните правила, е обусловило и възможността за коректната правна оценка на извършеното като престъпление по чл.343б, ал.2, вр. ал.1 от НК. Последната е в съответствие с материалния закон, който е приложен правилно.

Основният довод в жалбата, касаещ обективна страна на престъплението е свързан с надлежното установяване на алкохолната концентрация в кръвта на подсъдимия, като част от възраженията са идентични със сочените пред въззивната инстанция и са получили верен отговор в решението. С основание е изразено несъгласие с извода на първата инстанция, че липсващият подпис за предал в протокол за предаване от 30.06.2021 г. на взетите кръвни проби от Е. Г. е в нарушение на Наредба № 1/19.07.2017 г., доколкото са спазени изискванията на последната, позволяващи идентифициране и проследимост на взетите и изследвани проби. По делото е несъмнено установено както надлежното вземане на кръвни проби от подсъдимия според изготвения и приложен протокол за медицинско изследване, така и последващото им предаване на полицейски служител, чийто имена и подпис фигурират в документа. Проверката за достоверното отразяване на извършените в тази връзка действия в протокола за медицинско изследване е извършена чрез показанията на разпитания като свидетел д-р Х., потвърдил личното му попълване и подписване въз основа на заявеното от подсъдимия, поради което с основание е счетено, че липсва съмнение в спазването на предвидения за това нормативен ред. Поставянето на изискуемите стикери, позволяващи проследяване на взетите проби и идентифицирането на лицето, от което изхождат, също е напълно неоснователно оспорено, доколкото видно от залепените такива на всяка страница от изготвените документи /протокол за медицинско изследване и приемо-предавателен протокол/ налице е съответствие с издадения на подсъдимия талон за изследване и отразения в него номер 0010893, съобразно правилото на чл.3, ал.3 от Наредба № 1/17 г. Същият фигурира на основание чл.24, ал.2 и в протоколите за двете химически изследвания № А 127 от 01.07.2021 г. /в т.2 от протокола – на л.42 от досъд. пр-во/ и в № 25/02.08.2021 г. /в т.7 от протокола – на л.54 от досъд. пр-во/, като изрично е удостоверено съответствието на предоставените за изследване проби с изискванията на наредбата. Цитираният от защитата различен номер – А 020611 действително е посочен в т.12 от протокол за химическо изследване от 01.07.21 г., но не води до сочената неяснота относно изследваната проба, тъй като същият фигурира фабрично нанесен именно във всеки един от стикерите, поставени в процесните документи. Поради това и напълно неоснователни са изложените съображения за наличието на несъответствие между взетите и изследвани кръвни проби, което да поставя под съмнение относимостта на получения резултат към концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия. Същият извод е валиден и за направеното произволно твърдение за неспазване на изискването за дезинфекция при извършване на пробите, като в тази насока е достатъчно да се посочи, че те са взети под контрола на компетентно лице с медицинско образование, а при проведените впоследствие два броя химически изследвания не е констатираното каквото и да е отклонение, сочещо за неспазване на въведените с наредбата изисквания /и конкретно на това по чл.16 от нея/, което да внася съмнение в коректното им изготвяне. Отделен е въпросът, че посочването на използвания дезинфектант не е сред предвидените задължителни реквизити на протокола по чл.14, ал.2 от подзаконовия нормативен акт и липсата на отразена информация за това обстоятелство не води до съмнение в желаната от защитата насока.

Касационната инстанция не възприе за основателно и възражението за липсваща субективна страна престъплението по чл.343б, ал.2 НК с оглед твърдението за незнание на подс. Г. за алкохолното съдържание на приетата от него хранителна добавка „шведска горчивка“. Самите твърдения на подс. Г. за положителното въздействие на продукта с добро повлияване на симптомите му от преминало около три месеца преди инкриминираната дата боледуване сочат за сравнително продължителен период на ползването му /независимо в какви количества/, което позволява извода за формирането на ясни представи в съзнанието му както за предназначението му, така и за точното му естество и съдържание. Поради това не би могло да се приеме, че у него са липсвали или са били създадени неверни впечатления относно наличието на алкохол в ползвания продукт. Алкохолното съдържание на употребената по същото време напитка – бира в съобщеното количество непосредствено преди управлението на автомобила също е било добре известно, поради което не се обосновава хипотезата на чл.14 НК, изключваща умишленото реализиране на престъплението. С оглед на това и правилно е счетена за налична субективната страна на деянието.

При извършената проверка относно оспорената справедливост на наложеното комплексно наказание „лишаване от свобода“ в размер на две години, „глоба“ от петстотин лева и „лишаване от право на управление на МПС“ за срок от две години, ВКС констатира частична основателност на жалбата, независимо от липсата на принципно отклонение от правилата за индивидуализация на отговорността. Правилни са изложените съображения в тази насока, тъй като изрично и вярно са обсъдени данните за личността на подсъдимия /студент, работещ, оказал съдействие при разследването/ и конкретните характеристики на деянието, реализирано чрез алкохолна употреба в концентрация, надвишаваща два пъти установения праг от 0.5 на хиляда. Поради това значимостта на констатираните преимуществено намаляващи укоримостта на извършеното обстоятелства с основание не е счетена за налагаща отмерване на наказание при условията на чл.55 от НК, още повече, че едновременно с това и предвиденото в чл.343б, ал.2 НК най-леко наказание от една година лишаване от свобода не се явява несъразмерно тежко. Приложимостта на така сочения и от защитниците институт на сериозно смекчаване на отговорността не се налага и с оглед изтеклия времеви период от деянието, доколкото същият не е прекомерен. От друга страна при обсъждане справедливостта на наказанието този факт подлежи на отчитане при преценката му в съвкупност с невисоката фактическа и правна сложност на конкретното производство. В рамките на последното е оказано пълно съдействие от страна на подсъдимия, чието процесуално поведение също е било коректно, а осъждането му едва при повторното въззивно разглеждане на делото е резултат от възобновяване на производството. Поради това касационният съдебен състав счете, че е необходимо компенсиране на подсъдимия чрез смекчаване на определеното наказание „лишаване от свобода“ с намаляване на срока му до предвидения минимален размер от една година, явяващо се справедливо санкциониране на деянието му. В съвкупност и с останалите наложени наказания – глоба и лишаване от право на управление за двугодишен период, с посочения срок на изолиране на подсъдимия от обичайната му среда, би могло да се прогнозира постигането на поправително въздействие спрямо него, както и на целения превантивен ефект спрямо останалите членове на обществото.

Предвид изложените съображения и приетата основателност на жалбата в частта й относно наложеното наказание се налага изменение на въззивната присъда в посочения по-горе смисъл. Извън това при липсата на основание за внасяне на други промени в съдебния акт, в останалата му част същият следва да се остави в сила.

Така мотивиран и на основание чл.354, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.4 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ присъда № 57 от 13.12.2023 г.по внохд № 836/2023 по описа на ОС- Стара Загора, като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“ от две на една година.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.