Отмяна на оправдателна присъда за шофиране след употреба на алкохол

Текстът на акта

Ключови фрази

Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества * съществени нарушения на правилата за оценка на доказателствата * липса на мотиви * отменена присъда поради допуснати процесуални нарушения

Р Е Ш Е Н И Е

№ 298

гр. София, 23 юни 2025 година

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ РУШАНОВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БУКОВА ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА

при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурор А. П., изслуша докладваното от съдията Рушанова дело № 473/2025 година и съобрази следното:

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по касационен протест срещу присъда от 24.02.25 г., постановена по внохд № 203/2024г. по описа на Софийски окръжен съд.

В протеста се твърди, че присъдата е незаконосъобразна, тъй като е постановена в нарушение на процесуалния и материалния закон. Прави се искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В допълнение към протеста се изтъкват подробни съображения за претендираната процесуална и материална незаконосъобразност на въззивния съдебен акт. Заявяват се процесуални нарушения на плоскостта на оценъчната дейност на решаващия съд и неизпълнение на задължението на съда за разкриване на обективната истина по делото.

Сочат се подробни съображения в подкрепа на направените оплаквания.

В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста по изтъкнатите в него доводи.

Подсъдимият и защитникът му молят за оставяне в сила на атакуваната присъда. Оспорват протеста. Във възражение се изтъкват редица съображения с интерпретация на съдържанието на доказателствените материали и в обобщение се твърди неоснователност на доводите в касационния протест.

Подсъдимият К. П., в лична защита, се присъединява към казаното от защитника му.

В последна дума заявява, че не е извършил деянието.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното:

С атакуваната пред ВКС присъда № 8 от 24.02.25г. по внохд № 203/24г., Софийският окръжен съд упражнил правомощията си по чл. 336, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 334, т. 2 от НПК, като отменил изцяло постановената първоинстанционна присъда № 4/20.02.2024 г. на Районен съд - гр. Ботевград, постановена по нохд № 811/2023 г.по описа на същия съд и вместо това:

признал подсъдимия К. К. П. за невиновен в това на 04.12.2023 г. в община Ботевград, обл. Софийска, по главен път 1-1, в района на км 185+400 м., с посока на движение от с. Новачене към гр. Ботевград да е управлявал МПС - лек автомобил, с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, а именно 1, 15 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство "Алкотест Дрегер 7510", след като е осъден за деяние по чл. 343Б, ал. 1 НК с присъда по НОХД № 208/2018 г. по описа на РС – Ботевград, поради което и на основание чл. 304 НПК го оправдал по обвинението да е извършил престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК.

При извършената касационна проверка, ВКС намери, че касационният протест е основателен.

Присъдата на въззивната инстанция е постановена при съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК – превратно и избирателно са ценени доказателствата, при отсъствие на активност на решаващия съд да запълни доказателствената съвкупност и да пристъпи към проверка на събраните доказателства преди да направи заключение за тяхната достоверност. Заключението, че не е установено подсъдимият да е извършил престъпно деяние по чл. 343 б, ал. 2 от НК е неубедително защитен.

Съдебният акт не е съобразен с изискванията на чл. 339, ал.3 във връзка с чл. 305, ал. 3 НПК, постановен е в нарушение на основни принципи на наказателния процес – по чл. 13 и чл.14 от НПК, както и в разрез с изискванията на чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК – за внимателна проверка на всички събрани по делото доказателства – както на обвинителните, така и на оправдаващите дееца.

За да оправдае подсъдимия П. по обвинението да е извършил престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК Софийският окръжен съд е приел, че обвинението срещу подсъдимия не е категорично доказано и в частност – не е доказано подсъдимият да е управлявал инкриминирания автомобил. Позовал се на противоречията в свидетелските показания, както и на „…допуснати разминавания, непълноти и грешки в съставените официални документи по случая като протокол за оглед, акт за установяване на административно нарушение, талон за изследване и резултатите от техническо средство Дрегер Алкотест 7510…“

Съдът е изключил от доказателствената съвкупност протоколът за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към същия (л. 4 - 14 ДП), като негодно доказателствено средство, изготвено в нарушение на чл.156, ал.1 от НПК, тъй като е приел, че действието е извършено без участието на две поемни лица, съгласно изискванията на чл. 156, ал. 1 НПК. За да стигне до това заключение съдът се е основал на показанията на св. Н. В. и П. С. (посочени като поемни лица в протокола за оглед), като е обобщил, че съобразно заявеното от тях, следва да се приеме, че те не са присъствали на огледа.Така св. Н. В. бил намерен и призован от свид. М. П., като само бил подписал протокола, а св. С. посочил, че не е присъствал на огледа, като отрекъл подписа на протокола да е негов.

На първо място следва да се отбележи, че поемните лица по протокола за оглед – Н. В. и П. С. не са били разпитани в качеството на свидетели нито на досъдебното, нито в хода на първоинстанционното производство, а разпита им е допуснат едва в хода на въззивното съдебно следствие, като е проведен в съдебно заседание на въззивния съд на 24.02.2025година. Второ, съдът напълно е игнорирал данните, отразени в протокола, че огледът на автомобила е започнал в 16,15ч., при стационарно положение на автомобила, паркиран пред заведението, стопанисвано от подсъдимия, т.е. отразените в протокола обстоятелства и във фотоалбума изображения за съдържанието на багажника и купето на автомобила са значими в контекста на проверката на събраните доказателствени средства (включително и на обясненията на подсъдимия, заявил че е „.. разтоварвал кашони ..“, а и на св. В. П. – че подсъдимият е излязъл „..да си товари нещо), а не в контекста на изясняване на фактите по деянието и неговия автор.

Доверявайки се на показанията на св. Н. и С., съдът напълно е игнорирал заявеното в обратна насока от полицейските служители – св. М. П. и св. Ц. Й., че групата за оглед на автомобила е дошла едва след отвеждането на подсъдимия за даване на кръвна проба, респ. след задържането му, т.е че обективно са били предприети действия по извършване на оглед на автомобила, чиито ключове едва към този момент са се намирали в заведението.

Освен това, напълно е пренебрегнато и съдържанието на показанията на св. Н. В., който всъщност заявява, че е присъствал на огледа, тъй като описва какво е констатирано във вътрешността на автомобила. С оглед на това, съдът преждевременно е направил заключение, че фактите по присъствието на поемните лица на огледа, са напълно и безпротиворечиво изяснени. По този начин сам се е лишил от възможността да обсъди задълбочено наличните по делото съществени противоречия в показанията на свидетелите - при това не само между групата на свидетелите в полза на защитната теза и групата на свидетелите, обслужващи обвинителната теза, но и тези, които са се съдържали между обясненията на подсъдимия и св. В. П.. Не е съществувала пречка, а и искане в такава насока е направено от представителя на окръжна прокуратура пред въззивния съд да бъде назначена съдебно - графическа експертиза, която по експертен път да изясни дали св. С. е подписал протокола за оглед и да се обмисля неговата годност от формална гледна точка. Като е отхвърлил посоченото доказателствено искане въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с изясняване на обективната истина по делото, лишил се от възможността да осъществи пълноценен и прецизен доказателствен анализ на събраните по делото доказателствени източници, а оттам – изводите му по фактите не са изяснени по несъмнен и безспорен начин.

Неубедителни са и аргументите, с които е подкрепено заключението за недостоверност на показанията на св. Ц. Й., М. А. и М. П., свързани с разминаванията в часовете на извършената на подсъдимия проверка за употреба на алкохол и констатацията на нарушението, както и в часовете, когато е бил тестван за алкохол отразени в писмените доказателства по делото – в ежедневната форма на отчет, в акта за установяване на административно нарушение, в писмените данни за апарат "Дрегер Алкотест 7510" , като отделните отбелязани часове са в диапазона от 14,20 ч. до 14,41 часа. По никакъв начин не е обосновано как посочените разминавания в отделно записаните часове - за спиране за проверка, за освобождаване на дееца и часа на проверката с техническото средство, водят до съмнение във фактите относно датата, времевия отрязък на проверката, констатациите по проверката с техническото средство и как точно оборват или се конфронтират с показанията на св. Й., А. и П..

На последно място, окръжният съд е концентрирал усилията по обосноваване на убеждението си защо се доверява на обясненията на подсъдимия и на свидетелските показания на св. В. П., но е пропуснал да стори това за показанията на св. Ц. Й., М. А. и М. П.. Отбелязал е единствено, че в останалата част (т.е. в частта относно наблюдението на автомобила в момента на управлението му от подсъдимия, както и подаването на светлинен и звуков сигнал за спиране и пр.) не кредитира показанията им, тъй като „…същите са непоследоветелни и нелогични“. Известно е, че окръжният съд, като инстанция по фактите, е задължен по силата на чл. 305, ал. 3 от НПК да обоснове съображения кои доказателствени материали възприема и кои не, въз основа на какви доказателствените материали, при точна и съответстваща на съдържанието им обосновка, без игнорирането им и без превратното им интерпретиране. Сам съдът е посочил в мотивите си, че обособява две групи свидетелски показания, в зависимост от тяхното съдържание и съдържащите се между тях сериозни противоречия относно главния факт на процеса, но е пренебрегнал да мотивира съображения поради какви причини не се е доверил на показанията на тримата полицейски служители. В този смисъл е налице и друго нарушение по смисъла на чл. 348, ал.3, т.2 от НПК и изразяващо се в липса на мотиви по съществена част от поставените за решаване пред въззивния съд въпроси.

По тези съображения настоящият състав намира касационния протест за основателен, а въззивната присъда – за неправилна и незаконосъобразна. Тя следва да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд, който да прояви активност чрез назначаване на съдебно-графическата експертиза за изясняване авторството на подписа на св. С., отразен в протокола за оглед и едва след това да осъществи пълноценна проверка и анализ на доказателствените материали съобразно изискванията на чл. 13, чл.14 и чл. 107 от НПК - без превратното интерпретиране на част от доказателствените източници и без едностранчивата им интерпретация при игнориране на друга част от тях.

С оглед на изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивна присъда № 8/24.02.25г., постановена по внохд № 203/2024г. по описа на Софийски окръжен съд.

ВРЪЩА делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на разпоредителното заседание по чл. 327 от НПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: