Обезсилване на съдебно решение при неясен предмет на спора за имот

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 631
гр. София, 28.10.2024 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България , Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Емилия Донкова

при участието на секретаря Даниела Танева

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 2396 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Обжалвано е решение № 24 от 13.01.2023г. по гр.д. № 530/2022г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 8016 от 06.04.2022г. по гр.д. № 1213/2020г. на Петрички районен съд. С последното е отхвърлен предявеният от В. Г. Р. и Б. Г. Т. против С. И. Я. установителен иск за собственост на 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], на [улица], с площ 217 кв.м., съставляващ УПИ * в кв.235, заедно с 1/2 ид.ч. от сграда с идентификатор ****, застроена на 87 кв.м., на два етажа, еднофамилна.

Касационната жалба е подадена от ищците В. Г. Р. и Б. Г. Т. чрез адвокати П. и Б.. Твърди се, че са допуснати процесуални нарушения - необсъждане доводи и твърдения на страните, включително относно това от какво се състои жилищната сграда и коя е спорната част от нея. Изложени са и доводи за необоснованост поради неразбиране естеството на спора, възприемане на друга фактическа обстановка и изместване на предмета на спора. Визира се липса на мотиви относно собствеността върху поземления имот.

Ответникът по касационната жалба С. И. Я. чрез пълномощника си адв. Б. оспорва жалбата. Претендира разноски.

Касационното обжалване е допуснато за преценка допустимостта на съдебния акт като постановен по нередовна искова молба - съдържаща неясни фактически твърдения, които не съответстват на приложените доказателства. Констатирано е съмнение и за очевидна неправилност на решението поради неяснота коя е спорната част от имота.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:

Ищците претендират установяване на правото си на собственост върху 1/2 ид.ч. от поземлен имот и 1/2 ид.ч. от намиращата се в него жилищна сграда на основание наследство от баща си Г. Б. Г. и дядо си Б. Г. Г., като твърдят, че последният е бил собственик от 1972г. на основание давностно владение, наследство и делба. Другата 1/2 ид.ч. е била притежание на наследниците на Л. Н. Г. и през 2020г. ищцата В. Р. я купила от тях. Ответникът се е снабдил през 2007г. с констативен нотариален акт за собственост на 1/2 ид.ч. от поземления имот и същата идеална част от сградата по давност. Според ищците това е частта, която те притежават по наследство. Те отричат възможността ответникът да е придобил собствеността по давност; признават, че той ползва двете стаи от северната страна на къщата, но според тях е държател, тъй като знае, че те са собственост на дядо им Б. и са му отстъпени, защото нямало къде да живее.

Ответникът оспорва иска с твърдение, че имотът е останал от съпругата му К. Я., която е наследник на К. И. Г., починала 1972г. Счита, че е собственик на основание наследство и давностно владение и че никой не е оспорвал собствеността му.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което искът е отхвърлен, като е приел, че фактическата обстановка е правилно установена. От доказателствата е видно, че двете ищци са преки наследници по закон (дъщери) на Г. Б. Г., а той е наследник (син) на Б. Г. Г., починал 2006г. С нотариален акт от 1972 г. Б. Г. е признат за собственик по давностно владение, наследство и делба на недвижим имот, намиращ се извън чертата на града, а именно: 1/2 идеална част от дворно място с площ от 160 кв.м., част от имот с пл.№ * в[жк], заедно с част от жилищната сграда в това място, която част се състои от една стая на първия етаж с южно изложение и една стая на втория етаж, точно над стаята от първия етаж, също с южно изложение, свързани със самостоятелно стълбище и чардак.

През 2007г. на ответника С. Я. е издаден нотариален акт за собственост по давностно владение на недвижим имот, представляващ 1/2 идеална част от дворно място, представляващо урегулиран поземлен имот * в кв. 225 по плана на [населено място], целия от 208 кв.м., ведно с 1/2 идеална част от двуетажната паянтова жилищна сграда, построена в северната част на описания по-горе недвижим имот, при посочени граници и съседи.

С нотариален акт от 28.10.2020г. ищцата В. Р. купува от А. Т. Д. и С. Д. Д. 1/2 идеална част от процесния поземлен имот и такава идеална част от сградата в него. Индивидуализацията на дворното място и сградата е извършена по кадастрална карта като е отразено, че сградата е застроена на 87 кв.м., на два етажа и е еднофамилна.

Видно от приложената скица, че в поземлен имот *** съществува една сграда, като част от нея попада в съседния поземлен имот с идентификатор ***.

От удостоверение на Община Петрич се установява идентичността на ПИ с идентификатор *** по КК на [населено място] с УПИ *, кв. 235 по действащия към момента регулационен план на града и с имот пл. № *,[жк]по плана на града от 1958 г. и от 1971г, описан в нотариалния акт от 1972г.

Приложени са удостоверения за наследници, от които е видно, че Б. Г. Г. (наследодател на ищците) и К. Г. Я. (наследодател на ответника) са брат и сестра, деца на Г. П. Г., починал 1953г.; Б. и К. имат и други братя и сестри. Установено е също, че М. Д. Г. е съпруга на Б. Г. Г. и е починала 2015г. А К. И. Г., починала 1972г., е майка на К. Г. Я. (съпруга на ответника) и втора съпруга на Г. П. Г..

Според свидетелските показания на св. Г. дядото на ищците Б. е притежавал половината от къщата; тя е построена през турско време от прадядото П. Г. и е ползвана от неговите деца Г. (баща на Б.) и Д.. В половината къща живеел Г. със семейството си, а в другата половина Д.; къщата има два входа. Свидетелят знае, че ответникът С. живее в къщата от 1980г., когато се оженил за К.; той ползва само една стая, която се намира отпред на къщата, с изглед към улицата, а ищците си ползват другите стаи в къщата; не е виждал С. да ползва двора, нито някой да му пречи. Свидетелят Х. също сочи, че къщата има два входа. Б. и М. (съпругата на Б.) ползвали източния вход, а в другата част на къщата живеел ответникът Я. със съпругата и сина си. Те влизали в къщата от северната страна. Имотът, който ползвал С. не е включен в парцела; не е чувал ответникът да има претенции към имота. Според него С. не ползва парцела. Свидетелят М. сочи, че едната половина от къщата е на дядо М., а другата на дядо Г.. Дядо Б. (син на дядо Г.) ползвал къщата от източната страна, а западната се ползвала от дядо М.. Посочва, че дядо Б. живял в къщата през целия си живот, заедно със съпругата и синът си. Твърди, че ответникът Я. живее в къщата откакто се е оженил за К.. Входът на ответника е в средата на къщата и е различен е от източния и западния. И според този свидетел С. не ползва парцела. Свидетелят М. потвърждава, че се касае за къща с два входа. От единия вход е влизал Борчо, а от другия брат му М., като Борчо ползвал южната половина на сградата. Ответникът ползва повече от петдесет години по-голямата част от половината от къщата и никой наследник не е оспорвал това. Според свидетеля А. процесната къща е направена от дядо Г., който е съпруг на К. и баща на К. и Б.. След смъртта на Б. в къщата останала да живее жена му М., а след нейната смърт техният дял останал празен. Твърди, че след смъртта на К. останал мъжът й, който си изгледал децата в къщата. Посочва, че къщата не е разделена на две, а единият брат ползвал едната половина, а другият - другата.

При тези данни въззивният съд е потвърдил изводите на районния съд за неоснователност на иска като е препратил към мотивите съгласно чл.272 ГПК. Приел е, че доказателственият материал не установява процесната спорна 1/2 ид.ч. от поземления имот и 1/2 ид.ч. от жилищната сграда да е принадлежала на наследодателя на Б. Г. и по силата на наследственото правоприемство да е преминала у неговия син Г. Г., а след неговата смърт у неговите деца - ищците. С нотариалния акт от 1972г Б. Г. е признат за собственик по давностно владение, наследство и делба единствено на 1/2 ид.ч. от дворно място с площ от 160кв.м. от имот с пл.№*, заедно с част от жилищната сграда в това място, която част се състои от една стая на първия етаж с южно изложение и една стая на втория етаж, точно над стаята на първия етаж, също с южно изложение. Не е установено Б. Г. да е бил собственик на другата (спорната) 1/2 ид.ч. от поземления имот и 1/2 ид.ч. от жилищната сграда, по отношение на която ответникът С. Я. се е снабдил с констативен нотариален акт през 2007г. Не се установява по категоричен начин Б. Г. да е установил своя фактическа власт върху целия недвижим имот (а не само върху половината от него) и да е демонстрирал пред останалите сънаследници, в т.ч. и по отношение на ответника, преобръщането на държането на техните идеални части във владение за себе си, което те да са възприели недвусмислено. Тук съдът се е позовал на разрешението в Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК и е счел, че в случая такова доказване не е установено от ищците по отношение на чуждите идеални части от имота. Гласните доказателства по недвусмислен начин сочат, че става въпрос за една къща, разделена с два входа, като единият брат (Б.) е ползвал едната половина, а другият брат (М.) е ползвал другата половина на къщата. (тук следва да се направи забележка, че според данните от удостоверенията за наследници Б. и М./Д./ не са братя, а племенник и чичо).

Наред с това според съда, фактът, че ищцата В. Р. през 2020г. е закупила 1/2 ид.ч. от поземления имот и сградата от А. и С. Д. представлява извънсъдебно признание, че тя до този момент не била собственик на процесния имот. Това опровергава тезата, изложена в обстоятелствената част и петитума на исковата молба, тъй като липсва правна и житейска логика да закупи имота, ако се е считала за негов собственик. По тези съображения искът е отхвърлен.

По основанието за допускане на касационно обжалване .

При преценка допустимостта на обжалвания акт настоящият състав установи следното: При съпоставяне на изложените от ищците фактически обстоятелства със заявения въз основа на тях петитум е видно несъответствие между твърденията и искането. Ищците твърдят, че дядо им Б. Г. е притежавал 1/2 ид.ч. от жилищна сграда, която идеална част се състои от една стая на първия етаж и една стая над нея на втория етаж, с южно изложение. Същевременно, видно от нотариалния акт на наследодателя, че той е признат за собственик не на 1/2 ид.ч. от жилищна сграда, а на реална част от две стаи, намиращи се една над друга, описани в акта. Поради това е неясно откъде ищците извличат правото си на собственост върху 1/2 ид.ч. от сградата, след като наследодателят Б. Г. е бил собственик на две стаи от нея. По-нататък ищците твърдят, че ответникът С. Я. ползва две стаи от северната страна на къщата, на първия етаж, с вход директно от улицата, без да ползва дворното място; сочат, че над стаите на ответника има две стаи на втория етаж, които са негодни за ползване. При така изложените твърдения не става категорично ясно дали двете стаи, които ответникът ползва, са различни от двете стаи, посочени в акта на наследодателя (макар че, стаите на наследодателя са една над друга, а стаите на ответника - една до друга, според твърденията). Също така не става ясно, ако стаите са различни, по какъв начин ползването на други стаи от ответника смущава правата на ищците.

Затрудненията в идентифицирането на спорния предмет произтичат от това, че по делото липсва (не е искана и не е допускана) техническа експертиза, която да извърши описание на сградата с помещенията в нея и да отрази коя от страните кои помещения ползва, така че по несъмнен начин да се идентифицира спорната част от сградата и да се отграничи от безспорната такава (притежавана от наследници на Л. Г. и закупена през 2020г. от В. Р.). Вероятно поради това се е стигнало и да необоснования извод на съда, че частта, притежавана от Б. Г. съгласно нотариалния акт от 1972г., за която ищците претендират и частта, за която ответникът С. Я. се е снабдил с констативен нотариален акт през 2007г., са различни. Това би означавало, че спор между страните не съществува (поне до сделката от 28.10.2020г.), а ищците и ответника притежават по една половина от цялото.

За настоящия състав е ясно, че преследваната от ищците цел е да оборят легитимиращото действие на констативния нотариален акт на ответника за 1/2 ид.ч. от земята и сградата, като същевременно му признават държането и ползването на двете стаи откъм улицата, което той осъществява от дълги години. Видно е от твърденията обаче, че и двете насрещни страни черпят правата си върху 1/2 ид.ч. от имота от Г. П. Г. - баща на Б. (наследодателя на ищците) и на К. Г. Я. (наследодател на ответника), така че очевидно спор между наследниците на Б. и на К. съществува. С обжалваното решение съдът е отхвърлил иска, без да даде отговор чий наследодател е бил собственик на спорната 1/2 ид.ч., а и без да се отчете липсата на спор относно ползването на реална част от сградата.

Предвид горното исковата молба се явява нередовна. В нея са изложени конкретни фактически обстоятелства, но те не съответстват на петитума и на документите за собственост, което не позволява съдът да определи предмета на спора - дали е правото на собственост върху реална част от сградата (конкретни помещения, обособени като жилища, доколкото притежаването на такива е възможно, ако са били обособени преди 17.05.1963г. - Тълкувателно решение № 96 от 1971г. на ОСГК на ВС) или собствеността върху 1/2 ид.ч. от сградата. В първия случай е нужно спорната реална част да се идентифицира и да стане ясно не само коя е тя, но и дали това е частта, владяна от ответника. А във втория случай е необходимо да се обоснове по какъв начин реалната собственост върху стаи, придобита през 1972г., е преобразувана в идеална част от цялата сграда, както и изрично да се заяви дали претендираната от ищците 1/2 ид.ч., притежавана по наследство, и тази 1/2 ид.ч., за която ответникът се е снабдил с нотариален акт, съвпадат. За изясняване правата на страните и разграничаване на спорните части би спомогнало представянето на нотариален акт № 52, т.3, д.№ 431/12.10.2020г. и нотариален акт № 66, т.1, д.№ 180/1980г. - това са актове, с които са се легитимирали продавачите на 1/2 ид.ч. от имота при сделката от 28.10.2020г. в полза на В. Р..

Гореизложеното налага обезсилване на постановеното въззивно решение като недопустимо - постановено по нередовна искова молба. Делото следва да се върне за ново разглеждане на въззивния съд (съгласно т.5 на Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС), който първо да предприеме действия по даване на указания за отстраняване на посочените по-горе нередовности и несъответствия. При пристъпване към разглеждане на спора съдът в изпълнение на правомощията си по т. 3 на същия тълкувателен акт следва да допусне техническа експертиза за описание на помещенията в спорната жилищна сграда и начина на ползването им, както е посочено по-горе в мотивите.

При този изход разноски на страните не се присъждат. Направените такива пред настоящата инстанция следва се присъдят с решението по съществото на спора или при евентуалното прекратяване на производството при неотстраняване на нередовностите.

Водим от горното и на основание Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 24 от 13.01.2023г. по гр.д. № 530/2022г. на Благоевградски окръжен съд.

ВРЪЩА делото на Благоевградски окръжен съд за ново разглеждане, което да започне с даване на указания за отстраняване нередовностите на исковата молба.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.