Погасителна давност при изпълнителни дела, образувани преди ТР № 2/2015 г.

Текстът на акта

Ключови фрази

1

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.С., ……………………………..2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

БИСЕРА МАКСИМОВА

при секретаря Иванка Палашева

като изслуша докладваното от съдия Бисера Максимова гр. дело № 3865 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на “Ю. Б.“ АД против постановеното от ОС - Благоевград решение № 257/24.06.2021 г. по гр. д. № 429/2021 г., с което е потвърдено решение № 2/27.01.2021 г. по гр. д. № 830/2020 г. на РС - Петрич, с което е уважен предявеният на основание чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 439 ГПК отрицателен установителен иск за недължимост от ищците К. А. Ц., В. А. Ц. и В. Б. Ц. в полза на кредитора “Ю. Б.“ АД на следните суми: 16 808,64 лв. - главница по договор за кредит № H., сключен на 01.03.2007 г. и 13 983,78 – законна лихва, за които суми в полза на „Ю. България“ АД е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1075/2009 г. на РС - Петрич и е образувано изпълнително дело № 20198900400181 по описа на ЧСИ Б. В., поради изтичане на предвидената в закона погасителна давност.

В касационната жалба се изразява становище, че обжалваното въззивно решение е частично недопустимо и следва да бъде обезсилено в частта на присъдената законната лихва. В останалата част касационната жалба се поддържа като в съдебно заседание се излагат съображения за нейната основателност с оглед постановките на ТР № 2/2015 от 26.06.2015 година и ТР № 2/2023 г. от 04.07.2024 год. на ОСГТК на ВКС. Моли се за отмяна на обжалваното решение в допустимата му част и отхвърляне на предявения иск.

Ответната по касация страна оспорва същата. Постъпил е писмен отговор по нея, който се поддържа в проведеното открито съдебно заседание.

С определение по настоящото дело № 50026 от 31 октомври 2024 година е допуснато касационно обжалване на посоченото по-горе решение № 257/24.06.2021 г., постановено по гр. д. № 429/2021 г. на Окръжен съд – Благоевград по въпроса за неговата допустимост, както и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 на ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК и в тази връзка даденото с т. 10 от ТР № 2/2015 г. разрешение прилага ли се само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства или и към тези, които са приключили преди това?; 2.Тече ли погасителната давност докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС?

С атакуваното в настоящото касационно производство въззивно решение № № 257/24.06.2021 г., постановено по в. гр. д. № 429/2021 г. на Окръжен съд – Благоевград, съдът е приел, че на 29.10.2009 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1075/2009 г. по описа на РС- Петрич, като е разпоредено ищците да заплатят на „Ю. Б.“ АД сумата от 16 809.08 лв., представляваща незаплатена главница по договор № **** от 02.03.2007 г.; сумата от 735.59 лв., представляваща договорна лихва за периода от 30.05.2009 г. до 27.10.2009 г. и сумата от 200.50 лева, представляващи просрочена лихва за периода от 02.09.2009 г. до 27.10.2009 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 27.10.2009 г. до окончателното издължаване; сумата от 355.40 лева, представляваща заплатена държавна такса по делото и сумата от 852.62 лева юрисконсултско възнаграждение. Съдът е констатирал, че въз основа на така издадения изпълнителен лист с молба от 10.12.2009 г. банката е поискала образуване на изпълнително дело за събиране на сумите като е образувано изпълнително дело № 558/2009 г. по описа на ЧСИ Г. Ц.; че след образуване на изпълнителното дело са извършвани справки за трудови и други осигурителни правоотношения на длъжниците, относно притежанието на МПС-та и за притежавани недвижими имоти; че със запорни съобщения от 24.09.2010 г. на длъжниците са наложени запори върху трудовите им възнаграждения; че с покани за доброволно изпълнение от 22.10.2010 г. длъжниците са уведомени за насрочената дата за опис на недвижим имот, собственост на В. Ц., както и за наложена възбрана върху недвижим имот – апартамент. Посочено е, че с молба от 10.11.2010 г. пълномощникът на взискателя по изп. дело № 558/2009 г. е направил искане на основание чл. 432, т. 2 от ГПК да бъде спряно изпълнителното производство по горецитираното дело като към молбата е приложил споразумение от 10.11.2010 г., сключено между страните. Установено е, с молба от 27.04.2012 г. пълномощникът на взискателя е направил искане да се извърши опис и продажба на имота, ипотекиран в полза на взискателя по изп. дело № 558/2009 г., като ЧСИ е насрочил за 05.07.2012 г. принудително изпълнение по процесното изпълнително дело чрез извършване на опис на апартамент в[жк], за което до длъжниците са изпратени призовки. Съдът е посочил, че описът не се е състоял на посочената дата, поради което ЧСИ е разпоредил нова дата, на която да се извърши същият. Отново описът е пренасрочен поради неоткриване на длъжниците по изпълнителното дело, а на 19.09.2012 г. е извършен опис на апартамента в[жк], за което от ЧСИ е издаден надлежен протокол. Установено е още, че с молба от 09.10.2012 г. пълномощникът на взискателя е направил искане на основание чл. 432, т. 2 от ГПК ЧСИ да спре производството по изп. дело № 558/2009 г. предвид възможността за постигане на извънсъдебно споразумение между представители на банката и длъжниците, поради което с протокол от 11.10.2012 г. изп. дело № 558/2009 г. е спряно по искане на взискателя. В обжалваното въззивно съдебно решение са посочени още фактите, че с молба от 20.03.2014 г. пълномощникът на взискателя е направил искане изпълнителното производство да бъде възобновено поради неизпълнение на сключеното извънсъдебно споразумение, отново е изискана информация за банковите сметки на длъжниците, декларирани МПС-та и недвижими имоти, трудови възнаграждения, че с молба от 08.05.2014 г. по молба на пълномощника на взискателя е направено искане за насрочване на нова публична продан на имота, ипотекиран в полза на взискателя по изп. дело № 558/2009 г.; че с разпореждане от 24.11.2017 г. ЧСИ е разпоредил да се съобщи на длъжниците заключението на вещото лице за състоянието и стойността на недвижимия имот в[жк]; че длъжниците на 07.12.2017 г. са поискали прекратяване на изпълнителното дело, но искането им е оставено без уважение от ЧСИ с мотив, че не са налице законовите основания за това. Въззивният съд още е констатирал, че с протокол от 08.01.2018 г. ЧСИ е прекратил производството по изп. дело № 558/2009 г. поради настъпила перемпция, а на 03.12.2018 г. от процесуалния представител на взискателя е депозирана молба с искане да бъдат върнати изпълнителния лист в оригинал и заповедта за изпълнение. На 18.02.2019 г., взискателят е образувал ново изпълнително № 181/2019 г. по описа на ЧСИ Б. В. въз основа на процесния изпълнителен лист от 29.10.2009 г. и заповедта за незабавно изпълнение, постановени по гр. дело № 1075/2009 г. по описа на РС – Петрич, като по новото изпълнително дело е разпоредено да се изискат справки за притежавани от длъжниците МПС, банкови сметки, имоти; със запорни съобщения е наложен запор на сметките, открити на името на В. Ц. в четири банки, на сметките открити на името на В. Ц. в една банка и на сметките, открити на името на К. Ц. в четири банки; наложени са запори върху трудовите възнаграждения на К. Ц. и върху пенсията на В. Ц.. С искане за вписване на възбрана до Служба по вписванията [населено място] е разпоредено да се впише възбрана върху недвижимо имущество, собственост на В. Ц., представляващо апартамент № 19, находящ се в [населено място],[жк]. Изискана е информация по отношение на този имот от Служба по вписванията относно наложени вещни тежести, а от [община] удостоверение за данъчна оценка. С протокол за опис на недвижими имущества от 27.05.2019 г. апартаментът е описан. На 22.08.2019 г. ЧСИ В. с нарочен акт е разпоредил публична продан на процесния имот. Публичната продан е била разгласена с протокол от 27.08.2019 г. До длъжниците са били изпратени съответните съобщения. На 19.08.2020 г. е предявен настоящия отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК.

В обжалваното въззивно решение въззивният съд е приел за правилна практиката, че отмяната на ППВС № 3 от 18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК, има обратно действие. Посочил е, че в случая давността не е спряла да тече по време на висящността на изпълнително дело № 558 от 2009 г. Изложил е, че страните признават и не спорят относно факта, че последното извършено изпълнително действие, което е прекъснало давността досежно вземанията на банката, е описът, осъществен на 19.09.2012 г., от която дата съдът е приел, че е започнала да тече новата давност - 3 години за лихвата и 5 години за главницата, която е изтекла на 19.09.2015 г., съответно - на 19.09.2017 г. Приел е, че перемпцията, независимо кога е настъпила - 19.09.2014 г. или 08.01.2018 г., е без правно значение за започването, спирането, прекъсването или изтичането на погасителната давност. Съдът е приел, че претенциите на ищците са основателни, защото вземанията, за които е бил издаден изпълнителният лист по ч. гр. д. № 1075 от 2009 г. на РС – Петрич, действително са се погасили по давност далеч преди образуването на изпълнително дело № 181 от 2019 г. на ЧСИ Б. В..

По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване:

Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в т. 3 на Тълкувателно решение № 2/2023 от 04.07.2024 г. по т. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. В мотивната част на решението е посочено, че след като е предприето изпълнителното действие, с което материалноправната норма на чл. 116, б. "в" ЗЗД свързва последици за давността, е осъществен нейният фактически състав и погасителната давност е прекъсната, като от прекъсването й започва да тече нова давност. Ефектът на прекъсването не се засяга от настъпилата по-късно перемпция на изпълнителното дело. При перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителните способи, които са били осъществени преди тя да настъпи, не се засягат изобщо от прекратяването на делото, тъй като са осъществени и приключени като отделни процеси. С приемането на т. 10 на ТР № 2/26.03.2015 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че прекратяването на изпълнителното производство при настъпване на условието в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК става по право и по право се обезсилват вече предприетите по делото изпълнителни действия. Изтъкнатото в мотивите на тълкувателния акт обезсилване на предприетите изпълнителни действия като законна последица от прекратяването на делото не се отнася до действията, с които законът свързва един вече настъпил материалноправен ефект, какъвто е прекъсването на погасителната давност по чл. 116, б. "в" ЗЗД, поради което в тълкувателния акт е посочено, че нова давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му поради перемпция, не се лишава от полезния материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането, нито от възможността да прекъсне давността, като поиска нови изпълнителни действия. Перемпцията е процесуален институт, при който санкцията засяга конкретното процесуално правоотношение, но не и публичното субективно право на кредитора да иска принудително изпълнение, нито кореспондиращото правомощие на съдебния изпълнител като орган по принудително изпълнение, който от своя страна дължи подчинение на изпълнителния лист. Ново писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение. Съдебният изпълнител продължава да е задължен да изпълни заповедта за принудително изпълнение, съдържаща се в изпълнителния лист, който е в негово държане. За давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора-взискател, като дори и същото да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора. Погасителната давност е материалноправна санкция за бездействието на кредитора при упражняване на неговите субективни права. Като иска от съдебния изпълнител по вече перемираното дело да приложи изпълнителен способ, кредиторът не бездейства. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие, а задължението за извършването му е на съдебния изпълнител. Дали въз основа на искането е било образувано ново изпълнително дело не е обуславящо за материалноправния ефект от действията на кредитора. В тълкувателното решение е посочено още, че съгласно разясненията, дадени с приемането на Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, до обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС по изпълнителните дела, образувани за принудително събиране на вземания, не е текла погасителна давност. Давността за тези вземания e започнала да тече от 26.06.2015 г., тъй като до посочената дата е в сила ППBC № 3/18.11.1980 година. При изпълнителни дела, вече прекратени към 26.06.2015 г., погасителната давност за вземанията тече от момента на прекратяването им, а не от момента на последното по време предприето в хода на делото изпълнително действие.

Настоящата касационна инстанция, с оглед служебните правомощия на съда да следи за валидността и допустимостта на обжалвания пред него съдебен акт, приема, че въззивното решение е частично недопустимо.

Предпоставка за възникване на право за отрицателно установяване, предвидено в чл. 439 ГПК като специална искова защита за преодоляване на легитимация по издаден изпълнителен лист, е настъпването на нов факт, който да обоснове ново (непреклудирано в процеса по издаване на изпълнителното основание) възражение за погасяване на дълга, с което се очертава и нов спор за материалното право на кредитора. Такъв е фактът на изтеклата погасителна давност, но той има значение само за удостоверените в изпълняема заповед изискуеми парични задължения. В случая претенцията на ищците се отнася до притезанието, признато в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1075/2009 г. по описа на РС- Петрич, и затова въззивният съд е следвало да намери за съответно на твърденията на ищците само искането за отричане на задълженията, присъдени с нея. Такива са само сумата от 16 809.08 лв., представляваща незаплатена главница по договор № **** от 02.03.2007 г.; сумата от 735.59 лв., представляваща договорна лихва за периода от 30.05.2009 г. до 27.10.2009 г. и сумата от 200.50 лева, представляващи просрочена лихва за периода от 02.09.2009 г. до 27.10.2009 г. включително. Искът е предявен и респективно – уважен за сумата от 16 808,64 лв. главница и 13 983,78 лв. законна лихва. Последната сума не е установена като материално право в изпълнителното основание, а е допълнително начислена като последица от упражняване на процесуални права (добавена текуща законна лихва) и дължимостта й не може да бъде оспорвана самостоятелно по чл. 439 от ГПК (Решение № 58 от 20.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 309/2021 г., I т. о., ТК). Процесуалният представител на ищците в съдебно заседание е пояснил, че сумата от 13 983,78 лв. е лихва за забава върху главницата, която се увеличава в хода на изпълнителния процес поради липса на погасяване на главното вземане. Такава претенция в хода на настоящия процес се явява недопустима. Обжалваното въззивно съдебно решение следва да бъде обезсилено в частта му, в която е потвърдено първоинстанционното решение за сумата от 13 983.78 лева, представляваща породена от договорното задължение законова лихва като производството в тази част следва да се прекрати.

По правилността на въззивното решение в допустимата му част настоящата касационна инстанция приема следното:

С оглед формираната задължителна практика на ВКС по въпросите, по които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, същото се явява неправилно, тъй като не съответства на възприетите в посоченото по-горе тълкувателно решение разрешения.

Въззивното решение не е съобразено и с още един важен въпрос - този относно приложимия срок /три или пет години/, при който се погасява по давност вземане, установено с влязла в сила заповед за изпълнение. В практиката на ВКС, съдържаща се в решение по гр. д. № 4063 по описа за 2021 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение по гр. д. № 1030 по описа за 2022 г. на IV г.о. на ВКС, решение по гр. дело № 1767 по описа за 2023 на IV г.о. на ВКС, се посочва, че изискването по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за пет годишен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение. Това е така, защото влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението. След изтичане на срока по чл. 414 ГПК за длъжника остава само възможността за оспорване на вземането по чл. 424, ал. 1 ГПК. Извън това и след срока по чл. 424, ал. 2 ГПК, за длъжника не съществува форма за искова защита, с която да оспорва вземането. Задължителната практика на ВКС е, че при всички хипотези на чл. 416 ГПК /когато възражение не е подадено в срок, или е оттеглено, или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането/, настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 418 ГПК се стабилизира окончателно, тъй като по новият процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила /за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК-отм./ и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират.

С оглед изложеното е видно, че обжалваното въззивно съдебно решение в допустимата му част подлежи на касиране поради неправилно приложение на материалния закон. И тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, касационната инстанция следва да реши спора по същество.

В конкретния случай се установява, че по изпълнително дело № 558/2009 г. по описа на ЧСИ Г. Ц. давност не е текла до 25.06.2015 година. Същата е започнала да тече, считано от 26.06.2015 година и давностният срок е 5-годишен за всички вземания, посочени в заповедта за изпълнение. На 18.02.2019 г. е образувано изп. дело № 181/2019 г. по описа на ЧСИ Б. В., с което действие давността е била прекъсната и е започнал да тече нов 5-годишен давностен срок, който не е изтекъл към датата на предявяване на настоящия иск - 19.08.2020 г. Тъй като по време на настоящото производство давност не тече, видно е, че вземанията на банката по обсъжданата заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1075/2009 г. по описа на РС- Петрич, не са погасени по давност, каквито са били твърденията на ищците, поради което предявеният от тях иск е неоснователен.

Наведените от ищеца Ц. доводи в съдебното заседание пред касационната инстанция, че в хода на съдебното производство ответната банка е цедирала процесното вземане на друг правен субект, са неотносими към спора. Приложима се явява разпоредбата на чл. 226, ал. 1 ГПК, че ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни.

Изложените по-горе съображения водят до извода, че предявеният отрицателен установителен иск на основание чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 439 от ГПК с искане да бъде установено, че ищците не дължат на банката като погасени по давност сумите по изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1075 от 2009 г. на РС - Петрич, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Въззивното решение, в допустимата му част, следва да се отмени като вместо него се постанови ново по съществото на спора, с което да се отхвърли предявения отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 16 809.08 лв., представляваща незаплатена главница по договор № **** от 02.03.2007 г.

По разноските: С оглед крайния резултат от спора на касатора следва да се присъдят направените по делото разноски съобразно приложения списък – 1793.67 лева адвокатско възнаграждение и общо 645.85 лева държавна такса в касационното производство. Общо разноски в полза на касатора – 2 439.52 лева.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на III гражданско отделение, на основание чл. чл. 293, ал. 4 във връзка с чл. 270, ал. 3 ГПК и чл. 293, ал. 1 ГПК

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 257/24.06.2021 г. по гр. д. № 429/2021 г., с което е потвърдено решение № 2/27.01.2021 г. по гр.д. № 830/2020 г. на РС - Петрич, с което е уважен предявеният на основание чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 439 ГПК отрицателен установителен иск за недължимост от ицщите К. А. Ц., В. А. Ц. и В. Б. Ц. в полза на кредитора “Ю. Б.“ АД на сумата от 13 983.78 лева, представляваща породена от договорното задължение законова лихва, и ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част поради неговата недопустимост.

ОТМЕНЯ въззивно решение № 257/24.06.2021 г. по гр.д. № 429/2021 г., с което е потвърдено решение № 2/27.01.2021 г. по гр.д. № 830/2020 г. на РС - Петрич, с което е уважен предявеният на основание чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 439 ГПК отрицателен установителен иск за недължимост от ицщите К. А. Ц., В. А. Ц. и В. Б. Ц. в полза на кредитора “Ю. Б.“ АД на сумата от 16 808,64 лв. - главница по договор за кредит № H., сключен на 01.03.2007 г., за която сума в полза на „Ю. Б.“ АД е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1075/2009 г. на РС - Петрич като вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от К. А. Ц., В. А. Ц. и В. Б. Ц. против “Ю. Б.“ АД иск да бъде признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 439 от ГПК, че ищците не дължат на „Ю. Б.“ АД като погасена по давност сумата от 16 808,64 лв. - главница по договор за кредит № H., сключен на 01.03.2007 г., за която сума в полза на „Ю. Б.“ АД е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1075/2009 г. на РС - Петрич, като неоснователен.

ОСЪЖДА К. А. Ц., В. А. Ц. и В. Б. Ц. да заплатят на „Ю. Б.“ АД направените по делото разноски в размер на 2 439.52 /две хиляди четиристотин тридесет и девет лева и 52 ст./ лева.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.