Потвърждаване на едногодишно лишаване от правоспособност на частен съдебен изпълнител

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 682

Гр.София, 18.11.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илияна Папазова

ЧЛЕНОВЕ: Майя Русева

Джулиана Петкова

при участието на секретаря Кристина Григорова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.2842 по описа за 2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.73 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/.

Образувано е по жалби вх.№.2793/17.06.24 на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Я. В. Б., рег.№.709 на Камарата на частните съдебни изпълнители /КЧСИ/ с район на действие Бургаски окръжен съд, и вх.№.2804/18.06.24 на Министерство на правосъдието /МП/ срещу решение от 28.11.23 по дисциплинарно дело №.19/22 на Дисциплинарната комисия /ДК/ на КЧСИ на Република България - с което на ЧСИ е наложено дисциплинарно наказание „лишаване от правоспособност“ за срок от една година. Жалбоподателят ЧСИ Я.Б. твърди, че решението е нищожно и незаконосъобразно /вкл. доколкото не е извършил визираните нарушения, по отношение на разпределението от 25.04.19 е изтекъл три годишния давностен срок по чл.69 ЗЧСИ, наложеното наказание е несъразмерно тежко/; моли за отмяната му и присъждане на разноски. Жалбоподателят МП поддържа, че наложеното наказание не съответства по тежест на извършените нарушения, обстоятелствата, при които са извършени, другите провинения на ЧСИ в цялостната му професионална дейност /предхождано е от две наложени наказания-„лишаване от правоспособност за 1г. и 2м“ и „глоба 6000лв.“ за същото изпълнително дело/, поради което претендира за налагане на наказание „лишаване от правоспособност за винаги“.

Жалбите са подадена в срока по чл.73 ал.2 ЗЧСИ, срещу подлежащ на обжалване акт и от легитимирани да обжалват лица - поради което са процесуално допустими.

I. По възражението за нищожност на решението на ДК - с твърдения, че е постановено след проведеното на 27.01.24 Общо събрание на КЧСИ /на което са избрани нови органи/ от вече незаконен състав:

Атакуваното решение е постановено, съобразно отразеното в него, на 28.11.23г. По делото не са ангажирани доказателства, установяващи постановяването му на дата, различна от посочената в акта, респективно следваща 27.01.24. Връчването на решението на ЧСИ Я.Б. седем месеца след постановяването му не съставлява доказателство, че вписаната в решението дата е неверна. Предвид изложеното атакуваният акт е постановен от надлежен състав на дисциплинарния орган и не е нищожен.

ІІ. По твърденията за неправилност на решение на ДК:

Производство по дисциплинарно дело №.19/22 е образувано по искане изх.№.33-00-17/20.04.22 на МП /вх.№.3001/17.05.22 на КЧСИ/ за налагане на дисциплинарно наказание на ЧСИ Я.Б., изпратено от Съвета на КЧСИ до Председателя на ДК с молба вх.№.2362/11.06.22; ЧСИ е бил редовно уведомен и е депозирал писмена молба, инкорпорираща становището му; след проведено заседание на 12.01.23, на 28.11.23 ДК е постановила обжалваното пред настоящия състав решение. Жалбоподателят е наказан с „лишаване от правоспособност за срок от една година“ за три групи дисциплинарни нарушения, извършени по изп.д.№20197090499916 /предходен №.20157090400552/, които са ясно дефинирани и приети за установени от ДК на КЧСИ – за това, че: 1/ при изготвяне на последващи разпределения по делото /четвърто и пето/ - от 25.04.19 и 12.12.19, ЧСИ, в нарушение на чл.297 ГПК и във връзка с чл.460 и чл.495 ГПК, не е изпълнил задължителните указания на съда по отношение на съдържанието на разпределението, дадени с влезли в сила съдебни решения на ОС Бургас-реш.№.593/12.07.18 по г.д.№.879/17 и реш.№.580/4.07.19 по г.д.№.786/19; 2/ в нарушение на чл.457 ал.1 ГПК вр. с чл.462 ал.1 ГПК не е включил вземането на присъединения взискател „Банка ДСК“АД в изготвеното по делото разпределение от 3.06.21 и не е предявил същото на банката; 3/ в нарушение на чл.435 ал.3 ГПК вр. с чл.496 ГПК ЧСИ не е уведомил за изготвеното постановление за възлагане от 25.06.21 /за недвижим имот в [населено място], [местност], с площ от 38826кв.м., представляващ ПИ с идентификатор ...../ “Банка ДСК“ АД в качеството й на взискател, участвал като наддавач в публична продан за процесния имот, проведена по делото. За да наложи горното наказание, ДК е отразила, че ЧСИ носи дисциплинарна отговорност за виновно неизпълнение на задълженията си по закона и устава на Камарата; касае се за санкционна отговорност, поради което видът и размерът на наложеното наказание следва да бъдат съобразени с тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, други евентуални провинения и цялостната професионална дейност на ЧСИ; изложените мотиви обосновават немаловажни и повтарящи се нарушения на процесуалния закон от страна на привлечения към отговорност ЧСИ, поради което и е намерено, че съответното на тях наказание следва да бъде „лишаване от правоспособност“за срок от 1 година

Приетата от ДК фактическа обстановка е установена от приложените към делото документи. От доказателствата се установява, че визираните в решението на ДК нарушения действително са били извършени от ЧСИ. С влезли в сила съдебни решение – съответно №.580/4.07.19 по г.д.№.786/19 и реш.№.V-70/22.05.20 по г.д.№.213/20 на ОС Бургас, е прието, че при изготвяне на разпределенията от 25.04.19 и 12.12.19, ЧСИ, в нарушение на чл.297 ГПК и във връзка с чл.460 и чл.495 ГПК, не е изпълнил задължителните указания на съда по отношение на съдържанието на разпределението, дадени с влезли в сила съдебни решения на ОС Бургас- реш.№.593/12.07.18 по г.д.№.879/17 и реш.№.580/4.07.19 по г.д.№.786/19; поради това и разпределенията са били отменени - съответно с реш. №.580/4.07.19 по г.д.№.786/19 и реш.№.V-70/22.05.2020 по г.д.№.213/20 на ОС Бургас. Касае се за поредно несъобразяване на изготвените разпределения с идентични указания. В мотивите на отменителните решения е посочено, че разпределения са изготвени, след като няколкократно предходните такива по делото са били отменяни с поредни съдебни решения с дадени указания за изготвяне на разпределение, с които съдебният изпълнител не се е съобразявал в цялост; отразено е, че: действително в чл.460 от ГПК не е посочено точно какво трябва да съдържа едно разпределение и няма задължителни реквизити, но разпределение не може да се извърши, ако не се посочи размерът на вземанията на всеки от взискателите /първоначален и присъединен/, размерът на вземанията на всеки един от тях при съобразяване на чл.136 от ЗЗД; точното посочване на вземанията на двамата взискатели по изпълнителното дело към датата на изготвяне на разпределението и съобразяването с разпоредбата на чл.136 ЗЗД е единствената възможност за изготвяне на законосъобразно разпределение; в разпределението от 25.04.19 съдебният изпълнител, макар и позовавайки се на предходното отменително решение, с което са му били дадени указания, не е посочил точно вземанията на взискателите и това препятства произнасянето на съда; в разпределението от 12.12.19 не е съобразена разпоредбата на чл.136 ГПК и редът за удовлетворяване, налице са противоречия относно реда на удовлетворяване на всяко от вземанията, неправилно са посочени привилегиите и реда на удовлетворяване и не е ясен точния размер на вземанията; по тези причини разпределенията са отменени. Налице е и второто дисциплинарно нарушение-невключване на „Банка ДСК“АД в разпределението от 3.06.21 и непредявяването му. Незаконосъобразното процедиране на ЧСИ е установено с влязло в сила реш.№.211/10.03.22 по г.д.№.1769/21 на ОС Бургас. Със същото е прието, че съгласно т.5 от ТР №.2/13, ОСГТК на ВКС, „всички кредитори, в чиято полза е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана, се считат присъединени взискатели, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението; без значение е дали запорът или възбраната са наложени в обезпечително или в изпълнително производство; всички кредитори с наложени запори и възбрани върху вещ като присъединени по право /не по тяхна молба/, се уведомяват от съдебния изпълнител за насрочването на изпълнението, за насрочването на описа и проданта, както и за разпределението“; „Банка ДСК“АД в качеството си на ипотекарен кредитор е вписала възбрана върху имот, която впоследствие е била вдигната; при това положение банката, макар и да няма качеството на ипотекарен кредитор в процеса /тъй като вписването на ипотеката е заличено/, предвид дължимите суми към нея от страна на длъжника, има качеството на хирографарен кредитор; поради това и следва да участва в разпределението от 03.06.21 – което, в нарушение на правилата, ЧСИ не е направил; предвид горното нарушение, както и доколкото при изготвяне на разпределението не се е съобразил с няколкократно даваните указания в отменителни съдебни решения за посочване на точен размер на вземанията на всеки кредитор и тяхната поредност по реда на чл.136 ЗЗД, респективно несъобразяване на извършените плащания по задълженията, които следва да бъдат отчетени, съдът е отменил и разпределението от 3.06.21г. Установено е и третото нарушение-неуведомяване на „Банка ДСК“ АД за изготвеното постановление за възлагане от 25.06.21 в качеството й на взискател. Както вече беше посочено, с горецитираното съдебно решение изрично е намерено, че ЧСИ неправилно е приел, че банката няма качество взискател предвид заличеното вписване на ипотеката; тя има качество на хирографарен кредитор с предходно вписана възбрана, респ. е присъединен по делото взискател, който трябва да бъде уведомен за постановлението за възлагане от 25.06.21. Поради това и, по нейна жалба, съдържаща оплаквания за незаконосъобразност на постановлението, с реш.№.211/ 10.03.22 по г.д.№.1769/21 на ОС Бургас то е отменено.

Съгласно чл.67 ЗЧСИ ЧСИ носи отговорност за виновно неизпълнение на задълженията си по закона и устава на камарата. Предвид горепосочените установени нарушения на закона дисциплинарната отговорност на частният съдебен изпълнител следва да бъде ангажирана. При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, други смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства като се спазва принципът на съразмерност и съответност на санкцията към нарушението /чл.53 от Устава на камарата/. Настоящият състав намира, че извършените нарушения са особено тежки, доколкото данните по делото сочат на повтарящи се такива, в това число тежки, предвид обстоятелствата, при които са извършени - налице е нееднократно неизпълнение на дадени от съд задължителни указания, по едно и също дело, това препятства своевременното приключване на изпълнителния процес, води до неразумна продължителност и забавата на практика лишава взискателите от възможността да упражнят правото си на принудително удовлетворение и обезсмисля същото /т.е. не може да се приеме, че е налице само формално нарушение, от което не са произтекли вреди за страните, и че се касае за явна малозначителност/. Отделно от изложеното през годините /с реш.№.303/26.11.17 по г.д.№.2730/17, ІV ГО, и реш.№.192/29.03.21 по г.д.№.1285/20, ІV ГО - за нарушения по същото изпълнително дело/ на жалбоподателя са били налагани и други дисциплинарни наказания /“лишаване от правоспособност“ за срок една година и два месеца и „глоба 6000лв.“/, а от съществено значение при преценката по чл.67 ЗЧСИ е поведението и „дисциплинарното минало” на ЧСИ - т.е. допускал ли е и други дисциплинарни нарушения, дори и те да са били заличени /виж по аналогия в този смисъл реш.№.108/27.04.15 по г.д.№.5516/14, ІІІ ГО, и др./. Настоящият състав споделя извода на ДК, че при това положение е налице виновно неизпълнение, което, при преценка по критериите по чл.53 от Устава, в това число дисциплинарното минало, обосновава налагане на наказание „лишаване от правоспособност“ за срок от една година. Изводът за съразмерност на наложеното наказание с тежестта на нарушенията би бил същия дори да се приеме, че по отношение на първото отменено разпределение /от 25.04.19/ е налице погасяване по давност предвид установените в чл.69 ЗЧСИ срокове /но подобно позоваване на давност не е било правено в производството пред ДК и се релевира за първи път в жалбата до ВКС/, доколкото и останалите нарушения, с оглед посочените по-горе критерии, самостоятелно също обосновават налагането на това наказание.

С оглед на изложеното жалбите са неоснователни и атакуваното решение трябва да се остави в сила. Предвид изхода на спора разноски не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 28.11.23 по дисциплинарно дело №.19/22 на Дисциплинарната комисия на КЧСИ на Република България.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: