Отмяна на въззивно решение за завишаване на наказание при тежка катастрофа

Текстът на акта

Ключови фрази

Причиняване на смърт при управление на МПС в квалифицирани случаи * правомощия на касационната инстанция * бланкетно оплакване * явна несправедливост на наказанието * смекчаващи вината обстоятелства * отегчаващи вината обстоятелства * цели на наказанието * увеличаване на наказание

Р Е Ш Е Н И Е

№ 286

София, 12 юни 2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Цонева

ЧЛЕНОВЕ: Даниел Луков

Николай Джурковски

при участието на секретар Ил. Петкова и в присъствието на прокурора от ВП Ася Петрова, като изслуша докладваното от съдията Даниел Луков наказателно дело № 254/2025 година по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалби от поверениците на частните обвинители срещу въззивно решение № 6 от 08.01.2025г. на Апелативен съд - София, постановено по внохд № 1040/2024г. по описа на същия съд.

В жалбата от адв. И. И.- С. формално се изтъкват всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, като от прочита на същата и заявеното искане се установява, че недоволството на касаторите е насочено към наложеното на подсъдимия наказание, с други думи се претендира явна несправедливост на същото, както и се отправя искане за корекция в ЕГН на единия от пострадалите и се искат направените до момента пред всички инстанции разноски. В подкрепа на искането са развити доводи в насока за подценяване от страна на решаващия съд на степента на обществена опасност на деянието и дееца. Не било отчетено от решаващия съд, че са нарушени две правила за движение по пътищата, както и настъпилия тежък съставомерен резултат. Била подценена степента на обществена опасност на дееца, който бил многократно санкциониран по административен ред за допуснати от него нарушения на правилата за движение. Неправилно съдилищата отдали превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, като определеното по този начин наказание не било в състояние да изпълни ролята на генералната превенция по отношение на останалите членове в обществото. Оспорва се приложението на чл. 66 от НК по отношение на подсъдимия с аргументи, че по този начин не би се стигнало до поправянето и превъзпитаването на подсъдимия. Съдът проявил прекомерна снизходителност и при определяне на срока на лишаване от правоуправление, който също се иска да бъде завишен. В заключение се иска решението на въззивния съд да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане, с искане за увеличаване на размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, като същото следва да се изтърпи от него ефективно, иска се увеличаване и на срока на наказанието лишаване от правоуправление, иска се поправка на ЕГН на В. Х., както и се претендират разноски за всички съдебни инстанции до момента. И в подаденото допълнение към касационната жалба от адв. С. се развиват същите доводи, като се акцентира отново на сериозното подценяване на тежестта на отегчаващите отговорността обстоятелства и неоправданото надценяване на смекчаващите, в резултат на което наказанието лишаване от свобода, определено към неговия минимум, се явява явно несправедливо.

В жалбата от адв. Х., като повереник на частните обвинители В. Х., Й.. Х. и Г. Г. се сочи наличие на касационното основание чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. В негова подкрепа се развиват съображения, свързани с високата степен на обществена опасност на дееца- с множество допуснати преди това нарушения на правилата за движение, за които е бил санкциониран по административен ред, с грубо нарушаване на правилата по чл. 36 от НК и с липсата на възможност по този начин да се постигнат двете цели на наказанието. Съдът подценил смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства за сметка на наличните отегчаващи такива, поради което и неправилно стигнал до извод за определяне на наказанието при превес на първите от тях. Била подценена степента на обществена опасност и на деянието, като бил недооценен причинения съставомерен резултат. Прави се искане за отмяна на решението на апелативния съд и връщане на делото за ново разглеждане с искане за увеличаване на наложеното наказание на подсъдимия, като бъде постановено същото да се търпи ефективно. Претендират се и направените до момента във всички инстанции разноски.

В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВП намира, че жалбите са основателни в частта им, с която се претендира неправилно прилагане на института на чл. 66 от НК. Прокурорът счита, че съдът е подценил обществената опасност както на дееца, така и на деянието.

Подсъдимият Е. се явява в съдебното заседание пред касационната инстанция, като заедно със защитника си адв. М. претендират решението на въззивния съд да бъде оставено в сила.

Частните обвинители Р. Х., Хр. Х. и П. Г. се явяват лично, не се явяват частните обвинители В. Х., П. Г. и Х. Г.. За всички тях се явява повереникът им адв. И.-С., като от тяхно име претендира за основателност на касационната жалба. Претендират за уважаване на същата по съображенията, изложени в нея и в представеното към нея допълнение.

Частните обвинители В. Х. и Й.. Х. се явяват лично. Не се явява частният обвинител Г. Г., като за тях се явява повереникът им адв. Х. и от тяхно име поддържа подадената касационна жалба по изложените в същата съображения с искане за увеличаване на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното:

С присъда № 4 от 31.01.2024г. на Софийския окръжен съд, постановена по н.о.х.д. № 577/2023г., подсъдимият К. Е. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“, пр. 1, вр. ал. 1, б.“в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 2, ал. 2 от НК, като е причинил смъртта на повече от едно лице, за което на основание чл. 54, ал. 1, вр. чл. 58а от НК му е било наложено наказание от три години лишаване от свобода.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложил изпълнението на същото за срок от пет години.

На основание чл. 67, ал. 3 от НК на подсъдимия били наложени пробационни мерки-задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години и задължителни периодични срещи с пробационен служител също за срок от две години.

Подсъдимият е бил лишен от правото да управлява МПС за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът се е произнесъл за разноските по делото и за веществените доказателства.

По протест и въззивни жалби от поверениците на частните обвинители, с въззивно решение № 6 от 08.01.2025г. на Апелативен съд - София, постановено по внохд № 1040/2024г. по описа на същия съд, присъдата на първата инстанция е била изменена, като е било увеличено наказанието лишаване от правоуправление от три на пет години, а наложените на подсъдимия пробационни мерки са били отменени.

Касационните жалби са подадени в срок, поради което и се явяват допустими. Разгледани по същество, същите се явяват основателни, макар и не изцяло по изложените в тях съображения.

Тъй като жалбите са две, като се констатират общи възражения, макар и мотивирани по различен начин, за яснота на тезите и липса на ненужни повторения и препращания, този съд ще построи изложението си на базата на преценка на жалбите не поотделно, а на обобщено формулиране на поставените проблеми и даване на съответни отговори. Фокусирането в тази връзка следва да бъде свързано с визираните в НПК касационни основания, като естествено, за да се прецени дали е допуснато претендираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, най-напред трябва да се обмисли какво точно искане е отправено до ВКС, независимо от заявеното в сезиращите документи.

Осъществяването на касационната проверка е обвързано с произтичащото от чл. 351, ал. 1 от НПК задължение на страните при упражняване правото им на касационна жалба и/или протест да заявят както в какво се състои касационното основание, така и данните, които го подкрепят. В настоящия случай ВКС е сезиран с жалба от адв. И.-С., в която по същество е заявено наличието единствено на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. В тази връзка трябва да се отбележи, че макар в жалбата формално да се твърди и "допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на закона" при постановяване на въззивното решение, на практика всички наведени доводи се отнасят единствено до справедливостта на наложеното наказание лишаване от свобода и размера на наложеното наказание лишаване от правоуправление, и са в подкрепа на заявеното недоволство от справедливостта на тези наказания.

В принципен план явната несправедливост на наложеното наказание е възможно да се прояви като последица от допуснати нарушения на материалния закон – при неспазване на изискването за неговата законоустановеност, изразяващо се в нарушение на нормативно установени и императивни по съдържание предпоставки за определянето му по вид, размер и начин на изтърпяване. В настоящия случай такива нарушения в жалбите не се сочат. Претенцията за нарушение на закона и за допуснати съществени процесуални нарушения в жалбата на адв. И.-С. е декларативно заявена, неконкретизирана и се свежда единствено до излагането на твърдения в този смисъл. Необходимо е да се припомни, че касационната проверка се ограничава до конкретно заявени нарушения, посочени в протеста или в жалбата, поради което касационният съд не извършва всеобхватен служебен преглед на обжалвания съдебен акт, а съгласно чл. 347, ал. 1 от НПК се произнася единствено по наведените оплаквания, които трябва да са ясни и недвусмислено уточнени по съдържание. В случая коментираните общо формулирани и декларативни твърдения в жалбата на частните обвинители, представлявани от адв. И.-С., не съставляват годно основание за касационна проверка, защото не са надлежно уточнени и мотивирани съгласно изискванията на чл. 351, ал. 1 от НПК. За да може да изпълни процесуалната си функция, тази жалба следва да е аргументирана в достатъчна степен - да конкретизира в какво точно се изразяват претендираните процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. И след като частните обвинители чрез повереника си не са уточнили в какво точно се състои недоволството им от съдебния акт от гледна точка на твърдените за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон, ВКС няма правомощия по свой почин и по собствено усмотрение да замести тази непълнота на сезиращия документ. Изключения от това правило са процесуално допустими само в интерес на правосъдието, когато се касае до невъзведени, но особено съществени нарушения, които накърняват базисни, конституционно защитени човешки права, каквито нарушения в разглеждания случай не се констатират. В тази връзка настоящият касационен състав намира, че изложените в жалбата на адв. И.-С. аргументи във връзка с обосноваването на недоволството от атакувания въззивен съдебен акт следва да бъдат преценявани единствено от гледна точка на релевираното касационно основание „явна несправедливост на наложеното наказание“ и да бъдат обсъждани като такива в подкрепа на искането за определяне на по-високо по размер наказание. По тези съображения в обсега на настоящата проверка се включва само претендираното и в двете жалби касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Затова и ВКС ще вземе отношение само по това заявено касационно основание, поддържано впрочем и в жалбата на адв. Х..

В настоящото производство ВКС констатира необходимост от налагане на по-строга санкция на подсъдимия, която изисква увеличаване размера на наложеното му наказание лишаване от свобода, в какъвто смисъл е заявената претенция в жалбите на частните обвинители. Във връзка с посоченото в предходния абзац след анализ на всички обстоятелства по делото касационният съд прецени като основателно заявеното в жалбите оплакване за явна несправедливост на санкцията поради ниския й размер. Съдържанието на въззивното решение дава основание да се приеме, че поставените на вниманието на АС – София доводи на частното обвинение са останали неоценени от този съд.

На практика оплакванията в касационните жалби на частните обвинители до голяма степен преповтарят и възпроизвеждат тези, развити във въззивните такива. Оспорва се наличието и значимостта на част от възприетите смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, като същевременно се претендира неоснователното неотчитане на съществуващи отегчаващи такива.

ВКС намира, че АС – София е надценил значението и относителната тежест на приетите от него смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, като в същото това време е подценил значението на правилно установените по делото отегчаващи такива. Действително е прието, че подсъдимия е млад човек, с чисто съдебно минало, полагащ общественополезен труд, с добри характеристични данни, изразяващ критично отношение към поведението си, което правилно е било отчетено в насока смекчаване на неговото наказание като размер, но в същото това време недооценено е останало обстоятелството, че е и млад шофьор с липса на опит като водач. На инкриминираната дата е управлявал чуждо МПС, което е изисквало от него повишено внимание предвид непознаването на спецификите на конкретния автомобил. При определяне на размера на наложеното на подсъдимия наказание САС не е взел под внимание подбудите за извършване на престъплението. Подбудите касаят формирането на мотивите за осъществяването на това поведение, като приетите за установени по делото фактически положения обосновават извод, че в случая мотивите за извършването на нарушенията на ЗДвП, довели до настъпилото ПТП, следва да се търсят в желание на подсъдимия да демонстрира грубо незачитане на правилата за движение по пътищата, респ. в преследвана от него цел да изявява себе си чрез необмислено, дръзко и рисковано управление на МПС. При извършването на деянието подсъдимият е проявил безотговорно отношение към правилата за безопасност, сериозно е подценил и неглижирал пътната обстановка, проявил е дръзко и безразсъдно поведение на пътя, което е довело до демонстративно незачитане на правата на останалите участници в движението, в каквато насока данни, включително и относно начина му на шофиране преди мястото на катастрофата, се съдържат в събраните по делото доказателствени източници. Не е било отчетено и обстоятелството, че при това свое дръзко и необмислено поведение на пътя подсъдимият е поставил в опасност една определена категория участници в движението, които законът характеризира като „уязвими“ и това, наред с останалите изброени в § 6, т. 75 от допълнителните разпоредби на ЗДвП, са и „….както и водачите на двуколесни пътни превозни средства.“

Основателен е и укорът към апелативния съд, че не е отдал необходимото значение на извършените до момента от подсъдимия осем нарушения на правилата за движение. Независимо от техния вид, същите разкриват подсъдимия като лице, което, макар и с малък опит като водач, е склонно системно да нарушава установените правила за движение. Съдът е пропуснал обстоятелството, че наказателната отговорност за извършено престъпление е лична и се понася в зависимост от степента на обществената опасност на самото деяние и на дееца, както и от всички останали обстоятелства, включени в обхвата на чл. 54 НК, като наказанието винаги трябва да е съответно на извършеното престъпление. Казаното по-горе не е било съобразено от САС и с допуснатите от подсъдимия две груби нарушения на правилата за движение в инкриминирания казус, поради което и се е стигнало до налагането на наказание, влизащо в противоречие с принципа на генералната и специалната превенция по чл. 36, ал. 1 от НК.

Недооценена е останала и степента на обществена опасност на деянието, като без основание съдилищата са приели, че съзнателното извършване на инкриминираните две нарушения на правилата за движение, намиращи се в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат-превишената скорост и навлизането в лентата за насрещно движение, са само укорими, но не са били отчетени като допълнително отегчаващо обстоятелство. Изцяло са били игнорирани и причинените от деянието несъставомерни имуществени вреди.

По този начин САС е проявил една неоправдана толерантност към подсъдимия, която в заключение е довела до налагането на наказание, покриващо признаците на „явна несправедливост“ по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, тъй като то очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на приетите смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства и най-вече на целите на наказанието по чл. 36 от НК. В настоящия казус не е намерен в достатъчна степен и съответно не е постигнат справедливият баланс между тежестта на деянието, личността на дееца, подбудите за извършването на деянието и смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, от една страна, и отмереното наказание, от друга, което изисква упражняване на касационните правомощия по чл. 354, ал. 3, т. 1 от НПК.

Що се касае до отправеното до ВКС искане за корекция на сгрешен ЕГН на пострадалата В. Х., същото не може да бъде удовлетворено от настоящата инстанция. В настоящата хипотеза ВКС се явява съд по правото, а не по фактите, той разглежда въпроса доколко процедурно вярно ревизираният съд е достигнал до определена фактология, въз основа на която е приложил и съответното материално право, и не може да събира доказателства, освен в хипотезата по чл. 354, ал. 5, изр. 2 НПК, каквато настоящата безспорно не е.

С оглед пък на резултата от проведения касационен контрол, въззивният съдебен състав има задължението да се произнесе и по въпроса със сторените от частните обвинители разноски, включително и направените пред настоящата съдебна инстанция.

Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 3, т. 1 от НПК,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 6 от 08.01.2025г. на Апелативен съд - София, постановено по внохд № 1040/2024г. по описа на същия съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на АС – София за изпълнение на дадените указания от стадия на съдебното заседание.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: