Отговорност на трето задължено лице при плащане по запорирано вземане на съдружник в ДЗЗД

Текстът на акта

Ключови фрази

Плащане от трето задължено лице * гражданско дружество

32

Р Е Ш Е Н И Е

№ 352

гр. София, 23.12.2025 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ , Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

При участието на секретар София Симеонова като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 858 по описа за 2023 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника Администрация на Министерския съвет на Република България чрез процесуален представител адвокат Е. Б. С., преупълномощена от адвокатско дружество „П., Арнаудов и партньори“, срещу решение № 554 от 01.08.2022 г., решение № 80 от 08.02.2023 г., решение № 595 от 15.10.2024 г. и решение № 606 от 17.10.2024 г., постановени по в. т. дело № 255/2022 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав.

С решение № 554 от 01.08.2022 г. по в. т. дело № 255/2022 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав е потвърдено решение № 6097 от 15.08.2019 г. по гр. д. № 15159/2017 г. на Софийски градски съд, ГО, 13 състав, с което ответникът Администрация на Министерски съвет на Република България е осъден на основание чл. 452, ал. 3 ГПК да заплати на „Акт Софт“ АД сума в размер 2 799 534,57 лв., представляваща част от вземане на „Акт Софт“ АД към „ЦАПК Прогрес“ ООД, с което ответникът Администрация на Министерски съвет неправомерно се е разпоредил в качеството му на трето задължено лице след налагане на запор по изп. дело № 20138410411744/2013 г. на ЧСИ Н. М., ведно със законната лихва върху сумата от 23.11.2017 г. до датата на окончателното й изплащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер 1 016 957,61 лв. - мораторна лихва съгласно установителен договор от 26.10.2017 г. за периода от 20.12.2014 г. до 22.11.2017 г. , както и сума в размер 152 659 лв. -разноски по делото.

С решение № 80 от 08.02.2023 г. по в. т. дело № 255/2022 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 554 от 01.08.2022 г. по т. дело № 255/2022 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав, както следва: „Потвърждава решение № 6097 от 15.08.2019 г. по гр. дело № 15159/2017 г. на СГС, ГК, 1 ГО, 13 състав, с което ответникът Администрация на Министерски съвет на Република България е осъден на основание чл. 452, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 99 ЗЗД да заплати на „Рина“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] сумата от 8 799 465,15 лв. - цедирано от „Акт Софт“ АД вземане към „ЦАПК Прогрес“ ООД с договор от 05.06.2017 г., с което ответникът Администрация на Министерски съвет на Република България неправомерно се е разпоредил в качеството му на трето задължено лице след налагането на запор по изпълнително дело № 20138410411744/2013 г. на ЧСИ Н. М., ведно със законната лихва върху тази сума от 23.11.2017 г. до датата на окончателното й изплащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 2 429 772,15 лв., представляваща цедирано вземане за мораторна лихва в размер съгласно установителен договор от 26.10.2017 г. за периода от 20.12.2014 г. до 22.11.2017 г., както и сумата от 449 170,18 лв. - разноски по делото.“ Посочено е, че решението е постановено при участието на „ЦАПК Прогрес“ ООД, ЕИК[ЕИК] и „ЦАПК Прогрес груп“ АД, ЕИК[ЕИК] на страната на ответника.

Със същото решение е допълнено на основание чл. 248, ал. 1 ГПК постановеното по делото решение № 554 от 01.08.2022 г., както следва: Осъжда Администрацията на Министерски съвет да заплати на „Акт Софт“ АД, ЕИК[ЕИК] и на „Р. ЕООД“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] сумата по 150 472,30 лв., представляваща разноски за производството пред т. дело № 2062/2020 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, на основание чл. 78, ал. 1, вр. с чл. 294, ал. 2 ГПК.

С определение № 2255 от 13.08.2024 г. по т. дело № 858/2023 г. на ВКС, ТК, Второ отделение делото е върнато на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав за отстраняване на допуснатата очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 80 от 08.02.2023 г. по в. т. дело № 255/2022 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав.

С решение № 595 от 15.10.2024 г. и решение № 606 от 17.10.2024 г. по в. т. дело № 255/2022 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 80 от 08.02.2023 г. по същото дело, който да се чете, както следва: Потвърждава решение № 6097 от 15.08.2019 г. по гр. д. № 15159/2017 г. на Софийски градски съд, ГО, 13 състав, с което ответникът Администрация на Министерски съвет на Република България е осъден на основание чл. 452, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 99 ЗЗД да заплати на „Акт Софт“ АД сума в размер 2 799 534,57 лв., представляваща част от вземане на „Акт Софт“ АД към „ЦАПК Прогрес“ ООД, с което ответникът Администрация на Министерски съвет неправомерно се е разпоредил в качеството му на трето задължено лице след налагане на запор по изп. дело № 20138410411744/2013 г. на ЧСИ Н. М., ведно със законната лихва върху сумата от 23.11.2017 г. до датата на окончателното й изплащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер 1 016 957,61 лв. - мораторна лихва съгласно установителен договор от 26.10.2017 г. за периода от 20.12.2014 г. до 22.11.2017 г. , както и сума в размер 152 659 лв. - разноски по делото, както и да заплати на „Р. ЕООД“ ЕООД сумата от 8 799 465,15 лв. - цедирано от „Акт Софт“ АД вземане към „ЦАПК Прогрес“ ООД с договор от 05.06.2017 г., с което ответникът Администрация на Министерски съвет на Република България неправомерно се е разпоредил в качеството му на трето задължено лице след налагането на запор по изпълнително дело № 20138410411744/2013 г. на ЧСИ Н. М., ведно със законната лихва върху тази сума от 23.11.2017 г. до датата на окончателното й изплащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 2 429 772,15 лв., представляваща цедирано вземане за мораторна лихва в размер съгласно установителен договор от 26.10.2017 г. за периода от 20.12.2014 г. до 22.11.2017 г., както и сумата от 449 170,18 лв. - разноски по делото.“ Посочено е, че решението е постановено при участието на „ЦАПК Прогрес“ ООД, ЕИК[ЕИК] и „ЦАПК Прогрес груп“ АД, ЕИК[ЕИК] на страната на ответника.

С определение № 2579 от 29.08.2025 г. по настоящото т. дело № 858/2023 г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на решение № 554 от 01.08.2022 г., поправено с решение № 80 от 08.02.2023 г. по в. т. дело № 255/2022 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора твърдения, възражения и доводи на страните и изложените във въззивната жалба съображения?“ и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос „Обстоятелствата по чл. 359, ал. 3 ЗЗД от значение ли са за уважаването на иска с правно основание чл. 452, ал. 3 ГПК?“.

В касационната жалба срещу решение № 554 от 01.08.2022 г. по в. т. дело № 255/2022 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав касаторът прави оплакване за неправилност на обжалвания въззивен съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Поддържа становище, че въззивният съд не се е произнесъл по всички оплаквания и доводи във въззивната жалба и допуснатите в първоинстанционното производство процесуални нарушения. Релевира доводи, че съдебният състав неправилно е приел, че вземанията на обединението са вземания на отделните съдружници, неправилно е определил адресата на обезпечителната мярка, неправилно се е произнесъл по конкуренцията между запора и вписания особен залог. Поддържа становище, че решението е постановено при нарушение на разпоредбите на чл. 9, ал. 1, чл. 10 и чл. 41 от действащия по време на сключване на договор № 115/11.10.22012 г. ЗОП, чл. 359, ал. 3 ЗЗД, чл. 450, ал. 3, чл. 452, ал. 3, чл. 507, ал. 3 и чл. 243, ал. 2 ГПК, чл. 12, ал. 2 и ал. 3 ЗОЗ. Касаторът излага доводи, че неправилно съдът е установил, че с договора за цесия е прехвърлено вземане и че цесията е породила действие, както и че се дължи лихва за забава за претендирания период. Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено и вместо това предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на направените в трите инстанционни производства разноски.

Ответниците „Акт Софт“ АД, [населено място] и „Р. ЕООД“ ЕООД, [населено място] /ищци в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адвокат И. Б. оспорват касационната жалба срещу решение № 554 от 01.08.2022 г. по в. т. дело № 255/2022 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав и поддържат становище за правилност на въззивното решение по съображения, изложени в писмен отговор, подаден в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Претендират присъждане на направените разноски за всички съдебни производства.

Третите лица - помагачи „ЦАПК Прогрес“ ООД, [населено място] и „ЦАПК Прогрес груп“ АД, [населено място] не изразяват становище по посочената касационна жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди оплакванията в касационната жалба и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл. 293 ГПК, приема следното:

Въззивният съд е констатирал, че с решение № 904/12.06.2014 г. по т. дело № 1211/2013 г. на СГС, ТО, 4 състав, влязло в сила на 23.03.2017 г., „ЦАПК Прогрес“ ООД е осъдено да заплати на „Акт Софт“ АД по искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД следните суми: 724 656 евро, ведно със законната лихва от 06.03.2013 г. до окончателното изплащане; 2 898 624 евро, ведно със законната лихва от 06.03.2013 г. до окончателното изплащане; 72 465,60 евро - неустойка за забава, ведно със законната лихва от 06.03.2013 г. до окончателното изплащане; 289 862,40 евро – неустойка, ведно със законната лихва от 06.03.2013 г. до окончателното изплащане; 2 000 000 евро - компенсаторна неустойка, ведно със законната лихва върху сумата от 30 000 евро за периода от 06.03.2013 г. до 09.05.2014 г.; законната лихва върху цялата сума от 2 000 000 евро от 10.05.2014 г. до окончателното и изплащане. Посочил е, че сумите са били дължими по споразумение от 20.12.2007 г., сключено между „Акт Софт“ АД и „ЦАПК Прогрес“ ООД и за тях, както и за разноските по делото в размер 816 177,80 лв. са издадени два изпълнителни листа.

Съдебният състав е установил, че с определение № 7529/20.11.2013 г. по т. дело № 1211/2013 г. на СГС, ТО, 4 състав в полза на „Акт Софт“ АД е допуснато обезпечение на исковете чрез налагане на запор върху всички вземания на „ЦАПК Прогрес“ ООД към консорциум/обединение „П.“ /дружество по ЗЗД, образувано между „ЦАПК Прогрес“ ООД и „Контракс“ АД с равни дялове/ и отделно към Администрацията на Министерския съвет на Република България, включително и тези произтичащи от договор № МС-115/11.10.2012 г., сключен между консорциум/обединение „П.“ и Администрация на Министерския съвет на Република България. Приел е, че запорното съобщение е връчено на ответника с вх. № 01-03¬141/25.11.2013 г. по изп. дело № 20138410411744/2013 г. на ЧСИ Н. М., след което Администрацията на Министерския съвет /МС/ е изпратила писма до ЧСИ Н. М. по изпълнителното дело – на 02.12.2013 г. и 18.12.2014 г.

Във въззивното решение е констатирано, че с писмо вх. № 11.00¬747/04.12.2014 г. консорциум/обединение „П.“ е уведомил Министерски съвет, че съставът на консорциум/обединение „П.“ е променен, като е приет за нов съдружник „ЦАПК Прогрес Груп“ АД и е направено преразпределение на дяловете на съдружниците в консорциум/обединението, както следва: „ЦАПК Прогрес Груп“АД - 50%, Контракс“ АД - 49% и „ЦАПК Прогрес“ ООД - 1%.

В съдебния акт е установено сключването по реда на ЗОП на договор № МС-115/11.10.2012 г. между Администрацията на МС и консорциум/обединение „П.“, по силата на който обединението е следвало да предостави на Администрацията на МС лицензирани продукти на Майкрософт за безсрочно ползване с покритие до 31.12.2014 г. /краен срок на договора/ за сума от 69 593 998,32 лв., платима на три годишни вноски, всяка по 23 197 999,44 лв., платими по конкретна сметка на обединението в „ЦКБ“ АД.

Въз основа на представените в първоинстанционното производство уведомително писмо по чл. 17 от Закона за особените залози вх. № 10.00-3/12.03.2014 г. от „Инвестбанк“ АД, финансов център „София-Младост“ до Администрацията на МС и уведомително писмо вх. № 02.04-342/12.12.2014 г. от „Инвестбанк“ АД, както и представения във въззивното производство договор за особен залог, сключен между „Инвестбанк“АД и консорциум/обединение „П.“, въззивният съд е приел, че с договора е учреден особен залог на вземането, което притежава консорциума спрямо Администрацията на МС, произтичащо от сключения между тях договор № МС-115/11.10.2012 г. Въз основа на удостоверение от ЦРОЗ № 1158182/12.02.2018 г. и заявление за вписване на договор за залог е установил, че на 07.03.2014 г. в ЦРОЗ под № 2014030702347 по партидата на „ЦАПК Прогрес” ООД е вписан договор за залог в полза на „Инвестбанк” АД за обезпечение на стенд-бай кредит № С-М-96/2014 г., сключен на 07.03.2014 г. между банката и „ЦАПК Прогрес“ ООД, който залог е учреден върху вземания на последното дружество по конкретна банкова сметка на обединение „П.“ по договор № 115/11.10.2012 г., сключен между консорциума/обединението и Администрацията на МС в размер на 19 031 666,17 лв., като по партидата на консорциум „П.“ ДЗЗД в ЦРОЗ няма други вписвания /удостоверение от ЦРОЗ № 1227129/03.12.2018 г./.

Съдебният състав е обсъдил представените договор за стенд-бай кредит № С-М-96/2014-В и договор за акредитив № С-М-95/2014-В, двата сключени на 07.03.2014 г. между ТБ „Инвестбанк“ АД и „ЦАПК Прогрес“ ООД, и е приел следното: банката е разрешила кредит на „ЦАПК Прогрес“ ООД при определени условия /договорът влиза в сила на датата на първото плащане от страна на банката на открития акредитив - чл. 21 от договора за стенд-бай кредит/ в размер 8 650 909.35 евро, представляващ ангажимент на банката по договор за издаване на акредитив от същата дата; договорът за стенд-бай кредит е обезпечен с горепосочения договор за залог по реда на Закона за особените залози от 07.03.2014 г.; по силата на договора за акредитив банката е поела ангажимента при нареждане на клиента, не по-рано от 23.12.2014 г. да плати на трето лице - бенифициент „Microsoft Ireland Operations Limited“ сумата 8 650 909.35 евро, като акредитивът е бил валиден до 30.12.2014 г. Установил е също, че през периода от 28.02.2014 г. до началото на 2019 г. „ЦАПК Прогрес“ ООД е сключило един кредитен договор с ТБ „Инвестбанк“ АД във вид на банкова гаранция с дата на откриване 20.03.2014 г. и закриване на 30.12.2014 г., като суми по този кредит не са били усвоявани от кредитополучателя.

Установено е, че с договор за цесия от 05.06.2017 г. и установителен договор от 26.10.2017 г. „Акт Софт“ АД е прехвърлило на „Р. ЕООД“ ЕООД част от своите вземания спрямо Министерски съвет в качеството му на трето задължено лице, основаващи се на чл. 452, ал. 3 ГПК и спрямо „ЦАПК Прогрес“ ООД, като от общия размер на вземанията за главници и разноски от 6 618 720,14 евро „Р. ЕООД“ ЕООД е придобило вземане за 5 021 272,89 евро, а „Акт Софт“ АД е запазило вземане за 1 597 447,25 евро. Цедирни са законни лихви, като прехвърлените вземания са посочени и в проценти.

Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза е прието, че по банкова сметка на обединение „П.“, открита при ТБ „Инвестбанк“ АД - клон Младост, на 22.12.2014 г. е постъпила сума в размер 23 139 473,93 лв. с наредител Министерски Съвет и получател консорциум/обединение „П.“, както и че договорът за стенд-бай кредит е деклариран от ТБ „Инвестбанк“ АД като задбалансов /условен/ в размер 16 919 708 лв. и към 31.01.2015 г. е деклариран от банката като вземане в размер 0,00 лв.

При така установената фактическа обстановка въззивната инстанция е направила извод за основателност на предявените от ищците срещу Администрацията на Министерския съвет искове по чл. 452, ал. 3 ГПК.

Изводът за неоснователност на възражението на ответника по исковете, че не е извършил плащане по надлежно запорирано вземане на „ЦАПК Прогрес“ ООД, тъй като плащането било извършено по отношение вземане на друго лице, а именно на консорциум/обединение „П.“, което, макар и да е неперсонифициран правен субект като гражданско дружество, учредено по реда на ЗЗД, е самостоятелна страна, различна от съставляващите го правни субекти по договора за обществена поръчка, е аргументиран със съображения, изводими от същността на договора за гражданско дружество по чл. 357 ЗЗД, вида на гражданското дружество и разпоредбите на чл. 361, ал. 1, чл. 358, ал. 2 и чл. 359, ал. 1 ЗЗД.

Въззивният съд е изложил, че възражението на ответника по исковете, че доколкото дейността по процесния договор за обществена поръчка е извършвана от консорциум/обединение „П.“, в който участие са имали длъжникът „ЦАПК Прогрес“ ООД и другият съдружник „Контракс“ ЕАД, всеки по 50%, е ирелевантно за участието на съдружника „ЦАПК Прогрес“ ООД в разпределението на общите приходи на обединението, каквато представлява и сумата, предмет на процесното вземане. Аргументирал се е с обстоятелството, че вземанията на гражданското дружество по сключените договори с трети лица по своята същност са вземания на отделните съдружници, тъй като дори и договорът да е сключен с дружеството, с оглед неговата същност на неперсонифициран правен субект следва да се счита, че договорът за обществена поръчка е сключен с отделните съдружници. Съобразно разпоредбите на чл. 358, ал. 2 и чл. 359, ал. 1 ЗЗД внесените от съдружниците в гражданското дружество или придобити от последното пари са обща собственост на съдружниците, която е неделима, докато съществува гражданското дружество, но не и бездялова, като дяловете в нея съответстват на дяловете на съдружниците в дружеството така, както са уговорени, а при липса на уговорка са равни. Във външните отношения на гражданското дружество, за пред третите лица и извън вътрешните отношения между съдружниците парите на длъжника в частта, в която същият има дял в дружеството, са негова собственост. Поради това съдебният състав е заключил, че съдружниците в обединението имат парични вземания от ответника Администрация на МС - възложител по договора за обществена поръчка, до размера на дяловото им участие съобразно споразумението за учредяване на обединение. Посочил е, че съдебният изпълнител се е съобразил с дяловото участие на длъжника „ЦАПК Прогрес“ ООД в гражданското дружество и е наложил запора до 1/2 от паричната сума, дължима от Администрацията на МС, като изрично е отразил кой от търговците, участващи в дружеството, е задълженото лице, а именно „ЦАПК Прогрес“ ООД. Въззивният съд е направил извод, че извършената след датата на връчване на запорното съобщение на 25.11.2013 г. промяна в дяловото участие на обединението, при което в дружеството е приет още един съдружник и участието на „ЦАПК Прогрес“ ООД е сведено до един процент, е относително недействителна и следователно непротивопоставима спрямо обезпечения кредитор „Акт Софт“ АД, тъй като е извършена след датата на запорното съобщение и налагането на запора. Поради това и възражението на ответника, че не е трето задължено лице по отношение на „ЦАПК Прогрес“ ООД, защото не е в договорни отношения с него, а с обединението, е неоснователно.

Възражението на ответника по исковата молба за недължимост на вземането поради това, че към датата на налагане на обезпечителния запор със запорно съобщение от 25.11.2013 г. вземането за третата погасителна вноска по договора за обществена поръчка още не е било изискуемо, също е прието за неоснователно по съображения, че от значение в случая не е датата на запора, а датата на извършване на превода в полза на третото лице „Инвестбанк“ АД, към който момент задължението за третата погасителна вноска по договора вече е било изискуемо.

Изводът за неоснователност на възражението за недължимост, тъй като обезпечителната мярка е наложена спрямо Министерския съвет, който е правен субект различен от ответника Администрация на МС, е обоснован с доводите, че спорното материално правоотношение е възникнало между ищеца като участник в обединението и Администрацията на МС, която независимо, че се представлява от министър-председателя, е самостоятелно юридическо лице по смисъла на чл. 40, ал. 3 от Закона за администрацията, поради което следва да се счита, че запорът е наложен на Администрацията на МС, а не на Министерския съвет като колективен орган на изпълнителната власт, който като такъв действа като субект на публичното право, а не като частноправен субект.

За да направи извод за неоснователност на възражението за недължимост на претендираните суми поради това, че третото лице „Инвестбанк“ АД е имало право на предпочтително удовлетворение от същото вземане на длъжника, което произтича от сключени два договора за особен залог /договор за особен залог между „Инвестбанк“АД и консорциум/обединение „П.“ върху паричното вземане на обединението, вписан на 07.03.2014 г. в ЦРОЗ; договор за особен залог, сключен на 07.03.2014 г. между банката и „ЦАПК Прогрес“ ООД за обезпечение на стенд-бай кредит № С-М-96/2014 г., който залог е учреден върху вземания на последното дружество по конкретна банкова сметка на консорциум/обединение „П.“ по договор № 115/11.10.2012 г. в размер 19 031 666,17 лв., който залог също е вписан на 07.03.2014 г./, въззивната инстанция е изложила следните съображения: Ответникът Администрация на МС не е имал основание да извърши превод на сумите, представляващи трета погасителна вноска по договора, в полза на заложния кредитор „Инвестбанк“ АД въпреки съществуващия в негова полза особен залог, а е следвало да изпълни наложения му обезпечителен запор като се въздържи от разпоредителни действия с постъпилите по банковата сметка на длъжника суми, респ. след евентуалното налагане впоследствие на изпълнителен запор да преведе същите на съдебния изпълнител, като евентуално в хода на изпълнителното производство при извършването на разпределение да се прецени основателността на възражението на заложния кредитор за привилегированост на вземането му. Правото на предпочтително удовлетворение въз основа на учредените на 07.03.2014 г. в полза на „Инвестбанк“ АД особени залози, макар и да са противопоставими на наложения по-рано запор, който не е вписан в ЦРОЗ по партидата на залогодателя, по аргумент от чл. 12, ал. 3 ЗОС може да бъде упражнено само при наличието на определените от Закона за особените залози условия, едно от които е заложният кредитор да е пристъпил към изпълнение по реда на чл. 32 и следващите от Закона за особените залози, като заяви за вписване в регистъра, че пристъпва към изпълнение и да извести залогодателя за започване на изпълнението, като едва от този момент заложеното имущество преминава в разпореждане на заложния кредитор /чл. 32, ал. 3/. Поради това, че такова пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ не е налице, извършването на превод на сумата от страна на третото задължено лице направо в полза на заложния кредитор „Инвестбанк“ АД е в нарушение на императивните разпоредби на ЗОЗ. Ответникът като трето задължено лице не е ангажирал доказателства и не твърди, че преди да се разпореди със средствата от разплащателната сметка заложният кредитор е пристъпил към изпълнение съобразно нормите на ЗОЗ, няма и ангажирани доказателства за неизпълнение по договора за стенд-бай кредит, което ще бъде предпоставка за предприемане на изпълнение върху особения залог. Извършвайки направо превод в полза на заложния кредитор на средствата, постъпили по сметката на длъжника „ЦАПК Прогрес“ ООД въпреки наложения обезпечителен запор, Администрацията на МС като трето задължено лице на практика е преодоляла предвидения в ЗОЗ ред за изпълнение върху заложеното имущество на длъжника и е действала в интерес на заложния кредитор „Инвестбанк“ АД, но в ущърб, както на самия длъжник, така и на останалите му кредитори, тъй като ги е лишила от възможността да направят възражения срещу привилегирования характер на вземането на ищеца при разпределението, което би се извършило от съдебния изпълнител.

Претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва е приета за основателна за периода, считано от датата на банковия превод – 22.12.2014 г., предвид деликтния характер на отговорността на ответника и изпадането в забава без покана съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД.

По отношение на претенцията на втория ищец „Р. ЕООД“ ЕООД въззивният съд се е позовал на придобиването по силата на договор за цесия от цедента „Акт Софт“ АД на част от вземането му спрямо ответника Администрация на МС и уведомяването на длъжника от цедента за цесията. Посочил е, че изложените съображения относно правата на „Акт Софт“ АД във връзка със запора на вземането са относими и към правата на цесионера, доколкото прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности. Посочил е, че представеният установителен договор има за цел да внесе яснота и определеност във вътрешните отношения на ищците каква част всеки от тях притежава вследствие цедирането на част от вземането от „Акт Софт“АД в полза на „Р. ЕООД“ ЕООД.

По релевантния процесуалноправен въпрос:

Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т. 1, т. 2 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. На поставения правен въпрос е даден отговор и в множество постановени по реда на чл. 290 ГПК решения, напр. решение № 55/03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 263/24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 111/03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 222/06.04.2017 г. по т. д. № 425/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други. Възприето е, че при отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В случай, че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства/, въззивният съд е длъжен да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми. Съдът следва да отрази в мотивите на решението преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. Тази дейност на въззивната инстанция трябва да бъде осъществена при съобразяване на разпоредбата на чл. 269 ГПК и ограниченията при преценка правилността на обжалвания съдебен акт до посочените във въззивната жалба оплаквания, извън хипотезата на приложима императивна материалноправна норма и въведено със закон задължение на въззивния съд да следи служебно за интересите на някоя от страните в процеса.

По релевантния материалноправен въпрос:

Съгласно разпоредбите на чл. 275 и чл. 276 ТЗ консорциумът е договорно обединяване на търговци за осъществяване на определена дейност и за него се прилагат съответно правилата за гражданското дружество или за дружеството, във формата на което консорциумът е организиран. Когато търговците се обединяват като консорциум под формата на гражданско дружество, спрямо обединението се прилагат правилата, уреждащи договора за гражданско дружество по чл. 357 и сл. ЗЗД. Гражданското дружество, образувано по реда на ЗЗД, представлява форма на обединение на две или повече лица с оглед постигането на обща стопанска цел, не е юридическо лице и не е самостоятелен правен субект. Предвид липсващата правосубектност, гражданското дружество не може да притежава собствено имущество. Правата и задълженията от неговата дейност не възникват за самото дружество, а се придобиват от съдружниците, които действат в рамките на гражданското съучастие. Всичко, което се придобива като актив от дейността на дружеството, се притежава от отделните съдружници в зависимост от дяловото им участие. В този смисъл вземанията на гражданското дружество по сключените договори с трети лица по своята същност представляват вземания на отделните съдружници. Независимо, че придобитите права са общи на съдружниците, във вътрешните отношения те са еднакви или съразмерни на дяловете им в дружеството – аргумент от чл. 359, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД.

Страна по сделките, сключвани с трети лица във връзка с постигането на уговорената стопанска цел, не е гражданското дружество, а отделните съдружници. Дори договорът да е сключен с гражданското дружество, с оглед неговата същност следва да се счита, че е сключен с отделните съдружници. Предвид липсващата правосубектност на гражданското дружество, същото не може да бъде страна в съдебни производства по граждански и търговски дела, а претенциите от и срещу дружеството следва да се предявяват от или срещу съдружниците.

Ако съдружник е действал от името на всички съдружници в гражданското дружество, в качеството му на управител или като пълномощник, всички съдружници са кредитори и могат да упражняват правата по сключените от тяхно име и за тяхна сметка сделки. При активната солидарност изпълнението от длъжника на единия от кредиторите погасява задължението му спрямо останалите кредитори. Упълномощаването на един от съдружниците или учреденото представителство на един от тях не изключва активната солидарност, защото не изключва качеството кредитор на всеки от съдружниците.

Активната /кредиторова/ солидарност в отношенията между съдружниците в консорциума, учреден под формата на гражданско дружество по чл. 357 и сл. ЗЗД, и длъжника по сключен между тях договор, не произтича от закона /чл. 121 ЗЗД/, а може да възникне само ако бъде уговорена в договора. Ако в договора между консорциума и възложителя е уговорена активна солидарност, всеки от съдружниците може да претендира от възложителя да му бъде заплатено цялото възнаграждение. В посочения смисъл са решение № 131/21.02.2014 г. по т. д. № 1121/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 50171/09.01.2023 г. по т. д. № 1738/2021 г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 243/08.08.2025 г. по т. д. № 1057/2024 г. на ВКС, ТК, I т. о. В решение № 50171/09.01.2023 г. по т. д. № 1738/2021 г. на ВКС, ТК, II т. о. е изразено разбирането, че поради липсата на позитивна правна уредба относно активната солидарност, на основание чл. 46 ЗНА следва да се приложат правилата на чл. 121 и сл. от ЗЗД. Съгласно чл. 123, ал. 1 ЗЗД погасяването на паричното задължение при активна солидарност може да стане на всеки от кредиторите. При уговорена активна солидарност изпълнението на парично задължение към един от кредиторите освобождава от отговорност длъжника спрямо всички кредитори. При получено изпълнение от един от активно солидарните кредитори, когато всички кредитори са участници в гражданско дружество, е налице погасяване на задължението по отношение на всички съдружници в дружеството. За длъжника, който не е страна в правоотношението по учредяване и съществуване на гражданско дружество, е без значение какви са вътрешните отношения между съдружниците в гражданското дружество и не следва да преценява размера на участието им, съответно дали получилият изпълнение съдружник в гражданското дружество е отчел резултата от полученото изпълнение на останалите съдружници.

В изрично предвидени в закона случаи консорциумите са приравнени на юридически лица за целите на определени публичноправни отрасли. С изрични законови разпоредби /чл. 1, ал. 2 от Закона за счетоводството и чл. 9, ал. 2, изр. 1 ДОПК/ неперсонифицираните дружества, образувани по реда на ЗЗД, се приравняват на юридически лица за целите на специфична държавно контролирана дейност. Подобен законов текст в Гражданския процесуален кодекс не е предвиден. В посочения смисъл е решение № 306/17.06.2010 г. по гр. д. № 4555/2008 г. на ВКС, ГК, IV г. о. Независимо от приравняването на гражданските дружества на юридически лица за нуждите на фиска, в изр. 2 на чл. 9, ал. 2 ДОПК е предвидено, че принудителното събиране се извършва срещу участващите в неперсонифицираните дружества и в осигурителните каси лица съобразно тяхното участие. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗОП /отм. с § 4 ПЗР на ЗОП, обн., ДВ, бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г./ кандидат или участник в процедура за обществена поръчка може да бъде всяко българско или чуждестранно физическо или юридическо лице, както и техни обединения. Възложителите нямат право да изискват обединенията да имат определена правна форма, за да могат да представят заявление за участие или оферта. В почти същия смисъл е и разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗОП / обн., ДВ, бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г./. Посочените разпоредби допускат сключване на договор за обществена поръчка с обединение /консорциум/, което не е юридическо лице, но същите не дерогират разпоредбите за гражданско дружество, предвидени в Закона за задълженията и договорите. Въз основа на чл. 9 ЗОП /отм./ и чл. 10 ЗОП не може да се приеме, че правата и задълженията по договора възникват за консорциума, а не за неговите съдружници.

Съгласно чл. 359, ал. 1 ЗЗД всичко, което е придобито за дружеството, е обща собственост на съдружниците. В алинея 3 на чл. 359 ЗЗД е предвидено, че съдружникът може да иска своя дял от общата собственост само при излизане от дружеството или при прекратяването му. Тази разпоредба намира приложение при уреждане на вътрешните отношения между съдружниците, но не и спрямо трети за гражданското дружество лица. В хипотезата на сключен договор за обществена поръчка по ЗОП вътрешните отношения между съдружниците и условията на чл. 359, ал. 3 ЗЗД са ирелевантни по отношение на задължението на възложителя да заплати възнаграждението или цената съобразно уговорените клаузи.

Съгласно разпоредбата на чл. 442 ГПК взискателят може да насочи изпълнението върху всяка вещ или вземане на длъжника. От момента на налагане на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането /чл. 451, ал. 1 ГПК/, а третото задължено лице не следва да извършва плащането на длъжника /кредитор на третото задължено лице/, след като му е било връчено запорното съобщение /аргумент от чл. 452, ал. 3 ГПК/. Целта на запора върху вземане на длъжника е при неизпълнение на неговото задължение кредиторът да се удовлетвори от вземането на длъжника срещу третото задължено лице. Съгласно чл. 452, ал. 3, изр. 1 ГПК взискателят и присъединилите се кредитори могат да искат плащане от третото задължено лице въпреки плащането, което то е направило на длъжника, след като му е било връчено запорното съобщение. За отговорността на третото задължено лице по чл. 452, ал. 1 ГПК, произтичаща от връченото му запорно съобщение и неизпълнение на задължението му, са без значение вътрешните отношения между съдружниците в гражданското дружество.

Запорът на вземане на съдружник в гражданско дружество не рефлектира върху участието му в дружеството и не води до прекратяване на гражданското дружество. Запорът на вземане на длъжник в качеството му на съдружник в гражданско дружество не е изпълнение върху дял на съдружника в гражданското дружество. Вземането като облигационно право е различно от правото на дял на едно лице в дадено дружество. Изпълнението върху парично вземане и изпълнението върху дял от търговско дружество са уредени по различен начин, ред и процедура в Гражданския процесуален кодекс /чл. 508 – чл. 518 ГПК/. Изпълнението върху дял от търговско дружество е регламентирано в разпоредбата на чл. 517 ГПК. В Гражданския процесуален кодекс не е предвиден изпълнителен способ „изпълнение върху дял от гражданско дружество“, защото гражданското дружество по ЗЗД не е юридическо лице. По отношение на изпълнението върху дял на съдружник в гражданско дружество по ЗЗД не е предвидено специално производство, каквото е уредено в разпоредбата на чл. 517 ГПК за изпълнението върху дял на длъжника в търговско дружество. От друга страна, трето лице не може да принуди съдружник да напусне гражданското дружество, защото преценката дали да участва или не в общата дейност, дали е постигната или не общата стопанска цел принадлежи на съдружника.

Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав приема, че изпълнение върху парично вземане на длъжник, в качеството му на съдружник в гражданско дружество, от трето лице по договор с гражданското дружество е допустимо по реда на чл. 508 и сл. ГПК. При отказ от изпълнение на запора от страна на третото лице, взискателят може да поиска възлагане на вземането за събиране или вместо плащане по реда на чл. 510 ГПК.

Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав дава следния отговор на релевантния материалноправен въпрос:

Обстоятелствата по чл. 359, ал. 3 ЗЗД нямат значение за иска с правно основание чл. 452, ал. 3 ГПК в хипотезата, когато е наложен запор върху вземане на съдружник в гражданско дружество, произтичащо от договор, сключен между гражданското дружество и трето задължено лице, при уговорена в договора активна солидарност на съдружниците в гражданското дружество.

По правилността на въззивното решение:

Оплакването на касатора, че въззивният съд е нарушил изискването на чл. 294, ал. 1 ГПК, като не е разгледал делото по общия ред, не е започнал производството от последното незаконосъобразно действие, послужило за отмяна на решението, като по този начин не е спазил указанията на ВКС по прилагането и тълкуването на закона, които са задължителни за него, като съд, на който е върнато делото за ново разглеждане, е неоснователно. Съдебният състав на ВКС, ТК, Второ отделение е отменил решение № 1444 от 02.07.2020 г. по в. т. дело № 5322/2019 г. на Софийски апелативен съд, 13 състав и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд поради това, че изводът на въззивния съд за насочване на иска спрямо Министерския съвет и наличието на два правни субекти /Министерски съвет и Администрация на Министерски съвет/ не съответства на търсената от ищеца защита и на нормативната уредба съгласно чл. 40, ал. 3 от Закона за администрацията. Посочил е, че ответник в процеса е само това лице, което спорното право, очертано от ищеца, сочи. След като искът е основан на неизпълнение на задължение, предвидено в чл. 450, ал. 3 във връзка с чл. 507 ГПК от трето задължено лице, то в случая става въпрос за страната в материалното правоотношение, носител на вземането - Администрация на Министерски съвет, и не е налице насочване на иска срещу Министерски съвет. Поради това, че неправилно първоинстанционното решение е било обезсилено и липсва произнасяне по въззивната жалба на Администрацията на Министерския съвет, въззивният съдебен акт е отменен и делото е върнато за ново разглеждане на САС от друг състав. Касационната инстанция е указала на въззивния съд, ако счете, че е налице нередовност на исковата молба, да я остави без движение, като се отстрани допуснатата неточност от ищеца в молбата – уточнение вх. № 102774/30.07.2018 г., изразяваща се в посочване на наименование на ответника Министерски съвет с БУЛСТАТ. При новото разглеждане на делото с молба - становище вх. № 8351/13.04.2022 г. ищците са уточнили, че исковете са предявени срещу юридическото лице по чл. 40, ал. 3 от Закона за администрацията, което е подало въззивната жалба – ответника Администрацията на Министерския съвет. При спазване на разпоредбата на чл. 294, ал. 1 ГПК въззивният съд е разгледал въззивната жалба на ответника Администрация на Министерския съвет и се е произнесъл по предявените от „Акт Софт“ АД и „Р. ЕООД“ ЕООД срещу този ответник искове.

Неоснователен е доводът на касатора за непроизнасяне от въззивната инстанция относно допуснатото от Софийски градски съд нарушение на чл. 154, ал. 1 ГПК при разпределяне на доказателствената тежест, довело до погрешни правни изводи, за което са изложени оплаквания във въззивната жалба. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 2 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В конкретния случай оплакването за неспазване чл. 154, ал. 1 ГПК е обосновано с нарушение на принципа на равнопоставеност на страните поради приемане на представеното от ищците на 27.02.2018 г. становище, въпреки че първоинстанционното исково производство е следвало да бъде разгледано по общия исков ред, както и с отказ на първоинстанционния съд да събере допустими и относими доказателства – договорите за залог по ЗЗД, описани в договора за стенд-бай кредит. Принципът на равнопоставеност на страните, предвиден в чл. 9 ГПК, не е нарушен. Първоинстанционното исково производство е разгледано по общия исков ред, предвид предмета на спора. Подаването от ищците на становище вх. № 28312/27.02.2018 г. не опорочава извършените съдопроизводствени действия, тъй като ответникът /касатор/ е имал възможност да изложи доводи и възражения по него и да направи относими доказателствени искания. С молба вх. № 140361/29.10.2018 г. ответникът по предявените искове /касатор/ е изразил становище по изготвения от първоинстанционния съд проект за доклад по чл. 140 ГПК и представеното на 27.02.2018 г. от ищците становище.

Във връзка с направеното във въззивната жалба оплакване ответникът по исковата молба /въззивник и настоящ касатор/ е направил доказателствени искания, които не са оставени без уважение, а напротив, с определение № 3684/08.11.2019 г. по в. т. дело № 5322/2019 г. на САС, ТО, 13 състав „Инвестбанк“ АД е задължено на основание чл. 192 ГПК във връзка с чл. 266, ал. 3 ГПК да представи посочените във въззивната жалба два договора за учредяване на залог, а с определение в открито съдебно заседание на 16.06.2020 г. представеният от банката договор за учредяване на залог върху вземане по реда на ЗЗД, сключен на 10.03.2014 г. между „Инвестбанк“ АД и обединение „П.“, е приет като доказателство.

Правилни и съответни на представените доказателства са констатациите на въззивния съд, че с решение № 904/12.06.2014 г. по т. дело № 1211/2013 г. на СГС, ТО, 4 състав, влязло в сила на 23.03.2017 г., „ЦАПК Прогрес“ ООД е осъдено да заплати на „Акт Софт“ АД по искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД следните суми: 724 656 евро, ведно със законната лихва от 06.03.2013 г. до окончателното изплащане; 2 898 624 евро, ведно със законната лихва от 06.03.2013 г. до окончателното изплащане; 72 465,60 евро - неустойка за забава, ведно със законната лихва от 06.03.2013 г. до окончателното изплащане; 289 862,40 евро – неустойка, ведно със законната лихва от 06.03.2013 г. до окончателното изплащане; 2 000 000 евро - компенсаторна неустойка, ведно със законната лихва върху сумата от 30 000 евро за периода от 06.03.2013 г. до 09.05.2014 г.; законната лихва върху цялата сума от 2 000 000 евро от 10.05.2014 г. до окончателното й изплащане. Присъдените суми са били дължими по сключено между „Акт Софт“ АД и „ЦАПК Прогрес“ ООД на 20.12.2007 г. споразумение и за тях, както и за разноските по делото в размер 816 177,80 лв. са издадени на 27.06.2016 г. и на 15.05.2017 г. изпълнителни листове.

Направената във въззивното решение констатация за сключване по реда на ЗОП между Администрацията на МС и консорциум/обединение „П.“ на договор № МС-115/11.10.2012 г., по силата на който консорциумът/обединението е следвало да предостави на Администрацията на МС лицензирани продукти на Майкрософт за безсрочно ползване с покритие до 31.12.2014 г. /краен срок на договора/ за сума от 69 593 998,32 лв. на три годишни вноски, всяка по 23 197 999,44 лв., платими по конкретна сметка на консорциума/обединението в „ЦКБ“ АД, съответства на представените доказателства.

При установяване на фактическата обстановка правилно съдебният състав е приел, че с определение № 7529 от 20.11.2013 г. по т. дело № 1211/2013 г. на СГС, ТО, VI-4 състав в полза на „Акт Софт“ АД е допуснато обезпечение на исковете чрез налагане на запор върху вземания на „ЦАПК Прогрес“ ООД към консорциум/обединение „П.“ /дружество по ЗЗД, образувано между „ЦАПК Прогрес“ ООД и „Контракс“ АД с равни дялове/ и отделно към Администрацията на Министерския съвет на Република България, включително и тези произтичащи от договор № МС-115/11.10.2012 г., сключен между консорциум/обединение „П.“ и Администрация на Министерския съвет на Република България. Ответникът по исковете има качеството на трето задължено лице по смисъла на чл. 452 ГПК, предвид индивидуализацията на договора, от който произтича запорираното вземане, получаването на запорното съобщение на неговия адрес и отговора на Администрацията на МС до ЧСИ Н. М., рег. № 841. Установените от съдебния състав обстоятелства, че запорното съобщение е връчено на ответника с вх. № 01-03¬141/25.11.2013 г. по изп. дело № 20138410411744/2013 г. на ЧСИ Н. М., че на 02.12.2013 г. последният е получил писмо от Администрацията на МС, в което е посочено, че плащането на третата вноска по договора с консорциум/обединение „П.“ ще се извърши в края на 2014 г., както и че Администрацията на МС е предприела и общо оспорване на качеството си на трето задължено лице по смисъла на чл. 450, ал. 3 ГПК, съответстват на събраните в първоинстанционното производство доказателства. Независимо от непрецизното отразяване в определението и запорното съобщение на адресата, няма съмнение кое е третото задължено лице с оглед изричното посочване на договора, от който произтича запорираното вземане, и съобщенията, изпратени на основание чл. 508 ГПК от Администрацията на МС до ЧСИ Н. М., рег. № 841, с посочени номера, съответстващи на входящите номера на запорното съобщение и съобщението на ЧСИ Н. М. – съответно № 01-03-141/2013 г. и № 02-04-342/15.12.2014 г. Адресатът на запора /третото задължено лице/ е съответната страна по договор № МС-115/11.10.2012 г., която е възложител и дължи плащане на уговореното възнаграждение. При положение, че запорното съобщение и кореспонденцията са изпратени на адреса на тази страна, до законния й представител и от същия адрес от представител на страната по договора са изпратени до ЧСИ Н. М. съобщенията по чл. 508 ГПК, не може да се приеме, че адресат е централният орган на изпълнителната власт - Министерски съвет, а не юридическото лице Администрацията на Министерския съвет. Предвид изложените съображения правилен е изводът в обжалвания съдебен акт, че запорът е наложен на Администрацията на МС – юридическо лице по смисъла на чл. 40, ал. 3 от Закона за администрацията, а не на Министерския съвет като колективен орган на изпълнителната власт, който като такъв действа като субект на публичното право, а не като частноправен субект.

Съгласно чл. 450, ал. 2 ГПК, запорът може да се наложи с получаване на съобщението за запора, ако в него се посочи точно вземането, върху което се насочва изпълнението. Чл. 507, ал. 1 ГПК регламентира запорното съобщение да се изпрати едновременно с поканата до длъжника /в случая със съобщението за обезпечението/, а ал. 2 изисква индивидуализация на запорираното имущество. В конкретния случай в определението по чл. 389 и сл. ГПК, в обезпечителната заповед и в запорното съобщение достатъчно ясно са конкретизирани предметът и размерът на исковете, които се обезпечават, както и източникът на облигационното правоотношение, от което произтича запорираното вземане - договор № МС-115/11.10.2012 г.

Въззивният съд в противоречие с разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК и задължителната практика на ВКС не е обсъдил направените от ответника по исковете в срока за отговор на исковата молба и поддържани във всички инстанционни производства възражения относно размера на дължимите суми. Въпреки оплакванията във въззивната жалба съдебният състав не е изложил фактически и правни изводи относно възражението, че обезпечените искове са в значително по-малък размер от размера на иска по чл. 452, ал. 3 ГПК, видно от запорното съобщение, определението за допускане на обезпечение и обезпечителната заповед.

Възражението на ответника /касатор/, че е запорирано вземане само в размер 4 088 073,60 евро или 7 955 576,99 лв., което се установява от сбора на исковите претенции по т. дело № 1211/2013 г. на СГС без увеличението, описани в определението по чл. 389 и сл. ГПК, обезпечителната заповед и връченото на ответника запорно съобщение /797 121,60 евро + 72 465,60 евро + 2 898 624 евро + 289 862,40 евро + 30 000 евро/, е основателно. Обезпечението е допуснато само на предявените искове от „Акт Софт“ АД срещу „ЦАПК Прогрес“ ООД в конкретизирания им размер, както в определение № 7529 от 20.11.2013 г. по т. дело № 1211/2013 г. на СГС, така и в издадената въз основа на него обезпечителна заповед и в запорното съобщение. Обстоятелството, че съдът не е посочил изрично размера на паричното вземане, до който е наложен запорът, не означава, че за сумата над общия размер на обезпечените искове /преди увеличението на частичния иск/ и за лихвата за забава също е допуснато обезпечение. С наложения запор върху вземанията от третото задължено лице са обезпечени исковете на „Акт Софт“ АД срещу „ЦАПК Прогрес“ ООД общо до размер 4 088 073,60 евро /левова равностойност 7 955 576,99 лв./, но не и исковите претенции над този размер, т. е. не е обезпечен искът над сумата 30 000 евро /частичен/ до увеличения размер 2 000 000 евро, нито е допуснато обезпечение на претенцията за законна лихва върху главниците по чл. 79, ал. 1 и чл. 92 ЗЗД. Обезпечение на иска за неустойка по чл. 15 от споразумението от 20.12.2007 г., сключено между „ЦАПК Прогрес“ ООД и „Акт Софт“ АД в увеличената част и на претенциите за законна лихва не е поискано и не е допуснато в производството по т. дело № 1211/2013 г. на СГС и следващите инстанционни производства. Поради това процесният обезпечителен запор е предназначен за принудително удовлетворяване на „Акт Софт“ АД срещу „ЦАПК Прогрес“ ООД на исковете общо до размер 4 088 073,60 евро /левова равностойност 7 955 576,99 лв./, ако същите бъдат уважени.

Съществуването на вземането не е част от фактическия състав по налагането на запора, а е от значение за това, дали той може да доведе до предвидените в закона последици и да послужи за удовлетворяване на взискателя или не. Предявените искове са уважени общо в размер 5 985 608 евро /724 656 евро + 72 465,60 евро + 2 898 624 евро + 289 862,40 евро + 2 000 000 евро/ заедно със законната лихва върху първите четири суми, считано от 06.03.2013 г. до окончателното плащане, законната лихва върху 30 000 евро, считано от 06.03.2013 г. до 09.05.2014 г. и законната лихва върху 2 000 000 евро, считано от 10.05.2014 г. до окончателното плащане. От тези искове обезпечени са само исковете в общ размер 4 015 608 евро с левова равностойност 7 853 846,59 лв. /724 656 евро + 72 465,60 евро + 2 898 624 евро + 289 862,40 евро + 30 000 евро/, поради което с обезпечителния запор кредиторът на „ЦАПК Прогрес“ ООД – „Акт Софт“ АД е могъл да бъде удовлетворен за сумата общо в размер 4 015 608 евро. Останалата присъдена с решението на СГС част над 30 000 евро до 2 000 000 евро, т. е. увеличената част на този иск, и законната лихва върху главниците, не са обезпечени с определение № 7529/20.11.2013 г. по т. дело № 1211/2013 г. на СГС, ТО, VI-4 състав по чл. 389 и сл. ГПК.

Изводът на въззивния съд за неоснователност на възражението на ответника по исковата молба за недължимост на вземането поради това, че към датата на налагане на обезпечителния запор със запорно съобщение от 25.11.2013 г. вземането за третата погасителна вноска по договора за обществена поръчка още не е било изискуемо, е законосъобразен. Разпоредбите на ГПК не обуславят действието на запора от изискване за изискуемост на вземането към момента на връчване на запорното съобщение. Изискуемостта на вземането към датата на връчване на запорното съобщение не е елемент от фактическия състав по налагането на запора, а има значение по отношение на последиците на наложения запор – дали след възникване на изпълнителното основание кредиторът ще бъде удовлетворен чрез обезпеченото вземане. Поради това правилни са изложените от въззивната инстанция съображения, че от значение в случая не е датата на запора, а датата на извършване на превода. Видно от представеното бюджетно платежно нареждане от 19.12.2014 г. и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, сумата 23 139 473,93 лв. е преведена на обединение „П.“ на 22.12.2014 г. в уговорения в чл. 15, ал. 1, т. 3 от договор № 115/11.10.2012 г. срок.

Правилни и в съответствие с константната практика на ВКС, обективирана в цитираните в мотивировъчната част на отговора на релевантния материалноправен въпрос съдебни актове, са аргументите на въззивната инстанция, че вземанията на гражданското дружество по сключените договори с трети лица по своята същност са вземания на отделните съдружници, тъй като дори и договорът да е сключен с дружеството, с оглед неговата същност на неперсонифициран правен субект следва да се счита, че договорът за обществена поръчка е сключен с отделните съдружници. Консорциумът под формата на гражданско дружество, каквото е обединение „П.“, е неперсонифицирано лице, без самостоятелна същинска правосубектност. Приравняването на консорциума/обединението на юридическо лице в чл. 1, ал. 2 от Закона за счетоводството /отм./, чл. 2, т. 4 от Закона за счетоводството, чл. 9, ал. 2, изр. 1 ДОПК, чл. 9, ал. 1 ЗОП /отм. с § 4 ПЗР на ЗОП, обн., ДВ, бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г./ и чл. 10, ал. 1 ЗОП / обн., ДВ, бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г./ за необходимостта от счетоводно отчитане, за нуждите на установяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, за обезпечаване и събиране на публичните вземания, възложени на органите по приходите и публичните изпълнители, както и за участието в процедура за обществени поръчки, не води до извод за дерогиране на разпоредбите от чл. 357 до чл. 364 ЗЗД, нито до извод, че правата и задълженията възникват за консорциума, а не за неговите съдружници. Независимо, че договор № МС-115/11.10.2012 г. е сключен между Администрацията на Министерския съвет и обединение „П.“, правата и задълженията от дейността на обединението не възникват за него, а се придобиват от съдружниците, които действат в рамките на гражданското съучастие.

С договор № МС-115/11.10.2012 г. касаторът Администрация на МС /ответник по иска/ се е задължил да заплати възнаграждението на изпълнителя обединение „П.“, а не на някоя от страните по договора за гражданско дружество, респективно разделно съобразно дяловете на съружниците в обединението. Доколкото е уговорено в чл. 6 от договор № МС-115/11.10.2012 г., че изпълнителят има право на възнаграждението, т. е. възложителят да дължи общо, следва да се приеме, че е уговорена активна солидарност на кредитори. В случая има активна солидарност, предвид задължението на възложителя да плати на изпълнителя, а изпълнители на практика са всички съдружници, които към момента на сключване на договора по ЗОП са били „ЦАПК Прогрес“ ООД и „Контракс“ ЕАД.

Оплакването на касатора, че неправилно САС е приел, че промяната в състава на обединението е ирелевантна, както и че не се е произнесъл по доводите на ищците за нищожност на промяната на дяловото съотношение в дружеството, касаещо дела на „ЦАПК Прогрес“ ООД и разпореждане с вземането му по договора с Министерски съвет, което е запорирано, е неоснователно. С оглед отговора на релевантния материалноправен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, за иска по чл. 452, ал. 3 ГПК е без значение какви са вътрешните отношения между съдружниците в гражданското дружество и извършваните промени в дружествените дялове. Осъществената на 27.10.2014 г. промяна в състава на обединение „П.“ с приемането на нов съдружник „ЦАПК Прогрес Груп“ АД и направеното преразпределение на дяловете на съдружниците в консорциума/обединението /„ЦАПК Прогрес Груп“АД – 50 %, Контракс“ АД – 49 % и „ЦАПК Прогрес“ ООД – 1 %/ не дават право на третото задължено лице /настоящ касатор/ да извърши плащане на запорираното преди това с определение № 7529/20.11.2013 г. по т. дело № 1211/2013 г. на СГС, ТО, VI-4 състав вземане. Приемането на нов съдружник в гражданското дружество и направеното преразпределение на дяловете на съдружниците са ирелевантни и поради обстоятелството, че договорът за обществена поръчка не е изменен чрез включване на новия съдружник.

Предвид дадения отговор на релевантния материалноправен въпрос настоящият съдебен състав счита, че е неоснователен и доводът на касатора за неправилност на решението на САС поради противоречие с разпоредбите на чл. 359, ал. 3 и чл. 361, ал. 1 ЗЗД. Обстоятелствата по чл. 359, ал. 3 ЗЗД нямат значение за иска с правно основание чл. 452, ал. 3 ГПК в хипотезата, когато е наложен запор върху вземане на съдружник в гражданско дружество, произтичащо от договор, сключен между гражданското дружество и трето задължено лице, при уговорена в договора активна солидарност на съдружниците в гражданското дружество. В настоящия случай е налице активна солидарност, предвид задължението на възложителя да плати на изпълнителя, а изпълнители са всички съдружници. Вътрешните правоотношения между съдружниците в обединение „П.“ относно разпределението на приходите и разходите, както и заплащането на ДДС и корпоративен данък са ирелевантни за иска по чл. 452, ал. 3 ГПК в настоящата хипотеза.

Правилни и съответни на разпоредбите на чл. 450, чл. 452 и чл. 507 ГПК са изложените от въззивната инстанция разсъждения и правни доводи за същността и последиците на обезпечителния запор. Целта на обезпечаването на иска е да осигури, докато спорът е висящ, че неоснователно отричаното право ще бъде осъществено или да попречи да се осъществи неоснователно претендираното право. В чл. 393, ал. 2 ГПК е предвидено, че не се допуска обезпечение на иск за парично вземане чрез налагане на запор върху вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение. Посочената разпоредба е приложима в рамките на обезпечителното производство. Преценката за допускане на обезпечение на предявените искове по т. дело № 1211/2013 г. на СГС и за наличието или липсата на предпоставките по чл. 389 и сл. ГПК се извършва от съда, пред който е подадена молбата за обезпечение по чл. 389 ГПК. Влезлият в сила съдебен акт, с който е допуснато обезпечение на предявените искове, е задължителен и може да бъде променян само по реда на чл. 398 ГПК чрез замяна на обезпечението или по чл. 402 ГПК чрез неговата отмяна. От друга страна, предвидената в чл. 393, ал. 2 ГПК забрана не се отнася до настоящата хипотеза, тъй като не са обезпечени искове за парично вземане срещу държавата или държавно учреждение. Обезпечението е допуснато по предявени искове срещу търговско дружество - длъжник, който е кредитор на държавното учреждение и е наложен запор именно върху това парично вземане. Администрацията на МС няма качеството на ответник в производството по т. дело № 1211/2013 г. на СГС, а е трето задължено лице.

Правилно съдебният състав е приел, че предвид предназначението на наложената обезпечителна мярка да се препятства възможността длъжникът да се разпореди със спорното материално право и по този начин да препятства възможността за изпълнение на решението при евентуален благоприятен за ищеца изход на спора, то обезпечителният запор следва да се счита приравнен на този, наложен в хода на принудителното изпълнение, поради което и спрямо него ще са приложими последиците на чл. 452, ал. 1 /неточно посочено ал. 2/ и ал. 3 ГПК – че извършените от длъжника разпореждания със запорираната вещ или вземане след запора са недействителни спрямо взискателя, респ. обезпечения кредитор /ал. 1/ и че взискателят/обезпеченият кредитор може да иска плащане от третото задължено лице въпреки плащането, което то е направило на длъжника, след като му е било връчено запорното съобщение. Запорът на вземането лишава длъжника от легитимацията да получи валидно плащане, поради което плащането, което третото задължено лице би извършило на длъжника след запора, е недействително спрямо взискателя и присъединилите се кредитори, респ. спрямо обезпечения кредитор.

По отношение на оплакването на касатора за неправилност на въззивното решение в частта относно правото на предпочтително удовлетворение на „Инвестбанк“ АД настоящият съдебен състав приема следното:

Изводът на въззивния съд за неоснователност на възражението на ответника по исковете /касатор/ за недължимост на претендираните суми поради това, че третото лице „Инвестбанк“ АД е имало право на предпочтително удовлетворение от вземането на длъжника за същото вземане, което произтича от договор за особен залог, сключен на 07.03.2014 г. между банката и „ЦАПК Прогрес“ ООД за обезпечение на стенд-бай кредит № С-М-96/2014 г., който залог е учреден върху вземания на последното дружество по конкретна банкова сметка на консорциум/обединение „П.“ по договор № 115/11.10.2012 г. в размер 19 031 666,17 лв. без ДДС заедно с принадлежностите му и е вписан на 07.03.2014 г. под № 2014030702347, е законосъобразен и направен в съответствие със събраните доказателства.

Съгласно чл. 12, ал. 2 ЗОЗ запорът на вземане не може да се противопостави на кредитора, в полза на когото при условията и по реда на ЗОЗ се учредява залог върху вземане, ако не е вписан в ЦРОЗ по партидата на залогодателя. Ако длъжникът по чл. 3 ЗОЗ, въпреки съобщения му запор, сключи договор за особен залог, в който влиза и запорираното вземане, и този залог бъде вписан в ЦРОЗ, взискателят, респ. обезпеченият кредитор с наложен запор не може да противопостави на новия заложен кредитор своя запор, макар и той да е наложен преди залога. Невписаният в ЦРОЗ запор върху вземане не може да се противопостави на кредитора, в полза на когото при условията и по реда на ЗОЗ е учреден залог върху същото вземане. В този смисъл правилен е доводът на въззивния съд, че учредените на 07.03.2014г. в полза на „Инвестбанк“ АД особени залози са противопоставими на наложения по-рано запор, който не е вписан в ЦРОЗ по партидата на залогодателя.

Неправилно и в противоречие със събраните доказателства обаче съдебният състав е приел, че ответникът по иска е платил по особен залог на третото лице заложен кредитор „Инвестбанк“ АД. Видно от бюджетно платежно нареждане № Е02538/19.12.2014 г. и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, плащане в полза на „Инвестбанк“ АД не е извършено, а сумата в размер 23 139 473,93 лв. е преведена по банкова сметка на обединение „П.“, открита в „Инвестбанк“ АД - клон Младост на 22.12.2014 г. с титуляр обединение „П.“. Ответникът Администрация на МС не е имал основание да извърши превод на сумите, представляващи трета погасителна вноска по договора, на обединение „П.“, а е следвало да се въздържи от разпоредителни действия със запорираните вземания. Изложените от въззивната инстанция съображения, че правото на предпочтително удовлетворение въз основа на учредените на 07.03.2014 г. в полза на „Инвестбанк“ АД особени залози може да бъде упражнено само при наличието на определените от Закона за особените залози условия, едно от които е заложният кредитор да е пристъпил към изпълнение по реда на чл. 32 и сл. ЗОЗ, като заяви за вписване в регистъра, че пристъпва към изпълнение и да извести залогодателя за започване на изпълнението, като едва от този момент заложеното имущество преминава в разпореждане на заложния кредитор /чл. 32, ал. 3/, са законосъобразни. Заложният кредитор „Инвестбанк“ АД не е пристъпил към изпълнение по реда на ЗОЗ, не е заявил това обстоятелство за вписване в ЦРОЗ, а третото задължено лице е превело сумата на длъжника на заложния кредитор, поради което извършеното плащане е в нарушение на чл. 450 и сл. и императивните разпоредби на ЗОЗ.

Въззивният съд в противоречие с разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК и константната практика на ВКС не е обсъдил представения от „Инвестбанк“ АД по реда на чл. 192 ГПК нотариално заверен договор за учредяване на залог върху вземане по реда на ЗЗД от 10.03.2014 г. Посоченият договор за залог е сключен между „Инвестбанк“ АД като залогоприемател и обединение „П.“ като залогодател за обезпечаване на всички вземания на банката от кредитополучателя „ЦАПК Прогрес“ ООД, произтичащи от договор за стенд-бай кредит № С-М-96/2014-В към договор за издаване на акредитив № С-М-95/2014-В, с който банката гарантира отложено на кредитополучателя плащане към Microsoft Ireland Operations Limited под формата на издаден акредитив в размер 8 650 909,35 евро. Съгласно чл. 162, изр. 2 ЗЗД договорът, с който се залага вземане, не може да се противопостави на трети лица, ако за залога не е съобщено на длъжника, а когато обезпеченото вземане е по-голямо от 5 лв., прилага се и разпоредбата на чл. 156, ал. 2 ЗЗД. Следователно, за да се противопостави посоченият залог на ищците, е необходимо Администрацията на МС да е уведомена за залога. В конкретния случай договорът за учредяване на залог върху вземане по реда на ЗЗД, сключен на 10.03.2014 г. между „Инвестбанк“ АД и обединение „П.“, не е съобщен на Администрацията на МС, поради което към момента на плащане на сумата 23 139 473,93 лв. по банкова сметка на обединение „П.“, открита в ТБ „Инвестбанк“ АД - клон Младост, посоченият договор за залог на вземане по ЗЗД е непротивопоставим на ищците.

Въззивният съд не е обсъдил въведеното от ищците в първоинстанционното производство и поддържано във въззивното производство възражение за нищожност на договора за стенд-бай кредит № С-М-96/2014-В и договора за издаване на акредитив № С-М-95/2014-В. Непроизнасянето от въззивната инстанция относно посоченото възражение не би могло да увреди процесуалните права на ответника /касатор/, поради което не представлява съществено процесуално нарушение, което да обуслови отмяна на въззивното решение.

Необсъждането на представените в първоинстанционното производство договор за особен залог на търговско предприятие към договор за откриване на акредитив с реф. № LC-A-0432 от 31.01.2013 г., сключен между „Централна кооперативна банка“ АД и „ЦАПК Прогрес“ ООД, и договор за учредяване на залог на търговско предприятие по реда на ЗОЗ, сключен на 14.04.2014 г. между „Инвестбанк“ АД и „ЦАПК Прогрес“ ООД, също не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като посочените договори не биха променили извода на въззивния съд, че предявените искове са доказани по основание. Съгласно чл. 21, ал. 3 ЗОЗ /редакция към м. декември 2014 г./ договорът за залог на търговско предприятие е противопоставим на трети лица, придобиващи права върху отделни активи на заложеното предприятие, когато е вписан и в съответния регистър. Залогът на търговското предприятие на „ЦАПК Прогрес“ ООД в полза на „Централна кооперативна банка“ АД е непротивопоставим на ищците, тъй като е заличен на 24.02.2014 г., т. е. преди извършване на плащането от ответника на обединение „П.“ през м. декември 2014 г., видно от вписванията в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ.

Разпоредбата на чл. 21, ал. 7 ЗОЗ в съответната редакция /сега чл. 21, ал. 9 ЗОЗ/ предвижда, че правилата относно залога на съвкупност се прилагат и за залога на търговско предприятие. Съгласно чл. 20, ал. 1 ЗОЗ залогът на съвкупност тежи върху всеки неин елемент до отделянето му от съвкупността, а съобразно алинея 2 залогът на съвкупност преминава върху нейните елементи към момента на получаване на съобщението по чл. 33, ал. 1 ЗОЗ, т. е. съобщението до залогодателя за пристъпване към изпълнение. В конкретния случай не са налице данни за пристъпване към изпълнение по смисъла на чл. 32 и сл. ЗОЗ във връзка с договора за учредяване на залог на търговско предприятие по реда на ЗОЗ, сключен на 14.04.2014 г. между „Инвестбанк“ АД и „ЦАПК Прогрес“ ООД, поради което извършеното плащане е в нарушение на чл. 450 и сл. и императивните разпоредби на ЗОЗ.

Предявените искове за обезщетение за забава в размер на законната лихва на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД са приети от въззивния съд за основателни за периода, считано от датата на банковия превод – 22.12.2014 г., предвид деликтния характер на отговорността на ответника по исковата молба и изпадането в забава без покана съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Доводът на съдебния състав за деликтния характер на отговорността по чл. 452, ал. 3 ГПК, което обуславя и приложението на разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, е законосъобразен, но изводът, че ответникът по исковата молба е изпаднал в забава на датата на банковия превод – 22.12.2014 г., е направен в противоречие със събраните доказателства. Съгласно посочената разпоредба при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Независимо, че третото задължено лице – ответник по исковата молба и настоящ касатор, е извършило плащане в нарушение на чл. 450 и сл. ГПК през м. декември 2014 г., за „Акт Софт“ АД непозволеното увреждане настъпва към момента, в който кредиторът може да осъществи правните последици на осъдителното решение. В конкретния случай наложеният запор е обезпечителен, а не изпълнителен, поради което правото да се удовлетвори от запорираното вземане и с него да се погаси дължимата от „ЦАПК Прогрес“ ООД сума възниква за „Акт Софт“ АД от момента, в който дължимата сума може да бъде предмет на изпълнително дело, т. е. от момента на постановяване на решение № 1222/14.06.2016 г. по т. дело № 4713/2014 г. на САС, Търговско отделение, 3 състав, с което е потвърдено осъдителното решение № 904/12.06.2014 г. по т. дело № 1211/2013 г. на СГС, ТО, VI-4 състав. През периода от 20.12.2014 г. до 13.06.2016 г. вкл. ответникът /настоящ касатор/ не е бил в забава, тъй като изпълнителното основание за „Акт Софт“ ООД е възникнало на 14.06.2016 г. Въз основа на изложените съображения се налага извод, че обжалваното въззивно решение е неправилно в частта, с която е присъдено обезщетение за забава на ищците за периода от 20.12.2014 г. до 13.06.2016 г. вкл.

Неоснователно е направеното от касатора оплакване за неправилност на решението в частта относно исковете, предявени от втория ищец „Р.“ ЕООД, поради това, че ищецът не бил установил наличието на договор за цесия и че цесията е произвела действие по отношение на ответника /касатор/. Правилно и в съответствие с представените с исковата молба доказателства /договор за цесия от 05.06.2017 г., платежно нареждане № BORD07149334/12.06.2017 г. и уведомление за цесия по чл. 99, ал. 3 ЗЗД вх. № 11.00-159/13.06.2017 г./ въззивният съд е установил, че с договор за цесия, сключен на 05.06.2017 г., „Акт Софт“ АД е прехвърлило на „Р. ЕООД“ ЕООД част от своите вземания спрямо ответника Администрация на Министерски съвет, и че последният е уведомен от цедента за цесията. В договора за цесия и уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД подробно са описани прехвърлените вземания, техният произход и размер. В него изрично е посочено, че се прехвърлят конкретизирани по процент и размер части от вземания на „Акт Софт“ АД към Министерски съвет, възникнали на основание чл. 452, ал. 3, изр. 1 ГПК в полза на „Акт Софт“ АД поради неизпълнение от страна на Министерски съвет на законовите му задължения по запорно съобщение за налагане на обезпечителна мярка вх. № 01-03-141/25.11.2013 г. на МС по изп. дело № 20138410411744 на ЧСИ Н. М., рег. № 841 на КЧСИ и представляващи задължения на Министерски съвет да заплати на „Акт Софт“ АД неправомерно заплатените от Министерски съвет запорирани суми към обединение „П.“ по договор № МС-115/11.10.2012 г., за целите на погасяване на конкретизирани ликвидни и изискуеми вземания на „Акт Софт“ АД към „ЦАПК Прогрес“ ООД. Независимо от неточното отразяване в договора за цесия на името на третото задължено лице – вместо юридическото лице Администрацията на Министерския съвет е посочено само Министерски съвет, то волята на страните, че се прехвърлят част от вземанията, които „Акт Софт“ АД има към Администрацията на Министерския съвет, е достатъчно ясна, предвид детайлната индивидуализация на прехвърлените вземания и техния произход.

Адресатът на уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД е третото задължено лице. При положение, че уведомлението за цесията е изпратено на адреса на тази страна и до законния й представител, не може да се приеме, че адресат е централният орган на изпълнителната власт - Министерски съвет, а не юридическото лице Администрацията на Министерския съвет

Констатацията на въззивния съд, че представеният установителен договор, сключен на 26.10.2017 г., има за цел да внесе яснота и определеност във вътрешните отношения на ищците, каква част всеки от тях притежава вследствие цедирането на част от вземането от „Акт Софт“АД в полза на „Р. ЕООД“ ЕООД, съответства на неговото съдържание.

Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон въззивният съд е определил размера на дължимите от Администрацията на МС суми по чл. 452, ал. 3 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предвид обстоятелството, че от уважените с решение № 904/12.06.2014 г. по т. дело № 1211/2013 г. на СГС, ТО, VI-4 състав /влязло в сила на 23.03.2017 г./ осъдителни искове са обезпечени исковете в общ размер 4 015 608 евро с левова равностойност 7 853 846,59 лв. /724 656 евро + 72 465,60 евро + 2 898 624 евро + 289 862,40 евро + 30 000 евро/, а останалата присъдена с решението на СГС част над 30 000 евро до 2 000 000 евро, т. е. увеличената част на този иск, и законната лихва върху главниците, не са обезпечени с определение № 7529/20.11.2013 г. по т. дело № 1211/2013 г. на СГС, ТО, VI-4 състав по чл. 389 и сл. ГПК, то за ищеца „Акт Софт“ АД е възникнало вземане срещу Администрацията на МС в размер общо 4 015 608 евро с левова равностойност 7 853 846,59 лв.

Въз основа на договора за цесия от 05.06.2017 г. ищецът „Р. ЕООД“ ЕООД е придобил вземане срещу Администрацията на МС в размер общо 2 820 795,31 евро с левова равностойност 5 516 996,09 лв., както следва: 510 846,25 евро /70,495 % от 724 656 евро/ + 48 312,81 евро /66,67 % от 72 465,60 евро/ + 2 043 384,99 евро /70,49 % от 2 898 624 евро/ + 193 251,26 евро /66,67 % от 289 862,40 евро/ + 25 000 евро /85% от 30 000 евро/. Следователно искът на „Р. ЕООД“ ЕООД срещу Администрацията на МС по чл. 452, ал. 3 ГПК е основателен за сумата в размер 5 516 996,09 лв., заедно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 23.11.2017 г. Обезщетението за забава върху тази сума по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се дължи за периода от 14.06.2016 г. до 22.11.2017 г. вкл. и изчислено от настоящия съдебен състав е в размер 807 652,97 лв. За разликата над посочените суми до пълните предявени размери исковете са неоснователни.

След договора за цесия за ищеца е останало вземане срещу Администрацията на МС в размер общо 1 194 812,69 евро с левова равностойност 2 336 850,50 лв. /213 809,75 евро + 24 152,79 евро + 855 239,01 евро + 5 000 евро/. Следователно искът на „Акт Софт“ АД срещу Администрацията на МС по чл. 452, ал. 3 ГПК е основателен за сумата в размер 2 336 850,50 лв., заедно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 23.11.2017 г. Обезщетението за забава върху тази сума по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се дължи за периода от 14.06.2016 г. до 22.11.2017 г. вкл. и изчислено от настоящия съдебен състав е в размер 342 099,99 лв. За разликата над посочените суми до пълните предявени размери исковете са неоснователни.

Предвид горните съображения обжалваното въззивно решение следва да бъде частично отменено и вместо това предявените от „Акт Софт“ АД и „Р. ЕООД“ ЕООД срещу Администрацията на Министерски съвет искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни в следните части: 1/ искът на „Акт Софт“ АД срещу Администрацията на МС по чл. 452, ал. 3 ГПК - за разликата над 2 336 850,50 лв. до пълния предявен размер 2 799 534,57 лв., т. е. за сумата 462 684,07 лв.; 2/ искът на „Акт Софт“ АД срещу Администрацията на МС по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за разликата над 342 099,99 лв. до пълния предявен размер 1 016 957,61 лв., т. е. за сумата 647 857,62 лв.; 3/ искът на „Р. ЕООД“ ЕООД срещу Администрацията на МС по чл. 452, ал. 3 ГПК - за разликата над 5 516 996,09 лв. до пълния предявен размер 8 799 465,15 лв., т. е. за сумата 3 282 469,06 лв.; 4/ искът на „Р. ЕООД“ ЕООД срещу Администрацията на МС по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за разликата над 807 652,97 лв. до пълния предявен размер 2 429 772,15 лв., т. е. за сумата 1 623 651,68 лв.

В останалата част, с която осъдителните искове по чл. 452, ал. 3 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са уважени, въззивното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът по исковата молба /касатор/ дължи на ищците направените от последните разноски за всички съдебни производства, изчислени съразмерно на уважената част от исковете, както следва: 1/ на ищеца „Акт Софт“ АД – сума в размер 160 737,03 лв., представляваща платена държавна такса /4% върху 2 678 950,49 лв. за първоинстанционното производство, т. е. 107 158,02 лв. + 2% върху същата сума за производството пред ВКС по т. дело № 2062/2020 г., т. е. 53 579,01 лв./; 2/ на ищеца „Р. ЕООД“ ЕООД – сума в размер 379 478,94 лв., представляваща платена държавна такса /4% върху 6 324 649,06 лв. за първоинстанционното производство, т. е. 252 985,96 лв. + 2% върху същата сума за производството пред ВКС по т. дело № 2062/2020 г., т. е. 126 492,98 лв./.

Поради изложеното въззивното решение по отношение на разноските трябва да се отмени в следните части: 1/ частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която ответникът Администрация на Министерски съвет е осъден да заплати на „Акт Софт“ АД разноски за производството пред СГС над 107 158,02 лв. до 152 659 лв. и на „Р. ЕООД“ ЕООД разноски за същото производство над 252 985,96 лв. до 449 170,18 лв.; 2/ частта, с която ответникът Администрация на Министерски съвет е осъден да заплати на „Акт Софт“ АД разноски за производството пред ВКС по т. дело № 2062/2020 г. над 53 579,01 лв. до 150 472,30 лв. и на „Р. ЕООД“ ЕООД разноски за същото касационно производство над 126 492,98 лв. до 150 472,30 лв.

Настоящият съдебен състав не присъжда на ищците направените разноски за възнаграждение за съдебно-счетоводната експертиза, тъй като Софийски градски съд не ги е присъдил с първоинстанционното решение и ищците не са направили искане за неговото изменение по реда на чл. 248ГПК.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците дължат на ответника по исковата молба /касатор/ направените от последния разноски за всички съдебни производства, изчислени съразмерно на неоснователната част от исковете, както следва:

Ищецът „Акт Софт“ АД дължи заплащане на ответника /касатор/ на сумата общо в размер 118 098,05 лв., от която сума 45 516,66 лв. – държавна такса /за въззивното производство по т. дело № 5322/2019 г. на САС и за настоящото касационно производство/ и 72 581,39 лв. – адвокатско възнаграждение, в която сума е включен ДДС /по 14 516,28 лв. с включен ДДС за всяко инстанционно производство/.

Ищецът „Р. ЕООД“ ЕООД дължи заплащане на ответника /касатор/ на сумата общо в размер 509 138,14 лв., от която сума 196 198,53 лв. – държавна такса /за въззивното производство по т. дело № 5322/2019 г. на САС и за настоящото касационно производство/ и 312 939,61 лв. – адвокатско възнаграждение, в която сума е включен ДДС /по 62 587,92 лв. с включен ДДС за всяко инстанционно производство/.

Възражението на ищците по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, тъй като заплатеното от ответника по исковата молба адвокатско възнаграждение не е прекомерно, предвид фактическата и правна сложност на делото.

Настоящият съдебен състав не присъжда на ответника платеното адвокатско възнаграждение във връзка с обжалване на решение № 595 от 15.10.2024 г. и решение № 606 от 17.10.2024 г., двете по в. т. дело № 255/2022 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, тъй като посочените съдебни актове на въззивната инстанция са постановени на основание чл. 247 ГПК и не са допуснати до касационно обжалване с определение № 2255 от 13.08.2024 г. по т. дело № 858/2023 г. на ВКС, ТК, Второ отделение. Поради същата причина настоящият съдебен състав не присъжда на касатора платената държавна такса общо 60 лв. /2 х 30 лв. за съответните касационни жалби/.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 554 от 01.08.2022 г., поправено с решение № 80 от 08.02.2023 г. по в. т. дело № 255/2022 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав в следните части:

1/ частта, с която е потвърдено решение № 6097 от 15.08.2019 г. по гр. д. № 15159/2017 г. на Софийски градски съд, ГО, 13 състав в частта, с която ответникът Администрация на Министерски съвет на Република България е осъден да заплати на „Акт Софт“ АД на основание чл. 452, ал. 3 ГПК сума в размер над 2 336 850,50 лв. до 2 799 534,57 лв., представляваща част от вземане на „Акт Софт“ АД към „ЦАПК Прогрес“ ООД, с което ответникът Администрация на Министерски съвет неправомерно се е разпоредил в качеството му на трето задължено лице след налагане на запор по изп. дело № 20138410411744/2013 г. на ЧСИ Н. М., ведно със законната лихва върху сумата от 23.11.2017 г. до датата на окончателното й изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер над 342 099,99 лв. до 1 016 957,61 лв . - мораторна лихва за периода от 20.12.2014 г. до 13.06.2016 г. вкл., както и сума в размер над 107 158,02 лв. до 152 659 лв. - разноски по делото;

2/ частта, с която е потвърдено решение № 6097 от 15.08.2019 г. по гр. д. № 15159/2017 г. на Софийски градски съд, ГО, 13 състав в частта, с която ответникът Администрация на Министерски съвет на Република България е осъден да заплати на „Р. ЕООД“ ЕООД на основание чл. 452, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 99 ЗЗД сумата над 5 516 996,09 лв. до 8 799 465,15 лв. - цедирано от „Акт Софт“ АД вземане към „ЦАПК Прогрес“ ООД с договор от 05.06.2017 г., с което ответникът Администрация на Министерски съвет на Република България неправомерно се е разпоредил в качеството му на трето задължено лице след налагането на запор по изпълнително дело № 20138410411744/2013 г. на ЧСИ Н. М., ведно със законната лихва върху сумата от 23.11.2017 г. до датата на окончателното й изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата над 807 652,97 лв. до 2 429 772,15 лв., представляваща цедирано вземане за мораторна лихва съгласно установителен договор от 26.10.2017 г. за периода от 20.12.2014 г. до 13.06.2016 г. вкл., както и сумата над 252 985,96 лв. до 449 170,18 лв. - разноски по делото;

3/ частта, с която ответникът Администрация на Министерски съвет на Република България е осъден да заплати на „Акт Софт“ АД сумата над 53 579,01 лв. до 150 472,30 лв. – разноски за производството по т. дело № 2062/2020 г. на ВКС, ТК, Второ отделение;

4/ частта, с която ответникът Администрация на Министерски съвет на Република България е осъден да заплати на „Р. ЕООД“ ЕООД сумата над 126 492,98 лв. до 150 472,30 лв. – разноски за производството по т. дело № 2062/2020 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, и вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Акт Софт“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място] [улица], вх. А, ет. партер срещу Администрация на Министерски съвет, [населено място], [улица] искове като неоснователни в следните части: 1/ иска по чл. 452, ал. 3 ГПК - за разликата над 2 336 850,50 лв. до 2 799 534,57 лв., представляваща част от вземане на „Акт Софт“ АД към „ЦАПК Прогрес“ ООД, с което ответникът Администрация на Министерски съвет неправомерно се е разпоредил в качеството му на трето задължено лице след налагане на запор по изп. дело № 20138410411744/2013 г. на ЧСИ Н. М., рег. № 841 на КЧСИ, ведно със законната лихва върху сумата от 23.11.2017 г. до датата на окончателното й изплащане; 2/ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за разликата над 342 099,99 лв. до 1 016 957,61 лв. - мораторна лихва за периода от 20.12.2014 г. до 13.06.2016 г. вкл.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Р. ЕООД“ ЕООД, ЕИК 831613870, ж. к. Овча купел 1, [жилищен адрес] срещу Администрация на Министерски съвет, гр. София, [улица] искове като неоснователни в следните части: 1/ иска по чл. 452, ал. 3 ГПК - за разликата над 5 516 996,09 лв. до 8 799 465,15 лв. , представляваща част от цедирано от „Акт Софт“ АД вземане към „ЦАПК Прогрес“ ООД с договор от 05.06.2017 г., с което ответникът Администрация на Министерски съвет на Република България неправомерно се е разпоредил в качеството му на трето задължено лице след налагането на запор по изпълнително дело № 20138410411744/2013 г. на ЧСИ Н. М., рег. № 841 на КЧСИ, ведно със законната лихва върху сумата от 23.11.2017 г. до датата на окончателното й изплащане; 2/ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за разликата над 807 652,97 лв. до 2 429 772,15 лв., представляваща цедирано вземане за мораторна лихва съгласно договор за цесия от 05.06.2017 г. и установителен договор от 26.10.2017 г. за периода от 20.12.2014 г. до 13.06.2016 г. вкл.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 554 от 01.08.2022 г., поправено с решение № 80 от 08.02.2023 г. по в. т. дело № 255/2022 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав в останалата част.

ОСЪЖДА „Акт Софт“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място] [улица], вх. А, ет. партер да заплати на Администрацията на Министерски съвет, [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер 118 098,05 лв. /сто и осемнадесет хиляди деветдесет и осем лева и пет стотинки/, представляваща направени разноски за всички инстанционни производства, съразмерно на неоснователната част на предявените искове.

ОСЪЖДА „Р. ЕООД“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], ж. к. Овча купел 1, [жилищен адрес] да заплати на Администрацията на Министерски съвет, [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер 509 138,14 лв. /петстотин и девет хиляди сто тридесет и осем лева и четиринадесет стотинки/, представляваща направени разноски за всички инстанционни производства, съразмерно на неоснователната част на предявените искове.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „ЦАПК Прогрес“ ООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] „ЦАПК Прогрес груп“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] като трети лица – помагачи на страната на ответника Администрацията на Министерски съвет.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.