Дисциплинарна отговорност на ЧСИ за нередовно връчване и незаконно отстраняване на наддавачи

Текстът на акта

Ключови фрази

15

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60162

гр. София, 21.10.2021 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седми юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

при участието на секретаря Д.Цветкова .

изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 3964/2020 година.

Производството е по чл. 73, ал.2 ЗЧСИ

Образувано е по жалба на ЧСИ И. Т. Ч. рег.№...., с район на действие СГС/към този момент лишен от правоспособност за срок от една година / ,чрез адв. А. Т. , както и по жалба на Министъра на правосъдието на РБ против решение от 10.06.2020г.,постановено по дисциплинарно дело № 52/2017 г. на Дисциплинарната комисия към Камарата на частните съдебни изпълнители.

Дисциплинарното производство е образувано както по искане на Министъра на правосъдието на РБ за налагане на дисциплинарно наказание на Частен съдебен изпълнител И. Ч. за шест отделно посочени в искането нарушения, допуснати по изп.дело №20157830400497 по описа на ЧСИ И. Ч., така и по искане на Съвета на КЧСИ за ангажиране на дисциплинарна отговорност за две нарушения по същото изпълнително дело,идентични с посочените в т.1 и т.5 от искането на Министъра на правосъдието на РБ

Дисциплинарното производство е образувано по двете искания и същите са разгледани. С решението посочените нарушения по изп.делото са приети за извършени ,като за пет от тях е наложено наказание „глоба” по чл. 68 ал.1 т.2 ЗЧСИ в размер на по 1000 лева.Последното нарушение, посочено в т.6 от искането на МП е санкционирано по чл. 68 ал.1 т.1 ЗЧСИ с порицание.Нарушенията , за всяко от които е определено отделно наказание глоба от 1000 лв (т.1-5) и порицание (т.6) са приети за извършени от ЧСИ И. Ч. , както следва:

1. ЧСИ е нарушил чл.46,ал.1 и ал.2 ГПК като е връчил не лично на адресата съобщение/призовка за принудително изпълнение изх№2440/ 13.04.2016г ; съобщение за опис изх №4836/08.08.2016г ;съобщение за опис изх№4835/08.08.2016г;призовка за принудително изпълнение изх№4834/08.08.2016г, а на лице посочено в разписките като съсед, със задължение да предаде, без действащия ГПК да предвижда възможност за подобно връчване .

2.В нарушение на чл.46,ал.2 изр. второ ГПК ,на 30.09.2016г е връчил на “П. И., наемател от същия апартамент“ съобщение за насрочена публична продан,без да е отбелязал поетото задължение на лицето за предаване съобщението на адресата .

3.В нарушение на чл.44,ал.1 от ГПК ,във връзка с чл.46 изр. второ ГПК ,на 29.09.2016г и на 30.09.2016г са връчени съобщение изх№ 5477 и изх№ 5479 от 26.09.2016 налица различни от адресата, без да отбелязано качеството на лицето получател.

4.В нарушение на чл.485,ал.1 ГПК е определил начална цена,от която да започне наддаването при публична продан.Определени са 75% като начална цена на продавания имот ,като нарушението на чл.485 ГПК е във връзка с чл.494 ГПК.

5.В нарушение на чл. 489ГПК е обявил за невалидни подадени писмени наддавателни предложения от „Атлиман“ЕООД и „Бетон-М“ЕООД в съставения на 01.11.2016г протокол ,като е лишил лицата от правото да вземат участие в наддаване,без да посочи факическо и /или правно основание затова. Лицата са били легитимирани да вземат участие в публичната продан с подадените наддавателни предложения .

6. Нарушение на чл.6 от Наредба №4/06.02.2006г за служебния архив на ЧСИ, като постъпващи книжа в кантората не са отразени във входящ регистър по образец от наредбата .

Жалбоподателят И. Т. Ч. оспорва решението като неправилно,незаконосъобразно и необосновано,а наказанията като явно несправедливи . Оспорва да е извършил вменените нарушения,за които е санкциониран. Първото нарушение му е вменено поради стеснително тълкуване на чл. 46 ал.1 и ал.2 ГПК от дисциплинарния състав ,което тълкуване жалбоподателят оспорва. Поддържа ,че връчване на съсед от същия адрес , но от съседен имот е редовно и законът не го забранява. Евентуално изтъква,че приетите за нередовно връчени съобщения са за действия, които не подлежат на обжалване, както и че не е удостоверявал посочените съобщения , връчени на съсед,да са връчени редовно.Последващи съобщения и призовки до страните са връчвани на адреса. Като орган, длъжен да упражни контрол за редовност на връчването,ЧСИ е осигурил достигането на съобщението до адресата и са предприети необходимите и законосъобразни последващи действия. Трите съобщения , за връчването на които му е вменено второто санкционирано нарушение ,са редовно връчени ,тъй като с полагане на подпис лицето получател се счита задължено по силата на закона -чл. 46, ал.2 ГПК. Не се доказва и нарушение по т.3 от решението. , Полагането на подпис в случая жалбоподателят счита за достатъчно, за да се приеме редовно връчване Съобщенията са връчени лично на лица , които са ги приели. Мястото на връчване е посочено в чл. 49 ГПК като чл. 46 ГПК не изиква третото лица да има регистрация на адреса при връчване. Касае се за фактическо положение,удостоверено от връчителя.Евентуално изтъква,че и за тези съобщения не е удостоверявал да са връчени редовно.Не е извършено вмененото нарушение по т.4 от искането ,тъй като спорд действащата към онзи момент разпоредба на чл.485 ГПК съдебният изпълнитнел не е длъжен да ползва оценката на вещото лице при началната цена и не е обвързан със заключението.Законът не е нарушен.Оспорва се и възможността за налагане на дисциплинарно наказание по т.5 от решението,след като по жалба на същите наддавачи и заинтересовани страни е упражнен съдебен контрол по чл.435 ГПК и постановлението за възлагане е било отменено .Съдебният изпълнител е спазил указанията на съда да извърши отново изпълнителните действия. Правоустановителното действие на съдебното решение не се изразява в установена противоправност. Неотносими и неправилни са съображията за несъобразяване с Тълкувателно решение №2/2013г на ОСГТК на ВКС от страна на ЧСИ . Не е налице и виновно неизпълнение на задължения по ЗЧСИ, или Устава ,умисъл или небрежност. Констатираното по т.6 от искането на МП и решението не обуславя търсената дисциплинарна отговорност.В констатациите се визира постъпило експертно становище по изп. дело , на което обаче ЧСИ е поставил резолюция ,че го приема и е поставена дата. Дори да се приеме формално нарушение,липсва вина.

В жалбата на Министъра на правосъдието на РБ се поддържа,че наложените наказания в минимален рацзмер са занижени. Не е съобразено нарушаването на императивни правни норми ,пряко свързани с процесуални гаранции.Съвета на КЧСИ е поискал налагане на дисциплинарно наказание по чл. 68 ал.1 т.4 ЗЧСИ , като именно това наказание следва да се приеме за съответно на тежестта на нарушенията. По искането на КЧСИ за съответно наказание дисциплинарният състав не е изложил мотиви, явно не го е взел предвид.Следвало е да се съобрази и дисциплинарното минало на ЧСИ И. Ч..Чрез процесуален представител се оспорва жалбата на насрещната страна.Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение .

Жалбоподателят Ч. оспорва постъпилата от Министъра на правосъдието жалба.Недопустимо се изтъква непълнота на решението.Неоснователно се поддържа ,че са извършени дисциплинарни нарушения, евентуално изтъкваните нарушения са малозначителни,не са произтекли вредни последици.

К. на частните съдебни изпълнители не заявява становище .

Жалбите са процесуално допустими, постъпили в срок срещу подлежащ на обжалване пред Върховния касационен съд акт на дисциплинарната комисия при КЧСИ Според разпоредбата на чл. 73, ал.1 ЗЧСИ решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд поради неговата нищожност или недопустимост, поради нарушения на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното дисциплинарно наказание.

Жалбата на И. Т. Ч. е чстично основателна . Решението е валидно и допустимо , в една оспорвана от жалбоподателя част е незаконосъобразно.

Първото от нарушенията,за които ЧСИ Ч. е санкциониран се свежда до вменено му процесуално нередовно връчване на съобщение изх №2440/13.04.2016г до длъжника на адреса по изпълнителното дело чрез съсед,при задължение последният да предаде съобщението на адресата.По същото дело са констатирани и съобщения до съсобствениците на недвижимия имот, върху който е насочено принудително изпълнение ,връчени по същия начин.Връчването е осъществено в нарушение на чл.46,ал.2,във вр. ал.1 ГПК ,за което дисциплинарна отговорност поначало може да се търси от ЧСИ при неупражнен контрол от негова страна.Нарушението с дисциплинарни последици не следва да се обема от самия факт на неправилно връчване от служител по призоваването на адреса ,макар ЧСИ да отговаря и за действия на своите служители.Процесуално нередовно връчване би могло да доведе до дисциплинарно нарушение най-вече когато преценкана на съдебния изпълнител за осъществено редовно връчване е очевидно в разрез със закона и обуславя последващите незаконосъобразни действия, предприети в нарушение на императивни правила и накърняване правата на страните в изпълнителното производство.В конкретния случай съдебният изпълнител е приел за редовно изпълнена процедура по връчване,осъществена от длъжностното лице в явно нарушение на чл. 46 ГПК,не е предприел повторно връчване при върнато нередовно оформеното съобщение, а е пристъпил към последващи изпълнителни действия по извършване на насрочения опис, без да е налице условието на чл. 54 ГПК, за да се считат страните за уведомени. В съставения протокол от 18.08.2016г за опис на недвижим имот е отразил „длъжника редовно уведомен не се явява“. Счел е за надлежно уведомени и съсобствениците на имота В. М. и В. М. , а особените изисквания на закона е приел за спазени.Поради това изводът за допуснато дисциплинарно нарушение е обоснован , а доводите на жалбоподателя Ч. в оспорване на изводите на дисциплинарния състав не следва да бъдат възприети .

Съответно на тежестта на нарушението е определената в минимален размер глоба,след като макар да е безкритичен към нередовното връчване на съобщения и да го допуска неведнъж , ЧСИ И. Ч. не е извършил действия пряко накърняващи правата на длъжника , или на съсобствениците на съответния етап от изпълнителното производство.В резултат на конкретното процесуално нередовното връчване не са произтекли и вреди,след като евентуални възражения не са били изтъкнати в последствие и правата на трети лица,до които съобщенията са адресирани , са взети предвид от съдебния изпълнител.

В тази част решението на дисциплинария състав е законосъобазно ,а наложеното наказание е отмерено според тежестта на нарушението. Жалбоподателят Ч. неоснователно го оспорва.Игнорирането на изискванията за надлежно връчване на съобщенията накърнява и обществените отношения, независимо в каква степен като резултат са злепоставени интереси ,или са нарушени процесуални права на участващите в самия изпълнителен процес.

В решението по ( т.2 и т.3 )са наложени две отделни наказания за едно и също нарушение.От обективна и субективна страна, нередовно оформеното връчване на всяко едно от посочените в т.2 и т.3 три съобщения за насрочена публична продан не представлява отделно нарушение ,незаконосъобразно е и групиране на отделни нарушения според пропуска (липсващ рекнизит ) при оформянето на връчено съобщение,както ги е санкционирал дисципринарният състав в обжалваното решение, макар в мотивите правилно да е изтъкнато ,че нарушената законова норма е една и съща. Като процесуална норма, чл 46 , ал.2 ГПК е императивна при посочването кои лица са други по смисъла на първата алинея.

Нейното нарушаване в случая обуславя възникване на дисциплинарна отговрност за съдебния изпълнител. Предпоставящо за конститираните нередовности и при трите съобщения е нарушението на ЧСИ И. Ч. , връчвал книжа оформени в отклонение от образците по чл.3 от Наредба №7/2008г на Министъра на правосъдието ,без съобщенията да съдържат необходимите реквизити по обратната разписка.Поддържаното от защитата на жалбоподателя тълкуване на закона относно условията за връчване на съобщения и призовки на други лица е противно на съдържанието на нормата и не е от естество да обоснове изключване на дисциплинарна отговорност. Съдържанието на утвърдените образци по наредбата ориентира лицата – адресати или други лица, които получават съобщения срещу подпис в правата и задълженията им,осигурява и съответно на законните изисквания удостоверяване на качеството на лицето , на което тези съобщения се връчват от длъжностите лица. Когато това съдържание не е обективирано в необходимата за отделните случаи пълнота , връчването на други лица е нередовно.В случая и при трите съобщения е нарушен чл.46, ал.2 ГПК във вр. чл. 44 , ал.1 ГПК ,предпоставящ оформяне на разписка,чието съдържание е нормативно определено и е необходимо за извод ,че връчването е осъществено редовно. В съобщение изх№5478/26.09.2016г до длъжника има подпис на лице – наемател от същия апартамент , но липсва означение за задължението му да предаде съобщението (което образецът на обратна разписка по наредбата съдържа) Другите две съобщения не са връчени лично на адресатите , а на лица чието качество не е означено изобщо,т.е не е удостоверено Ако бе използван образецът на обратна разписка по наредбата ,подписът на получател на означеното място би засвидетелствал и качеството, в което посоченото друго лице я приема ,както и съответните задължения за предаване.В случая съдебният изпълнител не е документирал изрично преценка за редовното връчване на съобщенията, но отново е предприел действията , за които съобщения са разпратени .Пристъпил е към провеждане на публична продан в обявеното съгласно съобщенията време като да е уведомил редовно страните за нея ,без изискването да е спазено.Установеното нарушение е извършено виновно и подлежи на дисциплинарна санкция ,но налагането на две отделни наказания за него е незаконосъобразно и нарушава чл. 71, ал. 7, т. 3 ЗЧСИ. Поради това в тази част решението следва да бъде отменено , като се наложи едно наказание. Предвид обстоятелството ,че с т.1 от решението се налага наказание и за друго нарушение,свързано с редовното връчване на съобщенията по същото дело,съответно на тежестта на нарушението е също глоба в размер на сумата 1000 лв. За нарушение, изразяващо се в неупражнен контрол ,по тежко наказание ще е несъразмерно.

По т.4 от решението е наложена глоба в същия размер (сумата 1000 лева) за това ,че в нарушение на чл. 485,ал.1 ГПК ЧСИ е определил начална цена от която да започне наддаването при публична продан. Изтъкнато е експертно становище на вещо лице , прието от ЧСИ с резолюция от 19.09.2016г с предложена пазарна цена 25000 и саморъчна добвка, че определената стойност е за 1/3 от имота, като дисциплинарният състав е приел определените от ЧСИ като начална цена за продавания имот 18700лв (представляващи 75% от цената по заключението) , за обръкване и нарушение на чл.485 ГПК .При депозирано съгласие на съсобствениците изводът на дисциплинарния състав е,че ЧСИ Ч. съответно е пристъпил към продажба на целия имот.Извод за нарушение е направен от цитираната в съобщенията норма на чл.494,ал.2,предл второ ГПК,която указва начална цена при нова продан , а насрочената продан е била първа .

Твърденията по т.4 от искането ,констатациите в хода на дисциплинарното производство както и данните по изпълнителното дело не подкрепят извод да е извършено вмененото нарушение на закона при определяне на началната цена от 18750 лв,посочена в обявлението ,с водещ признак разминаване между предложената от вещо лице в експертно становище средна пазарна стойност от 25 000 лв и определената от съдебния изпълнител.Към датата 29.09.2016г,на която е изготвен протокола по чл.487, ал.2 ГПК и са поставени обявленията, нормата на чл.485 (в редакция ЗИДГПК ДВ бр.50/2015г )съдържа две алинеи ,първата от които препраща към съответно прилагане на чл.468 ГПК ,според която норма назначаването на вещо лице за оценка в някои случаи може да се изведе и като задължение , но не и относно възпримане на заключението за начална цена ,което не е вменено в пряко задължение на съдебния изпълнител .Втората алинея е задължавала ЧСИ да не определя начална цена при първа продан по- ниска от данъчната оценка ,който норма в случая няма данни да е нарушена от жалбоподателя .Това не се и твърди. В обявленията е посочена приета от ЧСИ начална цена 18750лв за имот представляващ част,идентифицирана в площ от 260 кв.м.,като част от празно неурегулирано място от 500 кв.м. в м. М.,гр. София с посочен идентификатор , докато заключението на вещото лице инж. П.,прието от ЧСИ Ч. на 19.06.2016г не означава същата част по площ , а в дробно число от 1/3 ,което не кореспондира с посочената в обявленията площ. Тя е е изводима от депозираното съгласие на двамата съсобственици на длъжника по чл.500, ал.2 ГПК ,в което е индивидуализирана и площ. ЧСИ е преценил ,че не е необходиима допълнителна , или нова експертиза,който извод не може да му се вмени като нарушение по смисъла на чл.67 ЗЧСИ. Вмененото нарушение на чл.485 ГПК ,предвид признаците му ,дисциплинарният състав неправилно е комулирал с несъответно позоваване на 494, ал.2 , предл второ ГПК касателно началната цена, като осонование за налагане на дисциплинарна санкция .В обясненията си, дадени при изслушването пред дисциплинарния състав ,жалбоподателят действително е изтъкнал възможно подвеждане при определянето на началната оценка,с оглед трудностите при означаването на продаваемата част и идентификацията на имота.Решаващата преценка на дисциплинарния състав за „объркване“, довело до вмененото закононарушение,е необоснована ,поради което в тази част решението следва да бъде отменено. Нарушението на закона , което вносителят и понастощем жалбоподател МП поддържа да е налице по т.4 от искането за налагане на наказание,не е извършено .

Нарушението,констатирано по т.5 от решението е извършено. По изпълнителното дело са обективирани , а в процеса са доказани фактите,от които се извеждат признаците на виновно допуснатото нарушение при служебния обем действия на съдебния изпълнител,обявил в съставения на 01.11.2016г протокол за недействителни две редовно регистрирани наддавателни предложения,подадени писмено от „Атлиман“ЕООД и „Бетон-М“ЕООД,без да са налице фактическите и/или правни основания за това. Съдебният изпълнител виновно е накърнил правата на наддавач , участващ в публичната продан Нарушението е на чл. 489ГПК, която норма уреджа изискванията към наддавателните предложения, включително случаите,в които наддавателно предложение е недействително. Лицата са били легитимирани да вземат участие в публичната продан с така подадените наддавателни предложения ,които ЧСИ е обявил за невалидни.Тези действия ЧСИ И. Ч. е основал на изисквания ,каквито законът не предвижда и в обясненията си пред дисциплинарния състав не е посочил обстоятелства,изключващи вината за неизпълнението на служебните си задължения. Регламентираният в закона ред за публична продан като система от правила , принципи и законови норми , гарантира правата и законните интереси на всички участници в съдебно- изпълнителното производство,а използваният от законодателя начин на регламентация е чрез стриктна уредба на правомощията на съдебния изпълнител,като израз на принципа за законоустановеност при неговата дейност. Това е вложеното от законодателя разбиране в нормата на чл.67 ЗЧСИ , затова при търсене на дисциплинарна отговорност в случай на нарушаване на закона водещо се съобразява материална и процесуална законосъобразност при служебния обем действия. Предприетите или отказани действия на частния съдебен изпълнител в израз на публична власт са фактите ,които свидетелстват за изпълнението на тези задължения. Виновното отклонение от правилата, когато те са императив и служебно задължение,води включително до дисциплинарна отговорност, както правилно е съобразено при конкретното нарушение . Последвалият съдебният контрол върху подлежащи на обжалване незаконосъобразни действия ,в случая довел до отмяна на възлагателното постановление от 17.11.2016г при проведената публична продан,не изключва търсенето на дисциплинарна отговорност.Нарушението е съобразено по тежест ,съдебният изпълнител е надвишил правомощията си като е изискал към наддавателните предложения да се прилагат протоколи за решения по чл.137, ал.1 т.7 ТЗ ,които актове са от значение във вътрешните отношения мужду представляващия управител и дружеството и не подлежат на проверяване при легитимацията на наддавачите. Нарушението не е допуснато с противоправна цел ,а наложеното наказание не е явно несправедливо .В тази част обжалваното решение следва да бъде потвърдено .

По т. 6 от решението жалбоподателят Ч. е санкциониран за нарушение на чл.6 от Наредба №4/06.02.2006г за служебния архив на ЧСИ ,тъй като не е отразил във входящ регистър по образец от наредбата експертната оценка на вещото лице инж. П., като е считал ,че с оглед предназначението им и дискрецията , която съдебния изпълнител има , експертните становища на вещи лица по оценка не подлежат на входиране в регистъра. Същевременно ЧСИ Ч. е поставил резолюция с дата , която обективира приобщаването на експертната оценка по изпълнителното дело. За нарушение на Наредба № 4/2006 г.на МП също може да се търси дисциплинарна отговорност, от частния съдебен изпълнител, под неизпълнение на задължения по закон в хипотезата на чл. 67 ЗЧСИ, се имат предвид установените задължения на ЧСИ във всички правни норми, независимо от ранга на нормативния акт, още повече след като чл.22,ал.2 т.1 ЗЧСИ сочи като подлежащи на входиране всички постъпили документи и книжа . В обсега на нормата и наредбата са тези документи ,които постъпват в деловоството. В случая ,при действието на чл.468 ГПК преди измененията /ДВ бр.86/2017г/ и в случаите на служебно назначаване на вещи лица , ясно указание заключенията им да постъпват единствено по този начин законът не съдържа. Същите могат да бъдат давани и устно , като се протоколират. Подобно протоколно значение в случая има и резолюцията на на съдебния изпълнител от 19.06.2016г за приемане на експертното старвище,поставена от съдебния изпълнител върху експертния доклад. Вмененото дисциплинарно нарушение не се установява Решението в тази част е незаконосъобразно поради неправилно възприетия от дисциплинарния състав крайно формален подход .

Жалбата на Министъра на правосъдието на РБ е неоснователна .

Неоснователно е оплакването за явна несправедливост на наказанието „глоба” , наложено за всяко от приетите за установени нарушения по искането на двамата вносители. Нарушение, подлежащо на значително по-тежко санкциониране би имало, ако ЧСИ Ч. бе проявил недобросъвестност; ако е знаел, че предприема недопустимо принудително изпълнение,или същият е отказал да предприеме дължимите по закон действия ,грубо нарушавайки закона ,но подобно нарушение от фактическа страна не се вменява в настоящето дисциплинарно производстно и няма данни да е извършено.При обсъдените конкретни нарушения, целенасоченост при допускането им не е поддържана,нито е доказана и не се установяват факти, които да подкрепят подобен извод. Съдебният изпълнител е проявил укорима самонадеяност в стремежа да приключи бързо и успешно удовлетворяване на взискателя чрез публична продан,пренебрегвайки някои законови изисквания.При определяне вида и размера на наказанието , наличието и на други санкционирани провинения в цялостната професионална дейност на ЧСИ И. Ч. не е имало водещо значение за дисциплинарния състав, което в случая е правилно.В дисциплинарното производство не са ангажирани доказателства ,съответно не се установява съдебният изпълнител да е вече наказван за същото нарушение и да го допуска отново.При така установените и преценени по тежест отделни нарушения ,искането за налагане на наказание лишаване от правоспособност по съображение ,че за други нарушения останалите по- леки наказания вече са му били налагани ,не кореспондира с принципа наложеното наказание да е в съответствие с тежестта на установеното нарушение . Поради това не може да се приеме тезата на жалбоподателя, че като вид наказание глобите няма да постигнат целта си.При установените нарушения,принципът за съразмерност и съответност на санкцията към нарушението е спазен в компетентността и рамките на преценка, упражнена от дисциплинарния състав с решението Довод за явна несправедливост на наложеното наказание не може да бъде споделен. Основната цел на дисциплинарното производство е наказанието да въздейства така , че съдия- изпълнителят да не допуска подобни нарушения занапред , да се промени поведението му в посока спазване на закона. В становището си по дисциплинарното производство и при обжалване на решението ЧСИ И.Ч. е оспорвал извършването на всички вменявани нарушения, като някои от доводите по същество изразяват превратно разбиране за обема и характера на служебната компетентност и правомощия на съдебния изпълнител , но една застъпваща различно тълкуване на закона защитна позиция по същество не следва да служи като обосновка за по-тежко наказание .

Разноски на Министъра на правосъдието на РБ не следва да се присъждат ,тъй като жалбата е неоснователна Жалбоподателят Ч. не е представил доказателства за разноски за защита , а в съдебно заседание не е поддържал искане разноски да му се присъждат .

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, взето на10.06.2020г по дисциплинарно дело № 52/2017 г. в частта , с която по т.2 от решението за нарушение на чл.46,ал.2 ,изр.второ ГПК е наложено наказание на основание чл. 68,ал.1 т.2 ЗЧСИ на ЧСИ И. Т. Ч. ,рег.№.... с район на действие СГС , както следдва : „глоба” в размер на 1000 лева ,както и в частта , с която по т.3 от решението за нарушение начл. 44 , ал.1 ,във вр чл.46, от ГПК е наложено наказание на основание чл. 68,ал.1 т.2 ЗЧСИ на ЧСИ И. Т. Ч. ,рег.№... с район на действие СГС , както следва : „глоба” в размер на 1000 лева и вместо това постановява :

За нарушение на чл.46,ал.2 ГПК при връчване на съобщения по изп. дело №20157830400497 по описа на ЧСИ И. Ч., на основание чл. 68,ал.1 т.2 ЗЧСИ налага на И. Т. Ч.,Частен съдебен изпълнител рег.№...., с район на действие СГС, наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.

ОТМЕНЯ решение на Дисциплинарната комисия към К. на частните съдебни изпълнители, взето на 10. 06.2020г по дисциплинарно дело № 52/2017 г. в частта по т.4 от решението , с която за нарушение на чл.485, ал.1 ГПК ,на основание чл. 68,ал.1 т.2 ЗЧСИ е наложено наказание „глоба“ в размер на 1000 лв, както и в частта по т.6 от решението , с която за нарушение на чл.6 от Наредба №4/06.02.2006г за служебния архив на ЧСИ , на основание чл.68,ал.1 т.1 ЗЧСИ е наложено наказание „порицание“.

ОТХВЪРЛЯ искането на Министерство на правосъдието на РБ за налагане на дисциплинарно наказание за тези нарушения .

ОСТАВЯ В СИЛА решението , взето взето на10.06.2020г по дисциплинарно дело № 52/2017 г. на Дисциплинарната комисия към КЧСИ в останалата част .

Решението е окончателно

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: