Задължение на съда служебно да назначи експертиза при спор за навлязла ограда

Текстът на акта

Ключови фрази

1

5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 489

СОФИЯ 23.07.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на тринадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА

при секретаря Даниела Никова

изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 3832/2022 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Е. А. и М. Е. Р. чрез техния пълномощник адв. П. В., срещу въззивно решение № 49 от 22.03.2022 г. по в.гр.д. № 2/2022 г. на Окръжен съд Видин. С него е потвърдено решение № 260007 от 13.10.2021 г. по гр.д. № 164/2020 г. на Районен съд - Белоградчик, с което са отхвърлени предявените от И. Е. А. и М. Е. Р. срещу П. Е. Ж. - В. обективно съединени искове по чл. 108 ЗС за предаване владението върху 50.00 кв. м. от УПИ I - 118 в кв. 16 по регулационния план на [населено място], общ. Ч., обл. В., находящи се по югоизточната предна част на границата на имота; върху 50.00 кв.м. от УПИ *** в кв. *** по регулационни план на [населено място] , общ. Ч., обл. В., находящи се по южната средна част на границата на имота, както и върху 15.00 кв. м. от УПИ *** в кв. *** по регулационния план на [населено място], общ. Ч., обл. В., находяща се по източната граница на имота, в нейната най - долна крайна част, или общо на 115 кв.м. от двата имота, и по чл. 109 ЗС - за допускане изграждане на ограда.

В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателите поддържат, че от събраните по делото доказателства е установено по несъмнен начин, че част от изградената от ответницата ограда навлиза в собствените им имоти, и по този начин части от имотите им, индивидуализирани графично на скица към исковата молба, попадат в нейна фактическа власт. Считат, че тези части са отразени в заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, поради което изводът на въззивния съд, че по делото не е установено ответницата да владее спорните общо 115 кв.м, е необоснован и противоречие с доказателствата по делото.

Ответницата по касация П. Е. Ж. - В. не е подала отговор на касационната жалба и не взема становище по нейната основателност.

С определение № 2577 от 18.09.2023 г. по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК поради очевидна неправилност.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбоподателите в настоящото производство са предявили против П. Ж. - В. при условията на обективно кумулативно съединяване иск с правно основание чл. 108 ЗС за осъждане на ответницата да им предаде държането върху части от собствените им имот, представляващи УПИ *** и УПИ *** в кв. *** по регулационния план на [населено място], общ. Ч., обл. В., и иск по чл. 109 ЗС за осъждане на ответницата да преустанови действията си, с които им пречи да упражняват правото си на собственост и да изградят ограда съгласно предвижданията на регулационния план.

В изпълнение на указанията на съда, дадени с разпореждане от 25.06.2020 г., ищците са индивидуализирали словесно по площ и местонахождение, и графично /чрез очертаване с червен цвят на приложената скица/ реалните части от УПИ *** и от УПИ ***, предмет на претенцията им по чл. 108 ЗС, като са уточнили и петитума на иска по чл. 109 ЗС.

Ищците се легитимират като собственици на УПИ *** с площ 545 кв.м, ведно с построените в него жилищна и стопански постройки, и на УПИ ***, незастроен, с констативен нотариален акт № 12, т.ІІ, дело № 179/2019 г. на нотариус с рег. № 736 по регистъра на НК, с който са признати за собственици на тези имоти на основание придобивна давност. Не е било спорно, че ответницата е собственик на съседния УПИ *** в кв. 16 по плана на селото.

Спорен между страните е бил въпросът има ли изградена ограда между трите имота и дали тя съвпада с вътрешните регулационни граници между тях, или навлиза в имота на ищците.

За изясняване на този въпрос е допусната съдебно - техническа експертиза, която е дала заключение, че между УПИ *** и УПИ *** има изградена ограда, която не е реализирана съгласно предвижданията по действащия регулационен план на [населено място], одобрен през 1948 г. Според вещото лице, оградата не е нито по границите на урегулираните поземлени имоти, нито по границите на поземлените имоти. Няма констатации дали оградата навлиза в имота на ищците или дали е изцяло в имота на ответницата.

По делото е разпитана като свидетел С. К. - дъщеря на ищцата М. Р. и племеница на ищцата И. А.. Същата е заявила пред съда, че преди години между имотите е имало изградена ограда, която понастоящем не съществува. Изградена е от ответницата нова ограда, която не е на мястото на старата и на мястото, където би трябвало да бъде според регулационния план. Свидетелката не е могла да определи завзетата площ от имотите на ищците, но според нея са взети около 50 кв.м.

Въззивният съд е приел за установено, че ищците са собственици на *** и УПИ *** в кв. *** по плана на [населено място], но е отхвърлил ревандикационния иск по съображения, че от събраните по делото доказателства не се установяват твърденията им, че ответницата владее 115 кв.м от тези имоти в посочените им части. Според въззивния съд, заключението на съдебно-техническата експертиза, че оградата не е изградена на регулационните граници по действащия регулационен план, не доказва неправомерно владение от страна на ответницата, тъй като никъде в заключението си вещото лице не е посочило, че в резултат на изграждане на оградата в имота на ответницата попадат 115 кв.м. Приел е също, че и показанията на свидетелката не доказват по несъмнен начин, че ответницата владее спорните 115 кв.м в посочените им части, тъй като тези показания не са конкретни и подробни.

Негаторният иск по чл. 109 ЗС е отхвърлен по съображения, че макар оградата да не е изградена по действащия регулационен план, не се установява с това си действие ответницата да създава на ищците пречки, по- големи от обикновените, да ползват имотите си по предназначение. Приел е, че нищо не пречи на ищците да изградят нова ограда на правилното място, в съответствие с регулационния план.

Настоящият състав намира, че изводите на въззивния съд относно релевантните за спора факти, са изведени при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и с правилата на формалната логика.

Константна е съдебната практика, че предметът и задачите на експертизата се определят от съда. Той е този, който следва да прецени дали за изясняване на някои релевантни за спора факти са необходими специални знания, да назначи вещо лице - експерт в съответната област, да формулира ясно и точно въпросите, на които следва да отговори вещото лице, както и материалите, които да му бъдат предоставени за изследване - чл. 197, ал.1 ГПК.

В случая, при констатации в заключението на съдебно- техническата експертиза, че е изградена ограда между имотите на страните, която не съвпада с регулационната граница и навлиза в имотите на ищците, без вещото лице да определи площта на завзетите по този начин реални части, въззивният съд е следвало да постави допълнителна задача на вещото лице да определи тази площ, тъй като несъмнено това е въпрос, релевантен за изхода на спора за собственост, за изясняването на който са необходими специални знания. Без значение е, че такъв въпрос не е бил формулиран в направеното от ищците доказателствено искане за назначаване на експертиза пред първата инстанция. Съдът е служебно задължен да назначи експертиза, когато въззивната жалба съдържа оплакване за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение – т.3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Вместо това съдът е отхвърлил иска за ревандикация изцяло, защото от експертизата, а и от показанията на разпитаната свидетелка, не било установено, че в резултат на изграждането на оградата в имота на ответницата попадат 115 - те кв.м., предмет на иска. Въззивният съд не е констатирал също, че експертизата, приета от първата инстанция, е непълна, тъй като вещото лице се е ограничило да изследва само местоположението на оградата в участъка между т. 1 и 2 по приложения към делото Протокол от 08.08.2019 г. за извършено трасиране, но липсват констатации за нейното местоположение в участъка между т. 2 и 3, както и около т. 4. Не е посочено и какво е разстоянието между оградата и регулационните граници в отделните участъци. Заключението на вещото лице не е придружено със скица, обективираща констатациите му.

Допуснатите от въззивния съд процесуални нарушения във връзка с преценката на заключението на вещото лице и пропускът му да събере доказателства, които се събират служебно, са съществени, тъй като са довели до явно необосновани фактически и правни изводи по двата иска.

По тези съображения въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с оглед необходимостта от назначаване на допълнителна съдебно - техническа експертиза. При новото разглеждане на делото вещото лице следва да индивидуализира ясно и точно по местонахождение и площ реалните части от УПИ *** и УПИ *** в кв. *** по плана на [населено място], заключени от изградената ограда между тези имоти и УПИ *** и регулационните граници между тях, за което да изготви и скица към заключението, отразяваща регулационните граници по действащия план и местоположението на оградата. Изясняването на тези обстоятелства е необходимо за да се прецени основателността на всеки един от предявените ревандикационен и негаторен иск. В случай, че при новото разглеждане на делото бъде установено, че ответницата владее реална част от имота на ищците, чиято площ е по- малка от претендираната, няма пречка ревандикационният иск да бъде уважен частично. Конкретно по отношение на негаторния иск съдът следва да съобрази разясненията по приложението на чл. 109 ЗС, дадени в т.3 от ТР № 4/2015 от 06.11.2017 г. на ОСГК на ВКС.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 49 от 22.03.2022 г. по в.гр.д. № 2/2022 г. на Окръжен съд Видин.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: