Доказване на вземане по запис на заповед, издаден за обезпечение на трудови липси

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ
№ 60173
гр. София 09.09.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 09.06.2021 (девети юни две хиляди двадесет и първа) година в състав:

Председател: Борис Илиев
Членове: Владимир Йорданов
Димитър Димитров

при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 1640 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 221/17.01.2020 година, подадена от К. К. Х., срещу решение № 448/08.11.2019 година на Окръжен съд Смолян, постановено по гр. д. № 340/2019 година.

С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното решение № 181/05.12.2018 година на Районен съд Златоград, постановено по гр. д. № 57/2018 година и е постановено ново, с което е признато за установено, по иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, че К. К. Х. дължи на Е. Х. Л. сумата от 10 300.00 лева по запис на заповед от 20.02.2015 година, с падеж 31.05.2015 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 16.08.2017 година до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 267/2017 година по описа на Районен съд Златоград.

В подадената от К. К. Х. касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от Е. Х. Л. срещу касаторката иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК да бъде отхвърлен.

Ответницата по касационната жалба Е. Х. Л. е подала отговор на същата с вх. № 2012/19.06.2020 година, с който е изложила становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 448/08.11.2019 година на Окръжен съд Смолян, постановено по гр. д. № 340/2019 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.

К. К. Х. е била уведомена за обжалваното решение на 16.12.2019 година, а подадената от нея касационна жалба е с вх. № 221/17.01.2020 година, като е подадена по пощата на 16.01.2020 година. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

С постановеното по делото определение № 102/22.02.2021 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на правния въпрос за разпределението на доказателствената тежест при спор относно произтичащо от запис на заповед вземане в случаите, когато издателят на записа и длъжник по него оспорва задължението си с твърдението, че между него и поемателя не съществува каузално правоотношение, което да послужи като основание за поемане на задължението по записа, а също така и в случаите когато такова правоотношение се твърди от една от страните по спора или пък двете сочат различни каузални правоотношения и за това какви са последиците от недоказването на каузалното правоотношение във всеки един от тези случаи.

Отговор на въпроса за разпределението на доказателствената тежест при спор за вземане произтичащо от запис на заповед е даден в т. 17 от ТР № 4/18.06.2014 година, постановено по тълк. д. № 4/2013 година на ОСГТК на ВКС. Записът на заповед е абстрактна сделка и за действителността му е без значение основанието, на което издателят е поел задължението, като кредиторът може да реализира вземането си само въз основа на записа. При предявен иск срещу издателя кредиторът доказва вземането си само със записът на заповед, а длъжникът може да реализира защитата си чрез релевиране на абсолютни и/или относителни възражения по отношение на записа. Абстрактността на записа на заповед обаче не е абсолютна. Предвид същата законът не предпоставя изискването за основание като условие за действителност на сделката. Същата е предвидена с оглед възможността за прехвърляне на ценната книга, без обаче да е откъсната от съществуващите между страните отношения, а задължението по записа на заповед не се поема само за себе си. Поемането му обикновено е свързано със съществуващи между страните други правоотношения. То може да бъде поето във връзка с кредитиране на издателя, с негово задължение за плащане на определена сума или като обезпечение на задължение на самия издател или на трето лице към поемателя (за последното р. № 92/06.07.2017 година, постановено по т. д. № 569/2016 година по описа на ВКС, ТК, І т. о., решение № 71/03.07.2012 година, постановено по т. д. № 444/2011 година и решение № 60 061/27.07.2021 година, постановено по т. д. № 232/2020 година, двете по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о.). При наличието на такава връзка погасяването на задължението по записа на заповед би довело до погасяване на задължението по каузалното правоотношение и обратното (решение № 105/13.07.2012 година, постановено по т. д. № 564/2011 година по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о.). Поради това съществува възможност към момента на упражняване на правата по записа на заповед от приносителя задължението по ценната книга да е погасено. Тази възможност е взета предвид в разпоредбата на чл. 565 от ТЗ, съгласно която длъжниците по менителницата не могат да противопоставят на приносителя възражения, които са основани на личните им отношения с издателя или с някои от предходните приносители, освен ако приносителят е бил недобросъвестен при придобиването на менителницата. При съответното приложение на тази разпоредба към записа на заповед по силата на чл. 537 от ТЗ следва, че издателят на записа, който е и длъжник по него не може да противопостави на приносителя възражения, които са основани на личните му отношения с някои от предходните приносители, освен ако приносителят е бил недобросъвестен при придобиването на записа. След като издателят на записа на заповед може, при определени предпоставки, да противопостави на последващите приносители записа възражения основани на личните му отношения с поемателя, той с още по-голямо основание може да противопостави същите на самия поемател. В обхвата на тези възражения се включват и възраженията произтичащи от съществуващо между издателя и поемателя каузално правоотношение във връзка, с което е издаден записа на заповед.

Отчитайки това в т. 17 от ТР № 4/18.06.2014 година, постановено по тълк. д. № 4/2013 година на ОСГТК на ВКС е посочено, че в производството по установителния иск, предявен по реда чл. 422, ал. 1 от ГПК, ищецът-кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект-съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право-за съществуването, съответно несъществуването на вземането по записа на заповед. Отделните хипотези, обосновали дадения с ТР отговор, са разгледани в т. 17 от мотивите на решението. Посочено е, че предметът на делото по иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. Подлежащото на изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 от ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект. Записът на заповед е ценна книга, материализираща права, и доказателство за вземането. Вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на която основанието е извън съдържанието на документа. При редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника-издател по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед.

Възможно е в хода на исковото производство да бъдат въведени твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед. Посочено е, че с тези възражения се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл. 422 от ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. В такива случаи по правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право-за съществуването, съответно несъществуването на вземането по записа на заповед. Когато ищеца по иска по чл. 422 от ГПК е въвел твърдения, че вземането му по издадената заповед за изпълнение произтича от конкретно каузално правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с издадения запис на заповед, не се променя предметът на делото. Ищецът-кредитор сочи обезпечителната функция на записа на заповед спрямо каузалното правоотношение, като доказва вземането си, основано на менителничния ефект. При заявени релативни възражения от ответника се прилагат посочените правила за разпределение на доказателствената тежест. При липса на спор между страните относно наличието на конкретно каузално правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед, съдът разглежда заявените от ответника-длъжник релативни възражения, като например: за невъзникване на вземането, за погасяването му или за недействителност на основанието по каузалното правоотношение. Ако страните спорят относно конкретното каузално правоотношение и връзката му с издадената ценна книга, като сочат различни каузални правоотношения, по повод или връзка с които е издаден записът на заповед, съдът обсъжда в мотивите на решението този въпрос. При доказана връзка между записа на заповед и конкретно каузално правоотношение, независимо от коя страна е въведено в делото, съдът разглежда заявените от длъжника релативни възражения, относими към погасяване на вземането по издадения запис на заповед.

Съгласно установената с решение № 173/12.01.2011 година, постановено по т. д. № 901/2009 година, решение № 5/02.02.2012 година, постановено по т. д. № 75/2011 година, двете по описа на ВКС, ТК, І т. о., а също така и с решение № 143/12.04.2011 година, постановено по т. д. № 634/2009 година, решение № 128/25.09.2012 година, постановено по т. д. № 561/2011 година, двете по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о. практика оспорването на иска по чл. 422 от ГПК от страна на ответника с твърдението, че задължението по записа на заповед е поето без между него и поемателя-ищец да съществува каузално правоотношение, което да е основание за издаването му е общо оспорване на удостовереното със записа вземане, поради което кредиторът не следва да доказва съществуването на такова правоотношение. В тези случаи ответникът следва да конкретизира възражението си, чрез посочването на обстоятелствата, при които е издал записа на заповед, като доказателствената тежест за установяването им е негова. В случай, че обстоятелствата свързани с причината, поради която записът на заповед е бил издаден, бъдат установени, тежестта на доказване на съществуването на вземането, преминава върху кредитора, който следва да установи фактите, от които произтича неговото вземане, т. е. пораждането на задължението и дължимостта му към предявяване на иска-решение № 143/22.01.2013 година, постановено по т. д. № 870/2011 година и решение № 38/04.04.2013 година, постановено по т. д. № 1165/2011 година, двете по описа на ВКС, ТК, І т. о.

По начало кредиторът по записа на заповед не е длъжен да сочи и да доказва съществуването на каузално правоотношение, по повод на което е издадена ценната книга, но може да посочи същото. След като не е длъжен да доказва каузалното правоотношение, а установява вземането си само въз основа на записа на заповед, кредиторът не може да бъде санкциониран с отхвърляне на иска само поради това, че не е доказал каузалното правоотношение (решение № 248/23.01.2015 година, постановено по т. д. № 3437/2013 година по описа на ВКС, ТК, І т. о.). В този случай уважаването или отхвърлянето на иска ще е поставена в зависимост от защитата на ответника. В случай, че той не оспорва (признава) твърдяното от кредитора, каузално правоотношение то той ще следва да посочи възраженията си с оглед на които твърди, че не дължи-дали е налице нищожност на вземането, дали се иска неговата унищожаемост или се твърди, че същото е погасено, чрез някой от предвидените в закона способи за това, като ангажира и съответните доказателства във връзка с тези си твърдения. Ако кредиторът не сочи каузално правоотношение, във връзка с което е поето задължението по записа на заповед, такова може да бъде посочено от длъжника. В този случай длъжникът е този, който следва да установи съществуването на каузалното правоотношение, неговата връзка със записа на заповед и основанието на които счита, че не дължи сумата по записа на заповед. Ако той не установи тези си възражения, то искът трябва да бъде уважен, освен ако не са налице основателни абсолютни и/или относителни възражения по отношение на записа на заповед. И в двата посочени случая кредиторът следва да провежда доказване за оборване на сочените от длъжника основания за недължимост на вземането. (решение № 143/22.01.2013 година, постановено по т. д. № 870/2011 година и решение № 38/07.04.2015 година, постановено по т. д. № 1008/2014 година, двете по описа на ВКС, ТК, І т. о.). Самото разпределение на доказателствената тежест е в зависимост от конкретните фактически твърдения на страните по спора. Възможно е всяка една от страните да твърди съществуването на каузално правоотношение, което е послужило за издаването на записа на заповед, различно от твърдяното от другата страна. В тези случаи, ако нито една от страните не докаже твърдението си, искът не може да бъде отхвърлен, в какъвто смисъл са решение № 38/07.04.2015 година, постановено по т. д. № 1008/2014 година и решение № 13/28.07.2017 година, постановено по т. д. № 2642/2015 година, двете по описа на ВКС, ТК, І т. о. Ако бъде доказано едно от твърдените каузални правоотношение спорът ще бъде решен с оглед на действителните отношения между страните по него и връзката им със записа на заповед.

С оглед на така дадените отговори на правните въпроси, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Окръжен съд Смолян е неправилно по следните съображения:

За да уважи предявеният от Е. Х. Л. срещу К. К. Х. установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, съставът на Окръжен съд Смолян е приел, че е налице редовен запис на заповед, като причината за издаването на същия била твърдяното от Е. Х. Л. обезпечение на задължения на К. К. Х. към ищцата, възникнали до издаването на записа на заповед, за които било установено, че не са изпълнени. По делото не се спорело, че на Х. били предоставени от Л. стоки, намиращи се в магазин „Р.“, за което предаване бил съставен и протокол, както и че било извършено предаване от страна на ответницата на стоки по опис, но от доказателствата не било ясно какви точно вещи са предадени и каква е тяхната стойност. Същевременно К. К. Х. възразявала, че получената и заприходена стока е била върната, както и че е предала стойността на продадените стоки, но не била ангажирала доказателства в тази насока. При това положение недоказването и от двете насрещни страни на поддържаните от тях различни конкретни каузални правоотношения, съответно на връзката им със записа на заповед, нямало за последица погасяване/несъществуване на вземането по менителничния ефект, тъй като при неоснователност на релевираното възражение на ответника ищецът не дължал доказване на възникването/съществуването на каузално правоотношение, по повод на което е издадена ценната книга, така както не дължал установяването му в хипотеза на липса на относително възражение на ответника. С оглед на правилото на разпределение на доказателствената тежест, установено в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, при прекия менителничен иск ищецът носел тежестта да установи само редовен от външна страна запис на заповед; интерес, но не и задължение за установяване на каузална причина за издаване на записа. Посочването на такава причина от ищеца можело да има само с цел преодоляване на защитата на ответника, в случай че същият би твърдял и доказвал различна от действителната каузална причина за издаването на менителничния ефект. За непосочването на кауза, но недоказването й, ищецът не можел да бъде санкциониран с отхвърляне на иска, основан на абстрактната правна сделка, независимо от защитата на ответника. В този случай вземането на ищеца-кредитор се доказвало със самия запис на заповед. Доколкото записът на заповед за 10 300.00 лева бил редовен от външна страна менителничен ефект и предвид недоказването по делото на възражението на К. К. Х. за връзката му с каузално правоотношение-връщането на стока и паричната равностойност на продадените стоки, той установявал съществуването на задължение в тежест на неговия издател. Ищецът не дължал доказване на каузалното правоотношение-било при неоснователност на относителното възражение на ответника, било при липса на заявено такова. В тази връзка със или без заявени от ищеца твърдения за каузална причина за издаването на записа на заповед искът бил основателен, защото бил налице редовен от външна страна менителничен ефект, издаден от К. К. Х., а по делото се установявали непогасени задължения към Е. Х. Л. произтичащи от каузалното правоотношение между нея и ответницата, чието изпълнение било гарантирано с издадения запис на заповед.

Безспорен по делото е фактът, че на 20.02.2015 година, в [населено място], [община], К. К. Х. е издала запис на заповед, с който се е задължила неотменимо и безусловно, без протест и без разноски, да заплати на поемателя Е. Х. Л. сумата от 10 300.00 лева, като падежът на задължението е определен на 31.05.2015 година. Записът на заповед съдържа изискуемите се от чл. 535 от ТЗ реквизити, като срещу него не са предявени абсолютни и/или относителни възражения. Предвид на това записът на заповед е редовен от външна страна и удостоверява вземане на Е. Х. Л. от К. К. Х. в посочения в него размер.

В исковата си молба Е. Х. Л. е посочила, че тя има качеството на едноличен търговец и К. К. Х. е работила при нея, като е заемала длъжността „продава“. При извършена ревизия били установени липси в размер на 10 300.00 лева, които представлявали щета и отговорността, за които била на К. К. Х.. Тъй като към онзи момент последната не разполагала с парични средства издала записа на заповед, с който да гарантира заплащането на допуснатите от нея липси. Предвид на това изложените твърдения са за това, че К. К. Х. носи отговорност по чл. 27, ал. 1, т. 2 от КТ-за липси, която отговорност е в пълен размер и съгласно чл. 211 от КТ се реализира по общия исков ред. От своя страна К. К. Х. не е оспорила обстоятелството, че е работила като продавач в магазина на Е. Х. Л., но оспорва твърденията за установени липси, за които да носи отговорност. По делото не са ангажирани писмени доказателства за съществуващо между страните трудово правоотношение, но съществуването на такова може да се счита за установено с оглед на съвпадащите им становища в тази насока. Косвен извод в тази насока би могъл да бъде направен и от показанията на разпитания по делото свидетел А. Е. Б.. Според последния К. К. Х. била наела Е. Х. Л. да продава-някакви стоки-килими, балатум, пътеки. Последната трябвало да продава стоките в магазин „Р.“, който бил собственост на Е. Х. Л.. В случая обаче тези показания са недопустими, предвид изискването за писмена форма на трудовия договор, като липсват твърдения този договор да е загубен или унищожен не по вина на някоя от страните по делото, нито пък има дадени съгласия от тях за установяване на тези факти със свидетелски показания.

Предвид горното неправилни са изводите на Окръжен съд Смолян, че се касаело до твърдения на страните за две различни каузални правоотношения, които били останали недоказани, съответно не била установена връзката им със записа на заповед. В случая са налице твърдения за съществуването на едно каузално правоотношение, а именно трудовото такова между Е. Х. Л. и К. К. Х., както и произтичащата от това правоотношение отговорност на втората за евентуалните липси, като противоречащите си насрещни твърдения по повод на това отношение не са такива за две различни правоотношения. Предвид на това въззивния съд неправилно е приложил решение № 38/07.04.2015 година, постановено по т. д. № 1008/2014 година и решение № 13/28.07.2017 година, постановено по т. д. № 2642/2015 година двете по описа на ВКС, ТК, І т. о.

Въпросът за разпределението на доказателствената тежест, в случаите когато задължението по записа на заповед е поето за обезпечение на задължение по каузално правоотношение е разрешен в решение № 143/22.01.2013 година, постановено по т. д. № 870/2011 година по описа на ВКС, ТК, І т. о. Съгласно даденото с него разрешение когато записът на заповед е издаден за обезпечаване на изпълнението на поето от длъжника задължение по каузално правоотношение длъжникът следва да установи връзката между записа и каузалното правоотношение. При доказването на тази връзка, поемателят следва да докаже съществуването на вземането си по каузалната сделка. Длъжникът може да твърди, че записът на заповед е издаден за обезпечаване на изпълнението по каузална сделка, както и всякакви други правопогасяващи възражения относно вземането по каузалната сделка, които имат за последица и недължимост на вземането по записа на заповед. От това следва, че поемателят следва да установява съществуването на вземането си и в случаите, когато издателят на записа на заповед, не оспорва съществуването на основното правоотношение между страните, но оспорва, че са се осъществили допълнителните предпоставки, водещи до възникване на вземането, основано на това правоотношение. В случая се твърди, че записът на заповед обезпечава, вземане на Е. Х. Л. от К. К. Х. за обезщетение за липси, което вземане е възникнало въз основа на съществуващото между тях трудово правоотношение, поради което Л. носи доказателствената тежест да установи съществуването на твърдените от нея липси. За установяването им по делото е изслушано заключението на съдебно-икономическа експертиза с вещо лице С. С. Щ., според което са налице два описа от 01.06.2014 година и от 05.09.2014 година, с който Е. Х. Л. била предала на К. К. Х. стоки в магазин „Р.“. Предадените с първия опис стоки били на стойност 21 463.50 лева като били описани като наименование, количество, единична цена и обща стойност. Вторият опис бил за стоки на обща стойност 4 579.00 лева, без тези стоки да са подробно описани, както е било при първия опис. Двата описа са били подписани от страните по делото, като общо предадените стоки били на стойност 26 042.00 лева, като с втория опис била приспадната сумата от извършени продажби от 563.00 лева. Вещото лице е посочило, че в представените му от Е. Х. Л. документи било записано, че предадените стоки за продажби били на стойност 25 479.00 лева, като били извършени продажби в размер на 863.00 лева, посочена била намалена продажна стойност от 20.00 лева, сумата 60.00 лева от продажби и сумата от 14 800.00 лева, като след приспадането на общата стойност оставала сумата от 10 300.00 лева Вещото лице е посочило, че К. К. Х. също му била представила документи, при които първоначалния опис от 01.06-2014 година бил идентичен с представения от Е. Х. Л. такъв. Освен това били представени шест листа с описани числа, които вероятно били цени и стойности, но не станало ясно какво точно се описва. Липсвали дати и подписи, а на лист седми от материалите имало записани дати, суми и имена, но нямало основание. Затова не можело да се даде заключение на кого, за какво и колко суми били броени от К. К. Х.. Същевременно вещото лице е посочило, че няма съставяни финансово-счетоводни документи за извършваните операции с процесните стоки, които да са в съответствие с разпоредбите на ЗСч и действащите НСС. За отчетените суми от продажби няма съставени финансово счетоводни документи, а съгласно представените от страните не може да бъде направен извод каква сума, на коя дата и за какво точно е отчетена от К. К. Х. на Е. Х. Л.. С оглед на това не може да се посочи дали всички стоки са отчетени, тъй като липсват финансово-счетоводни документи, а съществуват само описи, които не дават точна и вярна информация за предадените, продадените стоки и отчетените пари.

С оглед изслушано заключението на съдебно-икономическа експертиза с вещо лице С. С. Щ. Е. Х. Л. не е доказала твърдените от нея липси, за които отговорността да се носи от К. К. Х.. От представените на вещото лице документи извод за наличието на липси не може да бъде направен, а основната причина за невъзможността да бъдат установени такива е липсата на редовно водено, съгласно изискванията на ЗСч и НСС, счетоводство и счетоводна отчетност, организирането на които е било задължение на Е. Х. Л.. Липсата на такива е причината твърдените липси да не могат да бъдат установени по реда начетното производство и да се търси заместването на същото чрез издаването на запис на заповед и последващо реализиране на отговорността на издателя й. След като Е. Х. Л. не е доказала твърдяното от нея задължение на К. К. Х., то предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК се явява неоснователен и трябва да бъде отхвърлен, тъй като след като не е установено съществуването на обезпеченото вземане, не е установено съществуването и на обезпечителното такова. Това налага обжалваното решение на Окръжен съд Смолян да бъде отменено и да се постанови друго, в посочения смисъл.

Предвид изхода на делото Е. Х. Л. ще трябва да заплати на К. К. Х. сумата от 4127.17 лева, представляваща направени по делото разноски за всички съдебни инстанции.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 448/08.11.2019 година на Окръжен съд Смолян, постановено по гр. д. № 340/2019 година и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е. Х. Л. от [населено място], [община], област С., [улица], с ЕГН [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], [община], област С., [улица], чрез адвокат Е. М. В. от АК Смолян против К. К. Х., от [населено място], [община], [улица], с ЕГН [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 2, офис 2, чрез адвокат Г. Н. Д. иск, с правно основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено, че К. К. Х. дължи на Е. Х. Л. сумата от 10 300.00 лева по запис на заповед от 20.02.2015 година, с падеж 31.05.2015 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 16.08.2017 година до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 267/2017 година по описа на Районен съд Златоград.

ОСЪЖДА Е. Х. Л. от [населено място], [община], област С., [улица], с ЕГН [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], [община], област С., [улица], чрез адвокат Е. М. В. от АК Смолян да заплати на „К. К. Х., от [населено място], [община], [улица], с ЕГН [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 2, офис 2, чрез адвокат Г. Н. Д. сумата от 4127.17 лева, представляваща направени по делото разноски за всички съдебни инстанции.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: 1.
2.