Определяне на обезщетение за телесна повреда само според посоченото в исковата молба

Текстът на акта

Ключови фрази

1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 62

София, 27.05. 2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова

ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

при участието на секретаря Емилия Петрова

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело №3715 от 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. К. К. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Р. М. от АК-П., срещу решение № 56, постановено на 20.05.2021 г. от Великотърновския апелативен съд, гражданска колегия по в.гр.д.№76/2021г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което на основание чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 52 ЗЗД В. К. К. е осъден да заплати на Ц. Г. Ц. сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане – причинена от В. К. на 07.09.2018 г. в [населено място] тежка телесна повреда – загуба на слезката (далака), за което деяние е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 128, ал. 1 вр. с ал. 2, пр.7 НК с присъда на ПРС №145/12.11.2019 г. по НОХД №340/2019 г., влязла в сила на 28.11.2019 г., както и за причинените от В. К. на същата дата травматични увреждания – счупване на лява лъчева кост на типично място, представляващо трайно затруднение на движенията на лявата ръка и охлузни рани по двете колена и кръвонасядане в долната част на гръдния кош под мечовидния израстък, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 28.02.2020г., до окончателното ѝ изплащане.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост – нарушен е принципът обезщетението да се определя, като се вземе предвид характерът на деянието, степента на увреждането, степента на вината, последиците от деянието и всички други обстоятелства във връзка с разглеждания случай. Според касатора не е отчетено обстоятелството, че от субективна страна непозволеното увреждане не е нанесено умишлено, както и обстоятелството, че пострадалото лице е предизвикало конфликта; не е отчетено социалното му положение, а именно, че е безработен, без трудови доходи и без перспектива да получи доходи, от които да заплати обезщетението, както и че размерът на обезщетението е прекомерно завишен, съпоставено със становището на медицинската експертиза. Моли обжалваното решение да бъде отменено.

Ответникът по касационна жалба Ц . Г. Ц. не изразява становище по основателността на същата.

С определение №20/24.01.2022г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Великотърновския апелативен съд е допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК за проверка правилността на извода на въззивния съд, че обезщетението за претърпени неимуществени вреди следва да бъде определено не само за увреждането, посочено в исковата молба (нанесена тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезка (далак), но и за уврежданията, за установяването на които предявилото иска лице е ангажирало доказателства в хода на производството пред първоинстанционния съд (счупване на лява лъчева кост на типично място, охлузни рани по двете колена, кръвонасядане в долната част на гръдния кош под мечовидния израстък, натъртване на меките тъкани на корема), в събирането на които ответникът по предявения иск е участвал.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното:

Ц. Г. Ц. е предявил срещу В. К. К. иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от причинена тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезка (далак), като поддържа, че увреждането е причинено вследствие нанесен от К. побой, и само случайността и компетентната навременна намеса на медицински екип са предотвратили фаталния изход от травмата. Поддържа, че две години след хирургическата животоспасяваща интервенция не може да преодолее физическите последици от загубата на органа, че през първите три месеца след травмата е бил практически нетрудоспособен, а към момента продължава да се ограничава в ежедневието си, като травмата трайно и негативно се е отразила на психиката му, рефлектирала е неблагоприятно върху семейството и бизнеса му, вследствие на травмата не може да упражнява тежък физически труд. Преживял и преживява случилото се изключително тежко, което довело до проблеми в общуването със семейството му, приятелите му, затруднения в личен план, както и последващи неприятни емоции, променено е общото му състояние, начина му на живот в негативен аспект, тъй като е налице траен и дълъг възстановителен процес.

В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК В. К. К. оспорва размера на претенцията, като поддържа, че размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се основава на действително претърпените болки и страдания, на техния интензитет и времетраене. В производството пред въззивния съд поддържа, че е налице съпричиняване, тъй като причината за конфликта е обстоятелството, че ищецът не е платил на ответника дължимото парично възнаграждение за положен в неговата фирма труд, като освен това е участвал активно – вербално и физически, в конфликта, довел до нанасяне на физическите увреждания, както и че в обхвата на присъденото обезщетение са включени и имуществени вреди, които подлежат на самостоятелно репариране. Навел е и довод, че искът е заведен за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на нанесена тежка телесна повреда, а съдът е постановил решение и по отношение на неимуществени вреди, претърпени от средна и лека телесна повреда.

Между страните не съществува спор, че на 07.09.2018 г. в [населено място] К. е причинил на Ц. Ц. тежко телесно увреждане – загуба на слезка (далак) чрез нанесени удари с юмруци и ритници в коремната област, довели до травматична руптура (разкъсване) на слезката, наложило последващото ѝ оперативно премахване, за което В. К. е признат за виновен с влязла в сила присъда по НОХД №430/2019 г. на РС-Плевен.

Въз основа на приложените по делото медицински документи и епикриза, както и от заключението на вещото лице по изготвената съдебно-медицинска експертиза, въззивният съд е приел за установено, че от деянието на 07.09.2018 г. на Ц. Ц. е било причинено счупване на лявата лъчева кост на типично място, охлузни рани по двете колена, кръвонасядане в долната част на гръдния кош под мечовидния израстък, контузия (натъртване) на меките тъкани на корема с травматична руптура (разкъсване) на далака (слезката) и масивен излив на кръв в периотонеалната (коремната) кухина. Взето е предвид, че първоначално К. е бил прегледан в спешното отделение, където установили счупване на лявата лъчева кост на типично място и наложили гипсова имобилизация, но поради влошаване на състоянието му бил приет в клиниката по коремна хирургия на 09.09.2018 г., където бил опериран по спешност и разкъсаната слезка била оперативно отстранена, а изливът от кръв в корема евакуиран. Взето е предвид, че К. е изписан на 16.09.2018 г. за продължаване на лечението в домашни условия, като според вещото лице разкъсването (спукването) на далака, обусловило реална опасност за живота и без навременна високоспециалиризана медицинска помощ (коремната операция) за срок от 2-3 денонощия неминуемо би настъпила смърт. Прието е, че в резултат на причинените травми К. е търпял болки и страдания, които са били силни през първите 4-5 седмици, средни – през следващите 4-5 седмици и слаби – за период най-малко 5-6 седмици.

Въз основа на показанията на св. И. К., съжителка на К., съдът е приел, че на 09.09.2018 г. същият е бил заварен от нея в безпомощно състояние, не можел да говори, не бил контактен, бил се свил на леглото; че бил откаран с линейка в спешния център, където установили, че има вътрешен кръвоизлив и премахнали далака. Взето е предвид, че свидетелката останала в болницата да го гледа, защото не можел да се обслужва сам; че се наложило да прегипсират ръката; че шест месеца ползвал болничен; преминал ТЕЛК комисия; след операцията започнал да прима хапчета за кръвно; след като свалили гипса от ръката ходил на раздвижване; имало оплаквания от световъртежи и трудно пазел равновесие, но при скенер на главата не открили нищо; че след операцията приемал болкоуспокояващи; че за него било трудно някой да го храни и обслужва, като имало периоди след инцидента, в които не искал да излиза и да се вижда с хора.

Взето е предвид, че според св.Р. Ц. два месеца бил в гипс докато се оправи и после още един, т.е. три или четири месеца не работил; шест месеца бил в болничен, като НОИ му отказали последните два месеца, защото подписвал документи, т.е. започнал да работи след четвъртия месец; започнал да вдига кръвно, не излизал и не искал никой да ходи у тях.

Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че К. е извършил виновно деянието и че това деяние се явява противоправно – престъпление по чл. 128, ал. 1, вр. ал. 2, пр.7 НК, като вследствие на деянието е настъпила вреда и тази вреда се явява пряка и непосредствена последица от него.

Посочено е, че в случая се твърди, че са претърпени неимуществени вреди, които са свързани с изменение на душевното спокойствие и засягане на емоционалния мир на ищеца, като неблагоприятните усещания, предизвикани от ударите, се изразяват в претърпени болки и страдания, притеснения за реалното измерение на травмите с оглед на това, че състоянието на ищеца се е влошило. Взето е предвид, че при разкъсване на далака съществува реална опасност за живота, като се е наложила спешна животоспасяваща операция за отстраняване на органа и овладяване на излива на кръв, както и че като пряка и закономерна последица от физическите закони, в резултат на ударите ищецът е получил освен разкъсване на далака и масивен излив на кръв в коремната кухина, още и счупване на лява лъчева кост на типично място, охлузни рани по двете колена, кръвонасядане в долната част на гръдния кош под мечовидния израстък, натъртване на меките тъкани на корема. Прието е, че тези увреждания следва да бъдат отчетени, тъй като при определяне на обезщетението съдът е длъжен да съобрази цялостното засягане на неимуществената сфера на увреденото лице (чл. 52 ЗЗД), а от друга страна ищецът в исковата молба е посочил, че от нанесения побой е получил увреждания, без изчерпателно да изброи всички конкретни негативни изменения в неговата физика и здравословно състояние, но след връчения му проект за доклад от съда е направил искане за допускане на съдебно-медицинска експертиза, която да установи причинените травматични увреждания, характера им, начина на причиняване и негативните последици след оздравителния период, като препис от представената медицинска документация и формулираните задачи към вещото лице са връчени на ответника и същият е участвал при събирането на доказателствата относно всички телесни увреждания. Изложени са съображения, че в този смисъл няма основание да се приеме, че в претенцията на ищеца не са включени средните и леките телесни увреждания, като същите не могат да бъдат изолирани при съобразяването на степента на търпените болки, страдания и неудобства. С оглед на това възражението, че съдът е следвало да определи обезщетение само за вредите от нанесената тежка телесна повреда е прието за неоснователно.

Посочено е, че по делото е спорен размерът на дължимото и определено от първостепенния съд обезщетение, което следва да се определи по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД.

Изложени са съображения, че разясненията по прилагане на справедливостта като критерий за определяне размерите на обезщетенията за неимуществени вреди са дадени в ППВС №4/23.12.1968 г., в което е посочено, че следва да се преценят редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства – характер на увреждането, начин на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинени морални страдания, осакатявания и др. Взето е предвид, че съдебната практика е наложила като допълнителен критерий и икономическата конюнктура и общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото в страната.

Прието е, че с оглед тези критерии в конкретния случай следва да се отчете: естеството на получените травми – същите са причинили състояние, опасно за живота на ищеца, а разкъсването на далака е наложило оперативното му отстраняване, т.е. в случая не може да настъпи пълно възстановяване; че е налице комплексност на травмите – същите са нанесени в областта на корема, причинено е счупване на лява ръка, което е причинило затруднения в ежедневието на ищеца, наложило се продължителен период от време за него да полага пряко грижи неговата съжителка; че лечението е следвало да продължи 6 месеца, за което са му издадени болнични, но реално ищецът е започнал да работи след четвъртия месец; че през периода на възстановяване 7 дни е бил в болнично заведение; че търпените болки и страдания за били силни през първите 4-5 седмици, средни през следващите 4-5 седмици и слаби за период най-малко 5-6 седмици; че към момента на увреждането ищецът е бил на 49 години, в активна трудоспособна възраст, като травматичните увреждания са довели до преустановяване на социалните контакти, както поради влошеното здравословно състояние, така и поради нежеланието му да общува с други хора – да не го попитат за нещо и да се наложи да обяснява според показанията на св.К..

По тези съображения въззивният съд е приел, че справедлив размер на обезщетението, съобразно установените в процеса действителни болки и страдания от причиненото увреждане, се явява сумата от 50 000 лв.

Направеното пред въззивния съд възражение за съпричиняване е прието за преклудирано и по него въззивният съд не се е произнасял.

Въззивното решение е валидно, процесуално допустимо, но по същество неправилно.

Макар да е изложил съответстващи на трайно установената съдебна практика съображения, според които при предявена по реда на чл. 45 ЗЗД претенция за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да бъдат взети предвид характер на увреждането, начин на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинени морални страдания, осакатявания и др., както и икономическата конюнктура и общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото в страната, неправилно въззивният съд е присъдил обезщетение за претърпени болки и страдания от увреждания, които не са посочени в исковата молба, т.е. от увреждания, за които такива вреди не се претендират.

Трайна и непротиворечива е практиката на ВКС, че съдът е длъжен да се произнесе само в рамките на въведените с исковата молба фактически твърдения. В настоящия случай при извършената от въззивния съд преценка са взети предвид факти и обстоятелства, които не са въведени в спорния предмет по предвидения в ГПК ред. Обезщетение в настоящия случай е претендирано само за причиненото увреждане, изразяващо се в загуба на слезка (далак) и посочените в исковата молба последици – нетрудоспособност за определен период, трайността на увреждането (доколкото не съществува възможност за пълно възстановяване след отстраняването на слезката), трайното и негативно отражение на травмата на психиката, на семейството и бизнеса, изразяващо се в проблеми в общуването със семейството и приятелите, затруднения в личен план, променено общо състояние, начин на живот поради наличието на траен и дълъг възстановителен процес.

За да определи правилно и в съответствие с трайно установената съдебна практика размера на дължимото обезщетение, съдът следва да вземе предвид доколко съдържащите се в исковата молба твърдения за доказани по делото и по какъв начин увреждането се е отразило на психиката на ищеца, какви негативни преживявания му е причинило. В случая по делото е установено по категоричен начин, че ищецът е търпял болки в продължителен период от време - силни през първите 4-5 седмици, средни през следващите 4-5 седмици и слаби за период най-малко 5-6 седмици, което обстоятелство определено следва да бъде взето предвид при определяне размера на дължимото обезщетение. Установено е също така, че травматичните увреждания са довели до преустановяване на социалните контакти, както поради влошеното здравословно състояние, така и поради нежеланието му да общува с други хора – да не го попитат за нещо и да се наложи да обяснява. Не е установен обаче интензитетът на социалните контакти на ищеца преди увреждането, за да бъде извършено съпоставяне и да се направи извод, че следва да се определи по-голям размер на обезщетение, доколкото преди увреждането ищецът е водел активен социален живот. Действително според свидетелката К. ищецът е отказвал да говори със сестра си непосредствено след операцията, но данни за отношенията им преди увреждането по делото липсват. Установено е единствено, че е престанал да се вижда с близката семейна приятелка Р. Д. докато е бил в болницата, както и за период от четири месеца, като са възобновили контакти по повод дейността на фирмата му, в която Д. (разпитана и като свидетел по делото) работи като счетоводител. При тези данни справедливият размер на обезщетението следва да бъде определен в размер на 40000 лв.

Само при претенции за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от лекарска намеса, т.нар. медицински деликт, ВКС приема, че изискването на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК не следва да се тълкува буквално, като от ищеца се изисква формулирането на всички неблагоприятни последици от действията на лекаря или лекарския екип. Последното следва от обстоятелството, че пострадалият ищец обичайно не разполага със специални медицински познания. Настоящият случай обаче е съвършено различен, доколкото счупването на лявата лъчева кост (на типично място), охлузните рани по двете колена, кръвонасядането в долната част на гръдния кош под мечовидния израстък и натъртването на меките тъкани на корема са установени и съответно посочени още в издаденото на 21.09.2018г. съдебно-медицинско удостоверение №549/2018, както и в медицинско удостоверение за пред съда №508/2018г.

Наведените доводи за съпричиняване от страна на пострадалия не биха могли да променят този извод, доколкото са въведени едва в производството пред въззивния съд, както и по причина, че наличие на съпричиняване не е установено по делото – нито от събраните в настоящето производство доказателства, нито от мотивите към представената по делото присъда се установява пострадалият да е предизвикал нападението било словесно, било физически, респ. не е установена и основателността на претенцията за неплатено възнаграждение за извършена работа. Както ВКС последователно приема в своята практика, във всички случаи приносът на пострадалия следва да бъде доказан по категоричен начин от страната, която е направила възражение за съпричиняване. Недопустимо би било приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД когато приносът на увреденото лице не е доказан при условията на пълно главно доказване, а е само предполагаем. В този смисъл решение № 151 от 12.11.2012 г. по т.д.№ 1140/2011 г. на II т.о. на ВКС.

По така изложените съображения по реда на чл. 293, ал. 2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която предявеният от Ц. Г. Ц. по реда на чл. 45 ЗЗД иск е уважен за сумата от 10000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане – счупване на лявата лъчева кост на типично място, представляващо трайно затруднение на движенията на лявата ръка и охлузни рани по двете колена и кръвонасядане в долната част на гръдния кош под мечовидния израстък и вместо това предявеният от Ц. Г. Ц. по реда на чл. 45 ЗЗД иск в тази част бъде отхвърлен. В останалата част, с която В. К. К. е осъден да заплати на Ц. Г. Ц. сумата от 40000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане – загуба на слезката (далака), обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение №56 от 20.05.2021г., постановено от Великотърновския апелативен съд, гражданска колегия по в.гр.д.№76/2021г. и потвърденото с него решение на първоинстанционния съд в частта, с която на основание чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 52 ЗЗД В. К. К. е осъден да заплати на Ц. Г. Ц. сумата от 10000лв., представляваща обезщетение обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане – причинените от В. К. на 07.09.2018г. травматични увреждания – счупване на лява лъчева кост на типично място, представляващо трайно затруднение на движенията на лявата ръка и охлузни рани по двете колена и кръвонасядане в долната част на гръдния кош под мечовидния израстък, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 28.02.2020г., до окончателното ѝ изплащане и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният по реда на чл. 45 ЗЗД вр. с чл. 52 ЗЗД от Ц. Г. Ц. срещу В. К. К. иск за заплащане на обезщетение в размер на 10000лв. (десет хиляди лева) за претърпени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане – причинените от В. К. на 07.09.2018г. травматични увреждания – счупване на лява лъчева кост на типично място, представляващо трайно затруднение на движенията на лявата ръка и охлузни рани по двете колена и кръвонасядане в долната част на гръдния кош под мечовидния израстък, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 28.02.2020г., до окончателното ѝ изплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА решение №56, постановено на 20.05.2021г. от Великотърновския апелативен съд, гражданска колегия по в.гр.д.№76/2021г. в частта, потвърждаваща решението на първоинстанционния съд, с което на основание чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 52 ЗЗД В. К. К. е осъден да заплати на Ц. Г. Ц. сумата от 40000лв. (четиридесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане - причинена от В. К. на 07.09.2018 г. в [населено място] тежка телесна повреда – загуба на слезката (далака), за което деяние е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 128, ал. 1 вр. с ал. 2, пр.7 НК с присъда на ПРС №145/12.11.2019 г. по НОХД №340/2019 г., влязла в сила на 28.11.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 28.02.2020г., до окончателното ѝ изплащане.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: