Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 08 Декември 2023

Отказ за отмяна на влязло в сила съдебно решение за издръжка на пълнолетен син

Върховен касационен съд · 08 Декември 2023

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Баща иска отмяна на влязлото в сила решение, с което е осъден да плаща месечна издръжка на своя пълнолетен син. Той твърди, че синът му работи по трудов договор и има доходи, което според него представлява новооткрито обстоятелство. Върховният касационен съд отхвърля молбата, тъй като фактът за трудовата заетост е бил известен и обсъден по време на делото, а доказателствата за него е можело да бъдат събрани навреме.

Какво приема съдът

Отмяна на влязло в сила решение поради нови обстоятелства или писмени доказателства се допуска само за факти, които не са били известни на страната по извинителни причини и които биха променили изхода на спора при полагане на дължимата процесуална грижа.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

отмяна на влязло в сила решениеиздръжкановооткрити обстоятелстванови писмени доказателстватрудов договорпълнолетно дете

Текстът на акта

Ключови фрази

3
Р Е Ш Е Н И Е

№ 234

гр. София, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря Анжела Богданова като разгледа докладваното от съдията Николай Иванов гражданско дело № 3419 по описа на Върховния касационен съд за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК .

Образувано е по молба на М. Г. Д., чрез пълномощник адв. Е. В. от ДАК, за отмяна на влязло в сила решение № 378/27.03.2023 г., постановено по в.гр.д. № 504/2023 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 4169/30.12.2022 г., постановено по гр.д. № 13483/2022 г. на Варненския районен съд, с което молителят е осъден да заплаща на пълнолетния си син М. М. Д. месечна издръжка в размер на 250 лв.

В молбата за отмяна се поддържа, че е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение поради наличие на нови обстоятелства, които са от съществено значение за делото, но не са могли да бъдат известни на страната при решаване на спора. Твърди се, че в проведени по гр. д №1838/2023 г. по описа на Варненския районен съд, съдебни заседания на 13.04.2023 г. и на 15.05.2023 г. М. М. Д., е бил разпитван в качеството на свидетел по делото, като е заявил, че работи по трудов договор и реализира месечни доходи, което обстоятелство според молителя е новооткрито. Твърди се, че възможността на сина на молителя да се издържа от доходите си не е била изследвана в производството по делото за издръжка, което е довело до постановяване на неправилно съдебно решение. Поискано е да се изискат справка за регистрираните на името на сина му трудови договори, както и протоколите от съдебните заседания, касаещи разпита на М. М. Д. като свидетел.

В открито съдебно заседание, молителят не се явява, като в писмено становище представено по делото поддържа молбата.

Ответникът по молбата М. М. Д., в писмено становище претендира молбата за отмяна да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид изложените доводи и като провери данните по делото, намира следното:

В конкретния случай, молбата за отмяна се основава на ново обстоятелство- молителят сочи, че синът му работи по трудов договор и реализира месечни доходи, което обстоятелство според молителя е новооткрито.

Твърдения, че е започнал работа в ресторант „Мидена къща“-А., за по няколко часа вечер срещу 200 лв. месечно, поради недостиг на средства за издръжка, М. М. Д., като ищец по гр.д. № 13483/2022 г. на Варненския районен съд, е въвел още с исковата си молба. За трудовата му заетост, като сервитьор, първоинстанционният съд е изслушал и гласни доказателства, и е обсъдил същите в потвърденото от въззивния съд решение, с което е приел предявения иск за издръжка за основателен до размера от 250 лв. месечно. По в.гр.д. № 504/2023 г. на Варненския окръжен съд също са налице данни за знание на молителя, че синът му работи по трудово правоотношение. В тази връзка във въззивната жалба подадена от М. Г. Д. е посочено, че „доказателствата по делото установяват, че ищецът е имал възможност и е полагал не по-малко от два часа дневно труд по трудово правоотношение, като сервитьор в ресторант след учебните занятия“.

Молбата за отмяна е неоснователна. По смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК нови обстоятелства, съответно нови писмени доказателства, са тези новооткрити /а не нововъзникнали, съответно новосъздадени/ факти и документи за тях, за наличието на които страната не е знаела и не е могла да придобие в държане по извинителни за нея причини до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по същество. Новото обстоятелство следва да е от значение за решаване на делото по същество, т. е. ако е било известно на съда, той би достигнал до други фактически и/или правни изводи, с което би се променил и резултата по иска. То следва да е съществувало към деня на формиране на силата на присъдено нещо, но да не е било включено в делото и този пропуск да не се дължи на нарушение на съда или на процесуалната небрежност на страната.

Соченото от молителя обстоятелство и представените по делото документи: протоколи от о.с.з. проведени на 13.04.2023 г. и на 15.05.2023 г. по гр. д №1838/2023 г. по описа на ВРС и Справка на НАП ТД-Варна, касаеща сключени от М. М. Д. трудови договори, не отговарят на посочените критерии. За да са основание за отмяна новооткритите обстоятелства следва да са от съществено значение за изхода на делото, а съобразяването им от съда следва да води до различно по съдържание съдебно решение, а в настоящия случай това не е така. Както се посочи, в хода на инстанционното производство са били въведени твърдения за трудовата заетост на М. М. Д., които твърдения заедно с представените в първоинстанционното производство доказателства в тази насока, са били съобразени и разгледани от съда по същество на спора. Представените писмени доказателства в настоящото производство, не биха променили фактическите и/или правни изводи, респ. и резултата по иска. Наред с това, както се посочи, новооткрито писмено доказателство е това, което е съществувало преди постановяване на решението, но страната не е могла да го представи въпреки положената от нея дължима грижа за водене на делото. Настоящият случай не е такъв, защото справка от НАП ТД-Варна, касаеща сключени от М. М. Д. трудови договори през 2021 г. и 2022 г. /при въведени от него твърдения, че работи/, при полагане на дължимата грижа за добро водене на процеса от страна на молителя, е могла да бъде представена по делото. Следователно не е осъществена хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Молителят е изложил и доводи за неправилност на въззивното решение и потвърденото с него решение на Варненския районен съд. Тези доводи не обосновават основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в закона и са различни от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. В производството по отмяна на влезли в сила решения съд преценява дали са налице въведените основания за отмяна на влязлото в сила решение. Правилността на съдебното решение се проверява по реда на инстанционния контрол.

Предвид изложеното, молбата за отмяна на влязлото в сила решение по в.гр.д. № 504/2023 г. на Варненския окръжен съд, се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника по молбата М. М. Д. следва да се присъдят разноски за настоящото производство в размер на 1000 лв. Искането за присъждането им е заявено своевременно; договореното адвокатско възнаграждение е в размер 1000 лв. – съгласно договора за правна защита и съдействие, като същото е реално изплатено съобразно посоченото в договора.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Г. Д., за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязло в сила решение № 378/27.03.2023 г., постановено по в.гр.д. № 504/2023 г. на Варненския окръжен съд.

ОСЪЖДА М. Г. Д., с ЕГН [ЕГН] да заплати на М. М. Д., с ЕГН [ЕГН], сумата 1000 лв.- разноски по делото в производството по чл. 303 и сл. ГПК пред ВКС.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.