Оправдаване за шофиране след наркотици поради липса на умисъл при прием на лекарство

Текстът на акта

Ключови фрази

Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества * превратно тълкуване на свидетелски показания * необоснованост * анализ на доказателства * достоверност на свидетелски показания * липса на умисъл

Р Е Ш Е Н И Е
№ 640
София, 10 декември 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЯНКОВА
НИКОЛАЙ ДЖУРКОВСКИ

при секретаря Невена Пелова и с участието на прокурора Калин Софиянски изслуша докладваното от съдия Янкова н.д № 720/ 2024 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по протест на заместник окръжен прокурор при Окръжна прокуратура Пловдив против въззивна присъда № 18 от 29 .0 2.2024 г. на Окръжен съд Пловдив по ВНОХД № 2060/2023 г., с която е била отменена изцяло осъдителната първоинстанционна присъда на Районен съд Пловдив по НОХД № 2651/2022 г. и постановена нова, с която подсъдимият Н. Р. К. е бил признат за невинен и оправдан по обвинението му за извършено престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК
В протеста е заявено цифрово касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК – нарушение на закона, но от изложените съображения става ясно, че недоволството е от процесуалната дейност на въззивния съд. Твърди се, че оценъчната дейност на контролираната инстанция е несъответна с изискванията на НПК като конкретните подкрепящи данни са основани: - върху безкритично приетите за достоверни показания на родителите на подсъдимия, без да е отчетена роднинската им връзка и произтичащата от това пристрастност; - върху оценката на обясненията на подсъдимия, незаконосъобразно приети за достоверни без да е отчетено, че касаят посещение при д-р И., чиято медицинска специалност е онколог, а не психиатър или невролог; - върху постановеното в отклонение от изискването на чл.304 от НПК оправдаване на подсъдимия, доколкото последното е приложимо само ако деянието не осъществява каквото и да е друго, освен посоченото в обвинителния акт престъпление, като се предлага да са налице признаците на престъплението по чл.354а, ал.3 от НК, за което и се иска от ВКС да отмени присъдата и върне делото с указания по правилното приложение на закона. Следователно, наведените подкрепящи данни разкриват действителната воля на протестиращия прокурор и очертават претенцията за наличие на съществени процесуални нарушения, съставляващо друго касационно основание - по чл.348, ал.1, т. 2 от НПК, в рамките на което е и дължимата касационна проверка .
В постъпилото по реда на чл.351, ал. 4 от НПК възражение от защитата на подсъдимия - адвокат И. М. от АК Пловдив са изложени подробни съображения оспорващи протеста.
Участващият в заседанието пред ВКС прокурор намира, че с основание в протеста е оспорена логиката на съда в анализиране на депозираните от св.Я. И. показания и при формиране на правните му изводи. Счита, че обективно несъответни са твърденията на подсъдимия за получен /препарат/ на инкриминираната дата 5.12.2020 г. от свидетеля д-р Я. И.. Излага мнение, че обратно на приетото от съда, подсъдимият е потърсил лекаря, но за да оправдае наличието на бензодиазепин в кръвта си и че д-р И. му издал рецепта за препарата /препарат/ , но не преди, а след инкриминираната дата – три дни след нея. По тези съображения и при допуснатото по този начин изопачаване действителното съдържание на свидетелските показания, прокурорът намира за налично основанието по чл.348, ал. 1, т. 2 от НПК, предвид допуснатото от съда съществено процесуално нарушение. Обобщава в заключение, че присъдата на въззивния съд се нуждае от отменителна касационна санкция.
Подсъдимият не се явява, редовно призован. От двамата упълномощени защитници на подсъдимия не се явява адв. Р. Д., редовно призована. Явява се адвокат И. М. и с доводи за неоснователност на оплакванията в протеста моли същият да бъде оставен без уважение, а присъдата на Окръжен съд Пловдив - оставена в сила.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, намери следното:
Касационният протест е допустим, тъй като е подаден от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт от категорията на посочените в чл.346, т. 2 от НПК.
Разгледан по същество ВКС го намира за неоснователен .
Фокусът върху развитите съображения, подкрепящи оплакването за незаконосъобразно оправдаване на подсъдимия е поставен върху оценъчната дейност на въззивния съд и заявените като пороци в аналитичната дейност недостатъци. Същите обаче, с оглед формулирането им, включително и доразвитите от участващия в заседанието пред ВКС прокурор гравитират около оплакване за необоснованост. И това е така предвид твърденията, че въззивният съд неправилно е дал вяра на подсъдимия и на показанията на неговите родители, а не е приел за достоверно заявеното от свидетеля д - р И.. Единственият аспект, в който така отправените критики позволяват касационното им обсъждане в рамките на настоящата проверка е дали при оценката на посочените доказателства, а и на доказателствената съвкупност като цяло е спазено от съда изискуемото по чл.107, ал.5 от НПК внимателно обсъждане. Казано иначе, дали доказателствата са оценени според действителното им съдържание, без изопачаване или превратност, дали е обърнато внимание на вътрешната им логичност и последователност, на тяхната устойчивост във възпроизвеждане на относимите обстоятелства, дали са вътрешно непротиворечиви и дали кореспондират с установеното от другите доказателствени източници - все критерии, макар и неизчерпателно посочени, които съдът следва да съобрази в оценъчната си дейност.
Прегледът на доказателствената съвкупност не сочи допуснато от контролираният съд отклонение от задължението му да я подложи на обсъждане и да интерпретира доказателствата според посочените критерии.
На първо място следва да се отбележи, че само фактът на роднинската връзка на двамата свидетели не прави показанията им априори изключими от съвкупността, нито ги прави изначално недостоверни. В процеса на доказване, съгласно нормите на НПК всички доказателства и средствата за тяхното установяване са равнопоставени, като липсата на приоритетност е заложена в принципното начало по чл. 14, ал. 2 от НПК. В този смисъл и Върховният касационен съд многократно е имал повод да отрази в редица решения становището си, че близката родствена връзка на свидетел със страните по делото, както и което и да е друго обстоятелство принципно предпоставящо заинтересованост от изхода му, не прави отнапред недостоверни депозираните показания, а изисква тяхното внимателно обсъждане. Точно това е сторил и въззивният съд, като е подложил на самостоятелна и съвкупна преценка, заявеното от св.К. и св.К. - родители на подсъдимия, съпоставяйки го с показанията на св.Д., както и с обясненията на подсъдимия, съпоставяйки ги от своя страна със свидетелските показания, включително и депозираните от св. Я. И.. В този смисъл не ползваните от съда критерии са уязвими, а наведените в протеста и доразвити в заседанието пред ВКС съображения, като е достатъчно в тази връзка да се спомене, че съдържателно показанията на д-р И. не позволяват извод, че подсъдимият го е посетил само веднъж и то само на датата, на която е издадена рецептата ( 8.12.2020 г.- бел.ВКС), поради което и лишено от основание е твърдението за тяхното изопачено и не според действителното им съдържание оценяване. Респективно, изтъкнатата пред касационната инстанция обективна недостоверност на обясненията на подсъдимия, аргументирана с твърдението, че същият реализирал посещението при д-р И. с цел да „оправдае“ констатираното вече наличие на бензодиазепин в кръвта си не намира опора в данните от делото.
Все в тази насока следва да се посочи по – нататък, че внимателния прочит на обсъдените от контролираният съд гласни доказателства, установени от обясненията на подсъдимия и от показанията на св.И. не разкрива различие по въпроса за най-малко двукратните им срещи и че при първата не е изписано това лекарство, понеже посещението е било „във Втора база, тогава не мога да издам такъв документ, тъй като тогава нито са в мен кочаните, нито персоналът..“- св.И., л. 156, НОХД. Същественото с оглед изхода на делото противоречие, на което е обърнал внимание и въззивният съд е само относно снабдяването с /препарат/ – дали св.И. е дал медикамента на подсъдимия при първото посещение, както сочи последния, за да го „пробва“ или както твърди св.И., тогава само е насочил подсъдимия към въпросния медикамент, тъй като предписания от свидетеля Д. и приеман оланзепин, „не върши работа“ –св.И., л.156, НОХД.
Преди всичко е необходимо да се подчертае, че преценката на съда да се довери на едно или друго доказателство, в случая – да приеме с доверие заявеното от подсъдимия е суверенна. Тя не подлежи на преосмисляне и обвързва касационната инстанция, когато както е в случая оценката на противоречивите доказателства е направена при спазване на горепосочените критерии и не търпи упрек, включително и в отправената в заседанието пред ВКС посока като обективно нелогична, понеже и в този аспект съдът не е допуснал нарушение. Напротив. Съпоставил е обясненията на подсъдимия с показанията на св.Д. - лекуващият го лекар и с основание ги е намерил за обективно логични, предвид установеното и от двамата лекари- св.Д. и св.И. развитие на медицинския проблем и търсеното му разрешение чрез по - силно действащо лекарство.
В контекста на изложеното лишено от основание е и оплакването за порочна оценъчна дейност на въззивния съд относно приетите с доверие обяснения на подсъдимия, аргументирано с довода, че д- р И. е онколог, а не специалист за проверка на психичното състояние. Несъстоятелността на отправеното възражение е видна дори и от безспорно установеното по делото, че св.И. е оказал реална медицинска помощ на подсъдимия, тоест самият той е приел да е компетентен, съобразно медицинското си образование, по въпросите, за които е потърсен за съдействие.
Ето защо и направените въз основа на законосъобразната аналитична дейност изводи по фактите, а от там и правната оценка на установените фактически положения като изключващи субективния състав на вмененото в отговорност на подсъдимия престъпление по чл.343б, ал.3 от НК не търпят укор.
Що се отнася до претендираното нарушение на чл.304 от НПК следва да се посочи, че без съмнение въззивният съд в рамките на задължението си по чл.301, ал.1, т. 2 от НПК вр. с чл.317 от НПК, когато установи, че деянието не е престъпно по посочения от обвинението престъпен състав е задължен да обсъди дали с установеното поведение подсъдимият не осъществява състав на друго престъпление и да съобрази дали са налице основанията за приложение на предвидените в чл. 337, ал.1, т. 2 от НПК правомощия. ВКС не намира да е допуснато от предходната инстанция претендираното нарушение на чл. 304 от НПК. Видно от предложената аргументация, в протеста се настоява да е била налице възможност установените факти, а именно че подсъдимият „се е снабдил преди 5.12.2020 г. от неустановено лице“ (стр.втора от протеста) с лекарството /препарат/ съдържащо наркотично вещество – бензодиазепин (BZO) да се подведат под признаците на предвиденото в чл.354а, ал.3 от НК престъпление. Посоченият престъпен състав както е известно, инкриминира придобиването и държането без надлежно разрешително на наркотични вещества или техните аналози и съответно ги санкционира в зависимост от класифицирането им на рискови и високорискови. Встрани от различието на двата престъпни състава, включително и с оглед защитимите с тях обществени отношения в принципно отношение субективната съставомерност на заявеното „снабдяване“, тоест изпълнителската форма по чл.354а, ал.3 от НК - „придобие“ изисква всички обективни признаци включително и че се касае за наркотично вещество да се съзнават от дееца. След като именно установената липса на съзнание у подсъдимия за съдържанието на наркотично вещество в медикамента /препарат/ е изключила субективната съставомерност на предприето след употребата му шофиране, то и няма как на същото основание да не е изключена субективната съставомерност и за неговото придобиване.
По тези съображения касационния протест не може да бъде приет за основателен, поради което присъдата на въззивната инстанция следва да бъде оставена в сила.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение ,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 18 / 29.02.2024 г., постановена по ВНОХД № 2060/2023 г. от Окръжен съд Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.