Доказване при иск за връщане на сума, получена без основание

Текстът на акта

Ключови фрази

2

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50235

София, 07.12.2022 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков

Десислава Попколева

при участието на секретар Даниела Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 3709 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 427/27.05.2022 г. по касационна жалба на Д. Н. Х., чрез адв. З. Д., е допуснато касационно обжалване на решение № II-213/25.05.2021 г. по в.гр.д. № 2367/2020 г. на Окръжен съд Бургас, с което след отмяна на решение № 121/17.04.2020 г., постановено от Районен съд Несебър по гр.д. № 940/2018 г.,е отхвърлен предявения от касатора против Я. И. Б. иск по чл.422 ГПК вр. чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД за приемане за установено, че ответникът дължи на ищцата сумата от 25 000 лв., получени от него на 31.03.2015 г. без основание, ведно със законната лихва от 20.09.2018 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 09.05.2018 г. по ч.гр.д. № 427/2018 г. по описа на РС-Несебър.

Касаторът обжалва въззивното решение като поддържа недопустимост на същото поради произнасяне на съда на непредявено основание. На следващо място се поддържа неправилност поради допуснати нарушения на материалния и на процесуалния закон – основания по чл.281, т.3 ГПК. Основните доводи са, че съдът е нарушил диспозитивното начало в процеса и се е произнесъл по доводи и възражения, които не са били въведени от страните в процеса и така е достигнал до неправилния извод, че процесната сума не е дадена без основание, а въз основа на договор за заем. В открито съдебно заседание, чрез адв. З. поддържа касационната жалба и моли въззивното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде уважен. Претендира и сторените разноски за касационната инстанция.

Насрещната страна – Я. И. Б., чрез адв. И. И., в отговора на жалбата поддържа становище за неоснователност на доводите за неправилност на обжалваното решение, развити в касационната жалба. В открито съдебно заседание, не се явява и не се представлява.

За да отмени решението на първата инстанция и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли иска с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД /първоначално предявен като евентуален на главния иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.240 ЗЗД, производството по който е прекратено с влязло в сила определение на Районен съд Несебър/, въззивният съд е приел, че с оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, ответникът по иска не е успял до докаже наличието на основание за получаване на сумата, но същевременно с това е приел, че обясненията на ищцата пред първата инстанция по реда на чл.176 ГПК съдържат признание за неизгодни за нея факти, а именно, че сумата е предоставена на ответника като заем, поради което искът се явява неоснователен.

Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК по въпроса допустимо ли е, при обективно съединяване на искове, в отношение на евентуалност, основателността на евентуалната претенция да се изгражда на твърдения, представляващи основание на главния иск, който не е предмет на разглеждане, за да се провери налице ли е противоречие с разрешението, дадено в решение № 72/29.07.2013 г. по гр.д. № 402/2012 г. на IV г.о.

По така повдигнатия въпрос в посоченото от касатора решение е прието, че когато ищецът, предявявайки иск, търси определен правен резултат, позовавайки се на едно правно основание и моли, ако то не бъде установено, съдът да постанови същия резултат, но поради други правопораждащи юридически факти, е налице обективно съединяване на искове при условията на евентуалност, както и че предметът на иска се индивидуализира чрез страни, правопораждащи юридически факти и петитум. Посочено е, че при различие в някои от посочените елементи, са налице отделни претенции и когато те са предявени за съвместно разглеждане, съдът дължи произнасяне по всяка от тях, като при евентуалното обективно съединяване на искове, съдът разглежда претенциите в реда, посочен от ищеца, освен ако друго не следва от естеството на спорните права и правоотношения. Евентуалната претенция се разглежда само, ако бъде отхвърлен главния иск. Когато страните и петитумът на евентуално съединените искове са едни и същи, а разликата е единствено в правопораждащите юридически факти, съдът първо се произнася по състава на главния иск и при отхвърлянето му, разглежда твърденията и възраженията на страните досежно правопораждащите факти, на които се основава евентуалната претенция. Недопустимо е за основателността на евентуалната претенция да се изхожда от твърденията, представляващи основание по главния иск, като съдът дължи произнасяне по всеки иск, така, както е предявен и решава спора въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по вътрешно убеждение.

При така дадения отговор на правния въпрос, доводите на касатора за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, са основателни. В конкретния случай въззивният съд в нарушение на нормата на чл.176 ГПК е приел, че дадените от ищцата обяснения пред първата инстанция съдържат признание за неизгоден за нея факт - че сумата е предоставена на ответника по заемно правоотношение, поради което искът й за установяване, че процесната сума е дадена без основание, е неоснователен. За да достигне до този извод съдът не е съобразил, че обясненията на ищцата, дадени пред първата инстанция, нямат характер на признание за конкретен неизгоден за нея факт, за да бъдат годно доказателствено средство, което да се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото, а съставляват фактически твърдения за правното основание за предаване на сумата, който твърдения са изложени в исковата й молба във връзка с предявения главен иск и подлежат на установяване с допустимите за това доказателствени средства. Без значение е обстоятелството, че производството по главния иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.240 ЗЗД е прекратено с влязло в сила определение и така на практика единствено заявеният, първоначално като евентуален иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, е останал предмет на исковото производство. Съдът не е съобразил и обстоятелството, че обясненията на ищцата по чл.176 ГПК са допуснати по искане на ответника за установяване на наведеното от него в отговора на исковата молба възражение, че основанието за предаване на сумата от 25 000 лв. не е договор за заем, а е „скрита инвестиция в бизнес“ - за придобиване на дружествени дялове от ответника като формален съдружник във „Фракси Кар“ ООД, в каквато насока са и поставените в искането въпроси към ищцата и на които последната е отговорила отрицателно.

Приемайки, че установителният иск по чл.422 ГПК вр. чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е неоснователен, въпреки че ответникът не е успял до докаже наличието на соченото от него основание за получаване на сумата, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено на основание чл.293 ГПК, като вместо него следва да бъде постановено друго, с което установителният иск, предявен по реда на чл.422 ГПК да бъде уважен.

Предвид крайния изход на спора – уважаване на иска по чл.422 ал.1 ГПК вр. чл .55, ал.1, пр.1 ЗЗД, на касатора - ищец се дължат на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски за държавни такси /530,00 лв./ и за адвокатско възнаграждение /2 500,00 лв./, сторени в касационното производство, както и разноски за адвокатско възнаграждение /2 500,00 лв./ за въззивната инстанция.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № II-213/25.05.2021 г., постановено по в.гр.д. № 2367/2020 г. по описа на Окръжен съд Бургас, като вместо него постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. Н. Х., ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], [улица], вх.В, ет.3, ап.8 срещу Я. И. Б., ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], [улица], иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, че в полза на ищцата съществува вземане срещу ответника за сумата от 25 000 лв., като получена без основание, ведно със законната лихва от 20.09.2018 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр.д. № 427/2018 г. по описа на Районен съд Несебър.

ОСЪЖДА Я. И. Б., ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], [улица] да заплати на Д. Н. Х., ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], [улица], вх.В, ет.3, ап.8, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 2 500,00 лв. – разноски за въззивната инстанция, както и сумата от 3030,00 лв. – разноски за производството пред ВКС.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: