Обезщетение за вреди от трудова злополука за нов период и при ексцес

Текстът на акта

Ключови фрази

1

1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60172

гр.София, 22.06.2021 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

девети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Илиев

ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов

Димитър Димитров

при секретаря Райна Пенкова и прокурора

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3604/ 2020 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 196/ 18.03.2021 г. по настоящето дело по жалби на Р. Т. И. (ищец) и „СОД - Варна” АД, [населено място] (ответник) е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 745/ 18.06.2020 г. по гр.д.№ 249/ 2020 г., с което „СОД - Варна“ АД е осъдено да заплати на Р. И. 4 000 лв (частичен иск за вземане в общ размер 70 000 лв) - обезщетение за неимуществени вреди от увреждания на десния лъчев нерв на горния десен крайник, довели до намалена чувствителност до степен и на пълна липса на такава; изгаряне на кожата на главата; появяването на израстък под клепача на лявото око; проблеми със зъбите; разтежения на глезените и нервни кризи в периода 18.04.2015 г. – 02.04.2018 г., настъпили в резултат на влошаването на състоянието му след трудова злополука от 17.04.2014 г. в сравнение със състоянието, в което се е намирал към датата на приключване на съдебното дирене по гр.д.№ 4274/ 2015 г. на Варненски районен съд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.04.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен частичен размер от 14 000 лв, а производството по предявения частичен иск за сумата 14 000 лв (от вземане в общ размер 75 000 лв., съставляващо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания в периода 18.04.2015 г. – 02.04.2018 г., настъпили в резултат на трудовата злополука от 17.04.2014 г., ведно със законната лихва) е прекратено на основание чл.299 ал.2 ГПК.

Обжалването е допуснато по при условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по материалноправния въпрос „При липса на констатирана временна и трайна неработоспособност от компетентните медицински органи, възможно ли е да е налице „ексцес“ при трудова злополука?“. И при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос „Дали при предявен иск за обезщетяване на неимуществени вреди, когато ищецът е посочил в исковата си молба начало и край на периода, за който претендира обезщетение, искът се явява частично предявен и формира ли решението по него сила на пресъдено нещо за вредите, настъпили извън посочения в исковата молба период?“.

По материалноправния въпрос съдът съобразява установената съдебна практика /срв. решение № 553/ 27.06.2013г. по гр.дело № 196/ 2012 г., ІV г.о. и цитираните в него/, според която ако здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението /ексцес/, нему се дължи ново обезщетение за самото влошаване. Това е възможно само ако при присъждането на първоначалното обезщетение, влошаването на здравословното състояние не е било предвидено и съобразено от съда. При ексцес за пострадалия възниква ново вземане за обезщетение, различно от първоначално предявеното, което произтича от новото състояние на пострадалия, свързано с появата на ново страдание и/или съществено утежняване на старите страдания, което се отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение. При определяне размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди от ексцес съдът преценява дали това състояние е предизвикало нови емоционални, психически, психологически терзания на личността, болки и страдания върху целостта на организма и здравето на увредения или е увеличило интензитета на болка и страдание от старото състояние.

Видно от изложеното, ексцесът следва да се разглежда като ново състояние, различно от това, констатирано при самото увреждане и вредите от което са вече обезщетени, но това състояние не може да бъде дефинирано предварително с оглед спецификите на всеки конкретен случай. Влошаването на здравето е факт, от който пострадалият извлича за себе си благоприятни правни последици и затова носи тежестта да го докаже. Законът не предвижда отклонение от общите правила за доказване на този факт, нито е поставил като условие за възникване на вземането за обезщетяване на вреди от ексцес при трудова злополука установяването на влошаването на здравето от компетентни медицински органи /различно е положението при установяване на ексцес от професионално заболяване, който, също както и самото заболяване, по правило се установява само с решения на компетентни медицински органи/. Затова на поставения в настоящето производство материалноправен въпрос следва да бъде отговорено, че наличието на констатирана временна и трайна неработоспособност от компетентните медицински органи не е елемент от фактическия състав, при който възниква вземане за обезщетяване на вреди от ексцес при трудова злополука.

Процесуалноправният въпрос е разрешен в решение № 196 от 12.07.2011 г. по гр.д.№ 1724/ 2009 г., IV г.о. в следния смисъл: Претендиращият обезщетение за вреди може да предяви с иск цялото свое вземане за всички вреди (в т.ч. бъдещите), произтичащи от едно увреждане, но той може да избере да предяви с иск само част от вземането си. В първия случай нови вреди може да се претендират само при ексцес, а във втория ищецът може да предяви в отделно производство непредявените части от вземането си за обезщетение. Съществуват различни начини за предявяване на частичен иск. Общото за всички тях е, че в исковата молба трябва да има изрично посочване, че искът е частичен, липсва ли такова посочване, счита се, че с иска е предявено цялото вземане за обезщетение на всички вреди (в т.ч. бъдещите). Един от начините за предявяване на частичен иск е, като се претендира определена абсолютна сума с изричното посочване, че тя е част от цялото обезщетение за всички вреди. Друг начин за предявяване на частичен иск е, като се претендират вредите, настъпили през определен период от време с посочване на началото и края му (напр. от извършването на деликта до предявяването на иска, за времето на инвалидизацията от определена до определена дата и др.). Следващ начин е, като се претендира обезщетение за отделни увреждания с посочването им (напр. за поправка на определена вещ, за проведено лечение, за ползвана усилена храна, за пропуснато възнаграждение и др.).

Предвид това тълкуване на закона, от което настоящият състав не намира основание да се отклони, на поставения в настоящето производство процесуалноправен въпрос следва да бъде отговорено така: Когато предявява иск за обезщетяване на вреди, настъпили в определен период от време, пострадалият от трудова злополука предявява частичен иск. Ако този частичен иск е уважен, допустим е иск за обезщетяване на вредите, настъпили в следващ период.. Ако последващият иск е за обезщетяване на бъдещи вреди, които са били обезщетени при постановяване на решението по уважения частичния иск, последващият иск е неоснователен, а не недопустим. Това е така, защото въпросът има ли настъпили нови вреди извън периода по първия иск, е по съществото на спора, а не по наличието на процесуални предпоставки и отсъствието на процесуални пречки за възникването и упражняването на правото на иск.

В обжалваното въззивно решение съдът е приел, че произнасянето на първата инстанция по иск за обезщетяване на вреди за период, различен от този, за който е присъдено обезщетение с влязло в сила решение, е недопустимо. Посочил, че макар по другото дело да било претендирано обезщетение за точно определен период, това не било предявяване на частичен иск. Изводът е направен в съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като с предявяването на искане за обезщетяване на вреди в точно определен период, пострадалият от трудова злополука предявява частичен иск – само за обезщетяване на вредите в този период и е допустим иск за обезщетяване на вредите в различен период. По отношение на обжалваното решение е налице касационното основание по чл.281 т.3 пр.2 ГПК и то подлежи на отмяна. Същото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав който да отстрани порочните процесуални действия на първата инстанция, състоящи се в даване на указания за поправяне на исковата молба /правилната квалификация на спорното право е служебно задължение на съда/. Първоначално предявената искова молба е редовна и не страда от никакви недостатъци. В нея ищецът е заявил при каква обстоятелства е настъпила злополуката, какви вреди е търпял от нея, както и че за вредите, търпени в определен период от време, вече е получил обезщетение. Предявеният иск е за обезщетяване на вреди в следващ период, а не за вреди от ексцес. Твърдения за ексцес ищецът не е заявявал, такива му е натрапил първоинстанционният съд, давайки указания с разпореждане от 05.04.2018 г. в нарушение на принципа на диспозитивното начало. Предявеният иск е един, той е за обезщетяване на вреди от трудова злополука, настъпили през определен период от време и следва да се разгледа като такъв. Съдът следва да установи настъпили ли са твърдяните вреди в твърдяния период, а ако за тях вече е било присъдено обезщетение с влязлото в сила решение като бъдещи такива, то предявеният иск би се явил неоснователен, а не недопустим.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение на Варненски окръжен съд № 745/ 18.06.2020 г. по гр.д.№ 249/ 2020 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: