Нарушение на диспозитивното начало при спор за права върху промишлен дизайн

Текстът на акта

Ключови фрази

Иск за нарушаване правото на дизайн * Иск за обезщетение

6

Р Е Ш Е Н И Е
№ 255
София , 22.08. 2025 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия , Второ отделение , в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и пета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

при секретаря Александра Ковачева

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т . д. № 159/2023 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЛЕГО А/С, дружество, учредено и съществуващо съгласно законите на Д., срещу решение № 539 от 20.07.2022 г. по в. т. д. № 854/2021 г. на Софийски апелативен съд, потвърждаващо постановеното от Софийски градски съд, VI-6 състав решение № 260116 от 22.01.2021 г. по т. д. № 1459/2019 г. в частта , с която са отхвърлени предявените от дружеството-касатор срещу „МАР 2000“ ЕООД, [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 11 от Регламент (ЕО) № 6/2002 и чл. 57 и сл. от Закона за промишления дизайн: иск за установяване факта на нарушението на нерегистрирани дизайни на Общността на ЛЕГО А/С – кутии на конструктори с код на производителя № 70669, № 21152, №21148, № 70680, № 76117, №76134, № 76116, № 70670, № 21151, № 76114, № 21149, № 70667, № 70665, № 70668, № 21150, № 76115, № 76113, № 76133, чрез осъществен внос на 10 548 броя комплекти играчки – конструктори, задържани с разписка за задържане № 01411342/27.06.2019 г. от Агенция Митници, Териториална дирекция Северна Морска; иск за осъждане на „МАР 2000“ ЕООД да преустанови нарушението; иск за изземване и унищожаване на процесните кутии, съдържащи комплекти играчки – конструктори от пластмаса в разглобен вид; иск за разгласяване за сметка на ответника на диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в часови пояс на телевизионна организация с национално покритие; иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи – неполучено лицензионно възнаграждение в размер на 23 328 лв., а при условие на евентуалност – в размер, определен от съда.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Изразява несъгласие с извода, че ищецът ЛЕГО А/С не е активно материалноправно легитимиран по предявените искове, тъй като не е носител на правата на интелектуална собственост върху процесните нерегистрирани промишлени дизайни на Общността. Твърди, че този извод е резултат от съвършено погрешния прочит на сключеното между ЛЕГО А/С и ЛЕГО Систем А/С лицензионно споразумение от 01.01.2007 г. и от неправилното възприемане на съдържанието му досежно качеството на страните по него, изразяващо се в това, че въззивният съд е посочил, че „собственикът на патента“ е ЛЕГО Систем А/С, а „предприемачът“ е ЛЕГО А/С, докато в действителност е точно обратното – „собственикът на патента“ е ЛЕГО А/С, а „предприемачът“ е ЛЕГО Систем А/С. Освен това, според касатора, съставът на Софийски апелативен съд погрешно е интерпретирал и мотивите на първата инстанция, доколкото в тях не се съдържа извод, че „с цитираното споразумение не са прехвърлени правата върху дизайните, а е предоставено на ЛЕГО А/С единствено използването на патентите“, както е посочено в обжалвания акт. В касационната жалба се твърди също, че въззивният съд е нарушил принципите на диспозитивното и служебното начало, тъй като е изопачил обстоятелствата по делото и се е произнесъл по ненаведени от ответната страна факти, твърдения и възражения и е приел за установени обстоятелства, различни от тези, за които между страните не съществува спор, тъй като ответното дружество никога в производството по делото не е заявявало твърдение или възражение, че ЛЕГО Систем А/С не доказва права на собственик на дизайните, защото съгласно лицензионното споразумение ЛЕГО Систем А/С е „собственикът на патента“, а ищецът ЛЕГО А/С е „предприемачът“, който е получил права единствено на използване на правата върху дизайна.

С определение № 825 от 13.03.2025 г. по настоящото дело касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: „Допустимо ли е съдебно решение да се основава на факти, твърдения и възражения, които не са въведени в процеса или съдът да приеме за установени обстоятелства, различни от тези, за които между страните не съществува спор“.

Ответникът по касация – „МАР 2000“ ЕООД, [населено място] – не заявява становище по касационната жалба.

Върховен касационен съд - състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото, с оглед заявените касационни основания и становищата на страните, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е основателна .

С постановеното по делото решение въззивният съд е споделил крайния извод на първата инстанция, че предявените от ЛЕГО А/С обективно съединени искове с правно основание чл. 11 от Регламент (ЕО) № 6/2002 и чл. 57 и сл. от Закона за промишления дизайн за защита правата на ЛЕГО А/С върху нерегистрирани дизайни на Общността – кутии на конструктори с код на производителя № 70669, № 21152, №21148, № 70680, № 76117, №76134, № 76116, № 70670, № 21151, № 76114, № 21149, № 70667, № 70665, № 70668, № 21150, № 76115, № 76113, № 76133 – са неоснователни. Съобразявайки събраните във въззивното производство доказателства относно създаването на процесните дизайни от служители на ЛЕГО Систем А/С, заключението на повторната съдебно-техническа експертиза, прието в първоинстанционното производство, както и данните в заключението на вещото лице-компютърен специалист, прието във въззивното производство, касаещи момента на създаване на работните файлове с изображения на дизайна на кутиите на конструкторите ЛЕГО, извършените презентации с представянето му и първите по време коментари след презентациите и при качване на рекламните клипове в YOUTUBE, решаващият състав е приел, че дизайните са нови и оригинални, по смисъла на чл. 5 и 6 от Регламент /ЕС/ № 6/ 2002 и че са публично разгласени, по смисъла на чл. 7, поради което подлежат на закрила. Преценил е обаче, че такава закрила не може да бъде предоставена на ищеца ЛЕГО А/С, тъй като той не е установил да е носител на правата върху процесните нерегистрираните промишлени дизайни на Общността. Въззивният съд е приел, че правата върху дизайните, съгласно уговореното в трудовите договори на лицата, които са ги създали, както и предвид разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от Регламента, принадлежат на работодателя – ЛЕГО Систем А/С. Като неоснователно е счел твърдението на ищеца, че тези права са му били прехвърлени от ЛЕГО Систем А/С по силата на сключено лизензионно споразумение от 01.01.2007 г., действащо и през периода на създаване на процесните нерегистрирани дизайни съгласно уговореното в анекс от 23.01.2020 г. към споразумението. Според съдебния състав: С това споразумение не са прехвърлени правата върху дизайните, а на Лего А/С е предоставено единствено използването на патентите, каквато е ясната и точно формулирана, ненуждаеща се от тълкуване, уговорка в т.1.1 от споразумението; Волята на „собственика на патента“ Лего Систем А/С да предостави на ЛЕГО А/С единствено ползването на патентите се потвърждава и от последващата договореност между страните, обективирана в т.3.1 от споразумението; В споразумението изрично е договорено собственикът на патента да запази пълната си собственост върху патентите и е отречена възможността предприемачът ЛЕГО А/С да придобие права върху патента в резултат на използването му.

Липсата на първата кумулативна предпоставка от фактическия състав на чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗПД е преценена от въззивния съд като достатъчна да обоснове извод за неоснователност на предявения установителен иск, а следователно и на всички останали обусловени от неговия изход искове.

Настоящият състав намира, че въззивното решение е неправилно .

По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване:

Разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК регламентира едно от основните начала на гражданския процес – диспозитивното, съобразно което предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. От посочения принцип следва, че съдът е длъжен да разгледа само иска, с който е сезиран и да се произнесе само по въведените от страните факти и възражения, като не може да взема предвид такива, които не са изрично заявени и да приема за настъпили правни последици, каквито не се претендират от страните.

В този смисъл е отговорът на въпроса, обусловил допускането на касационния контрол, даден както в цитираната в определението по чл. 288 ГПК съдебна практика, така и в редица други решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК (решение № 205 от 19.01.2018 г. по гр. д. № 896/2017 г. на ВКС, І г. о., решение № 232 от 27.09.2016 г. по гр. д. № 1083/2016 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 477 от 23.01.2013г. по гр. д. № 1648/2011 г. на ВКС, ІV г. о. и др.).

При постановяване на обжалвания акт Софийски апелативен съд е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК и задължителната практика по приложението й. Съдът е преценил за недоказана активната материалноправна легитимация на ищеца Лего А/С по предявените искове за защита правата върху процесните промишлени дизайни, единствено с оглед лицензионно споразумение от 01.01.2007г., сключено между Лего А/С и Лего Систем А/С, приемайки, че с това споразумение „собственикът на патента Лего Систем А/С“ е предоставил на „предприемача ЛЕГО А/С“ само използването на патентите, като изрично е договорено собственикът на патента да запази пълната си собственост върху него и е отречена възможността за предприемача да придобие права върху патента в резултат на използването му. Така направеният извод обаче е в противоречие с процесуалната позиция и твърденията на самия ответник. Както в отговора на исковата молба, така и в отговора на въззивната жалба ответникът „МАР 2000“ ЕООД е възразил срещу активната легитимация на ищеца Лего А/С, защото е оспорил правното значение на отделни клаузи от споразумението от 01.01.2007 г. и неговата валидност към датата на завеждане на делото, а не защото с посоченото споразумение Лего А/С, като „предприемач“, не е придобил от „собственика Лего Систем А/С“ правата върху процесните промишлени дизайни. Следователно, въззивният съд се е произнесъл по въпрос, който не е бил спорен между страните и по който ответникът не е заявил изрично възражение, в което именно се състои и допуснатото нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес. Същото е резултат от неправилния прочит (не от неправилно тълкуване) на процесното лицензионно споразумение, в което (страница 1) ясно и недвусмислено Лего А/С е посочен като „собственикът на патента“, а Лего Систем А/С – като „предприемачът“. Поради това грешно възприемане качеството на всяка от страните по споразумението се е стигнало и до неправилния правен извод, че ищецът Лего А/С не е притежател на правата върху процесните дизайни, което обосновава неправилност на въззивното решение и налага отмяната му.

Предвид факта, че инстанцията по същество е отхвърлила предявения установителен иск чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗПД и всички останали обусловени от неговия изход искове единствено поради преценката за липса на активна материалноправна легитимацция на ищеца, без да е обсъдила другите кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗПД във връзка с чл. 11 от Регламент (ЕО) № 6/2002, след отмяната на обжалваното решение, делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 3 ГПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 539 от 20.07.2022 г. по в. т. д. № 854/2021г. на Софийски апелативен съд.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: