Определяне на режим на лични отношения на баба с малолетно внуче

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 318

гр. София, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвъртата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА
при участието на секретаря Цветанка Найденова, като разгледа гр.д. № 2328 по описа за 2023 г., докладвано от съдия Фурнаджиева, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Н. Л. М., чрез адв. М. Н. К. и адв. М. Д. К.-М., против решение № 1642 от 21 декември 2022 г., постановено по в.гр.д. № 2281/2022 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 1560 от 11 май 2022 г., постановено по гр.д. № 2029/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, с което е определен следният режим на лични отношения на бабата по бащина линия К. Б. П. с детето К. М. Г.: бабата ще има право да вижда и взема при себе си детето всяка четвърта седмица от месеца за времето от 10:00 ч. в събота до 16:00 ч. в неделя с преспиване в дома на бабата, както и 10 дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на родителите на детето и с дните за лични отношения на бащата с детето, като бабата взема и връща детето от и в дома на майката.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 1971 от 23 април 2024 г., постановено по настоящото дело, по въпроса за интереса на детето при определяне на мерките за лични отношения с него по реда на чл. 128, ал. 1 СК съдът да съобразява и мерки, включително привременни такива, при едновременна висящност пред съда на съдебни производства за определяне на мерки за лични отношения с родител.

При отговора на въпроса следва да се има предвид разрешението, дадено в решение № 18, постановено по гр.д. № 2541/2019 г. на ВКС, ІV г.о., според което критериите, които следва да бъдат взети предвид при изследване „най-добрия интерес на детето“ по смисъла на § 1, т. 5 ДР ЗЗакрД, когато съдът определя мерки за лични отношения на бабата и дядото с детето, се извличат по тълкувателен път. Под „интереси на децата“ се разбират всестранните им интереси по тяхното отглеждане и възпитание – формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на детето като съзнателен гражданин. При определяне режима на лични контакти на бабата и дядото с детето, независимо на кого са били предоставени родителските права или при кого живее детето, съдът следва да изхожда от конкретно съществуващите отношения между поколенията в семейството, като се ръководи от интереса на детето. В случаите, когато родителят не само не препятства, но и насърчава контактите на детето със своите родители, предоставяйки възможност бабата и дядото да общуват с техния внук през времето, когато детето е при него, то съдът следва да съобрази това обстоятелство. Когато родителят, през времето, определено му за лични контакти с детето, пребивава при родителите си или без да живее в едно домакинство с тях, им дава възможност за контакти с внука им, вкл. и предоставяйки им го за гледане, това обстоятелство също следва да бъде съобразено. Съдът следва да прецени дали контактите между детето и бабата и дядото да бъдат осъществявани съвместно с тези на родителя, комуто е изрично определено време за това, или с оглед нуждите на детето следва да се определи и допълнително време за самостоятелни отношения между детето и бабата и дядото. В допълнение, в решение № 60270 по гр.д. № 660/2021 г. на ВКС, ІV г.о., се приема, че при определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се съобрази постоянното местоживеене на детето, съответно на бабата и дядото, необходимостта детето да посещава съответно учебно заведение от определена възраст, да се отчете обстоятелството, че родителят, на когото е предоставено упражняването на родителските права, работи, и че на същия е необходимо време за ежедневни контакти с детето. Конкретният режим по чл. 128 СК следва да се съобрази и с родителя, на когото е възложено упражняване на родителски права.

С оглед дадения отговор на поставения правен въпрос, касационният съд приема, че в обжалваното решение не е извършена цялостна преценка на всички релевантни обстоятелства, и по-конкретно не е съобразено времето, което бабата ще има самостоятелно право да прекарва време с детето, както и с постановените привременни мерки за определяне на лични отношения на детето с бащата. Действително правилно съдът е посочил, че спорът между родителите за упражняване на родителките права не е преюдициален, доколкото правото на бабата на лични отношения по чл. 128 СК е самостоятелно право. При определяне на личните отношения с бабата обаче не са взети предвид правата на бащата, за когото са определени привременни мерки за контакт с детето. Въззивният съд е потвърдил определения режим на отношения, при който бабата може да взема детето всяка четвърта седмица от месеца за времето от 10:00 ч. в събота до 16:00 ч. в неделя с преспиване в дома й, без да събере доказателства на какъв етап от развитието си е производството за родителските права, водено между родителите, вкл. без да установи дали привременните мерки са още в сила, и без да държи сметка за разпределянето на свободното време на малолетното дете между бабата и бащата. Макар връзка на преюдициалност между двете дела да липсва, несъобразяването с режима на лични отношения с неотглеждащия родител създава предпоставки по настоящия спор да се създаде режим на отношения с бабата, който да препятства възможността детето да прекарва достатъчно време само с баща си. Това е така, тъй като с оглед различното местоживеене на бабата и внучката, невъзможността на бабата да шофира до [населено място], за да вземе детето и установената семейна динамика, при която бащата води и връща детето от бабата, за изпълняване на определения режим във всеки случай на бащата ще се налага да споделя своето време с детето, за да го води при баба си всяка четвърта седмица от месеца. Следва да се съобрази дали тези ежемесечни пътувания ще отговарят на нуждите на детето, тъй като прекараното време съвместно с бабата и бащата не може да замени необходимостта и потребността на малолетното дете от самостоятелен контакт с бащата, за да се развива емоционалната връзка между тях. Срещите с бабата не следва да отнемат значителна част от свободното време на детето, прекарвано с който и да е от родителите. На следващо място, при определяне на режима на контакти на бабата и детето през лятото, въззивният съд следва да съобрази, че става дума за дете под 10-годишна възраст, което при определянето на режим и с бабата, и с неотглеждащия го родител, може да бъде отделено от обичайната му среда и отглеждащия го родител за продължителен период от време. В тази връзка отново е необходимо да се съобрази времето, прекарвано с двамата родители, и да се намери съотношение, при което интересът на детето да бъде защитен в най-голяма степен.

Отделно от изложеното, съдът е допуснал нарушение при обсъждане на доказателствата по делото и възраженията във въззивната жалба, като не е взел становище по оплакванията, че адресът на бабата е различен от този, който фигурира в социалния доклад и който е посетен от служителите на Дирекция „Социално подпомагане“. В исковата молба, както и в социалния доклад пред първата инстанция като адрес на бабата фигурира [населено място], [улица]. Същевременно в приетия пред втората инстанция социален доклад се сочи, че е посетен адрес на бабата в [населено място], [улица]. С оглед констатираното разминаване, по което съдът не е взел отношение в решението си, следва при повторното разглеждане на делото от въззивната инстанция да се съберат доказателства относно точния адрес, на който бабата живее и където ще полага грижи за детето. В случай, че се констатира, че този адрес се различава от посетения адрес от служителите на Дирекция „Социално подпомагане“, следва да се възложи изготвянето на нов социален доклад след посещение на правилния адрес.

По исканията за разноски ще се произнесе въззивният съд в съответствие с чл. 294, ал. 2 ГПК.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ г.о.,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 1642 от 21 декември 2022 г., постановено по в.гр.д. № 2281/2022 г. по описа на Окръжен съд Пловдив.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния Окръжен съд Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: