Обезщетение за некомпенсирани дежурства на военнослужещ след прекратяване на службата

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50252

гр. София, 17.08.2023 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 16 ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОЯ АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

при секретаря Диана Аначкова, като разгледа докладваното от съдия З. А. гр. дело № 4954 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца С. Ч. Ч., чрез адв.М. П. срещу решение№ V-6/18.08.2017 г. по в.гр.дело № 2007/2015 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е отменено решение №206/29.01.2014 г. по гр.дело № 292/2013 г. на Бургаския районен съд в частта, с която е уважен иска на С. Ч. Ч. против Военно формирование 32890 Бургас с правно основание чл.203,ал.3 ЗОВСРБ/отм./ и чл.194,ал.3 ЗОВСРБ, вр.чл.136а КТ за присъждане на възнаграждение като за извънреден труд в размер над 1461.85 лв. за периода от 29.12.2009 г. до 29.12.2012 г. до присъдения размер 13 931.71 лв. за периода от 01.04.2004 г. до 29.12.2012 г., ведно със законната лихва върху разликата, в частта, с която е уважен иска на същия ищец против същия ответник с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД за присъждане на мораторна лихва в размер над 453.47 лв. за периода от 15.01.2010 г. до 15.01.2013 г. до присъдения размер на лихвата от 7 837.30 лв. и в частта относно определените държавни такси и присъдените в полза на страните съдебни разноски и вместо това е отхвърлен предявения иск от С. Ч. Ч. с правно основание чл.203,ал.3 ЗОВСРБ/отм./ и чл.194,ал.3 ЗОВСРБ,вр.чл.136а КТ за осъждане на Военно формирование 32890 Бургас да му заплати сума в размер над сумата 1461.85 лв. възнаграждение като за извънреден труд от 112 часа, положен над нормалната до увеличената продължителност на служебното време вследствие неизползвани почивки за носени дежурства за периода от 29.12.2009 г. до 29.12.2012 г. до размера на присъдената от Бургаския районен съд сума от 13 931.71 лв. неизплатено възнаграждение като за извънреден труд от 3544 часа, положен над нормалната до увеличената продължителност на служебното време вследствие неизползвани почивки за носени дежурства за периода 01.04.2004 г. – 29.12.2009 г., ведно със законната лихва върху разликата от подаване на исковата молба – 15.01.2013 г., както и иска с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД за осъждане на Военно формирование 32890 Бургас да му заплати мораторна лихва върху горепосочената главница в размер над 453.47 лв. за периода от 15.01.2010 г. до 15.01.2013 г. до присъдената от БРС лихва за забава от 7837.30 лв. за периода от първо число на месеца, следващ месеца през който е трябвало да бъде платено всяко възнаграждение до подаване на исковата молба.

Поддържаните основания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се отмени въззивното решение в обжалваната част и се постанови друго, с което предявените искове се уважат в пълен размер.

Ответникът по касационната жалба Военно формирование 32890 – Бургас, чрез главен юрисконсулт А. С. в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на касационната жалба.

С определение № 661/01.09.2022 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване в обжалваната част от ищеца на въззивното решение на Бургаския окръжен съд по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос: в кой момент възниква вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на двадесет и четири часови дежурства, некомпенсиран с почивка, от кой момент изпада в забава работодателят по отношение на това вземане и съответно от кой момент започва да тече погасителната давност за същото, включително и в случаите на прекратено служебно правоотношение?

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.

Производството пред настоящата инстанция е второ по ред след постановено решение № 197/24.11.2015 г. по гр.дело № 7210/2014 г. на ВКС, III г.о. чл.290 ГПК, с което е отменено решение № VI-58/31.07.2014 г. по гр.дело № 687/2014 г. на Окръжен съд Бургас в частта, с която е потвърдено решението на Районен съд Бургас в частта, с която искът с правно основание чл.194,ал.3 ЗОВСРБ и чл.203,ал.3 ЗОВСРБ/отм./ е уважен до размер на 13 931.71 лв., ведно със законната лихва от 15.01.2013 г. и в частта, с която е отменено решението на първоинстанционния съд и искът с правно основание чл.86 ЗЗД е отхвърлен за разликата над сумата 140.79 лв. до размер на 7837.30 лв. и делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав в отменените части.

Постановеното въззивно решение при новото разглеждане на делото от 18.08.2017 г. по в.гр.дело № 2007/2015 г. на Бургаския окръжен съд е влязло в сила в частта, с която е потвърдено решение № 206/29.01.2014 г. по гр.дело № 292/2013 г. на Бургаския районен съд в частта, с която са присъдени в полза на ищеца С. Ч. Ч. 1461.85 лв. главница, представляваща възнаграждение като за извънреден труд от 112 часа, положен над нормалната до увеличената продължителност на служебното време вследствие неизползваните почивки за носени дежурства за периода 29.12.2009 г. до 29.12.2012 г., ведно със законната лихва от 15.01.2013 г. , както и в частта, с която е присъдена лихва от подаване на исковата молба – 15.01.2013 г., както и в частта, с която е присъдена мораторна лихва в размер над 140.79 лв./за която решението на БРС е влязло в сила/ до приетия от БОС за основателен размер от 453.47 лв. мораторна лихва за периода от 15.01.2010 г. до 15.01.2013 г.

По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване:

С т.решение № 6/11.02.2022 г. по т.дело № 6/2017 г. на ОСГК на ВКС е прието, че вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на двадесет и четири часови дежурства, некомпенсиран с почивка, възниква от датата на прекратяване на служебното правоотношение. От този момент то става изискуемо и военнослужещият може да упражни правото си на иск. От същия момент започва да тече тригодишната погасителна давност по чл. 358, ал. 1, т. 3 във връзка с ал. 2, т. 2 от КТ . В мотивите на тълкувателното решение е разяснено, че когато военнослужещ полага труд през време, превишаващо нормативно определената продължителност при даване на двадесет и четири часови дежурства, е налице удължаване на служебното работно време. Удължаването е допустимо само като временна мярка и се компенсира с намаляването през други работни дни. Доколкото в специалният закон не е налице изрича уредба по този въпрос, приложима е нормата на чл. 136а, ал. 5 КТ . Целта на компенсацията е съхраняване на живота, здравето и работоспособността на военнослужещия и обезпечаване на пълноценното изпълнение на трудовите задължения. При липса на компенсация с почивка, възможност за парична компенсация, докато трае служебното правоотношение, не съществува. Възможност за получаване на парична компенсация, която по своя характер е обезщетение за неизползвана почивка, възниква при прекратяване на правоотношението. Заплащането е като за извънреден труд. Работодателят изпада в забава след покана, отправена по реда на чл. 84, ал. 2 ЗЗД . Погасителната давност за вземането тече от прекратяване на служебното правоотношение. В мотивите към тълкувателното решение е разяснено също, че следва да се прави разграничение между двете различни хипотези: 1) хипотезата, която е предмет на тълкувателното дело и за която се отнася горното разрешение, обективирано в диспозитива на тълкувателното решение, а именно – положен труд повече от нормативно определения при даване на 24-часови дежурства от военнослужещия (т. е. работа при нормална продължителност на служебното време, което е надхвърлено с удължаването му), който не е компенсиран с почивка съгласно чл. 194, ал. 5 от ЗОВСРБ и чл. 136а, ал. 4 от КТ ; и 2) хипотезата на полагане на извънреден труд, чието заплащане е уредено в чл. 194, ал. 3 и ал. 4 и чл. 196 от ЗОВСРБ и в Нар. № Н-18/19.12.2012 г. на министъра на отбраната. Разяснено е, че във втората хипотеза (полагане на извънреден труд) заплащането се дължи като при всяко възнаграждение за труд – през месеца, следващ изтичането на периода за сумирано изчисляване на работното време (от едномесечен до шестмесечен), за който е положен; тогава настъпва падежът на вземането и военнослужещият може да го предяви съдебно в рамките на давностния срок по чл. 358, ал. 1, т. 3 , във вр. с ал. 2, т. 2, изр. 2 от КТ .

По делото е установено от фактическа страна следното:

Между страните е безспорно и е установено от приложените писмени доказателства, че с договор за кадрова военна служба № 1915/29.07.1996 г.сключен между упълномощения от министъра на отбраната командир на ВМБ Бургас и кадровия военнослужещ С. Ч. Ч. – старшина електромеханична бойна част в поделение 26970 са уредени отношенията между страните, свързани с преминаването на кадрова военна служба, по реда и условията за повишаване в длъжност и във военно звание, основанията за освобождаване от кадрова военна служба, както и последиците от неизпълнение на договора. В договора е отразено, че С. Ч. ще заема длъжността за главен старшина мичман в поделение 26970. С допълнително споразумение от 20.01.2006 г. и от 24.07.2006 г. срока на договора за кадрова военна служба № 1915/29.07.1996 г. е продължен за пет години до 25.07.2011 г.

Със заповед на командира на поделение 34590 Бургас от 30.05.2008 г. на основание чл.125,т.3 от ЗОВСРБ , чл.50,ал.1,т.1б”А”,чл.178,т.2 и чл.179,т.3 от Правилника за кадрова военна служба и чл.11,т.3 от Инструкция № 11/26.06.2001 г. за кадровата работа в Министерството на отбраната С. Ч. е преназначен на длъжност”Механик” на работен катер в поделение 34590 Бургас.

С договор за военна служба № 393/25.05.2010 г. са уредени отношенията между страните – Министерство на отбраната, представлявано от командир на поделение 34590 Бургас и С. Ч. – мичман, свързани със заемане на длъжността от ищеца механик на катер в поделение 34590 Бургас, изискваща военно звание мичман. Договорът е сключен за срок от пет години. Посоченото поделение е подчинено и влиза в състава на ответното формирование 32980.

Със заповед № 106/11.12.2012 г. на основание чл.146,т.3,чл.161,т.3 и чл.163,ал.2 от ЗОВСРБ е прекратен договора на ищеца за кадрова военна служба и е освободен от длъжност и от военна служба и е зачислен в запаса. Със заповед на командира на военно формирование 32890 № 124/21.12.2012 г. ищецът е отчислен от списъчния състав на военното формирование, считано от 29.12.2012 г.

Безспорно е между страните, че за периода 01.04.2004 г. – 29.12.2012 г. (уточнен с молба от 19.12.2013 г.) С. Ч. е бил назначаван да носи 24-часови дежурства и наряди по график, за които е получавал допълнителни възнаграждения и част от които са били компенсирани с почивки. Ищецът твърди, че за част от полаганите в този период дежурства не му е била осигурена компенсация с намалено работно време (почивка) към датата на прекратяване на правоотношението, като е отработил фактически служебно време над нормалната до увеличената месечна продължителност на служебното време, за което не е бил компенсиран с почивки, в размер на 457 дни или 3656 часа, съгласно изменението на претенцията с молба от 19.12.2013 г. Предвид прекратяването на договора за кадрова военна служба и невъзможността тези часове да бъдат компенсирани с намалено работно време, ищецът претендира тяхното заплащане като за извънреден труд, т.е. за фактически отработеното служебно време над нормалната до увеличената продължителност на служебното време, като съгласно изменението на претенцииите с молбата от 19.12.2013 г., за периода 01.04.2004 г. – 29.12.2012 г. се търси заплащане на сумата от 14 736.89 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане, както и мораторна лихва върху тази сума в размер на 8 392.98 лв. за периода от първо число на месеца, за който се дължи възнаграждението за извънреден труд до подаването на исковата молба.

Въззивният съд е приел, че за заявения период от 01.04.2004 г. до влизане в сила на новия ЗОВСРБ – 12.05.2009 г., отношенията между страните са регулирани от уредбата на ЗОВСРБ (отм.), Правилник за кадрова военна служба (отм. 12.06.2009 г.) и Наредба за определяне размера на възнаграждението за извънреден труд на кадровите военнослужещи , приета с ПМС № 74/23.03.2001 г. Позовал се е на чл.203, ал.2 и ал.3 ЗОВСРБ (отм.), според които общата продължителност на служебното време на кадровия военнослужещ в денонощие не може да надвишава с повече от една втора максималната продължителност на работното време, установена с трудовото законодателство. В случаите на превишаване на продължителността на служебното време извън посоченото на кадровия военнослужещ се заплаща възнаграждение за извънреден труд в размер, определен от Министерския съвет, установен в Наредбата за определяне размера на възнаграждението за извънреден труд на кадровите военнослужещи , приета с ПМС № 74/23.03.2001 г. Посочил е, че съгласно чл.158, ал.2 от Правилника за кадрова военна служба /отм./, извънреден е трудът, с който се превишава дневната продължителност на служебното време, определена в чл.203, ал.2 ЗОВСРБ (отм.), т.е. времето над 12 часа и над 24 часа дневно при носене на дежурства, като извънредният труд следва да е положен над максимално допустимата месечна продължителност на служебното време, съгласно чл.152 от ПКВС (отм.). Изведен е извод от цитираните норми, че дължимото възнаграждение в случаите на превишаване на продължителността на служебното време е различно от възнаграждението за извънреден труд, което се дължи по силата на чл.204, ал.4 от ЗОВСРБ (отм.). В случаите, когато кадровият военнослужещ изпълнява дежурство по график, той получава допълнително възнаграждение по чл.226 за часовете над служебното време по чл.203, ал.2 или за почивни и празнични дни, което се дължи за специфични условия на труд и рискове за живота и здравето, които независимо от предприетите мерки не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, по ред и в размери, определени от министъра на отбраната.

Съдът е приел, че за периода след приемане на новия ЗОВСРБ – в сила от 12.05.2009 г., т.е. за заявения от ищеца период 12.05.2009 г. до 29.12.2012 г. в отношенията между страните приложение намира нормата на чл.194 от същия закон, съгласно която в случаите на превишаване общата продължителност на служебното време на военнослужещия се заплаща допълнително възнаграждение по чл.214, ал.1, т.3, т.е. за изпълнение на възложени задължения „извън установеното служебно време“. Нормалната продължителност на служебното време е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като общата продължителност на служебното време на военнослужещия в денонощие не може да надвишава с повече от една втора нормалната дневна продължителност на служебното време. Максималната продължителност на дежурствата на военнослужещите не може да надвишава 24 часа за деня, а общо за един месец 168 часа и времето на такова дежурство се счита за служебно време, съгласно чл.195 ЗОВС РБ.

Прието е, че в отменения и в действащия ЗОВСРБ и актовете по приложението им не са уредени случаите на положен труд над нормалната до увеличената продължителност на служебното време, некомпенсиран с намалено работно време до деня на прекратяване на правоотношението по договор за кадрова военна служба. Поради това според съда тази законова празнота следва да бъде отстранена по предвидения ред в чл.46, ал.2 ЗНА – чрез прилагане на разпоредби, отнасящи се до подобни случаи. Според съда в тези случаи следва да се прилага правилото на чл.136а КТ , съгласно което удължаването на работното време през едни работни дни над нормалната му продължителност, установена в чл.136 КТ (до 10 часа), се компенсира в срок до 4 месеца чрез съответното му намаляване през други дни. Когато работодателят не компенсира удължаването в този срок, работникът/служителят има право сам да определи времето на компенсацията. При прекратяване на трудовото правоотношение преди компенсирането разликата до нормалната продължителност на работния ден се заплаща като извънреден труд. Формиран е извод, че поначало удълженото служебно време при 24 часови дежурства не е извънреден труд по смисъла на чл.203, ал.3 ЗОВСРБ (отм.) и чл.194, ал.3 ЗОВСРБ, но ако то не бъде компенсираното с намалено служебно време до прекратяване на правоотношението по договор за кадрова военна служба се заплаща като извънреден труд. Изведен е и извод, че превишаването на служебното време следва да се компенсира с почивка, а при липса на възможност за такава компенсация – да се изплати обезщетение към датата на прекратяване на правоотношението, в размерите на възнаграждение като за извънреден труд.

Съдът е приел, че в случая, страните не спорят, че за времето на военна служба ищецът е полагал дежурства по график като е било допуснато превишение на установената месечна продължителност на служебното време над нормалната в рамките на увеличеното служебното време и за част от фактически отработеното време, превишаващо увеличената продължителност на служебното време, същият е бил компенсиран с почивки.

Прието е, че основният спорен въпрос по делото е останали ли са положени дежурства, които не са компенсирани с намалено работно време (почивки) и в какъв срок се погасява вземането на ищеца, респ. от кой момент започва да тече давностния срок – от момента на прекратяване на служебното правоотношение или от момента на възникване на правото на военннослужещия да поиска да упражни правото си на почивка за некомпенсираните наряди, с оглед наведеното от ответника възражение за погасяване на исковата претенция.

По материалноправния въпрос относно давността за вземането по чл.194, ал.3 ЗОВСРБ и чл.203, ал.3 ЗОВСРБ (отм.) въззивният съд е съобразил, че същият е разрешен със задължителни указания на ВКС по приложението на закона, дадени с постановеното по конкретния спор Решение № 197/24.11.2015 г. по гр.д.№ 7210/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о. по чл.290 ГПК. Посочил е, че съгласно касационното решение, при полагане на труд от кадровите военнослужещи над нормалната, но в границите на увеличената продължителност на служебното време, се дължи компенсация чрез осигуряване ползването на намалено работно време в рамките на общата продължителност на служебното време за съответния месец. Задължението на работодателя да осигури компенсация следователно е изискуемо от месеца следващ месеца, през който е следвало тя да бъде извършена. В случай, че работодателят не компенсира положения труд с увеличена продължителност в четиримесечен срок, съгласно нормата на чл.136а КТ, която поради непълнота в закона намира приложение и за служебни правоотношения, за военнослужащия възниква правото сам да определи времето на компенсацията. С посоченото решение на ВКС е прието, че това негово преобразуващо право, като свързано с положен труд, също се погасява с тригодишна давност. Само когато компенсиране не е извършено, при прекратяване на договора на военнослужащия се дължи заплащане на труда положен в удълженото работно време като извънреден, т.е. преобразуващото право да се извърши компенсация се трансформира във вземане, което възниква от прекратяването на договора. Когато е направено възражение за изтекла погасителна давност, трансформация ще настъпи само за непогасеното по давност преобразуващо право да се извърши компенсация, тъй като притезанието за плащане в този случай е в корелация именно с него. Прието е също с отменителното решение на ВКС, че преобразуващото право на военнослужащия да посочи времето за компенсация също се погасява по давност и само за непогасения по давност период се трансформира в парично вземане като за извънреден труд. Въззивният съд е посочил, че касационната инстанция е приела по настоящия спор, че преобразуващото право на ищеца С. Ч. да извърши компенсация не е погасено по давност за период от три години преди прекратяване на договора, т.е. за времето от 29.12.2009 г. до 29.12.2012 г., като за възникналото на негово място парично вземане като за извънреден труд от датата на прекратяване на договора ще започне нов давностен срок, който следва да бъде преценен от датата на подаване на исковата молба.

Въззивният съд е приел, че цитираното Решение № 197/24.11.2015 г. по гр.д.№ 7210/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о. е задължително за съда не само на основание чл.294, ал.1, изр.второ ГПК, но и поради постановяването му по реда на чл.290 ГПК – задължителна съдебна практика. Предвид това и като е съобразил обстоятелството, че в настоящия случай, исковата молба е подадена на 15.01.2013 г., а правоотношението между страните е прекратено на 29.12.2012 г., то останалите към този момент некомпенсирани с почивка часове в превишаване на служебното време следва да се обезщетят парично за период от три години преди прекратяване на правоотношението, т.е. за периода 29.12.2009 г. – 29.12.2012 г., като до тази дата всички вземания са погасени по давност. Направен е извод че, предявеният иск за заплащане на обезщетение като извънреден труд е неоснователен за периода 01.04.2004 г. – 29.12.2012 г.

Като взема предвид отговора на правния въпрос и практиката на ВКС, изразена в ТР по т. д. № 6/2017 г. на ОСГК на ВКС , настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба е частично основателна. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване въззивният съд се е произнесъл в противоречие с тълкуването в цитираното тълкувателно решение.

Неправилен е извода на въззивния съд, че преобразуващото право на ищеца С. Ч. да извърши компенсация е погасено по давност за период от 01.04.2004г. до 29.12.2009 г. Този извод е съобразен със задължителните указания, дадени в посоченото решение на състав на ВКС, постановено по настоящия спор. Същото решение е постановено преди приемане на тълкувателно решение № 6/11.02.2022 г. по т.дело № 6/2017 г. на ОСГК на ВКС. Както се посочи с цитираното тълкувателно решение е прието, че вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на 24 часови дежурства, некомпенсиран с почивка, възниква от датата на прекратяване на служебното правоотношение; от този момент то става изискуемо и военнослужещият може да упражни правото си на иск. От същия момент започва да тече тригодишната погасителна давност по чл. 358, ал. 1, т. 3 , вр. ал. 2, т. 2 КТ .

Като взема предвид тази практика на ВКС – т.решение № 6 по т.дело № 6/2017 г. на ОСГК, настоящият съдебен състав приема, че в случая вземането на ищеца С. Ч. за заплащане на обезщетение за положен труд като военнослужещ повече от нормативно определения при даване на двадесет и четири часови дежурства, некомпенсиран с почивка, възниква от датата на прекратяване на служебното правоотношение – от 29.12.2012 г. От този момент то става изискуемо и ищецът може да упражни правото си на иск. От същия момент започва да тече тригодишната погасителна давност по чл. 358, ал. 1, т. 3 във връзка с ал. 2, т. 2 от КТ . До момента на подаване на исковата молба в съда на 15.01.2013 г. тригодишния давностен срок не е изтекъл.

Установи се по делото, че по време на кадровата служба за периода от време от 01.04.2004 г. до 29.12.2012 г. ищецът П. Ч. е давал дежурства над нормативно определения за военнослужещи, общо в размер на 3656 часа., които не са компенсирани с почивки. С влязлата в сила част от въззивното решение е потвърдено решението на Районен съд Бургас в уважената част на иска за сумата 1461.85 лв. главница, представляваща възнаграждение като за извънреден труд от 112 часа, положен над нормалната до увеличената продължителност на служебното време, вследствие неизползваните почивки за носени дежурства за периода от 29.12.2009 г. до 29.12.2012 г. , ведно със законната лихва от 15.01.2013 г. до окончателното изплащане на сумата.

За периода от време от 01.04.2004 г. до 29.12.2009 г. вземането на ищеца за заплащане на обезщетение за положен труд като военнослужещ повече от нормативно определения при даване на двадесет и четири часови дежурства, некомпенсиран с почивка не е погасено по давност, тъй като то възниква от датата на прекратяване на служебното правоотношение – 29.12.2012 г. и до подаване на исковата молба тригодишният давностен срок по чл. 358, ал. 1, т. 3 , вр. ал. 2, т. 2 КТ не е изтекъл. Установи се по делото, че за този период от време ищецът П. Ч. е давал дежурства над нормативно определения за военнослужещи в размер на 2912 часа. Установи се също, че те не са компенсирани с почивки. Съобразявайки заключението на вещото лице по назначената допълнителна съдебно икономическа експертиза от районния съд от 10.12.2013 г. съдът приема, че сумата за заплащането на така отработените часове, изчислени като за извънреден труд е в размер на 10 391.72 лв. В този размер и за периода от време от 01.04.2004 г. до 29.12.2009 г. искът е основателен и следва да се уважи. В останалата част – в отхвърлената част на иска над сумата 11 853.57 лв. до 13 931.71 лв. въззивното решение е правилно.

Работодателят е изпаднал в забава от поканата да плати главницата, което е станало с подаване на исковата молба. От този момент дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД . За времето преди подаване на исковата молба искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е неоснователен и следва да се отхвърли.

Въззивното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от ищеца П. Ч. срещу Военно формирование 32890 – Бургас иск за обезщетение за забавено плащане на главницата над сумата 453.47 лв. до 7837.30 лв., е правилно и следва да се остави в сила. Като взема предвид отговора на въпроса, по който касационното обжалване е допуснато съдът приема, че вземането на военнослужещия за обезщетение като за извънреден труд за некомпенсирано с почивки превишаване на нормативно установеното служебно време, е безсрочно. То е изискуемо от момента на прекратяване на служебното правоотношение, но тъй като срок за изпълнение няма, преди отправяне на покана от кредитора, длъжникът не изпада в забава. Съответно на кредитора не се дължи и обезщетение за забавено изпълнение. Преди подаване на исковата молба ищецът не е поканил ответника да плати задължението, поради което няма право на обезщетение за забава.

Като взема предвид изложеното съдът намира, че въззивното решение следва да се отмени в частта, с която след частична отмяна на решение от 29.01.2014 г. по гр.дело № 292/2013 г. на Районен съд Бургас е отхвърлен иска на С. Ч. срещу военно формирование 32890 Бургас за осъждане на военното формирование да му заплати сума в размер над 1461.85 лв. до 11853.57 лв./т.е. за сумата 10 391.72 лв./ за възнаграждение като за извънреден труд от 2912 часа, положен над нормалната до увеличената продължителност на служебното време вследствие неизползвани почивки за носени дежурства за периода от 01.04.2004 г. до 29.12.2009 г., ведно със законната лихва, считано от 15.01.2013 г. до окончателното изплащане на сумата. Вместо отменената част в полза на ищеца следва да се присъди и сумата 10 391.72 лв. за възнаграждение като за извънреден труд от 2912 часа, положен над нормалната до увеличената продължителност на служебното време вследствие неизползвани почивки за носени дежурства за периода от 01.04.2004 г. до 29.12.2009 г., ведно със законната лихва, считано от 15.01.2013 г. до окончателното изплащане на сумата. В останалата обжалвана част въззивното решение следва да се остави в сила.

С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да се присъди сумата 4170.82 лв. разноски по делото за всички съдебни инстанции, изчислени съобразно уважената част на предявените искове. В полза на ответника следва да се присъди сумата 1290.88 лв. разноски по делото, изчислени съобразно отхвърлената част на предявените искове. При определяне разноските на ответника съдът включва по 300 лв. юрисконсултско възнаграждение за всяка от съдебните инстанции. В полза на районен съд Бургас следва да се присъди сумата 76.61 лв. държавна такса. В полза на ВКС следва да се присъди сумата 415.66 лв. държавна такса върху уважената част на предявените искове.

Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

Отменя решение № V-6/18.08.2017 г. по в.гр.дело № 2007/2015 г. на Окръжен съд Бургас в частта, с която е отменено решение №206/29.01.2014 г. по гр.дело № 292/2013 г. на Бургаския районен съд в частта, с която е уважен иска на С. Ч. Ч. против Военно формирование 32890 Бургас с правно основание чл.203,ал.3 ЗОВСРБ/отм./ и чл.194,ал.3 ЗОВСРБ, вр.чл.136а КТ за присъждане на възнаграждение като за извънреден труд в размер над 1461.85 лв. за периода от 29.12.2009 г. до 29.12.2012 г. до присъдения размер 11 853.6.57 лв. за периода от 01.04.2004 г. до 29.12.2009 г., ведно със законната лихва върху разликата и в частта относно определените държавни такси и присъдените в полза на страните съдебни разноски и вместо това е отхвърлен предявения иск от С. Ч. Ч. с правно основание чл.203,ал.3 ЗОВСРБ/отм./ и чл.194,ал.3 ЗОВСРБ,вр.чл.136а КТ за осъждане на Военно формирование 32890 Бургас да му заплати сума в размер над сумата 1461.85 лв. възнаграждение като за извънреден труд от 112 часа, положен над нормалната до увеличената продължителност на служебното време вследствие неизползвани почивки за носени дежурства за периода от 29.12.2009 г. до 29.12.2012 г. до размера на присъдената от Бургаския районен съд сума от 11 853.57 лв. неизплатено възнаграждение като за извънреден труд от 2912 часа, положен над нормалната до увеличената продължителност на служебното време вследствие неизползвани почивки за носени дежурства за периода 01.04.2004 г. – 29.12.2009 г., ведно със законната лихва върху разликата от подаване на исковата молба – 15.01.2013 г. и е осъден С. Ч. Ч. да заплати на Военно формирование 32890 Бургас сумата 2593.42 лв. разноски по делото за всички съдебни инстанции, и е осъдено Военно формирование 32890 Бургас да заплати на С. Ч. Ч. сумата 466.32 лв. разноски по делото за всички съдебни инстанции, и е осъдено Военно формирование 32890 Бургас да заплати в полза на Районен съд Бургас сумата 108.47 лв. държавна такса върху уважената част на исковете и вместо отменената част постановява

Осъжда Военно формирование 32890 Бургас, към Министерство на отбраната на РБългария да заплати на П. Ч. Ч., ЕГН [ЕГН] и сумата 10391.72 лв./разликата над 1461.85 лв. до 11853.57 лв./ възнаграждение за некомпенсирано с почивки, отработено над нормативно определената месечна продължителност служебно време от 2912 часа, за периода 01.04.2004 г. до 29.12.2009 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 15.01.2013 г. до окончателното изплащане.

Оставя в сила въззивно решение № V-6/18.08.2017 г. по в.гр.дело № 2007/2015 г. на Бургаския окръжен съд в останалата обжалвана част.

Осъжда Военно формирование 32890 Бургас, към Министерство на отбраната на РБългария да заплати на П. Ч. Ч., ЕГН [ЕГН] сумата 4170.82 лв. разноски по делото за всички съдебни инстанции.

Осъжда П. Ч. Ч., ЕГН [ЕГН] да заплати на Военно формирование 32890 Бургас, към Министерство на отбраната на РБългария сумата 1290.88 лв. разноски по делото за всички съдебни инстанции.

Осъжда Военно формирование 32890 Бургас, към Министерство на отбраната на РБългария да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Бургас сумата 76.61 лв. държавна такса върху уважената част на исковете, а по сметка на ВКС да заплати сумата 415.66 лв. държавна такса върху уважената част на иска.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: