Отмяна на съдебно решение за признаване на чуждестранна присъда

Текстът на акта

Ключови фрази

Производство по ЗПИИСАННЛСМВЛС * възобновяване на наказателно производство * основателност на искане за възобновяване

РЕШЕНИЕ

№ 21

гр. София, 09.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА

МАРИЯ МИТЕВА

при секретаря .........Невена Пелова ........ и в присъствието на прокурора Калин Софиянски, като разгледа докладваното от съдия МИТЕВА НОХД № 623 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.

Образувано е по искане за възобновяване на ЧНД № 1362/2022 г. на Окръжен съд - Варна, депозирано от Главния прокурор на Република България.

В искането се развиват доводи за нарушения на материалния закон и за допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, които са основания за възобновяване на наказателното дело. Развиват се пространни съображения, че при формиране на своето вътрешно убеждение съдът не е изследвал обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото, с което е допуснал нарушение на чл. 14 НПК. Изтъква се, че съдът е постановил съдебния акт при неизяснена фактическа обстановка, което е довело до нарушаване на задълженията му по чл. 13 НПК - да вземе всички мерки за осигуряване разкриването на обективната истина. Сочи се, че са нарушени разпоредбите по чл. 12, ал. 9 и §3 от ЗПИИСАННЛСМВНЛС. Подчертава се, че в резултат на допуснатите съществени процесуални нарушения се е стигнало до постановяването на неправилен съдебен акт, в частта му относно извършеното приспадане на изтърпяната част от наказанието от осъдения П. Н. П., както и в частта му относно приемане на кумулативно наложеното наказание „глоба”.

В заключение се прави искане за възобновяване на ЧНД № 1362/2022 г. на Окръжен съд – Варна, за отмяна на Решение № 54 от 27.02.2023 г., в частта му относно прилагането на чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС и в частта, с която е прието кумулативно наложеното наказание „глоба” и за връщане на делото за ново разглеждане на Окръжен съд - Варна от друг състав на съда.

В съдебно заседание осъденият П. П. не се явява, редовно призован, като призовката му е оформена със забележка, че не желае да присъства в заседанието пред ВКС. Представлява се от адв. Д. С., негов служебен защитник.

Представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа искането за възобновяване на Главния прокурор и предлага то да бъде уважено. Изтъква, че в искането на Главния прокурор са изложени конкретни доводи, които са адресирани към двете основания – нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения.

Защитникът на осъдения П. П., адв. Д. С. моли искането на Главния прокурор да не бъде уважено по изложените в него съображения. Счита обаче, че са налице други основания да бъде възобновено делото, а именно, че при постановяване на решението по НЧД № 1362/22 г. ОС – Варна не е взел предвид второто удостоверение, което е изпратено от съда в Република Полша – Жельова гора. Изтъква, че това удостоверение е пристигнало след решението на ОС – Варна, а в него е записано, че осъденият е изтърпявал наказание от 12.07.2020 г., 13,50 ч. до 26.04.2023 г., 16,30 ч., когато е предаден на българските власти. Подчертава, че има и удостоверение от МП и от ГД „Охрана”, като е отразено, че пролежаните дни са 1019, а полският съд е заменил наказанието „глоба” с наказание „лишаване от свобода”. Излага доводи, че пролежаните от осъдения П. П. дни са много повече от отразените в решението на ОС – Варна. На тези основания защитникът счита, че производството по делото следва да бъде възобновено.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните в пределите на правомощията си, намери следното.

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Независимо от това, че решението по чл. 12, ал. 8 от ЗПИИСАННЛСМВЛС не е сред изрично предвидените в чл. 419, ал. 1 НПК актове, с оглед въпросите, които се решават, последиците му се приравняват на тази на съдебния акт, постановен в производството по трансфер на осъдено лице по НПК /чл. 457, ал. 2 НПК/, поради което съдебната практика трайно приема, че се включва в предметния обхват на извънредния способ за възобновяване на наказателни дела. В този смисъл са: Решение № 60122 от 1.07.2021 г. на ВКС по н. д. № 346/2021 г., III н. о., НК, Решение № 17 от 11.05.2022 г. на ВКС по н. д. № 1054/2021 г., I н. о., НК и др.

Искането е направено в законовия срок.

Разгледано по същество, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е основателно.

С решение № 54 от 27.02.2023 г. по ЧНД № 1362/2022 г. Окръжен съд - Варна, на основание чл. 12, ал. 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода (ЗПИИСАННЛСМВЛС) е признал и приел за изпълнение съвместно решение с реф. № II К 188/21 от 03.02.2022 г. на Окръжен съд в Жельова гора, II наказателно отделение, влязло в сила на 08.03.2022 г. по дело реф. № II К 188/21, Република Полша, с което на българския гражданин П. Н. П. е определено едно общо наказание по Присъда реф. № II К 41/21 на Окръжен съд в Жельова гора, Република Полша, с което е бил признат за виновен в извършване на престъпления по чл. 53, ал. 2 от Закона от 29 юли 2005 г. за борба с наркоманиите и чл. 56, ал. З от Закона от 29 юли 2005 г. за борба с наркоманиите вр. чл. 11 § 2 от НК вр. чл. 12 от НК вр. чл. 65, ал. 1 от НК вр. чл. 64, ал. 1 от НК вр. чл. 4 § 1 и Решение реф.№ II К 91/21 на Окръжен съд в Жельова гора, Република Полша, с което е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 56, ал. З от от Закона от 29 юли 2005 г. за борба с наркоманиите вр. чл. 11 § 2 от НК вр. чл. 12 от НК вр. чл. 65, ал. 1 от НК вр. чл. 64, ал. 1 от НК вр. чл. 4 §1, а именно „лишаване от свобода" за срок от осем години и шест месеца, което следва да изтърпи при първоначален строг режим и „глоба" от 150 дневни ставки, определяйки сумата на една ставка от 50 злоти, а именно 7500 полски злоти, която с равностойност в български лева към деня на постановяване на решението е в размер на 3107, 45 лева. Деянията съответстват на престъпленията от НК на Р. България по чл. 354а, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 от НК. На основание чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС е приспаднато изтърпяното наказание до фактическото предаване, от които 888 дни (осемстотин осемдесет и осем) до 26.10.2022 година.

Решението не е било обжалвано или протестирано, като е влязло в законна сила на 14.03.2023 г. и не подлежи на касационна проверка.

При постановяване на решение № 54 от 27.02.2023 г. по ЧНД № 1362/2022 г. Окръжен съд - Варна е допуснал съществени нарушения на закона и на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.1, т. 1 и т.2 НПК.

Върховният касационен съд констатира, че Окръжен съд - Варна не е изследвал всестранно и пълноценно всички обстоятелства по делото.

ЧНД № 1362/2022 г. по описа на Окръжен съд - Варна е образувано във връзка с получено удостоверение по чл. З от ЗПИИСАННЛСМВНЛС, издадено от компетентните съдебни власти на Република Полша. Удостоверението е придружено със съвместно решение от 03.02.2022 г. по дело II К 188/21 на Окръжен съд в Жельова гора, с което на П. Н. П. е определено едно общо наказание по присъда реф. № II К 41/21 и решение реф. № II К 91/21 и двете на Окръжен съд в Жельова гора „лишаване от свобода" за срок от осем години и шест месеца и „глоба" от 150 дневни ставки, като сумата на една ставка е определена на 50 злоти и съдебна заповед от 26.10.2022 г. по същото дело, за изпращането му на компетентния орган на Република България с цел неговото признаване и изпълнението на наказанието. Съгласно приложеното Удостоверение (каре „и", т. 2 - „данни за срока на наказанието", л. 31) срокът на наложеното наказание, в дни, възлиза на 3100, като целият срок, изтърпян във връзка с наказанието е 880 дни, изчислен към дата 26.10.2022 г. Началото на изтърпяване на наказанието е 29.05.2020 г., видно от придружаващите удостоверението съдебни актове.

С решение № 54 от 27.02.2023 г. Окръжен съд - Варна е приспаднал при изпълнение на наказанието 888 (осемстотин осемдесет и осем) дни, изтърпени към 26.10.2022 г. Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС трябва да бъде извършено приспадане изцяло от общия срок на наложеното наказание лишаване от свобода на срока на изтърпяната част от наказанието и временното задържане. В настоящия случай, съдът не се е съобразил с размера на посочената в удостоверението изтърпяна част от наказанието, като е приспаднал срок, по-голям от признатия от издаващата държава.

Така неправилната преценка на доказателствата е довела и до неправилно приложение на материалния закон, тъй като решението е постановено в нарушение на нормата на чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.

С решението си Окръжен съд - Варна е признал и наложеното със съвместното решение на полския съд наказание „глоба" от 150 дневни ставки. Признаването на кумулативно наложеното наказание „глоба" в рамките на производството по чл. 12 от ЗПИИСАННЛСМВНЛС е в разрез с разпоредбата на чл. З, т. З от Рамково Решение 2008/909/ПВР на Съвета на ЕС, транспонирана с чл. 2, ал. 2 и § 3 от ЗПИИСАННЛСМВНЛС. Съгласно чл. З, т. З от Рамково Решение 2008/909/ПВР на Съвета на ЕС фактът, че освен наказанието е наложена и глоба и/или конфискация, която все още не е платена, събрана или изпълнена, не е пречка за изпращане на съдебното решение. Признаването и изпълнението на такива заповеди и решения за налагане на глоба и конфискация в друга държава-членка става на основата на приложимите между държавите-членки нормативни актове, по-специално на Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции и на Рамково решение 2006/783/ПВР на Съвета от 6 октомври 2006 г. за прилагане на принципа за взаимно признаване на решения за конфискация. По силата на § 3 от ЗПИИСАННЛСМВНЛС изпълнението на съдебните актове в частта, с която е наложена глоба и/или конфискация, се извършва по реда на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Същевременно, при вземане на решението си Окръжен съд - Варна не е обсъдил и взел предвид съдебната заповед за предаване за изпълнение на наказание лишаване от свобода, придружаваща удостоверението и приложена като писмено доказателство (л. 23). В нея е отразено, че осъденият е изпълнил частично общото наказание и с решение от 30.05.2022 г. съдът е разпоредил да изпълни заместващо наказание „лишаване от свобода" от 44 дни в замяна на неплатената глоба по дело II К 188/21. Въпреки наличните по делото данни, за замяна на наложеното наказание „глоба" с наказание „лишаване от свобода", съдът не е изследвал това обстоятелство. Поначало при установена неяснота или разнопосочност в удостоверението и придружаващите го актове, компетентният орган трябва да използва механизма на чл. 14 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, като изиска от органа на издаващата държава да отстрани непълнотите в удостоверението. В последствие, с писмо от 19.04.2023 г. (л.178) Окръжен съд в Жельова гора е уведомил Окръжен съд - Варна, че с решение от 02.11.2022 г. съдът е разпоредил промяна в реда на изтърпяване на наказанията от осъдения, като е определил първо да бъде изтърпяно заместващото наказание „лишаване от свобода" в замяна на неплатената глоба по дело II К 188/21, поради което следва да се признае наказанието лишаване от свобода по същото дело с начало на срока на изтърпяването му от 12.07.2020г ., а не първоначално посочения.

Така при формиране на своето вътрешно убеждение, съдът не е изследвал обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото, с което е допуснал нарушение на чл. 14 от НПК. Съдебният акт е постановен и при неизяснена фактическа обстановка, което е довело до нарушаване на разпоредбата на чл. 13 НПК, тъй като не са взети всички мерки за осигуряване разкриването на обективната истина.

Налице е и нарушение на материалния закон, защото са нарушени разпоредбите на чл. 12, ал. 9 и § 3 от ЗПИИСАННЛСМВНЛС.

От друга страна след постановяване на решението на ОС – Варна са постъпили и други документи, включително и удостоверението, посоченото от защитника на осъдения. Те естествено не са могли да бъдат взети предвид от съда, поради обективни причини.

Така в конкретния случай посочените нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК са съществени по смисъла на чл. 422, ал.1, т.5 от НПК и са довели до постановяването на изцяло неправилен съдебен акт..

С оглед на изложеното Върховният касационен съд прие, че искането на Главния прокурор за възобновяване на производството по делото е основателно, поради което и следва да бъде уважено.

При новото разглеждане на делото следва да се съобразят и обсъдят внимателно всички писмени доказателства, включително и новопостъпилите, като при необходимост могат да се съберат и допълнителни доказателствени материали по предвидения в закона ред.

Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И:

ВЪЗОБНОВЯВА ЧНД № 1362/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна.

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 54 от 27.02.2023 г. по ЧНД № 1362/2022 година на ОС – Варна.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на ОС – Варна от стадия на съдебното заседание.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: Членове: