Придобиване по давност на съсобствен апартамент от бивша съпруга и сънаследници

Текстът на акта

Ключови фрази

7
Р Е Ш Е Н И Е

№ 60126

София, 21.01.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

при участието на секретаря Емилия Петрова

като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова

гражданско дело № 4044/2020 г. по описа на Първо гражданско отделение на ВКС, за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.290 и сл. ГПК.

А. П. М. и В. Ц. М. са обжалвали въззивното решение на Софийския градски съд, ІІІ-Б въззивен състав № 3479 от 11.06.2020г. по гр.д.№ 16766/2019г., с което е отменено първоинстанционното решение на Софийския районен съд, 72-ри състав № 124858 от 27.05.2019г. по гр.д.№ 21142/2013г. и е отхвърлен иска за делба на апартамент № ... в [населено място], [улица] ет.4 с площ от 60 кв.м. с идентификатор по КККР ......

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила при обсъждане на доказателствата и доводите на страните и необоснованост.

Ответниците П. А. Т. - С. и Е. А. Т. - Л. изразяват становище, че въззивното решение е правилно и законосъобразно. Според тях в решението подробно е направен анализ на доказателствата, а всеки извод на съда е подкрепен със съдебна практика. Поддържа се, че представената съдебна практика към изложението за допускане на касационното обжалване е абсолютно неотносима към настоящия случай, поради което не следва да се взема предвид при решаване на спора.

Ответницата В. М. М. не е изразила становище по касационната жалба.

Касационното обжалване е допуснато с определението по чл.288 ГПК № 187 от 28.04.2021г. на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречие на въззивното решение със съдебната практика на ВКС по приложението на чл. 235 ал.2 ГПК.

По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното:

Предявен е иск за делба от А. П. М. и В. Ц. М. против П. А. Т. – С., Е. А. Т. - Л. и В. М. М. на апартамент в [населено място], [улица] ет.4 с площ от 60 кв.м. с идентификатор по КККР ...., заедно със 175/2436 ид.ч. от дворното място, представляващо УПИ .... кв..... по плана на [населено място] с идентификатор по КККР ..... Ищците твърдят, че са наследници на В. Т. М.-Т., починала на 14.09.2008г. Тя е наследила съпруга си А. И. Т., починал на 23.06.1995г. От брака си съпрузите не са имали деца, затова тя наследява неговото имущество наред с децата му П. А. Т. – С., Е. А. Т. – Л. и В. М. М..

Ответниците П. А. Т. - С. и Е. А. Т. Л. са подали писмен отговор, в който са оспорили иска за делба. Те са възразили, че са придобили собствеността на делбения имот по давност на основание чл.79 ал.1 ЗС чрез непрекъснато владение в продължение на повече от 10 години и по реда на чл.587 ал.2 ГПК са се снабдили с нотариален акт № ....г. на нотариус рег.№40 в НК, който не е оспорван и не е обявен от съда за недействителен. Поддържа се от ответниците, че заедно с майка им М. К. С. /първа съпруга на общия наследодател А. Т./ винаги са ползвали и са живели в процесния имот, грижили са се за него като за свой, давали са средства за неговата поддръжка в състояние, годно за ползване като са извършвали ремонти и подобрения, плащали са консумативите – вода, електроенергия, телефон, кабелна телевизия, данък сгради и др. като повече от 30 години всички партиди на измервателните уреди са записани на тяхната майка, а след нейната смърт – на тях двете.

Ответницата В. М. М. не е подала отговор на исковата молба.

С обжалваното решение на Софийския градски съд, ІІІ-Б въззивен състав № 3479 от 11.06.2020г. по гр.д.№ 16766/2019г., е отменил първоинстанционното решение на Софийския районен съд, 72-ри състав № 124858 от 27.05.2019г. по гр.д.№ 21142/2013г., с което е допусната делба на апартамент № .... в [населено място], [улица] ет.4 с площ от 60 кв.м. с идентификатор по КККР .... и е отхвърлил иска за делба.

Въззивният съд е приел от фактическа страна, че А. И. Т. е придобил по наследство от баща си делбения имот, като към този момент е бил в брак с М. К. С., който е бил прекратен през 1966 г. А. И. Т. е починал на 23.06.1995 г. и е оставил за свои наследници по закон съпругата си В. Т. М.-Т., с която е сключил брак на 29.10.1987 г. и дъщерите си П. А. Т. – С., Е. А. Т. – Л. и В. М. М.. В. Т. М.-Т. е починала на 14.09.2008 г. и е оставила за свои наследници по закон роднините си по съребрена линия - ищците по делото А. П. М. и В. Ц. М..

На 13.10.2011 год. М. К. С., П. А. Т. – С. и Е. А. Т. – Л. били признати за собственици на процесния недвижим имот на основание давност с нотариален акт №.... год. на нотариус с рег.№ 40 на Нотариалната камара. М. К. С. е починала на 26.11.2013 год. и е оставила за свои наследници по закон дъщерите си П. А. Т. – С. и Е. А. Т. – Л.. Възивният съд е приел, че видно от представените по делото поръчки от м.10.2013 год., фискални бонове, договор за изработка и монтаж на дограма от 23.08.2010 год., приемо-предавателен протокол от 06.09.2010 год., фискален бон и данъчна фактура, договор за услуга от 23.10.2013 год., данъчни фактури от м.11 и м.12.2013 год., вноска бележка от 16.12.2013 год., договор за изработка от 27.07.2006 год., М. К. С., П. А. Т. – С. и Е. А. Т. – Л. са направили разходи за поставянето на PVC прозорци и врати в процесния имот, както и за полагане на топлоизолация. С нотариална покана от 02.06.2009 год. на нотариус с рег.№157 на НК, В. В. П., наследодател на В. Ц. М. и А. П. М. са поканили П. А. Т. – С. и Е. А. Т. – Л. да се явят в кантората на нотариуса на 01.07.2009 год., за да представят документи относно собствеността на процесния имот. На тази дата се е явил само пълномощник на П. А. Т. – С., отправилите поканата лица не са се явили пред нотариуса. Пълномощникът е заявил пред нотариуса, че е упълномощен от доверителката си да води разговори с отправилите поканата относно имота и че носи документ за собственост на имота.

Срещу тези фактически изводи на въззивния съд не се съдържат доводи в касационната жалба и по тях страните не спорят.

Спорен е въпросът за основателността на възражението на ответниците П. А. Т. – С. и Е. А. Т. – Л. за придобиване на собствеността от тях и покойната им майка М. К. С. по давност.

По това възражение, въззивният съд е приел, че фактическата власт върху процесния имот е била упражнявана едновременно от П. А. Т. – С. и Е. А. Т. – Л. като сънаследници-съсобственици и от майка им М. К. С., която е била допусната да живее в имота приживе от своя бивш съпруг А. Т. не по-късно от 1976г. Фактическата им власт е продължила повече от десет години, била е явна и необезпокоявана, те са извършили и действия, чрез които са манифестирали промяна на държането на идеалните части на останалите сънаследници-съсобственици във владение –демонстрирали са по явен и категоричен начин по отношение на останалите съсобственици, че считат целия апартамент за свой като не са допускали съсобственика В. Т. М. – Т. в него и са извършили и подобрения в имота. Съдът е посочил, че ищците не са предприели своевременно действия, с които да прекъснат придобивната давност на ответниците и тяхната майка чрез предявяване на иск за собственост, респ. иск за делба и не са извършили явни и несъмнени действия, с които трайно да отблъснат фактическата власт на владелците.

Решението е постановено в нарушение на процесуалните правила поради необсъждане на всички доводи на ищците - въззиваеми в отговора на въззивната жалба, свързани с възражението на ответниците П. А. Т. - С. и Е. А. Т. -Л. за придобиване на имота по давност.

Владението по легалното определение на чл.68 ЗС е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя т.е. действията които извършва владелецът покриват по съдържание правомощието на собственика. Когато фактическата власт се установява на правно основание е налице държане, защото вещта се държи за другиго т.е. липсва субективният елемент на владението. Държателят може да промени намерението си и да започне да държи вещта като своя, но за да има правно действие тази промяна, държателят трябва да демонстрира пред собственика с едностранни действия отричането на неговото владение. Само при узнаване , че държателят започва да владее вещта, собственикът би могъл да се защити като предприеме действия за прекъсване на владението по смисъла на чл. 116 ГПК.

При наследяване, владението като част от имуществото на наследодателя, продължава да се упражнява по право от наследниците, дори и когато само един от тях остава в наследствения имот. В отношенията между сънаследниците се счита, че този, който ползва цялата съсобствена вещ владее само своите идеални части, а е държател на чуждите идеални части. За да завладее цялата вещ, сънаследникът трябва да промени намерението си и отблъсквайки владението на останалите сънаследници, да започне да владее изцяло за себе си. Отблъскването на фактическата власт на другите наследници трябва да има обективен характер, за да достигне до тях и те да узнаят за промяната в намерението на своя съсобственик да завладее цялата сънаследствена вещ /ТР 1/2012г. на ВКС, ОСГК /.

В разглеждания случай М. К. С. е останала да живее в жилището на съпруга си след развода, защото то е било семейното жилище и е предоставено от съда за ползване на нея и децата с влязлото в сила решение по гр.д.3327/1965г. на СГС , с което е прекратен брака. Въз основа на съдебното решение тя е упражнявала фактическа власт на правно основание в качеството на държател. П. А. Т. – С. и Е. А. Т. – Л. също са живели в жилището по силата на съдебното решение и са били държатели. Изявлението на А. Т., че оставя жилището на бившата си съпруга, защото ще се грижи за децата и за родителите му, не може да обоснове извод, че той й е предал владението, защото показанията на свидетелката Л.С., която съобщава пред съда този факт, не се основават на лични възприятия, свидетелката не е посочила как и от кого е научила за това изявление на собственика и не установява други факти, въз основа на които да се разкрие точната воля на наследодателя. От останалите гласни доказателства също не се установява да е демонстрирана промяна в намерението на държателите преди откриване на наследството. Следователно до смъртта на наследодателя А. И. Т. през 1995г. жилището е било негова собственост и с по силата на наследственото правоприемство е възникнала съсобственост между преживялата съпруга В. Т. М.-Т. и трите деца на наследодателя. Във вътрешните отношения между сънаследниците, според посочената задължителна практика на ВКС – ТР 1/2012г. на ВКС, ОСГК се счита, че всеки от тях е държател на чуждите идеални части.

Същевременно от показанията на посочения от ищците свидетел Г. К. е установено, че М. К. С. не е допускала преживялата съпруга в жилището. Тя нееднократно е споделяла пред своите роднини в [населено място], че има жилище от покойния си съпруг в София, но не може да влезе в него, защото първата му съпруга не я допуска. Посещението й винаги е било свързано със скандали и тя не е могла да влезе в апартамента. По делото е представено постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 17.12.2017г. на Софийската районна прокуратура по подадена от М. К. С. молба за съдействие поради посещения в жилището на лица, изпратени от А. П. М.. Тези доказателства установяват несъмнено, че след смъртта на наследодателя М. С. е променила намерението си и е започнала да упражнява фактическа власт върху целия имот за себе си. Снабдяването с нотариален акт на основание придобивна давност от М. С. и децата й, е относимо само към правата на преживялата съпруга и на дъщерята на наследодателя В. М. М. общо за 2/4 идеални части, които те са получили по наследствено правоприемство на основание чл. 5 ал.1 и чл. 9 ал.1 ЗН, защото собственикът не може да придобива на оригинерно основание своите идеални части, а П. А. -Т. С. и Е. А. Т. - Л. са придобили по 1/4 ид.ч. по наследство от баща си. Същевременно снабдяването на М. К. С. с нотариален акт за собственост заедно с двете й дъщери, представлява признание от нейна страна, че е владяла жилището заедно с тях, т.е. упражнявала е фактическа власт за себе си и за тях върху 2/4 ид.ч. от жилището, доколкото данните по делото сочат, че те не са пребивавали постоянно в жилището. Оттук следва, че действията й за отблъскване на фактическата власт на преживялата съпруга ползва и нейните деца, с които е упражнявала съвладение. Така от 1995 г. до 2005г. още преди смъртта на наследодателката на ищците, М. К. С. и дъщерите й ответниците П. А. Т. С. и Е. А. Т. Л. са придобили собствеността по давност, те са демонстрирали явно и категорично, че владеят за себе си имота. По отношение на В. М. М. също е установено владение, тъй като тя не е живяла в страната и не е проявявала интерес към съсобствения имот / Решение № 214 от 28.10.2015 год. по гр.дело № 1919/2015 год., на ВКС І г. о . и др./.

Завладяването на идеалните части на съсобствениците, както и промяната в намерението на държателя, който е трето на съсобствеността лице, се състои в извършване на фактически действия, които го обективират и манифестирането им пред съсобствениците. Декларирането на имота на името на преживялата съпруга и заплащане на данъци са задължения, произтичащи от данъчното законодателство и няма правно значение в отношенията между съсобствениците по повод на владението на имота от друг съсобственик. Доводите на касаторите, че М. К. С. не е могла да владее имота, защото не е била собственик не намират опора в закона, защото владението като елемент от придобивната давност по дефиниция се упражнява от несобственик.

С оглед на изложеното, след цялостно обсъждане на наведените доводи в отговора на въззивната жалба, въззивното решение като краен резултат е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото, на основание чл.78 ал.3 ГПК на ответниците П. А. Т. – С. и Е. А. Т. – Л. следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 900 лв., представляващи платено по банков път адвокатско възнаграждение по договора за правна защита от 14.10.2020г.

Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийския градски съд, ІІІ-Б въззивен състав № 3479 от 11.06.2020г. по гр.д.№ 16766/2019г.,

ОСЪЖДА А. П. М. и В. Ц. М. да заплатят на П. А. Т. – С. и Е. А. Т. – Л. сумата 900 лв./деветстотин лева/ разноски за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: