Уведомяване за цесия чрез назначен по делото особен представител

Текстът на акта

Ключови фрази

Потребителски спорове, чл. 113 ГПК * договор за банков кредит * цесия * особен представител * уведомяване на длъжника

7

Р Е Ш Е Н И Е
№ 136
[населено място] 27.05.2026 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, търговско отделение, в открито заседание на дванадесети март, през две хиляди двадесет и шеста година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря Ивона Мойкина, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2007/2025 год. , за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Естрея България „ АД против решение № 161/06.06.2025г. по гр.д.№ 317/2025г. на Окръжен съд – Хасково, с което е потвърдено решение № 749/14.10.2024г. по гр.д.№ 941/2023г. на Районен съд - Хасково. С потвърденото решение са отхвърлени предявените по реда на чл. 422 ГПК, в обективно кумулативно съединение, искове на касатора против Т. Б. Т., за установяване вземания на ищеца към ответника, произтичащи от сключен на 06.12.2021г., между „Инвестбанк„ АД - в качеството на кредитодател и Т. Т. - в качеството на кредитополучател, договор за бърз потребителски анюитетен кредит, които вземания са прехвърлени от „Инвестбанк„АД на „Естрея България„АД с договор за цесия от 01.09.2022 г.. Касаторът оспорва правилността на единствения решаващ извод за отхвърляне на исковете – ненадлежно уведомяване на длъжника Т. за сключения договор за цесия: нито чрез овластения ЧСИ Р. С., с връчване при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, нито чрез връчване на исковата молба, ведно с приложенията към същата, част от които са изрично уведомление за цесията до длъжника, изходящо от цедента / лист 60 по номерацията на първоинстанционното дело /, пълномощно от цедента, овластяващо цесионера да съобщи на длъжника цесията / лист 58 / и самият договор за цесия / лист 49 и сл. / ведно с Приложение № 1 към същия, в което са индивидуализирани цедираните вземания, вкл. процесните. Касаторът оспорва отказа на съда, да приеме за надлежно уведомяването, с получаване на исковата молба и приложенията към същата, касаещи цесията, чрез назначения по делото особен представител на ответника, като намира за аналогично приложима формирана съдебна практика, за надлежно предявяване на предсрочна изискуемост на кредит с изявление в този смисъл, съдържащо се в искова молба, връчена на особен представител на длъжника. Страната намира, че всички аргументи, изложени в обосноваване надлежност на уведомяването в такава хипотеза, са приложими и в настоящата. Достатъчно, с оглед така формираната практика, е да е надлежно изпълнена процедурата по чл. 47, ал. 1 – ал. 4 ГПК, която именно брани интереса на ответника. Отделно касаторът намира, че въззивният съд е обвързал с неуведомяването за цесията несъответни на целта на същото правни последици. Договорът за цесия поражда действие между страните с факта на сключването, а уведомяването на длъжника за цесията, дължимо от стария кредитор, единствено цели да внесе яснота относно легитимирания кредитор. При неуведомяване за цесията, плащането на стария кредитор – цедента би имало погасителен за задължението на длъжника ефект и само с този довод същият би могъл да се позовава на същото. Като не е съобразил съобщаването на цесията с връчване на исковата молба и приложенията към същата, в качеството на факт, настъпил в хода на производството, въззивният съд е нарушил разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК.

Ответната страна - Т. Т., чрез особения си представител адв. Д. А. – оспорва касационната жалба.

С определение № 3506/10.12.2025 г. касационното обжалване е допуснато по правния въпрос : Може ли да се счете за редовно съобщен на длъжника, съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, договор за цесия, с връчване исковата молба и приложенията към същата на новия кредитор /цесионера/, между които приложения е изрично уведомление от стария кредитор / цедента /, адресирано до длъжника и изрично пълномощно от цедента за цесионера, за упълномощаване последния да съобщи цесията от негово име, ако са връчени на назначения на длъжника особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК ? Допълнителният селективен критерий е обоснован в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК , с решение по т.д.№ 193/2018г. на І т.о. на ВКС, в което е отговорено утвърдително на въпрос, касаещ уведомяване на длъжника от кредитора – страни по сключен договор за кредит - за обявена предсрочна изискуемост на кредита, чрез връчване на исковата молба, съдържаща волеизявление в този смисъл, на назначения на длъжника особен представител.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение, в съответствие с доводите и възраженията на страните и правомощията си съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК, за да се произнесе съобрази следното :

„Естрея България„ АД се легитимира като кредитор на ответника Т. Т. със сключен на 01.09.2022г. с „Инвестбанк„ АД договор за цесия на вземанията на банката от същия, на основание договор за бърз потребителски анюитетен кредит от 06.12.2021г.. За тези вземания цесионерът - ищец се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника Т.. Цената на иска за главницата - 5 743,63 лева и качеството на ответника - потребител, обуславят допустимост на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. първо вр. с чл. 113 ГПК. Ищецът твърди, че кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем, на основание раздел ХІ, т.11.1.2 от сключения договор, с покана изх. № 5145/1828/14.06.2022г., връчена чрез ЧСИ на адрес на длъжника и получена от лице от домакинството му. Твърди, че уведомление за цесията също е връчено чрез ЧСИ, по реда на чл. 47 ГПК, на 09.11.2022 г..

Видно от справка от НБД „ Население „ към ГД „ ГРАО „ при МРР / лист 77 по номерацията на първоинстанционното дело /, ответникът е регистриран на постоянен адрес - [населено място], [жк], вх. Б, ет. 3, ап. 24 и с настоящ адрес – ХС Минерални бани [населено място], Хасковска област. Съдебните книжа са изпратени и на двата адреса. От [населено място], Хасковска област са върнати със съобщение от кметството, че лицето от една година живее в чужбина / лист 73 /, а от адреса в [населено място] / посочен и в договора за кредит / - с бележка от призовкар, че на адреса живее баща му, който отказва да приеме призовката и съобщава, че синът му отдавна живее извън страната. Съдът е разпоредил уведомяване по реда на чл. 47 ГПК. Уведомления са поставени на двата адреса – на 12.07.2023г. на адреса в [населено място], с потвърдени първоначални данни за отсъствието на адресата, и на 03.08.2023 г. – на адреса в [населено място]. С разпореждане от 18.08.2023г. са изискани данни от месторабота и установено прекратяване на трудовото правоотношение на Т. с „ММ Медем„ ООД на 11.10.2021г., без последващо отразени данни за ново трудово правоотношение /справка от НАП към 22.08.2023г./. С оглед така изпълнената процедура, с разпореждане от 22.08.2023г. съдът е приел връчването на съдебните книжа на ответника за редовно, на основание чл. 47, ал. 5 ГПК и разпоредил назначаването на особен представител на ответника, за което изискал съдействие от АК – Хасково.

Назначеният особен представител на ответника – адв. Д. А. - е оспорил предявените искове на множество основания, вкл. с твърдение за нищожност на договора за кредит, като сключен без съгласие на ответника, в противоречие с императивни законови разпоредби , като съдържащ неравноправни клаузи и пр.. Оспорил е материалната легитимация на ищеца, настъпили последици на надлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита, вкл. поради нередовно връчване на изявлението за същата чрез ЧСИ, като е противопоставил и възражение, че цесията, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД, не е произвела действие за длъжника, тъй като не му е съобщена, съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД .

Всяка от инстанциите е приела неоснователност на исковете единствено на основание неуведомяване длъжника – ответник за сключения договор за цесия, без каквито и да било правни изводи по останалите защитни доводи на страната . Така въззивният съд е аргументирал извода си със следните съображения: Уведомяването за цесията чрез ЧСИ Р. С. не е надлежно, тъй като не е изпълнена цялата дължима процедура по чл. 47 ГПК / съответно описана /: не са предприети всички възможни проучвания за установяване местонахождението на длъжника, наложени от принципите на дължимата грижа и добросъвестността / решение на СЕС по дело С - 327/10 / за да се счита адресата надлежно известен. От предходното описание на дължимата процедура и коментара на удостовераното от ЧСИ може да се приеме, че пропускът, който отчита въззивният състав, е неизпълнение на процедурата и по настоящия адрес на длъжника, както и неиздирването на данни, с оглед евентуалното й изпълнение и по негова месторабота / независимо от установените в производството факти, за нерегистрирано трудово правоотношение след 11.10.2021г., при предприето чрез ЧСИ уведомяване през 2022г., и данните за пребиваване в чужбина повече от година, спрямо датите на дадени сведения от кметството в [населено място] и от бащата на лицето – през лятото на 2023 г. /.

Кумулативно въззивният съд е приел, че не може да се приеме за надлежно уведомяване за цесията, чрез връчване на особения представител на страната приложенията към исковата молба : уведомление за цесията, изходящо от цедента „Инвестбанк„АД и адресирано до ответника и изрично пълномощно на цедента, овластяващо цесионера да уведоми от негово име длъжника за цесията. За този си извод съдът се е позовал на липсата на договорно правоотношение между представляван и особен представител и произтичаща за последния представителна власт по силата на закона, като правомощията му са ограничени - не може да приема волеизявления „свързани с промяна в материалното правоотношение с представлявания„. По същество е коментирал и липсата на фактическа връзка между представляван и особен представител, позволяваща последния да би могъл ефективно да предаде уведомлението за цесията.

По правния въпрос :

Приетото в решението по т.д.№ 193/2018г. на І т.о. на ВКС , макар относно уведомяване на длъжник, чрез назначен му в съдебно производство, по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, особен представител, за обявена от кредитора предсрочна изискуемост на кредита, следва да бъде споделено и в настоящата хипотеза. Предмета на уведомяването за извършена цесия не разкрива специфика, която да изключва относимостта на визираната практика, доколкото се касае все за съобщаване на юридически факт, с правни последици за уведомявания, макар различни по съдържание.

По съществото на касационната жалба:

Придобиване на вземането от цесионера настъпва със самото сключване на договора за цесия / така реш.№ 40 по т.д.№ 566/2009 г. на І т.о. на ВКС, реш.№ 1279 по гр.д.№ 29/1996 г. на V г.о. на ВКС / , арг. и от чл. 99, ал. 2 ЗЗД – цесионерът придобива вземането в състоянието му към момента на сключване на договора за цесия . Съобщаването на цесията на длъжника не е елемент от фактическия състав на цесията. При несъществуване на вземането, разпореждане на цедента в полза на трети лица и пр., на цесионера се дължи обезщетение от цедента. От сключването на договора за цесия вземането, ако е изискуемо според сделката между цедента и длъжника, е изискуемо и за цесионера. Друг е въпросът, че длъжникът, предвид неуведомяване, може основателно да му откаже изпълнението . Съдебната практика приема уведомяването на длъжника като целящо единствено да го защити срещу „ненадлежно изпълнение на неговото задължение„, т.е. срещу изпълнение на лице, което вече не е носител на вземането, точно защото такъв носител е цесионерът. Установяването по съдебен ред съществуването на вземане в полза на цесионер, което по необходимост предпоставя легитимиране на последния с договора за цесия, изключва възможността сила на пресъдено нещо за съществуване на вземането към момента на устните състезания да бъде формирана спрямо материалноправно ненадлежна страна. Поради това, в съдебно производство като настоящото, е несъстоятелно възражение на длъжника за неуведомяването му за цесията.

Отделно е налице и надлежно уведомяване за цесията, чрез назначения особен представител на ответника, по съображенията в решение т.д. № 193/2018г. на І т.о. на ВКС, които – с оглед отговора на правния въпрос - са аналогично приложими и в настоящата хипотеза. След като законодателят е предоставил на особения представител процесуалната защита на страната, то чрез него са й противопостави и всички настъпили в хода на производството факти, от значение за спорното право, какъвто факт е уведомяването за цесията, чрез изходящо от цедента уведомление, приложено към исковата молба, ведно с изрично упълномощаване на ищеца – цесионер за връчването му на длъжника. За настъпване правните последици от това уведомяване не е изискуема санкцията /волеизявление / на длъжника, за да би било недопустимо зачитането му като юридически факт, узнат чрез особения представител, възникнал в хода на производството, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Поради това е неотносим факта, изтъкнат от въззивния съд, че обективната липса на контакт между ответника и особения му представител в процеса, изключва възможността първият ефективно да узнае за цесията.

С оглед преждеизложеното, въззивното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено, с връщане на делото на въззивна инстанция, за произнасяне по съществото на спора, респ. по останалите възражения на ответника, по които въззивният съд не е изложил мотиви. Последното препятства произнасянето по същество в настоящата инстанция.

Предвид връщането на делото във въззивна инстанция, разноски за настоящото производство ще следва да се присъдят от същата, съобразно правния резултат, на основание чл. 294, ал. 2 ГПК.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 161/06.06.2025г. по гр.д.№ 317/2025г. на Окръжен съд – Хасково, с което е потвърдено решение № 749/14.10.2024г. по гр.д.№ 941/2023г. на Районен съд - Хасково .

ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Хасково, за ново произнасяне по делото, от фазата на устните състезания.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: