Обезщетение по застраховка „Каско“ при повреда на автомобила след удар

Текстът на акта

Ключови фрази

Отговорността по застраховка ГО за вреди, причинени на чуждо имущество * застраховка "автокаско" * процесуални задължения на въззивния съд * съществено нарушение на съдопроизводствените правила * необоснованост

РЕШЕНИЕ

№ 50075

София, 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Росица Божилова

Васил Христакиев

секретар Ангел Йорданов,

в открито заседание на 25.09.2023 г. разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 2114 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Евроинс“ АД срещу въззивно решение на Хасковски окръжен съд.
Ищцата Н. З.-В. не изразява становище.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради отклонение на въззивния съд от практиката на ВКС по въпросите относно задължението на въззивния съд въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания да обсъди всички доводи и доказателства.
По тези въпроси установената последователна практика на ВКС е в смисъл, че въззивният съд, като съд по съществото на спора, е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, след като прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право и да направи свои фактически и правни изводи по делото. Съдът е длъжен в пределите по чл. 269 ГПК да обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните при спазване правилата на формалната и правната логика.
В разглеждания случай въззивният съд е намерил за основателен предявения иск по чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 5026,96 лева за имуществени вреди - повреди на МПС, настъпили при ПТП на 22.07.2019 г., заедно със законната лихва. Приел е за безспорно съществуването на застрахователно правоотношение по застраховка "Каско на МПС“, действаща към момента на откриване на щетите – 22.07.2019 г. и по време на настъпилия инцидент - 25.06.2019 г. Установил е, че на 25.06.2019 г. ищцата се обадила на свид. С. В., неин съпруг, че е настъпил удар по автомобила отдолу. Осъществили оглед при който установили, че няма течове, няма видими повреди, контролните индикатори не показвали нередности. Автомобилът се ползвал и след това, бил паркиран в гараж и проверяван редовно за течове и други нередности, но не се установили такива. По време на движение на ищцата с автомобила на 22.07.2019 г. светнала червена предупредителна светлина, изискваща спиране от движение на автомобила. След откарването му в сервиз се установило, че действително е налице повреда в долната част на автомобила, в картера, настъпила от удар с твърд предмет. Щетата била заявена пред застрахователя на 25.07.2019 г. Приел е, че за периода от 25.06.2019 г. до 22.07.2019 г. ищцата не е имала знание за настъпилата увреда поради липсата на белези, следи и индикации въпреки редовното проследяване за такива, а автомобилът бил в движение и се ползвал по предназначение. Първият обективен знак за настъпилата увреда било именно активирането на червен предупредителен индикатор на контролното табло на автомобила на 22.07.2019 г. за преустановяване на движението му, когато именно ищцата е възприела наличната щета и последиците от нея, реагирайки с необходимата грижа - преустановила движението и автомобилът бил откаран в сервиз.
Основателно е изложеното в касационната жалба оплакване за допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждането на изложените във въззивната жалба доводи за недоказаност на причинната връзка между повредите, чието обезщетяване се претендира, и произшествието - касационно основание по чл. 281, т. 3, пр. 2 ГПК. В жалбата ответникът изрично се е позовал на липсата на причинна връзка съгласно приетото експертно заключение, но по този довод въззивният съд не е изложил мотиви, дори и с оглед извършеното препращане по реда на чл. 272 ГПК. С оглед на това решаващият извод на въззивния съд за настъпило по-рано увреждане, проявило се и узнато от ищцата впоследствие, се явява формиран в резултат на съществено процесуално нарушение, представляващо касационно основание по чл. 281, т. 3, пр. 2 ГПК. Същият извод е неправилен и по същество като необоснован - касационно основание по чл. 281, т. 3, пр. 3 ГПК. От експертното заключение се установява, че е налице срез в картера на двигателя с размери около 45х15 мм, довел до бързо изтичане на моторното масло, в резултат на което при продължилата работа на двигателя в условията на недостиг на масло („сухо триене“) са настъпили и констатираните повреди в двигателя. От възникването на пробива в картера до настъпването на тези повреди е изтекъл кратък период от време от порядъка на няколко часа, което изключва причинната връзка между повредите и посочения в исковата молба инцидент на 25.06.2019 г., следователно началното увреждане (установеният пробив на картера, довел до изтичане на моторното масло) следва да се приеме за настъпило в рамките на 22.07.2019 г. В съответствие с това са и показанията на свид. В. (по отношение на които, независимо от качеството му на съпруг на ищцата, не са налице данни по смисъла на чл. 172 ГПК, които да внасят съмнение в достоверността им), че в продължение на близо месец преди това това автомобилът е бил използван нормално без индикации за повреда.
Независимо от наличието на посочените касационни основания по чл. 281, т. 3, пр. 2 и 3 ГПК обжалваното решение като краен резултат следва да бъде потвърдено. Съобразно изложеното по-горе следва да се приеме за доказано, че застрахователното събитие е настъпило на 22.07.2019 г. Неоснователен във връзка с това е доводът в касационната жалба за недоказаност на конкретния механизъм на ПТП на тази дата, доколкото отказът на ответника да изплати застрахователно обезщетение не е обоснован с липса на доказателства за механизма, нито от ищцата са били допълнително изискани такива доказателства (като основания за отказ в уведомлението от 24.09.2019 г. са посочени неуведомяване в срок, считано от 25.06.2019 г., проявена груба небрежност също на база посочения инцидент от същата дата и частична повреда вследствие износване). Аналогични са и възраженията по отговора на исковата молба. Неоснователен е и доводът за пропуснат срок за уведомяване, считано от 25.06.2019 г., доколкото според приетото за установено по-горе застрахователното събитие е настъпило на 22.07.2019 г. По същите съображения неоснователно е и възражението за проявена груба небрежност, доколкото същото се основава на действия на ищцата за времето след инцидента на 25.06.2019 г., който обаче, с оглед установеното по-горе, не се намира в причинна връзка със застрахователното събитие.
С тези мотиви съдът РЕШИ:
Оставя в сила решение № 22/26.05.2021 г. по гр. д. № 238/2021 г. по описа на Хасковски окръжен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: