Отговорност на банка при изплащане на пари от запорирана банкова сметка

Текстът на акта

Ключови фрази

6

Р Е Ш Е Н И Е

№ 360

София, 17.06.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

Членове: ВАНЯ АТАНАСОВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

при участието на секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 3124/2023 година.
Производството е по чл. 290-293 ГПК.

С определение № 1381 от 25. 03. 2024 г. по гр. д. № 3124/2023 г. на ВКС, 1 г.о., е допуснато, на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК, по касационна жалба на “Търговска банка Д”АД, касационно обжалване на решение № 1330 от 09.11.2022 г. по в.гр.д.№ 2715/2020 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 10 състав, в частта потвърждаваща решение № 4872 от 02.07.2019 г., поправено и допълнено с решение № 2078 от 16.03.2020 г., и двете постановени по гр.д.№ 4586/2018 г. на Софийски градски съд, I ГО, 21 състав, в частта, с която “Търговска банка Д”АД е осъдено да заплати на И. В. Г., на основание чл. 49 ЗЗД, сумата 55900 лева - обезщетение за имуществени вреди, причинени й от виновно противоправно поведение на служители на “Търговска банка Д”АД, изразяващо се в изплащане на “Агрогруп 78”ЕООД на посочената сума, въпреки наложения запор върху банковата сметка на “Агрогруп 78”ЕООД, с обезпечителна заповед № 267 от 21.11.2017г., издадена по ч.гр.д.№ 465/2017 г. по описа на Районен съд-Генерал Тошево.

Твърди се в касационната жалба на “Търговска банка Д”АД недопустимост на въззивното решение в частта уважаваща иска по чл. 49 ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за разликата над сумата 18633,34 лв. до пълния предявен размер от 55900 лв., тъй като с молба от 14. 03. 2019 г. ищцата заявила, че претендира само 1/3 от сумата 55900 лв., която е била налична в запорираната банкова сметка на “Агрогруп 78”ЕООД, а съдът се е произнесъл по първоначално предявения размер, въпреки десезирането. Поддържа се и неправилност на решението поради постановяването му при съществени процесуални нарушения – на чл. 127, ал. 1, т. 4 и ал. 2, чл. 147 и чл. 235, ал. 2 ГПК, кредитиране на писмени доказателства (влязло в сила решение по иск по чл. 200 КТ и изпълнителен лист) представени след изтичане на преклузивните срокове за ангажирането им, неправилна преценка на събраните доказателства. Твърди се и необоснованост на изводите на съда, както и противоречие с материалния закон - чл. 49, чл. 51, ал. 2 и чл. 52 ЗЗД. Иска се обезсилването му в частта, с която искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е уважен над сумата 18633, 34 лв. до сумата 55900 лв., отмяната му в останалата част и отхвърляне на иска за сумата 18633, 34 лв.

Не е подаден отговор на касационната жалба от ищцата И. В. Г..

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, прие следното:

Въззивното решение е недопустимо в частта потвърждаваща първоинстанционното в частта, с която искът по чл. 49 ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е уважен над сумата 18633, 34 лв. до сумата 55900 лв.

С молба от 14.03.2019г., подадена преди първото по делото заседание, ищцата е уточнила исковата си претенция, като е заявила, че претендира 1/3 част от сумата 55900 лева, която е била налична в банковата сметка на ответното дружество в деня на наложения запор. Съдът не е взел предвид уточнението на петитума на иска и се е произнесъл за целия първоначално предявен размер, в нарушение на принципа на диспозитивното начало. Налице е произнасяне по незаявена претенция, поради което въззивното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено в частта потвърждаваща първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл. 49 ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е уважен над сумата 18633, 34 лв. до сумата 55900 лв.

В частта потвърждаваща първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл. 49 ЗЗД е уважен до сумата 18633, 34 лв. въззивното решение е допустимо и правилно.

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 28. 10. 2016 г., в резултат на трудова злополука, е починал съпругът на ищцата Г. Г.. С определение № 267 от 21. 12. 2017 г. по ч. гр. д. № 465/2017 г. по описа на РС-Генерал Тошево е допуснато обезпечение на бъдещите искове на наследниците на Г. Г. (ищцата и двете й деца) против работодателя на наследодателя им “Агрогруп – 78” ЕООД, с правни основания чл. 200 КТ, за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди с размери от по 175 000 лв. всеки от исковете, предявени като частични от по 250000 лв., чрез налагане на обезпечителна мярка запор на сумите по банковата сметка на дружеството-работодател при ответната банка. За реализиране на обезпечителната мярка е образувано изпълнително дело № 140/2017 г. на ЧСИ Рогова, рег. № 736 КЧСИ. Запорното съобщение е връчено на ответника “Търговска банка Д” АД на 22.11.2017 г., в 09:50 часа, видно от приложената по делото разписка на куриерска фирма “Еконт Експрес”. Управителят на “Агрогруп – 78” ЕООД е изтеглил всички налични средства по сметката, възлизащи на 55900 лв., на 22.11.2017 г., в 11:02 часа, като тегленето не е било заявено предварително от титуляря на сметката. Служители на банката са обработили запорното съобщение на 22.11.2017 г., в 11:09 часа. С решение от 04.07.2018 г. по гр. д. № 1691/2018 г. на Добрички районен съд частичните искове на наследниците на Г. Г. против “Агрогруп – 78” ЕООД с правно основание чл. 200 от КТ са уважени за пълните предявени размери от по 175 000 лв. за всеки от наследниците. На 23. 11. 2017 г. едноличният собственик на капитала на “Агрогруп – 78” ЕООД Б. К. е продал на В. А. дружествените си дялове.

От правна страна е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД и предявеният иск подлежи на уважаване: неправомерно поведение на служител на банката –несъобразяване с полученото в банката запорно съобщение и изплащане на цялата налична сума по сметката на “Агрогруп-78” ЕООД на законния му представител, в нарушение на чл. 502, ал. 2 ГПК; причиняване имуществена вреда на ищцата – невъзможност за събиране на присъдените й с влязло в сила съдебно решение суми; причинна връзка между противоправното поведение на банковите служители и вредата; вина, която се презумира, съгласно чл. 45 ЗЗД.

За неоснователни са намерени възраженията на ответника, че презумпцията по чл. 45 ЗЗД е оборена, тъй като организацията в банката не е позволявала служителите на гише да знаят за постъпилите запорни съобщения. Прието е, че вътрешното устройство и правила в банката са нейна отговорност и липсата на адекватна връзка между отделните й звена не трябва да води до неблагоприятни последици в правната сфера на ищцата. А и установените по делото обстоятелства (изтеглянето на голяма сума от банковата сметка без предварителна заявка, около един час след получаване на запорното съобщение от банката и седем минути преди обработване на запорното съобщение, показанията на бившия управител на дружеството, че се познава със служителите в банковия клон), разгледани във взаимовръзка помежду си, налагат обоснования извод за виновно поведение от страна на служители на ответника.

За неоснователни са приети доводите на ответника, че всеки от наследниците може да иска плащане само на 1/3 от сумата 55900 лв. Прието е, че всеки от тримата наследници на Г. Г. има право да получи съдебно признатото обезщетение в размер на 175 000 лв., както и че за банката не съществува задължение да изплати процесната сума в съответните квоти на всеки от наследниците, доколкото сумата се претендира не като част от наследствена маса, а като обезщетение за лично претърпени имуществени вреди.

Неоснователно е оплакването на касатора за неправилност на решението поради постановяването му при съществени процесуални нарушения – на чл. 127, ал. 1, т. 4 и ал. 2 ГПК. Исковата молба, уточнена с последващи молби, съответства на изискванията на чл. 127, т. 4 ГПК, тъй като съдържа изложение на всички правопораждащи факти, касаещи претенцията по чл. 49 ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди. Неизпълнение на изискването на чл. 127, ал. 2 ГПК за формулиране на доказателствените искания в исковата молба и прилагане към същата на писмените доказателства не е сред реквизитите, касаещи редовността й, за които съдът следи служебно. Съгласно чл. 129, ал. 3, вр. ал. 2 ГПК, съдът е оправомощен да следи служебно за съответствие на исковата молба с изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК, но не и на чл. 127, ал. 2 ГПК. Неангажиране на доказателства от ищеца с исковата молба или в хода на исковото производство би могло да има за последица отхвърляне на иска, но няма отношение към редовността на исковата молба. Още повече, че преклузията за ангажиране на доказателства настъпва едва след изпълнение на задължението на съда по чл. 146 ГПК.

Неоснователно е оплакването за допуснато нарушение на чл. 147 ГПК поради кредитиране на писмени доказателства(влязло в сила решение по иск по чл. 200 КТ и изпълнителен лист) представени след изтичане на преклузивните срокове за ангажирането им. Решението по иска по чл. 200 КТ е влязло в сила на 4. 07. 2018 г. и е представено своевременно, с молба от 14. 03. 2019 г., преди изтичане на срока по чл. 146, ал. 3 ГПК.

Неоснователно е оплакването за допуснато нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, всички доводи и възражения на страните и е основал решението си на приетите за установени факти. Изложил е, в мотивите към решението, изводите си от фактическа и от правна страна.

Неоснователно е оплакването за необоснованост на решението, доколкото няма противоречие между изводите на съда и събраните доказателства, нито има нарушение на правилата на логиката и науката.

Нормата на чл. 49 ЗЗД е приложена правилно, елементите на фактическия състав на отговорността на възложителя на работа са доказани от ищцата при условията на пълно и главно доказване.

Не е допуснато нарушение и на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Не представлява съпричиняващо поведение по смисъла на цитираната разпоредба предявяване на иска по чл. 200 КТ през декември 2017 г., повече от година след разпореждането на НОИ от 2016 г., приемащо пътнотранспортното произшествие за трудова злополука, през който период по сметка на дружеството е имало много по-голяма сума. Този факт няма никакво отношение към обстоятелството, че след получаване на запорното съобщение в банката неин служител, в нарушение на чл. 502, ал. 2 ГПК, е изплатил на управителя на “Агрогруп-78” ЕООД цялата налична сума по сметката на дружеството.

По изложените съображения въззивното решение ще следва да бъде потвърдено в частта, с която искът по чл. 49 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, е уважен за сумата 18633, 34 лв.

При този изход на делото не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 3 ГПК за присъждане на “Търговска банка Д”АД на разноските, направени пред настоящата инстанция. В частта потвърждаваща първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл. 49 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата 10000 лв., не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение с определението по чл. 288 ГПК. Касационната жалба не е уважена и в частта й срещу въззивното решение, потвърждаващо първоинстанционното в частта, с която искът по чл. 49 ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е уважен за сумата 18633, 34 лв. Касационната жалба е основателна в частта й срещу въззивното решение потвърждаващо първоинстанционното в частта, с която искът по чл. 49 ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е уважен над сумата 18633, 34 лв. до сумата 55900 лв., но ищцата не е дала повод за образуване на касационното производство в тази част, тъй като е заявила ясно, че претендира присъждане само на сумата 18633, 34 лв. Разноските на ответника за касационно обжалване на решението в частта, с която искът по чл. 49 ЗЗД е уважен над сумата 18633, 34 лв. до сумата 55900 лв. са причинени не заради поведението на ищцата, а заради недопустимото произнасяне от съда по незаявена претенция.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 1330 от 09.11.2022 г. по в.гр.д.№ 2715/2020 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 10 състав, и потвърденото с него решение № 4872 от 02.07.2019 г., поправено и допълнено с решение № 2078 от 16.03.2020 г., и двете постановени по гр.д.№ 4586/2018 г. на Софийски градски съд, I ГО, 21 състав, в частта , с която предявеният от И. В. Г. против “Търговска банка Д”АД иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, причинени от виновно противоправно поведение на служители на “Търговска банка Д”АД, изразяващо се в изплащане на “Агрогруп 78”ЕООД на всички налични по банковата сметка на дружеството средства, въпреки наложения запор върху банковата сметка на “Агрогруп 78”ЕООД, с обезпечителна заповед № 267 от 21.11.2017г., издадена по ч.гр.д.№ 465/2017 г. по описа на Районен съд-Генерал Тошево, е уважен над сумата 18633, 33 лв. до сумата 55900 лева .

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1330 от 09.11.2022 г. по в.гр.д.№ 2715/2020 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 10 състав, в частта потвърждаваща решение № 4872 от 02.07.2019 г., поправено и допълнено с решение № 2078 от 16.03.2020 г., и двете постановени по гр.д.№ 4586/2018 г. на Софийски градски съд, I ГО, 21 състав , в частта , с която “Търговска банка Д”АД е осъдено да заплати на И. В. Г., на основание чл. 49 ЗЗД, сумата 18633, 34 лв. обезщетение за имуществени вреди, причинени й от виновно противоправно поведение на служители на “Търговска банка Д”АД, изразяващо се в изплащане на “Агрогруп 78”ЕООД на посочената сума, въпреки наложения запор върху банковата сметка на “Агрогруп 78”ЕООД, с обезпечителна заповед № 267 от 21.11.2017г., издадена по ч.гр.д.№ 465/2017 г. по описа на Районен съд-Генерал Тошево.

Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: