Практика · Върховен касационен съд · 07 Декември 2024
Отказ за възобновяване на дело при одобрено споразумение за контрабанда
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Осъден за контрабанда чужд гражданин иска възобновяване на делото, като твърди липса на превод, неизяснени права и необосновано одобряване на споразумението от съда. Върховният касационен съд оставя искането без уважение, след като установява, че доказателствата подкрепят вината, правата са надлежно разяснени и е бил осигурен преводач.
Какво приема съдът
Споразумение за решаване на делото се одобрява законосъобразно, когато самопризнанието е доброволно, събраните доказателства безспорно установяват вината на дееца и на подсъдимия са надлежно осигурени преводач и процесуални права.
Приложени разпоредби
- чл. 242, ал. 1, б. д НК
- чл. 66 НК
- чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК
- чл. 382, ал. 4 и ал. 7 НПК
- чл. 421, ал. 3 НПК
- чл. 422, ал. 5 НПК
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
възобновяване на наказателно производствоспоразумениеконтрабандаправо на преводачсамопризнание
Текстът на акта
Ключови фрази Контрабанда по чл. 242, ал.1, б. а, б, в, д, е, ж, з НК * възобновяване на наказателно производство * споразумение 1 2 Р Е Ш Е Н И Е № 653 гр.София, 16.12.2024г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ШИШКОВА НАДЕЖДА ТРИФОНОВА при секретар ИЛ.РАНГЕЛОВА в присъствието на прокурора ЛЮБЕНОВ изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 552/2024 година. Производството е по реда на чл.422, ал.5, вр. чл.348, ал.1,т.1 и 2 НПК Образувано е по искане на осъдения А. Ч., направено чрез защитника му адв.Е. М., за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 506/2023т. по описа на ОС-гр.Хасково и отмяна на определение от 27.07.2023г., с което е одобрено сключено споразумение. В искането са изложени доводи за допуснати нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения. В съдебно заседание осъденият и защитникът му не се явяват. В постъпилото от адв.М. становище се заявява, че направените оплакванията се поддържат изцяло. Отправя се искане към върховната съдебна инстанция да възобнови производството и да отмени постановеното определение. Представителят на Върховна прокуратура намира искането за неоснователно. Не споделя възраженията за нарушения на материалния закон и оспорва тезата на защитата, че осъденият не е осъществил деянието в извършването, на което се е признал за виновен. Не са били нарушени и правата му в хода на наказателното производство, тъй като му е бил осигурен превод , което е изрично отбелязано в съдебния протокол. Върховният касационен съд, след като обсъди изложените в искането съображения, изслуша становището на представителя на държавното обвинение и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: Искането е подадено в срока, предвиден в чл. 421, ал. 3 от НПК, от процесуално легитимирана страна по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо, а разгледано по същество е неоснователно. С определение от 27.07.2023г., постановено по НОХД № 506/2023г. по описа на ОС-гр.Хасково, е одобрено споразумение между защитника на А. Ч. и представител на прокуратурата, с което А.Ч. се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл.242, ал.1,б.“д“ НК. Наложено му е наказание 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено по реда на чл.66 НК за срок от 3 години от влизане на определението в сила и наказание „глоба“ в размер на 10000лв. Защитата счита, че в хода на наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения- съдът е одобрил споразумение противоречащо на морала и закона, били са нарушени процесуалните права на осъдения, защото не му е бил предоставен превод на турски език, както и че съдът не е разяснил правата, които лицето има в процеса. Въпреки, че първото възражение е направено като такова по чл.348, ал.1,т.1 НПК, то всъщност касае законосъобразността на процесуалната дейност на съда и като такова ще се разгледа редом с оплакванията по чл.348, ал.1,т.2 НПК И трите възражения на защитата са неоснователни. Под формата на оплакване за нарушени задължения по чл.382, ал.7 НПК, предвиждащи одобрение на споразумението, ако то не противоречи на закона и морала, защитата всъщност оспорва авторството на деянието. Твърди се, че съдът е одобрил споразумението, без да прецени, че осъденият не е извършил престъплението, а доказателствата срещу него не са били убедителни, безпротиворечиви и категорични. В принципен план трябва да се отбележи, че решаване на делото със споразумение между прокурора и защитника на обвиняемия, представлява средство за съкращаване на наказателното производство, при което като бонус се предлагат благоприятни последици относно наказанието. Обвиненото лице получава по-леко наказание, като се отказва да спори по фактите, посочени от прокурора в обвинителния акт. Постигнатото съгласие подлежи на контрол от съда, като поражда ефект след одобряването му и съдържа произнасяне по въпросите за вината, наказанието, както и по тези, по които съдът се произнася с присъдата. Непосредствените задачи пред съда за одобряване на споразумението са да установи, че самопризнанието на обвиняемия/подсъдимия, което е в основата на споразумението, е направено съзнателно и доброволно и че споразумението не противоречи на закона и морала. А то не противоречи на закона, когато отговаря на изискванията на НК, НПК и на всеки друг приложим закон. На вниманието на съда остава задължението да одобри споразумението след като се убеди, че обективната истина по делото е разкрита, а именно, че е извършено престъпление, което е законосъобразно квалифицирано и негов автор е обвиняемия/подсъдимия. Тази преценка се извършва въз основа на събраните доказателства. В конкретния случай не може да се сподели твърдението на защитата, че единствен доказателствен източник за вината на осъдения е собственото му признание. В рамките на проведеното досъдебно производство са разпитани множество свидетели- митнически служители, извършен е оглед на иззетите веществени доказателства- златни накити, изготвени са експертизи, като доказателствата са еднопосочни и безпротиворечиви относно съпричастността на осъдения към инкриминираното деяние. То е установено като време на извършване и като място, а признанието на вината от страна на осъдения единствено допълва доказателствената съвкупност, а не се явява изолирано доказателство. Не се споделят възраженията на защитата за нарушени процесуални права на обвиняемия. Не е коректно твърдението, че не е бил осигурен превод на турския гражданин. В протокола от проведено съдено заседание е вписано участието на преводач, а съдът подробно и добросъвестно е отразил процесуалната му дейност по извършен превод, документирал е изявленията и на преводача и на обвиняемия относно възможността да се разбират, волеизявленията на обвиняемия е отбелязано, че са направени чрез преводача / обстоятелство, което защитата неоснователно отрича/. Не търпи критика и прецизността, с която съдът е изпълнил задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл.382, ал.4 НПК. Разяснени са били правата по чл.272, по чл.395а и сл. НПК, като на обвиняемия е бил назначен и защитник. Не се констатират нарушения, които да ограничат възможността на обвиняемия за вземе лично пълноправно участие в процеса, да се изкаже, да изрази становище. Бил е запознат подробно с правата си и с последиците на сключеното споразумение. По изложените съображения, Върховният касационен съд приема, че не са налице предпоставките по чл.422 ал.5 НПК за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 506/2023т. по описа на ОС-гр.Хасково и искането следва да се остави без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. Ч., направено чрез защитника му адв.Е. М., за възобновяване на производството по НОХД № 506/2023т. по описа на ОС-гр.Хасково. Решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.