Оправдаване при недоказано авторство на средна телесна повреда

Текстът на акта

Ключови фрази

Средна телесна повреда * оценка на доказателствена съвкупност * анализ на доказателствена съвкупност * изпълнение на задълженията на въззивната инстанция

Р Е Ш Е Н И Е

№ 424

гр.София , 16 октомври 2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА

ВЛАДИМИР АСТАРДЖИЕВ

при участието на секретаря Невена Пелова

и прокурора от ВКП Евгения Стоянова

след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 549/2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от частния обвинител А. Г. Б., чрез повереника му адв.П., срещу присъда от 18.03.2025 г., постановена по внохд №990/2024 г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик.

В касационната жалба са релевирани основанията по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се свързва с твърдение за това, че: 1. въззивният съдебен състав, разгледал делото е бил незаконен; 2. липсват мотиви към постановената от ОС-Пазарджик присъда; 3. налице е противоречие между събраните доказателства и крайния извод на съда, което прави невъзможно да се обоснове вътрешното му убеждение. Във връзка с касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК се посочва, че от събраните в хода на цялото съдебно производство доказателства може да се направи само и единствено извод за категорична доказаност на обвинението; че доказателствата и особено показанията на „двамата допуснати свидетели“, които са препотвърдили съпричастността на подсъдимия С. Д. към инкриминираното деяние, не са били обсъдени съобразно действителното им съдържание, а изопачено. В заключение се моли да бъде уважена настоящата жалба като бъде отменен атакуваният съдебен акт и делото върнато на ОС-Пазарджик за ново разглеждане.

В съдебното заседание пред Върховния касационен съд, повереникът на частния обвинител- адв.П., поддържа изцяло касационната жалба по изложените в нея съображения и с направеното искане. Още веднъж подчертава, че постановената нова въззивна присъда е неправилна, незаконосъобразна и немотивирана.

Представителят на Върховната касационна прокуратура взема становище за неоснователност на касационната жалба, поради липса на претендираните касационни основания. Не споделя оплакването за това, че въззивното дело е било разгледано от незаконен съдебен състав, тъй като от мотивите към въззивната присъда не се установява пристрастност или предубеденост на неговите членове. Счита, че ОС-Пазарджик е направил пълен, цялостен, обективен и задълбочен анализ на доказателствата, в резултат на което е достигнал до правилни и законосъобразни изводи. Според прокурора не се констатира превратна оценка или други пропуски в доказателствената дейност на съда и в процеса на формиране на вътрешното му убеждение. По отношение на второто оплакване- за нарушение на материалния закон, представителят на Върховната прокуратура застъпва становище, че това оплакване по същество се свежда до твърдение за необоснованост на въззивния съдебен акт, която е недопустимо да се разглежда в настоящото производство. Посочва, че има осъществено деяние, но не е безспорно доказано кой е неговия автор, като в тази насока са налице единствено предположения.

Адв.И., защитник на подсъдимия С. Л. Д. изцяло подкрепя заявеното от прокурора. Счита, че след проведено въззивно съдебно следствие и въз основа на събраните в хода му доказателства, съдът е достигнал до единствено възможния и категоричен извод, че подсъдимият не е виновен. Моли въззивната присъда да бъде потвърдена.

В последната си дума подсъдимият С. Л. Д. заявява, че е невинен и иска да се потвърди присъдата на ОС-Пазарджик.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди релевираните в касационната жалба оплаквания, доводите на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното :

С присъда №70 от 26.09.2024 г., постановена по нохд №750/2023 г., Районен съд- Пазарджик е признал подсъдимия С. Л. Д. за виновен в това, че на 06.11.2021 г. в [населено място], обл./област/ е причинил средна телесна повреда на А. Г. Б., изразяваща се в счупване на малкопищялния глезен на десния крак, довело до трайно затруднение на движението му за около 1,5- 2 месеца, поради което и на основание чл.129 ал.2 във вр.с ал.1 и чл.54 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието.

На основание чл.68 ал.1 от НК е приведено в изпълнение и общото наказание от 11 месеца лишаване от свобода, наложено с определение №358/2021 г. по влезли в сила съдебни актове по нохд №798/2021 г. и нохд №1169/2021 г, всички по описа на РС-Пазарджик, като за изтърпяване на това наказание е определен първоначален общ режим.

С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства и е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски.

По жалба на защитника на подсъдимия, пред Окръжен съд- Пазарджик е било образувано внохд №990/2024 г., приключило с присъда от 18.03.2025 г., с която първоинстанционният съдебен акт е бил отменен, в частта, в която подсъдимият е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.129 ал.2 във вр.с ал.1 от НК, за което му е било наложено наказание лишаване от свобода, в частта относно приложението на чл.68 ал.1 от НК и разноските по делото, като вместо това С. Л. Д. е бил признат за невиновен и оправдан по възведеното му обвинение по чл.129 ал.2 във вр.с ал.1 от НК. В останалата част присъдата е била потвърдена.

Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На първо място следва да бъдат разгледани двете оплакванията- за незаконен съдебен състав, решил делото във въззивната инстанция и липса на мотиви към въззивната присъда. Това е така, тъй като наличието на някое от тези процесуални нарушения, които са от категорията на абсолютните, неизбежно води до отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, без да се обсъжда другото релевирано касационно основание.

Като аргументи в подкрепа на твърдението за незаконен съдебен състав, в касационната жалба е посочено, че „ при описване на приетата от съда фактическа обстановка, са допуснати и нарушения на императивните изисквания делото да бъде решено от непредубеден и безпристрастен съд “, както и че окръжният съд е „заявил предварителното си отношение към доказаността на обвинението и достоверността на защитната теза“.

Безпристрастност на съда означава липса на предубеденост или предразсъдъци по отношение на страните по делото. Тестът за безпристрастност съществува в две форми- субективен и обективен тест. Обективният тест е свързан със значимостта на външното впечатление за независимост, т.е дали един обикновен разумен наблюдател възприема съда като независим. По настоящето дело, повереникът на частния обвинител няма претенции да е налице външно впечатление за предубеденост. Що се отнася до субективния тест, той изисква по-високо ниво на индивидуализация/каузална връзка, като е необходимо да се докаже лична предубеденост на член на съдебния състав или на целия такъв спрямо една от страните, като не следва да се пропуска, че личната безпристрастност се презюмира, освен ако са налице доказателства за противното. Твърдението на адв.П., че при описанието на фактическата обстановка от съда, са допуснати нарушения на изискванията делото да бъде решено от непредубеден и безпристрастен съд, е неконкретизирано и неясно. Независимо от това ВКС намира за нужно да отбележи следното: мотивите на съда принципно могат да обосноват пристрастност на съдебния състав, ако съдът си е послужил с неприемливи от гледна точка на правото обидни, позорящи или други носещи негативна конотация квалификации, или съждения, поставящи в неблагоприятна светлина подсъдимия или друга страна в процеса, непочиващи на материалите по делото /в този смисъл Р №155 от 28.04.2023 г. по н.д. 129/2023 г. на трето н.о на ВКС/. По настоящото дело, описанието на фактическата обстановка, такава каквато е била възприета от въззивната инстанция, не дава възможност да се приеме, че съдът е бил пристрастен или предубеден. Отразените в мотивите факти са били убедително изведени на базата на онези доказателства, които съдът е намерил за обективни и достоверни, въз основа на извършения от него цялостен анализ, проверка и съпоставка на доказателствената съвкупност. Но дори това да не беше така, то наличието на такива пороци в мотивите не водят до извод за предубеденост на съдебния състав, а биха могли да представляват съществено процесуално нарушение, свързано с доказателната му дейност, респективно биха имали отражение върху правилността на формиране на вътрешното му убеждение. По-нататък, никъде в кориците на въззивното дело не се съдържат данни за заявено или демонстрирано от страна на съда предварителното отношение към доказаността на обвинението и достоверността на защитната теза. Видно от протоколите от съдебните заседания, проведени пред ОС-Пазарджик, съдът стриктно е спазвал предписанията на НПК, не е допуснал нарушение на процесуалните права на частния обвинител и неговия повереник и словесно не е обективирал предварително взето решение по обвинението.

Ето защо, ВКС приема, че претенцията за незаконен съдебен състав на второинстанционния съд, е лишена от основание. Цитираното в касационната жалба решение по н.д.№1850/2012 г. на второ н.о. на ВКС е неотносимо към настоящия казус, доколкото в него е направен извод за наличие на незаконен съдебен състав по причина, че служебният защитник на подсъдимия на досъдебното производство и съдията, участвал във разглеждане на делото във въззивната инстанция, са съпрузи.

Не се констатира и порока липса на мотиви към въззивната присъда. Прочитът на мотивите сочи, че не са били нарушени изискванията на чл.339 ал.3 във вр.с чл.305 от НПК, поради което те отговарят на заложения в закона стандарт за съдържание. Описана е фактическата обстановка, такава, каквато е приета от ОС-Пазарджик, направен е анализ на данните, съдържащи се в гласните доказателствени средства, видеотехническата експертиза, техническата експертиза, протокол за доброволно предаване, СМЕ-за, изложени са съображения за причините, поради които част от свидетелските показания не са били кредитирани с доверие, както и причините за възприемане като добросъвестно дадени и обективни на друга част от показанията. Изложени са съображения, в подкрепа на правния извод, до който е достигнала втората инстанция, а именно, че подсъдимият следва да бъде признат за невиновен и оправдаван в извършване на инкриминираното му престъпление.

На следващо място оплакването, че въззивният съд не е обсъдил свидетелски показания, съобразно действителното им съдържание, както и данните в СМЕ-за, следва да бъде разгледано в контекста на касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, независимо, че в жалбата това оплакване е комуникирано като нарушение на материалния закон. Извън горното, затруднения при неговото обсъждане възникват и от обстоятелството, че в иницииращия касационното производство документ двамата свидетели, не са персонифицирани. Доколкото в касационната жалба е записано „че от разпита на двамата допуснати свидетели се потвърди изцяло съпричастността на С. Д. към инкриминираното деяние“ , ВКС приема, че се касае до разпитите на свидетелите П. В. и И. Р., тъй като именно на тези лица е бил проведен повторен разпит в хода на въззивното съдебно следствие.

Видно от съдебните мотиви, на л.52 /лице и гръб/ от въззивното дело, втората инстанция е проследила хронологично и обсъдила информацията досежно авторството на деянието, съдържаща се в разпитите на св.Р., проведени както на досъдебното производство /надлежно приобщени/, така и пред първоинстанционния и въззивен съд, и с основание е приела, че същата е непоследователна и еволюираща в хода на производството, поради което не следва да й се дава вяра. Непрекъснато променящите се факти в показанията на св. Р.: първоначално, че пристигайки на местопроизшествието със св.В., е заварил само падналия на земята А. Б., който пред всички присъстващи заявил, че С. Д. го е нападнал и ударил, като е възможно да е имало и друг човек, но пострадалия не го е видял, а в последствие - че самият той лично е възприел на мястото на инцидента подсъдимия С. Д., който държал в ръцете си дърво, не способстват за убедителността на показанията му. Точно обратното, непоследователността в позицията му по отношение автора на престъплението и лицето, което го е възприело като такъв, ясно се очертава не само между отделните му разпити, но дори и в рамките на един и същи разпит- напр. в разпита на досъдебното производство по реда на чл.223 от НПК, свидетелят само в няколко изречения съобщава противоречиви фактически данни, за това кои лица са причакали на кръстовището пострадалия и са го нападнали. По-важното обаче в случая е, че данните в показанията на редица други свидетели, а именно П. В., З. Н., Д. С., И. Ф., Х. А., А. М., Н. Б. внасят сериозно съмнение в достоверността и обективността на казаното от св.Р. по отношение извършителя на престъплението. Доколкото показанията на свидетелите В., Н., С. – лица, пристигнали на мястото на произшествието едновременно или в съвсем кратък времеви интервал след св.Р., са еднопосочни касателно отсъствието на подсъдимия С. Д. на това място, а показанията на свидетелите Ф., А., М. и Б. /полицейски служители/ са непротиворечиви и устойчиви по отношение на факта, че веднага след инцидента пострадалият А. Б. им е съобщил, че не знае кой е нападателят му, защото не го е видял, както и, че пред тях св.Р. също е твърдял, че не е видял лицето, което е нанесло побой на пострадалия Б., и като е съобразил, че тези показания изхождат от незаинтересовани от изхода на делото лица, съдът с основание ги е поставил в основата на фактическите констатации за развоя на събитията, случили се вечерта на инкриминираната дата.

Показанията на св.П. В. също са били коментирани от контролираната инстанция /л.52 на гърба от въззивното дело/. Оплакването, че те са били интерпретирани в несъответствие с действителното им съдържание, е лишено от основание. Проследявайки в хронология разпитите на св.В. се установява, че в нито един от тях той не е заявил, че на мястото на произшествието, при падналия на земята пострадал А. Б., се е намирал подсъдимия С. Д., независимо, че св.В. е пристигнал едновременно със св.Р. /бил на един метър след него/. Тези показания, които са в съответствие и със заявеното от св.З. Н. и Д. С. опровергават казаното от св.Р. за присъствие на подсъдимия С. Д. на мястото на инцидента.

В заключение, спорният по делото въпрос- относно авторството на деянието в лицето на подсъдимия С. Д., е бил внимателно изследван от въззивната инстанция, която е обсъдила относимите към неговото изясняване доказателствени източници и е изложила съображения по тях в мотивите към присъдата си.

По изложените дотук съображения, настоящият касационен състав не намира да е налице касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК.

При установените от ОС-Пазарджик фактически обстоятелства, материалният закон е приложен правилно. Действително на пострадалият А. Б. е било причинено счупване на дясната фибула /малкопищялна кост/ в дисталната метаепифиза, в резултат на директен удар с твърд тъп предмет в долната трета на подбедрицата, което счупване не може да се дължи на стъпване на криво или на падане и удар в терена, т.е инкриминираното деяние е било извършено. Както правилно е посочил въззивният съд, на въпроса дали деянието е извършено от подсъдимия, категоричен и несъмнен позитивен отговор не може да бъде даден, независимо от положените процесуални усилия за неговото изясняване и от двете съдебни инстанции. Липсват обективни данни, сочещи на това, че причинител на средната телесната повреда на пострадалия е именно подсъдимият С. Д.. Гласните доказателствени източници не разкриват еднозначно извършителя на деянието. Съдържанието на част от тях показва, че сред свидетелите се е предполагало, че това е С. Д., защото той е бил във влошени отношения с пострадалия. При това положение, напълно законосъобразно въззивната инстанция е приела, че по делото не се установява по несъмнен начин, че престъплението е извършено от подсъдимия С. Д., поради което и на основание чл.304 от НПК го е признала за невиновен и оправдала по възведеното му обвинение по чл.129 ал.2 във вр.с ал.1 от НК. Изложените в жалбата съображения във връзка с касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК на практика представляват оплакване за необоснованост на въззивния съдебен акт, както правилно отбелязва и прокурора в пледоарията си пред ВКС. Доколкото необосноваността не е касационно основание, съдът не дължи тяхното обсъждане.

С оглед на изложените съображения, ВКС не намира да са налице претендираните касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, поради което счита, че касационната жалба на повереника на частния обвинител А. Б. следва да бъде оставена без уважение, а атакуваният съдебен акт- в сила.

Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето н.о.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда №8 от 18.03.2025 г., постановена по внохд №990/2024 г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик.

РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1/

2/