Допустимост на повторен иск при оттегляне на иска по по-рано заведеното дело

Текстът на акта

Ключови фрази

/Р/ О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 132

София, 20.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател : ЕМИЛ ТОМОВ

Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

изслуша докладваното от съдията Томов

ч. гр. дело 347/2021 г. и за а се произнесе , взе предвид следното :

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК и чл.278 ГПК ,след внасяне на частната жалба за разглеждане в открито съдебно заседание .

Разглежда се частна касационна жалба на „Рила Комерс“ООД ,подадена чрез адв. Св. М. срещу определение № 5140 от 09.03.2020г по ч. гр.дело № 2441/2020г на Софийски градски съд , с което е потвърдено определение № 261748 от 13.10.2019 на СРС за прекратяване на производството по гр.д. 21283/2019г по описа на съда , на основание чл. 126, ал.1 ГПК. Първоинстанционният съд се е позовал на извършена служебно справка ,че в същия съд има висящо дело между същите страни , на същото основание и за същото искане Исковата молба срещу Адвокатско дружество „С. , Д. П.“ ,за присъждане на парични суми , по която е образувано прекратеното гр.д. 21283/2019г по описа на съда, е постъпила 12.04.2019г към който момент,пред същия съд (СРС) е било висящо образуваното на 19.12.2017г гр.д .№88197/2017г с идентични страни и предмет. Според констатацията , гр.д № 88197/2017 на СРС е образувано на 19.12.2017г по искова молба с идентичен предмет и към момента на постановяване на определението това дело не е приключило с влязъл в сила съдебен акт.

В частната жалба ,разгледана от Софийски градски съд идентичността по отношение на страни и предмет не е оспорвана. Искът е същия , като и двете дела са заведени от настоящия частен жалбоподател. Оспорен е изводът,че по-рано заведеното дело е основание да се приложи чл. 126 ГПК, след като производството гр.д .№88197/2017г е било прекратено от СРС , 73 състав с определение от 08.04.2019г , като преди влизането му в сила ,при наличие подадена частна частна жалба , която не е администрирана, ищецът е заявил оттегляне на иска с молба от 16.12.2019г, за да бъде прекратено производството по това дело ,за което е представил и доказателства при обжалването .

Същите не са съобразени от съда и в касационната жалба се посочва ,че определението е непълно,немотивирано,възприета е невярна фактическа обстановка. Изтъква се ,че с определение от 08.04.2019г по гр.д .№88197/2017г исковата молба е върната от СРС,73 състав,така делото е било прекратено една година след завеждането му, като на ищцовата страна е връчено и определение за прекратяване с дата 09.04.2019г. То се възприема от жалбоподателя като отделен и последващ съдебен акт.След постановяване на определението , в течение на 8 месеца СРС 73 състав не е извършил необходимите процесуални действия,вкл.във връзка с обжалването на преграждания акт и поради това с молба от 16.12.2019г пълномощникът на дружеството е заявил оттеглане на иска.,което отново не се взема предвид от никой съд . Дружеството не е имало никаква друга възможност да защити правото си , освен да заведе иска отново , тъй като на 12.04.2019г е изтичала общата погасителна давност върху исковите взиемания.

В отговор ответникът АД“С. ,Д. ,П.“,чрез адв В. К. оспорва жалбата .Безспорно е уставено наличието на процесуална пречка. Тя продължава да е налице и понастоящем. Защитата изтъква ,че и в момента гр.д .№88197/2017г на СРС не е окончателно прекратено и не е приключило с влязъл в сила съдебен акт .Позовава се на справка от електронен регистър , според която понастоящем е образувано производство пред СГС за разглеждане на частната жалба на на „Рила Комерс“ООД /ч.гр.д №5220/2021г,І г.о,1-ви състав / Проверката по чл. 126 ГПК е по служебен почин ,но и по възражение на ответника. Въведеният нов факт на оттегляне на иска е неотносим. Насрещната страна не може да се поставя в положение на ответник по повече от едно висящи дела с идентичен предмет, едновременно .

С определение №104 от 18.03.2021г на настоящия състав на ВКС частната касационна жалба е допусната до разглеждане по въпроса за мотивирането на определенията на въззивния съд с обстоятелства, обявени като основание за прекратяване на делото от първоинстанционния съд след служебна справка,за прилагането на водещите начала в чл. 2 и чл. 7 ГПК и задълженията на съда да прецени правнорелевантните факти като посочи в мотивите си доказателствата за осъществяването ,или неосъществяването им. ,поради противоречие на обжалваното определение с указанията в ППВС №1/1953г , доразвити с примането на ТР №6/15.01.2019г по т.д № 6/2017г на ОСГТК на ВКС .

По въпроса,обусловил допускане на частната касационна жалба до разглеждане в определението е посочена необходимостта служебно известните факти, или установени след служебно предприети справки от страна на съда факти със значение на процесуални предпоставки , да бъдат отразявани в мотивите на съдебния акт по начин ,който позволява на страните да вземат становище по фактическите констатации на съда и източникът им ,а на по-горната във функционално отношение съдебна инстанция да осигурят възможност да ги провери при обжалване. Съдържанието на процесуалното правоотношение е регламентирано с императивни норми , за прилагането на които съдът следи служебно. Проверката по висящността на образувани дела, служебно констаирана от първата инстанция като отрицателна процесуална предпоставка по чл. 126,ал.1 ГПК , при оспорване от страна на частния жалбоподател, въззивният съд е длъжен да извърши и сам ,без да е обвързан с довоите в частната жалба.

С определение №104 от 18.03.2021г разглеждането на частната жалба е внесено в открито заседание .Служебно е изискано и приложено в заверен препис гр.д .№88197/2017г на СРС , 73 състав, Констатира се ,че първоначално исковата молба на „Рила Комерс“ООД срещу ответното адвокатско дружество“С. , Д. П. „е постъпила съда на 19.12.2017г,подадена чрез пълномощник , като по образуваното гр.д № 88197/2017г на СРС , 73 състав с разпореждане от 01.03.2018г е указано внасянето на 627,10лв д. такса и указанието с връчено на пълномощника.В последствие пълномощията са оттеглени ,с изявление до съда. Производството не е оставяно без движение и на същата дата е разпоредено връчване на препис на ответника .Постъпил е отговор ,депозирана е и насрещна искова молба .С определение от 29.06.2018г делото е насрочено в открито заседание за 08.04.2019г .С определение в закрито заседание от същата дата (08.04.2019г ) съдът е обявил проекто- доклад и на осонование чл.211 , ал.2 ГПК е отделил насрещния иск за разглеждане в друго дело. Преди даване на ход на делото в открито съдебно заседание , по възражение на ответника, че указанието за внасяне на дължимата държавна такса не е било изпълнено в срок от ищеца , исковата молба е върната и производството е прекратено. От ответника е постъпила молба по чл.248 ,ал.1 ГПК за присъждане на разноски , оставена без разглеждане като недопустима с определение от 03.09.2019г Разпореждането е обжалвано с частна жалба , постъпила на 25.10.2019г. Отговор е депозиран на 15.03.2021г и на 16.04.2021г е разпоредено делото да се изпрати на СГС . От ищцовото дружество е постъпила частна жалба (на 15.04.2019г) срещу връщането на исковата молба и срещу други посочени процесуални действия на съда ,по която с разпореждане от 18.06.2019г е изискана държавна такса от 15 лв,внесена от страната на 05.07.2019г Препис от тази частна жалба е връчен , като е постъпил отговор на 08.03.2021г Постъпила е и молба от на „Рила Комерс“ООД (на 17.04.2019г) за допълване и поправка на протокола ,която не е разгледана.На 16.12.2019г е постъпила молба от адв. М. като пълномощник на „Рила Комерс“ООД, с която изтъква бездействието на съда по администринането на частната жалба и се прави оттеглане на исковата молба на основание чл. 232 ГПК. Приложено е и пълномощно от същата дата за изрично упълномощаване на адвоката да оттегли исковата претенция и прекрати съдебното производство. По тази молба липсва произнасяне.

В отговор на служебно запитване от 113 състав на СРС , 73 състав на СРС е удостоверил към 30.07.2019г, че гр.д № 88197/2017г е „със статус прекратено съдебно дирене ,връща исковата молба“. Справката е изискана във връзка с гр.д №21283/2018г по описа на 113 състав на СРС , образувано по постипилата на 12.04.2019г искова молба на настоящия жалбоподател „Рила Комерс“ООД с предмет същото искане , по което е висящо и гр.д № 88197/2017г на СРС , 73 състав.С определение № 261748 от 13.10.2019 производството по гр.д. 21283/2019г по описа на на СРС е прекратено на основание чл. 126, ал.1 ГПК. За да потвърди определението Софийски градски съд е посочил , че жабпоподателят не е установил пълно и главно прекратяване на по-рано заведеното дело с влязъл в сила съдебен акт поради оттегляне на иска,а и „този факт е последващ прекратяването и не обосновава извод за липса на предпоставки за прекратяване“ .

Обжалваното определение е неправилно. Не е в тежест на жалбоподателя да доказва пълно и главно процесуални факти , които подлежат на служебна проверка,тъй като служебно се вземат предвид от съда От мотивите за потвърждаване на определението не става ясно дали второинстанционният съд счита оттеглянето на иска по заведеното по- рано дело за релевантно ,но недоказано от жалбоподателя обстоятелство, или счита оттеглянето на иска за обстоятелство без правно значение за прилагането на закона, но и в двата случая съображенията на Софийски градски съд не могат да бъдат споделени .

От значение за правилното прилагане на чл. 126 ал.1 ГПК са и настъпилите в хода на обжалването процесуални факти съгласно разясненията в ТР №6/15.01.2019г на ОСГТК на ВКС

Тълкуването и прилагането на чл.126 ГПК като процесуалната норма, изключваща допустимост една и съща искова претенция да обуслови две висящи съдебни производства с идентичен предмет и страни ,следва да е в съответствие с основните принципи на гражданския процес. Нормата извежда като приложимо служебното начало ,който принцип не следва да се прилага в противоречие с духа и смисъла на закона,както е подчертано в т.1 на ТР №1 от 09.12.2013г по т.д.№1/2013г. ОСГТК при очертаване компетенциите на въззивния съд за случаи,при които служебното начало следва да има превес над диспозитивното.Тези съображения са доразвити относно производството по Глава двадесет и първа на ГПК с приемането на ТР №6/15.01.2019г от ОСГТК на ВКС . За да се осигури достъп до правосъдие в изпълнение водещо начало в процеса ,залегнало в чл.2 ГПК, при тълкуването на чл. 232 ГПК Върховният касационен съд е изтъквал съчетаното приложение на служебното и диспозитивното начало с оглед възможността ищецът да предяви същия иск и да сезира надлежно съда с разглеждането му, ако е оттеглил вече предявения (определение по гр.д №2254/2017г на ВКС , 3-то г.о).Разпоредбата на чл. 232,предл. второ ГПК също така допуска в някои случаи съдът по образуваното дело да извършва преценка на доказателствата,събрани в призводството по същия иск до оттеглянето му,в това число и доказателства за осъществили се по това дело процесуални факти.

В случая, оттеглянето на иска по образуваното гр.д № 88197/2017г на СРС, 73 състав е заявено надлежно и е произвело процесуални последици,които е следвало да бъдат зачетени от въззивния съд, макар оттеглянето да е заявено и последиците от него да са настипили след повторното входиране на исковата молба и образуването на второто по ред дело в СРС ,в хода на предприето обжалване на определението за прекратяване .

Не е пречка пред оттеглянето на иска вече постановеното определение от СРС 73 състав, , с което исковата молба е върната поради неотстранени в срок нередовности,щом оттеглянето е заявено от ищеца преди влизането на това определение в сила. Частната жалба, подадена срещу преграждащото определение на съда ,също не препятства оттеглянето на иска ,не препятства оттеглането на иск и висящността на спор за разноските по реда на чл. 248 ГПК след прекратяване на делото .Не е условие за оттегляне на иска и съгласието на другата страна , щом поради връщане на исковата молба първото съдебно заседание не е проведено. В този случай съдът, пред който оттеглянето на иска е заявено , не може повторно да постанови прекратяване на делото,но като администриращ постъпилата от същата страна частна жалба съд е длъжен служебно да съобрази отпадналия правен интерес от обжалване на вече постановеното преграждащо определение като върне жалбата, тъй като по този начин законът осигурява правната сигурност с влизането в сила на определението за прекратяване на делото.

При липса на постановено разпореждане в указания смисъл от съда по оттегления иск,сезираният с поврторно разглеждане на същия иск съд следва да съобрази доказателствата за изтъкнатите от страните нови факти, относими към предпоставките за допустимост на процеса ,тъй като пречктите по чл. 126 ГПК, подлежащи на служебна проверка, не са неотстраними.

Възражението на ответната страна ,че след като частния жалбоподател е сезирал съда с нередовен иск,няма правна възможност да го предяви отново докато не бъде обявено за влязло в сила прекратителното определение , не намира опора в правилото на чл.126 ГПК за отвод по висящ процес, предвид систематичното тълкуване на нормата и нейното прилагане в съответствие с основните начала на гражданския процес . Неоснователен е доводът на ответника по жалбата ,че в случая тези начала биха се нарушили с поставяне на насрещната страна в положението на ответник по повече от едно висящи дела , с идентичен предмет, едновременно. По гр.д № 88197/2017г на СРС, 73 състав вече не е налице и не може да възникне процесуалното правоотношение с участие на тази страна като ответник по иск за предявеното парично вземане - поради оттеглянето на иска,който извод не се променя от висящността на акцесорния спор за разноски ,нито от процесуалните действия по движението по частната жалба на „Рила Комерс“ООД,която не подлежи на разглеждане .

Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІг.о.

О П Р Е Д Е Л И :

Отменява определение № 5140 от 09.03.2020г по ч. гр.дело № 2441/2020г на Софийски градски съд и прекратяването на производството по гр.д. 21283/2019г по описа на на СРС

Връща делото на първоинстанционния съд за по- нататъшни процесуални действия .

Определението не подлежи на обжалване

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2