Обезсилване на въззивно решение поради неизяснен размер на иск след прихващане

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 483
гр.София, 18.07.2024г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря Кристина Григорова, като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 2614 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Български имоти корпорация“ ЕООД, чрез адв. Н. Ц., срещу решение № 136/28.02.2023г. по т.д.№ 1058/2022г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено решение № 1429/17.07.2017 г. по т.д.№ 5597/2015 г., СГС, ГО, VІ-7състав в частта, с която е осъдено СНЦ „Съюз на българските журналисти“ да заплати на „Български имоти корпорация“ ЕООД на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД сумата 504 023,83 лева, представляваща вземане за неоснователно обогатяване за извършени от „Български имоти корпорация“ ЕООД за периода от януари 2008 г. до май 2010 г. подобрения в собствения на СНЦ „Съюз на българските журналисти“ недвижим имот, представляващ „Международен дом на журналиста“, находящ се в к.к. „З. п.“, ведно със законната лихва от 01.09.2015 г. до окончателното изплащане на сумата и след отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която искът е уважен за 83 514, 38 лева, е отхвърлен в отменената част.

Касаторът иска отмяна на въззивното решение и постановяване на ново, с което на основание чл. 59, ал.1 ЗЗД му бъде присъдена сумата 359 392, 61 лева. Твърди, че въззивният съд не е изпълнил задължителните указания в предходно отменително решение на ВКС, поради което ищецът е бил лишен от възможност да уточни исковата си претенция. Заявява, че мотивите на обжалваното решение се изчерпват единствено с обсъждане последиците на влязло в сила решение № 2239/01.11.2017г. по т.д.№ 85/2016г. по описа на САС, като погрешно се приема, че силата на пресъдено нещо по него обхваща целия размер на вземането, с което се прави възражение за прихващане, а не само частта, която погасява вземането на ищеца по това дело и ответник в настоящото. Отделно, не било обсъдено възражението на касатора – ищец за недопустимост на направеното от ответника при повторното разглеждане на делото от въззивния съд възражение за прихващане. Позовава се и на липса на мотиви за частичното обезсилване на първоинстанционното решение.

Насрещната страна по касационната жалба – ответникът СНЦ „Съюз на българските журналисти“, чрез адв. Г., оспорва оплакванията за неправилност по касационната жалба.

С определение № 1224/18.03.2024г. обжалваното решение е допуснато до касационен контрол при условията на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за проверка на неговата допустимост. При същата съставът на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение, намира въззивното решение за недопустимо по следните съображения:

В исковата молба ищецът е твърдял, че има вземане за неоснователно обогатяване срещу СБЖ от извършени в периода 01.01.2008г. - май 2010г. подобрения в нает по силата на договор от 19.12.2007г. имот – Международен дом на журналиста в к.к. З. п., [населено място]. Размерът на това вземане е определен на 1 209 344 лева, но съдебно е предявено присъждане на частта от него от 981 377 лева ( това е цената на иска), чиито размер е определен като от вземането в размер на 1 209 344 лева са извадени сумите: 1/ 25 100 лева – част от същото вземане за неоснователно обогатяване, присъдено на ищеца по предявен частичен иск, с влязло в сила съдебно решение по т.д.№ 2792/2013г. по описа на САС ; 2/ сумите 21 598,57 лева и 3270, 45 лева, които ищецът е осъден да плати на ответника с невлязло в сила решение по т.д.№ 501/12г., СГС и 3/ сумата 178 000 лева, до който размер ищецът признава, че дължи присъденото на ответника с решението по т.д.№ 501/12г.,СГС вземане по чл. 232, ал.2 ЗЗД.

Като е приел, че вземането за неоснователно обогатяване е в размер на 847 383 лева, първоинстанционният съд е приспаднал от него посочените в исковата молба суми (присъдената част по частичния иск плюс признатите задължения към ответника, предмет на т.д.№ 501/12г. СГС), на обща стойност 227 966, 02 лева и е присъдил на ищеца разликата от 619 415, 98 лева. За разликата над тази сума до пълния предявен размер от 981 377 лева, искът е отхвърлен и в тази част решението е влязло в сила.

При първото произнасяне от въззивния съд първоинстанционното решение в обжалваната му от ответника част – осъдителната за 619 415, 98 лева, е обезсилено, а производството по делото прекратено.

С решение № 129/04.07.2022 г. по гр.д.№ 4772/2019 г. на ВКС, III г.о. е отменено първото въззивно решение (с № 2096/15.08.2019 г. по т.д.№ 6202/2017 г. на САС, 3 търговски състав) и делото е върнато за ново разглеждане от въззивния съд. За да постанови отменителното си решение, касационната инстанция е намерила извода на въззивния съд за недопустимост на иска за такъв в противоречие с разрешенията по ТР № 2/2020 от 18.03.2022г. по т.д.№ 2/2020 на ОСГТК на ВКС, предвид безспорно установеното по делото, че между същите страни е постановено влязло в сила съдебно решение - № 2239/01.11.2017 г. по т.д. № 85/2016 г. по описа на САС, ТО, 6 - ти състав, с което предявените от „СБЖ“ срещу „БИК“ ЕООД искове по чл. 232, ал. 2 ЗЗД за сумата от 21 595.57 лв. - наем по процесния договор за наем на имота за периода от 01.04.2010 г. - 15.09.2010 г.; по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3 270.45 лв. - обезщетение за забавено изпълнение на главницата и по чл. 232, ал. 2 ЗЗД за сумата от 438 024.38 лв. обезщетение за ползване на имота след прекратяване на действието на договора за наем за периода от 16.09.2010 г. до 30.11.2011 г., както и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 41 133.43 лв. - обезщетение за забавено изпълнение на главния дълг за обезщетение по чл. 232, ал. 2 ЗЗД, са отхвърлени като погасени с извършено съдебно прихващане с вземането на ответника „Български имоти корпорация“ ЕООД срещу СНЦ „СБЖ“ за неоснователно обогатяване от извършени подобрения в МДЖ по времето на действие на договора за наем от 19.12.2007г. Съгласно мотивите на това решение (по т.д. № 85/2016г. по описа на САС), активното вземане на ответника БИК е в размер на 612 638, 50 лева, от който следва да бъдат приспаднати 25 100 лева, присъдени с уважения частичен иск на БИК т.е. възражението за прихващане се явява основателно за разликата от 587 538, 25 лева.

В отменителното решение върховната инстанция е дала указания на въззивния съд, комуто връща делото, да остави исковата молба без движение и да даде указания на ищеца за конкретизиране на непогасения остатък - частта от своето право, извън тази - предмет на уваженото възражение за прихващане, за да се извърши преценка на обективните предели на силата на пресъдено нещо, формирана с влязлото в сила решение по т.д. № 85/2016 г. по описа на САС, ТО, 6 - ти състав, както и с влязлото в сила съдебно решение по т.д.№ 2792/2013г. по описа на САС ( това по частичния иск ).

Указанията на ВКС не са изпълнени при повторното разглеждане на делото от въззивната инстанция. Въззивният съд не е дал възможност на ищеца да конкретизира непогасения остатък от активното си вземане, за който, съгласно т.3 на ТР № 2/2020г. от 18.02.2022г. на ОСГТК на ВКС, ще е допустимо предявяването му в настоящия исков процес. Не е зачел и депозираната от ищеца на лист 31 от делото молба, където се заявява, че непогасеният остатък на вземането за неоснователно обогатяване възлиза на 359 392, 61 лева, представляващи разликата между 847 383 лева, на колкото е определено за основателно вземането в мотивите на първоинстанционното решение (по т.д.№ 5597/2015 г., СГС, ТО, VI-7) и 487 990,37 лева, на колкото възлиза сбора от вземанията за главници на ответника, предмет на влязлото в сила решение № 2239/01.11.2017 г. по т.д. № 85/2016 г. по описа на САС, ТО, 6 - ти състав (21 595.57 лв. - наем ; 3 270.45 лв. –неустойка и 438 024.38 лв.- обезщетение по чл. 232, ал.2 ЗЗД) и присъдените на ищеца по частичния иск 25 100 лева (с влязло в сила решение по т.д.№ 2792/2013г. по описа на САС).

С атакуваното решение въззивният съд е приел служебно, че непогасеният остатък от вземането на ищеца е сумата 83 514.38 лв., която е разликата между 587 538.25 лв. (на колкото възлиза приетия за доказан с решението по т.д. № 85/2016 г. по описа на САС, ТО, 6 - ти състав размер на вземането на „БИК“ ЕООД за неоснователно обогатяване, с което е направено възражение за прихващане) и сумата 504 023.83 лв. (на колкото възлиза сбора от вземанията на „СБЖ“ по уважените с решението по т.д. № 85/2016 г. по описа на САС, ТО, 6 - ти състав искове, които са погасени чрез извършеното по това дело прихващане). При така приетото, е обезсилил първоинстанционното решение в частта, с която искът е бил уважен до размер от 504 023, 83 лева, а за частта от вземането в размер на 83 514, 38 лева искът е отхвърлен поради погасяването му чрез извършено в хода на производството прихващане с установени с влезли в сила решения вземания на ответника СБЖ.

Така постановено, атакуваното въззивно решение е такова по нередовна искова молба.Неизпълнявайки задължителните указания в отменителното решение на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№ 4772/2019г. за размера на иска и в нарушение на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, въззивният съд служебно е определил непогасения остатък от вземането за неоснователно обогатяване на ищеца, който, съгласно разрешението по т.3 на ТР № 2/2020 от 18.03.2022г. по т.д.№ 2/2020 на ОСГТК на ВКС, е допустимо да бъде заявен в настоящото исково производство. Така определен, той не кореспондира нито на волята на ищеца ( вж. молбата на лист 31 от делото на САС и петитума на касационната жалба), нито на предмета на спора, висящ пред въззивната инстанция –вземане за неоснователно обогатяване в размер на 619 415, 98 лева.

Съгласно разрешенията на ТР № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК и ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор. В тази връзка - за да изпълни задължението си да постанови допустим съдебен акт по същество на спора, въззивният съд дължи даване на указания, респ. изпълнение на указанията на касационната инстанция, за поправяне на нередовности на исковата молба в хипотезите на чл. 127, ал. 5 ГПК . Когато неизпълнението на това задължение доведе до разглеждане на нередовна искова молба, чиито дефекти са неотстраними от касационната инстанция (както в случая), решението на въззивния съд следва да се обезсили, а делото - да му се върне за отстраняване нередовността.

За изясняване искането на ищеца е необходимо по реда на чл. 129 ГПК той да очертае предмета на спора, уточнявайки петитума на осъдителната си претенция, като изрично посочи какъв е размера на непогасения след уваженото с влязло в сила решение № 2239/01.11.2017 г. по т.д. № 85/2016 г. ,САС, възражение за прихващане остатък от вземането за неоснователно обогатяване в рамките на 619 415, 98 лева ( за разликата над тази сума искът е отхвърлен с влязлата в сила част на първоинстанционното решение). При изчисляване на непогасения остатък следва да се държи сметка, че присъденият на ищеца с първоинстанционното решение размер от 619, 415, 98 лева е определен след приспадане на вземания на ответника, признати от ищеца с исковата молба, част от които са били погасени с извършеното по т.д. № 85/2016 г. по описа на САС, ТО, 6 - ти състав съдебно прихващане.

Предвид изложеното, въззивното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено на основание чл. 293, ал. 4 , вр. чл. 270, ал. 3 от ГПК , а делото – върнато на въззивния съд за ново произнасяне след отстраняване нередовностите на исковата молба съобразно горепосочените указания.

Така мотивиран, Върховният касационен съд на Р България

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 136/28.02.2023г. по т.д.№ 1058/2022г. по описа на Софийски апелативен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на САС.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: