Прекратяване на дело за отмяна на освобождаване на управител при смърт на ищеца

Текстът на акта

Ключови фрази

Отмяна на решение на общото събрание на дружеството * освобождаване на управител * наследяване на дружествен дял * съдружник в дружество с ограничена отговорност * активна процесуална легитимация * процесуално правоприемство

Р Е Ш Е Н И Е

№ 120

гр. София, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ търговско отделение,

в открито заседание на двадесет и шести февруари, две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове: Петя Хорозова

Иванка Ангелова
при участието на секретаря Силвиана Шишкова, като разгледа докладваното от съдията Ангелова т.д. № 644 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Меридиан Турс“ ООД, чрез процесуален представител, против Решение № 678 от 09.11.2023г. по в.т.д. № 762/2023г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено Решение № 786 от 19.06.2023г. по т.д. № 1524/2022г. на Софийски градски съд, с което по предявен от Н. Р. Р. срещу „Меридиан Турс“ ООД иск с правно основание чл.74 ТЗ е отменено решението, взето на проведеното на 05.08.2022 г. общо събрание на дружеството за освобождаване от длъжност на управителя Н. Р. Р..

Касаторът поддържа процесуална недопустимост на въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение с искане за прекратяване на производството по делото по исковата молба на Н. Р., починал в хода на касационното производство. В проведеното на 26.02.25г. открито съдебно заседание в хода по същество процесуалният представител на касатора поддържа, че с факта на смъртта на Н. Р. първо на основание чл.125, ал.1, т.1 ТЗ ex lege е прекратено членственото му правоотношение с дружеството, което е ненаследимо от неговите наследници, и второ, отпаднал е правният интерес от предявяване на иска по чл.74 ТЗ поради невъзможност да бъде възстановен като управител с оглед действието на решението по чл.74 ТЗ занапред. Претендира разноски за касационното производство.

Ответниците по касационната жалба – С. К. Р. и Р. Н. Р., наследници по закон на починалия в хода на касационното производство ищец Н. Р. Р., чрез процесуален представител, молят за продължаване на съдопроизводствените действия и постановяване на решение, с което да се потвърди обжалваното въззивно решение като допустимо, правилно и законосъобразно. Намират за неоснователен довода за процесуална недопустимост на обжалваното решение, доколкото с настоящото дело се засягат имуществени и наследими права на починалия съдружник, като например правото на Н. Р. да получава възнаграждение по силата на мандатен договор за управление в периода от вземане на процесното решение на общото събрание до датата на смъртта му. Претендират разноски за касационното производство и заявяват възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид становищата на страните и данните по делото, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното:

Предмет на производството е предявен от Н. Р. Р. против „Меридиан Турс“ ООД иск по чл.74 ТЗ за отмяна като незаконосъобразно на решение на общото събрание на ответното дружество, проведено на 05.08.2022г., с което ищецът е освободен от длъжността управител на дружеството. По делото не е имало спор, че към датата на провеждане на общото събрание Н. Р. е бил съдружник в ответното дружество.

В хода на касационното производство надлежно е установен фактът на настъпилата на 04.05.2024г. смърт на ищеца Н. Р. Р., ответник по касация, като на основание чл. 227 ГПК на негово место са конституирани наследниците му по закон - съпруга С. К. Р. и дъщеря Р. Н. Р..

С Определение № 2772 от 25.10.2024г. по настоящото т.д. № 644/24г. на ВКС, ТК, Второ отделение, на основание чл. 280, ал.2,предл. 2 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 678 от 09.11.2023г. по в.т.д. № 762/2023г. на Апелативен съд – София за преценка процесуалната допустимост на производство по иск с правно основание чл.74 ТЗ при смърт на предявилия го за защита на членствени права ищец.

Становището на настоящия състав на ВКС изхожда от следното:

Съгласно задължителните разяснения по т.4 и т.5 от ТР №1/2002г. по тълк.д. № 1/2002г. на ОСГК на ВКС активно легитимиран по иска с правно основание чл.74 ТЗ е съдружник или акционер, а пасивно легитимирано – съответното дружество, чийто член е той. Искът по чл.74 ТЗ представлява предоставено на съдружника/акционера потестативно право да иска отмяна на решението на Общото събрание и целената правна последица от успешното му провеждане е защита на членствените права и/или контрол за законосъобразност на решенията на Общото събрание, свързани с дейността му, която е насочена към постигане на обща цел. Решението на съда има действие по отношение на всички – на самото дружество и на отделните му членове. В съответствие със задължителните постановки на посоченото тълкувателно решение в практиката на ВКС трайно се приема, че в производството по чл.74 ТЗ на служебна проверка, като абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, подлежи наличието на активна легитимация за ищеца, изразяваща се в притежаване на качеството съдружник или акционер на дружеството, чиито решения на Общото събрание се атакуват с иска за отмяна. Това качество следва да е налице към момента на провеждане на Общото събрание, взело оспорваните решения.

При настъпила във висящ процес по иск с правно осн. чл.74 ТЗ смърт на ищеца, явяващ се съдружник в ООД, е налице хипотеза на прекратяване на членствено правоотношение на осн. чл.125, ал.1, т.1 ТЗ. По правило при смърт на съдружник на осн. чл.129, ал.1 ТЗ се наследява дружественият дял /имуществено право/ на починалия съдружник, но не и членственото правоотношение. Наследникът не замества и не встъпва в членственото правоотношение на своя наследодател, а би могъл да придобие права на съдружник на собствено основание след решение на Общото събрание. Наследимите имуществени права и задължения, които не са свързани с личността на починалия, могат да бъдат засегнати от решение на общото събрание на съдружниците. В хипотезата на предявен от съдружник иск по чл.74 ТЗ за защита срещу такива решения следва да се приеме за допустимо приемството в процеса по този иск. В този смисъл е даденото с Решение № 186 от 30.01.2017г. по т.д. № 2410 от 2015г. на ВКС, І т.о., от мотивите на което е видно, че предявилият иска по чл.74 ТЗ ищец, атакувал решения на общо събрание, вкл. и това за освобождаването му като управител на дружеството, е починал в хода на въззивното производство. Прието е, че в този случай процесуалното правоприемство не е безусловно и е в зависимост от това дали защитаваното нарушено право на съдружника е наследимо. Ако съдружникът е упражнил правото си на лична преценка и е предявил иск по чл.74 ТЗ за защита на така нарушеното му имуществено право, то след като законът допуска материално правоприемство по отношение на това имуществено право, е допустимо и процесуално правоприемство при настъпила в хода на процеса за защитата му по чл.74 ТЗ смърт на ищеца. Същото разрешение следва да се приложи и по отношение на други наследими имуществени права на съдружника: право на дивидент, право на връщане на допълнителна парична вноска, право на лихва при направени допълнителни парични вноски, ако такова е уговорено. Това разрешене е отречено по отношение правото на защита на нарушеното членствено право по освобождаване на ищеца като управител на дружеството, поради неговата ненаследимост, и в тази част въззивното решение е прието за недопустимо.

Предприетата в настоящия случай от починалия ищец защита с предявения конститутивен иск по чл.74 ТЗ няма за предмет негово наследимо право или задължение, доколкото предмет на оспореното решение е освобождаването му като управител на дружеството. Това решение нарушава лично, неимуществено членствено право на ищеца, което е ненаследимо. В случая правото на защита чрез иска по чл. 74 ТЗ се погасява със смъртта на ищеца, което препятства искането на ответната страна за продължаване на съодпроизводствените действия. Неоснователно е възражението на ответниците за наследимост на процесното членствено правоотношение, доколкото с качеството на управител на дружеството се свързва имущественото право на възнаграждение по мандатния договор за възлагане на управление. Така поддържаната теза е основана на хипотетични права, каквито не са заявявани, включително и с конститутивния иск по чл.74 ТЗ. Извод в подкрепа защитната теза на ответниците по касация не може да се направи и от представените в настоящото производство данни за висящност на иск, предявен от настоящия касатор „Меридиан Турс“ ООД срещу Н. Р. Р., починал в хода на образуваното пред СГС производство по гр.д. № 2701/22г., с оглед предмета на делото – иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за неоснователно преведена на 07.08.2022г. от ответника Р. сума от банкова сметка на ищцовото дружество по негова лична банкова сметка, за която ответната страна твърди, че представлява изплатено авансово възнаграждение за 43 месеца напред. Очевидно искът се основава на твърдение за разместване на имуществени права, които са наследими.

Основателно е и поддържаното от касатора допълнително възражение в подкрепа на извода за недопустимост на предявения иск, доколкото с факта на смъртта на ищеца е отпаднал правният интерес от търсената защита. В съдебната практика няма спор по въпроса, че действието на съдебното решение по конститутивния иск по чл.74, ал.1 ТЗ, както и неговата специфика позволяват да се приеме, че когато целеното изменение в съществуващото правно положение не би могло да настъпи като последица от обявеното със съдебното решение за съществуващо потестативно право, то интерес от търсената по този ред правна защита за страната не съществува. Невъзможността с постановеното по чл.74 ТЗ положително за правоимащия конститутивно решение да се създаде целеното ново правно положение, съобразно предявяването му, спрямо онова, което е съществувало преди между страните, изключва допустимостта на иска, поради отсъствие на интерес от търсената с него правна защита. В този смисъл – решения на ВКС по т.д. № 286/2012г. на ІІ т.о. и по т.д. № 1748/2019г. на ІІ т.о.

Поради недопустимост на предявения иск, постановените от СГС и САС решения по съществото на спора подлежат на обезсилване, а производството по делото следва да се прекрати.

По отговорността за разноски, претендирани и от двете страни за касационното производство, становището на настоящия състав на ВКС изхожда от разбирането, че ответникът по иск с правно основание чл. 74 ТЗ има право на разноски на основание чл.78, ал.4 ГПК в хипотезата на прекратяване на производството поради настъпил след предявяване на иска обективен факт, довел до недопустимост на иска поради отпадане на правния интерес от предявяването му. Основанието за прекратяване на производството в случая е наличието на обективен факт, настъпването на който не зависи от поведението на страните. При произнасянето по отговорността за разноски по чл.78, ал.4 ГПК в разглежданата хипотеза релевантно за спора е обстоятелството, че ответникът с поведението си не е причина за прекратяване на производството по делото, поради което именно той следва да бъде възмезден за сторените разноски. В тази връзка и за правна яснота по повод възражението на ответниците по касация в писмените бележки, че при извод за ненаследимост на правата в това производство не е следвало да бъдат конституирани по делото и съответно да отговарят за разноските на другата страна, позовавайки се на Определение № 50220 от 07.11.2023г. по т.д. № 2101/2022г. на ВКС, І т.о., намира следното: По въпроса за допустимостта на иска касационната инстанция дължи произнасяне в производството по чл.290 ГПК с участие на страните, по отношение на които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, съответно на конституираните по реда на чл.227 ГПК правоприемници. В селективната фаза на касационното производство такава преценка е изключена. В случая същата включва произнасяне по значимия за допустимостта на иска въпрос за това дали правото, предмет на търсената защита, е наследимо, по който, видно от становищата на страните, се спори. Тоест, в случай на произнасяне по допустимостта на иска в производството по чл.288 ГПК и при несъгласие с прекратителното определение, една от страните ще е лишена от възможността да обжалва акта на съда поради неконституиране на нейните наследници. Възможността касационната инстанция да обезсили обжалваното решение с определение е предвидена само в хипотезите на чл. 233 и чл. 234 ГПК, какъвто не е настоящият случай.

Основателно е възражението на насрещната страна за прекомерност на договореното и изплатено адвокатско възнаграждение за сумата от 4 253, 93 лв. с ДДС. След съобразяване с фактическата и правна сложност на делото – иск по чл.74 ТЗ, обоснован с нарушения по свикването и провеждането на общото събрание, обема на извършените от ангажирания адвокат процесуални действия по изготвяне на подробни касационна жалба и изложение по чл.284, ал.3,т. 1 ГПК, с представяне на съдебна практика; явяване в съдебно заседание и пледиране по същество по въпроса, по който е допуснато касационното обжалване; представяне на писмени бележки, намира, че възнаграждение от 3000 лв. с ДДС в случая съответства на справедливия размер на цената на предоставената услуга. Следователно, ответниците по касация следва да бъдат осъдени да заплатят на касатора на основание чл.78, ал.4 ГПК разноски за настоящото производство в размер на 3 070лв., от които 3000 лв. за адв. възнаграждение с ДДС и 70 лв. за заплатена д.т.

Водим от горното, ВКС

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 678 от 09.11.2023г. по в.т.д. № 762/ 2023г. на Апелативен съд – София и потвърденото с него Решение № 786 от 19.06.2023г. по т.д. № 1524/2022г. на Софийски градски съд и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОСЪЖДА С. К. Р., ЕГН [ЕГН] и Р. Н. Р., ЕГН [ЕГН] да заплатят на „Меридиан Турс“ ООД, ЕИК[ЕИК] разноски за касационното производство в размер на 3 070лв лв. на осн. чл.78, ал.4 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

П РЕДСЕДАТЕЛ : Ч ЛЕНОВЕ :1. 2.