Практика · Върховен касационен съд · 08 Декември 2025
Условно осъждане за причинена смърт при пътно произшествие
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Близките на починала при катастрофа пешеходка обжалват наложеното на шофьора наказание, като настояват то да бъде изтърпяно ефективно в затвор. Върховният касационен съд приема, че отлагането на изпълнението с максимален изпитателен срок от пет години и лишаването от книжка за три години са справедливи с оглед ниската скорост, чистото съдебно минало на водача и съпричиняването от страна на пешеходката. Окончателно е потвърдена условната присъда от три години лишаване от свобода.
Какво приема съдът
Условното осъждане е законосъобразно при непредпазливо транспортно престъпление, когато деецът е с чисто съдебно минало, проявява искрено разкаяние, липсва системно нарушение на правилата и е налице съпричиняване от страна на пострадалия, като максималният изпитателен срок обезпечава целите на наказанието.
Приложени разпоредби
- чл. 66, ал. 1 НК
- чл. 343, ал. 1, б. „в“ НК
- чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК
- чл. 58а, ал. 1 НК
- чл. 20, ал. 2 ЗДвП
- чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
смърт по непредпазливостпътнотранспортно произшествиеусловно осъжданесъпричиняванеизпитателен сроклишаване от право да управлява МПС
Текстът на акта
Ключови фрази Причиняване на смърт по непредпазливост в транспорта * индивидуализация на наказание * индивидуална и генерална превенция * условно осъждане Р Е Ш Е Н И Е № 535 Гр. София, 09 декември 2025 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БУКОВА ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА при участието на секретаря ЕЛЕОНОРА МИХАЙЛОВА и в присъствието на прокурора Е. С., като разгледа докладваното от съдия Букова наказателно дело № 666 по описа за 2025г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.346, т.1 от НПК. Образувано е по касационна жалба от частните обвинители М. А. К. и Е. П. Х. чрез повереника им (адв. Т. Х.) срещу решение № 191 от 14.05.2025 г., постановено по внохд № 305/25 по описа на Софийски апелативен съд, с което е изменена присъда на ОС- Перник от 24.01.2025 г. по нохд № 644/24 г. в частта относно наказанието, като наложеното „лишаване от свобода“ е увеличено от две на три години, а определеният по реда на чл.66, ал.1 от НК изпитателен срок е променен от три на пет години. В жалбата се прави позоваване на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК, касаещи наложеното наказание в частта му относно запазеното приложение на чл.66, ал.1 от НК. Изложени са аргументи за неправилното отлагане на изтърпяването с оглед несъобразеното според повереника изискване за постигане на генералната превенция на наказанието, в която насока липсвали и посочени от съда мотиви. Цитирана е практика на върховната съдебна инстанция по въпроса, като се прави позоваване и на изключителната динамика и разпространеност на транспортните престъпления и тяхната социална укоримост. Направеното искане е за отмяна на постановеното приложение на чл.66 НК, вместо което наложеното наказание да се изтърпи ефективно при общ режим. Депозирана е и жалба лично от частния обвинител Е. Х., в която се оспорва приносът на пострадалата в произшествието и се иска „справедлива присъда“. В касационното съдебно заседание частните обвинители и повереникът им поддържат доводите за несправедливост на наказанието, произтичаща от отложеното му изпълнение и считат същото за несъответно на огромната понесена загуба от смъртта на пострадалата им родственица, поради което молят за изменение на съдебния акт в тази насока. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбите за неоснователни и моли за оставянето им без уважение, тъй като в дейността си въззивната инстанция не е допуснала нарушения на процесуалните правила. Законът бил правилно приложен при конкретното нарушение на пътя и личността на подсъдимия. Постановеното увеличение на наказанието според прокурора е сторено при съобразяване на степента на съпричиняване от пострадалата, но за поправянето на подсъдимия не е необходимо ефективното му лишаване от свобода. Подсъдимият Р. К. Й. и защитникът му (адв. А. А.) изразяват съчувствие към загубата на жалбоподателите, но пледират за потвърждаване на атакуваното решение, като сочат, че наказанието е справедливо отмерено, а отлагането му за максимално допустимия срок в съвкупност с отнетото право на управление на МПС ще постигне целите на индивидуалната и генерална превенция. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт в пределите по чл.347, ал.1 НПК, прие следното: С присъда № 2 от 24.01.2025 г. по нохд № 644/2024 г. ОС- Перник е признал подсъдимия Р. К. Й., [дата на раждане] , за виновен в това, че на 17.06.2023 в гр. София при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „****.“ с рег. [рег.номер на МПС] в района на кръстовището на ул. "Миньор" с ул. "Иван Вазов" нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на А. М. В., поради което и на основание чл.343, ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от две години, чието изпълнение е отложил на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години. На основание чл.343г, подсъдимият е лишен от право на управление на МПС за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. С присъдата подсъдимият е оправдан да е нарушил и правилото на чл.116 от ЗДвП. Въззивен контрол върху постановената присъда е упражнен от АС – София по внохд № 644/25 г. въз основа на депозирана жалба от частните обвинители чрез повереника им с искане за увеличаване на определеното нказание лишаване от свобода и постановяване ефективното му изпълнение. С атакуваното понастоящем решение № 191 от 09.04.2025 г. присъдата е изменена, като наложеното „лишаване от свобода“ е увеличено от две на три години, но е отказано да се отмени приложението на чл.66, ал.1 от НК, чийто срок е увеличен на пет години. В останалата й част присъдата е потвърдена. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в указания законов срок срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт. При разглеждането й по същество, съдът прие същата за неоснователна. На първо място следва да се уточни, че оплакването за неспазване на закона при постановеното от въззивния съд увеличаване на наказанието е заявено в жалбата и поддържано в съдебно заседание не като аргумент за налагане на по-тежка санкция, а относно определения начин за изтърпяването й и не следва да бъде разгледано като касационен довод по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, относим към основанието за ангажиране отговорността на подсъдимия и размера на наложеното му комплексно наказание. Проследеният процесуален развой на делото сочи, че производството пред първата инстанция е протекло по реда на чл.371, т.2 НПК след като подсъдимият Й. е заявил, че признава изцяло фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт и съдът е обявил, че ще ползва направеното самопризнание при постановяване на присъдата с оглед преценката за подкрепа на същото от събраните в досъдебното производство доказателства. Признанието е относимо за фактически описаното му поведение като водач на превозно средство на територията на гр. Перник, движещ се по ул. "Иван Вазов" в посока центъра при предприета маневра за завиване надясно на зелен сигнал на светофарна уредба със скорост от 16-17 км/ч на кръстовището с ул. „Миньор“, при което причинил произшествие с пешеходката А. В., предприела пресичане на червен сигнал на светофара и първоначално по пешеходна пътека, а след това в ляво от границите й – поведение, оценено като нарушение на правилата за движение по чл.20, ал.2 ЗДвП. Признати са и обстоятелствата, свързани с причинената в резултат на това произшествие смърт на пешеходката. При липсата на спор относно надлежното извеждане по посочения процесуален ред на тези обстоятелства с преценката въз основа на тях за реализирано от подсъдимия от обективна и субективна страна престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК, законосъобразно въззивният съд се е произнесъл по основния довод в депозираните пред него въззивни жалби от частните обвинители за справедливостта на отмереното с присъдата наказание „лишаване от свобода“ и начина на изпълнението му. С постановеното решение се е съгласил с приложения за това ред по чл.54 и чл.58а, ал.1 от НК, но е приел необходимостта от завишаване и на наказанието лишаване от свобода на три години, като не е отменил приложението на чл.66 НК, а е увеличил продължителността на определения изпитателен срок на пет години. В тази си дейност въззивният съд не е допуснал нито процесуален пропуск да изложи съображенията си (както се твърди в жалбата, тъй като е налице надлежно мотивиране на решението), нито твърдяното нарушение на закона, в чийто рамки и при съобразяване наказуемостта за посоченото престъпление е отмерена счетената за справедлива санкция на подсъдимия. Неоспореното понастоящем по тежест наказание „лишаване от свобода“ за извършеното престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“, чл.342 ал.1, пр.3 НК от подсъдимия Р. Й. е завишено от апелативния съд за срок от три години, като е отчетен редът за протичане на производството по делото по чл.371, т.2 НПК. Размерът, приет за съответен на комплекса от обстоятелства, значими за индивидуализирането му е четири години и шест месеца, след което е редуциран на основание чл.58а, ал.1 НК с една трета на три години. Основните доводи в жалбата за исканото ефективно изпълнение по същество съвпадат с изложените пред въззивния съд, който макар и не обстойно, ги е разгледал и приел за неоснователни. С този краен извод касационната инстанция не намери основание да не се съгласи, като на първо място счете, че съображенията на проверявания съд са налични в акта му (на л.15 от същия), а несъгласието с тях не представлява пропуск по смисъла на чл.339, ал.2 от НПК. Приетият от въззивната инстанция справедлив размер на наказанието лишаване от свобода позволява след редукцията му на три години приложението на чл.66 от НК при чистото съдебно минало на подсъдимия, като принципно това не е пречка да се постанови ефективното му изпълнение при отсъствие на втората изискуема предпоставка за отлагане на изтърпяването, а именно възможност за поправяне на дееца. Преценката за това несъмнено се формира при отчитане на всички значими за личността обстоятелства, гарантиращи справедливото му санкциониране, но и като се държи сметка и за постигане на нужния възпиращ ефект спрямо останалите членове на обществото, както принципно вярно се сочи от страна на защитника. За обосноваване на исканото в жалбата постановяване на ефективно изпълнение на наказанието се акцентира на динамиката и увеличаващия се ръст на престъпленията по транспорта, като се препраща към цитираната практика на касационната инстанция, но не се държи сметка за относимостта й към всеки конкретен случай и най-вече към тези, обсъждащи приоритетно личността на дееца, отношението му към причинената смърт и проявлението му в конкретно драстично рисково поведение на пътя, които не дават основание да се прогнозира правомерно бъдещо поведение без сериозно въздействие спрямо него. В процесния случай тежестта на престъплението, очертана от начина на извършването му и настъпването на произшествието в описаната пътна ситуация не сочи за рисково поведение на пътя и поставяне в потенциален риск и на други лица. Налице е значително съпричинително поведение на пострадалата, което неоснователно се оспорва от жалбоподателката Х. при несъмненото му установяване по делото и залагането му още в признатата обстоятелствена част на обвинителния акт, поради което същото подлежи на отчитане. Загубата на частните обвинители е несъмнено тежка и невъзможна за компенсиране, но от значение е утвърденото в съдебната практика разбиране, че се касае за непредпазливо престъпление, при което съставомерните общественоопасни последици или отсъстват в представите на лицето (при небрежност) или настъпват против волята му (самонадеяност), като не се целят или допускат от дееца. Подсъдимият вярно е оценен като поначало дисциплиниран водач на превозно средство, тъй като не е бил санкциониран по административен път за други нарушения на пътя - за периода от 2010 г. до 2022 г. липсват нарушения, а след това има едно издадено наказателно постановление за непоставен обезопасителен колан. Макар установените положителни характеристични данни да не представляват самостоятелно основание за отлагане изтърпяването на наказанието, те сочат за наличието на поправителен личностов ресурс. Демонстрираното от подс. Й. разкаяние дава основание да се счете, че вече е започнало преосмисляне на случилото се и в съвкупност с наложеното кумулативно наказание лишаване от право на управление за същия срок от три години в процесния случай може да създаде убедителност за бъдещо правомерно поведение. Последното е обезпечено и с отмерения изпитателен срок в максималната му продължителност, което също способства за постигането и на нужното общопревантивно въздействие. Поради това правилно и в съответствие както с индивидуалната, така и с генералната превантивна функция на наказанието въззивният съд е приел да бъде отложено изпълнението на наказанието лишаване от свобода. Предвид изложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 191/14.05.2025 г. по внохд № 305/2025 г. по описа на САС. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.