Момент на възникване на опасност на пътя и съпричиняване при ПТП

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 119

гр. София, 19 ноември 2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четвърти септември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА

ВАЛЯ РУШАНОВА

при секретар ..………...…… МАРИЯНА ПЕТРОВА …...…......…… и с участието на прокурор ……………….. НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ …………. разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 527/2020 г. по описа на ВКС, първо наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационни жалби на адв. С., защитник на подсъдимия Д. А. Д., и на адв. Г. и адв. П., повереници на частния обвинител П. Б. Б., срещу решение № 64 от 09.04.2020 г. на Великотърновския апелативен съд (ВТАС), наказателно отделение, постановено по ВНОХД № 51/2020 г. по описа на същия съд.

С касационна жалба на защитника са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, като се претендира отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на подсъдимия Д.. В подкрепа на заявените нарушения на процесуалните правила защитникът е изложил подробни съображения за наличието на множество неясноти по кредитираната съдебноавтотехническа експертиза на вещото лице Б. И.. Подчертава се, че на л. 28 от протокола от откритото съдебно заседание от 11.10.2019 г. вещото лице И. е посочил, че товарният автомобил е предприел спиране, макар с невисок коефициент на спирачно закъснение, когато се е намирал на разстояние от около 83,5 м. от мястото на удара. В това време предната броня на лекия автомобил, управляван от Б. Б., се е намирала на не по-малко от 6 м. от мислената линия, разделяща плаца на бензиностанцията от платното за движение на главния път. От този момент, приет за начало на опасността за движението, са по-нататъшните изчисления на експерта, залегнали в заключението му, които са били кредитирани от въззивния съд. В контекста на изложеното касаторът развива доводи, че въпросът за момента на възникване на опасността е правен. Оспорва като неясна и невярна констатацията, че опасност за движението би могъл да представлява автомобил, отдалечен на 6 м. от пътя, по който се е движел с предимство друг автомобил. Защитникът поддържа тезата, че моторните превозни средства стават опасни за движението тогава, когато навлязат на пътното платно или в съответната лента за движение, ако се извършва навлизане по многолентов път. В тази насока са цитирани решение № 522/06.10.1983 г. по н. д. № 441/1983 г. на ВС и решение № 322/20.06.2011 г. по н. д. № 1602/2011 г., III н. о. на ВКС, постановени по много сходни с настоящия, според касатора, казуси. Защитникът не се съгласява с приетия извод, че подсъдимият е следвало да очаква, че водачът Б., движещ се със скорост от 12 км/ч., ще му отнеме предимството, извършвайки забранена маневра – ляв завой през непрекъсната линия. В подкрепа на заявеното се сочи, че в съдебно заседание на 11.10.2019 г. подсъдимият е заявил, че е навил леко волана наляво, защото е очаквал другото МПС да спре, като той ще успее да го заобиколи. Наред с това в касационната жалба се твърди, че според вещото лице И. товарният автомобил се е намирал на разстояние 29,3 м. от мястото на удара, считано от момента, в който лекият автомобил, управляван от водача Б., е прекосил мислената линия, разделяща двата пътя и е навлязъл в платното му за движение. На основата на изложеното от вещото лице защитникът твърди, че от това разстояние подсъдимият е бил поставен в обективна невъзможност да предотврати ПТП с каквато скорост да се е движил и с какъвто интензитет на спирачно закъснение да е спирал. Развити са съображения, че трактовката на съда, основана на заключението на вещото лице И., според която моментът на възникване на опасността се определял на база действията на водача Д., движещ се по главния път, била изцяло неправилна.

Защитникът акцентира, че по делото не било категорично установено дали спирачната уредба на товарния автомобил е била изправна и дали и до колко този автомобил би могъл да реализира спирачно закъснение в порядъка, посочен от вещото лице И. от около 4 м/с. По първата автотехническа експертиза експертът заключил, че ударът е бил непредотвратим за водача Д., докато втората приела, че спирачната уредба на товарния автомобил е била изправна, като водачът му е могъл да спре и преди удара със спирачно закъснение от 4 м/с., но не го направил. Инвокирано е възражение за неаргументираност на заключението по САТЕ на вещото лице И., по-конкретно по въпросите дали следите по асфалта са били оставени от задните гуми на товарния автомобил и какви специални знания е използвал експертът, за да направи тази констатация. Касаторът счита, че по-високият коефициент на спирачно закъснение от порядъка на 4 м/с., констатиран след удара между двете превозни средства, би могъл да бъде обяснен и с факта, че след удара камионът е продължил да се движи, бутайки лекия автомобил. По този начин скоростта на камиона се убивала, защото автомобилът забавял неговото движение.

В касационната жалба е наведен и довод, че експертизата на вещото лице И. се намирала на лист от досъдебното производство, предхождащ листа с коментирания от него диск със снимки, като не било ясно как точно се е запознал с тях при изготвяне на експертното си заключение, при положение, че те пристигнали по делото, след като той вече го е бил депозирал.

Защитата твърди, че с оглед момента на възникване на опасността и техническото състояние на товарния автомобил следвало да се приеме, че подсъдимият няма никакъв принос за настъпване на процесното транспортно произшествие.

В подкрепа на касационния повод по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК не са развити съображения.

С касационната жалба на поверениците на частния обвинител са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, като към ВКС е отправено искане да отмени въззивното решение в атакуваната част и да увеличи размера на наказанието, алтернативно да върне делото за ново разглеждане, при което да се отстранят допуснатите нарушения на материалния закон и процесуалните правила.

Според поверениците съдът неправилно е тълкувал експертизата по делото, за да достигне до извод за съпричиняване от страна на пострадалия, както и за степента на принос на същия. Експертизата сочела категорично, че подсъдимият е шофирал с превишена скорост и че именно това била причината товарният и лекият автомобил да не се разминат и да настъпи транспортното произшествие. Твърди се, че по делото било доказано, че ако водачът на тежкотоварния автомобил е управлявал с разрешена скорост, то съприкосновение с лекия автомобил не би имало и произшествието не би настъпило. В тази връзка се изразява несъгласие с извода на решаващия съд за съпричиняване от страна на пострадалия водач на лекия автомобил и вменяването в негова тежест на задължение да очаква неправомерното поведение на подсъдимия – движението му с превишена скорост. Поверениците сочат, че допуснатите нарушения на процесуалните правила при анализа на доказателствата са довели до неправилни фактически и правни изводи на въззивния съд, а оттам – до налагане на явно несправедливо наказание на подсъдимия, силно занижено предвид допуснатото нарушение на правилата за движение по ЗДвП и настъпилите изключително тежки последици – загубата на два човешки живота.

В съдебно заседание на касационната инстанция подсъдимият Д. Д. и неговият защитник адв. С. поддържат касационната си жалба и отправените с нея искания.

Частният обвинител П. Б. редовно уведомен, не се явява в съдебно заседание, като се представлява от неговите повереници – адв. П. и адв. Г., които поддържат своята касационната жалба по изложените в нея съображения.

Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия и намира жалбата на частния обвинител, отнасяща се до явната несправедливост на наложеното наказание, за основателна.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347 от НПК, намери за установено следното:

С присъда № 81 от 18.11.2019 г., постановена по НОХД № 47/2019 г., Габровският окръжен съд е признал подсъдимия Д. А. Д. за виновен в това, че на 17.08.2016 г. на главен път 1 – 4 София – Варна, км. 76 + 055, до бензиностанция „Л.“ на територията на община Севлиево, при управлението на товарна автокомпозиция с товарен автомобил „С.“ с peг. [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по чл. 21, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице – Б. П. Б. и Г. П. Б., поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 5, б. „б”, пр. 1, вр. ал. 1 вр. чл. 342, ал. 1 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от пет години. На основание чл. 343г от НК съдът е лишил подсъдимия Д. Д. от право да управлява МПС за срок от три години. На основание чл. 189 от НПК в негова тежест са били възложени направените по делото разноски.

По въззивна жалба на защитника на подсъдимия срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 51/2020 г. по описа на Великотърновския апелативен съд. С атакуваното решение № 64 от 09.04.2020 г. на основание чл. 337, ал. 1, т. 1, вр. чл. 334, т. 3 от НПК въззивният съд е изменил присъдата на окръжния съд в санкционната й част, като е намалил наложените на подсъдимия Д. наказания лишаване от свобода от три на една година и шест месеца, размера на определения изпитателен срок от пет на четири години, лишаването от право да управлява МПС – от три години на една година и шест месеца, а в останалата част е потвърдил първоинстанционната присъда.

Решението на ВтАС е съобщено на страните по реда на чл. 340, ал. 2 от НПК, както следва: лично на подсъдимия Д. – на 10.06.2020 г., на неговия защитник адв. С. С. – на 08.06.2020 г., а на частния обвинител Б. – на 02.06.2020 г. Техните касационни жалби са подадени, съответно, на 09.06.2020 г. (от защитника на подсъдимия) и на 18.06.2020 г. (от поверениците на частния обвинител), поради което ВКС намира, че са допустими – подадени от процесуално легитимирани страни по чл. 349, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 2, съответно, т. 3 от НПК в законоустановения от чл. 350, ал. 2 от НПК срок.

Разгледани по същество, касационните жалби на защитника на подсъдимия Д. Д. и на поверениците на частния обвинител П. Б. са неоснователни.

Въззивната инстанция е основала крайните си заключения за виновността на подсъдимия Д. върху следните основни моменти от фактологията на деянието:

На 17.08.2016 г. около 10:00 ч. подсъдимият Д. управлявал товарен автомобил „С.“ с peг. [рег.номер на МПС] с прикачено ремарке „Кьогел 18” с рег. [рег.номер на МПС] по главен път 1 – 4 София – Варна в посока Варна. В района на община Севлиево, км. 76 + 055, до бензиностанция „Л.“, пътният участък бил прав, хоризонтален, със суха асфалтова настилка, с двупосочна организация на движение, с по една лента за движение във всяка посока, разделени с единична непрекъсната линия между тях, с ширина 8,45 м. Вдясно от пътя имало затревен остров, южно от който се намирала бензиностанция „Л.”. Изходът на бензиностанцията бил обозначен с пътни знаци Б2 („Спри! Пропусни движещите се по път с предимство!”) и Г2 („Движение само надясно след знака”). Подсъдимият Д. управлявал товарната композиция със скорост 85 км/ч. при максимално допустима от 70 км/ч.

В това време в зоната на изхода на бензиностанцията се намирал лек автомобил „Р.” с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от пострадалия Б. Б., като на предната дясна пътническа седалка се намирала съпругата му, пострадалата Г. Б.. Без да спре на знака Б2, в нарушение на знака Г2 и несъобразявайки хоризонталната маркировка – единична непрекъсната линия между лентите за движение в срещуположни посоки, водачът Б. осъществявал маневра включване в платното за движение на главен път 1 – 4 със завой наляво в посока [населено място], като навлязъл в лентата за движение на товарния автомобил.

Подсъдимият Д. възприел действията на пострадалия водач от разстояние 83,5 м. от мястото на удара, като реагирал със спиране и отклоняване на посоката на композицията наляво, навлизайки с предната си лява страна в насрещната пътна лента. Тъй като лекият автомобил продължил движението си, между двете превозни средства настъпил сблъсък между предната част на камиона и лявата част на леката кола. По ширина на пътното платно ударът се осъществил в зоната на разделителната линия, в полоса, намираща се на 2,8 м. – 5, 2 м. вляво от десния край на платното за движение. От сблъсъка лекият автомобил се завъртял в посока на часовниковата стрелка, за известно време двата автомобила се движили почти заедно, като в края на движението колата се доотклонила наляво в затревен скат. Товарният автомобил прекратил спирачното усилие и се отклонил надясно, напуснал платното за движение и спрял.

Причинените при катастрофата на пострадалите Б. Б. и Г. Б. травми били много тежки, несъвместими с живота, като в резултат на тях смъртта им настъпила бързо.

Въз основа на тези факти ВТАС е споделил правния извод на първоинстанционния съд, че подсъдимият Д. с действията си по управление на МПС в нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и чл. 73, ал. 1 от ППЗДвП е причинил по непредпазливост смъртта на две лица – пострадалите съпрузи Бойчеви.

І. По касационната жалба на защитника на подсъдимия Д.:

Възраженията на касатора относно въпросите за изправността на спирачната уредба на товарния автомобил; дали и доколко този автомобил е могъл да реализира спирачно закъснение от порядъка на около 4 м/с.; от какво са били оставени следите по асфалта; дали по-високият коефициент на спирачно закъснение би могъл да бъде породен от други фактори, защо изобщо са били оставени спирачни следи, след като товарният автомобил не е спирал с максимален капацитет; защо експертизата на вещото лице И. се намирала на лист от досъдебното производство, предхождащ коментирания от него диск със снимки и др., не биха могли да бъдат разгледани от касационната инстанция. С тези оплаквания на практика се оспорва правилността и обосноваността на фактическите констатации на съда, като в цялост се изразява несъгласие с експертните изводи на повторната автотехническа експертиза. В заключението на вещото лице И. тези въпроси са застъпени, като са получили еднозначен отговор в двата съдебни акта, което означава, че касационната инстанция не би могла да ги пререшава. ВКС многократно и последователно е изтъквал в решенията си, че извън случаите по чл. 354, ал. 5, пр. 2 от НПК, проверява единствено юридическата правилност на съответните контролирани съдебни актове в рамките на изложените в тях фактически положения, без да пререшава въпроса за достоверността на доказателствените материали, относими към предмета на доказване по конкретното наказателно дело. Именно с оглед характера на касационната проверка изначално е неизпълнимо основното искане на касатора Д. за оправдаване по повдигнатото му обвинение. Подобно правомощие ВКС няма, тъй като е обвързан от приетите от контролираната инстанция факти, а оправдаването на подсъдимия предполага различна фактическа основа.

В рамките на правомощията си ВКС има възможност да провери само спазването на процесуалните правила, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение на предходната инстанция при установяването на обстоятелствата, относими към предмета на доказване. В този аспект настоящият съдебен състав разгледа възраженията на защитника на подсъдимия Д., които могат да бъдат подведени под касационния повод по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. С наведените в тази насока с касационната жалба оплаквания се претендират допуснати процесуални нарушения, предимно насочени срещу анализа на заключението по автотехническата експертиза, изготвена от вещото лице Б. И., която според жалбоподателя и двете съдебни инстанции безкритично кредитирали.

При проверката на материалите по делото се констатира, че досежно основните релевантни за преценката на отговорността на касатора обстоятелства – факта на извършване на деянието, авторството, общата пътна обстановка, механизма на транспортното произшествие и причините за настъпването му, мястото на удара, конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е настъпила катастрофата – фактическата обстановка е подробно и прецизно изяснена от състава на ВТАС. В обхвата на въззивната проверка, определен от разпоредбата на чл. 314 от НПК, апелативният съд е проверил изцяло първоинстанционната присъда на ОС – Габрово, като е съобразил в пълнота събраната по делото годна доказателствена съвкупност. Анализът, направен от въззивния съдебен състав, е пълноценен, внимателен, законосъобразен в процесуален план, като от вниманието му не е убягнал дори пропускът на първоинстанционния съд да изложи изрични съображения по въпроса защо не е гласувал вяра на заключението на вещото лице Х., а се е доверил на заключението на повторната съдебноавтотехническа експертиза, изготвена от вещото лице И.. Във въззивния съдебен акт са изложени в достатъчен обем доводи защо са налице основания за кредитиране именно на второто заключение, с което процесуалният недостатък е бил успешно отстранен. Ето защо ВКС счита, че в хода на съдебното производство пред въззивната инстанция не са допуснати съществени процесуални нарушения от категорията на посочените в чл. 348, ал. 3 от НПК, които да дадат основание за отмяна на постановената въззивна присъда. Не се констатира липса на мотиви, непълнота или формалност при излагане на съображенията на съда по нито един въпрос от съществено значение за правилното решаване на делото.

Във връзка с депозираните по делото експертни заключения настоящият съдебен състав констатира следното:

В хода на досъдебното производство по делото с постановление на разследващия орган от 20.09.2016 г. (л. 35 от ДП № 350/2016 г. по описа на РУ – Севлиево) е била назначена съдебноавтотехническа експертиза с цел изясняване и установяване на скоростта на движение на автомобилите – участници в транспортното произшествие; разположението им върху пътното платно преди удара; механизмът на ПТП; причините за настъпването му; възможността за предотвратяването му. Изготвянето на експертизата е било възложено на вещото лице инж. М. Х., който е представил заключение, приложено на л. 36 – л. 51 от досъдебното производство. Експертът Х. приел, че непосредствената причина за настъпването на транспортното произшествие било навлизането на лекия автомобил „Р.Т.” в лентата за движение на товарния автомобил „С." на разстояние, на което водачът на товарната композиция не е имал техническа възможност да предотврати удара, дори да се е движел с разрешената за пътния участък скорост от 70 км/ч. Възможност за предотвратяване на сблъсъка е имало при скорост на движение на товарния автомобил от 63 км/ч. Подсъдимият възприел лекия автомобил като опасност за движението му в момент, когато последният се е намирал на около 3,4 м. преди навлизането му в неговата лента, и предприел завиване с волана наляво и ефективно спиране, при което предна лява гума оставила следа на пътната настилка. При пресичане на траекториите на движението на двете превозни средства настъпил сблъсък между предна дясна част на товарния автомобил със задната странична лява част на лекия автомобил, след което се получило приплъзване между посочените части, последвал удар между предната лява част на товарния автомобил с предно ляво колело, при което джантата се деформирала и гумата останала без налягане, а колелото се скъсало.

По указание на зам.окръжния прокурор с постановление на разследващия орган от 24.02.2017 г. на вещото лице Х. е било възложено изготвянето на допълнителна съдебноавтотехническа експертиза (л. 52 от ДП № 350/2016 г. по описа на РУ – Севлиево) с цел обосноваване на причините, поради които в първоначалното заключение били приети твърденията на св. Е., а не на Д., касаещи посоченото от него първоначално положение на лекия автомобил непосредствено с предница преди главния път; аналитично обосноваване и допълване на заключението в частта относно мястото на удара; изготвяне на отговор на въпроса ако водачът на товарния автомобил е предприел маневра максимално вдясно, оставайки в своята лента за движение, дали е имал техническа да предотврати удара, имайки предвид, че лекият автомобил се движи в посока отдясно наляво спрямо движението му.

В изготвеното допълнително заключение (л. 53 – л. 63 от ДП № 350/2016 г. по описа на РУ – Севлиево) експертът Х.: 1) нанесъл разположението на автомобилите на мястото на първия удар и в мястото на втория удар спрямо платното за движение в приложения І и ІІ, неразделна част от заключението; 2) обосновал техническата достоверност на св. Е. с технически изчисления, определящи посочената в предварителните изявления (депозирани в качеството на свидетел) на водача Д. ситуация като невъзможна; 3) допълнил заключението в частта относно мястото на удара съгласно твърденията на водача Д. (разпитан в качеството на свидетел); 4) изяснил, че при конкретната ситуация водачът на товарния автомобил имал възможност да го отклони максимално надясно, оставайки в своята лента за движение, при която ситуация не било гарантирано безопасното преминаване покрай лекия автомобил, отчитайки че от дясната страна на товарния автомобил се намирали бордюри с височина над нивото на пътното платно.

С постановление от 19.05.2017 г. зам.окръжният прокурор при ОП – [населено място] на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратил наказателното производство.

По жалба на наследниците на пострадалите е било образувано ч. н. д. № 67/2017 г. по описа на Габровския окръжен съд, като с определение № 206 от 12.07.2017 г. съдът е отменил постановлението за прекратяване и е върнал делото на прокуратурата за продължаване на разследването с подробно дадени указания.

В изпълнение на указанията разследващият орган с постановление от 21.11.2017 г. (л. 37, т. 2 от ДП № 350/2016 г. по описа на РУ – Севлиево) е назначил допълнителна съдебноавтотехническа експертиза, възложена за изпълнение на вещо лице инж. Б. И.. Четири от поставените към експерта въпроси по съдържание са абсолютно идентични с поставените на първоначалната САТЕ, което дава основание да се приеме, че новоназначената експертиза е по естеството си повторна по смисъла на чл. 153, пр. 2 от НПК. (В такъв смисъл са и констатациите в определение № 206 от 12.07.2017 г. на Габровския окръжен съд, в което изрично е изтъкнато, че заключенията по допуснатите САТЕ и ДАТЕ са „очевидно необосновани”).

В заключението си по повторната съдебноавтотехническа експертиза (л. 39 – 98, т. 2 от ДП № 350/2016 г. по описа на РУ – Севлиево) вещото лице инж. Б. И. е достигнал до съществено различни констатации от изложените в предходните експертизи по отношение на механизма на произшествието, разположението на превозните средства по ширина и дължина на пътното платно, скоростта им на движение и др. Най-открояващата се отлика се отнася до извода, че от страна на водача на товарния автомобил ударът е бил предотвратим, ако той е управлявал автокомпозицията със скорост, не по-висока от разрешената за пътния участък – 70 км/ч., и е реагирал за аварийно спиране в полагащата му се пътна лента в същото положение на товарния автомобил, в което действително е реагирал. В такъв случай би се реализирало „пропускане” на лекия автомобил – автокомпозицията е щяла да достигне по-късно до линията на удара, което като време възлиза на стойност 4,05 сек. за спиране с ускорението, с което товарният автомобил действително е спирал, и 6,02 сек. – при ефективно спиране с максимално задействане на спирачния педал. В това време лекият автомобил е щял да освободи лентата за движение на автокомпозицията и полосата й на движение при извършване на маневрата отклоняване наляво.

При така посоченото коренно различие между двете експертни заключения по въпроса за предотвратимостта на сблъсъка между двете превозни средства при движение на товарния автомобил с разрешената скорост от 70 км/ч., съдебните инстанции с основание са се доверили по същество на изводите на вещото лице И.. Съставът на ВТАС е взел предвид професионалната компетентност на експерта, изчерпателното отчитане на всички обективно налични по делото доказателствени материали, включително разпечатките на дигиталния тахограф на товарния автомобила, данните на СД и електронния носител на направените при огледа на местопроизшествието снимки. Съответно, самото вещо лице Х., изготвило първоначалната и допълнителната автотехнически експертизи, е заявило в съдебно заседание на 11.10.2019 г. пред първоинстанционния съд, че е съобразявал единствено материалите по делото, които са били налични към момента на изготвяне на заключенията, без подробната (секундна) разпечатка от тахографския запис и останалите допълнителни данни.

Основното възражение на касатора Д. и защитника му се основава на същественото различие между първоначалната автотехническа експертиза, изготвена от инж. Х., и повторната такава, изготвена от инж. И., по въпроса за местоположението на лекия автомобил „Рено Туинго” към момента, когато водачът на товарната композиция, е следвало да реагира с аварийно спиране, от който момент съответно са изчислявани параметрите на опасната му зона за спиране и възможността да се предотврати сблъсъка по технически път. Според експерта Х., при движение и с пределно допустимата скорост от 70 км/ч. подсъдимият не е имал техническа възможност да спре от момента на навлизането на лекия автомобил в лентата за движение на товарния автомобил „Скания”, като такава възможност е съществувала при скорост на движение от 63 км/ч. и по-ниска. Според изчисленията на експерта инж. И. пък при движение с разрешената скорост от 70 км/ч. ударът е бил предотвратим за водача на автокомпозицията при задействане на спирачната уредба на отстояние от 83,5 м. от мястото на удара, към който момент лекият автомобил е бил отдалечен на 6 м. от мислената линия, отграничаваща лентата за движение на товарния автомобил.

Този въпрос е изцяло правен и касае началния момент, от който в конкретния случай за водача на МПС подсъдимия Д. е възникнало задължението да предприеме мерки за безопасност, т.е. за началото на възникване на опасността за движението му. За неговата отговорност е релевантен моментът, когато неправомерното поведение на водача на лекия автомобил е станало обективно видимо за него като опасност за движението му, а не моментът, в който леката кола е навлязла в лентата му за движение. Моментът на възникване на опасността за движението на дееца е обективен и не зависи от субективните възприятия и поведение на водача, който дори може въобще да не е забелязал видимата опасност за движението му (като последица от неправилно избрана скорост или отклоняване на вниманието). Този момент се явява отправна точка при преценката за (не)предотвратимост на удара и, съответно, за (не)правомерността на поведението на водача.

Защитникът незаконосъобразно счита, че опасността за подсъдимия Д. (отнемането на предимството му) е възникнала, едва когато лекия автомобил „Рено Туинго” е навлязъл в лентата му за движение, от който следвало да се отчитат всички технически величини, обуславящи извода за възможностите за предотвратяването му. Моментът на възникването на опасността за движението не е нормативно определен, а е фактически въпрос, който изцяло зависи от специфичната пътна ситуация. В конкретния случай началото на възникване на опасността за движението на подсъдимия не се влияе от обстоятелството, че неправомерното поведение на пострадалия водач Б. по отнемане на предимството му е започнало и частично е било осъществено преди навлизането му в лентата за движение на камиона. Съгласно приетата фактология на деянието водачът на лекия автомобил, предприемайки излизане от бензиностанцията, се е движел с равномерна бавна скорост около 12 км/ч., не е включил мигач, не е спрял на знака „Стоп”, не се е изнесъл вдясно по локалното платно за включване в движението, въпреки наличието на знака Г2, гледал е с обърната глава само надясно, а не в посоката, от която е приближавала автокомпозицията, като видимо е манифестирал намерението си да осъществи неразрешен завой наляво, отнемайки предимството на товарния автомобил. Тези обстоятелства са били видени от св. Е., водач на друг товарен автомобил, движещ се зад камиона на подсъдимия, от разстояние около 100 м. Те са били възприети и от самия подсъдим Д. като сигурни индикации за предстоящото отнемане на предимството му и осъществяване на непозволен ляв завой, именно поради което от разстояние 83,5 м. той е реагирал със задействане на спирачната уредба и отклоняване на товарния автомобил вляво в опит да заобиколи колата. (Отправеното възражение на защитника за неустановеност на причината, поради която подсъдимият е предприел спиране, е неоснователно. В тази връзка въззивният съд с основание се е позовал на обясненията на подсъдимия и изследваната от вещото лице И. характерна траектория на спирачните следи).

Описаната специфика на движението на пострадалия водач на лекия автомобил, поведението на самия подсъдим на пътното платно и неговите обяснения изясняват в пълна степен въпроса на касатора защо предходните инстанции категорично са приели, че подсъдимият е очаквал, че ще му бъде отнето предимството с извършването на забранена маневра – ляв завой. Водачът на МПС действително няма задължение да съобразява движението си с абстрактни, хипотетични, непредвидими пътни ситуации, включително да предвижда, че другите участници в движението ще нарушат правилата за движение, тъй като обратното би означавало на практика да не се осъществява движение въобще. Разглежданият случай обаче не е такъв. Логичното развитие на разглежданата пътна обстановка е сочело, че в определен момент пострадалият Б. неминуемо е щял да навлезе в лентата за движение на подсъдимия, без да се съобразява с предимството на пътуващите в посока [населено място] превозни средства. Да се приеме в подобни ситуации, че опасността възниква едва при неправомерното навлизане в лентата за движение на подсъдимия – в един значително по-късен момент, означава, че във всички случаи ще се стигне до невъзможност за предотвратяване настъпването на тежки произшествия. След като подсъдимият е забелязал от достатъчно разстояние поведението на пострадалия, няма основание да се твърди, че последващото навлизане на лекия автомобил „Рено Туинго” в лентата му за движение е било непредвидимо и неочаквано.

Изложените от касационния съдебен състав принципни правни доводи досежно началния момент на възникването на опасност за движението не са изолирани от трайната практика на ВКС, обективирана включително и в цитираните от защитника решение № 522 от 6.10.1983 г. по н. д. № 441/1983 г. на ІІІ н. о. на ВС и решение № 322 от 20.06.2011 г. по н. д. № 1602/2011 г. по описа на ІІІ н. о. на ВКС. И в тези съдебни актове не се изключва възможността опасността да възникне и по-ранен момент от неправомерното навлизане на водача без предимство в пътя с предимство (преминаването на стоплинията). За съдебната преценка в тази насока е релевантно поведението на водача, управляващ МПС по пътя без предимство, защото има ситуации, при които е очевидно, че той ще извърши нарушението. Високата скорост, изключваща от техническа гледна точка възможността за спиране и пропускане на движещите с предимство превозни средства, е само един от примерните фактори, които подсказват на движещия се по пътя с предимство водач, че другият участник в движението във всички случаи ще пресече тракторията на движението му и ще му отнеме предимството.

По тези съображения ВКС прие, че поведението на подсъдимия Д. законосъобразно е анализирано от въззивния съд на плоскостта на забраната за движение със скорост, надвишаваща максимално допустимата (с 85 км/ч. вместо със 70 км/ч.). Чл. 15 от НК намира приложение, само когато водачът не е допуснал нарушения за правилата за движение, стоящи в причинна връзка с настъпилия общественоопасен резултат, какъвто настоящият случай не е.

ІІ. По касационната жалба на поверениците на частния обвинител П. Б.:

Атакуваният съдебен акт на ВТАС е и справедлив.

Наказанията на дееца – една година и шест месеца лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от четири години, както и кумулативно предвиденото от разпоредбата на чл. 343г от НК наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година и шест месеца, законосъобразно са определени при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. По отношение на смекчаващите обстоятелства мотивирано е констатирано, че формират действителна съвкупност от многобройни такива – чисто съдебно минало, отлични характеристични данни, трудова ангажираност, изрядно процесуално поведение, оказано съдействие за разкриване на обективната истина, изразено съжаление и съпричастие към жертвите, както и висока степен на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Б., като е изведен правилен извод, че в разглеждания случай и най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко за подсъдимия.

Не може да бъде споделено възражението на частния обвинител за липсата на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Б.. На този въпрос и двете съдебни инстанции, са дали еднозначен верен отговор, с който ВКС изцяло се солидаризира. Възникналата критична пътна ситуация е във висока степен е провокирана от неправомерното поведение на водача на лекия автомобил „Р.”, което обстоятелство съставлява смекчаващо обстоятелство с голяма относителна тежест по отношение на подсъдимия. Приетите за установени факти обуславят извод, че пострадалият Б. е допуснал редица груби нарушения на правилата за движение – на оживена пътна артерия той е предприел много опасна и необмислена забранена маневра завиване наляво, без да зачете предимството на подсъдимия и да се съобрази с изискванията на знаците Б2 и Г2 и хоризонталната пътна маркировка. Тези нарушения са в причинна връзка с настъпилите общественоопасни последици, поради което правилно е отчетени като „съпричиняване” на вредоносния резултат. Водачът Б. също е могъл да предотврати настъпването на произшествието, ако бе спрял на знака Б2 и не бе осъществил маневрата включване в платното за движение на главен път 1 – 4 със завой наляво в посока [населено място], навлизайки в лентата за движение на товарния автомобил при наличие на знак Г2 и непрекъсната разделителна линия между лентите за срещуположно движение. Същественият принос на пострадалия за настъпването на общественоопасните последици се отразява върху преценката за тежестта на деянието на подсъдимия и личната му опасност, като ги намалява. С оглед на това допуснатото от подсъдимия Д. нарушение на правилата за движение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП не може да бъде окачествено като изключително грубо, особено отчитайки не много високия диапазон на превишаването на скоростта. Съставомерните последици – загубата на два човешки живота, са тежки и трагични, но принципът на справедливостта налага подсъдимият да понесе отговорност, стриктно съобразена със спецификата на конкретно извършеното деяние и персоналната му обществена опасност.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 64 от 9.04.2020 г., постановена по ВНОХД № 51/2020 г. по описа на Великотърновския апелативен съд.

Настоящото решение не подлежи на протестиране и обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.