Отговорност на ЧСИ за неправомерно събрана пропорционална такса при доброволно плащане

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 766

София, 23.12.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря Кристина Григорова

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 5095 по описа за 2023г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Касационно обжалване е допуснато с определение № 2910 от 12.06.2024г. по касационната жалба, подадена от „Спорт Депо“ АД [населено място], представлявано от изпълнителния директор П., чрез процесуалният представител адвокат П. против въззивно решение № 1221 от 10.03.2023г. по в.гр.д. № 6770 по описа за 2021г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 20234609 от 26.10.2020г. по гр.д. № 49635/2014г. на СРС в частта, с която е осъден ЧСИ С. Б. Я., с рег. № ...... да му заплати, на основание чл.441 ГПК, сумата от 7 150.96лв., обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 10.08.2014г., изразяващи се в неправомерно събрана порпорционална такса по изп.д.№ 201440401938 и вместо това е постановено друго, с което този иск е отхвърлен като неоснователен и са присъдени разноски. В съдебно заседание касаторът поддържа искането си и претендира направените разноски пред въззивната и касационта инстанция съобразно представен списък.
Становището на ответната страна С. Б. Я. е за неоснователност на подадената касационна жалба. В съдебно заседание не се явява. Постъпили са писмени бележки от него, чрез процесуалния представител адвокат Т., в които подробно развива съображенията си. Основните изложени възражения са три: Първо, че съгласно установената практика, при плащане от длъжника в срока за доброволно изпълнение, таксата по т.26 ТТРЗЧСИ се дължи, като тези постановки важат независимо дали вземането е частно правно или публично правно. Второ, твърденията за недължимост на присъединено за събиране публичното вземане е следвало да се направят по реда на чл.439 ГПК, а не по настоящия ред. Трето, следва да се съобрази, че ЧСИ е предприел изпълнение въз основа на издадено от НАП удостоверение от 3.07.20122г. за наличие на публични задължения на длъжника към държавата в размер на 136 706.70лв., като меродавен е именно този момент на узнаване на задълженията на длъжника /т.е. на издаване на удостоверението/. Според ответника, платените от длъжника суми направо на кредитора /в случая на държавата/ следва да се считат за събрани суми по смисъла на т.26 ТТРЗЧСИ. Прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от касатора.
Касационното обжалване е допуснато по два въпроса. Първият е във връзка със задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства в тяхната взаимна връзка, както и да изложи собствени мотиви за отмяна на постановения акт, а вторият е свързан с дължимата преценка от съда за законосъобразност на предприетите от съдебния изпълнител действия. За тях е прието, че е възможно да са разрешени в противоречие с решения по гр.д.№ 4031/2019г. на ІV г.о., т.д.№ 674/2014г.на ІІ т.о. и т.19 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на ангажираните по делото доказателства, намира следното :
Съгласно eдинната и непротиворечива съдебна практика по въпросите, във връзка с който е допуснато касационно обжалване - при проверка правилността на обжалвания акт, въззивният съд е длъжен да се произнесе по наведените в жалбата възражения. В качеството си на инстанция по същество, той не може да остави неразгледани направени пред него оплаквания. Длъжен е да им даде отговор, като изложи свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи, във връзка с наведените във въззивната жалба доводи. Тази негова дейност е от решаващо значение, защото в противен случай съдът не може да формира становището си във връзка с основателността на предявения иск. При произнасянето си, следва да извърши преценка на фактите и доказателствата по делото, да обсъди възраженията и доводите на страните от значение за спорното право, формирайки собствените си фактически и правни изводи. При деликтния иск по чл.441 ГПК, вр.чл.74, ал.1 ЗЧСИ, съдът преценява процесуалната законосъобразност на действията и/или бездействията на съдебния изпълнител /реш. №196/2012г по гр.д.N 1555/2011г. на ІІІ г.о и цитираната в него практика на ВКС/. Принудителното изпълнение е процесуално законосъобразно, когато са спазени изисквания на процесуалния закон. Принципът на законоустановеност намира проявление както за защита правата на участниците в процеса, така и на съдебният изпълнител, който носи имуществена отговорност когато действията му не съответстват на закона.
По делото въззивният съд е приел за безспорни следните факти :
Настоящият касатор „Спорт Депо“ АД е бил длъжник по образувано изпълнително дело № 20128440401938. по описа на ЧСИ С. Я., образувано на 20.06.2012г., въз основа на изпълнителен лист от 29.05.2012г., издаден в полза на „Асоциация на модните агенции в България“ за задължение в размер на 323.50лв . /с главница 250 лв./
На основание чл.191, ал.3 ДОПК, частният съдебен изпълнител е изпратил съобщение до Националната агенция за приходите /НАП/ за започнатото изпълнение. Получил е на 3.07.2012г . отговор с който е уведомен, че длъжникът има неплатени публични задължения по ДДС /104 207.69лв./ и ДОД/16 245.52лв./, санкция /10 181.34лв./ и лихва /6 064.18лв./ Длъжникът с две плащания, осъществени на 3.07. и 19.07.2012г., доброволно и изцяло /към дата 19.07.2012г./ е изплатил задълженията си към държавата. Независимо от това, частният съдебен изпълнител си е начислил порпорционална такса за събиране на тези задължения в размер на 7 669.24лв., която е събрал от запорираните сметки на длъжника на същата дата – 19.07.2012г., позовавайки се на т.26 от Тарифата за таксите и разноските на частните съдебни изпълнители /ТТРЧСИ/. Въззивният съд е приел, че длъжникът дължи посочената такса /която е в размер на процент според материалния интерес/, защото плащането на публичните задължения е станало, макар и в срока за доброволно изпълнение, но след образуване на изпълнителното дело. Позовал се е на съдебна практика, която е цитирал.
Настоящият съдебен състав не споделя извода на въззивния съд съобразявайки следните факти, които въззивният съд е игнорирал:

Със заключение на приета по делото експертиза е установено,че десет дни преди да получи удостоверение от НАП /с № 2225037 от 3.07.2012г. за наличие на неплатени публични задължения към НАП/, ЧСИ Я. е присъединил държавата и още на 27.06.2012г. е наложил като обезпечителни мерки – за дълг от 250 лв. – запори върху банковите сметки на длъжника в множество банки до размер на 136 706.70лв. Вещото лице установява, че срокът за плащане на дължимия ДДС за м.05. и м.06.2012г., съгласно ЗДДС, на длъжника е бил 16.07.2012г. Към дата 3.07.2012г. “Спорт Депо“АД е дължал сумата от 120 461.21лв./ДДС за м.05./ и от тях той в срок, доброволно е заплатил 30 000лв. На 12.07.2012г.е заплатил още 66 390.14лв. /останали са дължими за м.05.-90 461.21лв./ и на 19.07.2012г. още 147 000лв. или общо платени, към 19.07.2012г.са били 243 390.41лв. /съставляващи задълженията му за ДДС за месеците май и юни 2021г./ След плащането им, той не имал други задължения към НАП /видно от издаденото на 20.07.2012г. удостоверение от НАП с № 22250201100212405/. Видно от приложеното в копие изпълнително дело - именно на 19.07.2012г. /т.е. след погасяване на цялата дължима сума към държавата/, ЧСИ Я. е наложил запори по банкови сметки на длъжника, а на 20.07.2012г. е изпратил поканата за доброволно изпълнение до длъжника, която последният е получил на 23.07.2012г. По делото с гласни доказателства е установено, че на 3.07.2012г., задълженията към НАП са заплатени преди 10ч. /вж.показанията на свидетелката П. на стр.121/. Разпитана, свидетелката Г.- А., която към 2012г. е била технически сътрудник на ЧСИ Я., заявява че порпорционалната такса по т.18 ТТРЧСИ в размер на 7 225.78лв. върху сумата от 136 706.70лв. /за дълг от 250лв./ е била събрана още при образуване на изпълнителното дело.

Съобразявайки изложеното, настоящият съдебен състав намира, че частният съдебен изпълнител е събрал процесната такса от 7 225лв. в нарушение на нормата на т.26, при съобразяване на Забележката по т.3, във вр. с т.18 ТТРЧСИ, съгласно която :“ За изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума“, съобразно посочените в т.от“а“до „е“ размери, като – частният съдебен изпълнител има право да събере „таксата върху постъпилите суми при присъединяване на взискатели“/каквато е държавата/ само ако „съдебният изпълнител е събрал сумата на присъединените взискатели“. В случая – последното условие не е изпълнено доколкото е установено, че длъжникът доброволно е изплатил задълженията си на датата /19.07.2012г./, на която съдебният изпълнител е пристъпил към изпълнение чрез налагане на запори по банковите сметки. При това положение, съдебният изпълнител е следвало да събере такса само за процесното „парично вземане“, което е предмет на образуваното изпълнително дело /върху сумата от 323.50, за която е издаден изпълнителния лист, въз основа на който е образувано делото/, т.е.32лв. В този смисъл, настоящият съдебен състав не споделя възражението на ответната страна, че платените от длъжника суми направо на кредитора /в случая държавата/ следва да се считат за събрани суми по смисъла на т.26 ТТРЗЧСИ. Обратно, счита че съставлява незаконосъобразно действие, с което съдебният изпълнител е причинил на длъжника имуществена вреда, изразяваща се в неправомерно отнемане от негови сметки на сумата от 7 193лв./7225лв.- 32лв./, която вреда е в причинна връзка с гореописаното действие. Изложеното налага отмяна на постановения въззивен акт и постановяване на нов с уважаване до посочената сума на предявения иск. Във връзка с другите направени възражения следва да се посочи следното:

Практиката, на която се позовава ответната страна е несъотносима, защото в нея се разглеждат случаи, при които е начислявана такса за действия по събиране на дължимата от длъжника сума от съдебния изпълнител, а в случая е начислена такса за недължими – с оглед установените факти - суми. Това е така, защото изпълнителното дело е образувано на 20.06.2012г., за задължение от 325.50лв. Към момента на образуването му, длъжникът по изпълнителното дело не е имал задължения към държавата, доколкото с приетото и неоспорено по делото заключение е установено, че срокът за плащане на дължимия ДДС за м.05. и м.06.2012г., съгласно ЗДДС , за длъжника е бил 16.07.2012г., а въз основа на ангажираните гласни доказателства следва да се приеме за установено, че ЧСИ Я. е събрал порпорционалната такса в размер на 7 225лв. върху сумата от 136 706.70лв., независимо че дългът е от 352лв. още при образуване на изпълнителното дело, т.е. когато задължение към държавата длъжникът не е имал.

Неоснователно е и възражението за необходимост от предявяване на иск за оспорване на изпълнението, вместо настоящия. Съгласно установената съдебна практика /напр.решения по гр.д.№ 1445/2009г.на ІV г.о., т.д.№ 1123/2010г. на ІІ т.о., гр.д.№ 1124/2010г.на І г.о./ съдът по деликтният иск преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител без да е обвързан от това дали същите са обжалвани и ако са обжалвани какво е решението на съда по жалбата.

С оглед изхода на спора, направеното искане за присъждане на разноски и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на касатора следва да се присъдят направените разноски съобразно уважената част от иска /95%/. Установените като реално направени разноски пред касационната инстанция са в размер на 1644лв./144лв.държавна такса и 1 500лв., адвокатско възнаграждение, което съгласно представения на стр.96 договор за правна помощ от 23.05.2023г.е платена и договорът служи за разписка/, а пред въззивната – 1 000лв. за адвокатско възнаграждение, платени съгласно представеното на стр.46 платежно нареждане/, или общият размер на установените като реално направени разноски е 2 644лв., от които страната има право на 2 510лв. С оглед фактическата и правна сложност на спора, видът, характера и цената на иска, обемът на осъществената дейност, не може да бъде преценено като основателно направеното от ответната страна възражение за прекомерност на разноските направени пред касационната и въззивната инстанции. Спорът беше допуснат и разгледан по същество от касационна инстанция, т.е. производството премина и през двете фази на производството, през които процесуалният представител на касатора взе участие – чрез изготвяне на отговор и явяване в съдебно заседание, съответно пред въззивната инстанция са правени доказателствени искания и е вземано участие.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 1221 от 10.03.2023г. по в.гр.д. № 6770 по описа за 2021г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 20234609 от 26.10.2020г. по гр.д. № 49635/2014г. на СРС и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА частен съдебен изпълнител С. Б. Я., с рег. № ....., адрес: [населено място], [улица] да заплати на „Спорт Депо“ АД [населено място], представлявано от изпълнителния директор П., ЕИК 175399518, на основание чл.441 ГПК, вр.чл.74, ал.1 ЗЧСИ и чл.45 ЗЗД сумата 7 193лв.. /седем хиляди сто деветдесет и три лева/, обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 10.09.2014г., изразяващи се в неправомерно събрана порпорционална такса по изп.д.№ 20128440401938, както и сумата от 2 510лв./две хиляди петстотин и десет лева/, направени разноски за държавни такси по делото.
ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение № 1221 от 10.03.2023г. по в.гр.д. № 6770 по описа за 2021г. на Софийски градски съд в останалата част.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач “ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД [населено място] на страната на ответника частен съдебен изпълнител.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.