Определяне на съпричиняване при трудова злополука и нарушения от работодателя

Текстът на акта

Ключови фрази

8

Р Е Ш Е Н И Е

№ 22

София, 22.01.2025 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ:Велислав Павков

Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 1099 по описа за 2024 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 4496 от 9.10.2024 г. е допуснато касационно обжалване, по касационна жалба на С. Н. Г., Н. Н. Г. и Г. Н. Г., чрез пълномощника им адв. П. И., на решение № 441 от 23.11.2023 г. по в.гр.д. № 626/2023 г. на Окръжен съд Русе в частта, с която като е потвърдено решение от 06.07.2023 г. по гр.д. № 5015/2021 г. на Районен съд Русе, са отхвърлени предявените от касаторите срещу „Експрес Сервиз-ООД“ ООД искове с правно основание чл.200 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на Н. Г. Г., за разликите над 15 000 лв. до 150 000 лв. по отношение на С. Н. Г. и за разликата над 10 000 лв. до 150 000 лв. по отношение на Н. Н. Г. и Г. Н. Г., ведно със законната лихва от датата на увреждането - 27.01.2021 г. до окончателното им изплащане.

Касаторите обжалват решението на въззивния съд като поддържат неправилност поради нарушение на материалния закон – чл. 201, ал.2 КТ и чл.52 ЗЗД, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК, чл.202 ГПК и необоснованост - основания по чл.281, т.3 ГПК. В открито съдебно заседание, касаторите не се явяват и не се представляват. В представеното писмено становище заявяват, че поддържат подадената касационна жалба и молят решението да бъде отменено в обжалваната част като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което предявените искове по чл.200 КТ да бъдат уважени до пълните предявени размери. Претендират присъждане на сторените в касационното производство разноски, както и неприсъдената част на разноските за първата и въззивната инстанция.

Насрещната страна по жалбата „Експрес Сервиз-ООД“ ООД, чрез пълномощника си адв. К., поддържа неоснователност на изложените в нея доводи за неправилност и необоснованост на въззивното решение. В открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника поддържа отговора на касационната жалба, излага становище, че въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС по въпроса, по който е допуснато касационно обжалване. Моли решението на Окръжен съд Русе да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на сторените в касационната инстанция разноски и заявява възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от насрещната страна за производството пред ВКС.

Третото лице-помагач на ответника „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, не е подало отговор на касационната жалба и не се представлява в откритото съдебно заседание.

За да потвърди решението на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел, че правно относимите факти по делото са правилно установени от първоинстанционният съд, а направените въз основа на тях правни изводи относно наличието на предпоставките на чл.200 КТ, относно размера на обезщетенията /150 000 лв. за преживялата съпруга и по 100 000 лв. за низходящите на пострадалия/, както и относно основателността на заявеното от ответника възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия и степента на последното – 90%, са правилни и обосновани. Във връзка с доводите и оплакванията на ищците във въззивната им жалба за неправилно определяне на размера на дължимото обезщетение, съдът е приел, че те са неоснователни, като е изложил съображения, че определените размери отговарят и са съобразени с установените по делото данни за претърпените душевни страдания на всеки един от наследниците на починалия вследствие на внезапната смърт на близкия човек, загубата на морална опора, емоционална и материална подкрепа, останала все още непреодоляна в различна степен от съпругата му и от неговите деца. За неоснователни са намерени оплакванията във въззивната жалба, че по делото не е установено наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Въззивният съд е посочил, че от събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства безспорно се установява, че пострадалият е предприел по своя инициатива, самоволно и несъобразявайки се с дадените му от управителя на дружеството указания да изчака екипа на „Солви“ ЕООД, извършването на ремонт на вратата /демонтаж на ел.мотор/, която дейност изобщо не е включена в трудовите му задължения и за която той не е имал изискуемата правоспособност. За неоснователни са приети и оплакванията на въззивниците относно определената от първоинстанционния съд степен на съпричиняване. Според въззивния съд, независимо от констатираните при разследването на злополуката нарушения от страна на работодателя и дадените в тази връзка предписания, тези нарушения не се намират в пряка причинна връзка с настъпилата трудова злополука и вредите, тъй като пострадалият служител не е имал изобщо задължение да борави с подобна техника и да я ремонтира лично, а настъпилата злополука е в резултат на негови самоволно предприети действия в нарушение на правилата за безопасност. Приел е, че в конкретната ситуация е било несъмнено ясно, че действията на Г. могат да доведат до злополука, но въпреки това той ги е предприел и по този начин е проявил груба небрежност, вследствие на която е настъпила злополуката. На последно място е посочил, че определената от първата инстанция степен на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия – 90%, кореспондира на установените по делото факти относно начина на настъпване на злополуката, сочещи че действията на пострадалия са допринесли до вредоносния резултат в максимална степен.

Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т. 1 ГПК по въпроса: „При определяне на степента на съпричиняване, длъжен ли е длъжен ли е съдът да вземе предвид и пропуските и нарушенията на правилата за безопасност, които е допуснал или извършил работодателя“ за да се провери дали даденото от въззивния съд разрешение по него противоречи на посочената от касатора казуална съдебна практика на ВКС – решение по гр.д. № 246/2019 г. на III г.о., решение по гр.д. № 3247/2021 г. на IV г.о. и решение по гр.д. № 591/2020 г. на III г.о.

Съгласно трайно установената съдебна практика на Върховния касационен съд отговорността на работодателя по чл.200 КТ е обективна /безвиновна/ гражданска отговорност и има за цел пълна обезвреда на претърпените вреди: имуществени и неимуществени. Тя може да бъде изключена само при умишлено самоувреждане на пострадалия. Отговорността обаче може да се намали при съпричиняване, когато работникът е съпричинил злополуката при груба небрежност. Грубата небрежност се определя като липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Тя е форма на вината и е налице когато работникът или служителят не е положил дължимата грижа за безопасност, която и най-небрежният би положил. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето на трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, са критериите за намаляване на обезщетението. Допустимо е, ако след извършването на преценката на всички факти и обстоятелства по делото от значение за определяне на съпричиняването, се достигне до извод, че приносът на увреденото лице в общия вредоносен резултат е по-голям, обезщетението да бъде намалено с повече от половината. Във всички случаи намаляването на обезщетението следва да отчита реалния принос на увреденото лице в настъпването на вредоносния резултат. По въпросът дали при определяне на степента на съпричиняване, съдът е длъжен да вземе предвид и пропуските и нарушенията на правилата за безопасност, които е допуснал или извършил работодателят, също е налице последователна практика на ВКС, вкл. и посочената от касатора, според която когато е могъл да предприеме съответни мерки за безопасност, които да избегнат конкретен риск, но вместо това ги е компенсирал чрез възлагане в тежест на лицата, изложени на този риск, във всеки конкретен случай това е от значение за степента, в която следва да се намали неговата отговорност при допусната от пострадалия груба небрежност.

С оглед отговора на повдигнатия въпрос, основателен се явява довода на касаторите за неправилно определен от въззивния съд процент на съпричиняване.

Въззивният съд правилно е приел въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства, че пострадалият, заемащ длъжността „Ръководител транспорт, поддръжка сгради и съоръжения“ е предприел по своя инициатива, самоволно и несъобразявайки се с дадените му от управителя на дружеството указания да изчака екипа на „Солви“ ЕООД, извършването на ремонт на индустриална врата /демонтаж на ел.мотор/, която дейност не е включена в трудовите му задължения и за която той не е имал изискуемата правоспособност. Правилен е и изводът на въззивния съд за проявена груба небрежност от страна на пострадалия, вследствие на която е настъпила трудовата злополука, поради което е налице основание за намаляване отговорността на работодателя по чл.200 КТ. Неправилно обаче е определил степента, с която това обезщетение следва да се намали. Съгласно протокол за от 22.02.2021 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, комисията е констатирала нарушения на трудовото законодателство от страна на работодателя при оценка на риска за длъжността „Ръководител транспорт, поддръжка сгради и съоръжения“ - чл.4 от Наредба № 5 от 11.05.1999 г., обн. ДВ, бр.47 от 21.05.1999 г., доп., бр.100 от 24.11.2020 г., в сила от 24.11.2020 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска, както и на нормата на чл. 281, ал.3 КТ, вменяваща задължение за работодателя да изготви и утвърди списък на съоръженията и дейностите с повишена опасност в предприятието. Тези пропуски и нарушения на трудовото законодателства във връзка с правилата за оценка на риска за здравето и безопасността на работниците и служителите, от страна на работодателя, безспорно имат значение за степента, в която следва да се намали неговата отговорност при допусната от пострадалия груба небрежност, но същите не са взети под внимание от въззивния съд. Отчитайки всички факти и обстоятелства за начина и причините за настъпване на злополуката, настоящият състав на ВКС приема, че обективният принос на пострадалия в действителност е значителен, тъй като се е поставил в ситуация на повишен риск, застрашавайки живота и здравето си, изключително в резултат на собственото си поведение. При съобразяване на този значителен принос на пострадалия, но и на допуснатите от работодателя пропуски и нарушения при оценка на риска за длъжността, заемана от пострадалия, включваща и задължения за поддръжка на сгради и съоръжения в предприятието, част от които са с повишена опасност, които пропуски имат значение за степента, с която следва да се намали неговата отговорност при допусната от пострадалия груба небрежност, настоящият състав на ВКС определя приноса на пострадалия в съпричиняването на вредоносния резултат на 70%.

С оглед изложеното, въззивното решение се явява частично неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, което налага частична отмяна на същото и произнасяне по съществото на спора от касационната инстанция.

Неоснователни са оплакванията на касаторите за допуснато от въззивния съд нарушение на чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди в резултат на трудовата злополука, причинила смърт на наследодателя на ищците. При определяне размера на обезщетенията въззивният съд е взел предвид установените по делото данни за характера на преживените негативни емоции и страдания на всеки един от наследниците на починалия вследствие на внезапната му смърт, загубата на морална опора, емоционална и материална подкрепа, както и останалата все още непреодоляна в различна степен от съпругата му и от неговите деца –пълнолетни към датата на злополуката. Съобразил е и икономическите условия в страната и е приел, че по отношение на преживялата съпруга справедливият размер на обезщетението възлиза на 150 000 лв., а по отношение на низходящите му – на 100 000 лв. за всеки един от тях.

Ето защо, при отчитане процента на съпричиняване - 70%, исковете по чл.200, ал.1 КТ се явяват основателни - до размера от 45 000 лв. по отношение на С. Н. Г. и до размерите от по 30 000 лв. за Н. Н. Г. и Г. Н. Г., поради което въззивното решение следва да бъде отменено на основание чл.293, ал.2 ГПК в частта, с която исковете са отхвърлени за разликата над 15 000 лв. до 45 000 лв. по отношение на С. Н. Г. и за разликата над 10 000 лв. до 30 000 лв. по отношение на Н. Н. Г. и на Г. Н. Г. и следва да бъде постановено решение, с което предявените искове да бъдат уважени до посочените размери. Въззивното решението следва да бъде отменено и в частта за присъдените разноски за първата и за въззивната инстанции. В останалата обжалвана част, с която искът на С. Н. Г. е отхвърлен за разликата на 45 000 лв. до пълния предявен размер от 150 000 лв., а исковете на Н. Н. Г. и Г. Н. Г. са отхвърлени за разликата над 30 000 лв. до пълните предявени размери от по 150 000 лв., въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

По разноските:

Ответникът е сторил разноски за адвокатско възнаграждение за трите съдебни инстанции в общ размер на 48 960 лв. с вкл.ДДС., като с оглед изхода на спора, му се дължат такива, съобразно отхвърлената част на исковете в общ размер на 37 536 лв. На процесуалния представител на касаторите – ищци следва да бъде определено адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА за трите съдебни инстанции за осъществената безплатна правна помощ. От приетото в решение на СЕС по дело С-438/22, което е задължително за съдилищата, следва че при определяне размера на адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, националната юрисдикция не е обвързана от минималните размери, предвидени в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения на ВАдвС, респ. – от ограничението по чл.38, ал.2, изр.2 ЗА, което препраща към наредбата, а следва да съобрази единствено фактическата и правна сложност на делото, съответно - положения от адвоката труд за осъществяването на защитата по делото. Съобразявайки посочени критерии, настоящият състав на ВКС приема, че на адв. П. И. следва да бъде определено адвокатското възнаграждение за трите съдебни инстанции в общ размер на 30 000 лв. /12 000 лв. за първата и по 9 000 лв. за въззивната и за касационната инстанции/, като съобразно уважената част на исковете, ответникът следва да бъде осъден да й заплати сумата от 7 000 лв. Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на ВКС допълнителна държавна такса в размер на 5 630 лв. за производството пред трите инстанции, съобразно уважената част на исковете.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 441 от 23.11.2023 г. по в.гр.д. № 626/2023 г. на Окръжен съд Русе в частта, с която като е потвърдено решение от 06.07.2023 г. по гр.д. № 5015/2021 г. на Районен съд Русе, са отхвърлени предявените от С. Н. Г., Н. Н. Г. и Г. Н. Г. срещу „Експрес Сервиз-ООД“ ООД, искове с правно основание чл.200 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на Н. Г. Г., за разликата над 15 000 лв. до 45 000 лв. по отношение на С. Н. Г. и за разликата над 10 000 лв. до 30 000 лв. по отношение на Н. Н. Г. и на Г. Н. Г., ведно със законната лихва от датата на увреждането - 27.01.2021 г. до окончателното им изплащане, както и в частта относно присъдените разноски за производството пред първата и въззивната инстанция, като вместо него постановява:

ОСЪЖДА „Експрес Сервиз-ООД“ ООД, ЕИК[ЕИК] да заплати на С. Н. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], на основание чл.200 КТ сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на Н. Г. Г., настъпила при трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 27.01.2021 г. до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА „Експрес Сервиз-ООД“ ООД, ЕИК[ЕИК] да заплати на Н. Н. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], на основание чл.200 КТ сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на Н. Г. Г., настъпила при трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 27.01.2021 г. до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА „Експрес Сервиз-ООД“ ООД, ЕИК[ЕИК] да заплати на Г. Н. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], на основание чл.200 КТ сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на Н. Г. Г., настъпила при трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 27.01.2021 г. до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА „Експрес Сервиз-ООД“ ООД, ЕИК[ЕИК] да заплати на адв. П. И. с адрес [населено място], [улица], ет.2, на основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 7 000,00 лв.

ОСЪЖДА С. Н. Г., ЕГН [ЕГН], Н. Н. Г., ЕГН [ЕГН] и Г. Н. Г., ЕГН [ЕГН], и тримата с адрес [населено място], [улица], да заплатят на Експрес Сервиз-ООД“ ООД, ЕИК[ЕИК] на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски за адвокатско възнаграждение за трите съдебни инстанции в размер на 37 536 лв.

ОСЪЖДА „Експрес Сервиз-ООД“ ООД, ЕИК[ЕИК] да заплати по сметка на ВКС на основание чл.78, ал.6 ГПК държавна такса в размер на 5 630 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА решението на въззивния съд в останалата обжалвана част.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: