Доказване на покупко-продажба със свидетели при наличие на кантарни бележки

Текстът на акта

Ключови фрази

6
Р Е Ш Е Н И Е № 616

гр. София, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Златина Рубиева
при секретаря Кристина Цветкова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 575 по описа за 2025 г.

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

До касационно обжалване е допуснато решение № 286/08.11.2024 г. по гр.д. № 435/2024 г., с което Окръжен съд – Добрич, потвърждавайки решение № 410/17.05.2024 г. по гр.д. № 459/2023 г. на Районен съд – Добрич, е отхвърлил исковете на А. Г. А. срещу М. Х. И., както следва:

· за сумата 10 956.00 лв. – цена по договор от 30.10.2021 г. за покупко-продажба на 182.60 кг./по 60.00 лв. за килограм масло от лавандула, реколта 2021 г. (чл. 200, ал. 1, пр. 1 ЗЗД);

· за сумата 9 702.00 лв. – цена по договор от 30.10.2021 г. за покупко-продажба на 176.40 лв./по 55.00 лв. за килограм масло от лавандула, реколта 2021 г. (чл. 200, ал. 1, пр. 1 ЗЗД) и

· за сумите 1 396.89 лв. и 1 237.02 лв. – законни лихви върху всяка главница в период на забавата 30.10.2021 г. – 31.01.2023 г. (чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД),

· както и евентуалните искове за сумите 20 658.00 лв. – това, с което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, задържайки без основание маслото от лавандула (чл. 59 ЗЗД), и 958.00 лв. – законни лихва върху тази главница в периода 17.08.2022 г. – 31.01.2023 г. (чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД).

Решението е допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по процесуалноправните въпроси: 1. Има ли задължение въззивният съд да определи предмета на спора, като съобрази конкретните твърдения по въведените доводи и възражения от страните, и след като изясни обхвата на доказване, да анализира събраните доказателства? 2. Законът допуска ли съдът да приеме за недоказани релевантни факти, по осъществяването на които страните не спорят? 3. При забраната в чл. 164, ал. 1, т. 3, пр. 2 ГПК и въпреки че не са налице изключенията по чл. 164, ал. 2 и чл. 165 ГПК, допустими ли са свидетелски показания за установяване на договор на стойност, по-голяма от 5 000 лв.?

По въпросите настоящият състав намира следното:

Когато във въззивната жалба ищецът се е оплакал, че с първоинстанционното решение е отхвърлен основателен иск, а причината е в това, че първостепенният съд не е зачел конкретните твърдения по доводите и възраженията, въведени от страните, приложил е неприложима забрана за свидетелски показания, поради което не е обсъдил събраните доказателства в тяхната пълнота, въззивният съд е длъжен да определи предмета на спора по предявения иск, както и предмета и обсега на доказване по делото (чл. 269, изр. 2 ГПК). Предметът на спора очертават твърденията: 1) в обстоятелствената част на исковата молба – те определят квалификацията на иска; 2) в отговора на исковата молба – те индивидуализират възраженията по основанието и/или размера на иска, а когато са за право на задържане или прихващане – привнасят допълнителен предмет и обсег на доказване (чл. 298, ал. 4 ГПК), 3) в репликите и дупликите – с тях страните изразяват становище по твърденията на насрещната страна, и 4) за новите факти – те отразяват развитието на спорното материално право или правоотношение и обясняват същността на преклузиите като процесуална санкция/тежест за страната, която не е положила дължимата грижа за попълване на делото с относими доказателства (чл. 147 ГПК). Предметът на спора предопределя предмета и обсега на доказване, включително пред втората инстанция. Въззивният съд има задължението да изясни обсега на доказване преди да постанови решението си – още в етапа на закритото заседание по чл. 267 ГПК или в откритото заседание по чл. 268 ГПК, с нарочен акт – определение, с което дава указания по доказването, когато според оплакванията в жалбата и/или в отговора на жалбата установи, че докладът на първата инстанция отсъства, непълен е или е неточен и в резултат на нарушението по чл. 146 ГПК страните са пропуснали да попълнят делото с относими доказателства – т. 2 ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС. Извън обсега на доказване са неоспорените релевантни факти, които са известни на страната, на която се противопоставят – арг. от чл. 147, ал. 1, т. 1 ГПК. В решението въззивният съд е длъжен да приеме, че са се осъществили, освен ако събраните доказателства ги опровергават.

Чл. 164, ал. 1, т. 3, пр. 2 ГПК предвижда, че не могат да се доказват със свидетелски показания договори на стойност над 5 000 лв. С разпоредбата процесуалният закон изисква писмена форма за доказване на договори с такова имуществено съдържание/стойност. Писмено доказателство е съставеният от страните диспозитивен документ, който материализира съдържанието на договора. Писмено доказателство е и всеки друг документ, съставен от страна по делото, който доказва, макар и частично, съдържанието на договора. При представянето му свидетелските показания са допустими за установяване на конкретните уговорки между страните и в изясняване на действителната им обща воля, а забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3, пр. 2 ГПК не се прилага. Съдът анализира доказателственото значение на такъв документ, като обсъжда установимите от него факти във връзка с останалите събрани доказателства, включително гласните чрез разпитаните свидетели – така решение № 546/23.07.2010 г. по гр.д. № 856/2009 г. IV-то ГО, 253/17.10.2014 г. по гр.д. № 2902/2014 г. IV-то ГО и много други на ВКС. За да съответства на решението на диспозитивното начало (чл. 6 ГПК) с извършения анализ на събраните доказателства съдът е длъжен да не измества спора между страните по фактите и/или по тяхното правно значение (чл. 6, ал. 2 ГПК).

Настоящият състав като разгледа касационната жалба според изискванията в чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:

Правилно въззивният съд е приел, че ищецът обосновава легитимацията си на кредитор по исковете по чл. 200, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД с твърдения, че на 30.10.2021 г. чрез пълномощника Д. В. е сключил два договора за покупко-продажба на масло от лавандула, реколта 2021 г., на цена на измерените от и предадени на ответника количества, както следва: сумата 10 956.00 лв. - за продадените 182.6 кг./по 60.00 лв. за килограм масло с по-високото качество, и сумата 9 702.00 лв. – за продадените 176.4 кг./по 55.00 лв. за килограм масло с по-ниското качество, а за забавата ответникът дължи сумите 1 396.89 лв. и 1 237.02 лв. – законните лихви върху всяка главница в периода 30.10.2021 г. – 31.01.2023 г. Правилно въззивният съд е приел също, че с отговора на исковата молба ответникът не оспорва твърденията да е измерил маслото и да го е получил така както ищецът твърди, но е оспорил исковете по основание с твърдения, че не ищецът му е предал маслото, т.е. договорът не обвързва ищеца (чл. 21, ал. 1 ЗЗД), и не за себе си ответникът е договарял, а за „Лавенде“ ЕООД при постигната уговорка, че дружеството ще купи маслото, когато се увери в неговото качество (чл. 280 ЗЗД).

Във въззивната жалба ищецът се е оплакал, че с първоинстанционното решение са отхвърлени основателни искове, а причините са в несъобразените от първостепенния съд твърдения, с които страните са обосновали своите доводи и възражения, включително като съдът е въвел спор за неоспорени релевантни факти, които е бил длъжен да приеме за осъществени, и в непълното обсъждане на събраните доказателствата, включително поради неправилно приложената забрана по чл. 164, ал. 1, т. 3, пр. 2 ГПК.

Настоящият състав намира, че при твърденията в исковата молба, в отговора на исковата молба и според оплакванията в жалбата на ищеца, въззивният съд е бил длъжен да приеме липсата на спор за това, че на 30.10.2021 г. на ответника е предадено маслото от лавандула, че той го е измерил и е установил да е в количествата, които ищецът твърди. Неправилно въззивният съд е намерил за спорни тези релевантни факти. При представените от ищеца и приети две кантарни бележки, подписани за „предал“ от Д. В., за когото има представено по делото пълномощно с надлежна представителна власт да сключва такива договори от името и за сметка на ищеца, а за „претеглил“ – от ответника, въззивният съд е бил длъжен да намери, че тези документи не опровергават, а са годни да докажат неоспорените релевантни факти. Кантарните бележки установяват, макар и частично, съдържанието на двата договора за покупко-продажба, а в едната е и цената 55.00 лв./кг. масло. Съставени от страните – за ищеца, чрез пълномощника Д. В., а за ответника – лично, въззивният съд е бил длъжен да съобрази, че свидетелските показания са допустими и да ги обсъди, за да установи или отрече верността на твърденията по въведени от страните доводи и възражения: от ищеца – за постигнато съгласие за покупко-продажба, което обвързва ответника, а на ответника – да е действал като довереник на „Лавенде“ ЕООД, за което е било уведомено лицето, с което е договарял. Основателни са касационните оплаквания, че въззивният съд е съзрял спор по фактите, за които страните не спорят и доказателствата не опровергават - нарушение по чл. 6 ГПК, неправилно е приложил чл. 164, ал. 1, т. 3, пр. 2 ГПК и не е обсъдил в пълнота събраните доказателства – нарушение по чл. 269, изр. 2, вр. чл. 236, ал. 2 ГПК. Допуснатите процесуални нарушения са съществени, тъй като са причината за неправилно прилагане и на материалния закон. Настоящият състав е длъжен да отмени решението и да реши спора. По делото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, включително поради това, че при непълния доклад на първата инстанция с дадени указания само към ищеца за доказване на фактите в негова тежест, ответникът е попълвал делото с доказателства в подкрепа на твърденията по възражението.

Настоящият състав намира, че двете кантарни бележки също доказват неоспорените твърдения на 30.10.2021 г. да е предадено масло от лавандула, което ответникът е измерил и е установил да е в твърдяните от ищеца килограми. Пълномощното на Д. В. извежда верността и на твърденията на ищеца, че с извършеното на 30.10.2021 г. Д. В. е действал като негов пълномощник – от името и за сметка на ищеца е изявил съгласие за продажбата на 182.6 кг./по 60.00 лв. за килограм масло от лавандула с по-високото качество и на 176.4 кг./по 55.00 лв. за килограм масло с по-ниското качество. Недоказани са твърденията по възражението, че ищецът или неговият представител са били уведомени, че с измереното и получено масло ответникът действа от свое име, но за сметка на „Лавенде“ ЕООД. В кантарните бележки е вписано името на ответника, а не на дружеството. Показанията на свидетелите В. и В., са единни, логични и последователни за това, че ответникът се е съгласил с предложените му цени 60.00 лв./кг. за маслото с по-високото качество и 55.00 лв./кг. за маслото с по-ниско качество, а цената 55.00 лв./кг. е вписана и в една от кантарните бележки. Никой от двамата свидетели не дава показания ответникът да е съобщил, че действа за сметка на трето лице или да е възразил за качеството на маслото. Показателите за качество – съдържанието на линалил и на линалол в маслото от лавандула – е описано в кантарните бележки, а съответствието на му с държавните стандарти – удостоверено в приет по делото сертификат, издаден от Национална лаборатория „Бул Роза“ ООД. Това, че свидетелите В. и В. са зет, респ. сестра на ищеца, не прави показанията им недостоверни. Обсъдени във връзка с останалите доказателства, настоящият състав намира техните показания за достоверни (чл. 172 ГПК), Първо, те кореспондират с обсъдените писмените доказателства. Второ, не противоречат на показанията на свидетелите П. и И.. П. и И. свидетелстват за „граждански договор“, сключен от свидетеля П. като представител на „Лавенде“ ЕООД, с който ответникът се е съгласил срещу възнаграждение да получава и измерва стоки от маслодайни култури и да ги доставя в склад на дружеството. Свидетелите П. и И. не дават показания, че при измерването и предаването на маслото ищецът, респ. неговият представител, е бил уведомен за договора. Такива данни не съдържат и писмените доказателства, а в показанията на четиримата свидетели няма противоречие.

По делото е приет и договорът между ответника и „Лавенде“ ЕООД. Той е за поръчка. Съгласно чл. 292, ал. 2 ЗЗД, в отношенията с ищеца правата и задълженията по сключените на 30.10.2021 г. договори за покупко-продажба са възникнали за ответника. Исковете с правна квалификация чл. 200, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ЗЗД са доказани по основание. Касационният състав следва да ги уважи в предявените размери съответно за сумите 10 956.00 лв. – цена за маслото от лавандула с по-високото качество, и 9 702.00 лв. – цена за маслото с по-ниското качество. Съгласно чл. 200, ал. 2 ЗЗД, от 30.10.2021 г. ответникът е в забава и съгласно чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД дължи на ищеца/на продавача законните лихви в обезщетение на забавеното плащане на всяка главница. Изтеклите законни лихви в периода 30.10.2021 г. – 31.01.2023 г. възлизат съответно на 2 422.72 лв. и 2 145.44лв. Акцесорните искове също са доказани по основание и в предявените размери.

Поради неосъщественото отрицателно процесуално условие, под което са предявени евентуалните искове по чл. 59 и по чл. 86 ЗЗД, въззивното решение следва да се обезсили в частта, с която са отхвърлени.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да се поставят направените по делото разноски от касатора/от ищеца.

При тези мотиви, съдът

Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 286/08.11.2024 г. по гр.д. № 435/2024 г. на Окръжен съд – Добрич в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 200, ал. 1, пр. 1 и по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД и по разноските.

ОСЪЖДА М. Х. И. от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН], да заплати на А. Г. А. от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН]:

· на основание чл. 200, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата 10 856.00 лв. – по договор за покупко-продажба от 30.10.2021 г. на 182.60 кг. масло от лавандула, реколта 2021 г., с единична цена 60.00 лв./кг., ведно със законната лихва от 20.02.2023 г.;

· на основание чл. 200, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата 9 702.00 лв. – по договор за покупко-продажба от 30.10.2021 г. на 176.40 кг. масло от лавандула, реколта 2021 г., с единична цена 55.00 лв./кг, ведно със законната лихва от 20.02.2023 г.;

· на основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД сумата 1 396.86 лв. – законните лихви върху първата главница в периода 30.10.2021 г. – 31.01.2023 г.;

· на основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД сумата 1 231. 02 лв. – законните лихви върху първата главница в периода 30.10.2021 г. – 31.01.2023 г. и

· на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 4 054.14 лв. – разноските по делото.

ОБЕЗСИЛВА решение № 286/08.11.2024 г. по гр.д. № 435/2024 г. на Окръжен съд – Добрич в частта по евентуалните искове по чл. 59 ЗЗД за сумата 20 658.00 лв. и по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 1 237.02 лв., предявени от А. Г. А. срещу М. Х. И..

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.