Оставяне в сила на присъда за умишлено убийство с нож

Текстът на акта

Ключови фрази

Убийство по чл.115 НК * физиологичен афект * отказ да се назначи експертиза

Р Е Ш Е Н И Е

№ 67

София, 27.04.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: Бисер Троянов

Членове: 1. Надежда Трифонова

2. Димитрина Ангелова

при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурора Божидар Джамбазов разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 242 по описа за 2022 г.

Касационното производство е образувано по жалба на адвокат Ц. Х., служебен защитник на подсъд. В. Г. С., против решение № 322 от 26.10.2021 г. по в.н.о.х.д. № 1179/ 2020 г. на Софийския апелативен съд, ІV.наказателен състав.

С жалбата се претендират всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК.

Касаторът твърди, че съдилищата не са събрали възможния обем от доказателства, поради което са допуснали нарушение на задълженията си по чл. 13 и чл. 14 от НПК за служебно предприемане на мерки за разкриване на обективната истина. В подкрепа на твърдението си защитата излага собствен фактологичен анализ на обясненията на подсъдимата в съпоставка с други доказателствени източници. За процесуални нарушения се сочат още отказът на въззивната инстанция да назначи две допълнителни експертизи: психиатрична – за душевното състояние на подсъдимата непосредствено преди инцидента и трасологична (техническа) – за механизма на разположение на кръвните петна, пръски и зацапвания по дрехите на подсъдимата и пострадалия, и по стените на апартамента. Счита още, че съдът превратно е възприел заключенията на вещите лица за наличие на кръвни петна по обратната страна (откъм гърба) на роклята, игнорирал е показанията на полицейските служители за „шоковото“ състояние на подсъдимата след деянието. Предложената с жалбата теза за извършено от пострадалия насилие обосновава и доводите за нарушение на материалния закон, поради неприлагане на закона, който е следвало да бъде приложен – за поведение на подсъдимия при условията на неизбежна отбрана или при физиологичен афект. При алтернативност жалбоподателя настоява за определяне на наказанието по правилата на чл. 55 от НК, без да излага съображения.

В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимата В. Г. С. и нейния служебен защитник адвокат Ц. Х. поддържат касационната жалба по изложените в нея подробни съображения, които подновява.

Представителят на Върховната касационна прокуратура счита обжалваното въззивно решение за правилно и законосъобразно, поради което изразява становище за потвърждаване на съдебния акт и за отхвърляне на жалбата на подсъдимата като неоснователна, поради липса на претендираните с нея касационни основания.

Частните обвинители и граждански ищци В. Л. М. и М. Л. К.-М. не вземат становище пред касационната инстанция. Техният повереник адвокат С. П. счита касационната жалба за неоснователна и пледира за потвърждаване на атакувания въззивен съдебен акт.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, изложените от страните устни съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното:

С решение № 322 от 26.10.2021 г. по в.н.о.х.д. № 1179/ 2020 г. Софийският апелативен съд, ІV.наказателен състав потвърдил изцяло присъда № 89 от 16.07.2020 г. по н.о.х.д. № 2854/ 2019 г., по описа на Софийския градски съд, ХХІІ наказателен състав, с която подсъдимата В. Г. С. била призната за виновна в това, че на 01.07.2017 год., около 00:30 ч, в гр. София, ж.к. Толстой“, бл. ** вх. „А“, етаж ІІ, умишлено умъртвила Л. М. М., чрез удар с нож в областта на гърдите, нараняване на паренхима и кръвоносни съдове на десния бял дроб (среден дял и хилус), с излив на кръв в дясната гръдна половина, довели до остра кръвозагуба, поради което и на основание чл. 115 от НК и чл. 54 от НК определил наказание от десет години лишаване от свобода.

Първоинстанционният съд присъдил в полза на гражданските ищци В. Л. М. и М. Л. К.-М. – пълнолетни деца на починалия, обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди в размер по 50 000 лева за всеки от тях, заедно със законната лихва от датата на деянието – 01.07.2017 г., до окончателното им изплащане. В тежест на подсъдимата двете съдебни инстанции възложили разноските по делото и държавната такса върху уважените граждански искове.

Подсъдимата В. Г. С. била задържана под стража на 16.07.2020 г. с промяна на мярката за неотклонение, след обявяване на присъдата от Софийски градски съд, като срокът на задържане не бил зачетен от съдилищата.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена е в законовия срок, от лице, което има право да обжалва съдебния акт и да инициира касационното му разглеждане.

Разгледана по същество касационната жалба на подсъдимата С. е неснователна.

Възраженията на касатора за допуснатите от въззивния съд нарушения на материалния и на процесуалния закон се основават на отстояваната по делото защитна позиция с две алтернативни възможности – за действие на подсъдимата в условията на неизбежна отбрана или в условия на афект. Като изходна позиция на тезата служат част от обясненията на подсъд. С. и извадки от показанията на полицейски служители – описани в касационната жалба. Всъщност, касаторът изразява своето несъгласие с приетата от съда фактическа обстановка и с правните изводи, с които е отхвърлил исканията за преквалификация на деянието по чл. 118 или чл. 119 от НК, или за оправдаването на дееца.

Материалният закон е приложен правилно от съдилищата.

Поведението на подсъд. С. разкрива извършеното от нея умишлено умъртвяване на пострадалия Л. М., с когото поддържала по подобие на съпружеството фактическа връзка. Апелативният съд подробно е изложил разкритите по делото доказателства за нанесения от подсъдимата единствен удар с кухненски нож в областта на гърдите на пострадалия, който починал минути след това от остра кръвозагуба. Деянието е извършено в кухнята на жертвата, а съдът аргументирано е отхвърлил обясненията на подсъд. С., че пострадалият М. сам се „наръгал“ на ножа, държан от нея.

Възникналият между двамата конфликт не е представлявал нападение, а от събраните доказателства съдът не е могъл да установи повода за тяхното скарване, което изрично е посочено в обжалваното решение. Детайлно на л. 192, гърба, както и на л. 193, и л. 195 от въззивното дело, са обсъдени действията на пострадалия непосредствено преди деянието, според обясненията на подсъдимата С., но сред тези действия не е открито противоправно поведение, което да провокира неизбежна отбрана, нито нейното превишаване.

Убийството не е извършено при физиологичен афект, защото не са намерени медицински находки за такова състояние. Подсъдимата е била в средна степен на алкохолно повлияване при продължителен период на употреба от ранния следобед до пристигането в жилището на жертвата. Инцидентът се развил много бързо, при незначителен повод, а смъртоносният удар е нанесен след внезапно възникнал пряк умисъл към умъртвяване.

Въпреки положеното в касационната жалба старание да се изведе като значима причина нежеланието на подсъдимата за сексуален контакт с пострадалия (споделено в обясненията ѝ пред първоинстанционния съд), нейното състояние по време на деянието не е било афектно обусловено. Съдилищата не са намерили потвърждение на двукратно лансирана от защитата теза за шоково състояние и панически страх (паническо разстройство, страхова невроза), позовавайки се на експертни психиатрични знания за отсъствието на нужната симптоматика. Експертите категорично отхвърлили възможността деецът да е изпаднал в патологичен или физиологичен афект.

Поведението на подсъд. В. С. правилно е квалифицирано като умишлено убийство при пряк умисъл съобразно основния състав по чл. 115 от НК. Касационното основание по чл. 348, ал. 1, т.1 от НПК за нарушение на материалния закон, не е проявено по делото. Не са налице правните основания за преквалифициране на деянието по чл. 118 или чл. 119 от НК, каквото настоятелно искане се поддържа от касатора.

Отсъстват и претендираните с жалбата съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Като такива се сочат отказите на съда да назначи две експертизи, както и оценката на касатора за превратно възприемане на част от гласните доказателства.

Въззивният съд не е длъжен да удовлетвори всякакви доказателствени искания, а само онези, които могат да допринесат за изясняване на обективната истина. Макар често в теорията и в съдебни решения да е наричана „втора първа инстанция“, заради правомощията ѝ да обсъжда всички събрани по делото доказателства, да събира нови такива и да приема различни факти за доказани, въззивната инстанция проверява правилността на обжалваната пред нея първоинстанционна присъда. Затова от нейната служебна преценка зависи дали да удовлетвори доказателствено искане на някоя от страните по делото или да го отхвърли, защото не е относимо спрямо повдигнатото обвинение и към предмета на провежданото наказателно производство. В случая, апелативният съд не е намерил основания да назначи поисканите от защитата две нови допълнителни експертизи, защото съдебните медици и съдебните психиатри, изготвили своите заключения, изяснили важните за обвинението и за правилното решаване на делото въпроси. А те са свързани с разположението на телата на дееца и на жертвата по време на деянието, посоката на удара, душевното (психическо) състояние на подсъдимата, повлияването на продължителната алкохолна употреба същия ден до инцидента и начина на попадане на капки, пръски, пропивания и забърсвания от кръвта на жертвата по дрехите и обувките на подсъд. С.. Еднаквите по кройка предница и задна част на носената от подсъдимата рокля в нощта на убийството са дали отражение на начина, по който вещите лица са описали находките от кръв по плата, както и на изводите им, че по времето на убийството дрехата е била облечена на обратно. Упрекът на касатора, че не е изяснен механизмът на попадане на кръв по задната част на роклята, е несъстоятелен, предвид динамичната картина от развитието на инцидента и предложените от вещите лица версии за това, включително при допир с други тела, попадане на кръвни капки от острието на ножа и т.н. Фактът дори не е съществен, защото по никакъв начин не опровергава извършеното убийство и сигурното разположение на дееца и пострадалия един срещу друг.

Предложената в касационната жалба версия за случилото се не се основава на събраните по делото доказателства, а само на изолирани извадки от цитати на отделни показания. Впечатлението на полицейските служители Б. и М. за вида и състоянието на подсъдимата, както и за нейния първоначален разказ за събитията, са преценени от съдебните психиатри, които са дали своето научно заключение, а съдът внимателно е преценил доказателствата и медицинските познания, които научно са ги обосновали.

Показанията на разпитаните по делото свидетели, както и на експертите изводи, са възприети от съда правдиво и съобразно вложеното в тях съдържание. Упрекът на касатора за тяхната превратна оценка е несъстоятелен. Затова и в касационната жалба отсъстват конкретни позовавания на онези части от гласните изложения, които са били неправилно възприети от съда, макар изложението на касатора предимно да се отнася към доказателствения и фактологичен анализ, който сам е направил.

Касационната проверка не установи и проявление на последното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК.

Наложеното на подсъд. В. С. наказание лишаване от свобода е в размер на специалния минимум, предвиден в състава на чл. 115 от НК. Въззивният съд е извел всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, като изрично е направил извод за липсата на многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, които да предопределят намаление на санкцията съобразно предпоставките на чл. 55 от НК. Такива не се сочат и в касационната жалба. Ето защо касационният съдебен състав не установи така определеното с присъдата наказание от десет години лишаване от свобода да се явява несправедливо. Касационната жалба и в тази част следва да бъде оставена без правни последици.

Воден от изложените съображения настоящият касационен съдебен състав прие обжалваното въззивно решение за правилно и законосъобразно, а подадената срещу него касационна жалба на подсъд. С. – за неоснователна. Налице са основанията на чл. 354, ал. 1, т.1 от НПК за потвърждаване на атакувания съдебен акт.

Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 322 от 26.10.2021 г. по в.н.о.х.д. № 1179/ 2020 г., по описа на Софийски апелативен съд, ІV.наказателен състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.