Забрана за паркиране в общ двор при решение на етажната собственост

Текстът на акта

Ключови фрази

6

Р Е Ш Е Н И Е
№ 50044
София, 04.05. 2023 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в открито заседание на двадесети април две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател:Маргарита Соколова

Членове:Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

При секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 2725/2022 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 50017/18.01.2023 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 564/04.05.2022 г. по в. гр. д. № 3132/2021 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. Б. К. срещу „Каник Инвест“ ООД [населено място] иск по чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да преустанови неоснователните си действия - паркиране на автомобили в прохода към двора, с които се ограничава достъпът на ищеца до вътрешния двор на сградата с идентификатор [№], в която се намира имотът, чийто ползвател е последният, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] с административен адрес: [населено място], [улица], ет. 2, ап. 4, ведно с 3.019% ид. ч. от общите части на сградата и 3.113% ид. ч. от поземления имот, върху който тя е построена.

От ответника по иска и по касационната жалба не е постъпило становище.

Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

По делото е установено, че ищецът притежава право на пожизнено и безвъзмездно ползване на самостоятелен обект в сграда № 5, съставляващ ателие № 4 за творческа дейност с площ от 58.24 кв. м., ведно с прилежащите 3.096 % ид. ч. от общите части на сградата и 3.113% ид. ч. от поземления имот, целият с площ от 437 кв. м.

Ответникът, чиито управители са Н. А. Б. и К. А. Б., е собственик на находящи се в същата сграда апартаменти № 3 и 6, на гаражи №№ 1, 2, 3 и 4, както и на 13.78% ид. ч. от поземления имот.

На проведено на 11.06.2020 г. общо събрание на етажната собственост са взети, освен други, и решения за забрана за паркиране на всякакви превозни средства в двора и превръщането му в паркинг/гараж на конкретен съкооператор; за забрана конкретно за автомобили, собственост на семейство Б. /или на техни фирми/, да бъдат паркирани в двора, с указанието, че те имат право единствено и само на преминаване и достъп до гаражите /собственост на тяхна фирма/ в общия за всички съкооператори двор, без да извършват каквито и да е самоуправни действия в общи части на имота - в частност двора на сградата.

От показанията на св. П. Д., който притежава жилище и търговски обект /заведение за бързо хранене/ в сградата, е установено, че дейността на заведението налага ежедневното зареждане на продукти. Заведението било проектирано така, че отпред имало вход за клиенти, а отзад - вход за получаване на стока. Достъпът до задния вход се осъществявал през двора на сградата. Свидетелят е посочил, че няма свободен достъп до този вход, тъй като постоянно там имало паркирани автомобили, най-често два автомобила марка „Мерцедес“, единият от които с регистрационен номер РА № [№], се управлявал от Н. Б., и един марка „Тойота“ с регистрационен номер РА [№], който се управлявал от К. Б.. Другите собственици в сградата не паркирали в този двор. Според свидетеля след паркирането на посочените автомобили оставало място колкото да мине човек - около 1.5 м. Дворът като обща част свидетелят използвал за преминаване и за склад, като съхранявал там амбалаж, касетки и един стол.

Св. Маргарита Ж., работила като ценовик във фирмата-строител, е установила, че в последните дни преди предаването на сградата строителят поставил метална врата за влизане в двора, като целта била да се ограничи влизането свободно в него. През тази врата се влизало за зареждане на заведението, находящо се в сградата, и за достигане до двата гаража, собственост на ответното дружество.

Въззивният съд е посочил, че дворното място има статут на обща част на сградата и по тази причина начинът на ползването и управлението му се определя по решение на общото събрание на собствениците в етажната собственост по реда на ЗУЕС. На 11.06.2020 г. /след образуване на делото/ етажните собственици са взели решение за забрана на паркиране на всякакви превозни средства в двора и превръщането му в паркинг, както и за забрана конкретно за автомобили, собственост на семейство Б. /или на техни фирми/ да бъдат паркирани в двора. Установено е, че двамата управители на дружеството паркират ежедневно в дворното място леки автомобили, като тази практика не е преустановена и след решението на общото събрание. Двата автомобила, посочени от ищеца в исковата молба и от свидетеля в показанията му, са собственост на трети за спора лица, но се управляват и ползват от управителите на дружеството, което от своя страна е собственик на няколко самостоятелни обекта в сградата. Ето защо тези действия са предприети във връзка с упражняване на правото на ответника на собственост в сградата и го обвързват, а с оглед взетото от общото събрание решение за ползването на дворното място, могат да се квалифицират като неоснователни. За неустановено по делото обаче въззивният съд е приел по какъв начин паркирането на автомобилите смущава правото на ищеца на нормално и спокойно ползване на дворното място и какви конкретни пречки създава то за него, така че да е налице действие, което по естеството си да пречи на ищеца да упражнява правото си. Следва да бъде отчетено също така, че чрез преминаване през дворното място се достига до два от притежаваните от ответника гаражи, както и до задния вход на намиращото се в сградата заведение за зареждане на същото, т. е. дворното място служи за подход към посочените обекти, поради което ползването на двора от етажните собственици, в това число и от ищеца, при всички положения следва да бъде съобразено с правото на собствениците на тези обекти безпрепятствано да преминават през него, за да достигат до тях. Това от своя страна значително ограничава възможността за свободно ползване на дворното място, като се вземат предвид и данните за неговите размери.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: има ли право собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост да извършва паркиране на превозни средства в дворното място, представляващо обща част, при наличие на решение на общото събрание, което забранява такова действие.

Когато в дворното място е построена сграда в режим на етажна собственост и всички собственици на самостоятелни обекти притежават и съответни идеални части от дворното място, незастроената част на дворното място представлява обща част на сградата. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10, б. „и“ ЗУЕС начинът на използване на общите части на сградата и прилежащата й площ при възникнали спорове се определя с решение на общото събрание. При взето такова решение всяко лице със самостоятелен обект в сградата може да иска от останалите да не създават пречки за ползването на общата част по начина, определен в решението. Решенията на общото събрание могат да бъдат изпълнявани принудително без преди това да е проведено исково производство, само в случаите на чл. 38, ал. 2 ЗУЕС вр. чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК - когато собственик, ползвател или обитател не изпълни в определения срок решение за вземания за парични суми или за заместими вещи; в тази хипотеза председателят на управителния съвет /управителят/ може да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение. В останалите случаи не съществува пречка етажен собственик, ползвател или обитател, позовавайки се на решение на общото събрание, касаещо използването на обща част, да претендира по реда на чл. 109 ЗС защита на своите права. И ако решението забранява паркиране на превозни средства в дворното място, то следва да се приеме, че собственик, ползвател или обитател на самостоятелен обект в сградата няма право да извършва такива действия, след като общото събрание, като изразител на колективната воля на етажните собственици относно начина на използване на общите части, не му е придало такова предназначение. Становището се основава и на разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 1, ал. 2 и ал. 4 и чл. 6, ал. 1, т. 1 ЗУЕС, според които собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти имат право да използват общите части на сградата според тяхното предназначение, но същевременно са длъжни да не пречат на другите собственици, ползватели и обитатели да ползват тези части. Или, както е прието в решение № 279/30.04.2010 г. по гр. д. № 4338/2008 г. на ВКС, IV-то г. о., „паркирането на автомобил в двора на етажната собственост смущава пълноценното използване на двора от етажните собственици, ако липсва решение на общото събрание на етажната собственост за начина на използване на дворното място за подобни нужди“.

По касационната жалба:

Негаторният иск предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта /имота/ според нейното предназначение - т. 1 на ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС. Това предпоставя ищецът да посочи в исковата молба по какъв начин ответникът пречи с действията или бездействията си на пълноценното упражняване на правото на ищеца. В случая в исковата молба са изложени твърдения за неправомерно паркиране на леки автомобили в дворното място, в което се намира самостоятелният обект, чийто ползвател е ищецът, но не е посочено по какъв начин тези действия на ответника засягат правото на ищеца. Тази нередовност на исковата молба е отстранена в хода на производството, като в първото съдебно заседание на първоинстанционния съд, проведено на 03.12.2020 г., ищецът се е позовал на решението на общото събрание на етажната собственост от 11.06.2020 г. И след като решението забранява паркиране на всякакви превозни средства в двора и превръщането му в паркинг/гараж на конкретен съкооператор, и конкретно на автомобили, собственост на управителите на ответното дружество или на техни фирми, с право само на преминаване и достъп до собствените им гаражи, то съобразно с отговора на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, следва да се приеме, че паркирането от ответника на превозни средства, доказано от събраните по делото доказателства, пречи на допустимото пълноценно ползване на дворното място от ищеца като носител на ограничено вещно право на ползване на самостоятелен обект в сградата /чл. 111, ал. 1 ЗС/ и обосновава уважаване на предявения негаторен иск.

Като неправилно, обжалваното решение, с което в допуснатата до касационно обжалване част е прието обратното, следва да бъде отменено при основанието за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК и вместо него следва да се постанови друго, с което негаторният иск бъде уважен, като ответникът бъде осъден да преустанови действията по паркиране на автомобили в поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица].

По разноските, сторени от страните по водене на делото:

Предмет на делото са искове за преустановяване на неоснователни действия, състоящи се в заключване на вратата към входа на задния двор и паркиране на автомобили в прохода към двора. С въззивното решение исковете са отхвърлени. С определението по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване по първия иск, а с настоящото решение вторият иск се уважава. Доколкото обаче ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на исковете, а отхвърлянето на първия иск е следствие от настъпил в хода на производството правнорелевантен факт, ищецът има право на разноски и по този иск. При съобразяване на становището, изразено в съдебното заседание на 20.04.2023 г., че не претендира разноски за касационното производство, и при основателност на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 1 600 лева за въззивното производство, което с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото и съобразно с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /редакция съгласно публикация в ДВ, бр. 68/2020 г., при договор за правна защита и съдействие от 03.12.2021 г./ следва да се намали на 1 200 лева, ищецът има право на разноски по водене на делото в първата и въззивната инстанции в размер на 1 880 лева. Съответно - ответникът няма право на разноски по водене на делото.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение № 564/04.05.2022 г. по в. гр. д. № 3132/2021 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. Б. К. иск по чл. 109 ЗС за осъждане на „Каник Инвест“ ООД [населено място] да преустанови неоснователните си действия по паркиране на автомобили в прохода към двора, с които се ограничава достъпът на ищеца до вътрешния двор на сградата с идентификатор [№], в която се намира имотът, чийто ползвател е последният, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] с административен адрес: [населено място], [улица], ет. 2, ап. 4, ведно с 3.019% ид. ч. от общите части на сградата и 3.113% ид. ч. от поземления имот с идентификатор [№], върху който тя е построена, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Каник Инвест“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], да преустанови действията си по паркиране на автомобили в поземлен имот с идентификатор ш[№] по КККР на [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица], с които се ограничава достъпът на А. Б. К. до същия имот.

ОСЪЖДА „Каник Инвест“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], да заплати на А. Б. К. разноски по водене на делото в първата и въззивната инстанции в размер на 1 880 /хиляда осемстотин и осемдесет лв./ лева.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: