Увеличаване на обезщетение за смърт при фактическо съжителство

Текстът на акта

Ключови фрази

Обезщетение от Фонда за вреди от неидентифицирано МПС * обезщетение за неимуществени вреди * справедливост на обезщетението

Р Е Ш Е Н И Е

№ 121

гр. София, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ търговско отделение,

в открито заседание на двадесет и втори май, две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове: Петя Хорозова

Иванка Ангелова
при участието на секретаря Силвиана Шишкова, като разгледа докладваното от съдията Ангелова т.д. № 685 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Д. Х., чрез процесуален представител, против Решение № 10 от 26.01.2023 г. по в. гр. д. № 582/2022 г. на Апелативен съд – В. в частта му, с която е потвърдено Решение № 109 от 21.10.2022г. по гр.д. № 268/2021г. на Окръжен съд – Силистра за отхвърляне на предявения от Е. Д. Х. против Гаранционен фонд иск с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б. „а“, вр. чл.558, ал.5 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от смъртта на мъжа, с когото тя е живяла на съпружески начала - Е. И. Х., настъпила на 01.10.2018г., вследствие на ПТП, реализирано на 08.09.2018г., за разликата над присъдения с въззивното решение размер от 20 000 лв. до претендирания такъв от 100 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 22.03.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, вследствие на което се претендира неговата отмяна в обжалваната част, както и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. за касационната инстанция. Позовава се на допуснато от въззивния съд нарушение на установения в разпоредбата на чл.52 ЗЗД принцип на справедливост при определяне размера на обезщетението, което счита за несъответно на доказаните болки и страдания.

Ответникът – Гаранционен фонд, в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице-помагач на страната на ответника – П. И. С., в законоустановения срок по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който оспорва основателността на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски.

С Определение № 509 от 05.03.2024г. по настоящото т.д. № 685/23г. на ВКС, ТК, Второ отделение, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК по значимия за изхода на делото въпрос за приложението на принципа за справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД .

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното:

Производството пред Окръжен съд - Силистра е било образувано по предявен от Е. Д. Х. срещу Гаранционен фонд иск с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б. „а“, вр. чл.558, ал.5 КЗ за заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лв. за претърпени неимуществени вреди в резултат от смъртта на мъжа, с когото тя е живяла на съпружески начала - Е. И. Х., настъпила на 01.10.2018г., вследствие на ПТП, реализирано на 08.09.2018г., при което водачът на т.а. марка „Щ.“ П. И. С., управлявайки превозното средство без сключена застраховка „Гражданска отговорност“, поради неспазване на правилата за движение удря челно друг автомобил, в който е пътувал пострадалият. Приемайки, че ищцата не е доказала обуславящото материалната й легитимация наличие на фактическо съжителство с починалия Е. Х., първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск като неоснователен.

Сезиран с жалба на ищцата, след собствен анализ на събраните по делото доказателства Апелативен съд – В. е приел от фактическа страна, че на 08.09.2018 г. на пътя Разград-Попово е настъпило ПТП, причинено от водача на товарен автомобил марка „Щ.“, модел „19С46“ с ДК [рег.номер на МПС] П. И. С. (без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна към датата на произшествието), който ударил челно автомобилът марка „Форд“, модел „Транзит“, в който са се возили ищцата Е. Д. Х., Е. И. Х. (с когото Е. Х. е живеела на съпружески начала) и други пътници, в резултат на което Е. Х. е починал на 01.10.2018 г., вследствие на получените травми. В резултат на причинените й страдания от смъртта на Е. Х., на 22.03.2021г. ищцата е предявила претенция пред Гаранционен фонд за изплащане на обезщетение, по която последният на 28.06.2021г. е постановил отказ.

По спорния във въззивното производство въпрос за материалната легитимация на ищцата да претендира обезщетение от претърпени неимуществени вреди от смъртта на Е. Х., след обсъждане и кредитиране на свидетелските показания въззивният съд е приел за установено, че след смъртта на съпругата на Е. Х. през 2007г., двамата с Е. Х., живеейки съвсем наблизо един от друг в селото, започнали взаимно да си помагат; взаимоотношенията постепенно прераснали в по-близки и през 2009 г. Е. се преместила в дома на Е., като за неопровергани са приети твърденията на ищцата, че посоченият в служебната бележка адрес, на който тя се е регистрирала като настоящ през 2015г., съвпада с този на Е. Х.; двамата заживяли като едно семейство – имали общо домакинство, отглеждали животни, грижели се за градината, имали приятели, с които взаимно си гостували, членували в група за самодейност в селското читалище и участвали в организираните културни събития; това продължило и до момента на катастрофата на 08.09.2018г., или за период от около 9 години. Въз основа на констатацията, че към 2009г. ищцата е била на 58г., а Е. на 71г., е преценено, че това са хора, които са натрупали житейски опит и създали в миналото свои семейства и деца, но случаят ги е събрал, за да продължат и завършат живота си във взаимна подкрепа и уважение. Като показателно за отношенията между двамата решаващият съд е приел и установеното от свидетелските показания притеснение на ищцата за състоянието на Е. след инцидента, тъй като бил изпаднал в кома; след настъпилата смърт ищцата се чувствала много зле, говорела постоянно за него и за начина, по който го видяла в автобуса; при прегледа на вещото лице по първоинстанционното производство ищцата отново е споделила, че най-силна и продължаваща е психическата й болка и празнота от загубата на партньора й в живота, а не толкова болката от получените от нея наранявания; на касаторката са й били изписани и е приемала антидепресанти за срок от около 3 месеца.

За да стигне до противоположен на направения от първата инстанция извод за неоснователност на претенцията, Апелативен съд – В. е констатирал, че Е. Х. попада сред кръга от лица, фигуриращи в ППВС № 5/1969 г., с което е допълнена т. 2 от раздел III от ППВС № 4/61 г., имащи право на обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт. За да уважи частично исковата претенция, съдът е приел за доказана по делото създадената особено близка емоционална връзка между ищцата и починалия Е. Х., с който тя живеела на семейни начала, както и продължаващата психическа болка и празнота от загубата на партньора й в живота.

След съобразяване с установените конкретни обстоятелства, както и възрастта на ищцата към момента на настъпилото ПТП и смъртта на Е. Х. / тя е била на 67 години, а той е бил на 80 години – напреднала възраст/, както и продължителността на съвместния им живот, наличието на собствени деца на ищцата и получаваната от тях подкрепа, липсата на промени в общото здравословно и психическо състояние от претърпяната загуба на близкия човек, икономическата конюнктура в страната /по посочени данни на НСИ/, въззивната инстанция е приела, че справедливият размер на претендираното обезщетение възлиза на 20 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 22.03.2021 г. до окончателното й изплащане.

Решението на Варненски апелативен съд е валидно и процесуално допустимо, но е частично неправилно.

Предмет на касационното производство е въззивното решение в отхвърлителната част на иска по чл. 557, ал.1,т.2, б.“а“ КЗ за размера над 20 000 лв. до 100 000 лв.

С оглед оплакванията в касационната жалба и становищата на страните спорен в настоящо производство е единствено въпросът за справедливия размер на претендираното обезщетение.

По правния въпрос, обусловил допускането до касация, са налице задължителни за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968г., доразвити с трайната практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, според които понятието „справедливост” в нормата на чл.52 ЗЗД винаги е предпоставено от преценката на редица обективно съществуващи конкретни обстоятелства, специфични за всяко дело и които трябва да се съобразят от съда при определяне размера на обезщетението. Правилното прилагане на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението общи критерии, които в случай на причинена смърт са моментът на настъпване на смъртта, възрастта на пострадалия, действителното съдържание на отношенията между починалия и лицето, което претендира обезщетение, причинените морални страдания. В практиката на ВКС е изразено разбирането, че при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се отчита икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, а като ориентир за конкретните икономически условия би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне обезщетението момент. Следователно, справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и специфичните за отделния спор правнорелевантни факти.

С оглед изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е постановено в отклонение от практиката на ВС и ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД. В мотивите на обжалваното решение съставът на апелативния съд, макар да е обсъдил събраните по делото доказателства за претърпените от ищцата неимуществени вреди, не е съобразил изцяло или в достатъчна степен релевантните обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства, като се е достигнало до несъответствие на преценката на съда относно дължимия размер на обезщетението за неимуществени вреди с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

В обжалваното решение въз основа на събраните по делото гласни доказателства, а именно показанията на свидетелката В. Х., дъщеря на ищцата, е установено, че при телефонния разговор, при който е разбрала за претърпяната катастрофа, майка й била много разтревожена от факта, че Е. е бил в кома; след смъртта му се чувствала много зле, поради което на свидетелката и мъжът й им се наложило да я посещават по-често на село и да я подкрепят; било й е много мъчно и постоянно говорела за него, питала се защо е станало това и как все още го виждала паднал в автобуса; оплаквала се е от безсъние и болки в главата; изписали й антидепресанти, които приемала около три месеца; основната за ищцата травма е психическата такава от загубата на любимия човек, което продължава да я мъчи, установено от вещото лице по допуснатата в първоинстанционното производство съдебномедицинска експертиза за установяване на претърпените от ищцата травматични увреждания по повод на същото ПТП. При обосноваване размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е изразил принципни съображения по отношение възрастта на ищцата към момента на ПТП - на 67 години, а пострадалият - на 80 години, като е даден превес на напреднала възраст на последния, на продължителността на съвместния им живот, наличието на собствени деца на ищцата и получаваната от тях подкрепа, без да съобрази в достатъчна степен установените между тях силна емоционална привързаност и съществували отношения, основаващи се на щастливо и осъзнато партньорство. Въззивният съд не е отчел в достатъчна степен и собствената си преценка на отношенията им, а именно, че са имали шанс да се съберат, за да продължат и завършат живота си във взаимна подкрепа и уважение. Това е отнето на ищцата с внезапната смърт на партньора й, за който, независимо от възрастта му, от установеното по делото е видно, че до смъртта си е водил съвместно с ищцата активен живот - отглеждали са животни, грижели са се за градината, членували са в група за самодейност в селското читалище, взаимно са си гостували с общи приятели. Следователно, в случая са налице обстоятелства, отразяващи се на размера на обезщетението, недооценени от решаващия съд, между които са и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. По тези съображения следва да се приеме, че в резултат на допуснатите нарушения при приложение на установения с чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост дължимото обезщетение по чл. 557 КЗ е било занижено. Съобразявайки гореизложените обстоятелства, икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие – 01.10.2018г., настоящият състав на ВКС приема, че към датата на увреждането справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение е в размер на сумата от 50 000 лв.

Поради изложеното въззивното решение е частично неправилно. С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 293, ал. 2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът е отхвърлен над присъдения размер от 20 000 лв. до 50 000 лв., и тъй като не се налага извършване на нови или повтаряне на съдопроизводствени действия от въззивната инстанция ВКС следва да постанови решение по същество, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.03.2021г. до окончателното й изплащане.

При този изход на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищцата допълнително адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 600 лв., и за касационно производство в размер на 1 000 лв., на осн. чл.38, ал.2 ЗА.

На основание чл. 78, ал.6 ГПК дължимата от ответното дружество в полза на ВКС държавна такса възлиза на 2 400 лв.

На основание чл.78, ал.8 ГПК касаторката следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 150 лв.

Мотивиран по гореизложения начин, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 10 от 26.01.2023 г. по в. гр. д. № 582/2022 г. на Апелативен съд – В. в частта, с която е потвърдено Решение № 109 от 21.10.2022г. по гр.д. № 268/2021г. на Окръжен съд – Силистра за отхвърляне на предявения от Е. Д. Х. против Гаранционен фонд иск с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б. „а“, вр. чл.558, ал.5 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от смъртта на мъжа, с когото тя е живяла на съпружески начала - Е. И. Х., настъпила на 01.10.2018г., вследствие на ПТП, реализирано на 08.09.2018г., за разликата над присъдения с въззивното решение размер от 20 000 лв. до 50 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 22.03.2021г. до окончателното изплащане на сумата, вместо което постанови:

ОСЪЖДА Гаранционен фонд, ЕИК[ЕИК], да заплати на Е. Д. Х., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [община], [улица], на основание чл.557, ал.1, т.2, б. „а“, вр. чл.558, ал.5 КЗ допълнително сумата от 30 000 лв., представляваща разликата над 20 000лв. до 50 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на мъжа, с когото тя е живяла на съпружески начала - Е. И. Х., настъпила на 01.10.2018г., вследствие на ПТП, реализирано на 08.09.2018г., ведно със законната лихва, считано от 22.03.2021г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Гаранционен фонд, ЕИК[ЕИК], да заплати на адв. Т. К. Г. - САК, сл. адрес: [населено място], [улица], ет.6 допълнително адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 600 лв. и за касационното производство в размер на 1000 лв., на осн. чл.38, ал.2 ЗА.

ОСЪЖДА Гаранционен фонд, ЕИК[ЕИК] на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 2 400 лв.

ОСЪЖДА Е. Д. Х., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [община], [улица] да заплати на Гаранционен фонд, ЕИК[ЕИК] юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 10 от 26.01.2023 г. по в. гр. д. № 582/2022 г. на Апелативен съд – В. в частта, с която е потвърдено Решение № 109 от 21.10.2022г. по гр.д. № 268/2021г. на Окръжен съд – Силистра за отхвърляне на предявения от Е. Д. Х. против Гаранционен фонд иск с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б. „а“, вр. чл.558, ал.5 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от смъртта на мъжа, с когото тя е живяла на съпружески начала - Е. И. Х., настъпила на 01.10.2018г., вследствие на ПТП, реализирано на 08.09.2018г., за разликата над сумата от 50 000 лв. до 100 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 22.03.2021г. до окончателното й изплащане.

Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната на ответника Гаранционен фонд - П. И. С..

Решението не подлежи на обжалване.

П РЕДСЕДАТЕЛ : Ч ЛЕНОВЕ :1. 2.