Недопустимост на Павлов иск при възможност за прихващане след цесия

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 172

Гр. София, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в открито заседание на девети юни две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Зорница Хайдукова т. д. № 2043 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца „Ю. България“ АД срещу решение № 3167 от 23.05.2025 г. по гр. д. 14281/2023 г. по описа на Софийски градски съд, с което след отмяна на решение № 20098325 от 24.07.2023 г. по гр. д. № 76544/2017 г. по описа на СРС, 175 състав, е отхвърлен предявеният от „Ю. България” АД срещу „БГ Билдинг Консулт” ООД и Ч. Н. Д. иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за прогласяване за относително недействителен по отношение на „Ю. България” АД на сключения между „БГ Билдинг Консулт” ООД и Ч. Н. Д. договор за цесия от 20.03.2017 г. в частта относно прехвърленото вземане за сумата от 11 902,34 лева, представляваща дължими от „Ю. България” АД на „БГ Билдинг Консулт” ООД съдебни разноски съгласно решение № 1177 от 09.06.2016 г. по т. д. № 343/2016 г. по описа на Апелативен съд – София, както и в частта относно прехвърленото вземане за сумата от 4 600 лева, представляваща дължими от „Ю. България” АД на „БГ Билдинг Консулт” ООД съдебни разноски съгласно определение № 135/15.02.2017 г. по гр. д. № 60275/2016 г. по описа на ВКС, допълнено с определение № 106 от 06.04.2017 г. по гр. д. № 60275/2016 г. по описа на ВКС, и са присъдени разноски по делото.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения, в нарушение на материалния закон и с оглед неговата необоснованост. Излага, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да обсъди всички доводи на ищеца и всички доказателства за твърдяното увреждане. Изтъква, че процесната сделка по договор за цесия има увреждащ за банката характер, тъй като длъжникът се разпорежда със свое вземане, с което ограничава възможността кредиторът-ищец да се удовлетвори и да погаси вземанията си по договори за кредит. Счита, че са налице всички предпоставки за уважаване на предявения иск по чл. 135 ЗЗД, включително ответникът се е лишил от свое имущество и е затруднил кредитора си да се удовлетвори. Не споделя доводите на въззивния съд, че сделката не е увреждаща за него, защото би могъл да извърши прихващане със своето насрещно вземане и без обявяването на сделката за относително недействителна спрямо него, като поддържа, че може да избере и принудително изпълнение върху вземанията. По тези доводи моли решението да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира присъждане на разноски по делото.

Ответниците по касация, „БГ Билдинг Консулт” ООД и Ч. Н. Д., оспорват касационната жалба като неоснователна. Поддържат, че обжалваният съдебен акт е правилен. Изтъкват, че вземането на ищеца не е с привилегия пред вземанията на другите кредитори, както и че при уважаване на иска ще бъде увреден ответникът Д. като кредитор на „БГ Билдинг Консулт” ООД. Претендират присъждането на разноски.

С определение № 604 от 27.02.2026 г. по т. д. № 2043/2025 г. ВКС, ТК, състав на Второ отделение, на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК е допуснал касационно обжалване на въззивното решение за проверка неговата допустимост.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди релевираните от страните доводи и прецени данните по делото, приема следното:

Въззивният съд с обжалваното решение е приел, че сезиралият го П. иск е облигационен иск, предоставен на разположение на всеки кредитор като средство за защита срещу увреждащи действия на длъжника, чрез които последният намалява имуществото си или затруднява удовлетворяването на кредитора. В този смисъл се е позовал на мотивите на ТР № 2 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Подчертал е, че при уважаване на Павловия иск атакуваната увреждаща сделка се счита за неосъществила се по отношение на кредитора - ищец, поради което той може да се удовлетвори от имуществото, предмет на оспорената сделка, а за всички останали лица, различни от кредитора-ищец по уважения П. иск, атакуваната сделка е действителна и се счита за породила правните последици, към които е насочена. Изтъкнал е, че съгласно практиката на ВКС при предявен П. иск по чл. 135 ЗЗД длъжникът не може да възразява, че разполага и с друго имущество, от което кредиторът да се удовлетвори, като длъжникът и не може да избира вместо кредитора срещу кое имущество правоимащият да насочи принудителното изпълнение, след като на основание чл. 133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за удовлетворяването на кредитора.

Подчертал е, че съобразно тълкувателните мотивите на ТР № 2 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГТК на ВКС Павловият иск по чл. 135 ЗЗД може да се ползва и от кредитор, чието вземане не е изискуемо или ликвидно, т.е. не е необходимо за предявяване на иска предварително да е установено със сила на пресъдено нещо вземането на кредитора, а по аргумент от Постановление № 1/29.03.1965 г. по тълк. д. № 7/1964 г. на Пленума на Върховния съд всеки кредитор както с парично, така и с непарично вземане, може да предяви П. иск в защита на интересите си. Отчел е, че съобразно мотивите на ТР № 2 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти. Счел е, че в конкретния случай безспорно се установява, че „Ю. България” АД е кредитор на „БГ Билдинг Консулт” ООД, като вземанията на банката произтичат от представените договор за банков кредит продукт „Кредитна линия плюс за бизнес помещения” № BL19819/24.07.2008 г. и договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия - плюс” № BL16386/21.04.2008 г. Приел е, че съществуването на тези вземания на банката е установено със сила на пресъдено нещо с решенията по т. д. № 488/2017 г. по описа на ОС - Перник и т. д. № 1320/2017 г. по описа на СГС, които на основание чл. 297 ГПК е длъжен да зачете. Изтъкнал е, че решенията по тези дела са постановени след подаване на исковата молба по настоящото производство, но противно твърденията на въззивниците, вземанията на банката не са възникнали с влизане в сила на съдебните решения, а с тях е установено със сила на пресъдено нещо, че вече са съществували в полза на банката вземания спрямо „БГ Билдинг Консулт” ООД, произтичащи от горепосочените договори за банков кредит, сключени още през 2008 г. и обявени за предсрочно изискуеми. Възприел е като правилни изводите на първоинстанционния съд, че по делото няма нито твърдения, нито доказателства от страна на ответниците, че вземанията на „Ю. България” АД по двата договора за банков кредит са били изцяло погасени от страна на длъжника „БГ Билдинг Консулт” ООД. Допълнил е, че наличието на облигационна връзка между „Ю. България” АД и „БГ Билдинг Консулт” ООД е установена още с решение № 148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, което решение е постановено почти четири месеца преди сключване на атакувания договор за цесия. Обобщил е, че от събраните по делото доказателствата се установява, че „Ю. България” АД е имал изискуеми парични вземания към „БГ Билдинг Консулт” ООД, които са съществували към момента на сключване на атакувания в настоящото производство договор за цесия от 20.03.2017 г.

Счел е, че безспорно се установява по делото, че към 20.03.2017 г. „БГ Билдинг Консулт” ООД е имал насрещни изискуеми вземания към „Ю. България” АД за деловодни разноски, присъдени с влезли в сила съдебни актове по в. т. д. № 343/2015 г. по описа на САС и по гр. д. № 60275/2016 г. по описа на ВКС, ГК, III ГО, които е цедирал на Ч. Н. Д. с процесния договор за цесия.

Въззивният съд е намерил за основателни оплакванията по въззивната жалба на ответниците, че в случая не е доказано сключеният договор за цесия от 20.03.2017 г. между „БГ Билдинг Консулт” ООД и Ч. Н. Д. да уврежда интересите на банката кредитор. Отчел е, че банката аргументира наличието на увреждащ характер на сделката с невъзможността да извърши прихващане на насрещните вземания. Подчертал е, че по аргумент за противното от чл. 103, ал. 3 ЗЗД, ако длъжникът не се е съгласил с прехвърлянето на вземането, той може да прихване цедираното вземане срещу свое вземане към предишния кредитор (цедента). Позовал се е на практиката на ВКС по решение № 247/02.03.2018 г. по т. д. № 1873/2016 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО и намерил, че в чл. 103, ал. 3 ЗЗД се установява правото на длъжника, независимо от настъпилата спрямо него след съобщаването на цесията по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД смяна на титуляра на вземането, да извърши прихващане на дълга си към новия кредитор (цесионера) с вземане, което има към стария кредитор (цедента), като очертаното право на компенсация не възниква, съответно се погасява, ако длъжникът към момента на уведомяването му от прехвърлителя за цесията, или по-късно, изрази съгласие с нея. Счел е, че законът не изисква противопоставяне на цесията от длъжника, нито приравнява липсата на такова противопоставяне на дадено от длъжника съгласие, като съгласието не се презумира. Подчертал е, че съобразно правилото на чл. 154 ГПК, тежестта на доказване на дадено от длъжника съгласие с извършване на прехвърлянето на вземането се носи от лицето, което иска да се ползва от този факт. Отчел е, че по делото нито се твърди, нито се доказва „Ю. България“ АД да се е съгласил с извършената цесия, и напротив безспорно се установява, че ищецът „Ю. България” АД се е противопоставил на цесията, извършена между „БГ Билдинг Консулт” ООД и Ч. Н. Д., с уведомление до „БГ Билдинг Консулт” ООД, отправено чрез нотариус В. Я. и регистрирано под № 1069/2017 г., том 1, № 127. Обобщил е, че ищецът „Ю. България” АД не е лишен от правото да извърши прихващане, което по аргумент от ТР № 2 от 18.03.2022 г. по тълк. д. № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС да породи правните си последици с обратно действие.

По тези мотиви е счел, че процесният договор за цесия няма увреждащ характер. Заключил е, че не са налице предпоставките по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, поради което предявеният от „Ю. България” АД иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Обжалваното въззивно решение е недопустимо по следните съображения:

Налице е константна практика на съдилищата, включително задължителна по TP № 1/17.07.2001 г. по тълк. д. № 1/2001г. на ОСГК на ВКС и ППВС № 1/10.11.1985 г., която приема за недопустимо съдебно решение, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно: когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, както и ако съдът е бил десезиран.

Непротиворечиво в съдебната практика и правната теория се приема, че основна положителна предпоставка за допустимостта на гражданския процес е правният интерес от търсената с предявения иск защита. С тълкувателните мотиви към ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС е изтъкнато, че правният интерес от решаване на правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. Видът на иска е призван да гарантира постигането на необходимата и достатъчна по вид и обем защита на материалните права. Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото. Когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията.

Както правилно е приел въззивният съд, позовавайки се на тълкувателните мотиви към ТР № 2 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, предявеният П. иск е облигационен иск, който представлява средство за защита на кредитора в случай, че неговият длъжник предприема увреждащи действия, с които намалява имуществото си и/или затруднява удовлетворението от него. Целта на иска е да бъдат обявени за недействителни спрямо кредитора действията на длъжника, с които той го уврежда. Последиците от уважаването му се изразяват в това, че атакуваното действие - увреждащата сделка, остава действителна за страните по нея /прехвърлител и приобретател/, но се счита за недействителна /т.е. за нестанала/ по отношение на кредитора-ищец и той може да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, макар че то е преминало в патримониума на приобретателя.

По въпроса за правния интерес от предявен иск по чл. 135 ЗЗД е постановена и практиката на ВКС по решение № 46 от 07.03.2016 г. по гр. д. № 4352/2015 г. по описа на ВКС, ГК, ІV ГО, която изцяло се споделя от настоящия състав на съда и с която е прието, че кредиторът има правен интерес от Павловия иск, когато в резултат на предявяването му ще бъде променено действителното правно положение - когато с прогласяването на недействителността на увреждащата сделка се променя правната сфера на ответника по иска. Когато действителното правно положение съвпада с целената правна промяна, искът е недопустим.

Съобразно очертания от ищеца предмет на делото и търсената защита – чл. 6, ал. 2 ГПК, целената с предявения иск правна промяна е обявяване за относително недействителна спрямо него на сключената между „БГ Билдинг Консулт” ООД и Ч. Н. Д. сделка по договор за цесия от 20.03.2017 г. в частта относно прехвърленото вземане за сумата от 11 902,34 лева, представляваща дължими от „Ю. България” АД на „БГ Билдинг Консулт” ООД съдебни разноски съгласно решение № 1177 от 09.06.2016 г. по т. д. № 343/2016 г. на Апелативен съд – София, както и в частта относно прехвърленото вземане за сумата от 4 600 лева, представляваща дължими от „Ю. България” АД на „БГ Билдинг Консулт” ООД съдебни разноски съгласно определение № 135/15.02.2017 г. по гр. д. № 60275/2016 г. по описа на ВКС, допълнено с определение № 106 от 06.04.2017 г. по гр. д. № 60275/2016 г. по описа на ВКС. Ищецът е заявил, че е изразил изрично несъгласие с цесията на основание чл. 103, ал. 3 ЗЗД предвид възможността да се удовлетвори чрез извършване на прихващане между насрещните вземания на „Ю. България” АД и „БГ Билдинг Консулт” ООД с писмо, връчено на цедента на 28.04.2017 г., както и че е изпратил на цедента „БГ Билдинг Консулт” ООД изявление за прихващане със своето вземане срещу него, предявено по т. д. 1320/2017 г. по описа на СГС, за сумата 55 944,89 лв. с нотариална покана.

Правилни са правните изводи на въззивния съд, че по аргумент за противното от чл. 103, ал. 3 ЗЗД, ако длъжникът не се е съгласил с прехвърлянето на вземането, той може да прихване цедираното задължение срещу свое вземане към предишния кредитор (цедента). В този смисъл е и цитираната от въззивния съд практиката на ВКС по решение № 247/02.03.2018 г. по т. д. № 1873/2016 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, с която е прието, че в чл. 103, ал. 3 ЗЗД се установява правото на длъжника, независимо от настъпилата спрямо него след съобщаването на цесията по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД смяна на титуляра на вземането, да извърши прихващане на дълга си към новия кредитор (цесионера) с вземане, което има към стария кредитор (цедента), като очертаното право на компенсация не възниква, съответно се погасява, само ако длъжникът към момента на уведомяването му от прехвърлителя за цесията, или по-късно, изрази съгласие с нея. В този смисъл е и практиката на ВКС по решение № 330 от 11.02.2019 г. по т. д. № 2839/2017 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, с която се изтъква, че упражняването на потестативното право на извънсъдебно прихващане е обусловено от наличие на насрещни, изискуеми и ликвидни парични вземания или вземания за еднородни и заместими вещи, но законодателят е предвидил изключения от изискването за насрещност на двете вземания, предмет на компенсацията, сред които е и установеното в чл. 103, ал. 3 ЗЗД право на длъжника да извърши прихващане на задължение към цесионера с вземане, което има към цедента. Подчертано е, че правото на длъжника, при съобщена му цесия по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, да прихване по чл. 103, ал. 3 ЗЗД задължението си към цесионера със свое вземане към цедента, не е обусловено от изразяване на несъгласие с цесията.

Верен е и изводът на въззивния съд, че по делото нито се твърди, нито се доказва ищецът „Ю. България“ АД да се е съгласил с извършената цесия и напротив безспорно се установява, че ищецът „Ю. България” АД се е противопоставил на цесията с уведомление до „БГ Билдинг Консулт” ООД, отправено чрез нотариус В. Я. и регистрирано под № 1069/2017 г., том 1, № 127, поради което ищецът „Ю. България” АД не е лишен от правото да извърши прихващане при условията на чл. 103, ал. 3 ЗЗД.

При тези обосновани фактически и правни изводи въззивният съд неправилно е приел, че сезиралият го иск по чл. 135 ЗЗД е допустим, но неоснователен, защото сделката не е увреждаща за кредитора. По вече изложените мотиви правният интерес е абсолютна положителна предпоставка за допустимост на иска и за развитието на гражданския процес. Когато, както е в процесния случай, целената с предявения иск правна промяна отговаря на действителното положение - ищецът може да осъществи исканото прихващане чрез изявление до цесионера по аргумент от чл. 103, ал. 3 ЗЗД и без успешното провеждане на иска, то искът по чл. 135 ЗЗД е недопустим предвид липсата на правен интерес за ищеца от предявяването му.

Необосновани са заявените с касационната жалба доводи на ищеца, че интересът му от успешното провеждане на иска би могъл да бъде изведен от евентуално принудително изпълнение върху цедираните вземания, което той можел да избере вместо да изрази воля за прихващане. Процесуалният закон – Глава Четиридесет и пета „Изпълнение върху вземания на длъжника“ от ГПК, урежда принудително изпълнение само върху вземания на длъжника от трети лица, не и от взискателя, изводимо от цялостната уредба на принудителното изпълнение, поради което и изтъкваното от касатора принудително изпълнение върху вземане на длъжника към него е правно невъзможно.

По тези мотиви за ищеца липсва интерес от предявения конститутивен иск по чл. 135 ЗЗД, доколкото успешното му провеждане няма да донесе правна промяна, която да породи за ищеца възможност да удовлетвори вземането си по друг начин, различен от вече съществуващия по аргумент от чл. 103, ал. 3 ЗЗД - да извърши прихващане на свое вземане към цедента с цедираните вземания чрез изявление до цесионера.

Предвид горните констатации на Върховния касационен съд с обжалваното въззивно решение и с потвърденото с него първоинстанционно решение е разгледан недопустим иск, предявен при липса на правен интерес от предявяването му за ищеца, поради което и доколкото Върховният касационен съд следи служебно за недопустимост на обжалваните съдебни решения в изпълнение правомощията си по чл. 293, ал. 4 ГПК, вр. чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК ще обезсили въззивното решение, както и потвърденото с него първоинстанционно решение, и ще прекрати производството по делото.

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 4 ГПК право на разноски по делото имат ответниците. Разноски доказва само ответникът „БГ Билдинг Консулт” ООД за сумата общо от 2 430,05 лв. (800 лв. – намален на основание чл. 78, ал. 5 ГПК размер на заплатено адвокатско възнаграждение от въззивния съд, без молба по чл. 248 ГПК и жалба от тази страна, сумата 330,05 лв. – държавна такса по въззивната жалба, и сумата 1 300 лв. – платено адвокатско възнаграждение за представителство пред ВКС). Тази сума в евровата й равностойност от 1 242,46 евро, ще бъде присъдена с настоящото решение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 3167 от 23.05.2025 г. по гр. д. 14281/2023 г. по описа на Софийски градски съд и решение № 20098325 от 24.07.2023 г. по гр. д. № 76544/2017 г. по описа на СРС, 175 състав, и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО .

ОСЪЖДА „Ю. България“ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на основание чл. 78, ал. 4 ГПК на „БГ Билдинг Консулт” ООД, ЕИК[ЕИК], сумата 1 242,46 евро – разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.