Осъждане за държане на наркотици с цел разпространение чрез друго лице

Текстът на акта

Ключови фрази

Основни състави на производство, пренасяне , из готвяне, търговия и др. на наркотични вещества * държане на наркотични вещества с цел разпространение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 308

гр. София, 30 май 2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и трета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНТОАНЕТА ДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

БОНКА ЯНКОВА

при участието на секретаря Илияна Петкова

и в присъствието на прокурора Антоанета Близнакова,

като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова касационно наказателно дело от общ характер № 858/2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по касационна жалба на служебния защитник на подсъдимия Л. Л. В. – адв. М., подадена срещу решение № 245/21.06.2023 г., постановено по в.н.о.х.д. № 532/2023 г. по описа на Апелативен съд – София.

С жалбата са заявени и трите касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК. Твърди се, че са налице съществени процесуални нарушения при формиране вътрешното убеждение на съда, както и допуснати нарушения на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствените материали. Декларативно се посочва, че са допуснати процесуални нарушения, които са ограничили процесуалните права на подсъдимия и конкретно неговото право на защита. Служебният защитник застъпва тезата, че престъплението е извършено от свидетелите Г. А. и А. Т., а не от подсъдимия В.. В подкрепа на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК се навеждат аргументи, че подсъдимия не е упражнявал фактическа власт върху инкриминираните наркотични вещества. В условията на евентуалност се заявява, че при така описаната фактическа обстановка подсъдимият би могъл да бъде подведен под наказателна отговорност единствено за придобиването на наркотичните вещества, а не за държане с цел разпространение.

По отношение на наказанието служебният защитник счита същото за явно несправедливо, тъй като въззивният съд неправилно е оценил смекчаващите вината обстоятелства. Прави искания в условията на алтернативност: за отмяна на въззивното решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения и връщане делото за ново разглеждане; за оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение или за намаляване на наложеното му наказание.

В съдебно заседание служебният защитник поддържа касационната жалба и отново заявява исканията си така, както са направени с жалбата.

Подсъдимият В. се присъединява изцяло към становището на защитника си.

Представителят на ВКП намира касационната жалба за неоснователна. Посочва, че въззивният съд е извършил цялостна проверка на първоинстанционната присъда и въззивното решение е постановено съобразно изискванията на закона. Твърди, че формираното от контролирания съд вътрешно убеждение не страда от пороци, а материалният закон е приложен правилно. Застъпва тезата, че дадените от свидетелите А. и Т. показания са последователни, били са подложени на задълбочен и детайлен анализ, както и че същите се потвърждават и от обясненията на подсъдимия относно вземането на наркотичните вещества и предаването им на свидетеля Т.. По отношение на възраженията за заинтересованост на горепосочените двама свидетели представителят на държавното обвинение споделя изцяло аргументите, залегнали в актовете на контролираните съдилища. Твърди, че обвинението е доказано по несъмнен начин. Намира наложеното наказание за справедливо и съответно с целите на наказанието, като контролираният съд е отчел смекчаващите обстоятелства. Моли въззивното решение да бъде оставено в сила.

В последната си дума подсъдимият В. сочи, че се придържа към казаното от служебния му защитник. Счита, че върху свидетелите е бил оказан полицейски натиск, както и че те самите са му споделили това. Моли да бъде признат за невинен.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК намери следното:

С присъда № 158/28.11.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 2472/2022 г., Софийски градски съд е признал подсъдимия Л. Л. В. за виновен в това, че на 02.06.2021 г., в [населено място],[жк], до [жилищен адрес] без надлежно разрешително, държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество: обект 1 – амфетамин с нетно тегло 9.72 гр. с процентно съдържание 2 % на стойност 291.60 лв. и обект 2 – амфетамин с нетно тегло 9.81 гр. с процентно съдържание 3 % на стойност 294.30 лв. или общо 585.90 лв., поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1, вр. чл. 54 НК го е осъдил на две години и шест месеца лишаване от свобода, както и глоба в размер на 5000 (пет хиляди) лева. На основание чл. 68, ал. 1 НК е привел в изпълнение наказанието от една година и десет месеца лишаване от свобода, наложено на подсъдимия В. по н.о.х.д. № 3510/2020 г. на СГС. На основание чл. 354а, ал. 6 НПК е отнел в полза на държавата наркотичните вещества, предмет на престъплението, както и е осъдил подсъдимия да заплати сторените разноски.

Пред Апелативен съд – София е образувано в.н.о.х.д. № 532/2023 г. по въззивна жалба на служебния защитник на подсъдимия В. – адв. М.. С решение № 245/21.06.2023 г., постановено по горепосоченото дело, въззивният съд е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

На първо място следва да се обсъдят твърденията на подсъдимия и защитата му за допуснати съществени процесуални нарушения. Това е водещо, тъй като евентуалното констатиране на основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, обуславящи необходимост от отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, от своя страна изключва необходимостта от разглеждане на доводите, касаещи касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК.

В акта си въззивният съд от една страна е констатирал правилност в оценъчната дейност на първия съд, а от друга е обсъдил задълбочено доказателствената съвкупност, събрана в хода на първоинстанционното съдебно следствие, като е дал своята оценка на всички доказателства и доказателствени източници. Това позволява на страните и на контролната инстанция да проследят начина, по който е формирано вътрешното убеждение на апелативния съд.

Неоснователно е оплакването за допуснати нарушения от контролирания съд при анализа на доказателствената съвкупност. Това оплакване е заявено в жалбата общо и декларативно, като нарушение на разпоредбите на „чл.13, чл.14, чл.18, чл.107, чл.305, ал.3 от НПК“. В тази връзка е необходимо да се посочи, че оценката на доказателствените източници е суверенна дейност на съда, като касационната инстанция се произнася в рамките на установените от инстанциите по същество фактически положения, не може да установява нови такива, както и не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Поради това, на проверка подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина по делото. В случая инстанциите по същество са събрали възможния обем от доказателства, като въззивният съд е оценил същите при спазване на изискванията на НПК, не е допуснал нарушения на разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК. Делото не страда от доказателствен дефицит, който да е попречил на апелативния съд да установи по надлежен ред подлежащите на доказване факти. Контролираната инстанция е подложили на задълбочен анализ обясненията на подсъдимия В., свидетелските показания на А., Т., С. и С.. Взети са предвид резултатите от назначените и приети по делото експертизи. Отчетена е доказателствената стойност на писмените доказателствени средства и доказателства, както и иззетите и приобщени по делото веществени доказателства – наркотични вещества и полиетиленови пликове.

Единствената конкретна аргументация, която се сочи в жалбата, е във връзка с оценка показанията на свидетелите Г. А. и А. Т., като се твърди, че тези свидетели са „…в достатъчна степен „заинтересовани“…“ от изхода на делото. Тези твърдения са били предмет на обсъждане в съдебния акт на въззивната инстанция, която аргументирано ги е отхвърлила като неоснователни. Обстоятелството, че наркотичните вещества и раницата на подсъдимия са били носени от св.Т., както и присъствието на св.А. на процесните събития, не ги прави автоматично заинтересовани лица. Безспорно е, че А. и Т. в качеството си на свидетели са имали правото да не дават показания, които ги уличават в извършване на престъпление, но от друга страна те носят наказателна отговорност за лъжесвидетелстване по отношение на съобщените от тях данни. Също така, съдът е кредитирал показанията им след като ги е проверил с информацията, събрана с останалите доказателствени средства и след като по категоричен начин е установил собствеността на раницата и причините, поради които тя се е намирала у свидетеля, както и причините, поради които подсъдимият му е предал да носи наркотичното вещество. В случая не е налице съмнение, че автор на деянието е подс.В., което обстоятелство е установено от долната инстанция по категоричен начин. Ненамирането на дактилоскопни следи върху процесните обекти, както и ненамирането на наркотични вещества в подсъдимия, са обстоятелства, които не внася съмнение в изводите на съда за това, че той е автор на деянието( както твърди защитата). Мотивите на въззивния съд относно авторството на деянието са задълбочени и убедително аргументирани, поради което не се налага преповтарянето им. Неоснователно се явява оплакването на подсъдимия и защитата му, че е наклеветен от свидетелите и спрямо тях е оказан натиск, тъй като по делото няма каквито и да било данни за подобна деятелност. В обобщение, установените от съдилищата по същество фактически положения, които са обусловили извода, че автор на деянието е подсъдимият, са резултат на съвкупен анализ на всички събрани доказателствени материали по делото, а не само на данните от показанията на свидетелите А. и Т..

В касационната жалба не са изложени данни в подкрепа на възражението, че са допуснати процесуални нарушения, които са ограничили процесуалните права на подсъдимия и конкретно неговото право на защита.

Всичко гореизложено дава основание на този съдебен състав да приеме, че въззивният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения, обуславящи касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК и изискващи отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане.

Жалбоподателят сочи като аргумент в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК това, че наркотичните вещества са открити у свидетеля Т., респективно твърди, че подсъдимият В. не е упражнявал фактическа власт върху тях. Въззивният съд е обсъдил подробно доказателствените източници и е приел за доказано обстоятелството, че свидетелят Т. е държал наркотичните вещества от името и за сметка на подсъдимия В.. Както беше посочено по – горе, оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, като касационната инстанция се произнася в рамките на установените от инстанциите по същество фактически положения, не може да установява нови такива, както и не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Възражението в тази насока на защитата е неоснователно, тъй като сочи за необоснованост, което не е сред касационните основания, изчерпателно изброени в чл. 348, ал. 1 НПК.

Неоснователно е и възражението, че е следвало на подсъдимия да бъде търсена наказателна отговорност единствено за придобиване на процесните наркотични вещества. При така приетата фактическа обстановка контролираните инстанции правилно са приложили материалния закон, като са ангажирали наказателната отговорност на подсъдимия за държане на наркотични вещества с цел разпространение. Последователна е практиката на касационната инстанция по отношение дефинирането на изпълнителното деяние „държи“ в наказателноправен аспект. Държането се изразява в упражняване, осъществяване на фактическа власт върху наркотичните вещества от страна на лицето, при съзнанието, че са в негова фактическа власт. За съставомерността на тази престъпна проява не е необходимо наркотичните вещества да се намират постоянно у лицето. Достатъчно е във всеки един момент то да разполага с възможност да осъществява контрол върху тях, включително и да се разпореди с тях.

По-нататък установените данни, относно начина на опаковане на иззетите и приобщени по настоящото дело инкриминирани наркотични вещества(разпределени в отделни опаковки); количествата, осезаемо надхвърлящи необходимото за еднократна доза и възможността за обособяването на отделни дози от тях, както и откритата електронна везна в раницата на подсъдимия, взети предвид вкупом, сочат, че материалният закон е бил приложен правилно и наркотичните вещества са държани с цел разпространение.

Друго възражение на защитата е срещу това, че не е ангажирана наказателната отговорност на свидетелите Т. и А.. Освен правно неиздържани, наведените доводи са несъобразени и с правомощията на прокуратурата да повдига и поддържа обвинения по дела от общ характер. Очертаването на кръга на привлечените към наказателна отговорност лица е изключително правомощие на прокуратурата, а не на съда.

В касационната жалба не са изложени конкретни аргументи в подкрепа на заявеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, като единствено е посочено, че не са отчетени правилно смекчаващите вината обстоятелства. Настоящият състав не откри допуснати нарушения при индивидуализацията на наложеното на подсъдимия наказание. Контролираната инстанция правилно е ценила смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, като наложеното наказание съответства на обществената опасност на деянието и дееца. В заключение, правилно е прието, че наказания лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, както и глоба в размер на 5000 (пет хиляди) лева, са съответни на целите по чл. 36 от НК.

Изложеното позволява да се направи извод за липсата на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, което да налага ревизия на атакувания съдебен акт относно наложените санкции.

Пропускът, който е бил констатиран от апелативната инстанция, а именно, че не е определен първоначален режим на изтърпяване на приведеното в изпълнение на основание чл.68 от НК наказание лишаване от свобода, следва да бъде отстранен в производство по реда на чл.306 от НПК.

В обобщение, въззивното решение, постановено от Апелативен съд – София, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 245/21.06.2023 г., постановено по в.н.о.х.д. № 532/2023 г. по описа на Апелативен съд – София.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: