Ред за намаляване на дарения при накърнена запазена част

Текстът на акта

Ключови фрази

2 решение по гр.д.№ 965 от 2021 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
Р Е Ш Е Н И Е

№ 60102

София, 13.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Г. гр.д.№ 965 по описа за 2021 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл.ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. Н. К. срещу решение № 20194 от 03.12.2020 г. по в.гр.д.№ 128 от 2020 г. на Кърджалийския окръжен съд, с което е изменено решение № 95 от 28.02.2020 г. по гр.д.№ 578 от 2019 г. на Кърджалийския районен съд, като по същество е постановено ново решение :

- за възстановяване на К. П. К. на запазената му част от наследството на баща му П. Г. К., починал на 12.05.2014 г., чрез намаляване на основание чл.30, ал.1 ЗН на извършеното на 02.12.1997 г. от П. Г. К. дарение на 1/2 ид.ч. от недвижим имот, представляващ апартамент № 6, находящ се във втора зона на [населено място], [улица], бл.“Б. м.“, вх.А, ет.3, с площ от 77,72 кв.м. и състоящ се от три стаи и кухня, ведно с прилежащите му избено помещение № 6 със светла площ от 4,66 кв.м. и 4,581 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж с 1/8 ид.ч. от апартамента;

- за възстановяване на К. П. К. на запазената му част от наследството на майка му Т. Н. К., починала на 05.04.2019 г., чрез намаляване на основание чл.30, ал.1 ЗН на извършеното на 02.12.1997 г. от Т. Н. К. дарение на 1/2 ид.ч. от недвижим имот, представляващ апартамент № 6, находящ се във втора зона на [населено място], [улица], бл.“Б. м.“, вх.А, ет.3, с площ от 77,72 кв.м. и състоящ се от три стаи и кухня, ведно с прилежащите му избено помещение № 6 със светла площ от 4,66 кв.м. и 4,581 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж със сумата 16 112,01 лв. и осъждане на надарения П. Н. К. да заплати на К. П. К. сумата 16112,01 лв. за възстановяване на запазената част на К. К. от наследството на майка му Т. К..

Пълномощникът на касатора твърди, че решението на въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуални правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

В открито заседание П. Н. К. не се явява, но в писмена защита заявява, че поддържа жалбата си.

Ответникът по касационната жалба К. П. К. не взема становище по нея.

С определение № 154 от 13.04.2021 г. настоящият състав на Върховния касационен съд е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК /поради противоречие с практиката на ВКС/ по следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд в решението си да се произнесе по всички съдържащи се във въззивната жалба и в отговора на жалбата доводи и възражения на страните ?

2. Кога се намалява дарение съгласно разпоредбата на чл.33 ЗН- след като се изчерпят завещаните имущества или преди това ?

По първия от поставените въпроси в практиката на ВКС по приложението на чл.235 ГПК, чл.236 ГПК и чл.269 ГПК, включително и в посочените от касатора в изложението му по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решения на ВКС, се приема, че въззивният съд е длъжен в решението си да се произнесе по всички съдържащи се във въззивната жалба и в отговора на жалбата доводи и възражения на страните. В противоречие с тази практика на ВКС, в обжалваното решение съдът не се е произнесъл по съдържащото се във въззивната жалба на П. К. изрично възражение за симулативност на договора за дарение от 02.12.1997 г., като прикриващ продажба.

По втория поставен въпрос в практиката на ВКС, включително в посоченото от касатора решение № 65 от 27.06.2019 г. по гр.д.№ 1526 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г.о., се приема, че съгласно разпоредбата на чл.33 ЗН дарение се намалява едва, ако след отчитане на направените от същия наследодател завещания и предходни дарения, процесното дарение все още накърнява запазената част на наследника по закон; както и че, за да се приложи тази поредност, не е необходимо да е бил предявен иск за отмяна на завещанията и предходните дарения. В противоречие с тази практика на ВКС в обжалваното решение въззивният съд е приел, че при преценката на това доколко и с каква сума дарението от 02.12.1997 г. накърнява запазената част на К. К. от наследството на майка му Т. К., не следва да се вземе предвид стойността на имуществото- предмет на направеното от Т. К. частно завещателно разпореждане от 13.03.2019 г. в полза на Т. Т., тъй като заветът от 13.03.2019 г. бил в полза на трето различно от надарения лице- Т. Топова, спрямо която не бил предявен иск по чл.30 ЗН.

ПО СЪЩЕСТВОТО НА ЖАЛБАТА: За да постанови решението си за уважаване на предявения иск по чл.30 ЗН за възстановяване на запазената част на К. П. К. от наследството на баща му П. Г. К., починал на 12.05.2014 г., чрез намаляване на извършеното от него дарение от 02.12.1997 г., въззивният съд е приел, че тъй като съгласно чл.29, ал.1 и 3 ЗН К. К. като един от тримата наследници на П. К. /заедно с майка му Т. К. и брат му Н. К./ има право на запазена част от наследството на баща си в размер на 1/4 ид.ч. и тъй като в наследството на П. К. няма други имоти и вещи, освен дарената на 02.12.1997 г. на внука П. Н. К. 1/2 ид.ч. от процесния апартамент, искът за възстановяване на запазената част от това наследство следва да се уважи, като дарението на апартамента се намали с 1/8 ид.ч. от този апартамент.

Приел е за неоснователно възражението на ответника за неоснователност на този иск поради неприемането на наследството на П. Г. К. от К. П. К. по опис, както изисква чл.30, ал.2 ЗН. Съдът е счел, че в настоящия случай, при който наследството на П. К. се изчерпва с дареното с договора за дарение от 02.12.1997 г. имущество, не е имало нужда то да бъде приемано по опис. В този смисъл се е позовал на практика на ВКС- решение № 28 от 21.02.2014 г. по гр.д.№ 825 от 2012 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 165 от 08.07.2014 г. по гр.д.№ 568 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 55 от 26.04.2016 г. по гр.д.№ 6020 от 2015 г. на ВКС, ГК, II г.о.

За да постанови решението си за уважаване на предявения иск по чл.30 ЗН за възстановяване на запазената част на К. П. К. от наследството на майка му Т. Н. К., починала на 05.04.2019 г. г., чрез намаляване на извършеното от нея дарение от 02.12.1997 г., с осъждане на надарения П. Н. К. да заплати на К. П. К. сумата 16 112,01 лв., въззивният съд е приел, че съгласно чл.29, ал.1 ЗН К. К. като един от двамата наследници на Т. Н. К. /заедно с брат му Н. К./ има право на запазена част от наследството на майка му в размер на 1/3 ид.ч. Тъй като обаче в наследството на Т. К. се включват и други активи, освен 1/2 ид.ч. от процесния апартамент на стойност 33 337 лв. /движими вещи на стойност 5 000 лв. и влог в размер на 10 009,03 лв./, съдът е образувал маса по чл.31 ЗН и спрямо нея е определил, че за възстановяване на запазената част от наследството на майка му К. К. следва да получи от надарения П. Н. К. сумата 16 112,01 лв. Взел е предвид, че на 13.03.2019 г. наследодателката Т. Н. К. е направила нотариално завещание на притежаваните от нея движими вещи, пари и влогове в полза на трето лице- Т. Г. Т. но тъй като ищецът не е насочил иска си по чл.30 ЗН спрямо това трето лице, е счел, че от сумата 16 112,01 лв. не следва да се приспадне стойността на завещаното със завета от 13.03.2019 г. имущество.

Предвид отговорите на поставените по делото правни въпроси, това решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено поради следното:

1. Решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила на чл.236, ал.2 ГПК: В решението си, съдът, въпреки че е бил длъжен, не се е произнесъл по възражението на П. К. за симулативност на договора за дарение от 02.12.1997 г., като прикриващ продажба. Това възражение П. К. е направил изрично във въззивната си жалба. То е заявено във връзка с изложените от него още в отговора на исковата молба фактически обстоятелства, които както първоинстанционният, така и въззивният съд е следвало да квалифицират като възражение за симулативност на договора за дарение и да се произнесат по това възражение. Непроизнасянето от въззивния съд по това възражение представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като то е от съществено значението за изхода на делото: в случай, че възражението се приеме за основателно, се налага постановяване на противоположно решение- за отхвърляне на исковете по чл.30 ЗН за възстановяване на запазената част на К. К. от наследството на родителите му П. К. и Т. К., чрез намаляне на дарението от 02.12.1997 г.

Въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение и като не е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства във връзка с твърдението на ответника по иска П. Н. К., че в имуществото на дядо му П. Г. К., освен процесният апартамент, са се включвали и движимите вещи, намиращи се в този апартамент и представляващи съпружеска имуществена общност между П. Г. К. и съпругата му Т. Н. К.. Произнасянето по това твърдение на ответника също е от съществено значение за изхода на делото и по-конкретно за решаване на въпроса дали за упражняване на искането по чл.30, ал.1 ЗН за възстановяването на запазената част на К. К. от наследството на баща му П. Г. К. е било необходимо К. К. да приеме наследството на баща си по опис по чл.30, ал.2 ЗН.

2. Обжалваното въззивно решение е постановено в нарушение на материалния закон- разпоредбата на чл.33 ЗН, според която даренията се намаляват само сред като се изчерпят завещаните имущества. Както вече бе посочено по-горе, в противоречие с тази разпоредба въззивният съд е намалил извършеното от Т. К. дарение от 02.12.1997 г., без преди това да е изчерпил стойността на имуществото- предмет на направеното от Т. К. частно завещателно разпореждане от 13.03.2019 г. в полза на Т. Т.. Обстоятелството, че ищецът К. К. не е предявил иск по чл.30 ЗН срещу Т. Т. за намаляване на завета от 13.03.2019 г., не е основание да не се приложи разпоредбата на чл.33 ЗН. Независимо, че Т. Т. не е ответник по делото и спрямо нея не се постановява възстановяване на запазената част на К. К. от наследството на майка му Т. К., при решаване на въпроса дали дарението от 02.12.1997 г. накърнява запазената част на К. К. от наследството на майка му, съдът е следвало да вземе предвид стойността на имуществото- предмет на завета от 13.03.2019 г. Тоест, в случая, ако се приеме за установено от въззивния съд, че запазената част на К. К. от наследството на майка му Т. К. възлиза на 16 112,01 лв., то дарението от 02.12.1997 г. следва да се намали само със сумата 1 102,09 лв. /16 112,01 лв. минус 15 009,03 лв., колкото е стойността на имуществото, завещано на Т. Т. със завета от 13.03.2019 г./.

След отмяна на горепосоченото неправилно решение, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да се произнесе по основателността на възражението на П. К. за симулативност на договора за дарение от 02.12.1997 г., като прикриващ договор за покупко-продажба. Преди произнасянето по това възражение съдът следва да даде възможност на страните да ангажират допустими доказателства във връзка с него /доколкото по делото липсва доклад на съда по чл.146 ГПК и първоинстанционният съд и въззивният съд не са разпределили доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, относими към това възражение и не са дали възможност на носещата доказателствената тежест страна- ответника П. К. да ангажира такива доказателства/, а в решението си съдът следва да прецени допустимостта на събраните по делото и относими към това възражение свидетелски показания с оглед разпоредбата на чл.165, ал.2 ГПК.

В случай, че приеме, че договорът за дарение от 02.12.1997 г. не е симулативен /не прикрива договор за покупко-продажба/, съдът следва да се произнесе и по всички други твърдения, доводи и възражения на страните, включително и по твърдението на ответника по иска П. Н. К., че от събраните по делото гласни доказателства се установява, че в наследството на П. Г. К. се включват и движими вещи, което е от значение за основателността на възражението, че ищецът К. К. няма право да иска възстановяване на запазената си част от наследството на баща си, тъй като не е приел това наследство по опис по чл.30, ал.2 ЗН.

В случай, че се приеме, че договорът за дарение от 02.12.1997 г. не е симулативен и че в имуществото на П. Г. К. не се включват движими и други вещи, освен процесният апартамент, съдът следва при определяне на начина на възстановяване на запазената част на К. К. от наследствата на двамата му родители да приложи разпоредбите на чл.36 ЗН и чл.33 ЗН. По приложението на чл.33 ЗН въззивният съд следва да вземе предвид отговора на поставения по настоящото дело правен въпрос и посочената съдебна практика- решение № 65 от 27.06.2019 г. по гр.д.№ 1526 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г.о.

Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 20194 от 03.12.2020 г. по в.гр.д.№ 128 от 2020 г. на Кърджалийския окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Кърджалийския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.