Техническа грешка в диспозитива и отказ за условно осъждане

Текстът на акта

Ключови фрази

Основни състави на производство, пренасяне , из готвяне, търговия и др. на наркотични вещества * техническа грешка при изписване на акт * съкратено съдебно следствие * държане на наркотични вещества с цел разпространение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 444

Гр. София, 22 октомври 2025 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

ВЛАДИМИР АСТАРДЖИЕВ

при участието на секретаря ИЛИЯНА ПЕТКОВА

и след становище на прокурора от ВКП КАЛИН СОФИЯНСКИ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 528/2025 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.

Образувано е по касационна жалба на подсъдимия Л. Г. Я. чрез упълномощения му защитник адв. А. Д. срещу въззивно решение № 55/ 08.05.2025 г., постановено по в.н.о.х.д. № 59/2025 г., по описа на Апелативен съд-гр. Варна.

В жалбата на защитата са наведени всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК и са направени алтернативни искания за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на същия съд или за прилагане на института на условното осъждане по отношение на определеното общо наказание лишаване от свобода, като се отмени ефективното му изтърпяване.

Искането за отмяна на решението на апелативния съд се аргументира с допуснато абсолютно процесуално нарушение при постановяването му, изразяващо се в противоречие между диспозитив и мотиви по въпроса за това коя присъда на първоинстанционния съд се изменя от апелативната инстанция и кое е наказанието, което се увеличава с въззивното решение. Според защитата противоречието води до невъзможност да се разбере действителната воля на съда и препятства възможността за упражняване на адекватна и пълноценна защита по отношение на самия подсъдим. В подкрепа на алтернативното искане за отлагане на изтърпяването на наложеното общо наказание лишаване от свобода се навежда довод за неправилно оценена степен на лична обществена опасност на подсъдимия, която е била аргументирана с високата динамика на този вид престъпления, който фактор касае обществената опасност на извършеното деяние. Оспорва се и дейността на съда по определяне начина на изтърпяване на наказанието, която е самостоятелна спрямо определянето на неговият размер. В заключение се сочи, че съвкупната преценка на обстоятелствата от значение за приложението на чл. 66, ал.1 от НК води до извода, че целите на наказанието по чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати и посредством института на условното осъждане в какъвто смисъл се иска да се измени въззивното решение.

В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият Я., редовно уведомен не се явява. Не се явяват и родителите на подсъдимия, конституирани като негови защитници, на осн. чл.91, ал.2 от НПК, редовно призовани.

Пред ВКС подсъдимият се представлява от упълномощения защитник адв. Д., който поддържа касационната жалба по изложените в същата съображения и с направените алтернативни искания за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане или за отлагане изтърпяването на наказанието лишаване от свобода. Акцентира върху неяснотата в диспозитива на въззивното решение относно присъдата, която е била предмет на въззивния протест и се изменя от въззивния съд, което оценява като съществен процесуален пропуск, който следва да се отстрани с отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от апелативната инстанция.

Прокурорът от ВКП пред касационната инстанция застъпва становището, че жалбата на подсъдимия не е снабдена с убедителни доводи, поради което е неоснователна и въззивното решение следва да се остави в сила. Намира допуснатата от контролирания съд техническа грешка в диспозитива на решението относно номера на делото и присъдата на окръжния съд, която се изменя за несъществена и счита че не е от естество да опорочи волята на съда за това кой е проверяваният съдебен акт, поради пълното му и точно описание в мотивите към същото решение. Допуснатата неточност счита, че следва да се отстрани по реда на чл. 414, ал.1 от НПК, поради неприложимост на разпоредбата на чл. 33а от НПК и без провеждане на ново въззивно производство. Наложеното наказание намира за справедливо в частта относно определеното ефективно изтърпяване, поради предходните осъждания на подсъдимия, които въпреки настъпилата реабилитация показват, че условното осъждане няма да бъде достатъчен коректив за поведението на дееца.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационната жалба на защитата на подсъдимия основания и като съобрази доводите на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

С присъда № 82/ 10.12.2024 г. по н.о.х.д. № 1519/2024 г. по описа на Окръжен съд – гр. Варна подсъдимият Л. Г. Я. е признат за виновен в това, че на 19.03.2024 г. в [населено място] без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества под формата на метамфетамин и марихуана /подробно описани в присъдата/ на обща стойност 8562,40 лв., поради което и на осн. чл.354а, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от три години и глоба в размер на 6175,00 лв.

Със същата присъда подсъдимият Я. е признат за виновен в това, че на 19.03.2024 г. в [населено място] е държал боеприпаси за огнестрелни оръжия - 50 бр. фабрично произведени патрона кал./калибър/ без да има за това надлежно разрешение, поради което и на осн. чл. 339, ал.1 от НК и чл. 58а, ал.4 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от две години.

Със същата присъда подсъдимият Я. е признат за виновен в това, че от неустановена дата до 19.03.2024 г. в [населено място] придобил и пазил предмет - силиконова форма, подробно описан в присъдата, представляващ инструмент с предназначение за отливане на неистински монети, за който знае, че е предназначен за изготвяне на неистински парични знаци, поради което и на осн. чл. 246, ал.3 от НК и чл. 58а, ал.4 от НК му е наложено наказание пробация за срок от шест месеца със задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал.1 т. 1 и 2 от НК.

На осн.чл.23, ал.1 от НК с присъдата на окръжния съд на подсъдимия Я. е определено общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, изтърпяването на което съдът е отложил с изпитателен срок от три години, към което на осн, чл. 23, ал.2 от НК е присъединил и наказанието глоба в размер на 6175,00 лв.

На осн.чл.25, ал.1 от НК с присъдата на окръжния съд е групирано определеното на подсъдимия Я. общо най-тежко наказание по делото с наказанието, определено по н.о.х.д. 3345/24 г. на РС - гр. Варна, като при групирането е определено най-тежкото наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, изтърпяването на което съдът е отложил с изпитателен срок от три години, към което на осн, чл. 23, ал.2 от НК е присъединил и наказанието глоба в размер на 6175,00 лв. На осн. чл.59, ал.1 от НК при изтърпяване на наказанието е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“. С присъдата окръжният съд е възложил в тежест на подсъдимия Я. разноските по делото от съдебното и досъдебно производство.

С въззивно решение № 55/ 08.05.2025 г., постановено по в.н.о.х.д. № 59/2025 г. по описа на Апелативен съд-гр. Варна, присъдата на Варненския окръжен съд е изменена в частта относно наказанието за престъплението по чл. 354а, ал.1 от НК, което е увеличено на две години / след редукцията с една трета/ и относно общото най-тежко наказание лишаване от свобода по чл.23, ал.1 от НК, което е увеличено на две години и съдът е постановил да се изтърпи при първоначален общ режим. Присъдата е изменена и в частта относно общото най-тежко наказание по съвкупността от отделните осъждания, което е определено на две години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване, като към основното наказание е присъединено и наказанието „глоба“ в размер на 6175 лв.

Касационната жалба на защитата на подсъдимия Я. е подадена в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима, като разгледана по същество се прецени за неоснователна.

На първо място следва да се отговори на оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение от въззивния съд при постановяване на решението, чиято основателност би преклудирала възможността за проверка на оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание, тъй като би имала за последица връщане на делото за ново разглеждане на контролирания въззивен съд.

Доводът за наличие на основанието по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК се поддържа от защитата, поради неправилно изписване в диспозитива на въззивното решение на проверяваната първоинстанционна присъда, която е индивидуализирана с грешен номер на съдебния акт, наказателното дело и определеното наказание, което се изменя. Сочи се, че по този начин е накърнено правото на защита на подсъдимия и е затруднена съществено защитата му пред касационната инстанция.

Оплакването е неоснователно. Действително въззивният съд е бил невнимателен при изписването на диспозитива на решението на контролираният съдебен акт, като е допуснал грешка при изписването на първоинстанционната присъда, която е изменил. Допуснатият пропуск не може да бъде оценен като съществен, доколкото не затруднява възможността на дееца да разбере каква е волята на въззивния съд за това коя присъда е била предмет на въззивна проверка, респективно е била изменена с постановения съдебен акт на апелативната инстанция. Това е така, тъй като във въззивното решение се съдържа детайлно вярно възпроизвеждане на присъдата на първата инстанция, която е била предмет на въззивен контрол, както в частта относно цифровата й идентификация, така и в съдържателен план. Отделно в мотивите към същото решение при обсъждане на основателността на въззивния протест неколкократно е възпроизвеждано съдържанието на контролираната първоинстанционна присъда и мотивите към нея, с което е предоставена обективна възможност на подсъдимия и неговата защита да разберат съображенията на съда за постановяване на решението, както и да се запознаят с аргументите за изменение на постановения от първоинстанционния съд съдебен акт. Не без значение е и обстоятелството, че в хода на въззивното производство, което е образувано по протест на прокурора страните са изложили становища по основателността на подадения протест, които също са били инкорпорирани в решението на апелативния съд детайлно и по обективен начин и са получили съответен отговор в мотивите към постановеното решение, поради което не е налице съмнение кой е проверяваният съдебен акт, предмет на въззивен контрол. Посочените характеристики на въззивното решение сочат на обстоятелството, че неточното индивидуализиране на проверяваната присъда в диспозитива на въззивното решение е резултат на техническа грешка, която съдът е допуснал при изписването й, която не води до невъзможност да се установи волята на съда за това по отношение на кой съдебен акт е осъществен въззивен контрол, поради което не може да бъде оценена като съществен процесуален пропуск, изразяващ се в накърняване правото на защита на подсъдимия. Подсъдимият и неговата защита са упражнили правото си на касационна жалба и пред касационната инстанция са изложили доводите си по отношение на наказанието, което въззивният съд е изменил, като предмет на обсъждане е била именно присъдата на първата инстанция, която апелативният съд е контролирал, поради което правото им на защита е било упражнено в пълнота и не е било накърнено от техническата грешка в диспозитива на решението, което обжалват.

Въззивното решение не съдържа неточности и несъответствия в диспозитива и мотивите към него в частта относно наказанието „лишаване от свобода“, което е било увеличено и относно начина му на изтърпяване, в който случай нарушението би било съществено. Апелативният съд е посочил в мотивите към решението, че наказанието лишаване от свобода за престъплението по чл. 354а, ал.1 от НК се увеличава на три години и след редукцията с една трета по чл.58а, ал.1 от НК се отмерва на две години, което е довело и до увеличаване на общото най-тежко наказание, определено при условията на чл.23, ал.1 от НК и впоследствие на общото наказание, наложено при групирането по чл. 25, ал.1 от НК. В диспозитива на решението се съдържа съответно на посоченото в мотивите увеличение на основното наказание за престъплението по чл. 354а, ал.1 от НК, на две години лишаване от свобода след редукцията с една трета по чл. 58а, ал.1 от НК, както и на общото най-тежко наказание от извършените съвкупности, поради което не е налице противоречие в отделните части на решението и правото на защита на подсъдимия не е нарушено. В принципен план допуснатата неточност би могла да се отстрани в производство по реда на чл. 414, ал.1 от НПК, което защитата разполага с процесуална възможност да инициира.

По изложените съображения оплакването за наличие на съществени процесуални нарушения при постановяване на въззивното решение, изразяващи се в накърняване правото на защита на подсъдимия е неоснователно, поради което не се налага касационната инстанция да упражни правомощията си по чл. 354, ал.3, т.2 от НПК за отмяна на контролираното решение и за връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд.

В жалбата на подсъдимия се съдържа оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, поради неправилно оценена степен на обществена опасност на личността на дееца, довела до ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, който начин е несъответен на тежестта на извършеното деяние. Изложените от защитата доводи в подкрепа на оплакването по чл.348, ал.1, т.3 от НПК не могат да бъдат споделени за основателни и да наложат прилагане на чл.66, ал.1 от НК спрямо общото най-тежко наказание лишаване от свобода, наложено на подсъдимия Я. по чл.23, ал.1 от НК.

Съдебното производство по делото е протекло под формата на диференцирана процедура, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил за установяване на тези факти да не се събират доказателства в съдебната фаза на процеса. В съответствие с избраната диференцирана процедура за провеждане на съдебното производство, наказателната отговорност на подсъдимия за престъплението по чл. 354а, ал.1 от НК е била реализирана при условията на чл.58а от НК, съобразно задължителните предписания на разпоредбата на чл.374, ал.3 от НПК. Решаващите съдилища са приели, че определянето на съответното наказание за престъплението по чл. 354а, ал.1 от НК следва да се извърши на осн. чл.58а, ал.1 от НК, поради липса на предпоставки за прилагане на чл.58а, ал.4 вр. чл.55, ал.1 от НК, който текст е бил приложен при реализиране на наказателната отговорност на подсъдимия за останалите две престъпления от съвкупността. В касационната жалба на защитата не се атакува размера на наказанието лишаване от свобода за престъплението чл. 354а, ал.1 от НК, предмет на същата е определеният от съда ефективен начин на изтърпяване на общото-най тежко наказание, определен с въззивното решение, което според защитата е неправилно при наличие на основания за прилагане на института на условното осъждане.

Както основателно е посочено в касационната жалба, дейността по изтърпяване на наказанието е самостоятелна дейност, отделна от процеса по неговото отмерване. Прочитът на въззивното решение показва, че апелативният съд е спазил изискването за разграничаване на тези две дейности чрез самостоятелното им аргументиране и анализ на относимите предпоставки. Следва да се посочи на първо място, че в случаите на съвкупности от престъпления, в които е приложима разпоредбата на чл. 23, ал.1 от НК и се определя общо най-тежко наказание лишаване от свобода, начинът на неговото изтърпяване следва да бъде отнесен само до общото най-тежко наказание, а не и до отделните наказания, които се групират. Доколкото се касае за усложнена престъпна дейност, въпросът за изтърпяване на общото наказание следва да бъде решен след преценка на тежестта на всички престъпления, които са предмет на групиране, а не посредством изолиран подход за всяко едно от тях, тъй като с включването им в съвкупността отделните наказания губят самостоятелното си значение по отношение тяхното изтърпяване, както правилно е посочил апелативният съд в решението.

В ТР №2/2016 г. на ОСНК на ВКС е възприето тълкуването, че към момента на извършване на преценката за приложението на чл. 66, ал.1 от НК процесът по налагане на наказанието вече е приключил и акцентът е поставен върху поправянето на осъдения, която цел превалира над останалите цели на наказанието без същите да бъдат неглижирани. Както и че при определяне на начина на изтърпяване на наказанието следва да се отчетат обществената опасност на деянието и преди всичко личната опасност на дееца, които не изискват съпоставяне на отегчаващи и смекчаващи обстоятелства, /елемент от дейността по отмерване на наказанието/ но не изключват тяхното отчитане като фактори от значение за тяхната степен. Въззивният съд се е съобразил с посоченото задължително тълкуване и е извършил законосъобразно дейността по определяне на начина на изтърпяване на общото най-тежко наказание лишаване от свобода, определено при условията на чл.23, ал.1 от НК, при отчитане на най-подходящото за постигане на целите на наказанието по чл. 36 от НК. Правилно е прието, че липсата на формална пречка за прилагането на разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК, изводима от наличието на първите две изискуеми предпоставки – наказание в рамките на три години и необременено съдебно минало на дееца не са достатъчни да формират извод, че поправянето и превъзпитанието на подсъдимия може успешно да се реализира чрез този институт. Аргументите за необходимост от ефективна санкция са отнесени до тежестта на съвкупната престъпна дейност, която включва три престъпления, две от които тежки умишлени престъпления, а по отношение на престъплението по чл. 354а, ал.1 от НК е отчетен завишен интензитет на обществена опасност, предвид високата стойност на предмета на престъплението и големия брой на отделните опаковки, в които са били поставени наркотичните вещества, предназначени за разпространение. Като краен извод степента на обществена опасност на съвкупността от престъпления правилно е изведена и от широкия обхват на засягане на защитените обществени отношения чрез извършване на престъплението против народното здраве и цялостната характеристика на инкриминираната престъпна дейност.

ВКС споделя изцяло преценката на въззивния съд за завишена степен на лична обществена опасност и на дееца, като изложените аргументи в тази посока правилно са били изведени от цялостната характеристика на личността на Я. – липса на трудова заетост, негативни актуални характеристични данни по местоживеене, както и обстоятелството, че спрямо подсъдимия са били постановени предходни осъждания, / подсъдимият е бил осъждан 5 пъти, два, от които в условията на съвкупност/ за които е настъпила реабилитация при условията по чл. 88а от НК. Последното обстоятелство е допустимо да се цени само като част от личностната характеристика на дееца, в негативен план, без да му бъде придавана по-голяма тежест, предвид разпоредбата на чл. 85, ал.1 от НК. Наличните по делото смекчаващи обстоятелства правилно са преценени с относително ниска тежест, която не се отразява съществено върху обществената опасност на деянието и дееца. ВКС не намери по делото да са налице обстоятелства в полза на подсъдимия, които да не са били взети предвид от контролирания съд при определяне на ефективното изтърпяване на най-тежкото наказание лишаване от свобода. Такива не са посочени и в касационната жалба на защитата, в която се съдържат доводи за ниска степен на обществена опасност на деянието по чл. 354а , ал.1 от НК, поради това, че не се различава от обичайната такава на престъпленията от този вид, както и че актуалната динамика на тези престъпления е ирелевантна спрямо неговата тежест. Изложените доводи не се намериха за основателни. Както се посочи по-горе цялостната характеристика на престъплението по чл. 354а, ал.1 от НК – обстоятелството, че се касае за два вида високорискови наркотични вещества, високата стойност на предмета на престъплението, създадената мащабна организация за разпространение на големи количества високорискови наркотични вещества, /съгласно признатата от подсъдимия фактология/ основателно го определят като такова с по-висока обществена опасност от обичайната за престъпленията от същия вид. Не намира доказателствена опора и доводът от жалбата за негативния ефект от изолиране на подсъдимия от трудовата му среда, тъй като от материалите по делото е установена липса на трудова заетост, а социалното му изолиране е част от поправителния ефект на наказанието, който се цели с неговото налагане. В заключение обстоятелствата от значение за неприлагането на разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК спрямо изтърпяването на общото най-тежко наказание лишаване от свобода по чл.23, ал.1 от НК са правилно отчетени и обективно оценени от контролираната въззивна съдебна инстанция, поради което оплакването от жалбата за явната му несправедливост се намери за неоснователно.Както правилно е посочил апелативният съд в контролираното въззивно решение, предвид завишената обществена опасност на подсъдимия Я. и тази на съвкупната му престъпна дейност е необходимо за целите на индивидуалната превенция да се определи подходящ начин на изтърпяване на общото наказание лишаване от свобода, за да се постигне поправителния и възпитателен ефект, който се цели и това може да бъде постигнато само посредством ефективна санкция.

С оглед изложеното, касационната жалба на защитата на подсъдимия като неоснователна следва да се остави без уважение, а атакуваното решение да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 55/ 08.05.2025 г., постановено по в.н.о.х.д. № 59/2025 г., по описа на Апелативен съд-гр. Варна.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: